Св. Богородица е образец за майка и жена
Декември 9, 2018 in Външни
Автор : Сисанийски митр. Павел
Знаем ли защо се женим? Имам едно недоумение и го казвам на младите хора: “Бре, хора, не мога да ви разбера. Идвате да си извадите разрешение за (сключване на) брак и ви се радвам. И не след дълго: “Хора, какво става? Как решихте да се развеждате? . . .”
Аз се радвам, когато чувам, че сключвате брак и много пъти изразходвате много средства за този брак. Но когато свърши радостта и пиршеството и минат първите месеци, започвате да имате проблеми. Започват конфликтите. Търся да открия вашата любов и не я намирам. Намирам вашия гняв, напрежение, понякога и бой, и преди да стане една година от брака, сте се развели. И си мисля, сигурно тези млади хора са имали толкова много пари, вещи и къщи и не знаят какво да ги правят? И са си казали – ама защо да не се оженим да пръснем пари и след това да се разведем?! Тази логика виждам и проследявам днес в невероятна степен. И казваш: в крайна сметка, знаем ли какво искаме? Знаем ли какво правим? Знаем ли защо се женим? Знаем ли какво търсим един от друг?
Днес бъркотията е навсякъде. Идва майката и се опитва да даде на детето си изключително много за неговото тяло, за неговия ум, но нищо за душата. Плодът? Едно увредено дете, едно замаяно дете, едно дете, което не е научило нищо за това какво означава добродетел. Което не е научило нищо за това какво означава лична борба да станем по-добри. Днес култивираме тръните и унищожихме цветята. Колко да са виновни горките деца, които не потърсиха и не намериха никъде нещо от това другото (т.е. духовното). Защо се загуби майката? Защото загуби своя първообраз. Защото гледа само около себе си какво прави една, какво прави друга, какво прави трета и се надпреварва и тя да направи това, което правят другите, но в крайна сметка, познава ли това дете, което стои пред нея?
Утре ще дойдете и ще ми кажете:
- Отче, детето ми!
Знаете ли какво казах на някои? И не ме укорявайте за това. Казах им: “Бих искал, тогава, когато ще дойдете, да имам силата да ви изхвърля с ритници от митрополията. И да ви кажа: Сега ли дойдохте?! Сега ли се събудихте? Вече е много късно. Защо? Сега създадохте едно увредено дете. Едно дете, което не знае защо живее, едно дете, което има само претенции, такова го създадохте. Неспособно да има приятели. . .”
Сещам се, че синът на мой приятел от нашата компания даде архива на баща му. Архивът му беше животът на нашата компания, на нашето дружба и тогава детето се изненада. Защото виждаше – деца бяхме тогава да пишем един на друг “обични в Христа брате“. И то помисли – необичаен за него език. Какво е това? Каза ми го майката му и в даден момент, когато отидох у тях и той беше там, го извиках:
- Искам да те видя за малко. Кажи ми, имаш недоумение и искам да ти го разреша. Знаеш колко добри приятели бяхме и продължаваме да бъдем.
- Да – ми каза.
- Наистина се радвам и ценя това. Знаеш ли, детето ми, на какво се дължи това? На три думи – тези, които те сепнаха, четейки архива на баща си. “Обични в Христа брате”, което не беше обръщение, а опит на нашия живот. Затова сме заедно и сега след толкова години, защото другият беше за нас обичен, защото беше брат в Христос и осъзнаваме напълно тези думи и не ги казвахме просто и случайно, защото те бяха основата на нашата дружба, която издържа, а ти днес си сам и нямаш приятели и приятелки. Защото построихте вашето приятелство върху пясък.
Но всички ние, които можехме и правихме това, имахме зад нас домове, имахме майки, които така ни отгледаха, така ни се радваха да ни гледат и не ни гонеха от къщи, за да празнуваме рождените си дни в заведение, а отваряха дома, колкото и беден да беше, за да се съберем всички там и да почувстваме красотата на приятелството заобградени от любовта и нежността на майката, която беше душата на всичко това.
Това не са истории от миналото. За щастие това са събития от настоящето, защото днес пред мене се и двете неща – от една страна, благословени семейства, семейства, които имат основа и която е камъкът, върху който, ако построиш, ще издържи твоето здание, и това е Христос. И ако започнем да съветваме детето на 15-годишна възраст и да му казваме: “Говори бе, детето ми!” Нима сега ще ти говори? Минал е часът. Ако не си започнала да говориш на детето си от момента, в който се е родило, и е в люлката, тогава вече си загубила играта.
Ние така се научихме и днес човек вижда такива семейства, вижда млади хора, които не се колебаят да последват Църквата. Човек вижда тези деца да живеят съвременния живот, но с мъдрост, с красота, без наранени души. Наскоро бях в дома на един баща, който в миналото беше катехизатор, днес е лекар, с четири деца. Той ми каза:
- Ваше Високопреосвещенство, виждате колко е хубав домът, когато няма телевизор? Виждате ли колко хубаво си играят децата, разбират се, вдъхновяват се!
Малкото ми казваше:
- Ще дойдеш ли да играем на шах?
Казах му:
- Разбира се, че ще дойда!
Така децата живеят, участват в живота, не са пасивни зрители на живота. От най-простите неща. И ще последват и ще отидат в Църква, и в неделното училище и го искат и го очакват. Ама това е атмосферата на техния дом. Те не търсят нещо извън дома.
Тази майка загубихме. И днес я търсим. Казах го, съществува решение и това е Света Богородица, тя е Майката. Тя е първообразът, днешната майка към нея може да погледне и да почерпи красота, да се зарадва на нежността на тази майка, да почерпи сила в часа на болката и изпитанията, да почерпи сила от нея, когато детето ѝ се разболява, страда, бива онеправдана и да вдъхнови същата сила и в него.
Търсим образци днес и кой е образецът, ако не Света Богородица? Ако търсим истинската майка, нека погледнем Света Богородица и тогава днешната майка днес ще намери себе си. Ще намери своята дякония и мисия, ще намери приоритетите, които трябва да има в живота си, ще види начина, по който трябва да застане до детето си, и имайки я за образец и черпейки сила от нея, ще преодолее безумиците на днешната епоха. Тази майка може даде много, реално всичко и да стане извор на вдъхновение за съвременната жена. Защото тази майка същевременно е жена. Жената, която явява какво? Измеренията, които може да има една жена днес, тази жена във всичко подобна на нас, стана Света Богородица, един човек роди Бога, поразително, но истинно. Една жена стои между небето и земята, и в своята непорочна утроба съединява небето със земята. Нека помислим малко върху това, за да видите какво вдъхновение може да намери съвременната жена и майка за своята роля и назначение в живота. Именно тази жена е венец и слава на всички жени. Истинският венец и истинската слава. И една млада девойка, преди да стане майка, може да почерпи от красотата от тази девойка, от тази жена, от тази майка. Никъде няма да открие неугледност. Ще намери красота, няма да се опитва да създаде фалшив външен вид, за да впечатли. Когато в сърцето съществува благодат, тогава тази благодат се излъчва, сияе на лицето, в думите, навсякъде. Това търсим днес. И там, където го намираме, му се дивим. Защо? Защото е автентично, защото е истински красиво. Красотата засяга вътрешния човек.
Сещам се един млад човек, беше объркан, в даден момент се запозна с едно момиче и остана удивен. Когато дойде, ми каза:
- Не бях срещал такова момиче в живота!
Аз му казах:
- Радвам се, че я срещна! Но искам да ти кажа нещо: това момиче е плод на някои корени – не можеш да изискваш плодовете, и да не зачетеш корените. Преданието на Църквата, в което е израснала, наистина е хубаво, защото има Божията благодат. И има Божията благодат, защото е последвала Божията воля и заповеди.
Защо казвам това? Защото момичето му казало:
- Виж, имам принципи в живота. И един от тях е, че моят сексуален живот ще започне в брака.
Младежът паднал от облаците. Той не бил чувал подобно нещо. Но от друга страна, гледал лицето, на което се удивявал и казал:
- Ако това те изразява, ще го уважа напълно, въпреки че, признавам, не го разбирам!
И така напреднаха. И когато дойде часът на техния брак и излязоха да ги отведа до вратата, когато подадох ръка да кажа на младоженеца “на добър час!”, той се наведе, хвана ми ръката с две ръце, целуна я, допря челото си и почувствах да ми казва – “благодаря Ви за начина, по който стигнахме до този час!” Така е. Именно защото истината не се променя с времето. Истината е вечна. Този, който се отдалечава от истината, той корабокрушира. Той е неспособен да се влюби и да обикне. Защото за него, така, както се е научил да живее, човекът не е личност, която трябва да обича, а вещ за безлична употреба. Затова семейства днес корабокрушират.
Търсим майката на човека, търсим я, защото я загубихме и виждате тази истина в лицата на толкова погубени деца. Виждаме тази истина в лицата на толкова жени, които са приели дарбата на майчинството, с доверие в Бога. Виждаме я в нашите рухнали домове и търсим отново красотата, която ще спаси света. Майката, която търсим, съществува, тази жена и майка съществува. Това е Света Богородица. Следователно, ако я хванем за ръка, ако ѝ се доверим, ако ѝ кажем заедно с нашето дете: “Пресвета Богородице, помогни ми в пътя на майчинството!”, тогава децата ще преоткрият своята майка, тогава майката ще преоткрие своите деца, и тогава надеждата ще се възроди.
Днес стигнахме дотам да търсим това, което някога беше самопонятно. Днес не е самопонятно. Познавахме в миналото майки, които имаха трудни хора около себе си, но били майки. Не казвали: “Aз да си гледам живота, макар да наранявам и жертвам децата си по този начин”. И от друга страна, мъдрите хора търсили дома, семейство, не просто един партньор в живот без смисъл.
Знаете ли какво показва тази неспособност на хората вече да се обичат? Нещо, което е измислила нашата държава – т. нар. договор за свободно съжителство. Звучи добре, но е трагично. Днес един човек, ако не вярва, може да сключи и граждански брак. Но днес и той е тежък. И търсим да намерим един договор за свободно съжителство. Защо търсим да намерим това? Защото, дори когато съжителстваме, се страхуваме един от друг. И казваме: ако утре развалим съжителството, да не се ощетя финансово. Някой ми каза:
- Ама отче, бракът е обвързване.
И аз му казах:
- Напълно съм съгласен! Знаеш ли обаче детето ми, кой се страхува да се обвърже?
- Кой?
- Този, който не обича. Той се страхува. Защото се бои от другия, използва го, но и се страхува от него.
И това, което се прие за модерно, реално е некрологът на любовта и на хората, които са неспособни да обикнат. Колко по-красиво е било в стари години, когато понякога не са ти давали тази, която обичаш, а ти си я открадвал и си бягал с нея! Защо? Защото това е имало красота в себе си. Затова днес виждаме и красотата, която дава на живота жертвената любов, която се ражда със смъртта на егоизма на човека, и от друга страна, множество хора, които са неспособни да обикнат, да се влюбят и естествено такива хора как да разберат жертвената любов на майката?
Нека се помолим на нашата Майка да просветли днешните майки, да видят себе си, да я имат вкъщи като образец, като утеха, като вдъхновение, като извор на сила. Да гледат нейната икона и да чувстват невероятните възможности, които имат. Защото и те, и всеки може да даде плът на Бога, да почувстват възможностите, които им е поверила любовта на Бога, да им предаде Неговите живи икони, за да се грижат за тях, да ги поставят на иконостаса на дома, в домашната църква, да ги прекадят с аромата на тяхното благоговение и да се покланят и целуват в лицето на своите деца живата икона на Бога. И тогава ще сме преоткрили нашия път.
превод: Константин Константинов
