Всички сме чеда Божии
Декември 10, 2018 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Митрополит Антоний Сурожки
Спомням си един разказ от житието на свети Филарет Московски за това, как в едно село имало свещеник, който пиел много, а в друго село всички жители се били пропили и на местния свещеник било невъзможно да се справи с този проблем. И Филарет си казал – ще взема да събера пияния свещеник с пияните енорияши, а то иначе все едно, нищо друго не виждам какво да направя за тях. Така и постъпил. Пиещият свещеник дошъл в пияното село, обърнал се към енориашите и казал: „Ето как стоят нещата – владиката се е отчаял и от вас, и от мене, защото сме пияници. Но аз, като свещеник, съм длъжен да отслужвам Божествена литургия всяка неделя и на всеки празник, през време на нея да се причастявам, без да гледам, че съм пияница. И ето какво ви предлагам – идвайте да се причастяваме всички заедно. Заедно ще се причастяваме, като плачем в себе си, каейки се, че не сме достойни да пристъпим към Него, но че вярваме в Неговата милост“.
И какво се случило? От житието на митрополит Филарет узнаваме, че от изумление, от благодарност и от действието на Светия Дух чрез тайнството на душите, открили се към Бога, цялото село започнало да се променя; след известно време пиянството останало в миналото, свещеникът станал трезвеник, както и самите жители на селото. Ето поуката. Те не били постили, не съблюдавали строго църковния устав, но дошли при Бог, защото Той бил единствения, Който съумял да обикне тях, недостойните. Има една руска поговорка: „Покажете любов към нас, когато сме черни, а когато сме бели, всеки ще ни заобича“… Така и става. И аз съм убеден, че ако човек по небрежност наруши някое правило, трябва да му се направи забележка. Но ако просто не знае правилата или не му стигат вяра, сили, убеденост, че това е необходимо или нужно, то трябва да му се преподаде опитът на близост с Бога, а не да се изисква някакво изпълнение на правила.
Източник: https:// nm60.abv.bg
