Нашата ревност трябва да бъде разтворена в Христа
Март 28, 2019 in Беседи, Начална страница
Автор : Протойерей Георгий Бреев
– Отец Георгий, чувала съм такова наставление: трябва да възненавидите самия факт, че сте още живи – това означава, че душата ви все още не е достигнала до най-доброто си състояние, което се придобива чрез християнския подвиг, за да може Господ да я вземе при Себе си….
– Ако се въоръжим с това твърдение, ще изпаднем в прелест! Животът е Божи дар. Четете посланията на свети апостол Павел: „Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас (Фил.1:24-25). Веднага се чувства здравият дух, който няма нищо общо със самоизтезанието.
Ако тялото е дом на Светия Дух, то към него трябва да се отнасяме по съответен начин. Ние живеем в тяло, то е част от нашата природа и ние не бива да се борим с него. „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф.6:12), – пише апостол Павел.
Постът ни е даден, за да приведем тялото в съответствие с богоустановените правила на живот, изложение в Божия Закон. През Великия пост ние сме призвани да подчиним тялото на стремежите на духа. Всичко прекомерно винаги завършва зле.
– А как светците са „умъртвявали плътта”? И съвременните подвижници също се придържат към правилото: „не бива да жалим плътта”.
– Надмогването на природата е възможно само за хора, достигнали до висок духовен живот: пустинници, затворници, стълпници. При това, за всеки от тези видове подвиг, са давали благословение само на най-опитните подвижници. Т.е. те се готвили дълги години за това поприще и чак след това поемали по него. Вземете например преподобни Паисий Светогорец – един аскет от наши дни – с каква трезвост се отнасял той към всичко.
Нека следваме тези правила, които е установила Църквата. Когато учех в семинарията, четях много светите отци: преподобните Ефрем и Исаак Сирин, св. Макарий Велики и други. Стараех се да усвоя преди всичко техния дух. А при тях има много здрава вътрешна основа на правилно отношение към себе си.. Именно това им е позволило безупречно да преминат по предначертания от Евангелието тесен път (срав. Мат. 7:13) и да оставят след себе си голямо наследство: както духовно семейство от ученици, така и наставления към тях.
Много важно е да имаме пред вид, че досега говорихме за монаси. Миряните трябва така да устройват духовния си живот, че да не пренебрегват нуждите на своето семейство.
– Как да избегнем ревността не по разум?
– Попитали свети Антоний Велики: „Коя е най-високата добродетел?” Той казал: „Разсъдителността”. Ето, аз съм болен от диабет, два пъти ми е правена сърдечна операция. Опитах да постя строго и започна силно главоболие, след службата вървя към къщи, като едва местя краката си. Ами изяж парченце риба и всички тези пристъпи ще те оставят. Апостол Павел пише: „Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде” (Рим. 14:3).
Яденето или неяденето не ни отдалечават от Бога и не ни приближават до него – такъв е принципът на Църквата. Постът е обща норма, която е насочена към всички, но всеки човек трябва да намери своята мяра на въздържание – така казват светите отци. Това ми е по силите, а това е просто буйство на моята ревност; това ми е полезно, укрепва ме и аз преминавам поста, придобивайки духовна сила, а с това, напротив – изтощавам себе си така, че не съм способен нито за молитва, нито за богослужение. На кого е нужен такъв пост? Кой ще те осъди? Яж с мярка, а не така, че стоейки в храма, да мислиш само за това, как по-бързо да притичаш у дома и да хапнеш нещичко. Всеки християнин трябва да определи своята норма, като се посъветва с духовника си.
Припомняйки си своя произход от род на търговци, преподобни Серафим съветвал всеки да търгува с това, което му носи печалба: чувстваш ли от поста несъмнена полза – пости, а ако не си здрав, не се придържай към „манастирския устав”, прибави в храната си това, което те подържа и ти дава сили на носиш послушанието си.
Нашата ревност трябва да бъде разтворена в Христа. Нека спокойно и разумно да се стремим към това, в дните на поста да привикнем към въздържание във всичко. Отказал си се от блажна храна – отсечи и склонността си към развлечение: не включвай телевизора, недей да празнословиш. „Като постим, братя, телесно, нека постим и духовно!” Тогава и след Пасха няма да изгубим тази нагласа.
– Кое е главното за съвременните християни?
– Защо за съвременните? За всички хора и за всички времена, до края на вековете, е дадено едно Евангелие. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки” (Евр.13:8). Главното е да изпълним Господните заповеди, защото в тях е заключена Божията воля. Случва се, идват хора и казват: „Искам да изпълня Божията воля”. „А как ще намериш волята Божия?” – питам ги. Мълчат. Тя е изразена в Божия закон.
– Най-често на хората им идват на ум старозаветните заповеди: не убивай, не прелюбодействай… (срав. Изх. 20:2-17). А как да изпълняваме евангелските?
– Цялото Свещено Писание е единно, не бива да разделяме Стария и Новия Завет. Сега чета Псалтира и се удивлявам на всеки ред. Тук е заложена такава мъдрост! Всички зърна, които след това са израснали в Новия завет, вече ги има в Псалтира.
Четете Псалтира! Христос казва: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен; и те са, които свидетелстват за Мене” (Йоан 5:39).
Вникнете в думите на пророк Исаия: 700 години преди боговъплъщението и бъдещата Голгота, той вече описва кръстните страдания на Христос – и то така, сякаш всичко това е станало пред очите му. Духът е един и същ! Не бива да разделяме, да противопоставяме Стария и Новия Завет. Недопустимо е Старият Завет да се чете с пренебрежение, сякаш това е нещо изостанало, ненужно, отживяло времето си. Не, и за нас той е също толкова жив и поучителен, както и за тези, които все още са очаквали идването на Спасителя в света.
– По-рано е имало благочестива традиция: вярващите са се стараели през Великия пост да прочетат цялата Библия – от книга Битие до Апокалипсиса. Защо сега от старозаветните текстове у дома в най-добрия случай се чете Псалтира?
– Не знам. Самият аз много обичам да чета Стария Завет. Не само Псалтира, но и пророците, и историята на израилския народ. Един е духът, един е Бог, един е Божият промисъл за спасението на човешкия род. Господ ни е обогатил със Свещеното Писание. Защо пренебрегваме този дар?
Христос казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня” (Мат. 5:17). Той не е отхвърлил Стария Завет, Той го е изпълнил. Господ просто е учил правилно да разбираме това, което по-рано е откривал на човечеството чрез пророците. „По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне” (Лук. 16:17) – така казва Господ. Цялата жива библейска традиция е съвкупна, тя не бива да бъде разделяна.
Сега битува убеждението, че без да разберем миналото, не можем да разберем настоящето. Това е вярно. Ако не се въоръжим, не усвоим всичко, което ни разкрива Стария Завет, ние ще бъдем лоши последователи и на Новия. В Стария Завет има много ярки примери. Някои, четейки Библията, се препъват и недоумяват: „Но там се говори за войни, за убийства!”… Всичко това е описано, за да разберем, че в нашия живот се случва същото. Ако сега пресметнем, колко аборти се извършват в света – или дори само в нашата страна – ще се ужасим: това е по-страшно от атомна война! Идват, правят ти една инжекция – „Не искам детето …” Свещеното Писание ни отваря очите, за да видим как животът на човека е изпълнен с неправди.
И Новия, и Стария Завет са изпълнени с диханието на Светия Дух. Нужно е само правилно да разбираме и да усвояваме Свещеното Писание.
– Какво е различното в евангелските заповеди?
– Евангелието ни открива нов дух, ново отношение към живота, самия нов живот, който ни е явил нашия Господ Иисус Христос. Не пророк, не ангел – а Богочовекът. Именно за това се появяват заповедите: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се, за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44). Казано е: „възлюби господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…. и ближния си, както себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:37-40).
– В прощалната си беседа с учениците си Господ казва: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго” (Йоан 13:34). Т.е. с кръстна любов. Известно е, че преподобни Паисий Светогорец, който се молил за болните от рак: „Нека болестта им дойде върху мене” – когато научил за своята ракова диагноза, се зарадвал.
– Има хора, които стигнали до такова духовно състояние, че вече не се страхуват от смъртта. Преподобни Паисий Светогорец чувствал, че Бог го води. Когато четях за живота му, още преди да бъде канонизиран, учуди ме това, че той е сменил няколко манастира. Но значи, за това е имал указание от Бога. Той не е проявявал своеволие, а наистина е чувствал Божието водителство. По същия начин в свое време и свети Игнатий (Брянчанинов) оставял обителите една след друга: просто чувствал, че това не е неговото място и трябва да продължи нататък.
Винаги съм се стремял да проверявам чрез моя духовен опит ревността на младите пастири, които идват при мен за съвет или които се изповядват при мен. Помня, когато още служех в храма на Божията Майка „Живоприемен източник” в Царицино, дойде един млад свещеник и взе да проповядва за това, че всички ние трябва да умрем за Христа и затова, дайте да не се леним и да постим с цялата възможна строгост и т.н.
„Боже мой! – спирам го аз. Какво говориш? Погледни хората, на които проповядваш това… По-добре ги пожали”. „Утешавайте, утешавайте Моя народ (Ис. 40:1) – ето какво иска от пастирите Бог. „Защо да говорим на тези бедни хора такива думи? – опитвам се да убедя този ревностен отец. Христос е умрял за нас, а ти какво – призоваваш хората: вървете и умрете за Христос? Какво искаш – себе си, човека, да поставиш на мястото на Христос?” Принципът незабележимо се подменя. Божествената Жертва се замества с личната ревност. Слушат ни хора, които у дома имат малки дечица, семейства, възрастни родители. И какво? Да захвърлят всичко това и да търсят своя лична Голгота? Защо тогава Христос умря за нас?
