Спомени със св. Паисий Светогорец
Април 17, 2019 in Беседи, Начална страница, Отечески съвети
Автор : Арголидски митрополит Нектарий
Сутринта посетихме о. Паисий. Около каливата си беше направил ограда с високо издигната тел и отпред една желязна врата с ключалка. Преди да почукаме го чухме да вика „Оле”. „Оле”. Спогледахме се учудени. Един такъв вик чуваме обикновено по стадионите… Изчакахме малко. Отново, „Оле”. „Оле”. Гласът се чуваше от отсрещния склон. Нямаше смисъл да чукаме. Мина половин час. Почукахме и веднага дойде да ни отвори. Когато отключваше, му казах:
- Геронда, в крепост сте го превърнали!
- А, да, заради туристите. Има много туристи напоследък. Мнозина търсят чудеса, забележителности и … зоологическа градина, а аз нямам такива. Простете, че се забавих, но бях отишъл тук по-горе да нахраня едно птиче!
- Как?
- Да, едно птиче, от тези, които имат червено на гушата, как се казват…
- Червеношийка.
- А, да. Станахме приятели и му нося малко храна. Сега набра смелост. Днес му давах храна, а то обикаляше около мен. Искаше да си играе. „Бре, ела да ядеш!”, му казвах. То – нищо. „Ела да ядеш, защото ме чакат хора”. Искаше игри. От доста време не бях ходил и когато оставам при него, тогава много се радва. Повече се радва на компанията ми, отколкото на храната. Накрая прояви послушание и дойде и яде!
- Чувахме ви да викате „Оле!”.
- Не „Оле”, а „Олет”. Това е бедуинска дума и означава „дете”.
Така разреши нашето недоумение.
Той попита по-младите за тяхното следване:
- Ти, П., на какъв изпит се яви? Виждам те разстроен.
- За факултета по търговски флот.
- Тоест?
- Монтьор по корабите, но не успях.
- Не, благословени. Не трябва да ходиш там. Има много грях. Благият Бог те е опазил.
- Ама исках го, геронда, и два пъти се явявах на изпити, но се провалих.
- Видя ли как те обича и как се грижи благият Бог? Само не се явявай трети път, защото Бог ще те остави и ще успееш! Сега, когато не успя – успя!…
Разговорът се завъртя в друга посока, за напрежението с Турция и глобалния смут.
- Политиците си играят с нас, както ние като малки играехме морски шах. Знаете ли какво е морски шах?
- Не.
Той взе един остър камък и очерта един квадрат. В краищата постави малки и големи камъни.
- Ето, виждате, този голям камък е Америка, този е Русия и това са Гърция, Турция и Кипър. Играят големите, изваждат един от малките, след това изваждат другите и накрая остават само двата големи. След това поставят отново малките в играта, не за нещо друго, а за да могат да играят. Не мога да разбера какво става. Дяволът обучава политиците или политиците обучават дявола!
***
- Геронда, как мога да си представя, че съм по-лош от другите, както казва св. ап. Павел или светците на Църквата? Как мога да си представя себе си, че съм по-лош от един престъпник?
- Трябва да мислиш, че ако другият имаше в живота си възможностите, които аз имах, той би бил свят. Докато аз проявих нерадение. Целият духовен живот се основава върху помисъла. От него зависи цялото напредване в духовния живот. Затова е и необходимо да направим една работилница на благи помисли. Един благ помисъл е равносилен на едно бдение. Благите помисли ни подбуждат към духовна борба. Хората приличат или на мухата или на пчелата. Виждаш, ако имаме една хубава градина с ароматни цветя и някъде в един ъгъл има нечистотии, мухата ще отиде при нечистотиите. И ако има една нива, пълна с нечистотии, докато някъде в един ъгъл има едно цвете, пчелата ще отиде при цветето. Така и хората – със злите или добрите помисли. Със злите помисли да не подхващаме разговор, нито да се занимаваме.
превод: Константин Константинов
