По пътя за Емаус
Май 14, 2019 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : архимандрит Софиан (Богиу)
Бог да пребъде винаги с нас, Възкръсналият Иисус да възкръсне в нашите сърца, които често са вледенени, сякаш в тях е зима!
Братя християни, ние съпровождахме Иисус Христос – евангелския, благия, кроткия – съпровождахме Го до Вая, след това до Кръста и Възкресението. Това беше историческият Иисус, Този Иисус, за Когото разказва Евангелието, Този Иисус, Който приживе три пъти обявяваше, че ще бъде разпънат и ще възкръсне. Наистина: така и стана: Иисус беше разпънат, за голяма скръб на Своите ученици, и възкръсна, за голяма тяхна радост.
В първия ден на Възкресението Иисус Христос се яви в образа на градинар на Мария Магдалина, която разпозна само една Негова дума: когато Той й каза: „Марийо”, тя разбра, че това е Иисус. Преди това Го гледаше и не го разпознаваше, макар че това беше същият Този Иисус.
След това отиде в Емаус, заедно с двама от учениците си. Те говореха с Него, но не Го разпознаваха, защото очите им бяха затворени, за да не Го познаят. И Исус вървеше с тях и им разясняваше им Писанията. Привечер стигнаха до Емаус, Той влезе с тях в къщата, в която отиваха, а те все още не можеха да Го познаят. И едва в този момент, когато на вечерята Иисус преломи хляба, очите им се отвориха и те познаха Иисус. Но в следващия миг Той вече не беше с тях. Сърцата им горяха и учениците разбраха, че именно Той, Иисус, е разговарял с тях по пътя, Иисус, Който вече Го нямаше. Иисус влязъл в хляба, който благословил.
Иисус се яви отново на вечерята в Сион, в дома, в който апостолите бяха събрани поради страха от юдеите. И Тома не беше с тях. Отначало те не Го познаха и на Иисус Му се наложи да разгърне дрехата си, за да видят раната на мястото, където беше пронизан с копие и да им покаже Своите пробити от гвоздеите ръце и нозе, за да Го познаят.
И така, Иисус бил същият, но да се познае Възкръсналият Иисус не било лесно.
Иисус се яви отново, този път на север, в Галилея, край Галилейското море. Беше утро, Иисус стоеше на брега на морето и, бидейки в открито море, учениците Го видяха. Те Го видяха и се удивиха, но не Го познаха. Само апостол Йоан, чиито очи бяха просветени от чистотата на неговия живот, каза:
– Господ е! (Ион 21:7).
Тогава Го разпознаха и другите апостоли. И Петър се хвърли във вълните, доплува до брега, прегърна Иисус и Иисус извика всички тях, а след това ги угости с хляб и риба, изпечена на огън, и говори с тях. Така че Възкръсналият Иисус, Този, Който беше разпънат, е трудно да бъде разпознат, освен с чисто сърце и чисти очи.
Това, братя християни, е начинът, по който съществува сред нас Иисус Христос. След Своята смърт Възкръсналият Иисус Христос се явява сред апостолите; явява им се когато иска, показва им тялото Си, яде с тях, показва им раните на ръцете и нозете Си – и едва след този контакт или след като чуват гласът Му, както в случая с Мария Магдалина, те Го познават и разбират, че Той е същата тази личност. Това е вторият начин, по който хората познават Иисус Христос.
Третият начин, братя християни, е евхаристийният начин, Светото Причастие. В Емаус Иисус Христос, който разговарял с тях по целия път, дълъг 7-8 километра, преломява хляба – и изчезва. Къде е бил тогава Иисус? Той влязъл в хляба, с който са се причастили апостолите. Те са се причастили, очите им се отворили, и те познали, че това бил Иисус.
И до днес Иисус Христос ни се явява в Светото Причастие – същият Този, Който беше разпънат и възкръсна.
Иисус Христос постоянно се е явявал на своите апостоли, а след това в продължение на вековете и до днес, ни се явява в Евхаристията, в Светото Причастие. Иисус е скрит в хляба върху престола в светия олтар и в евхаристийното вино. Това е същият Иисус, Който се разпъна на Голгота, Който беше запечатан в гроба и възкръсна. Същият Този, Който се явяваше на апостолите в продължение на 40 дни след Възкресението. Същият Този Иисус присъства и в живота на всеки от нас, особено, когато ние достойно се причастим с Неговото Тяло и Кръв. Това е третият начин, по който Иисус Христос живее в света.
Има още един начин на Неговото съществуване, който ни възвестява Сам Христос – този начин, за който Той говори, описвайки грандиозната картина на Страшния съд, когато Той ще се яви на въздушните облаци във велика слава, окръжен от светите ангели и ще съди света, като раздели хората на две – на праведни и грешни, както пастир отлъчва овци от кози. И праведниците ще постави отдясно, а грешниците – отляво. И тогава Иисус ще започне съд над тях, т.е. над всички нас, и едни ще призове при Себе Си:
– Елате вие, благословените от Отца Ми! Защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; гол бях и Ме облякохте; странник бях, и Ме прибрахте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
А праведниците ще Го попитат:
– Господи, кога Те видяхме в такова състояние?
И Той ще им отговори:
– Доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (ср. Мат. 25:34-40).
Следователно Иисус Христос отъждествява Себе Си с всеки страдащ, с всеки гладен, с всеки онеправдан в протежение на цялата история.
От момента на Възкресението, от момента на влизането в евхаристийния хляб и до края на историята Иисус Христос е скрит в Своите братя, във всички страдащи в Негово име, във всички, които Го призовават на помощ; Иисус се намира в тях, отъждествява Себе Си с тях. И ако ние извършваме добро дело, помагайки на някой, който наистина е в беда, то това добро дело получава Сам той и в съдния ден ще ни го покаже.
Същото ще се случи и с тези, които ще се окажат отляво, които Той, както знаете, порицава за това, че никога не са извършвали такива дела:
– Господи, ако аз бях Те видял …
– Доколкото не сте сторили това на тях, не сте го сторили и на Мен.
Братя, християни, това е четвъртият начин на съществуване на Христос.
На нас ни е дадено да се срещаме с Иисус Христос в протежение на цялата история, в протежение на живота на всеки един от нас, да се срещаме със същия Този Иисус Христос, нашия Господ, Който винаги е един и същ, Който е учил хората, Който е страдал за нас, Който е възкръснал и се е явявал на апостолите след утрото на Своето Възкресение.
Тези начини на пребъдване на Иисус Христос с нас, братя християни, ни се дават, за да можем винаги да усещаме Неговото присъствие, защото в края на Евангелието от свети евангелист Матей Той казва:
– Ето, Аз съм с вас до свършека на века, до края на историята (Мат. 28:20).
Нека бъдем уверени, че Той наистина присъства във всеки ден и всеки миг от нашата история, стига само очите ни да могат да го видят, да Го познаят в нашия живот. Така, както Го е видял Йоан, както Го е видяла Мария Магдалина, както Го познали апостолите, след като се причастили.
Братя християни, Този Иисус Христос – историческият, кроткият, Който плаче за света, за бедните, за бедстващите и им помага, този Иисус Христос, Който се явява на апостолите, бил същият Иисус, Който ги учил в течение на Своя живот, същият Иисус Христос от Евхаристията. Същият този Иисус Христос присъства и в живота на всеки един от нас и Него ние прославяме днес, в този велик, светъл ден на Светото Възкресение.
Нека Той ни бъде пътеводител, нека бъде образец в живота ни, защото е казал:
– Аз съм пътят и истината, и животът (Йоан 14:6).
Него нека следваме в живота си.
Той е казал:
– Аз съм мирът. Моя мир ви давам. Аз съм животът, Аз съм възкресението (виж: Иоан 14:27; 5:26; 11:25).
Този Иисус Христос да призоваваме във всички наши беди и радости и да го молим винаги да пребъдва с нас. Амин.
Източник: Православие ру
