Всеки от нас е потенциален Иуда

Май 15, 2019 in Външни

Автор : Отец Серафим Роуз

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Матей 26:6-16

В този откъс от Евангелието, който прочетохме сега, приготвяйки Господа за Неговите страдания, една жена дошла и Го помазала с това драгоценно миро; и е много трогателно как нашият Господ приема подобна любов от най-обикновени хора. Ала същевременно Иуда – един от дванайсетте, които били с Него – видял това да става и нещо в сърцето му се изменило. Това било очевидно „последната капка“, тъй като Иуда държал ковчежето и помислил, че това е прахосване на пари. Можем да проследим логическият процес, случващ се в ума му. Сякаш го чуваме да мисли за Христос: „Мислех, че този човек е някой важен. Той прахосва пари, не прави нещата както подобава, мисли си, че е някой значим…“ и други подобни хрумвания вложил дяволът в ума му. И тъй като имал страст (а неговата страст била сребролюбието), той бил уловен от дявола и предал Христос. Той не внимавал над себе си и не победил своите страсти.

Всеки от нас може да се озове в същото положение. Трябва да погледнем в сърцата си – коя от нашите страсти ще послужи за повод на дявола, така че да предадем Христос. Ако си мислим, че сме нещо повече от Иуда, че не сме като него, бъркаме напълно. Подобно на Иуда, всички ние имаме страсти в своето сърце. Поради това нека ги разгледаме. Можем да бъдем уловени с любовта си към изрядността и яснотата, нещата да са „правилни“, естетическите ни усещания – всяко едно от малките ни наклонности може да послужи за повод дяволът да ни улови. И след като ни хване, тогава започваме да оправдаваме състоянието си като “логически издържано“, като в основата са нашите страсти. И от този „логически“ начин на мислене можем да предадем Христа, ако не внимаваме над себе си и не осъзнаем, че сме изпълнени със страсти, че всеки един от нас е потенциален Иуда. Поради това, щом имаме възможност – щом страстта започне да действа в нас и започва да се развива логически процеса от страст към предателство, трябва да спрем и да си речем: „Господи, помилуй мене грешния!“.

Не бива да гледаме на живота през призмата на нашите страсти, нито да се опитваме да „нагаждаме“ своя живот според желанията ни, независимо дали става въпрос за тих и мирен живот или такъв, изпълнен с шумотевица и вълнения. Ако се стремим да „напаснем“ живота си по този начин, резултатът ще е плачевен. По отношение на живота следва да примаме нещата, които ни се случват, като Божий промисъл, знаейки, че с тях се цели ние да се събудим от страстното си състояние. Трябва да молим Господ да ни разкрие какви богоугодни дела можем да извършим. Щом започнем да приемаме случващото ни се, ние ставаме подобни на обикновената жена в Евангелието, която чула Божия призив и успяла да бъде Негов служител. За нея щяло да се проповядва по цял свят, както рекъл Господ, поради простичкото нещо, което извършила – възливането на мирото върху Него. Нека бъдем подобни на нея: възприемчиви да видим Божиите знаци около нас. Тези знаци са навред: в природата, в ближните, в наглед случайните неща… Винаги, всекидневно има неща, който ни посочват Божията воля. Трябва да сме с отворено съзнание за това.

След като осъзнаем по-пълно намиращите се в нас страсти и започнем да се борим с тях, не бива да позволяваме да започне процеса, който видяхме при Иуда. Иуда започнал от съвсем малко нещо: като бил загрижен за правилното разходване на парите. А от такива дреболии се случва да предадем Господа, нашият Спасител. Трябва да имаме трезвение, като търсим не как да осъществим страстите си, а да съблюдаваме Божията воля: как в точно този момент да се пробудим и започнем да следваме Христа през Неговите страдания и да спасим душите си.

orthochristian.com