Малките неща
Май 16, 2019 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Доростолски митрополит Иларион
Малкото нещо е зачатък на голямото. Малките причини често дават големи последствия.
„Малкото камъче“ прекатуря колата. Колко прави са тия думи! Големият камък се забелязва отдалече и коларят ще го заобиколи, но малкото камъче не се забелязва и то може да причини големи пакости. Една само развинтена или счупена бурмичка може да разстрои цялата машина. Една искра може да причини голям пожар.
Подобно на това се случва и с много други наглед дребни неща в живота на човека. Така една мисъл, едно само хрумване може да смути съзнанието на човека, да наруши мира в душата му и да го разстрои, една само дума може да нарани много повече, отколко острието на меча и да се изправи като стена, която да раздели стари приятели, добри съседи, добри съпрузи, или чеда от родители и братя едни от други, една малка грешка може да обърка, да оплете нещата тъй, че дълго да не могат да се оправят. Едно убождане с игла или с трън, ако не се обърне внимание, може да предизвика инфекция или дори смърт.
Жестоко се мами тоя, който не обръща внимание и не отстранява своевременно дребните повреди, макар и привидно да не вредят на работата му.
Човекът може да се весели и да се смее и когато страда от някоя болест. Но ако не й обърне навреме внимание и не вземе сериозни мерки, незначителната болест ще се развие и късното лекуване не би дало резултат – малкото одраскване или раничка може да поболее цялото тяло.
Малките петна по дрехата отначало не се забелязват, но ако не се обърне внимание и не се изчистят, те ще се увеличат.
И в духовно отношение дребните неща са от голямо значение: грехът се ражда в мисъл, мисълта пък ражда думи, желания и дела, последните се повтарят, стават греховен навик и порок, от който човек мъчно може да се освободи. Малките грехове и недостатъци първоначално не се забелязват, но постепенно те могат да завладеят човека, да растроят целия му духовен живот и да го погубят.
Тия, които се увличат от хазартни игри, се мамят, и то жестоко. Все се надяват, че ще спечелят и тъй, малко по малко – разсипват цялото си състояние. За малко нещо, разстройват и изгубват живота си.
Император Нерон още от младини се отдал на комар. Една нощ в игра изгубил един милион сестерции. Заслепен от страстта на играта, той не могъл да си представи каква голяма сума е изгубил. Едва когато майка му Агрипина натрупала толкова купчини злато на една маса, колкото той изгубил в играта, тогава се стреснал и разбрал какво съкровище е проиграл. Увлечението заслепява човека и той не съзнава в какво положение изпада.
Малката прашинка, попаднала в окото, може да стане причина човек да ослепее. Тъй и малкото духовна кал може да измърси и ослепи духовно човека и да го погуби. Малко насекомо е мухата, но колко досадна е когато кацне по лицето на човека. И греховете често се представят като малки и незначителни, а могат да обезобразят човека и да го направят покорен техен роб.
Увлечението в невинни наглед игри и развлечения малко по малко може да се изроди в някоя осъдителна страст. А всяко нещо, с което се прекалява и злоупотребява, губи от своята стойност и може да уврежда. Така голямото богатство става тежест, прекаленото внимание – раболепие, прекалената духовност – оскърбление, прекалената учтивост – лицеприятие, много доверчивост погубва, многото удоволствия водят до гроба. Затова човек трябва да внимава и добре да преценява наглед дребните и невинни неща. Трябва да бъде далновиден, за да не съжалява отпосле.
Трябва да се знае обаче и това, че колкото малките неща в злото са пагубни и вредни за човека, толкова малките неща в доброто са от полза.
Прочутият скулптор Микеланджело, когато работил над една мраморна статуя, бил посетен от един негов приятел, който запомнил до какво положение е изработена статуята. След време същият приятел пак го посетил и намерил, че скулптурът работи над същата статуя, без да забележи нещо ново в изработката.
- Но ти не си направил нищо ново, откак те посетих последния път – му казал той.
- Напротив, даже много съм направил – възразил Микеланджело. – Гледай добре: тук съм дал повече изражение на устните и веждите. Направих да изпъкнат мускулите и поправих пръстите на краката. И още много други неща направих, които ти не забелязваш.
А приятелят се усмихнал и казал:
- Това са дребни неща.
Микеланджело отговорил:
- Може да са дребни неща, но не забравяй, че дреболиите съставят изкуството и че изкуството не е дреболия.
Наистина, дребните наглед неща всъщност са важни и от голямо значение. И в случая – дреболиите направили от един мраморен отломък красива статуя на човек. Великите неща почват от малкото. Дъбът почва от жълъда, става малка фиданка и после – грамадно дърво. Малкото поточе постепенно става голямо и после – буйна река.
И в живота на човека въобще, дребните неща могат да станат причина за големи и желани промени, постижения и напредък. Историята ни учи, че едно често пъти незначително сражение определя за дълго съдбините на народите.
В духовно отношение също дребни неща могат да определят и да решат съдбата на човека, да облагородят и разкрасят или пък да погубят душата му. Трябва да обръщаме внимание на малките неща и да се пазим ние да не сме дребнави!
Сребристата роса пада на дребни капки по цветята, но ги освежава, украсява и прави да благоухаят. Тъй и малките добродетели красят и издигат човека.
Източник: „Православен глас“, бр. 7 юли, 2014 г.
Автор: Доростолски митрополит Иларион
