Слабост ли е смирението
Ноември 14, 2019 in Външни
Автор : свещ. Валерий Духанин
Човек понякога може да чуе, че християнското смирение е вид духовна слабост. Съгласни ли сте с това мнение? И наистина, не е ли слабост редовно да подлагаме бузите си наляво и надясно, да отстъпваме, да жертваме нещо свое?
Ако се замислим, християнското смирение все пак не е малодушие и не е вътрешна слабост. Дори и малодушният човек да иска да си отмъсти, неговата вътрешната страхливост няма да му позволи да стори това, защото той си мисли, че няма достатъчно физическа и психическа сила. Това не е някакво смирение, а констатиране на своето безсилие.
Напротив, смирението е истинската сила на ума, когато можеш да отвърнеш на удара с удар и смело да победиш гнева, обидата в себе си, да покажеш благородство, любов към човека, който те е обидил. Разбира се, ако е Божия воля да се прояви сила, тогава тя трябва да бъде проявена, защото истинската сила на духа е твърда надежда към Бога, съчетана с лична смелост. Но в крайна сметка истинската смелост не е да смажеш врага като източник на опасност, а да направиш от врага приятел.
Тогава защо е необходимо да се смиряваме?
Свети Николай Сръбски ни предлага следното мъдро наставление: „Престъплението – винаги е слабост. Престъпникът е страхливец, а не герой. Затова винаги имай предвид, че който ви прави зло, е по-слаб от вас; и както не отмъщаваш на малко дете, така и не отмъщавай на онези, които са ти причинили зло. Защото той не е злодей заради силата, а заради слабостта. По този начин ще намериш сила в себе си и ще станеш като море, което никога не напуска бреговете си, за да удави всички хора, които хвърлят камъни по него.“
В житията на светиите се среща името на малко известната днес свята мъченица Фавста (началото на IV век). Тя в много млада възраст, в тринадесетата година от живота си, била подложена на мъчения заради Христовата вяра. Императорът заповядал на мъчителя Максим да излее над светицата целия ужас от своите мъчения. Сред жестоките мъчения на Фавста, противно на очакванията на хората, тя само благодарила на Бога и кротко се молила за мъчителя си, казвайки следните думи:
-Моля те, Господи, възлюби Максим, просвети го с вяра и утвърди го в Твоя страх!
Тази кратка молитва и желание за добро на своя мъчител толкова силно проникнали в сърцето му, че самият Максим повярвал в Христос и заедно със света Фавста приел мъченичество. Така любовта и смирението винаги завършват с духовна победа.
Така, ако видите, че страстите кипят около вас, че ви гледат с гняв и досадно ви говорят или повдигат всякакви клевети срещу вас, вие не се поддавайте на импулсите на собственото си раздразнение. Ако хората, които ви обиждат, искат да горят в огъня на собствените си страсти, в пламъка на собственото си възмущение, то поне вие сами не влизайте в този огън. С мирна молитва в душата, отнасяйте се със съчувствие към негодуващите и стойте далеч от тези страсти. Кой знае, може би вашата молитва като изобилна бистра вода ще охлади огъня, след което в душите на враговете ви ще останат само съжаление и разкаяние.
В реалностите на нашия страшен свят има такова явление като сатанизма. Служителите на този безумен култ, избрали откровеното зло и насилие като основни ценности на живота, понякога не се колебаят да принасят в жертва на дявола живи хора. Малко хора знаят, че в този зверски ритуал, немислим в своята жестокост за здравия ум, самата жертва е моментът, в който нещастният човек допуска в себе си гняв към мъчителите. И това се признава за победа.
Уви, култовата интуиция на сатанистите в случая съответства на духовните реалности. Затова Христос побеждава на Кръста дявола, защото по време на невинни, несправедливи страдания Той разкрива в Себе си любов, доброта и прошка, а не злоба, омраза или жажда за отмъщение. Само по този начин доброто побеждава злото. Със смирение на Кръста Господ смазва гордостта на дявола и затова през последните две хилядолетия тъмните сили се страхуват от кръстния знак.
В Древния Патерик има история за това, как във Вавилон дъщерята на един от идолопоклонниците имала демон в себе си. Един монах, който познавал баща ѝ, му казал:
– Никой не може да излекува дъщеря ти, освен отшелниците, които познавам. Но дори и те, ако ги попитате, няма да искат да правят това от смирение. Ето какво ще правим: когато те дойдат да продават ръкоделието си, ние ще се престорим, че искаме да го купим от тях. Щом влязат в къщата, за да получат пари за нещата, които сме купили от тях, ние ще кажем, да прочетат молитва и аз вярвам, че дъщеря ти ще бъде изцелена.
И така, двамата отишли на пазара и видели монах, който продавал кошници. Той бил поканен в къщата, за му да дадат там парите. Щом монахът влязъл вътре, беснуващатата жена изтича да го посрещне и го удари по бузата. Той веднага обърнал другата си буза според Христовата заповед. Демонът започнал да се мъчи и извикал:
– О, беда! Заповедта на Иисус Христос ме прогонва!
Момичето веднага се изцелило. Те казали за случилото се на старците, които прославили Бога и казали:
– Обикновено гордостта на дявола пада пред смирението на Христовата заповед.
В Древния Патерик се разказва и как един човек бил обладан от демон и бълвал много пяна. Веднъж демонът ударил един старец-отшелник по бузата. Старецът обърнал другата си буза. Демонът не издържал на смирението на отшелника и веднага напуснал бесноватия. Древнохристиянският подвижник авва Моисей казва: „Който има смирение, смирява демоните, но който няма смирение, той се усмирява от демоните.“
И така, защо ние говорим за важността на смирението? А отговорът е прост, защото сме християни и Христос прояви смирение в живота си. „Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.“ ( Марк 10: 45). Пътят към славата, даден от Христос, преминава чрез смирение, се разкрива от Сина Божий.
Архимандрит Софроний (Сахаров) е разкрил тази истина образно. Човешкото общество е като пирамида, на върха на която стои лидер – цар, президент, някакъв владетел. Освен това, върху слоевете близо до върха стоят хора, които имат власт, близка до царската, а в основата на пирамидата са подвластните хора. Обикновено в света най-силният подчинява най-слабите, царствата на падналите хора се основават върху експлоатация и насилие. Христос обаче обърна тази пирамида с главата надолу. Самият Той застанал начело на обновеното човечество е основата на пирамидата и по отношение на подчинените Си се е превърнал в слуга. Затова в Христовото Царство по-големият служи на по-малкия, най-силният се смирява пред немощния. Съответно така човек може да достигне истинска висота само като следва примера на Христос, а не примера на тези, които Го разпънаха на Кръста.
Стойността на добродетелта на смирението не може да се разбере рационално. Стойността му се разбира от опита на духовния живот, когато сърцето не е разбито от страстни мисли за отмъщение, негодувание, вражда, а когато усеща мир и свобода. Нека Господ укрепи всеки християнин за искрено изпълнение на заповедта за смирението, която е толкова значима за придобиване на истинска духовна сила.
