Не беше ангел, беше човек
Януари 20, 2020 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница
Автор :
Всеки можеше да забележи от пръв поглед тази старица. Влачеше се през снега боса, самотна, изоставена, с наведена глава. Минувачите по тротоара на града извръщаха поглед от нея, за да не се замислят много, че и в този ден, когато се празнува Рождество Христово, може да има някакво страдание и болка.
Една двойка млади хора, които се смееха и разговаряха понесли чанти, пълни с покупки и подаръци, не й обърнаха никакво внимание. Една майка с две деца бързаше към дома на баба си. Също не обърна внимание. Един свещеник, зает с мисли за небесното, изобщо не я отрази.
Ако всички, които я срещнаха, бяха се загледали, щяха да забележат, че тя няма обувки. Че върви боса по снега. С двете си ръце притискаше към гърлото си наметка без копчета. Носеше цветна забрадка на главата си. Спря се на спирката и зачака автобуса. Един изискан господин с чанта в ръка, който също чакаше автобуса се отдръпна на голямо разстояние. Едно момиче на спирката многократно спря поглед на босите крака на старицата, но не каза нищо.
Автобусът пристигна и старицата се качи в него бавно и с трудност. Седна на мястото до кондуктора. Господинът и момичето побързаха да се преместят на местата по-назад. Мъжът, който седеше на седалката до нея, бързо се извъртя настрани и взе да си играе с пръстите. „Старческа работа“ – помисли си. Кондукторът, който видя краката й, си помисли: „Тоя квартал е потънал в бедност. По-добре да се преместя на друга автобусна линия“.
Едно момченце видя старицата и попита:
- Гледай, мамо, тази госпожа е боса.
- Не гледай така, Андреа! Не е възпитано да сочиш хората с пръст.
- Тя трябва да има големи деца – каза една госпожа с кожено палто. – Децата й трябва да се засрамят. Тя почувства превъзходство, защото се грижеше за майка си.
Една учителка в средата на автобуса пренареди подаръците в краката си и каза на своята приятелка до нея:
- Не плащаме ли достатъчно много данъци, за да не се сблъскваме със ситуация като тази?
- Вината е на управляващите – отговори приятелката й. Вземат от бедните и дават на богатите.
- Не, вината е в друго – включи се един белокос господин. – Самата социална програма произвежда бедни и отхвърлени хора.
- Необходимо е хората да се погрижат да спестяват – каза друг с вид на добре образован. Ако тази старица беше спестявала на младини, сега нямаше да страда.
И всеки остана доволен от способността си да направи такъв дълбок анализ…
Един бизнесмен се почувства неловко от мърморенето на съгражданите си. Извади една банкнота – двадесетачка от портмонето си, мина по коридора и я връчи на треперещата старица.
- Вземете, госпожо, да си купите обувки.
Старицата му благодари и той се върна на мястото си, щастлив да се почувства човек на действието.
Една добре облечена госпожа, която видя това, почна да се моли вътрешно: „Господи, аз нямам пари, но мога да се обърна към Теб, който можеш да намериш решение за всичко. Протегни ръката Си и дай мана от небето, Ти можеш да дадеш на тази старица всичко, от което се нуждае за Рождество“.
На следващата спирка в автобуса влезе едно момче. Беше облечен с дебела жилетка, имаше кафяв шал и кожена шапка, покриваща ушите му. От ушите му се бе проточил един кабел от апарат, на който слушаше музика. Младежът поклащаше тялото си в ритъма на песента. Седна срещу старицата.
Когато видя босите й крака, престана да се поклаща и замръзна. Погледна нейните крака и своите. Имаше нови и скъпи обувки. Беше пестил доста време, за да ги купи и да впечатли приятелите си.
Момчето се наведе и започна да сваля представителните си обувки и чорапи. Приклекна пред старицата:
- Бабичко – каза той – виждам, че нямаш обувки. Аз имам и други.
С внимание и нежност обгърна ледените й крака и първо й обу чорапите, а после и обувките. Старата госпожа развълнувано му благодари.
Скоро автобусът спря на друга спирка. Младежът слезе и закрачи бос по снега. Пътниците погледнаха през прозорците как върви към дома си.
- Кой е този? – попита един.
- Трябва да е някой светец – каза друг.
- Трябва да е някой ангел – каза трети.
- Гледай само! Има ореол над главата си – извика някой.
- Иисус Христос! – каза благочестивата госпожа.
Но детето, което беше посочило с пръст старицата, каза:
- Не, мамо, аз го видях много добре. Беше ЧОВЕК.
Превод: Валерий Андонов
