Непубликувани истории от живота на стареца Йосиф Исихаст
Февруари 10, 2020 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : иеромонах Ефрем, скит „Преп. Нил Сорски”, Аляска
По време на Втората световна война една международна благотворителна организация изпратила в Гърция тонове консерви, за да помогне на онези, които войната била оставила без покрив и храна. Тези припаси не били предназначени за монасите-подвижници, възложили цялото си упование на Бога и на Пресвета Богородица. Въпреки това местните власти решили, че всички манастири на Света Гора също ще получат своята част и по такъв начин на всяко братство от Катунакия се паднало да получи по четиридесет килограма консерви.
Когато старецът Никифор чул за това, зарадвал се и веднага изпратил своя ученик (бъдещия старец Ефрем Катунакски) да получи полагащата им се пратка. Отец Ефрем отишъл, но когато я взел в ръце, веднага почувствал, че силите го напуснали – не физическите, а духовните. Той почувствал в душата си оскъдняване на събраното от него духовно богатство.
По-късно той разказал на стареца Йосиф:
– Щом вдигнах тази пратка се почувствах опустошен. И сега се чувствам просто някаква биологична маса от плът и кръв, но без душа, подобно на някакво животно.
Старецът отвърнал:
– Дете мое, нима не знаеш, че аз не отидох за тази пратка? Чух за това, но не изпратих никой от учениците си. Аз искам да се храня от моя труд, изрязвайки дървени кръстчета с пот на лицето, а не да разчитам на храна, която не съм заработил. Освен това нима не разбираш, че тази милостиня беше предназначена за страдащите, останали във войната без покрив? Бог те е лишил от Своята благодат, защото си взел милостинята без предварително да изпросиш вразумление от Него да я вземеш или да не я вземеш?
– Но аз съм на послушание! – възразил отец Ефрем.
– Съгласен съм, – отговорил старецът Йосиф, – не те осъждам. Ти не си имал избор. Твоят старец не се придържа към такива строги правила. Но Бог промислително ти е дал да почувстваш намаляването на благодатта, за да можеш впоследствие да обясниш на своите духовни чеда, че такива деяния са греховни. Бог винаги е един и същ. Той не променя своите закони в угода на обстоятелствата. Човешките закони са тези, които зависят от времето, а Божиите са непоклатими и вечни. В Библията е казано: „Бог е същият вчера, и днес, и во веки” (ср. Евр. 13:8).
В същата война се случило още нещо подобно. Гръцка подводница торпилирала немски плавателен съд, натоварен с болнични легла и други медицински принадлежности и корабът бил така силно повреден, че на екипажа му се наложило да го изостави. Но съдът все пак се държал на вода и вълните го изтласкали почти до самата Света Гора. Когато отците от скита „Света Анна” видели кораба с червените кръстове, много се зарадвали, знаейки, че в него има големи количества полезни припаси. Те съобщили на всички отци от скита, за да могат желаещите да отидат до кораба с лодки и да се снабдят с онова, което им е нужно.
Съобщили и на стареца Йосиф, който тогава живеел недалеч от „Света Анна”, но той не изпратил за припаси послушниците си. Останалите отци от скита се отправили към кораба и си набавили оттам пълни лодки с чисти чаршафи, дюшеци, лекарства, разнообразни хирургически инструменти и др.
В същата нощ старецът Йосиф имал страшно видение. Той видял Ангел Господен, който вървял през скита от килия на килия, а в ръката си държал списък с надпис: „Тези, които разграбваха кораба”. В него Ангелът записвал имената на монасите, които били взели нещо от плавателния съд. Когато стигнал до килията на стареца Йосиф, той го попитал строго, но с лека усмивка:
– И ти ли взе припаси от кораба?
– Не, не, скъпи мой Ангеле! – възкликнал старецът Йосиф.
Ангелът му се усмихнал ласкаво, знаейки от самото начало, че старецът нищо не е взел. На стареца Йосиф му станало ясно, че всички, записани в списъка, един ден ще трябва да дадат отговор за това пред Бога.
Някой може да възрази, че отците нищо от никого не са откраднали, но трябва да се има предвид, че монасите са призвани да се стремят към съвършенство, затова те полагат усилия да нямат нищо, което да не са заслужили. Това не означава, че не могат да приемат милостиня. Самият старец Йосиф се съгласил да приеме пожертвувание, когато не ставало дума за това, да се вземе нещо без разрешение. По време на нацистката окупация на Гърция немците решили да окажат помощ на гладуващите монаси на Света Гора и им изпратили кораби, натоварени с пшеница. В този случай старецът решил да приеме своята част от пшеницата, от която братството му крайно се нуждаело.
***
Отец Атанасий (Кампанаос), който се колебаел дали да остане със стареца Йосиф, го запитал:
– Има ли воля Божия да остана тук с вас?
Старецът отговорил:
– Божията воля ли искаш да знаеш или волята на човека Божи?
Опитният в духовните дела отец Атанасий отговорил:
– Искам да знам волята на човека Божи.
Той разбирал, че да узнае волята Божия и да не я изпълни е духовно опасно. А ако не изпълни волята на човека Божи, духовната му отговорност не е така голяма. На отец Атанасий било известно каква силна борба против него ще повдигне дяволът, за да го принуди да отстъпи от волята Божия, ако я узнае.
Тогава старецът Йосиф казал:
– Щом ти пожела да узнаеш волята на човека Божи, ето ти моя съвет: върни се в своя манастир, защото не си свикнал с толкова строг аскетичен живот и тук няма да напреднеш. Освен това в твоя манастир ще можеш да прилагаш медицинските си познания за полза на братята и повече от теб няма да се иска.
По-късно старецът Йосиф открил на отец Ефрем от Катунакия:
– По времето, когато той ме питаше за Божията воля, аз имах такова дръзновение в молитвата, че можех да попитам Бог за всяко нещо и Той би ми открил Своята воля.
***
Веднъж, когато старецът Йосиф живеел с братството си в „Малката Света Анна”, отец Ефрем Катунакски забелязал, че те използвали много вода, за да измият нещо не толкова важно. Обръщайки се към стареца, той казал:
– Внимавайте, геронда, да не се опразни цистерната ви за вода, понеже не е валял дъжд вече няколко месеца.
Като чул това старецът Йосиф много се огорчил, с израз на дълбоко разочарование погледнал отец Ефрем и отговорил:
– Аз дори не поглеждам има ли вода в нея или няма. Оставям това на грижата на Честния Предтеча.
Старецът бил недоволен от такъв рационален подход към работата, показващ липса на вяра, че самият Предтеча се грижи за тях. Ето каква вяра имал старецът!
Източник: Православие ру
