Императорски истории
Февруари 11, 2020 in Начална страница, Сладкарница
Автор : архив
Брилянтената табакера
Веднъж императрица Екатерина Велика извикала на прием полския посланик заедно с други височайши гости. В хода на разговорите тя изведнъж кипнала и невъздържано се скарала на посланика. В това време старият й секретар полугласно проговорил: “Ех, нашата Господарка пак не си мери думите и не успя да сдържа чувствата си”. Но тъй като в този момент била настъпила тишина заради сконфузната ситуация, думите му достигнали до ушите на Императрицата. Само след миг тя го пронизала с рязък поглед. Дипломатично замазала ситуацията, като заповядала да се сервира обяда и като че ли нещата се успокоили. Но в себе си старият секретар изживял сериозна драма. Той познавал суровия нрав на своята Господарка. Тя със сигурност щяла да го уволни, а най-вероятно и щяла да го изпрати в затвора в Петропавловската крепост.
Едвам дочакал края на приема и след като тръгнал да излиза бил пресрещнат от императорския камердинер, който му заповядал веднага да се яви пред Господарката. С голяма тревога влязъл в мраморния салон, където Императрицата ядосано го посрещнала и започнала да му се кара. Обкръжаващата обстановка, студенината в залата, огледалният мраморен под, който отразявал фигурите, като че ли удвоявали напрежението.
“Как се осмелявате да ми правите забележка пред всички” – започнала Императрицата.
Старият секретар веднага се сринал в нозете й, молейки за прошка.
Екатерина, когато видяла сълзите в старческите очи, смекчила своя тон, понавела се и приповдигнала своя стар секретар.
“Не се вълнувайте. Знам, че това го направихте от обич към мен. Какво да се прави. Аз съм Императрица, но си оставам и жена, с всички женски слабости, невъздържани емоции – сприхавост, гняв, нетърпение и т. н. Затова, моля ви, вземете като подарък тази брилянтена табакера, и друг път, когато видите, че започвам да говоря или да се държа неподобаващо, изкарайте табакерката и започнете да я помирисвате. Това за мен ще бъде знак, че трябва да коригирам поведението си – без свидетели.
Императорът и станционният надзирател
При една своя обиколка из владенията си император Александър Първи Павлович се отбил в една от провинциалните пощенски станции на далечната Екатеринославска губерния (днес в Украйна). Станционният надзирател, както тогава наричали пощенските служители по пунктовете, където се занасяла и получавала пощата и се сменяли конете на пощенските карети, не бил на себе си от изумление, че сам царят посещава това глухо и забутано място. С поклон смирено поканил височайшия гост да влезе в скромното му работно жилище и припряно се заел да кипне чай в големия самовар.
Докато се оглеждал, императорът забелязал на лавицата една книга. Отворил я и видял, че това е едно старинно издание на Новия завет. Попитал домакина дали го чете редовно.
- О, да, Ваше Императорско Величество! Чета го всеки ден.
- Много добре – похвалил го гостът. – Няма по-полезно четиво от Новия завет на Нашия Господ Иисус Христос. И докъде си стигнал в четенето?
- До Евангелие на Марк, глава 14, Господарю.
- Все така продължавай да четеш и ще имаш голяма полза – казал царят. Усмихнал се, отворил книгата и незабелязано мушнал в края на главата една банкнота, или асигнация, както се казвало тогава, на стойност 500 рубли. А по онова време това представлявало цяло състояние.
Минали две седмици и по обратния си път Императорът решил да се отбие пак при надзирателя.
- Как е, четеш ли все така Новия завет?
- Чета, чета, Господарю, ден не пропущам, и не само го чета, но и живея по него.
- И докъде стигна?
Човекът малко се позамислил и смотолевил:
- До Евангелие на Лука, 20 глава.
Императорът взел в ръце Евангелието и отворил на глава 14 от Марк, където бил оставил асигнацията. А тя тъй си и стояла там непипната.
Извадил я и казал:
-„Първом потърсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Но тъй като ти не търсиш Божието, затова и другото няма да получиш.
Взел си парите обратно и си тръгнал.
Прошението
В миналото един руски помешчик много искал единственият му син да получи добро образование в Академията в Санкт Петербург. Сам той бил не особено грамотен и се допитал до съседа си – как да се обърне към височайшия владетел? Той го посътветвал да бъде с обръщението „Ваше Августейше (т. е. царско) Величество“. Минало известно време и помешчикът седнал да пише, хванал перото и внезапно го обзело съмнение – ами че когато питах съседа беше предния месец и съседът се обърна към царя с „августейше“, но нали сега вече сме в месец септември – май така ще бъде погрешно! Августейше си е за месец август, решил той и затова коригирал титлата, като написал „Ваше септемврийско величество“. И доволен от находчивостта си пуснал писмото с молбата.
Когато императорът прочел прошението, първоначално много се развеселил. Показал писмото на дворцовия си секретар и казал усмихнато:
- Ето че се сдобих и с нова титла!
После станал сериозен и написал резолюция отгоре: „Да се приеме момчето и да му се осигури всичко необходимо за пребиваване и обучение – квартира, прехрана, учебници, книги и т. н. Така че, да се изучи добре и да не остане глупак като баща си“.
