Матронушка
Март 2, 2020 in Беседи, Начална страница
Автор : из книгата „Чудеса на православната вяра“
Един епископ, вече покойник, ми разказа следното:
- През 30-те години ме изпратиха в концлагер. Тогава бях лекар и ми възложиха да завеждам медицинския пункт в лагера.
Повечето от лагерниците бяха в такова тежко състояние, че сърцето ми не издържаше и мнозина освобождавах от работа, за да им помогна поне малко, а най-немощните изпращах в болницата.
Веднъж в приемното време, медицинската сестра, която работеше с мен, също лагерничка, ми каза:
- Докторе, чух че срещу Вас има донос. Обвиняват Ви, че сте прекалено мек с лагерниците и има опасност да Ви удължат срока на лагерната присъда до 15 години.
Сестрата беше сериозен човек, добре осведомена за лагерните работи и затова изпаднах в ужас от думите й. Бях осъден на три години, които вече изтичаха, аз броях колко месеца и седмици ме делят от дългоочакваната свобода и изведнъж – 15 години!
Не спах цяла нощ. Когато на сутринта отидох на работа, сестрата видя изпитото ми лице и със съжаление поклати глава. След приемното време тя нерешително ми каза:
- Ще ми се да Ви дам един съвет, докторе, но се страхувам да не ми се смеете.
- Кажете – помолих я аз.
- В родния ми град живее една жена, казва се Матронушка. Господ й е дал особена молитвена сила и ако тя започне да се моли за някого, непременно ще го измоли. Към нея се обръщат много хора и тя не отказва на никого. Помолете я и Вие.
Усмихнах се тъжно – докато писмото ми стигне до нея, вече ще са ме осъдили на 15 години.
- Няма нужда да й пишете, Вие само… я повикайте – смутено каза сестрата.
- Да я повикам?! Оттук?! Та тя живее на стотици километри!
- Знаех си, че ще ме вземете на подбив, обаче тя чува отвсякъде, ще чуе и Вас. Направете така: когато излезете вечерта на разходка, изостанете малко и силно викнете три пъти: „Матронушка, помогни ми, в беда съм!“ Тя ще Ви чуе и ще Ви измоли.
Макар че всичко това ми се струваше странно и ми приличаше направо на магия, все пак, когато излязох на вечерна разходка направих, както ми беше казала моята помощничка.
Мина се ден, седмица, месец… Никой не ме търсеше. Междувременно станаха промени в лагерната администрация – махнаха един, назначиха друг. Мина още половин година и настъпи денят на моето излизане от лагера. Когато ми даваха документите в комендатурата, поисках разрешение да пътувам до града, в който живееше Матронушка, тъй като още преди да я повикам, си бях обещал, че ако ми помогне, ще я споменавам всеки ден в молитвите си, а като изляза от лагера, първата ми работа ще бъде да отида при нея и да й благодаря.
Когато си получавах документите дочух, че двама младежи, които също излизаха на свобода, ще пътуват за този град.
Присъединих се към тях и тръгнахме заедно. По пътя взех да ги разпитвам дали не познават Матронушка.
- Познаваме я много добре, нея всички я знаят, и в града, и в цялата околност. Бихме Ви завели, щом Ви трябва, но не живеем в града, от село сме, пък много ни се иска да се приберем по-скоро у дома. Но щом пристигнете, попитайте първия срещнат къде живее Матронушка и той ще Ви каже.
Пристигайки, постъпих точно така, както ме бяха посъветвали моите спътници: попитах първото срещнато момче.
- Вървете по тази улица – каза то – покрай пощата завийте по пряката, и там в третата къща отляво живее Матронушка.
Развълнуван, се приближих към къщата и поисках да почукам на вратата, но тя не беше заключена и веднага се отвори. От прага огледах почти празната стая. В средата имаше маса, на масата – голям сандък.
- Добри хора, има ли някой тук? – високо попитах аз.
- Влезте, владико свети! – раздаде се глас от сандъка.
Трепнах от изненада. Какъв владика съм аз?!
- Ще станеш, ще станеш – отвърна гласът и ме нарече по име.
Надникнах в сандъка и видях една дребна жена, която лежеше вътре неподвижно. Тя беше сляпа, с недоразвити ръце и крака. Лицето й беше удивително светло и приветливо. Поздравих я и казах:
- Откъде знаете името ми?
- Как няма да го зная! – прозвуча слабият й, но чист глас. – Нали ме повика и аз молих Бога за теб – оттам го зная. Сядай, ще ми гостуваш.
Дълго стоях при Матронушка. Тя ми разказа как като малка се разболяла от някаква болест и престанала да расте и да се движи. Семейството й било бедно и майка й, отивайки на работа, я вземала в сандъче и я отнасяла в църквата. Там слагала сандъчето с момиченцето на някоя пейка и така го оставяла чак до вечерта. Оттам Матронушка слушала всички църковни служби и проповеди. Енориашите се смилявали над детето и му носели ту нещо за хапване, ту дрешка, или пък само ще го погалят и ще го настанят по-удобно в сандъчето. Свещеникът също жалел момиченцето и се занимавал с него. Така то растяло в атмосфера на дълбока духовност и молитва.
После заговорихме с Матронушка за целта на живота, за вярата, за Бога. Като я слушах, останах поразен от мъдрите й разсъждения, от духовното й проникновение. Седейки до нея, аз разбрах, че пред мен лежи не просто една болна жена, а човек, велик пред Бога. Никак не ми се искаше да си тръгвам – толкова ми беше хубаво и отрадно. Обещах си да я навестя отново колкото се може по-скоро, но не можах. Наскоро след това откараха Матронушка в затвора Бутирка, където тя почина.
Източник: из книгата „Чудеса на православната вяра“
Православно издателство „Свети апостол и евангелист Лука“
