Светът е голям театър
Март 7, 2020 in Външни
Автор : Митр. Атанасий Лимасолски
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене
Когато човекът страда заради Христос, заради любовта към Него, тогава неговото затруднение се облекчава, горчивината се услажда и получава голяма утеха и сила, за да продължи напред. Ако той не осъзнае тези думи „заради Мене” в живота си, когато претърпява гонения, хули и лъжесвидетелства, може да стигне до страшни неща, може да убие другия, може да се самоубие. На мене ми се случи да видя човек, който се самоуби, видях го с очите си, за съжаление се обеси на едно дърво, защото го обвиняваха. Някой го обвини, всъщност беше една лъжа. Добре, лъжа, в която имаше истина. Стана така, както вестниците го описаха, но не с целта, която тиражираха. Получи се недоразумение. Този човек притежаваше някаква древна книга, която изпрати някъде без да знае, че е толкова древна. Той сметнал за добре да я изпрати като подарък. В пощата отворили колета за проверка, намерили книгата и арестували човека. Новината била разпространена по вестниците и го обявиха за контрабандист.
Както обикновено става, в такива мигове изчезват „приятелите” и остават само тези, които истински обичат човека. Дори да е контрабандист – добре, направил е една грешка. Ако си негов истински приятел, ще го подкрепиш в този труден час. Не да се скриеш, понеже уж бил контрабандист и тебе ще те обвяват за негов приятел… Както и да е. Някои негови приятели го оставиха и той стигна до такова отчаяние, че за съжаление се обеси. Въпреки че много хора се опитаха да му помогнат, и аз също, но нямах силите да го убедя да не си причини зло, накрая не ме послуша и отиде и се обеси. Имах и неприятното преживяване да го намеря мъртъв и да чакам един час докато извикат линейка да го приберат. Беше много тежко да виждаш един обесен човек, защото го изкарали контрабандист. Аз му казвах по-рано – бре, детето ми, голяма работа, че те нарекли така, след като не си го направил! Добре, някои те оставили и ти казали, че нямат да ти говорят по телефона, когато си им се обадил. И какво от това? Прояви търпение! Ще отмине.
Тогава още не бях минал през това, което ми предстоеше да мина (преди години срещу митрополит Атанасий се водеше умишлено клеветническа кампания – бел. прев.) и му говорих разни работи. Нямах опит.
Знаех и друг човек, който искаше да убие някой друг. Защото, знаете ли, когато почувстваш неправда, когато почувстваш, че биваш онеправдан, те обхваща гняв, така се движим в нас – когато бъдеш ощетен, изричат лъжи срещу теб и чувстваш затруднение, човек си, в теб се надига чувството за справедливост и ставаш звяр. Или кълнеш другия да му се случи зло, или, ако ти мине през ума, може и зло да му сториш, ако беше лесно за теб да го направиш. Наистина, не е странно. Ако оставим нашето „аз“ на свобода, дори дотам може да стигнем, да помислим зло за другия. Нашата душа може толкова много да се възпротиви, дали в отчаянието, дали в ужасния гняв, че да избухнем срещу другия и да „стане пълна каша”. И в двата случая, които по човешки донякъде са оправдани, единствената противотежест е Христос. Трябва да осъзнаеш, че всички тези неща ще получат отплата в царството Божие, там всичко ще се изясни, както и че Христос знае истината, знае сърцето на всеки човек, знае какво става. И дори грях да сме направили, да речем, че паднах в страшен грях, извърших убийство, обир, някакво голямо зло, добре, човек съм, направих едно зло – нима ти трябва да ме убиеш, да ме смажеш, застреляш, понеже направих едно зло? Няма ли място за покаяние, няма ли покаяние? Ако Сам Бог ни оставя да се покаем и ни дава толкова време, за да се покаем, кои сме ние, които ще отнемем времето за покаяние на някой човек? Но много пъти като човеци не правим това.
Във всичко това именно Бог ни утешава,
Неговото присъствие и любов, утехата на нашия Баща дори справедливо да страдаме. Тук Христос казва „когато кажат лъжа срещу вас“. Но казвам, че дори и истина да кажат, нека кажат истина, направили сме лоши неща и хората ни обвиняват. С право ни обвиняват. Ако посрещнеш това смирено и кажеш: „Добре, с право страдам справедливо. Извърших зло и нека пострадам. Сега ще проява търпение, хулят ме, осмиват ме, унижават ме, но нека проявя търпение, да приема това, да ми се счете за очистване на душата ми – Бог вижда търпението на всеки човек и това ми принася духовна полза.“
Някога, когато следвах в Солун, избухна голям скандал в Гърция. Казваха за един митрополит, че имал връзка с една жена, градът се разтресе. Имаше афиши по улицата. Никой от нас не можеше да се движи свободно, защото ни наричаха с името на онзи владика и ни се подиграваха. Беше голяма драма. Аз отидох в Света Гора и казах на старец Паисий:
– Геронда, това, което става навън, не е за говорене…
– Какво става?
Казах му така и така, чу се за един владика, градът е пълен с плакати, хората ни се подиграват.
Той каза:
– Виж, ако всичко това, което казват, е истина, и този владика претърпява цялото това терзание и очерняне и прояви търпение, Бог ще му прости греха, защото е претърпял всичко това. Но ако всичко това, което казват, е лъжа, и той го претърпява, той е голям светец.
Наистина, след 15 години се оказа, че всичко е било лъжа. Разбира се, човекът изпи всички онези, не чаши, а цели варели (с обвинения). Той прояви търпение, изгониха го от митрополията му, остана в дома си и имаше преподобна смърт. Стана голям светец.
Вижте св. Нектарий Егински.
Не гледайте сега, когато се покланяме на негови икони. В неговата епоха знаете ли за какъв го смятали? За порочен, покварен човек. Хората го смятали за такъв. След като го изгонили от Александрийската патриаршия с обвинението, че бил порочен човек. Той умрял с такава слава. Разбира се, веднага щом починал, започнали множеството чудеса и станал велик светец на Църквата до днес с хиляди, безбройни чудеса. И когато една монахиня се питала: какво е направил той, че стана толкова велик светец? Нито е бил голям подвижник, нито мъченик, нито постник, а един нормален църковен човек, владика. Тогава св. Нектарий й се явил и й казал:
– Имаш право, не върших големи подвизи, нито бях мъченик, но проявявах търпение в клеветите. Затова Бог ми даде тази благодат.
Когато човек има доверие в Бога, тогава Бог действа като противотежест, идва баланс, Бог неутрализира състоянията и човек минава през тези неща. Добре, със сигурност имаме скърби, хора сме, не сме безчувствени, когато ни хулят и осмиват, когато някой телесно ни навреди. А колко повече мъчениците. Но във всичко това противотежестта е Христос.
Помня един мой състудент от Крит, ръкоположиха го за дякон и веднага дойде в Солун да следва. Аз бях в по-горния курс и бяхме съседи. Един ден дойде и вреше и кипеше:
– Какво ти има?
– Ще се пръсна! Идва ми да счупя вратите и стените!
Критянин, не е шега работа, от истинските критяни, онези смелчаци, които нямат много търпение, от онези юнаци.
– Какво стана, бе, детето ми? Какво се случи?
Той каза:
– Отидох да купя нещо от магазина, но по пътя ме спря един човек и ми направи грозни жестове и ми каза лоши думи. Как не го удуших на място! Сдържах се, но сега ми идва да отида да го намеря!
– Бре, стой тук!
За съжаление, съществува този лош навик в Гърция, сега и в Кипър дойде постепенно, но там беше по-силно изразен. Изключително много пъти са ни плюли, хулили и ругали.
Прояви търпение. Той не го направил за теб. Откъде да те знае, сине мой? След като си непознат за него. Той го направил, защото носиш расо. Видял расото, твоето свещенство! Заради Христос си претърпял това. Заради любовта към Христос. Ако не носеше расо и не беше свещеник, нямаше нито да те плюе, нито да ти каже лоши думи. Напротив, щеше да ти казва приятни думи и да те обслужи. Затова прояви търпение.
Е, критянинът се успокои, но веднага щом се сетеше, искаше да го намери. Трудно нещо е да подчиниш себе си.
По каквато и да е причина човекът да понася хули, гонение и да изричат срещу него лъжи, дори всичко да е истина, а и да не е, нека си казваме: добре правят и заслужено страдаме, добре да си изпатим, защото сме такива, че и по-лоши! Ако проявим търпение в това състояние, тогава наистина имаме голяма душевна полза, защото тази полза има вечни измерения, научаваме се да се смиряваме, да гледаме другия човек с любов, макар и да ни е навредил. Научаваме се на друго велико нещо – научаваме какво означава театърът на този свят. Светът е голям театър, който обаче има и край.
Ще ви кажа един пример от наши дни.
Знаете, че нарекох папата еретик.
Аз обичам папата. Колкото и да ви се вижда смешно, изключително много го обичам. И понеже го обичам, затова казах тия неща. Някои известни хора излезли с декларации срещу мен. Аз не знаех това, защото не бях чел вестници, в митрополията не получаваме вестници, просто има една система в компютрите, където служителите събират „изрезки” от вестниците, т.е. това, което ни интересува. Къде да намерим време да четем вестници. Един вестник днес е цяла енциклопедия, има 50 страници.
Не знаех, че всички тези хора са писали във вестника от онзи ден и са ме обвинявали. Отидох на една събитие по задължение, където бяха и всички тези мои обвинители. Веднага щом ме видяха, парадоксално, за първи път видях усмивки върху техните лица. „Добре дошли! Добре дошли! Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство! Как сте? Какво правите?“ – казваха.
Господи помилуй! Ама тези хора и друг път са ме срещали и не бяха толкова ентусиазирани от това, че ме виждат. Сега ме обикнаха толкова много? Промених ли нещо по мен? Отслабнах ли? Разхубавих ли се? Какво ми стана? Заради операцията (митрополитът претърпя операцията на колената – бел. прев.) ли излъчвам преподобие? Какви им стана на тези хора? 5-6 такива известни хора. Казах си: „Слава Богу! Може хората да са в процес на блага промяна, може Бог да ги е просветлил, може да са в духовно умиление, знам ли и аз.“ Както и да е. Стана време да си ходя. Върнах се в митрополията. Дойдоха и отрезките от вестника. Чета: „еди-кой си: осъждам заявленията на Лимасолски митрополит Атанасий, това е проява на фанатизъм и т.н. „Ама след като преди малко видях човека и беше толкова радостен да ме види! Чета по-надолу друг от тези, които ми се усмихваха „Осъждаме с мерзост заявленията на митрополит Атанасий”. Всички тези, които ме поздравяваха, бях писали във вестника. 5-6 човека, имаше и техни снимки. Казах си: „Бре, детенцето ми. Виж театъра на този свят.“ Както казва св. Йоан Златоуст, животът на човека е театър, както театърът свършва и всеки си отива у дома и неговата роля свършва и се завръща в реалността, така е и с този свят.
Затова трябва да бъдем много приземени и нито когато ни хвалят, умът ни да се надува и да мислим, че сме само ние и няма никой друг, нито когато ни плюят и осмиват да ни обхваща отчаяние. Така са нещата от този свят. Те са отминаващи сенки, сънища, като сънищата, които свършват и когато се събудиш, се оказваш в реалността.
Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас
Това е пътят на пророците. Но само на пророците? На всеки човек. На всеки човек пътят е пълен с такива случаи, в нашия живот е нормално да чуем и добри и лоши думи, похвали и обвинения; да има хора, които днес ни обичат, а утре ни мразят. Хора, които днес ни мразят, а утре може да ни обичат. Спрямо всички тях ние сме длъжни да имаме едно и също отношение – любов. И да гледаме към Бога, да знаем, че не настоящите неща имат тежест. Нека хората да са живи и здрави, да имат добро мнение за нас, това помага и на тях, но и на нас, независимо дали изричат добри или лоши думи за нас, това, което важи, е какво Бог ще каже, а не хората. И да знаете, че в живота ще настъпят мигове, както при децата ви, където от любов някои пъти трябва да им кажете: „Не! Няма да правиш това! Няма да ти позволя!“ От любов. Може да огорчиш и да разстроиш детето, може за момент да ти каже, че ти си най-лошата майка на света и най-лошият баща, но това е за тяхно добро, то трябва да има своите граници и ще му кажеш: „Ще се съсипеш, ако продължиш да правиш това нещо!“ Естествено когато това е в необходимите граници, когато можеш да кажеш нещо на децата си. Любовта не означава винаги да говорим хубави, благи и красиви неща, а много пъти означава, че трябва да накараме другия да изпита болка, както и лекарят може да ни накара да изпитаме болка от любов, за да ни излекува. Както и в изповедта, когато идват хора, които разказват различни неща от живота си. Духовникът трябва да се отнесе с голяма любов, но и да бъде искрен. Не може да се усмихваш на другия човек, не може да го гледаш как върви към гибел и да му казваш: „Не прéчи! Продължавай така и добре вървиш!“ Може да му кажеш: „Това е грях! Това е грешка. Това е грях, виж как ще го оправиш постепенно.“ Така не го отчайваш, не го подтикваш към гибел, но никога няма да кажеш на черното бяло и на бялото черно. Трябва да си искрен, както лекарят е искрен, когато прави диагноза и лекува болния човек. Както и Христос е направил с нас. Той така ни е изцелил – с любов и истина. Любовта и истината вървят заедно, естествено с голяма разсъдителност за това как тази истина може да бъде приета от всеки човек, за да бъде за негова полза и спасение.
превод: Константин Константинов
