Размисли при бедствия
Април 2, 2020 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Свети Григорий Богослов
На какво се дължи липсата на плодорие, лошите ветрове, убийствения град, настоящето наше поражение и вразумление? Защо са лошата промяна на въздуха, болестите, земетресенията, морските вълнения и небесните явления? Защо природата, този общ и равен за всички извор на блага и удоволствия, създаден за радост на всички люде, се превръща в наказание за нечестивите, та с това – с което сме били удостоени и за което сме се оказали недостойни, сега да се вразумим и познаем Божията сила в злостраданието, щом не сме я открили в нейните благотворни деяния? Какво означава постигналото ни нещастие и за какво е то? Изпитание ли е то за добродетели, или пък наказание за грехове? Макар и да не би било това наказание – по-добре е да го приемем за наказание и да се смирим пред силната ръка на Господа, отколкото да се превъзнасяме с него, като изпитание за добродетели.
Ужасно е да гледаш безплодието на земята и поражението на плодовете й и то във време, когато будели такава надежда и били пред събиране! Ужасно е да видиш безвременна жътва, да видиш земеделци да оплакват трудовете си, като че ли стоят над мъртъвци пред поразените класове, които тихият дъжд е израстил, а бурният дъжд е поразил! Ужасно е да гледаш ниви, в които „жътвар няма да напълни ръката си, и сноповръзвач – шепата си, и минувачите няма да кажат „благословение Господне на вас!…“ (Пс. 128:7-8).
Жалко зрелище! Земята е поругана, острижена и лишена от своята красота! Това оплаква и блаженният Йоил, който по-трогателно от други е изобразил опустошението на земята и мъчителността на глада; разсъждавайки за Божия гняв, който опустошава земята, пророкът говори: „пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ“ (Йоил 2:3).
Нека намерим утеха в молитвата и покаянието, защото „съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действахме нечестиво“ (Дан. 5:9); защото забравихме заповедите на Господа и служихме на лукавите си сърца; защото живяхме недостойно спрямо званието и благовестието на Твоя Помазаник; защото станахме в делата си присмех за Твоя Възлюбен Син. И клир, и народ съгрешихме в едно: „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един“ (Пс. 52:4).
Господи, Ти си благ, а ние постъпвахме беззаконно; Ти си дълготърпелив, а ние сме достойни за наказание; ние признаваме Твоята доброта, въпреки нашата голяма безразсъдност. Но… Господи Боже, спри“ (Амос 7:5); „отстъпи Господ от нас“ (Пс. 38:14); „Господи, прости“ (Дан. 9:19); ние сме Твой народ и жезъл на Твоето наследие, затова накажи ни по благостта Си и бъди снизходителен в яростта Си, за да не ни направиш най-нищожни и унижени пред всички люде по земята!
Източник: из книгата „Духовни бисери“, изд. „Православен кошер“, 1992 г.
