Из спомени със Свети Паисий Светогорец

Май 27, 2020 in Беседи, Начална страница

Автор : Йеромонах Атанасий Симонопетритски

 

Друг път заведох един владика, мой познат. Придружих го да отидем заедно при стареца. Отидохме и ударихме звънчето.  Старецът вече се бе установил в другата килия, в долина на Кутлумуш. Не след дълго старецът се показа на балкона да гледа и да казва:


- А! Кой е?


- Аз, геронда.


Направи се, че не ме познава, за да се пошегува:


-  Кой си ти?


-   Един познат! А ти кой си?


Шегувайки се и аз го попитах  и получих подобаващ  отговор:


-  Аз? Магаре!


-  Магаре!


-  Да, увредих  нивите, полският пазач ме хвана и ме затвори тук зад оградата, да не повторя!


Не се сдържа, казвайки последните думи, и започна да се смее, допълвайки:


- Сега, сега идвам!


Слезе и ни отвори с радост. Владиката се превиваше от  смях и го попита:


- Бре, благословени човече, какви са тези неща, които говориш?


- Знам ли аз, владико, знам ли и аз – отвърна спокойно старецът.


- Е, как си?


- Как да съм. . .


През онези дни имаше астматична криза. Страдаше, както ни каза, много с дишането и влагата влошаваше състоянието му. Владиката го попита отново:


- Какво правиш, геронда?


-  Какво да правя? На нас тук на Света Гора ни дават пенсия от ОГА , но аз съм алчен и влагам и в ТЕВЕ, влагам и в ИКА (гръцки осигурителни фондове)!


Владиката се изуми, чувайки думите на стареца:


- Какво говориш, геронда Паисие? Как работиш за ТЕВЕ и ИКА?


- Е! Благословени човече, духовни ТЕВЕ и ИКА – там имам предвид!


Владиката разбра и продължи разговора:


- Геронда, страдаш ли много?


- Страдам!


- Ама ти правиш толкова чудеса, помагаш на толкова хора. А за себе си? Защо не се помолиш да те излекува Бог? Ще те чуе, ако се помолиш.


- Благословени човече, аз ще давам уроци на Бога?! Не моля Бога, преосвещений, да ми вземе болката; моля Го само да ми дава търпение! Знае Той защо ми дава болката. Моят дълг не е да моля да ми отнеме болката, защото болката е много благотворна в духовния живот. Това, за което съм длъжен да моля, е да ми дава търпение!

Така трябва да правим всички ние като православни християни. Колко поучителни са словата на стареца. . .


Разговорът между архиерея и стареца Паисий продължи:


- Как прекарваш времето си, геронда? Молиш се много часове?


- Какво да ти кажа, владико,  24 часа ако имах в моето денонощие, нямаше да ми стигнат да се моля!


- Геронда, как се молиш?


- Е! Както се молят всички хора. . .


- Молиш се постоянно?


- Е! Зависи. Понякога чета Псалтира, понякога правя по някой поклон,  понякога пея, понякога. . . Нямам един и същ начин. Зависи от състоянието, в което се намирам.  Но виж, да ти кажа, Преосвещений! По-добре да копаех десет декара нива, отколкото да се моля за един човек, който изпитва болка.

- Защо, геронда?


- Защото ставам труп. Всеки ден умирам и всеки ден Христос ме възкресява! Да се молиш реално за една душа, която изпитва болка е като да проливаш цялата си кръв! Затова ти  казвам, че всеки ден умирам и всеки ден Христос ме възкресява!

Това беше факт. Цял живот този свят човек бе „умрял” за света – както го разбира св. ап. Павел в Посланието към Галатяни – защото помнеше проблемите и нещастията на всички хора.

 

****


В един от случаите, в които ходих в каливата му, след 4-5 минути дойде някакъв калугер от съседна килия. Старецът Паисий му извика:


- Ела, ела вътре!


- Донесох кореспонденцията, геронда – му каза с уважение.


- Добре, добре. Остави я тук.


Калугерът я остави и си тръгна. Останахме двамата. Както разговаряхме, старецът каза:


-  Да свършим и малко работа, да не оставаме безделни!


Взе писмата и ги постави в четири купчини. Едната не бе обикновена купчина, а грамада. Върху тази купчина ги хвърляше с известно нежелание. Другите ги подреждаше. Гледаше пликовете без да ги отваря. Просто поглеждаше адреса и ги подреждаше в три нормални купчини.


Учудих се на това разпределение и го попитах:


- Геронда, какво е това?


- Тези тук, които хвърлям безразборно, имат чекове. Мислят, че тук имаме супермаркет и ми пращат пари да пазарувам!  Какво да ги правя парите?! Ще видиш сега какво ще направя.


Вземаше и пишеше „Неприето. За връщане”. Поставяше стрелки към изпращачите, без да ги отвори.


Показах му другите купчини, изразявайки и за тях моето учудване. Той ми отговори:


- Тази купчина е за душевно болните. Втората са раковоболните и третата семейните проблеми. Ах, това са трите големи проблема, които мъчат днес хората.


- Геронда, как разбирате съдържанието без да отваряте плика?


- Е, от. . . опит!


Божият угодник не искаше да говори за благодатния дар. Висотата на смиреномъдрието. . . Старецът имаше Божий дух. Колко пъти се оказах свидетел на хора, които без да ги познава – за първи път ги виждаше – ги пронизваше  с онзи проницателен поглед отгоре до долу и веднага разбираше кои бяха и защо отиваха!. . . Беше наистина благодатен старец. Небесен човек и земен ангел. С висша добродетел. Бог ни го даде в това трудно време, през което минаваме, за да ни помогне. Колко голяма помощ получихме лично. . . Зная от изповедите на много хора, които имаха големи проблеми. Аз не можех с малките възможности, които имам, да им помогна и ги пращах при стареца.  Един път ги прекръстваше или една молитва казваше или една почерпка просто им даваше и хората се „изпълваха”! Променяше се животът им! Беше голямо Божие благословение. Много пъти, когато бях при стареца Паисий, идваха различни хора, които по техния външен вид – със светски критерии – бяха отхвърлени. Старецът обаче ги обгръщаше с обич. Помня един юнак, който имаше много психологични и семейни проблеми. Беше се забъркал и с наркотиците. Въпреки че три денонощия не бе спал, понеже се молеше усърдно – разбираш умората му – Старецът Паисий седна със себеотрицание и слушаше младежа цели девет часа! След това ми каза: „Благословена душо, знаеш ли какво е да седиш девет час да слушаш и да кървиш? Да си потопен в кръв за толкова часове! Знаеш ли какво е?”. Това е много характерно. Не знам кой от нас би бил разположен след бдение и молитва три денонощия да седне да слуша някой ближен.

 

превод: Константин Константинов