Из спомени със Свети Паисий Светогорец
Май 27, 2020 in Беседи, Начална страница
Автор : Йеромонах Атанасий Симонопетритски
Друг път заведох един владика, мой познат. Придружих го да отидем заедно при стареца. Отидохме и ударихме звънчето. Старецът вече се бе установил в другата килия, в долина на Кутлумуш. Не след дълго старецът се показа на балкона да гледа и да казва:
- А! Кой е?
- Аз, геронда.
Направи се, че не ме познава, за да се пошегува:
- Кой си ти?
- Един познат! А ти кой си?
Шегувайки се и аз го попитах и получих подобаващ отговор:
- Аз? Магаре!
- Магаре!
- Да, увредих нивите, полският пазач ме хвана и ме затвори тук зад оградата, да не повторя!
Не се сдържа, казвайки последните думи, и започна да се смее, допълвайки:
- Сега, сега идвам!
Слезе и ни отвори с радост. Владиката се превиваше от смях и го попита:
- Бре, благословени човече, какви са тези неща, които говориш?
- Знам ли аз, владико, знам ли и аз – отвърна спокойно старецът.
- Е, как си?
- Как да съм…
През онези дни имаше астматична криза. Страдаше, както ни каза, много с дишането и влагата влошаваше състоянието му. Владиката го попита отново:
- Какво правиш, геронда?
- Какво да правя? На нас тук на Света Гора ни дават пенсия от ОГА, но аз съм алчен и влагам и в ТЕВЕ, влагам и в ИКА (гръцки осигурителни фондове)!
Владиката се изуми, чувайки думите на стареца:
- Какво говориш, геронда Паисие? Как работиш за ТЕВЕ и ИКА?
- Е! Благословени човече, духовни ТЕВЕ и ИКА – там имам предвид!
Владиката разбра и продължи разговора:
- Геронда, страдаш ли много?
- Страдам!
- Ама ти правиш толкова чудеса, помагаш на толкова хора. А за себе си? Защо не се помолиш да те излекува Бог? Ще те чуе, ако се помолиш.
- Благословени човече, аз ще давам уроци на Бога?! Не моля Бога, преосвещений, да ми вземе болката; моля Го само да ми дава търпение! Знае Той защо ми дава болката. Моят дълг не е да моля да ми отнеме болката, защото болката е много благотворна в духовния живот. Това, за което съм длъжен да моля, е да ми дава търпение!
Така трябва да правим всички ние като православни християни. Колко поучителни са словата на стареца…
Разговорът между архиерея и стареца Паисий продължи:
- Как прекарваш времето си, геронда? Молиш се много часове?
- Какво да ти кажа, владико, 24 часа ако имах в моето денонощие, нямаше да ми стигнат да се моля!
- Геронда, как се молиш?
- Е! Както се молят всички хора…
- Молиш се постоянно?
- Е! Зависи. Понякога чета Псалтира, понякога правя по някой поклон, понякога пея, понякога… Нямам един и същ начин. Зависи от състоянието, в което се намирам. Но виж, да ти кажа, Преосвещений! По-добре да копаех десет декара нива, отколкото да се моля за един човек, който изпитва болка.
- Защо, геронда?
- Защото ставам труп. Всеки ден умирам и всеки ден Христос ме възкресява! Да се молиш реално за една душа, която изпитва болка е като да проливаш цялата си кръв! Затова ти казвам, че всеки ден умирам и всеки ден Христос ме възкресява!
Това беше факт. Цял живот този свят човек бе „умрял” за света – както го разбира св. ап. Павел в Посланието към Галатяни – защото помнеше проблемите и нещастията на всички хора.
****
В един от случаите, в които ходих в каливата му, след 4-5 минути дойде някакъв калугер от съседна килия. Старецът Паисий му извика:
- Ела, ела вътре!
- Донесох кореспонденцията, геронда – му каза с уважение.
- Добре, добре. Остави я тук.
Калугерът я остави и си тръгна. Останахме двамата. Както разговаряхме, старецът каза:
- Да свършим и малко работа, да не оставаме безделни!
Взе писмата и ги постави в четири купчини. Едната не бе обикновена купчина, а грамада. Върху тази купчина ги хвърляше с известно нежелание. Другите ги подреждаше. Гледаше пликовете без да ги отваря. Просто поглеждаше адреса и ги подреждаше в три нормални купчини.
Учудих се на това разпределение и го попитах:
- Геронда, какво е това?
- Тези тук, които хвърлям безразборно, имат чекове. Мислят, че тук имаме супермаркет и ми пращат пари да пазарувам! Какво да ги правя парите?! Ще видиш сега какво ще направя.
Вземаше и пишеше „Неприето. За връщане”. Поставяше стрелки към изпращачите, без да ги отвори.
Показах му другите купчини, изразявайки и за тях моето учудване. Той ми отговори:
- Тази купчина е за душевно болните. Втората са раковоболните и третата семейните проблеми. Ах, това са трите големи проблема, които мъчат днес хората.
- Геронда, как разбирате съдържанието без да отваряте плика?
- Е, от… опит!
Божият угодник не искаше да говори за благодатния дар. Висотата на смиреномъдрието… Старецът имаше Божий дух. Колко пъти се оказах свидетел на хора, които без да ги познава – за първи път ги виждаше – ги пронизваше с онзи проницателен поглед отгоре до долу и веднага разбираше кои бяха и защо отиваха!… Беше наистина благодатен старец. Небесен човек и земен ангел. С висша добродетел. Бог ни го даде в това трудно време, през което минаваме, за да ни помогне. Колко голяма помощ получихме лично… Зная от изповедите на много хора, които имаха големи проблеми. Аз не можех с малките възможности, които имам, да им помогна и ги пращах при стареца. Един път ги прекръстваше или една молитва казваше или една почерпка просто им даваше и хората се „изпълваха”! Променяше се животът им! Беше голямо Божие благословение. Много пъти, когато бях при стареца Паисий, идваха различни хора, които по техния външен вид – със светски критерии – бяха отхвърлени. Старецът обаче ги обгръщаше с обич. Помня един юнак, който имаше много психологични и семейни проблеми. Беше се забъркал и с наркотиците. Въпреки че три денонощия не бе спал, понеже се молеше усърдно – разбираш умората му – Старецът Паисий седна със себеотрицание и слушаше младежа цели девет часа! След това ми каза: „Благословена душо, знаеш ли какво е да седиш девет час да слушаш и да кървиш? Да си потопен в кръв за толкова часове! Знаеш ли какво е?”. Това е много характерно. Не знам кой от нас би бил разположен след бдение и молитва три денонощия да седне да слуша някой ближен.
превод: Константин Константинов
