Кое е най-доброто ядене

Юни 8, 2020 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Старец Ефрем Катунакиот

 

Когато бях послушник, ми казваха:

- Как си?

- Добре.

- Сега си добре. Я да станеш обаче игумен да видиш колко добре ще си!

И станах и разбрах. Затова и проблемите, които игуменът посреща, не трябва да ги държи в себе си. Трябва да ги обсъжда в манастирските събрания или с други игумени. Ще чуе и едно друго мнение. Когато запалиш една свещ, има малко светлина. Когато запалиш 3,4, 6 свещи, имаш много повече светлина. И той се нуждае от подкрепа.

Станахме да отидем на Вечерня. Последва трапеза. Старецът беше изпълнен с радост. Един от неговите послушници започна молитвата: „Ядат бедните и ще се наситят. . .” Старецът поклати глава, усмихвайки се. Веднага щом свърши молитвата, се обърна и му каза:

- Защо, бре, детенцето ми? Само гладните ли ще ядат? Богатите да умрат от глад ли?

Повтори го два-три пъти.

Четецът започна да чете. А аз бях гладен. Яденето беше без олио. Беше понеделник и на Света Гора постят и в понеделник. Но яденето беше много вкусно. Той ме погледна и ми каза:

- Отче мой, кое е най-доброто ядене?

- Е, геронда, субективно е. На един харесва едно, на друг – друго.. .

Той поклати глава и ме прекъсна:

- Не. Най-доброто ядене е гладът!

Веднага се съгласих. Наистина, когато си гладен, и най-лошото ядене ти се струва най-доброто.

„В света скърби ще имате”, казва Христос. Наистина. Какъв е светът? Пълен със скърби. Който иска да благодари на Бога, ще изпита скърби в този свят. Кой светец не е минал през скърби, кой се е смял в този свят? Как разбираш, че Бог те обича? По скърбите, които ти дава. Ако искаме да сме истински Негови ученици, не само в думите, но и в делата, трябва и ние да се качим на кръста, както Той. В съдния ден всеки каквото има, каквито скърби е претърпял в този живот заради Христос, това и ще покаже. Блажен и триждиблажен е този, който ще покаже много страдания, голям кръст.

Когато искаш да се помолиш за някой, който се намира в скръб, в болка, само със сълзи ще те чуе Бог. Молитва със сълзи. Помоли се не Бог да го избави от болка, а да му даде търпение. Когато Бог иска да помогне на една душа, която се мъчи и страда, не я избавя от скърби. А какво прави? Дарява й търпение. В болката се намира Бог. Отец не избави Сина Си от Кръста, а „яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше”. Първо разпване, след това Възкресение.

Минахме през следващата килия, за да дадем едно писмо на старец Гедеон. Килията бе окаяна, непригледна. Старец Гедеон донесе локум, който беше много стар и твърд.

- Геронда, сам ли живеете?

- Да, сам самичък с Бога. Имам за компания тук Света Богородица, Архангелите, светците, св. Рафаил.

- С какво се занимаваш?

- Правя поплаваци (поставки за фитилчета за кандило), от това живея. Това е моят ръчен труд.

- И преживяваш?

- Да! Нищо не ми липсва. Имам всички Божии благини. Хляб, маслини. . . Всички Божии благини!

Хляб и маслини, всички Божии благини. Колко богат бе старецът! Спомних си Локсандра. „Кой е богат?”, питаше. „Този, който в малкото намира покой”.

Дойде ми наум разговор с един млад човек заможен, с имоти, с добра професия. Дълго ми говореше за своите трудности, проблеми, недоимък, най-вече за тях. Накрая искрено ми каза:

- Сега какво седя и говоря?! Зная, всичко това, което ви говоря, са. . . „луксозни” проблеми.

- А, сега говориш точно – му отговорих. – Излез малко от твоето хипертрофично его, погледни около себе си и кажи едно „Слава Тебе, Боже”!