Да, но и това са велики чудеса: прилагането на дело в живота на това, което Христос ни учи. В противен случай, един ден ние ще чуем страшни думи от устата на Господа и няма да знаем какво да кажем - тогава, всеки един от нас, т.е. всеки от нас в живота. Тогава, когато Господ ще ни каже:
- Не ви познавам. Не те познавам!
продължение
Автор: Свещеник Димитриос Гагастатис. Приснопаметният старец отец Димитриос Гагастатис казваше на всяка млада двойка: „Учете се още от самото начало на вашето запознанство, от деня на сватбата, от първата брачна нощ да извършвате заедно своите молитви. И след като прочетете вечерните молитви, както правят в манастирите, да правите и вие един на друг поклон и да си искате прошка…
продължение
– Какво сте запомнили особено от срещите си с о. Серафим? Как въобще се случваха те?
– Преди всичко, разбира се, ми се е запечатал обликът на самия старец. Знаете ли, това е земен Ангел, небесен човек. Ние често чуваме това църковно песнопение, но редом с о. Серафим то като че ли оживяваше. Действително той беше въплъщение на любовта и на удивително, чудно смирение: от батюшката излизаше нещо, което не можеше да не докосне сърцето ти…
продължение
Автор: архим. Андрей Конанос. Най-голямото чудо! Най-великото чудо в живота е да се научиш да обичаш. Да научиш всичко това, което слушаш в Евангелието, всичко това, което Господ ни е преподал, всичко това, което виждаме в живота на светиите, да научиш това, да го направиш свое притежание, свое преживяване. Не просто на теоретично равнище; т.е. само да слушаш за тези неща, а да ги живееш всеки ден- макар и малко, но истински, а не теоретично в пространството на въображението и в света на мечтите, а на дело, макар и малко. Това е велико чудо!
продължение
През 1998 г. Т.С. си беше вкъщи. Забърса снимките на Свети Порфирий и на стареца Паисий, целуна ги и им се момоли да закрилят мъжът, децата ù и нея. След това слизайки по вътрешните стълби усети как някой силно я блъсна. От удара тя полетя от няй-горното стъпало като падна на най-долното…
продължение
У нас има душа, потресена, захвърлена, заточена между четири стени и нищо не виждаща. Тя решава да разбие оградата, стените, вътре между които и е тясно и да се съедини с Бога. Какво е нужно за това?…
продължение
-Как може да се запази ума, особено в града, където ни обкръжава толкова много зло?
-Необходима е борба, необходим е подвиг. Като християнин, ти прекрасно знаеш, какво ти принася вреда, нали така? Затова се постарай да не го правиш. Ти прекрасно знаеш и това, кое може да ти е от помощ – добродетелите. Извършвай ги и ще се спасиш с тях. Затова смятай, като че си на война, като войник, който отдясно и отляво отблъсква противника, не давайки му да се движи напред. Така и ние християните ще се сражаваме със страстите, причиняващи ни вреда, с враговете на нашите души и ще се стараем да извършваме добродетели.
продължение
Един белградски свещеник ни разказа за необикновен случай с една развратна, улична жена в същия град…
продължение
- ← предишна страница
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- 36
- 37
- 38
- 39
- 40
- 41
- 42
- 43
- 44
- 45
- 46
- 47
- 48
- 49
- 50
- 51
- 52
- 53
- 54
- 55
- 56
- 57
- 58
- 59
- 60
- 61
- 62
- 63
- 64
- 65
- 66
- 67
- 68
- 69
- 70
- 71
- 72
- 73
- 74
- 75
- 76
- 77
- 78
- 79
- 80
- 81
- 82
- 83
- 84
- 85
- 86
- 87
- 88
- 89
- 90
- 91
- 92
- 93
- 94
- 95
- 96
- 97
- 98
- 99
- 100
- 101
- 102
- 103
- 104
- 105
- 106
- 107
- 108
- 109
- 110
- 111
- 112
- 113
- 114
- 115
- 116
- 117
- 118
- 119
- 120
- 121
- 122
- 123
- 124
- 125
- 126
- 127
- 128
- 129
- 130
- 131
- следваща страница →