Било снежна зима. Митрополит Кирил паднал в огромна преспа сняг и останал невредим. Едва се измъкнал от нея и се озърнал: наоколо гора, сняг и никакви признаци на живот. Дълго си проправял път през дълбокия чист сняг. Накрая, съвсем изтощен, седнал на някакъв пън. Студът прониквал до мозъка на костите му през протритото расо. Усещайки, че е обречен и замръзва, митрополитът започнал да си чете молитвата при излизане на душата от тялото. Изведнъж гледа – към него се приближава нещо огромно и черно…
продължение
Защото колцина от нас знаят от какво точно имаме нужда? Мислим си, че имаме нужда от това нещо – например от здраве. Но действително имаме ли нужда? Да не би да имаме нужда от болестта? Да не би да имаме нужда от болката? Или дори от нашата смърт? Защото Бог не гледа тези 60-70 години, в които живее човек, а иска да живеем с Него вечно. Той търси нашето спасение във вечността. А ние търсим неща, които не принасят полза. Бог ни дава това, от което действително имаме нужда…
продължение
Всъщност от православните днес светът иска да станем протестанти, които единствено са успели, хем да нахранят вълка, хем агнето да остане цяло…
продължение
В един малък град живеели в съседство две семейства. Едните постоянно се карали,обвинявайки се един друг за всички проблеми, а при другите било тихо и спокойно…
продължение
Един човек попитал стареца, може ли свети Спиридон да поиска от Бога да прекрати нетлението на светите му мощи…
продължение
Архимандрит Софиан (Богиу), в св. Кръщение Сергий, се родил през 1912 г. в благочестиво селско семейство, живеещо в околностите на гр. Белци (Молдова). На 14-годишна възраст постъпил в скита Руг, близо до гр. Сорока, и бил 11 години послушник…
продължение
За едно от най – големите достойства на пълководеца в борбите на този свят се признава това, когато той не пада духом при всички превратности на съдбата, но пребивава непоколебим, като камък, вземайки в своята твърдост най – разумни и полезни решения, привеждайки с тази твърдост в недоумение своите врагове, отслабвайки тяхната дързост, въодушевявайки с мъжество своето войнство. ..
продължение
Най-напред – ние трябва да виждаме нещата такива, каквито са, т. е. да не бъдем слепи, да не живеем и действаме сляпо, без да имаме предвид това, което става в света. Ние сме длъжни да знаем, че съществува явлението апостасия, че в света има много такива, които се наричат християни, но се отличават твърде много едни от други. Те често враждуват помежду си и – нещо невъзможно – всички са „прави” и вървят по „правия път”…
продължение
В обърканите дни, в които живеем и се натоварваме с много неща, сме стигнали дотам да се чувстваме изключително изморени и напрегнати. Човек среща страдащи хора, които са остарели от всекидневните трудности, хора, носещи дълбоки рани от нещата, случващи се около тях..
продължение
Аз никога нямах време да се занимавам със собствените деца. Работа, кариера, личен живот…
продължение
- ← предишна страница
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- 36
- 37
- 38
- 39
- 40
- 41
- 42
- 43
- 44
- 45
- 46
- 47
- 48
- 49
- 50
- 51
- 52
- 53
- 54
- 55
- 56
- 57
- 58
- 59
- 60
- 61
- 62
- 63
- 64
- 65
- 66
- 67
- 68
- 69
- 70
- 71
- 72
- 73
- 74
- 75
- 76
- 77
- 78
- 79
- 80
- 81
- 82
- 83
- 84
- 85
- 86
- 87
- 88
- 89
- 90
- 91
- 92
- 93
- 94
- 95
- 96
- 97
- 98
- 99
- 100
- 101
- 102
- 103
- 104
- 105
- 106
- 107
- 108
- 109
- 110
- 111
- 112
- 113
- 114
- 115
- 116
- 117
- 118
- 119
- 120
- 121
- 122
- 123
- 124
- 125
- 126
- 127
- 128
- 129
- 130
- 131
- следваща страница →
