Когато душата си отива. . .

Петък, 2 Ноември 2018 | Автор: йеросхимонах Юлиан Лазар

a_dream

Когато душата си отива… помисли за това: душата ще си замине, толкова чиста; ще се отдели от тялото, ще го остави да гние… и ще отидем на небето! Ангелът идва – така казва св. Макарий в своите проповеди… ангелът от твоето Кръщение идва и те води да се поклоните пред Бог… продължение

За да бъдеш родител е нужно сърце

Четвъртък, 1 Ноември 2018 | Автор: отец Фьодор Бородин

147

Когато един баща си отиде от семейството, такава загуба не може да се поправи с нищо… продължение

Старецът Иларион за усърдието към Бога

Сряда, 31 Октомври 2018 | Автор: Старецът Иларион Атонски

1234

Старецът Иларион е един от най-старите монаси в Света гора. Замонашва се още на млади години и се подвизава дълго време в манастирите на островите. В Света гора е дошъл от преди 60 години и оттогава не е напускал Градината на Богородица. Вече е столетник… продължение

Причини за хаоса в брака

Вторник, 30 Октомври 2018 | Автор: Архиепископ Христодул

katagrafi-41

Разликата между домовете с Христос и домовете без Христос се вижда в някои характерни примери. Сега ще ви спомена два. В едно християнско семейство синът се отклонил от правия път. Естествено родителите се обезпокоили, след като от малко дете се грижели за негово добро възпитание. Този проблем занимавал много тези добри съпрузи. Те измислили как могат да го спасят. Връзката им с един добър клирик-изповедник довела техните стъпки при него. Той чул техния проблем и се заел да помогне. Извикал детето, което познавал от години, и му дал съвети. Той употребил бащински и убедителен език, различен по съдържание от този на неговите родители. Детето чуло. В началото се инатило, но си тръгнало замислено. Вкъщи родителите му го чакали. Видели го замислено и въздъхнали. Повярвали, че виждали някаква светлина. Детето се борило със себе си. Припомнило си думите на добрия изповедник. Много мислело, променило начина на своя живот, спасило се… продължение

Последно писмо от затвора

Понеделник, 29 Октомври 2018 | Автор:

9312

Е, довиждане, мила моя, скъпа Зинаидочка. Без съмнение аз отивам във вечността, където са Павлуша, моя брат Костя, където е Коля Вачин, където са много мои приятели. За момент се развълнувах, но сега съм спокоен. Прости ми, гълъбице моя, ако с нещо съм те огорчил или разгневил и моли се за мен, моли се усърдно, да не ме лиши Господ от Своята Небесна Обител… продължение

Диалог с един млад атеист

Петък, 26 Октомври 2018 | Автор: арх. Ефрем Ватопедски

dialog

ДА ОТХВЪРЛИМ БАЛАСТА НА СЛОЖНОСТТА

Четвъртък, 25 Октомври 2018 | Автор: игумен Нектарий (Морозов)

ad93ced4301ea921ea811cd4b244abb8

В този свят истинската радост е такова рядко явление, каквото са истинското смирение и истинската любов. Но в нея, както и във всяка добродетел, можем да се упражняваме, да вникваме в нейната същност, да се учим на нея. Преди всичко трябва да разберем, че става дума не за тази радост, за тази емоционална възбуда, която предизвикват у нас преходните, суетни неща – става дума за съвършено друга радост. Тя произтича от осъзнаването, че Господ ни е дал този живот, ние сме били въведени от Него в това битие чрез някакво чудо. Спомням си как още от детството ми, от четиригодишна възраст, ме поразяваше следната мисъл: „Ето, мен ме има, аз съм. А как е станало така, че ме има именно мен, а не някой друг?“ . Тогава още не познавах вярата, но намерих за себе си следния отговор: „Някой е трябвало да познае, че аз – това съм именно аз, и затова съм се появил“. Аз възприемах това като нещо удивително и чудесно. С възрастта подобни мисли изчезват някъде, биват забравени, но въпреки това чувството, че личното битие на всеки човек е чудо, не трябва да ни напуска. Без него радостта по Бога, към която сме призвани, не може да съществува… продължение

Ела млади човече в Христовата Църква, не стой на прага!

Сряда, 24 Октомври 2018 | Автор: отец Георги Калчу

noua-icoana-a-sfintilor-din-inchisori_-man-diaconesti_

Когато съчувстваш на скърбящия; когато помагаш на възрастния човек да премине; когато даваш милостиня на бедния и посещаваш болния; когато казваш: „Господи, помогни ми! – ти си в Христовата Църква. Когато си добър и снизходителен; когато не се обиждаш на своя брат, дори ако той те е наранил; когато казваш: „Господи, прости му!” – ти си в Христовата Църква… продължение

Парадоксалното спасение

Вторник, 23 Октомври 2018 | Автор: иеромонах Рафаил (Нойка)

Pr.-rafail-Noika

Отец Рафаил е една от най-крупните фигури на съвременното Православие. Той се отличава от другите изтъкнати румънски богослови и духовници по това, че е духовно чедо на архимандрит Софроний (Сахаров), приемника на преподобни Силуан Атонски. Целият си съзнателен живот, от деветнадесетата до петдесет и първата си година, отец Рафаил е прекарал край отец Софроний. Втората важна черта на отец Рафаил е неговият дълбок духовен опит: той е отшелник и молитвеник, водещ подвижнически живот в продължение на половин век. Иеромонах Рафаил (Нойка) е роден през 1942 година в семейството на видния румънски философ Константин Нойка. Пред 1950 година, когато бил на тринадесет години, майка му го извежда от социалистическа Румъния и го завежда в своята родина – Англия. Скоро след това той среща там архимандрит Софроний (Сахаров), през 1965 година приема монашески постриг и през следващите 28 години от своя живот се подвизава в един от манастирите в графство Есекс… продължение

Мъчениците, пострадали за Христа от безбожната власт в СССР и в България

Понеделник, 22 Октомври 2018 | Автор: Проватски Епископ Игнатий

Untitled

Тази статия, в чието написване взе участие и дякон Георги Максимов, служител в Българското подворие в Москва, има по своя замисъл не само информативен характер. Това е преди всичко призив към Светия Синод на БПЦ и вярващия народ да предприемат практически стъпки за канонизирането на българските новомъченици, пострадали от комунистическия режим. В много други Поместни църкви тази канонизация вече е факт… продължение