В храма вълците се превръщат в овчици

Вторник, 30 Май 2017 | Автор: митр.Атанасий Лимасолски

ba16

Господ ни е дал Църквата за нас, за да можем да постигнем умиротворение, за да почувстваме истинския отдих и откъсване, казано по тоя начин, защото съм сигурен, че такова умиротворение, което се получава при молитва или на църковна служба, човек не може да получи в нито един психотерапевтичен център, където понякога се случва тъкмо обратното – хората се връщат оттам още по-уморени и раздразнени, отколкото преди да го посетят… продължение

Историята на невярващия офицер

Понеделник, 29 Май 2017 | Автор: Петко Огойски

119198

Това се случи много отдавна. Пътувахме с влак и в купето бяхме няколко души, между които се открояваха един свещеник и един човек с дълга брада, които говореха помежду си. В общия разговор по някое време свещеникът помоли човека с брадата да разкаже пред нас своята история… продължение

Как да превъзмогваме отчаянието

Петък, 26 Май 2017 | Автор: старец Йосиф Ватопедски

JosephVatoped

Възнесение Господне

Четвъртък, 25 Май 2017 | Автор: Св. Йоан Златоуст

voznesenie

Както Аз по-рано бях с пророците, така ще бъда и с вас. Аз избавих Моисея от ръцете на египтяните; Аз поразих с Иисус Навина в битка седем племена; Аз изтръгнах Илия от ръцете на Иезавела; Аз дарих на Елисея двойна благодат; Аз избавих Давида от ръцете на Саула; Аз извлякох Йеремия от лъвската яма; Аз запазих Даниила от устата на лъва; Аз ликувах с тримата отроци в пещта и ги спасих, а враговете им – изгорих! Както с всички тези съм бил – така ще бъда и с вас… продължение

Когато всичко става прекалено лесно

Сряда, 24 Май 2017 | Автор: отец Василе Тудора

563460_3952022372766_307187307_n

По света има много места, където страхът от това дали ще свържем двата края, ще има ли семейството ни нужната прехрана и подслон, както и други средства необходими за съществуването ни, или страха от опустошителна война, са силно присъстващи. Със златната ера на просперитета, в западния свят поне, тези големи страхове за оцеляване са почти изчезнали, страховете и безпокойствата са от друго естество: за това, че не е възможно да постъпиш на престижна работа директно от колежа, притеснение от липсата на точно определения вид органично бадемово мляко в най-близкия магазин за здравословни храни, или не дай си Боже, да нямаш спортен автомобил съответстващ на социалния ти статус… продължение

И хиляда църкви да построиш, ако не си вътре в тях, няма да се спасиш

Вторник, 23 Май 2017 | Автор: Димитриос Панагопулос

1115_peri-nistias

Бях в автобуса и до мен стоеше една госпожа. Минахме покрай една църква и аз се прекръстих. Повлияна от мен, тя направи нещо като кръстен знак, но толкова набързо, че по-скоро приличаше, сякаш дърпа струните на китара. Казах й: Така, както се прекръствате, и дявола няма да уплашите… продължение

Как да се борим с помислите

Понеделник, 22 Май 2017 | Автор: Арх. Арсений Папачок

0_11cded_b9b2a673_orig

  - Отче, как трябва да се борим с помислите? - Драги, ние знаем, че дяволът съществува. Той наистина не иска ние да растем духовно и да се молим Богу и затова ни смущава. Нека ви кажа нещо. Осмелявам се да го кажа: Какво ще правим без него – дявола? Виждате ли? Те, демоните ни изкушават и ние осъзнаваме кои сме. Жертваме се. Вижте, един възрастен отец не можел да спи от дълго време и неговият ученик бил много тъжен заради това. Двамата вървели през гората и когато паднала нощта, те намерили дънер, старецът седнал на него и заспал. Ученикът му бил много щастлив, защото го обичал. Но след известно време на ученика му дошла една мисъл: „Сега го събуди и се върнете в манастира, за да можеш и ти да поспиш”, – защото и той имал право на малко почивка. „Да – си казал ученикът, – но как мога да го събудя сега когато е заспал?” И той отхвърлил мисълта. Минало известно време и мисълта се върнала, като този път изглеждала правилна… „Да, но как мога да го събудя? Той спи, в края на краищата…” Той обичал своя старец. И мисълта идвала и била отхвърлена така девет пъти до сутринта. И когато старецът се събудил сутринта, погледнал ученика си и много учудено го попитал: - Какво си правил през тази нощ тук? Ученикът отговорил: - Отче, четох псалми, молих се, радвах се, че те виждам спящ. Старецът: - Не, не, не… кажи ми какво по-особено си правил тази нощ? Ученикът: - Мислех за спасението, мислех… Старецът: - Не, искам да знам какво необичайно си правил през изминалата нощ, защото виждам девет корони над главата ти?   Виждате ли? Всяко отхвърляне на тези зли помисли е корона, която ни очаква. И така, дяволът не прави нищо друго в своята ирационална злоба, освен да ни донася корони. Но трябва да имаме любов.   - Но как можем да знаем кои мисли са от Бога и кои от дявола? - Това е вашата работа. И това обяснявах досега. Съществуват заповеди, имаме толкова много отправни точки…   Казах ви, жертва! Дайте нещо свое на някой друг!   Някой може да страда и вие може да му причините голяма радост, като му дадете нещо свое. Не говоря задължително за милостиня към беден човек… Основното нещо, което той иска от вас, е да го цените, също да го уважавате. Да не го презирате. Да станете едно с него.   продължение

Старец Ефрем Филотейски

Петък, 19 Май 2017 | Автор:

elderEphraim

Видеото за стареца Ефрем Филотейски е заснето през Великия пост 2017 година, по време на разходка в градината на манастира, който той е основал в Америка, щата Аризона. Старецът дълго боледуваше и никой не знаеше ще остане ли още с нас. Но Бог се умилостиви и ни даде възможност да поживеем още под благодатта, излизаща чрез неговия благословен угодник. Тук се стичат много православни християни от различни националности от целия свят. Слава и благодарение Богу… продължение

За истинското християнство

Четвъртък, 18 Май 2017 | Автор: схимонах Юлиан Атонски (Троянски)

a96b44ea36fca0045ff0e88c8b8cea02_XL

Помолихте ме да Ви напиша няколко реда, но тъй като не познавам нито вас, нито вътрешното състояние на душата Ви, аз отлагах писмото до този момент. Междувременно не Ви забравях в немощните си молитви и благодарях на Бога, благодаря Му и сега, че Той по своето милосърдие е започнал да просвещава духовните Ви очи, така че те са започнали да виждат Вашата греховност, нищожността на света и достойнството на вечните блага… продължение

Волята на Господа беше да живея и да изповядвам вярата

Сряда, 17 Май 2017 | Автор: отец Димитрий Гагастатис

Papa Dimitri Gagastathis

Отец Димитрий Гагастатис (1902 – 1975) е роден в с. Платанос, окръг Трикала, Гърция. Завършва основно училище в родното си село. От дете помага на селския свещеник в църквата. Поради бедността на семейството не успява да продължи образованието си. След отбиване на военната си служба записва средно училище и добива диплома, която му позволява да стане свещеник. Встъпва в брак с Елисавета Куцибирис. В семейството им се раждат девет дъщери. През 1931 г. е ръкоположен последователно за дякон и за свещеник. Служението му съвпада с изключително тежки за Църквата и за гръцкия народ времена – италианско-немската окупация, както и гражданската война. Заради верността си към евангелските заповеди преживява много гонения. Задочно е осъден на смърт. Служи в своето село в продължение на четиридесет и две години. През 1973 г. е пенсиониран по здравословни причини. Последните две години от живота си прекарва в своя дом, потопен в умна молитва, благодарейки на Бога за болестта, която му е изпратил – злокачествен тумор. Упокоява се в Господа на 29.01.1975 г. Основен източник на сведения за живота му са неговите автобиографични записки, написани по настояване на негов събрат – свещеник, по-късно митрополит на Халкида Николай… продължение