Свети Нектарий, който умрял още през 1920 г – служил в наше време, в един селски храм, повече от една седмица… продължение

Болестта, изпитанието и скръбта са не само врата и прозорец, които те карат да видиш и други неща, а и задълбочаване в самия ни живот. Карат те да се задълбочиш още повече, да пуснеш дълбоки корени, защото много пъти нашите корени са на повърхността, ако имаме някакво изпитание. Помня нещо, което ми каза един човек: не се измъчих достатъчно, не изпитах големи нещастия, затова и се лиших от привилегията да узрея рано. Той не вложил дълбоко корените, не отворил врати и прозорци, не узрял, да се осмеля да го кажа: не живял, не съм живял, ако не пусна дълбоки корени в живота, който Бог ми е дал. Такъв дар, ако остане в опаковката, и ако не направя врати и прозорци, никога няма да придобия гледката към Бога. Болестта и изпитанието са една смоковница, кара те се повдигнеш над твоето всекидневие и да видиш нещо друго, което те спасява. Закхей не виждал Христос и трябвало да се изкачи по-високо, за да Го види… продължение

Умрял някакъв виден учен и неговата душа се представила пред Бога. Очарован от броя и дълбочината на своите знания, учения с дързост заявил пред Твореца… продължение

продължение

Случвало ми се е да се срещам с истински светци. Един от най-интересните и незабележимите от никого беше блаженият йеродякон Инокентий… продължение

Трябва въобще да се избягва да се говори за хората каквото и да е … да ги оценяваме… хвалим или порицаваме… защото сърцето на човека – това е дълбоко море… а ние виждаме само неговата повърхност…“   продължение

И тъй, важен е другия Аз, а не моя Аз. Това е от изключителна важност особено за нас, свещениците. Защото, ако ние, свещенослужителите, не успеем да се смирим пред хората, които идват при нас да търсят помощта ни, то няма да можем да им предаваме духовните дарби. Ние не трябва да постъпваме по различен начин с властта, която ни е дадена чрез тайнството свещенство, а наш пример трябва да бъде смирената любов, която виждаме в лицето на нашия Господ Иисус Христос. Той ни е дал един чуден и велик урок – онзи, който служи, стои по-ниско от онзи, на когото служи. И този, който служи, е по-голям от онзи, който е на трапезата… продължение

Вече се мръквало, когато той минавал с колата си през Мцхет и забелязъл един мъж, приличащ на бездомник, който му махнал да спре. Но той решил да не спира… продължение

продължение

Първият признак на гордостта – това е обидата. Когато човек се обижда – това говори за дълбоко скритата му гордост. Обидчивите хора са много горди и самолюбиви личности. И когато се уловим в мислите си, че сме се обидили, това вече свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна зараза, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото…   продължение