Свидетелство за това, че архиепископ Серафим е получил милост от Господа да утешава и помага, може да бъде сандъчето с писма, стоящо на гроба му – доколкото си спомням, за последните 16 години, когато съм била енориашка в руския храм в София, те се увеличиха няколко пъти. За тези години съм виждала всякакви случаи – прибягващи в криптата, за да оставят мимоходом писъмце, и стоящи с часове пред гроба на Владиката на колене; тежко болни, съпровождани от близки; молещи се в ъгъла благоговейни монаси; млади майки, обясняващи на своите деца как трябва да се прекръстят, да се поклонят и да целунат гроба; а също и цели класове ученици, доведени в криптата от учителки. Море от сълзи и море от радост, чували с писма и букетчета цветя, опашки за поклонение…
продължение
На 21 януари т.г почина един невероятен духовник и човек -отец Руси Иванов от с. Ново село, Пловдивско. Свещеник, който даряваше и получаваше много християнска любов. От малък възлюбил църковното богослужение и молитва, след години, вече семеен, той реализира исконната си мечта – да стане свещеник и да служи на Бога. Животът му изпълнен с разни перипетии и трудности, винаги следваше главната цел да служи на Бога, чрез служба на хората…
продължение
Свети Николай Сръбски /Велимирович/ в своите „Писма от тъмницата”, наред с другото казва, че днес (по негово време) Бог може да потърси отговор от сръбския народ за много неща. Когато четох това, аз си дадох сметка, че то в пълна мяра се отнася и за нас. Свети Николай споменава множеството безбожни или просто безсъдържателни книги, които се печатат, вместо чрез печатното слово хората да се вразумяват, учат и наставляват във вярата в Бога. Говори за училището, което не толкова учи, колкото осакатява учениците чрез атеизма и гордостта, които насажда. Много са нещата, за които говори той. Пише и за абортите, и за разводите. Има и за „мъжете, достигнали зрелост, но необвързани с брак”. Тях той разглежда също като фактор на всенародната вина. У никого другиго аз не съм срещал нещо подобно. Никога! Затова ми се иска да се спрем на тази мисъл и да я разгледаме…
продължение
В магазина нямаше други клиенти. Само две момичета до тезгяха и един младеж, който вероятно чакаше поръчки до пещта.
- Бих искал, моля, четири сандвича с шишчета… – каза свещеникът.
Двете момичета се спогледаха с насмешка. Свещеникът се запъти към хладилника с безалкохолни и взе две. Сложи ги на тезгяха. Поръчката му скоро бе готова.
- Колко Ви дължа, моля? – обърна се към момичето, което отегчено чукаше по клавишите на касовия апарат.
Но вместо да чуе цената, получи въпрос:
- Отче, знаете ли какъв ден е днес? Или сте забравили?…
продължение
Естествено на Бога е угодно само нашето истинско покаяние. А то е истинско тогава, когато не се връщаме към предишните си грехове. Колко е жалко, че такова покаяние рядко се случва сред нас. Ние така сме се сродили със своите грехове, че за нас е станало навик да им се отдаваме, а навикът е втора природа. Наистина ние съзнаваме своите грехове и се съкрушаваме за тях, но след изповедта отново се връщаме към тях и по този начин продължаваме да живеем без истинско покаяние до самата си смърт. Затова в задгробния живот ни очаква вечна адска смърт.
продължение
Отец Георгий Романенко е свещеник и едновременно с това е известен детски психиатър.
– Отче, Вие много години служите като свещеник и в същото време продължавате лекарската си практика. Имате ли много пациенти?
– Да, много, но аз не лекувам, а само давам съвети и медико-социални консултации. Както мечката Балу в анимационния филм „Маугли”, която мяташе маймуните насам-натам с лапите си, така и аз някого изпращам при лекар, някой – в болница, а друг по светите места…
продължение
- Първото, с което заболява душата, е самооправданието. На човек му е трудно да търпи „обидата” в света, без да ненавижда този, който му я причинява…
продължение
Вероятно няма на земята такъв човек, който да не би искал да е щастлив. Но представата за щастие у всеки е различна. Някой вижда щастието в материалните придобивки и богатството, някой в успеха и известността сред окръжаващите го, някои хора са щастливи със своята половинка, а за други щастието е в здравето…
продължение
По отношение на болната жена, залепила се за Вас – бъдете по-внимателен, така че тя да не отнеме Вашата вътрешна свобода. Внимателно съкращавайте домогванията й към Вашето време, а що се отнася до телефонните разговори, изключете ги съвсем…
продължение
- ← предишна страница
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- 36
- 37
- 38
- 39
- 40
- 41
- 42
- 43
- 44
- 45
- 46
- 47
- 48
- 49
- 50
- 51
- 52
- 53
- 54
- 55
- 56
- 57
- 58
- 59
- 60
- 61
- 62
- 63
- 64
- 65
- 66
- 67
- 68
- 69
- 70
- 71
- 72
- 73
- 74
- 75
- 76
- 77
- 78
- 79
- 80
- 81
- 82
- 83
- 84
- 85
- 86
- 87
- 88
- 89
- 90
- 91
- 92
- 93
- 94
- 95
- 96
- 97
- 98
- 99
- 100
- 101
- 102
- 103
- 104
- 105
- 106
- 107
- 108
- 109
- 110
- 111
- 112
- 113
- 114
- 115
- 116
- 117
- 118
- 119
- 120
- 121
- 122
- 123
- 124
- 125
- 126
- 127
- 128
- 129
- 130
- 131
- следваща страница →