Да ударим по гордостта

Сряда, 25 Септември 2013 | Автор: старецът Паисий

38

- Отче, помисълът ми казва, че ако сменя послушанието, оставя клироса и престана да изписвам икони, то ще спра да се гордея и постоянно да падам в изкушения… продължение

Вървим от зле към по зле

Вторник, 24 Септември 2013 | Автор: Архим. Андрей (Конанос)

konanos-andreas

Вървим от зле към по-зле. Постоянно се подменя нашият критерий, изчезва тази строгост от миналото, където човек реагираше за най-малкото нещо по телевизията… продължение

На път за Дамаск

Понеделник, 23 Септември 2013 | Автор: митр. Николай Месогейски

19938.b

Аз живеех в Солун, където имах духовник. Той е свят човек, който е жив и сега. Отецът е велик молитвеник на 96 години. Когато моите родители, които в младостта си не били дълбоко църковни хора, се оженили, той съумял да ги доведе в храма. Израстнах в дом, който мога да нарека истинска Църква, макар и тогава да не разбирах това. Майка ми е физик, всички мои роднини, сестри, брат –също са физици, затова и моята мечта беше да стана крупен учен физик. Това не ми е пречило да имам духовни търсения и в течение на шест години аз търсех Бога, съмнявайки се в Неговото съществуване… продължение

Догматът за Църквата и еклесиологичните ереси – втора част

Неделя, 22 Септември 2013 | Автор: Владимир Лоски

130261.b

Първият голям период, продължил до Тържеството на Православието, се разделя на две епохи. Първата завършва в края на 4 век, когато Църквата защитава истинното учение за Бога като Творец на света ex nihilo (от нищо) от елинските философи и многочислените гностически секти. Тя утвърдила догмата за Троицата с устата на св. отци-Атанасий Александрийски, великите Кападокийци и др. Църквата го засвидетелствала пред света на първите два Вселенски събора, побеждавайки някои антитринитарни ереси, и преди всичко арианството. Тази епоха в историята на света е времето на римското единство. Църквата била гонена от Империята; първо от императори езичници, по-късно от императори ариани или такива, съхранили вярност към езичеството. Тази тринитарна епоха за Църквата и света продължила приблизително 350 години, завършвайки с разделението на Империята и нашествието на варварите в края на 4 век… продължение

Догматът за Църквата и еклесиологичните ереси – първа част

Събота, 21 Септември 2013 | Автор: Владимир Лоски

Greekchurch

Извън Светостта, Съборността и апостолската традиция на Църквата всяко единство се оказва просто временно и преходно. Само Църквата явява истинско единство, надделявайки над многочислените и различни елементи на тварния свят с нетварната благодат, която ние призоваваме при приобщаването с Тялото Христово, за да приемем Светия Дух, извършващ нашето обожение. продължение

Човек на вярата

Петък, 20 Септември 2013 | Автор: Протоиерей Йоан Миронов

Човек на вярата

Пътуване към страната на греха

Четвъртък, 19 Септември 2013 | Автор: иеромонах Венедикт

mount-athos

Грехът външно може да изглежда прост факт, каквато е пътната катастрофа или някое друго събитие. За да стане, обаче, това факт, са го предшествали някои процеси.   Например, за да се извърши едно убийство, през човешкия ум са минали хиляди мисли и планове. Докато човек стигне до извършване на убийство, умът му е станал цял генерален щаб…   продължение

Житейското море

Сряда, 18 Септември 2013 | Автор: св. Игнатий Брянчанинов

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Странства по водите на житейското море, стреми се към вечността и всеки истински християнин. На вещественото море не може да има постоянно жилище; на него има само пътува­не: и на житейското море няма нищо постоянно, няма нищо, което завинаги да остава собственост на човека, да го съпът­ства след гроба. Само добрите му дела и греховете му идват с него във вечността. Гол влиза той в земния живот, а излиза от него, захвърляйки и тялото. Слугите на света, робите на греха не виждат това: това го вижда истинският християнин. .. продължение

Вярата е хубав риск

Понеделник, 16 Септември 2013 | Автор: монах Моисей Светогорец

монах пред море

Вярвам в Бога означава, че  приемам свободно и непринудено Неговото съществуване. Приемам Го като Творец на вселената и Му се доверявам. Това доверяване дава друг смисъл на живота, нов начин на живот, който ме подтиква да живея съобразно Неговата воля…   продължение