За нашата радост

Понеделник, 29 Юли 2013 | Автор: архимандрит Емилиян Симонопетрит

90219.b

    От това дали радостта ни е малка или голяма, пълна или непълна, можем да разберем колко сме близо до Бога. Каквато е радостта ни, малка или голяма – такава е и връзката ни с Бога. Радостта ни е присъща и прави живота ни толкова лесен.   продължение

За Църквата

Неделя, 28 Юли 2013 | Автор: старецът Порфирий

126

Същото важи и за миряните-членове на Църквата, както и за който и да било човек. Всички ние сме Църква. Тези, които обвиняват Църквата заради грешките на нейните представители уж с цел да помогнат и да я поправят, правят голяма грешка. Те не обичат Църквата, нито пък Христос. Обичаме Църквата тогава, когато чрез нашата молитва прегръщаме всеки неин член и правим това, което е правил Христос. С други думи, когато се жертваме, участваме в бдения и правим всичко подобно на Него, нашия Господ, Който “кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше” (2 Петр. 2:23)… продължение

Християнинът не може да бъде печален и нещастен

Понеделник, 22 Юли 2013 | Автор: монах Моисей Светогорец

MOSES-copy

Чрез изкушенията, изпитанията, бурите се проявява автентичността на нашето „верую”. Болката издава болестта. Тя може да стане лекарство. Необходимо ни е да почувстваме болка, за да се научим да сме съпричастни. Болката, наистина, може да смегчи човека и да стане благословение, а може да го ожесточи и да се превърне в мъчение, изтезание или проклятие. Както казват, от топлината на слънчевите лъчи восъка се топи, а калта са втвърдява. Изключително значение има свободната воля на всеки човек… продължение

Превъплащаващите се „християни”

Неделя, 21 Юли 2013 | Автор: иг. Никон Воробьов

igumen-nikon-vorobiev-442x600

Безусловно, тази лъжлива теория, проникнала при нас от Индия, сама по себе си поражда много въпроси, например: как са възникнали разумните самоосъзнати личности (т. е. душите на хората), ако самия бог на индусите е само някакъв жизнен принцип, а не разумно осъзната личност ( т. е. богът им е безличен)? Кой в края на краищата е създал и определил количеството на изначално съществуващите души? Откъде се вземат новите души, необходими за новите човешки тела, появяващи се в резултат на демографския ръст на населението на земята?… продължение

За тръна на честолюбието

Събота, 20 Юли 2013 | Автор: арх. Серафим Алексиев

titanic_mesuem

Ако Библията не беше завършена, в нея можеше да се помести историята на „Титаник”… продължение

За птиците

Петък, 19 Юли 2013 | Автор: Архидякон Роман Тамберг и иерей Алексей

zaPticite

За птиците – Архидякон Роман Тамберг и иерей Алексей. Превод на български: https://pravoslaven-sviat.org/ продължение

Поклонническото пътуване на стареца Клеопа

Четвъртък, 18 Юли 2013 | Автор: архимандрит Йоаникий Балан

parintele-cleopa-parintele-ioanichie

Три години след първото си поклонническо пътуване до светите земи, през септември 1977, група от четирима отци от манастира Сихастрия, водени от архимандрит Клеопа Илие, потеглиха с влак към Атон … продължение

Само така!

Сряда, 17 Юли 2013 | Автор:

света Марина

  Когато е пострадала за Христос св. великомъченица Марина е била само на 15 години!     продължение

Със своята молитва той държи света

Понеделник, 15 Юли 2013 | Автор: митр. Атанасий Лимасолски

20

Ако бъде благословено ще ви кажа и за това, което разказах на отец Иоил. Аз никога не съм помислял за епископство, защото на Света Гора такава перспектива не съществува. Това беше просто невъзможно и дори в най-страшния сън никой не можеше да си го помисли. В деня на св. Андрей, някъде в 1989 или 1990 г., след  литургията, която отслужихме в Карея, в скита на ап. Андрей, аз отидох да видя стареца Паисий. Малко след това започна да вали ситен сняг с дъжд, времето беше променливо. Аз казах: „Отче, ще тръгвам, трябва да побързам, защото нямам даже чадър, ще прогизна до кости”. Той отвърна: „Не се вълнувай, ще ти дам добър сакос”. Аз помислих: „Какъв сакос ще ми даде?” А той взе чувал за смет (игра на думи σάκκος – «сакос», σακούλα – «торба за смет»). Не зная вече откъде го намери, по средата му направи дупка и каза: „Застани тук в средата, аз ще ти го сложа”. „Отче, аз сам ще го сложа, недейте”. „Не – каза – застани тук, аз ще ти го сложа и ще изпея „Свише пророци”. „Отче, що за шега?” А той сериозно: „И шегите, отче, стават сериозно нещо”. Разбира се, аз взех чувала и си го сложих, чувал за боклук…   продължение