Светецът, когото обикнаха финландците
Автор:
Когато човек разговаряше с отец Паисий – след това аз много пъти идвах при него – винаги виждаше неговата любов, неговото уважение към себе си. Разговаряйки с него ти разбираш, че старецът наистина вижда в теб Божия образ и храни почит към този образ, към тази икона. В него винаги имаше стремеж да помогне, да послужи. Не говоря за помощ в битовите неща – да ти предложи кафе, да ти даде стол, да задържи вратата или да ти помогне да пренесеш тежката раница, макар че и всичко това го имаше. Аз говоря за стремежа на истинския християнин да ти помогне по твоя път към Бога според силите си. А сили старецът Паисий имаше!…
Из спомени със Свети Паисий Светогорец
Автор: Йеромонах Атанасий Симонопетритски
Друг път заведох един владика, мой познат. Придружих го да отидем заедно при стареца. Отидохме и ударихме звънчето. Старецът вече се бе установил в другата килия, в долина на Кутлумуш. Не след дълго старецът се показа на балкона да гледа и да казва: - А! Кой е? - Аз, геронда. Направи се, че не ме познава, за да се пошегува: - Кой си ти? - Един познат! А ти кой си? Шегувайки се и аз го попитах и получих подобаващ отговор: - Аз? Магаре! - Магаре!..
Kалугерите седят, мързелуват, спят
Автор: Митрополит Нектарий Арголидски:
В манастира Ставроникита имаше бдение за празника Рождество Богородично. Бдението започна в 22.00 ч. и с трапезата завърши в 8.00 ч.. Служеше Синайският архиепископ Дамян и много свещеници. Нямах време да отпочина и си тръгнах веднага…
Радостта да се грижиш за своите пасоми
Автор: Йеромонах Клеопа (Данелян)
Всеки, влязъл в храма, се нуждае от внимание, грижа и утешение. И кой, ако не свещеникът, призван за такава работа, ще трябва да му каже някоя дума, ще му протегне ръка, ще му окаже такова внимание? Днес ще поговорим за неповторимите, радостни чувства на пастира, които се проявяват в бащинско преживяване за пасомите и за това, какво им придава устойчивост в житейските бури, за помощта, давана на енориашите…
Православието е божествена работилница
Автор: старец Маркел Каракалски
Представете си Православието като един храм. Храмът е центърът на манастира, както и Православието е центърът на света. Натам се насочват всички желания, всички усилия на хората. Около храма тук в манастира се намират монасите, поклонниците, донякъде пръснати бихме казали. Но когато идват и влизат в храма, единият вече е до другия, обединени. Това е единството на Православието…
Тънка червена линия II Част
Автор: Валентин Велчев
…В този контекст и с покачването на напрежението между все по-радикализиращи се православни и традиционни православни, с голяма вероятност предстои в най-скоро бъдеще разделение на Православната църква на две църкви – прозападна православна църква с център Константинопол, която ще продължи да съжителства мирно със западната демокрация, която ще зачита основните европейски ценности и правов ред, и от друга страна, проруска православна църква с център Москва, която отрича демокрацията, правата на човека, европейския правов ред…
Битката на човека с Бога
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Трябва да бъдем табели, а не път. В духовния живот е важно да знаем това. Всички като духовници и отци трябва да имаме чувството, че сме табели, които сочат пътя и водим хората не към нас, а към Бога. В Крит има много простреляни табели. Попитах някой там защо табелите са така и той ми каза Материалът е виновен!…
Великопостна аритметика на радостта
Автор: Интервю с митрофорен протойерей Валериан Кречетов
– Отец Валериан, защо хората днес често униват, когато биха могли да се радват?…
Случващото се е добър повод Православната Църква да се подготви доктринално за есхатологичните времена
Автор: Архиепископ Теодосий (Снигирьов)
– Владико, в църковните среди тече гореща полемика – трябва ли да се прилагат санитарните изисквания на светските власти към Църквата? Предава ли се вирусът чрез Причастието? Какво да правим, ако от нас поискат да затворим храмовете? Какво е вашето мнение по всички тези въпроси?…
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИГУМЕНИ И ИГУМЕНИИ НА МАНАСТИРИ, МОНАСИ, МОНАХИНИ И СВЕЩЕНИЦИ ОТНОСНО ВЪВЕДЕНОТО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ И ЕПИДЕМИЯТА С КОРОНАВИРУС.
Автор:
До всички православни християни – членове на Българската Православна Църква, до страдащия български народ 20 март 2020г…
Как се отнася Църквата към катастрофалните явления
Автор: Неофит епископ на Морфу
Живеем в последната обичайна седмица за света (беседата е изнесена в дните преди Сиропустна Неделя)…
Прави са католиците, че са отменили постите
Автор: архимандрит Алипий (Светличний)
Случай от живота на архимандрит Йоан Крестянкин…
Безкрайните дарове на Светия Дух
Автор: старец Маркел Каракалски
Постенето за вас, монасите, е начин на живот. За нас, миряните, колко лесно или трудно смятате, че е то? Какво трябва да правим ние? …
Матронушка
Автор: из книгата „Чудеса на православната вяра“
Един епископ, вече покойник, ми разказа следното: - През 30-те години ме изпратиха в концлагер. Тогава бях лекар и ми възложиха да завеждам медицинския пункт в лагера. Повечето от лагерниците бяха в такова тежко състояние, че сърцето ми не издържаше и мнозина освобождавах от работа, за да им помогна поне малко, а най-немощните изпращах в болницата…
За страшния съд
Автор: Свети Паисий Светогорец
- Отче, как ще протече Страшният Съд?…
Тънка червена линия
Автор: В. Велчев
Православието е категорично: хомосексуалността е грях и позор. Такава е волята Божия, такъв е библейският закон. По този въпрос Православието и Западът няма да се разберат никога – до момента на Второто пришествие…
Беседа за отец Георги Жигларски
Автор:
Тази наша беседа се надявам да бъде една малка част от пъзела на големия образ на един свят свещеник, живял в наше време, когото сме видели, когото сме слушали, и когото са попипали ръцете ни…
„Станете като деца” – как да се отзовем на този призив на Христос?
Автор: Разговор на Анастасия Спирина с прот. Владимир Зелински
Как да разбираме думите на Иисус Христос: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Трябва ли да бъдем безгрижни? Как се съвместява това с трезвия поглед върху живота? Каква е разликата между истинската евангелска детскост и инфантилизма? Разговор с протоиерей Владимир Зелински, настоятел на храма „Радост на всички скърбящи” в Бреша (Италия) и автор на книгата „Бъдете като деца. Теофания на детството”…
Християните трябва да са като спортистите – да тренират всеки ден
Автор: Архимандрит Вартоломей Светогорец
- Как трябва да отговори Църквата на проблемите на днешния ден? - Това е наистина големият проблем, който виждаме днес. Всички удобства и постижения на днешното време, вместо да облекчат човека, всъщност го заробват. Удовлетворявайки неговите нужди, те го правят уязвим…
Светостта има благородство
Автор: Месогейски митрополит Николай
- Я да видим какво ще намерим в „магазина” в такъв час. Влиза вътре и се връща със седем мандарини. Колко изумителен човек, си мисля удивен! Откъде знаеше и задържа мандарините! Предузна го? Бог го просветли без той да го осъзнава?…
Целта е да обикнем Бога
Автор: Манолис Мелинос
Всеки от нас пред Бога ще бъде съден, защото Бог знае дълбините на човеците. Във всеки случай е радостно, че наистина съществуват много скрити светци, както ми беше казал старецът Паисий. Съществуват – по мнението на светия старец – 50 живи светци в този момент на Света Гора! Вярвам го, констатирал съм го и освен това вярвам, че ще има повече, ако пресметнем и тези, които живеят в света, защото светостта, както я живее нашата Православна Църква, не обича да се показва. Обича много скришността, обича скришността, както казват отците…
Нужна е решимост да изпълним заповедите
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
Трябва да имаме решимост каквото и да стане да изпълним Божията заповед. Трябва да има разбиране: да допуснем, че майка ми не е права, но тя все пак си остава моя майка. И ако човек се старае да изпълни заповедта за почит към родителите, той трябва да изпълнява дълга си – да се моли за тях, да им оказва знаци на почтителност, да им помага…
Църквата не ни ограничава, а ни предпазва
Автор: Йеромонах Атанасий Симонопетритски
Затова мисля, че и Света Гора днес дава това послание за Православието. Тук чрез Божията благодат бе запазена ненарушена православната догма, която създава православния етос, и това го разбират хората – и православни и инославни. Идват и търсят помощ бележити инославни и иноверни личности, които разбират грешките на своята вяра. Не можем да оповестим всичко това. Ако можехме, щяхте да виждате реално какъв дар ни е дал Бог с това да сме православни, а ние не го разбираме. . . Трябва да се решим да живеем реално Истината на Църквата ни с нейното аскетическо предание…
Енорийската общност е духовна дружба, но трябва да умеем да дружим
Автор: Протойерей Фьодор Бородин
Защо не във всеки храм се създават енорийски общности, какво обединява хората в енорията, защо понякога самите настоятели не позволяват да се развива енорийският живот в поверените им храмове – интервю с протойерей Фьодор Бородин…
Колко светли са светогорските нощи
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Тръгнахме си от Ставроникита ентусиазирани. Днес имаме доста път да извървим: Карея-Дафни-Карулия. В моторната лодка един непознат монах не след дълго стана център на внимание. Хареса ни неговата простотата. Искайки да ни поучи да избягваме „сътрудничеството” с дявола, с магьосниците и т.н., ни каза следната история:..
Усмивка от Рая
Автор: Ричард Вурмбранд
Ще ви разкажа за един православен християнин. Той не беше свещеник, а прост селянин. В нашата страна селяните са почти винаги неграмотни или полу-неграмотни. Той познаваше добре Библията, но освен нея никога не беше чел друга книга. Сега беше в една килия с професори, академици и други високообразовани хора, които бяха затворени от комунистите. И този беден селянин се опитваше до доведе до Господ един член на Академията на науките. Но в замяна получаваше само подигравки…
При Бога всичко е претеглено и преброено
Автор: протоиерей Валериан Кречетов
Човекът е създаден по Божи образ и подобие. Затова трябва да има пред себе си образа, на който се уподобява. Видимите образи са родителите, околните, а във висш смисъл – Бог. Коренът на думата „образование” е „образ”. Този образ Божий, който човек трябва да пресъздаде в себе си. Затова образованието се състои от три компонента. Първо – възпитание на нравствеността, на чувствата, второ – умение правилно да мислим, да разсъждаваме. И на трето място идват знанията. Без първите две знанието може да навреди на човека – важно е как той ще го употреби…
Човекът без любов е мъртъв
Автор: Отец Спиридон Василакос
Понеже днес много се говори за любовта и хората мислят, че тя е едно пасивно състояние, бих искал да поговорим за любовта като движеща сила на живота. Без любов все едно имаш автомобил без двигател…
За човека, който не е изпитал удоволствието от направеното добро, то му се струва никому ненужно мъчение
Автор: Архимандрит Йоан Крестянкин
Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога…
„Моторчето“ в сърцето
Автор: Монах Иосиф Дионисиатски
Един благочестив студент – богослов, който често посещаваше “Буразери”, зададе на отец Арсений следния въпрос: - Дядо Арсений, как е възможно, съгласно завещанието на апостол Павел, да се молим непрестанно? (виж 1 Сол. 5:17). Старецът се озова в действително трудно положение. Самият той преживяваше в себе си това тайнство. Но как да обясниш това с думи така, че събеседникът, още непосветен в този език, да те разбере? За да излезе от трудното положение, той бе принуден за миг да открехне вътрешния си свят, като каза:…
За вашите деца
Автор: Архим. Алипий Воронов (Великият наместник)
Скърбящи майки, молете се за своите деца! Не наричайте децата си – отстъпници от Бога, но се молете на Божията Майка, за да може Тя да ги насочи към пътя на спасението, молейки Своя Син за вашите заблудени деца.
Беседа с йеромонах Атанасий Симонопетритски
Автор: Манолис Мелинос
Някога един поклонник ме помоли да му кажа какво зная за прочутите голи аскети на Света Гора. Казах му, че и аз чух да говорят за тях и четох също така. Но понеже нямах личен опит, се сдържах да отговоря, след като предварително трябваше да попитам. Отидох при стареца Паисий. Беше след Пасха, помня го. Нямаше хора. Прие ни – бях ходил с един приятел фотограф – с неговия спонтанен хумор, характерен за него, с неговата любов. След като дискутирахме различни неща, му казвам:…
Някои аномалии в отношенията ни с духовника
Автор: Архимандрит Рафаил Карелин
Отношенията между духовния отец и духовните чеда приличат на различни форми на управление на държавите, а именно: демократично, аристократично, монархическо и деспотично…
Върнете се към живото общуване
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Съвременният човек често сам разрушава връзките си с другите хора. Всичко това е в резултат от живеене в грях и от неправилна организация на живота…
Днес хората имат много болка
Автор:
Днес хората имат много болка. Получавам много писма от раковоболни, сърдечноболни, душевноболни. Искат да се помоля. И вие да се молите. И когато споменавате имена на Проскомидията, да не го правите формално, а да съучаствате, да влагате вашата лична болка. Най-важната заповед е любовта към Бога и ближния. Който се уморява за ближния си, от искрена любов, отморява чрез умората. Който обича само себе си и мързелува, се изморява дори да седи…
Благослови враговете ми, Господи
Автор: Свети Николай Велимирович
Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам. Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите…
Обикновени въпроси, обикновени отговори
Автор: Монах Симеон Атонски
Кой човек е най-беден?..
Примерът в живота ни
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Обвиняват ни, че само външно сме християни и ни боли от това, защото чувстваме, че са прави. Ние си казваме: защо, не водя ли борба, не правя ли това, не ходя ли на църква? Нека подредим нещата. Боли ни от това, защото се подлагаме на операция без упойка. Другите ни обвиняват, че сме неделни християни и след това, когато се върнем вкъщи, сякаш нищо не сме ме чули и видели. Например мъжът ви не ходи на църква и вие ходите сама. Вие сте единствения човек от целия род, който ходи на църква. Смятате го за чест. Връщате се, мъжът ви се е събудил преди малко, ако е неделя и е лято, мие колата, защото какво друго да прави в неделя сутрин, освен да мие колата, за какво са неделите! И ти си смутена. Чувстваш отвращение от мъжа си, който непременно ще отиде в ада, понеже не е дошъл на църква, а ти, понеже си отишла, ще отидеш в Рая! И чувстваш гняв в теб и казваш на Бога: Боже мой, какво да Ти кажа сега! С право живи да ни изгориш! Казваш това и не чувстваш болка за човека, който не е дошъл на църква, а радост, че ти ще се спасиш, а другите ще изгорят! Звучи странно?..
Обикнете Христос!
Автор: Мирополит Атанасий Лимасолски
– Благодарим Ви, Владико, че Вие обгръщате със своята любов не само духовните си чеда в Кипър, но и нас, руснаците. Ние Ви обичаме много. – За мен няма кипърци или руснаци, всички ние сме братя…
Аз съм там, където никога не умират
Автор:
Най-накрая! Колко години се борих и преуморявах в земния живот, колко години страдах от болести и лекарства, но ето – сега намерих покой. Защо плачете за мен, глухи и слепи? Аз влязох във вечното Царство, намерих неизказана радост и щастие. Аз пребъдвам заедно с ангелите, празнувам с всички светии! Аз влязох в Божията слава!” – такива дръзновени думи изрекъл старецът Емилиан…
Всеки от нас е потенциален светец
Автор: Месогейски и Лавреотикийски митрополит Николай (Хаджиниколау)
– Защото Господ открива Себе Си истински само на тези, които искрено се съмняват в Неговото съществуване. Аз се съмнявах. Когато бях на 17 години, направо казвах: „Аз съм атеист”…
За приемането на болката
Автор: Архимандрит Захариас (Захару)
Можем да си правим свои собствени „експерименти“. Във физиката например, виждаме как един способен учен първо изказва хипотеза, а след това се провеждат експерименти, за да бъде потвърдена тази хипотеза. Ако тя се потвърди, тогава бива формулирана и призната за закон, който обуславя възникването на физичните явления. По този начин сме получили всички физични закони. В нашата вяра цялото Божие откровение ни е дадено в хипотетичен вид. Знаете ли защо? Защото Бог е благ и не желае да ограничава нашата свобода, да ни налага нещо, а казва „Ако приемете учението ми, ще разберете откъде идва то“, т. е. дали идва от човешко същество или от Бога, и ако е от Бога, то ще роди обновен живот…
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Целият духовен живот се основава върху помисъла. От него зависи цялото напредване в духовния живот. Затова е и необходимо да направим една работилница на благи помисли. Един благ помисъл е равносилен на едно бдение. Благите помисли ни подбуждат към духовна борба. Хората приличат или на мухата или на пчелата. Виждаш, ако имаме една хубава градина с ароматни цветя и някъде в един ъгъл има нечистотии, мухата ще отиде при нечистотиите. И ако има една нива, пълна с нечистотии, докато някъде в един ъгъл има едно цвете, пчелата ще отиде при цветето. Така и хората – със злите или добрите помисли. Със злите помисли да не подхващаме разговор, нито да се занимаваме…
Пет-шест чинии въздържание
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
В житието на св. Атанасий Атонски, ктитора на Великата лавра, има следния случай. Този светец винаги ядял много и другите монаси казвали: - Е, свят е нашият старец, но яде много… Понеже ги чул, един ден той наредил на готвача да приготви изключително много ядене и казал: - Затвори вратата на трапезарията, за да не могат да си тръгнат и ще правиш това, което аз ти казвам! Монасите седнали и започнали да се хранят. Изяли по една чиния. Той им казал: - Сложете си втора чиния! Сложили си втора чиния и изяли и нея. Трета чиния – помъчили се оттук-оттам, изяли да речем една трета. Четвърта чиния – не могли, само два-трима яли. Пета чиния, шеста чиния, седма…
Човече, какво е животът?
Автор: старец Тадей Витовнишки
Ето, виждате, че ядем отровена храна. Всичко отровихме. На пазара не можеш да купиш нещо здраво. Изглежда красиво, но не смееш да го вземеш. В края на миналия век един старец рекъл: „Ще дойде време, когато хората ще произвеждат много селскостопански продукти, но няма да могат да ги ядат“. Ето че настъпи това време. Храната е отровена материално и духовно. Отровени са децата, отровени са и старците. Хората си мислят, че ще векуват, а животът е твърде кратък. Човече, какво е животът? Нищо. Той е толкова кратък, че не можем и да си представим. В младостта и човек не забелязва това. Аз често размишлявам колко клети сме ние, не можем да преживеем и четири милиарда секунди, което би било живот от сто и двайсет години. Сто години са три милиарда секунди. Какво са сто години?… Нищо… Момент… Кратък миг… Живеем във вечността…
Нашата ревност трябва да бъде разтворена в Христа
Автор: Протойерей Георгий Бреев
– Кое е главното за съвременните християни? – Защо за съвременните? За всички хора и за всички времена, до края на вековете, е дадено едно Евангелие. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки” (Евр.13:8). Главното е да изпълним Господните заповеди, защото в тях е заключена Божията воля. Случва се, идват хора и казват: „Искам да изпълня Божията воля”. „А как ще намериш волята Божия?” – питам ги. Мълчат. Тя е изразена в Божия закон…
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Когато човекът придобие чистотата на Адам, природата около него се опитомява. Тук имах доста змии. Но аз съм пълен със страсти. Когато змията ме вижда, бяга, не прави място на гнева, дразнението, затова и е по-добра от мене. Мен Бог ме сътвори човек, домоуправител. Можеше да ме създаде змия, не е ли Негово право? И за съжаление още не съм Му благодарил, че ме е сътворил човек…
Мислиш, че управляваш всичко
Автор: Архим. Андрей Конанос
Свети Никодим Светогорец смята, че необходима и основна предпоставка, за да възлюбиш Христос, да се облегнеш на Бога и да повярваш в Него, е първо да се отчаеш от себе си. Какво ще рече това?…
Сега ще се ядосам
Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски
Сещам се за един старец на Света гора – Йаков, който беше юродив заради Христа. Винаги обикаляше бос, сред скалите, в снега… Носеше едно расо, което някога беше черно, но с времето избеля и цялото беше в кръпки. Някои отци решиха …
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Цялото зло идва от неверието. Когато човекът не вярва в Бога, иска уж да се зарадва, да погуляе в живота си. Затова и пада във всички грехове. Най-важното нещо е да мислиш за другия човек. Да поставяш себе си последен, да не зачиташ себе си. Това е основата на духовния живот. Божията благодат не идва така. Идва при този, който се подвизава със себеотрицание, с благородство, с любочестие, със смирение. Христос е сложил щепсела в контакта, но кабелите ни са ръждясали и Божията благодат не може да мине. Нека изчистим ръждата от кабелите, т.е. да отсечем страстите си, да се подвизаваме за придобиването на добродетелите и тогава ще дойде Божията благодат…
Да ви разкажа една история от Света гора
Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски
Както казваше един успял собственик на магазин, който искаше да предаде бизнеса на децата си и да ги научи на някои тайни, например как да имат клиенти. Той им казвал: - Когато дойде клиентът, го черпете! Казвайте му: „Изпий една оранжада!“ Почерпете го с локум, ракия, кока кола, вино, дайте му някакъв подарък!…
Ако ние направим една крачка към Бога, Бог прави десет към нас
Автор: Манолис Мелинос
Една сутрин мой познат и аз, посетихме килията на стареца Паисий. Той четеше Псалтира и Евангелието и ни разказа как св. Арсений Кападокийски, на когото той беше първият и най-добър биограф, четял за всяка болест подходящ откъс от Евангелието и подходящ псалм и след горещата му молитва, Бог му отговарял, извършвайки чрез него чудеса. След разговора с него, ние си тръгнахме, за да го оставим с неговата приятелка – молитвата и с неговия приятел – изучаването на Божието Слово. Малко преди да вземем благословение за тръгване, човекът, който беше дошъл с мен, го помоли следното:…
Смирението е идеалът на християнския живот
Автор: Старецът Тадей Витовнишки
Хората мислят за себе си, че са нещо, но човек е нищо. Владика Николай казва: Какво е човекът? „Една торба смрадливо месо и нищо повече“. Нищо. Многознайко…
Бог не дава добродетелите в пакет
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Откъси от книгата на Арголидския митрополит Нектарий „ПЛАНИНАТА НА СВЕТЦИТЕ – планината, която малко познах, но много обикнах”…
За раните на душата и за “духовния пластир”
Автор: игумен Нектарий (Морозов)
Как да пристъпим към изповядването на своите грехове? Ще се постарая да посоча няколко основни момента. На изповед човек трябва да говори за това, за което се чувства виновен. В една от случките описани в „Патерика” някакъв брат пита своя духовен отец: „Авва! С какво да се занимавам в килията?”. Онзи отговаря: „Какво ще те безпокои, когато застанеш на Страшния съд?” – „Моите грехове.” – „Тогава отиди в килията и плачи за греховете си”…
Да изградиш щастливо християнско семейство? Няма нищо по-просто!
Автор: Прот. Феодор Бородин
С други думи, когато Христовите заповеди са основа за изграждането на младото семейство и така си остане през целия живот, когато двамата имат тази обща ценностна система, която за тях е абсолютен авторитет, тогава това ще бъде едно щастливо семейство…
Разумът на отците
Автор:
В наше време е много трудно да гледаме към Небето под тежкия товар на заобикалящите ни светски неща. Но дори при неголяма борба, ако тя се води с постоянство, у човека започва да се формира различен от светския поглед към живота, съвсем друг начин на действие…
Постижение
Автор: Монах Симеон Светогорец
Децата, които приемат игрите за истина, като подражават на възрастните, преследващи своите въображаеми цели, суетейки и блъскайки се, ни гледат и чакат какво ще им оставим в наследство – безсмислени игри на състарили се деца или мъдро, опитно слово…
За чувствата
Автор: Архимандрит Захариас (Захару)
О. Софроний ни казваше, че не можем да живеем правилен монашески живот, ако не се научим да превръщаме психологическите си състояния в духовни състояния. А как става това?..
Къде е обществото на свободните хора
Автор: Протоиерей Владимир Леонов
Дълбоко съм убеден, че никъде, в нито едно религиозно или философско учение, значимостта на свободата не е разкрита така дълбоко и силно, както в християнството. Християнството е религия на любовта и свободата. При него тези ценности не просто се декларират, а към тях е прокаран път. Спомнете си думите на Христос: Ако пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Иоан. 8:31-32)…
Относно абортите
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Една обичайна постъпка, за която знаете, че Църквата е категорично против, са абортите. По този въпрос Църквата е категорична, не приема аборта, защото смята, че от първия момент на зачеването, на оплождането в утробата имаме човек, макар още да няма ръце, нозе, глава. И науката потвърждава това след разчитане на ДНК-то и доказа, че ДНК-то съдържа всички онези елементи, които съставят човека, който ще се роди. Църквата винаги е поддържала тази позиция, защото е имала и догматически причини за това. От първия момент, в който й било благовестено на Света Богородица зачеването на Христос, Бог Слово се въплъщава. Независимо че не виждаш ембриона с голо око, а само под микроскоп. Няма значение, човек е. Расте, активира се, придобива цялостен облик. Затова в никакъв случай не можем да приемем абортите като решение…
Как е възникнал православният манастир в Есекс, Англия
Автор: Архим. Захариас (Захару)
Знаете ли как е възникнал нашия манастир?..
Обичам всички, и вярващи и невярващи
Автор: Автор: архимандрит Павел Груздев
Обичам всички мои ближни – и вярващи, и невярващи – всички слагам под един знаменател – казваше отецът вече към края на живота си. И ни остави една поучителна история, каквито особено обичаше да разказва…
Парадоксалното спасение
Автор: иеромонах Рафаил (Нойка)
Отец Рафаил е една от най-крупните фигури на съвременното Православие. Той се отличава от другите изтъкнати румънски богослови и духовници по това, че е духовно чедо на архимандрит Софроний (Сахаров), приемника на преподобни Силуан Атонски. Целият си съзнателен живот, от деветнадесетата до петдесет и първата си година, отец Рафаил е прекарал край отец Софроний. Втората важна черта на отец Рафаил е неговият дълбок духовен опит: той е отшелник и молитвеник, водещ подвижнически живот в продължение на половин век. Иеромонах Рафаил (Нойка) е роден през 1942 година в семейството на видния румънски философ Константин Нойка. Пред 1950 година, когато бил на тринадесет години, майка му го извежда от социалистическа Румъния и го завежда в своята родина – Англия. Скоро след това той среща там архимандрит Софроний (Сахаров), през 1965 година приема монашески постриг и през следващите 28 години от своя живот се подвизава в един от манастирите в графство Есекс…
Стари истории
Автор: Свещ. Николай Доненко
Моят дядо, о. Митрофан Киранов през 1819 година силно пострадал от местния турски управник за това, че разобличил връзката на един четирикратен вдовец с петкратна вдовица
Децата и заобикалящата ги среда
Автор: Протойерей Фьодор Бородин
Отче, Вие имате 8 деца, сигурно се сблъсквате с това, че децата се карат, бият се. Как постъпвате в подобни случаи?…
За благоговението
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
Храмът е място на особено Божие присъствие. Затова, посещавайки храма, влизайки в съприкосновение със светините и предметите, които се използват при извършване на богослужението, вярващият човек изпитва чувство на благоговение. Но понякога се случва това чувство да бъде изгубено и с него си отива нещо важно – духовният живот на човека се изкривява, а понякога се стига и до загуба на самата вяра… Как правилно да се отнасяме към храма, богослужението и светините, какво би ни помогнало да съхраним благоговението си – за това разговаряме със Саратовския и Волски митрополит Лонгин…
Семейството е школа на любовта
Автор: Протойерей Фьодор Бородин
Ние имаме две задачи, които могат да ви се сторят противоположни, първата – детето трябва да се научи да живее и без нас, и втората – да се научи да постъпва правилно. При обучението в правилен начин на живот то не трябва да „цепи много дърва“, за да не пресече бъдещия си живот…
Бог благославя добрите дела
Автор:
В едно семейство има традиция за Великден да шият дрехи за бедните. И така, в навечерието на празника, баба ми разказа тази удивителна история …
За Изповедта
Автор: Митрополит Антоний (Сурожки)
Често ме питат: как трябва да се изповядваме?… Най-прекият, най-решителният отговор на този въпрос може да бъде такъв: …
Възпитание на чувствата
Автор: протойерей Валериан Кречетов
Едно момиченце, което още не ходи на училище, ми зададе въпрос: „Защо Бог е сътворил човека?” Представяте ли си? Разбира се, наложи се да се помоля. „Господи, помогни ми! Такъв труден въпрос… Какво да отговоря на това момиченце?” Казвам му:…
За необходимостта от поменаване на умрелите
Автор: Св. Йоан Шанхайски
Скръбта за нашите починали близки хора би била безгранично неутешима за нас, ако Господ не беше ни дарувал вечен живот. Колко безсмислен щеше да бъде животът, ако той би се свършил със смъртта ни. Тогава, каква полза бихме имали от добродетели, от добри дела? В такъв случай прави щяха да са ония, които казват: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!“ Но човекът е създаден за безсмъртие.
Никога не оскърбявайте другия
Автор: Митр. Атанасий Лимасолски
Е, аз съм най-неподходящия човек да ви говоря за всичко това, никога не съм бил женен и от 22 години не съм бил на сватба – представете си, доколко не ставам за човек, който да ви говори за такива работи, тъй като нямам никаква връзка с тия неща…
Да обичаме другия повече от себе си
Автор: арх. Захариас Захару
И тъй, важен е другия Аз, а не моя Аз. Това е от изключителна важност особено за нас, свещениците. Защото, ако ние, свещенослужителите, не успеем да се смирим пред хората, които идват при нас да търсят помощта ни, то няма да можем да им предаваме духовните дарби. Ние не трябва да постъпваме по различен начин с властта, която ни е дадена чрез тайнството свещенство, а наш пример трябва да бъде смирената любов, която виждаме в лицето на нашия Господ Иисус Христос. Той ни е дал един чуден и велик урок – онзи, който служи, стои по-ниско от онзи, на когото служи. И този, който служи, е по-голям от онзи, който е на трапезата…
Моят кръст е моето възкресение
Автор: Интервю на София Хаджи (писател, преводач и радиоводещ в радиото „Църквата на Пирея”) с о. Спиридон Василакос
Егоизмът се противи и не искаме да поемем кръста. И не разбираме, че когато не нося кръста си, понасям много по-голяма тежест. Кръстът е този, който ще построи мостове над бездните, които съм създал в живота си. Кръстът е този, който ще ми помогне да открия пътя; от момента, в който няма кръст, съм парализиран. Видяхте ли какво направи Христос с разслабления (парализирания)? Казва му: вземи одъра си и върви у дома. Ще предам това с малко по-различни думи. Всичко, което те е обездвижвало и приковавало на едно място, каквото и да е било, това е кръст, вземи го на гръб и върви у дома си. Кой е твоя дом? Животът ти. Влез динамично в живота си. Имаш възможността и благодатта от Бога да вземеш всичко, което те приковава на едно място, всичко, което смяташ, че е твърде тежко, вземи го, влез динамично в живота си и не се бой от нищо. Това ни казва Христос…
Гневлив си, затова няма да видиш Христос
Автор: Прот. Димитрий Смирнов
Ето обидил си се на някой друг, разгневил си се. И какво, как се държиш? Опитваш се да докажеш, че този на когото си се е ядосал, е лош, и затова си му се разгневил…
ДА СЕ ДЪРЖИМ ЗА НИШКАТА НА ВЪТРЕШНАТА МОЛИТВА
Автор: Протойерей Артемий Владимиров
Отец Артемий е духовник на Московския Алексеевски ставропигиален девически манастир, опитен педагог, водещ на православни телевизионни и радиопредавания. Настоящият материал съдържа негови разсъждения и отговори на въпроси на вярващи…
Без Църквата не можем да имаме Христос в сърцето си
Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски
- Разбира се, когато човек живее без Бога и не вярва в Него, живее в грях. Грехът – това е болест. И човекът, който греши, е с болна душа. Човек, когато е болен, страда. И всеки, който е роб на греха, изпитва болка и страдание. Затова Христос ни казва да дойдем при Него и Той ще ни утеши. Грехът не носи радост на човека, нито успокоение. Грехът изтощава човека. И все по-дълбоко го потапя в нещастно състояние. Когато той разбере, колко е нещастен и далече от Бога, ще осъзнае, че трябва да се обърне към Него и да започне да Го търси…
Как да се молим, за да ни чуе Бог?
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
Случва се още човек да престане да се моли, да пости, да ходи на Църква, когато начинът му на живот се отдалечи от християнския. Какви сме ние? Сгрешили сме в едно, второ, трето – но нали ни е тежко, и времената са такива, всички живеят така… Всички знаем този набор от самооправдания. И постепенно, когато се натрупат някакви недостатъци, грехове, може би дори и пороци, става невъзможно да се молим. Опитите да се молим могат да предизвикат само съпротива…
Божиите изпитания са благословение за вярващите хора
Автор: арх. Захариас Захару
В посланието на св. ап. Петър има следните думи: „Божият съд започва от дома на Бога. Ако праведникът едва се спасява, какво ще бъде с грешника?“. Какво означава това, че Божия съд започва от Божия дом? Онези, които са Божии, Бог ги изпитва повече от онези, които не са. Св. ап. Павел ни казва, че Бог ни изпитва повече, за да не погинем със суетния свят. И така, св. ап. Петър казва, че Божия съд започва от дома на Бога , защото на първо място е домът на самия Христос, в Когото обитава цялата пълнота на божеството. И при все това, Бог Отец не Го пощади, а заради нас и нашето спасение Го предаде на смърт. И тъй като смъртта на Христос е била невинна, несправедлива, тя става причина за осъждане на нашата справедлива смърт…
Най-добрият амвон е нашият живот
Автор: Интервю на София Хаджи (писател, преводач и радиоводещ в радиото „Църквата на Пирея”) с о. Спиридон Василакос
- Отче, как днес да не се страхуваме от това, което става в света, да не ни преследва и да не го гледаме като призрак, да не виждаме врагове навсякъде? Как християнинът да преодолее тази опасност?…
Какво е това смирение и как се ражда то?
Автор: Архимандрит Клеопа Илие
Брате Йоане, най-голямата добродетел, която ни спасява от греха на гордостта, – това е смирението!…
Близко или не съвсем
Автор: Игумен Нектарий (Морозов)
Защо хора, които идват в Църквата, търсейки спасение от чувството за самота, понякога са самотни и в нея? За дистанцията в Църквата.
В дома на Сина ми не се играе
Автор: О. Стефанос Анагностопулос
Един от моите роднини ми разказа следната случка. Един негов приятел, лекар, когато бил дете обичал както всички останали деца да се смее и да бяга. Веднъж той самия заедно с братовчед си и други деца се смеел и бягал насам и натам, без да съобразят, че тогава били в храма на служба…
Реч сказана на погребението на поп Василя от негова приятел
Автор: Бачо Киро
О, смерте, ти си за нас едно неразбрано нещо! Да затвори човек очите си и устата си, да не може да види и да хортува, и да ходи както е гледал и хортувал, и ходил, да лежи пред нас без никакво чувство и в тъмен гроб да се затисне, там да изгние, да стане на пръст и плесен. Туй е за нас едно твърде неразбрано нещо и много лошо. Днес аз мисля да живея много време, а утре да бъда изгубен. Днес аз мисля да изпечеля и достигна много имот, а утре да ме няма, да се изгубя…
Какво се случва с безбожниците
Автор: Св. Николай Велемирович
Ти не пишеш нищо за себе си – кой си и къде живееш; подписал си писмото само с: „Безбожник и истински патриот“. Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а отхвърляш всичко останало, каквото проповядват те и смяташ себе си за истински патриот…
Когато служението на свещеника е мъченичество
Автор: Игумен Нектарий Морозов
Твърде сложно е да обясниш на страничен наблюдател, дори ако той е вярващ, църковен човек, защо свещенството е доброволно мъченичество. Това вероятно е нещо, което може да бъде разбрано само отвътре. Ако наистина е тръгнал по пътя на служението с искрено желание и съзнателно е взел върху себе си това едновременно тежко и благо бреме, свещеникът неизбежно ще приема присърце случващото се с различни хора, които ще срещне в живота си и това ще стане за него източник на безкрайно страдание…
А всичко останало ще направи Бог
Автор: Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
Русия и България са две страни, чиито исторически пътища се пресичат от древни времена. Две близки взаимнообогатяващи се култури. Две Църкви-сестри. Общувайки с българите, ние особено ясно чувстваме и славянското родство, и единството на православните народи – макар в същото време да сме и доста различни. За нашето единство и за разликата в нашите исторически съдби, за това, какво е дала Русия на един български монах, защо са ни така близки българските светини, а на българите – руските и, накрая, за личния жизнен път на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан – разговаряме с него в Стария саратовски събор…
Църквата – спасението за света
Автор: Сисанийски митрополит Павел
Каква е мисията на Църквата в съвременния свят? Отговорът е изключително лесен. Това, което винаги е било мисия на Църквата в света, не е нещо по-различно от това, което е било…
Благодарността към Бога
Автор: Архимандрит Захариас Захару
Темата, която ще разгледаме тази вечер е много важна. Това е темата за благодарността и признателността към Бога. Всички неща биват освещавани чрез благодарението. Ще се опитам само да ви кажа един цитат от св. Максим Изповедник: „Всички достижения на светиите са неща, които не са били техни, а са неща, за които те са благодарили на Бога и така са станали техни“. И даровете, които са получили светиите, са в съответствие с тяхната благодарност. И всеки светия притежава само онова, за което вече е благодарил като получен дар от Бога…
Вкусът от Бога
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Целият ни живот е път на промяна, оттогава, когато позна Христос преди години, от твоите детски години или отскоро, аналогично в какво състояние е всеки, ти си в този път…
Щастието е сам Господ
Автор: Игумен Нектарий Морозов
Вероятно всеки човек се стреми към щастие или поне съзнателно или несъзнателно мечтае за него. Някой си блъска главата над въпроса: а какво означава щастие, къде да го търсим и как да го достигнем? Какво да правим, ако това, което някога ни е изглеждало щастие, се окаже химера? А не е ли само по себе си търсенето на щастието неосъществима фантазия?…
Беседа за страстите
Автор: Св. Варсануфий Оптински
Всяка страст е болест на душата. Известно е, че завистта, гнева, скъперничеството не са телесни, а душевни болести. Лекуваме болното тяло, а още повече трябва да лекуваме и болната душа…
Аз имам нужда да се кръстя от Теб
Автор: Св. Йоан Златоуст
“Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?” Кой е виждал господаря да стои пред слугата си? Кой е виждал цар да прекланя глава пред своя войник?
Владиката, който знаеше всичко
Автор: Монахиня Теодосия
Монахиня Теодосия разказва за своите спомени свързани със свети Йоан Шанхайски и за това, как владиката учил своите възпитаници да бъдат милостиви…
От ближния са и животът, и смъртта
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
„Любовта към ближния е пътека, водеща до любовта към Бога, защото Христос е благоволил тайнствено да се облече във всеки наш ближен” – пише свети Игнатий (Брянчанинов). Ежедневно ни се налага да общуваме с много хора – роднини, колеги, непознати, които срещаме в градския транспорт, в магазина и т.н. Няма какво да крием – не винаги това общуване е приятно… Как да се научим да се отнасяме с всички по християнски, като към ближни? Това е темата на интервюто с митрополит Лонгин, която предлагаме на читателите…
За самотата и гордостта
Автор:
- Отче, Вие споменахте болните. Често хората, особено тези, които преминават през продължително лечение, което понякога може да продължи и през целия живот, се чувстват самотни. Какви са начините човек да преодолее самотата?
Да се приближим към истинското Христово общество
Автор: Игумен Нектарий Морозов
Ние живеем в такова време, че християнският живот на въцърковените хора не прилича на евангелския образец. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо…
Лаборатория на светостта
Автор: Месогейски и Лавреотикийски митрополит Николай
Роден съм в Солун и израснах в дом, който може да се нарече истинска „малка църква“. Майка ми беше физик, моите сестри и брат ми също бяха физици, затова до тридесетата ми година аз имах само една цел в живота: мечтаех да стана изтъкнат учен…
Научи ме да се радвам, мамо!
Автор: Алина Мирике
Много пъти, по време на безкрайните разходки с децата из безименните гори, си мислех: с каква грижа старите дървета обграждат нежните млади фиданки, докато те не израснат и не станат като тях – високи до небето! През зимата старите дървета сякаш се събират около малките и от старата си кора правят здрав щит, който ги пази от ударите на северния вятър. ..