Оценка на Светия и Велик събор
Автор: Архим. Христофор Григориатски
Вече няколко десетки години братството на светогорския манастир Григориу не остава равнодушно към проблемите, които вълнуват светата ни Църква. Блаженопочившият игумен архимандрит Георги (Капсанис) имаше огромен авторитет сред православните богослови и словото му в защита на неизменността на Христовата вяра и до днес запазва своята сила и актуалност. За радост приемствеността в манастирското братство е налице. Начело с новия си игумен, архимандрит Христофор, то изрази своята зряла и изпълнена с болка и любов оценка за поредното значимо събитие в общоцърковния живот – съборът в Крит. Предлагаме на читателите българския превод на писмото им – за душевна полза и утвърждаване в добрата и спасителна вяра…
Степени на духовно съвършенство
Автор: митр. Иеротей Влахос
Човекът се изцелява с Божията енергия, която е нетварна и се открива “в лицето на Иисуса Христа”. Христовата енергия, чрез която човекът се изцелява, му се дава даром и затова се нарича Божия благодат…
Последствията от грехопадението
Автор: прот. Вадим Леонов
Господ не удържа насила никого в съюз със Себе Си. Щом хората са съгрешили и не се разкаяли, то Бог им предоставя възможност да живеят по тези принципи, които те са предпочели. ..
Франки, римляни, феодализъм, доктрини
Автор: прот. Йоан Романидис
В рамките на Римската империя доктриналните конфликти са се случвали обикновено сред римските граждани в атмосферата на религиозен и философски плурализъм…
Църквата като лечебница
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Духовният живот в Христа има множество тънкости и особености, затова от християнина се изисква да бъде внимателен към себе си и да постъпва с разсъждение, докато не придобие правилни понятия за него…
Прародителският грях
Автор: прот. Вадим Леонов
Според светите отци, грехопадението на нашите прародители се явява архетип за всички човешки грехове. Във всяка греховна постъпка на хората действа духовния механизъм, пуснат вече веднъж от прародителите в рая. Затова изучаването на даденото събитие ни помага да разберем греховната логика на всички човешки постъпки…
Злото и възможността за неговото съществуване
Автор: прот. Вадим Леонов
Съгласно учението на Църквата Бог сътворил целия свят твърде добър (Бит. 1:31). Целият тварен свят е запечатан с божествената благост, любов и съвършенство. Космосът онтологически няма в себе си нищо зло, тъй като Този, Който го е създал, е безмерно благ, а други източници на битие, освен Бога, не съществуват…
Тайнства и аскеза
Автор: митр. Иеротей Влахос
Ако Божията енергия се преподава чрез тайнствата, то съдействието, отговорът на този велик дар, се проявява в нашето усърдие и ревност…
Стремейки се към щастие, хората попадат в капана на дявола
Автор: прот. Вадим Леонов
Тъй като всички хора са създадени от Бога за блаженство, всеки човек вътрешно усеща в себе си стремеж към щастие, но често не знае, какво представлява то и къде да го търси. Истинското щастие е вечното блаженство в единство с Бога, което може да бъде дадено на човека само от Господ, тъй като единствено Той е Благ…
Единственото ново нещо под слънцето
Автор: митр. Иеротей Влахос
Свети Йоан Дамаскин казва, че Христос е „единственото ново нещо под слънцето”. Нека разгледаме два въпроса относно това…
Болестта на религията и нейното православно лечение (продължение)
Автор: прот. Йоан Романидис
Умната молитва е емпирично потвърждение и уверение, че човешкият ум е излекуван. Подобно лечение е приложимо за всички хора, доколкото духовните предпоставки за терапевтичния метод са налице…
Болестта на религията и нейното православно лечение
Автор: прот. Йоан Романидис
Мнозина считат, че Православието е една от многото религии и че то е ангажирано главно с това да подготви членовете на Църквата за живота след смъртта, т.е. да осигури на всеки православен християнин място в рая…
Некосмичното измерение на човека
Автор: протодякон Андрей Кураев
Изкарвайки себе си от природния контекст, човекът може да осъзнае своето поведение в съвършено различна координатна система…
Светите Трима Светители – небесни покровители на богословската наука и висшите православни духовни школи
Автор: доц. Костадин Нушев
Православната църква е отредила от векове да се чества заедно в един и същи празничен ден (30 януари) паметта на Светите трима светители св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква. Ако се вгледаме в духовното наследство и се опитаме да обозрем мислено богословското творчество на тримата светители ще установим, че всеки един от тях е допринесъл в преголяма степен за утвърждаването на чистотата на догматическото учение на Вселенската църква. В смутни за нея времена всеки от тримата свети отци се е подвизавал твърдо и самоотвержено за преодоляване и оборване на заблудите на еретически учения и разколи, смущавали Христовото общество чрез стихиите на света или човешкото мъдруване. Борбата на св. Василий като епископ на Кесария Кападокийска срещу заблудите на евномианите и арианите и срещу схизмите в неговия диоцез и проповедите на св. Григорий Богослов срещу ариани и духоборци в Константинопол остават ненадминат пример за духовна вярност към чистотата на Православното учение на Църквата и образец за архипастирско служение за нейното единство. Богословските съчинения на двамата кападокийски отци – “За Светия Дух” на св.Василий Велики и знаменитите “Пет богословски слова” на св. Григорий, остават като ненадминати шедьоври на догматическото учение и класически извори на Православното църковно предание. С превъзходните си екзегетически беседи и тълкувания на библейските текстове от Стария и Новия Завет тримата светители са допринесли твърде много и в необозрима степен за вникването в дълбините на духовния смисъл на Свещеното Писание. Беседите върху “Шестоднева” на св. Василий и тълкуванията на св.Йоан Златоуст върху старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание остават и до днес основополагащ извор за библейското и систематическото богословие на нашата Църква. Тримата църковни йерарси разкриват в своето богословие дълбоките тайни на Бога и човека, Домостроителния Божий план за сътворението на света и спасението на човека, Тайната на Боговъплъщението и Христовото възкресение. С нравоучителните си беседи и нравствени правила споменатите църковни учители са разкрили и оградили чистотата на християнската нравственост и са посочили здравия и верен път за духовното подвижничество в добродетелите; устроили са правилата за служение на свещенството и устава на монашеския живот. Устроили са чинопоследованията на светата Божествена литургия на Православната църква като са ...
Преподобни Максим Изповедник – велик подвижник и учител на Православието
Автор: доц. Костадин Нушев
На 21 януари Православната църква чества тържествено паметта и възпоменава делото на великия подвижник за Христовата истина и защитник на чистотата на православната вяра преподобни Максим Изповедник (ок. 580-662г. сл. Хр.). Този свети отец е един от най-големите и почитани църковни учители на Православието, проявил се като смел и непоколебим защитник на чистотата на вярата в Нашия Спасител и Господ Иисус Христос, засвидетелствал и запечатал верността си към Него с мъченическия подвиг на изповедничеството.
Силата на молитвата в нашия живот
Автор: Йоан Корнаракис
Когато ние говорим за молитвата, става дума за някакво тайнство. Нали молитвата, както знаем, в своята най-проста формулировка се явява отношение на човека и Бога или, във всеки случай, основна форма на тези отношения. И безусловно, всичко, което е свързано с Бог, с труд се поддава на изучаване и определение…
Наказвам те от обич
Автор: св. Симеон Нови Богослов
Затова християнинът, който по всякакъв начин се опитва да избегне оскъдността, очевидно не иска да бъде никакъв християнин; защото истинският християнин не може да бъде такъв без лишения и нужди…
Рай и ад
Автор: Прот. Георги Металинос
„Огънят” е „приготвен” за дявола и неговите ангели (демоните) не защото Бог иска това, а защото те не се покайват. „Царството” е „приготвено” за тези, които са верни на Божията воля.
За единството на Христовата Църква
Автор: Св. Лука Войно - Ясенецки
Автор: Св. Лука Войно – Ясенецки: Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: “Вярвам в Една Света Съборна и Апостолска Църква”. На какво се основава нашата вяра в Една Църква?…
Историята между времето и вечността
Автор: Иеродякон Атанасий Зографски
Автор: Атанасий Зографски: Преди две години заедно с учени от Софийския университет направихме издание на пазения в нашата библиотека протограф на История славянобългарска. Изданието включва факсимиле на оригинала, наборен текст с разночетенията според шестте най-архаични преписа на Историята, нов превод на книжовен български език с множество исторически, филологически и други бележки. Всичко това се предхожда от едно предисловие, в което се опитахме да посочим истинското място и значение на труда на хилендарския монах, както и да изложим някои по-общи размисли за християнския поглед към родната и световната история…
Произходът на човека: творение или еволюция
Автор: Андрей Мелков
Въпросът за произхода на света, за неговия характер и природа е един от най-трудните, но в същото време един от най-принципните и значими в диалога между наука и религия в съвременното общество. Какъв е произходът на света: творение или еволюция?
Как можем да се борим със стреса?
Автор: Йоан Корнаракис
Извън всяко съмнение стресът е характерна психологическа особеност на човека от нашата епоха. Фрази като „стресова реакция”, „стресова ситуация”, „човек, склонен към стрес”, и други подобни изказвания, касаещи понятието „стрес”, често се срещат в ежедневния ни живот. В различните психологически теории за несъзнателното стресът се характеризира като тревожен симптом за поведението, особено развил се във втората половина на 20 век…
Вселенските събори за човешката природа на Христос
Автор: прот. Вадим Леонов
Изучаването на светоотеческото учение за човешката природа на Спасителя е много ценно и не се отнася само към сферата на отвлеченото академично богословие. Чрез разкритието на това учение стават ясни ориентирите по духовния път на човека, преоткрива се величието на подвига на нашия Спасител, и се разкрива непостижимата дълбина на човешкия живот в Бога…
Ролята на скърбите в нашия живот
Автор:
Често ни задават въпроса: каква роля в живота на човека играе скръбта – индивидуална и общочовешка – особено в наши дни, когато скръбта може да се да види навсякъде? Тази тема е била подробно разгледана от отците на Църквата, та да не възниква ни най-малко недоразбиране. Но поради това, че светоотеческото учение може да остане неразбрано за широкия кръг читатели, където битува и се преумножава скръбта, накратко ще разгледаме тази важна тема, за да утешим онези, за които тя е насъщна.
Православието и Теорията за еволюцията
Автор: преп. Юстин Попович
Ти ме помоли да отговоря на въпроса дали научното разбиране за еволюцията на света и човека може да се съвмести с традиционните опит и знание на Православието. Ти питаш още какво е мнението на Отците по този въпрос и дали по принцип е нужно да има тъкова съвместяване. Накратко, аз написах следното:…
Нетварната светлина и богопознанието според св. Григорий Палама
Автор: Константин Константинов
Св. Григорий Палама много ясно изразява това, като пише, че този, който е очистил душата си от всякакви помисли за земните неща, откъснал се е от всичко земно чрез спазването на Божиите заповеди, достигнал е безстрастие, като е оставил всякаква познавателна дейност чрез непрекъсната и искрена молитва и е просветлен по неописуем начин от недостъпната светлина, той самият е станал светлина, и като съзерцава тази светлина разбира, че Бог е извор на това сияние, което превъзхожда всяко разбиране…
Християнската философия на културата
Автор: преп. Юстин Попович
Когато нашата народна душа за първи път се е изправила на кръстопътя между двата свята, Св. Сава решително я повел по пътя на Богочовека Христос. Преди него тя е била сляпа; чрез него е прогледала и за първи път е видяла вечната Истина и вечния смисъл на живота. От смъртното той обърнал душата ни към Безсмъртния, от временното към Вечния, от човешкото- към Богочовека…
Догматът за Църквата и еклесиологичните ереси – втора част
Автор: Владимир Лоски
Първият голям период, продължил до Тържеството на Православието, се разделя на две епохи. Първата завършва в края на 4 век, когато Църквата защитава истинното учение за Бога като Творец на света ex nihilo (от нищо) от елинските философи и многочислените гностически секти. Тя утвърдила догмата за Троицата с устата на св. отци-Атанасий Александрийски, великите Кападокийци и др. Църквата го засвидетелствала пред света на първите два Вселенски събора, побеждавайки някои антитринитарни ереси, и преди всичко арианството. Тази епоха в историята на света е времето на римското единство. Църквата била гонена от Империята; първо от императори езичници, по-късно от императори ариани или такива, съхранили вярност към езичеството. Тази тринитарна епоха за Църквата и света продължила приблизително 350 години, завършвайки с разделението на Империята и нашествието на варварите в края на 4 век…
Догматът за Църквата и еклесиологичните ереси – първа част
Автор: Владимир Лоски
Извън Светостта, Съборността и апостолската традиция на Църквата всяко единство се оказва просто временно и преходно. Само Църквата явява истинско единство, надделявайки над многочислените и различни елементи на тварния свят с нетварната благодат, която ние призоваваме при приобщаването с Тялото Христово, за да приемем Светия Дух, извършващ нашето обожение.
Житейското море
Автор: св. Игнатий Брянчанинов
Странства по водите на житейското море, стреми се към вечността и всеки истински християнин. На вещественото море не може да има постоянно жилище; на него има само пътуване: и на житейското море няма нищо постоянно, няма нищо, което завинаги да остава собственост на човека, да го съпътства след гроба. Само добрите му дела и греховете му идват с него във вечността. Гол влиза той в земния живот, а излиза от него, захвърляйки и тялото. Слугите на света, робите на греха не виждат това: това го вижда истинският християнин. ..
Какво представляват доброто и злото и кога действат
Автор: старец Йосиф Ватопедски
Ловчанска епархия
Богословието като наука и като дар
Автор: митр. Иеротей Влахос
Професор Иоан Романидис учеше, че когато някой достигне до съзерцание на Бога, той знае опитно, че няма никакво сходство между тварно и нетварно, така че различава енергиите на Бога от демонските енергии и от енергиите на човешката логика, т. е. от помислите…
Богословието като наука и като дар
Автор: митр. Иеротей Влахос
По този начин, в абсолютен смисъл на думата богослов се явява този, който е достигнал до съзерцание на Бога, съзерцание на нетварната светлина, в относителен смисъл богослов се явава и този, който говори за познанието, което имат обожените. ..
За Църквата
Автор: старецът Порфирий
Същото важи и за миряните-членове на Църквата, както и за който и да било човек. Всички ние сме Църква. Тези, които обвиняват Църквата заради грешките на нейните представители уж с цел да помогнат и да я поправят, правят голяма грешка. Те не обичат Църквата, нито пък Христос. Обичаме Църквата тогава, когато чрез нашата молитва прегръщаме всеки неин член и правим това, което е правил Христос. С други думи, когато се жертваме, участваме в бдения и правим всичко подобно на Него, нашия Господ, Който “кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше” (2 Петр. 2:23)…
Протестант в Чернобил
Автор: протодякон Андрей Кураев
Протестантите приличат на човек, който пътува на джип из пустинята и изведнъж вижда умиращ от жажда пътник. Отивайки към него и усмихвайки му се, по холивудски неотразимо, с всичките си 49 зъба, мисионера започва да разказва на умиращия за ползата от водата. Три часа той говори за това, какви забележителни свойства има тя, че без вода не може да има живот, че тялото на човека се състои от 80% вода (впрочем в тебе вече са останали само 60%), че водата е универсалния разтворител, че тя при замръзване увеличава своя обем, че трябва да се борим за чистотата на източниците и водоемите…А накрая пита: „Нима ти искаш още да пиеш? Нима не ти е достатъчна добрата новина за водата? Искаш самата вода? Е, точно нея нямаме. Ние пием „символа на водата”, ние даваме на хората „възпоменание за водата”. Само невежествените православни и католици считат, че течността в техните литургически съсъди, е действително Водата на Живота, Кръвта Христова. А ние, считаме, че водата, това са слова за Христос. Тези слова ние ти преразказахме. Защо искаш още да пиеш? Ти си чувал – задачата на Църквата е проповедта на Евангелието, а съвсем не Причастието с Тялото и Кръвта на Христос; ти си чувал, че слушането открива на хората път към спасение, а съвсем не съединение с Богочовека. Е какво, приискало ти се е да пиеш? Аз ти оставям формулата на водата. Вземи от мен като подарък тази книжка с надпис H2O. И помни, че някога е имало вода на земята! Гледай, ако оттук минава православен свещеник с чаша, в никакъв случай не пий от нея!..
Апостолската нетърпимост
Автор: протодякон Андрей Кураев
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СПАСИМ ИЗВЪН ЦЪРКВАТА? ΙV част Днес често Църквата бива обвинявана в топлохладност, в това, че тя съвсем не прилича на апостолската Църква, на пламенната община на първохристияните. Това е истина. Но ние приличаме на първите християни именно в това, което най не се харесва в нас от „всерелигиозните” хора.
Богословието на Чернобил
Автор: протодякон Андрей Кураев
Отново да се върнем към Чернобил. Хората, живеещи около него, не са виновни за своята беда. И все пак смъртта се е поселила в техните домове. Ето, че идва лекар и казва: „Аз намерих лекарство за вашата болест. Ампулите са в мен. Елате, ще ви ги дам безплатно”. Лекарят се установил в село Малка Ивановка. Но жителите на Горна Ивановка, разбирайки за това, заявили с шумен протест: „Ние няма да се лекуваме при този лекар, защото той не е отседнал при нас, а при нашите съседи. Сами няма да отидем и децата си няма да пуснем”…
Изгубеното Безсмъртие
Автор: Дякон Андрей Кураев
Вътре в самият човек няма източник на Вечeн Живот. Човекът по природа е нито смъртен, нито безсмъртен. Тъй като ако Бог го бе сътворил в началото безсмъртен, то човекът би бил Бог, и обратното, ако го бе сътворил смъртен, то би се оказал Сам виновник за смъртта му. И така, Той го е сътворил способен и към едното и към другото …
Можем ли да се спасим извън Църквата?
Автор: протодякон Андрей Кураев
Защо православните са толкова убедени, че извън Църквата няма спасение? Какво е това – лоша черта на характера? Наследство на съветската идеологическа нетърпимост? Отживелица на „средновековни” чувства и начин на мислене…