Примери от живота на Схимонах Павел Рилски

Страшна за човека е гордостта. Тя му нанася най-големи пакости. Тя направо го погубва. Нейното начало е тщеславието. Затова всеки християнин трябва да се бори усилено с тщеславието…

Монахът, който се пребори с амбицията си

Заключих се в килията си за три дена. Затворих вратата и прозорците и в пълен мрак се молих два дена и две нощи, без да ям и пия нищо, дори без да лягам в леглото си. Молех се прав, после седнал, а когато чувствах, че заспивам, отново се изправях и продължавах да се моля. На третия ден, около десет часа вечерта, неочаквано се появи сияйна светлина и килията ми грейна. Едновременно с това чух глас, който ми каза: „Защо изгуби мирния си дух? Защо си разстроен и искаш да отидеш да се хвърлиш в морето?“ Още щом видях светлината и чух този глас, тъгата и безпокойствието ме напуснаха, аз започнах да плача, да хълцам и да проливам сълзи, искайки прошка, изповядвайки греховността си и това, че допуснах да бъда измамен от злото: „ Прости ми, свети Йоане“…

Смирението е идеалът на християнския живот

Хората мислят за себе си, че са нещо, но човек е нищо. Владика Николай казва: Какво е човекът? „Една торба смрадливо месо и нищо повече“. Нищо. Многознайко…

За чувствата

О. Софроний ни казваше, че не можем да живеем правилен монашески живот, ако не се научим да превръщаме психологическите си състояния в духовни състояния. А как става това?..

Божественото смирение

Нека бъдем внимателни, но не постоянно безпокойни и изчислявайки години и времена, които Самият Господ не поиска да посочи от човеколюбие. Нека бъдем готови за изповедничество. Времената наистина са лукави. Както християните от първите християнски времена са се подвизавали да бъдат готови. Разбира се, всичко това, което се случва толкова често около нас, не са незначителни неща, а единственото, което имат да ни кажат, е да ни направят по-готови, по-смирени, по-разсъдителни, по-трезвени и въздържани…

Първият признак на гордостта е обидата

Първият признак на гордостта – това е обидата. Когато човек се обижда – това говори за дълбоко скритата му гордост. Обидчивите хора са много горди и самолюбиви личности. И когато се уловим в мислите си, че сме се обидили, това вече свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна зараза, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото…  

Гневлив си, затова няма да видиш Христос

Ето обидил си се на някой друг, разгневил си се. И какво, как се държиш? Опитваш се да докажеш, че този на когото си се е ядосал, е лош, и затова си му се разгневил…

Ела да пием по кафе!

Днес ще говорим за смирението. Дръзко е да кажеш, че ще говориш за смирението, защото, ако реално искахме да говорим за смирението, навярно трябваше да се отдадем на мълчание. Може би мълчанието е най-добрият начин да говорим за величината на тази велика добродетел. Смирението, казва св. Йоан Лествичник, на свой ред също е една стълбица. Първото стъпало е, че стъпваш на земята, тоест започва от всекидневния подвиг и е толкова високо, че последното му стъпало стига до небето. До това съвършено състояние на смирението стигнала Света Богородица…

Бог така обича смирението

Господ обича най-много смирения човек. Не сте ли забелязали?

Защо се разпадат енориите

Съвместната дейност ли трябва да сплотява енориашите или обратно – тя да бъде плод на тяхната сплотеност? Трябва ли настоятелят да се стреми всички енориаши непременно да дружат и да се познават добре помежду си ? Какво трябва да залегне в основата на енорията, за да не се разпадне тя в някакъв момент?..

Наставления за кротостта и смирението

Смирението е главното средство, с помощта на което можем да извършим делото на нашето спасение. Смирението не е една от добродетелите, то е цялостен християнски мироглед, начало на новозаветния живот и самият живот…

Съществуват неизменни духовни закони

Ако не ме послушаш, а останеш все такава или се смириш лицемерно, външно, ще видиш сама какво ще стане. ..

Смирението е истинското име на любовта

Коя е най-важната причина, поради която днес хората влизат в конфликт и домовете се рушат? Това е човешкият егоизъм. Какво показва егоизмът? Липсата на смирение в живота. Точно поради тази причина всяко нещо си личи по своите корени и плодове. Кои са плодовете на егоизма? Самохвалството, конфликтите, разрухата, болката. Смиреният човек е човек с широка основа, с широко сърце, затова може да понесе върху себе си много голяма тежест…

Болестта на фарисейството

Православие. бг

Защо не можем да живеем с другите?

Ако живеете сама другаде, то никой няма да Ви обиди, няма да Ви посочи Вашите недостатъци, няма да Ви изобличи, а по-често ще Ви ласкае и хвали за Ваша вреда…

Робите на ума и победителите на смъртта

Най-прекият път към смирението на самодоволния ум – това е напълно да се откаже от интелектуалните игри, водещи до обладаност, ропот и богоборчество, завършващи с преждевременна смърт…

Как да придобия смирение?

Този, който притежава смирение, подражава на Самия Христос. Такъв човек никога не излиза извън себе си, никого не осъжда и не се превъзнася. Никога не жадува за власт, избягва човешката слава. Не се кара по никакъв повод…

Ключът за вратата на Бога

Великите светци имали своеобразен „бутон” . И нашият приснопаметен старец Йосиф имаше такова „копче”: той беше силен, непоколебим, непоклатим, категоричен, но имаше един бутон – казваше се „една сълза”…

Гордостта като вътрешна смърт

Гордостта се смята за корен на всяко зло, за корен на всеки грях. Днес ще говорим за гордостта, надменността или самомнението. В противоположност на смирението, което е пътят за получаване на благодатта; начинът, по който вкусваме Божиите блага, надменността и гордостта са начините, по които губим тази връзка с Бога и началото на разпада на човека.

Духовно разпадане на личността

- Отче, как да се избавя от самомнението?   - Ако се вгледаш вътре в себе си и се познаеш, то ще видиш такава грозота и извратеност, че сама на себе си ще станеш противна…  

Силата Ми в немощ се проявява

Автор: Св. Лука Войно – Ясенецки: Но как, как е възможно това – немощния да бъде силен? Нима е възможно някой старец, страдащ от тежък задух, който пристъпва с разбитите си нозе, с треперещи ръце да бъде силен, тъй като е немощен? Това би казал с удивление и даже с насмешка не духовния , а душевния човек, който съвсем не разбира, че у Бог всичко е съвършено различно, отколкото при нас, хората; че Неговите пътища – това са особени, свети, често непонятни за нас пътища. Това този човек не разбира, не разбира, че Свещеното Писание – това съвсем не са книги, макар и най-мъдри, но написани от хора. Какво ще отвърнем на този човек, напълно неразбиращ…

Ако със смирение не изплуваш над нещата, ще потънеш

Когато човек има смирение, той се чувства много на място във всяко пространство и ситуация,  никъде не среща затруднение и за него нищо не е трудно. Нито се срамува от нещо, защото всичко около себе си чувства близко и хармонично. Всичко е в приятелски отношения с него…

Живот без смисъл и смърт без надежда

Какво е направил навремето Христос за Европа? Отговор: повече от всичко. Би било всичко, ако беше само това, което хората са могли да очакват. Но Христос е направил за Европа далеч повече, отколкото хората са можели да очакват…

“Бог избра онова, що е безумно на този свят” (1Кор. 1:27)

Света Гора – това е планина на божественото безмълвие, гора на божественото възхождане. Нейния най-висок връх е смирението. Всяко нейно ъгълче, всяка нейна характерна чертица, всяко мъничко нещо в нейния порядък, устройство и живот, разкрива величието на истинското, издигащото във висините смирение…

Християнската философия на културата

Когато нашата народна душа за първи път се е изправила на кръстопътя между двата свята, Св. Сава решително я повел по пътя на Богочовека Христос. Преди него тя е била сляпа; чрез него е прогледала и за първи път е видяла вечната Истина и вечния смисъл на живота. От смъртното той обърнал душата ни към Безсмъртния, от временното към Вечния, от човешкото- към Богочовека…

Градината на сърцето

Смиренословие или смирение

Знае се, че истински смирените хора, обичащи ближните, не се грижат за външното впечатление, което ще направят. А лицемерите, преструвачите, лъжесмирените често биват необичайно радушни, мили, услужливи, но ако се случи беда, скръб, затруднение – те ще се окажат далечни, студени и чужди, безразлични към всички страдания на ближните…

Атонският епископ

Ще ви разкажа една история. Аз станах монах на Света гора, в Илиенския скит. Недалеч от него, има място, наречено Капсала, в което живеят пустинници. Там има около четиридесет килии, които са разположени в гората, във всяка от тях живеят примерно по пет-шест монаха. Веднъж служих бдение преди празника Въздвижение на Господния Кръст. Когато излязох да кадя, видях благообразен, много прост, но акуратно облечен стар монах. Всички, които бяхя в храма, отиваха и взимаха благословение от него. Помислих, че е свещеник. По време на канона той влезе в олтара и помоли да излушам неговата изповед. Съгласих се. Когато започна да се изповядва се изясни, че е епископ. Едва по-късно аз му предложих да служим заедно, но той отказа, казвайки, че вече не служи, т. к. след идването на Света Гора е приел велика схима и сега е просто монах, макар и в епископски сан…  

Само смиреният се успокоява в Бога

Защото колцина от нас знаят от какво точно имаме нужда? Мислим си, че имаме нужда от това нещо – например от здраве. Но действително имаме ли нужда? Да не би да имаме нужда от болестта? Да не би да имаме нужда от болката? Или дори от нашата смърт? Защото Бог не гледа тези 60-70 години, в които живее човек, а иска да живеем с Него вечно. Той търси нашето спасение във вечността. А ние търсим неща, които не принасят полза. Бог ни дава това, от което действително имаме нужда…

Монахът, който станал бесноват заради гордостта си.

В този разказ ние няма да говорим направо за смирението, тъй като ще стане дума не за смирен монах. Точно обратно, ще разкажем за монах Иларион, който бил овладян от духа на гордостта…  

Патриархът овчар

Свети Нифонт ІІ е бил Константинополски  патриарх през петнадесети век. Още като монах, той с Охридския архиепископ Захарий обиколил цяла Гърция и Далмация, противопоставяйки се на решението на Флорентийският събор, който приел унията. След това Нифонт се отправил към Атон, където бил приет в братството на манастира “Дионисиат”.Там бил ръкоположен за дякон и свещеник…  

Да ударим по гордостта

- Отче, помисълът ми казва, че ако сменя послушанието, оставя клироса и престана да изписвам икони, то ще спра да се гордея и постоянно да падам в изкушения…

Не се хващай за котвата!

Двери на православието

Докато не претърпим много сърдечна болка, няма да се научим на смирение

Светите Отци казват, че ако сами не се стараем да се смирим, Господ няма да престане да ни смирява. Бог ще ни смирява с помощта на обкръжаващите ни. …

Бъди смирен и ще останеш цял. Наведи се и ще останеш прав

Щом започнете да чувате или сами в мислите си да критикувате (хората в Църквата), трябва да спрете и разберете, че дори да е вярно – защото често в известна степен такива критики са основателни, – критичното отношение е много отрицателно нещо. То до никъде няма да ви отведе. Накрая дори може да се окажете извън Църквата…

За тръна на честолюбието

Ако Библията не беше завършена, в нея можеше да се помести историята на „Титаник”…

За вътрешното противене

Е сега трябва да се научим на небесен живот, а това не е леко, защото сме живели едностранчиво; с противене. Например някой семеен човек, който знае своята работа, но често я извършва пряко волята си, примерно, защото баща му е казал, че това трябва да се направи така и така. Той работи, но работата не върви както трябва, в него се натрупва вътрешно противене.

Увереност в себе си или самоувереност?

Грешно ли е да си уверен в себе си и да вярваш в себе си, т. е. да считаш, че можеш да се справиш с всяка възникваща ситуация на жизнения път? В какво се различава разумната увереност в себе си от егоистичната самоувереност?…

Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно!

Господ започва своята проповед на планината със съвсем прости обикновени думи, които не изглеждат много дълбоки и значителни. Сам Спасителят не дава никакво тълкувание на собствените си слова, както това се случва с разясняването на някои притчи на свети апостоли.