Второто подобно изживяване в затвора

Чаушеску изпитваше неприязън към мен и искаше да ме убие още в затвора. Не като ме осъди на смърт, тъй като моя случай беше известен по света, и затова нареди да ме хвърлят в една килия с углавни престъпници. Сложиха ме при двама такива мъже. Единият беше убил майка си…

Мисля, че съм недостоен да съм православен

Един ден новопостъпили затворници пристигнаха в лагера. Между тях беше един много смирен селски православен свещеник. Той изглеждаше толкова простодушен, че стражите си правеха всякакви шеги и подигравки с него. Затворниците бяха в двора – специално място заобиколено с ограда – и пазачът довеждаше вътре новодошлите, целите облечени в дрипи. Пазачът им каза: “Вижте, хора, това е свещеник. Той беше изпратен тук от затворническата администрация да чуе вашата последна изповед – на всички вас.” Той намекваше, че всички те трябва да умрат, включително и свещеникът…

Едно изживяване от детството

Отец Георги ни разказа и за едно друго докосване до нетварната светлина – когато бил дете. Осемгодишен, той стоял загледан в нивата на своите родители и се питал как ли Бог е създал света…

Обожествяването в съвременния опит

През 1997 г. един от нашите манастири в Северна Калифорния беше посетен от забележителен човек, отец Георги Калчу, у когото отблизо видяхме не само Нетварната Божия енергия, но най-висшата форма на проявление на тази сила: обожествяването на човека…

Съвременна духовност

В нашето забързано общество, основаващо се на незабавно удовлетворяване, хората търсят незабавно постигане на духовност. ..

Иеромонах Дамаскин Христенсен говори за иеромонах Серафим Роуз – | част

Лице в лице със себе си

Ако не спираме да наблюдаваме нашите мисли и да сме дистанцирани от тях, ние ще продължим да сваляме множество пластове условности, както и безкраен низ от натрапчиви мисловни модели. И в най-неочаквани моменти от живота си внезапно ще проглеждаме за неосъзнати дотогава страни от нашата поквара. Най-важното е, че ще си дадем сметка за скритото в нас негодувание към Бога, което намира проява при всяко осъждане на ближния или при всеки изблик на неудовлетворение…  

Поддаване на мислите и отделяне от тях

Укрепването на умението за улавяне на всяко наше принизяване към мисловното (сферата на земното действие във времето) ще ни помага да се обръщаме обратно към духовното (сферата на покоя във вечността). Впоследствие – с поддържане на опита в тази посока – ще се приучим да различаваме мислите и всички техни опити  да нарушат нашата съсредоточеност, за да се настанят в ума ни…

Да вземем мерки преди да се е случило

Когато следим мислите, не трябва да се съсредоточаваме върху тях, а да покажем пълна незаинтересованост. Не бива да правим опити да ги анализираме, защото ще навлезем в това, от което се стремим да се отдалечим. И отново ще бъде знак, че се  се осланяме на собствената сила повече, отколкото на Божията. Ето защо е нужна простота: обективни и незаинтересовани зрители, ние ще оставяме мислите да отминават една по една под светлината на наблюдението…

Животът на егото

Непосредствено след първото отклонение на човека от повелите на Пътя у него внезапно се надигнало усещането за нещо „погрешно”. Това фундаментално чувство за погрешност („познанието за добро и зло”) обуславя всъщност раждането на егото и следователно на неговото самосъзнание. Както показахме в предходната част на книгата, човекът загубил одеянието си от Несътворена Светлина, дадено му от Бога, и изведнъж осъзнал, че е гол (Бит.3:8)…