За ненормалността на съвременния живот и за двата лъжливи подхода към духовния живот

Всеки, който се опита да види нашия живот в перспективата на този нормален живот, който са водили хората в миналото –в Русия, в Америка или в която и да е западно-европейска страна, ще бъде поразен от това, колко ненормален е станал днес животът. Разбиранията за авторитет и послушание, за приличие и вежливост, за поведение в обществото и в частния живот рязко са се изменили, всичко се е обърнало нагоре с краката. Изключение правят някои отделни групи – обикновено християни от едно или друго изповедание, които се опитват да съхранят така наречения „старомоден”  начин на живот…

Между два свята

Всеки православен християнин е поставен между два свята – в падналия свят, където се опитваме да се борим за нашето спасение, и в другия, небесния свят, който е нашето отечество, от който, ако водим истински християнски живот, получаваме вдъхновение за християнска доблест и любов ден след ден…

Винаги да се радваме

Съвременният свят гледа надолу и търси там причините, но намира вторичните причини. Християнството разбиране за света е да се гледа нагоре…

Поддържане на радостта

Всъщност в наши дни пътищата, начините за действие могат да бъдат удивително необичайни и неочаквани…

Ежедневната духовна храна

Постоянството включва редовно четене на духовна литература, защото ни е необходимо постоянно „ваксиниране” против духа на времето. За да можем да се борим против този светски дух, който ни гнети и постоянно се старае да ни подчини на себе си, трябва редовно да приемаме духовната храна, предоставяна ни от църковните служби и четения. ..

Новите възможности

В наше време можем да очакваме удивителни неща. Затова не бива да си създаваме мнение, че всичко е безнадеждно изгубено, че никой не търси Истината, че всичко пропада… Това е мнение, а мнението е първият стадий на духовната „прелест”. Не трябва да се обвързваме с мнения. Напротив, трябва да погледнем на всичко с бистър поглед, т.е. с очите на духовния човек…

Да търсим истинските причини

Автор: Иеромонах Серафим Роуз: Истинските причини – това са душата и Бог; Божието действие и действието на душата. Тези два фактора творят историята; всички останали външни фактори – какъв договор е бил подписан, икономическите причини за недоволството на масите и т.н. – са абсолютно второстепенни…

Да гледаме нагоре

Свещеното Писание и писанията на светите отци, житията на светиите, църковните служби – всичко това не се отнася за ежедневния ни светски живот, а е пътеводител по пътя към Небето. Ако гледаме към тази висока цел, ние придобиваме ревност…

Иеромонах Дамаскин Христенсен говори за иеромонах Серафим Роуз – | част

Имитация на духовен живот

Когато епископ Теофан Затворник /+1895/ цитирал и превеждал светите отци, преднамерено пропускал местата, в които се говори за физическите аспекти на молитвата. Той постъпвал така, защото знаел, че дори и в негово време – 19 век – мнозина щели да приемат тези физически аспекти като крайна цел и да имитират, без да са разбрали същността.

Да не бъдем слепи

Най-напред – ние трябва да виждаме нещата такива, каквито са, т. е. да не бъдем слепи, да не живеем и действаме сляпо, без да имаме предвид това, което става в света. Ние сме длъжни да знаем, че съществува явлението апостасия, че в света има много такива, които се наричат християни, но се отличават твърде много едни от други. Те често враждуват помежду си и – нещо невъзможно – всички са „прави” и вървят по „правия път”…

Независещият от времето духовен живот

Светите отци говорили, че последните времена ще бъдат „слаби” – няма да има велики знамения, каквито в ранните апостолски времена, когато били извършвани хиляди чудеса: великите отци възкресявали мъртви, ставали много свръхестествени явления. Тези свети отци твърдели, че ще дойдат времена, когато подобни поразителни чудеса ще престанат, че преди края на света няма да има нищо подобно, че онези които ще вървят по пътя на спасението, ще се отличават от другите само по това, че в тях по никакъв начин няма да спре борбата с изкушенията. Едното само съхранение на живата искра на истинската християнска вяра – без чудеса, без нищо особено, ще ги направи, ако претърпят до край, толкова велики или дори по – велики от тези отци, които вършели свръхестествени чудеса…

Днешните условия за живот

Друга характерна черта на духа на времето е атмосферата на Мики Маус. Сериозност – ето какво липсва в духа на времето. И отсъствие на сериозност е влязло в навиците и в бита. На раздяла хората си казват „Гледай на всичко по-леко!”, отпусни се, нищо важно не става, каквото и да се случи, не го вземай присърце! По-рано на раздяла са си казвали „ С Богом!”…  

Независещият от времето духовен живот

Всички ние се вдъхновяваме от житията на хора като него и у нас възниква стремеж сами да извършим нещо подобно. Какво можем да направим. Неопитният новообърнат може да си помисли: „ Ще отида в Ирландия и ще направя там нещо велико”. От това обаче нищо няма да излезе. Никой не е в състояние да извърши това, което на времето е извършил свети Патрик. Разбира се, в малкото можем да го имитираме, но в края на краищата буквалната имитация няма да доведе до нищо. Трябва да търсим в житията на светци като свети Патрик вдъхновение или указание за това, как ние самите можем да извършим нещо реално, съобразявайки се с нашето положение и възможности, и с днешните условия…

Бъди смирен и ще останеш цял. Наведи се и ще останеш прав

Щом започнете да чувате или сами в мислите си да критикувате (хората в Църквата), трябва да спрете и разберете, че дори да е вярно – защото често в известна степен такива критики са основателни, – критичното отношение е много отрицателно нещо. То до никъде няма да ви отведе. Накрая дори може да се окажете извън Църквата…

Нямам ли право на малко щастие?

Единственото истинско щастие и удовлетворение е точно в нашето страдание…