Ние попадахме в друг свят

– Отец Сергий, какви наставления даваше отец Серафим и въобще какво представляваше общение с него за тези, които се удостояваха?   – Основно идващите в Ракитное се назидаваха от духа, настроението, което цареше в дома на отеца…

Отец Серафим – това е самата любов

– Какво сте запомнили особено от срещите си с о. Серафим? Как въобще се случваха те?   – Преди всичко, разбира се, ми се е запечатал обликът на самия старец. Знаете ли, това е земен Ангел, небесен човек. Ние често чуваме това църковно песнопение, но редом с о. Серафим то като че ли оживяваше. Действително той беше въплъщение на любовта и на удивително, чудно смирение: от батюшката излизаше нещо, което не можеше да не докосне сърцето ти…

Както кажете, така ще направя

Когато батюшката излежал поредната присъда и отишъл да си получи паспорта, следователят му задал въпрос: „Гражданино Тяпочкин, какво смятате да правите занапред?” „Да служа на Господа”-бил неговия отговор. За това той получил нова присъда, без да излезе на свобода, с покорност и смирение приемайки новото изпитание…

За търпенето на немощите на ближните

– Какъв е критерият, по който да определим правилно ли постъпва човек?   – Такъв критерий има: Евангелието, учението на Отците на Църквата, православното Предание. Когато човек живее по Бога, на душата му е мирно. По думите на св. Варсануфий Велики, това, което е от Бога, няма в себе си скръб…  

За егоизма и разсеяността

..Това се случва даже и в духовния живот: човек мисли, че главното дело на живота му е спасението на драгоценната му душичка, а това че редом с него има други хора, нуждаещи се от помощта му, не го безпокои. Ако се обърнеш към такъв човек с молба за помощ, помолиш го, напримир, да измие посудата в храма, той ще отвърне, че трябва да извърши молитвеното си правило, да си спасява душата, а не да се занимава със суетни дела. Подминава всичко, което препятства неговите „цели”…

Какво е изкушениeто

Кой ще разбере своите грехове?

В началото, когато хората идват в Църквата, те всички са ревностни, особено ако са млади. Но тази ревност е душевна, юношеска.  След като измине определено време тя се превръща в духовна, когато дойде правилното разбиране на християнството и заповедите.  Като правило, това се случва, ако човек намери духовен ръководител, способен да преобрази душевната ревност в духовна, да научи на правилно разбиране на подвига съобразно силите и обстоятелствата на живота. Ако това не стане, ревността, която не е по разум, води до падане в нерадение…  

До какво води лесния живот

Нерадивите хора впадат в гордост. Св. преп. Симеон Нови Богослов казва: „от нерадението се ражда гордост”. Това е и страшното, че в съзнанието на нерадивия човек всичко се извращава, той започва леко да оправдава своите грехове и много бързо става фарисеин, а да се излезе от това състояние е крайно тежко…

Защо не приличаме на древните светии

Разказвали са ми, че учените веднъж направили такъв експеримент: взели две семейства и ги поставили в екологически идеални условия, за това  направили стъклен хангар и създали в него идеална атмосфера, подобна на тази, която много отдавна била на земята, посадили екологически чисти растения и хората там живели година. Естествено те не ползвали нито телевизор, нито радио, защото това би нарушило екологическата и нравствена атмосфера. Когато след година те излезли от тази сфера, на тях има станало лошо…

Как възраства душата

- Как се съотнасят помежду си ревността и произволението?   - Не може да има ревност без произволение. Произволение е желанието на човека, и колкото по-силно е желанието за угаждане на Бога, толкова по-силна е ревността. Но само нашето благо произволение е малко, то трябва да се прояви в дела по Бога…

Ревност по Бога и по разум

-Отче, позволете сега да засегна такава тема като духовната ревност, която е много важна в живота на християнина. Обяснете, моля, какво е духовната ревност?…

Кажи ми кой е твоя приятел, за да ти кажа кой си ти

-Как да постъпваме, ако виждаме, че общуването с  определени хора явно ни вреди и ни носи душевно смущение? Как да се държим правилно, още повече ако сме от една енория?…