Монахът е пътеводна светлина за света
Автор: Архиепископ Христодул
Те не мразят света. Не се отвръщат от човека, макар и да е грешен. Греха мразят и се отвръщат от него. И след това не малко пъти с практически средства показват на човека тази своя любов. Когато един служи на пътници, друг отморява измъчени души в банята на покаянието, друг пише душеполезни книги, просветляващи, назидателни, друг говори пред голяма публика, нима всичко това не са прояви на любов към изтерзания човек? Грешка е да сравняваме приноса на монаха с приноса на някоя социална институция, защото приносът не се мери с ролетка, а по неговото качество и вътрешна, най-дълбока стойност. Сходно е и често отправяното обвинение, че монасите са лениви и бездействащи…
Губим или печелим
Автор: старец Никон Светогорец
Внимавайте, това са светци, които знаем. Знаете ли колко светци-мирски хора има! Познавам свети миряни, женени. На Света Гора идва години наред един човек. Ожени се, има доста деца, многодетен. Отишъл в един скит. Стигнал късно, докато се качи, минало време, станало вечер, седнал да си почине. Стигнал късно в килията. Видели го, посрещнали го. Старецът на килията много го обичал. След като говорили, старецът му казал:…
Кое е най-доброто ядене
Автор: Старец Ефрем Катунакиот
Когато бях послушник, ми казваха: - Как си? - Добре. - Сега си добре. Я да станеш обаче игумен да видиш колко добре ще си!..
Всеки избира сам
Автор: Протойерей Дмитрий Смирнов
Всеки човек е свободен: ако иска да се съедини с Бога – моля, ако иска да се раздели с Бога, отново моля. Това е твоята свободна воля. Можеш да бъдеш добър, можеш да бъдеш и лош. Така е и с децата ви: християни, според това колко ум, любов и сила вложите в образованието на своите деца, които ви е дал Бог, такъв ще бъде и резултатът. А когато 15 години изобщо не си и помислил за това, и изведнъж: „Ето, моя син е на 15 години, а е груб с мен”. И какво? Кое е толкова изненадващо, щом, според статистиката, по осем минути на ден се занимаваме с децата си, а през цялото това време заниманията ни се състоят само в това да им крещим?…
Примери от живота на Схимонах Павел Рилски
Автор: Архимандрит Серафим Алексиев
Страшна за човека е гордостта. Тя му нанася най-големи пакости. Тя направо го погубва. Нейното начало е тщеславието. Затова всеки християнин трябва да се бори усилено с тщеславието…
Всичко е Твое!
Автор: О. Спиридон Василакос
Помисълът ни е път, през който минава Христос. Как Той може да мине през помисъла ми? Неслучайно Църквата ни увещава да се молим постоянно с молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, за да може страшното Христово име да напои помисъла, да очисти ума, да прогони враговете, всичко тъмно, демонично и лукаво от помисъла ми. Влизаме на св. Литургия. Помисляли ли сме какво вземаме от нея? Знаете какво става. Определени пъти влизаме на Литургията и си тръгваме по-празни, отколкото сме влезли, защото не сме опрели помисъла в службата, в молитвата, в Христос, в Света Богородица, в светците. Чуваме думите на Литургията, за да може помисълът да грабне една дума и да пътува в Божията любов, в свидетелството на светците, в аскезата на преподобните. Една думичка, не космически кораб, а една дума от богослужението може да те издигне много по-високо. Но помисълът ни не прави това…
Към сръбския народ – през тъмничния прозорец
Автор: Св. Николай Сръбски
Христовото бреме е любовта, а бремето на нещастниците е омразата. Христовото бреме е истината, а дяволското – лъжата. Христовото бреме е братолюбието, а бремето на грешниците – себелюбието…
Как човек узнава волята Божия?
Автор: Старец Йосиф Ватопедски
Познаването на Божията воля зависи в значителна степен от нашите лични усилия при търсенето ѝ, от това, доколко сме се отрекли от своята несъвършена и страстна воля, и доколко следваме Църковния съвет попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат (Втор. 32:7)…
Кое ме убеждава в Христовото Възкресение?
Автор: Св. Николай Сръбски
Свидетелство за това виждам и от страна на грешниците и Христовите противници. Самият факт, че тези, грешници и недоброжелатели, отричат Възкресението Христово, ме убеждава в обратното. Във всеки съд се поставя въпроса за искреността на свидетелите, въз основа на което се установява и достоверността на техните показания. Когато трезвите, чисти и святи свидетели твърдят, че знаят за Възкресението Христово, аз с радост приемам тяхното свидетелство за истина. Но когато нечестивите, беззаконни и безотговорни хора отричат Възкресение Христово, те още повече потвърждават свидетелството на първите и все повече ме убеждават в истинността на Възкресението на Господ. Защото тези, които отхвърлят това, го правят заради своята злоба, а не от знание…
„Бъдете свети, понеже Аз съм свет“
Автор: Старец Никон Светогорец
Това са светците. От времето на Христос до днес. Никога няма да останем сами. „Няма да ви оставя сираци“ – каза Господ. „Ето, Аз съм с вас до свършека на света.“ Как тези, които споменахме, успели да станат светци? Много просто, живеейки в Църквата Христова, по никакъв друг начин…
Дерзай, душо моя, мълчи, моли се, обичай
Автор: Архимандрит Паисий
Днес, Ваше Високопреосвещенство архиепископ на Америка, високопреосвещени епископи, многоуважаеми игумени, игумении и възлюбени в Господа мои братя, ние отбелязваме знаменателно събитие, значението на което е очевидно. Ето, „възвесели се, Пастиреначалнико, като гледаш чедата Си около Твоята трапеза, носещи клончета от добри дела” 2. И както е казано у пророк Исаия: „Повдигни твоите очи, Сионе, и погледни наоколо: ето дойдоха при теб като богосияйни светила от запад и от север, и от юг, и от изток твоите чеда, благославящи в тебе Христа во веки”3, изпращайки те в желаното Отечество, което ти винаги съзерцаваше със своя вътрешен взор, копнеейки се по-скоро да се съчетаеш с възлюбения Христос, Женихът на нашите души.
Непубликувани истории от живота на стареца Йосиф Исихаст- трета част
Автор: йеромонах Ефрем, скит „Преподобни Нил Сорски”, Аляска
Старецът Йосиф преподаваше на нас, своите ученици, такива уроци…
Болестта на века
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий - беседата е направена през 2018г.
Сега, как да го преодолеем? С правилен начин на живот, със славословене и благодарене на Бога, с това да си дадем време, да се отпуснеш малко, да си казваш: седни тук, успокой се. Днес един човек не може да разбере какво означава седни и се успокой. Ама нищо да не правя? Нищо да не правиш. За два часа да седнеш и нищо да не правиш, да зяпаш, загаси ума си малко, и само това е нещо, отмора. Влез малко в себе си и направи един вътрешен диалог. Твоето аз е най-добрият ти приятел. Научи се да отсичаш желанията си…
Духовникът йеромонах Евтимий от Капсала на Света Гора за корона-вируса и за затварянето на църквите в Гърция.
Автор: Йеромонах Евтимий Светогорец
Иеромонах Евтимий е един от близките ученици на преподобни Паисий Светогорец и има безспорен авторитет сред всички светогорски отци, както и в православните среди на Гърция. Предизвикан от злоупотреби с името му в медиите, преди няколко дена той бе принуден да изкаже мнението си по наболелия за всички въпрос за пандемията и свързаните с нея проблеми. Имаме увереност, че то би утешило и подпомогнало духовно мнозина в Родината ни.
Размисли при бедствия
Автор: Свети Григорий Богослов
На какво се дължи липсата на плодорие, лошите ветрове, убийствения град, настоящето наше поражение и вразумление? Защо са лошата промяна на въздуха, болестите, земетресенията, морските вълнения и небесните явления?…
С търпението си спасявайте душите си
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
Често казват, че живеем в много трудно време. Това не е напълно така: в човешката история е имало и по-страшни времена. Просто днес средствата за масова информация донасят до нас всичко, което се е случило във всяка точка на света в режим он-лайн и за съвременния човек това вероятно е основният източник на тревоги и страхове. А що се отнася да отношението към света, към случващите се събития и към самия себе си – то до голяма степен зависи от самия човек, от това, на какво се основава неговото самостоене…
И костенурките могат да летят
Автор: старец Никон от Неа Скити - (откъс от беседа пред младежка аудитория)
Казахме ли някога на Бога „благодаря” за това, че чуваме? Че можем да чуем нашия приятел, нашите родители, че чуваме всичко, което ни казват другите, че можем да слушаме музика? Казахме ли някога „Слава на Тебе, Боже” за това?…
Пътят на душата
Автор: О. Спиридон Василакос
Преди много десетилетия на Света Гора живял един добър подвижник- старец Калиник Исихаст, който ни показва една пречка в пътуването към душата, в пътуването, което има за цел срещата с Христос…
Православната Църква притежава Истината
Автор: Архим. Георги Капсанис
Православието е нещо много по-съществено, небесно, нерушимо: то е безценния дар на светия Троичен Бог в света „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.” (Иуда 1:3), която Православната Църква съхранява целокупно, без еретични изопачения и която с много жертви опазихме в трудни времена, за да не загубим надеждата за вечния живот…
Когато сме роби на страстите, душата ни е мъртва
Автор: Архим. Ефрем Аризонски
Как разбираме, че страдаме от егоизъм? Когато твоят брат ти каже обидна дума или когато духовният отец ти направи забележка и ти се смутиш, почувстваш възмущение, негодувание, огорчение, скръб, тежест, объркване, раздразнение – по всичко това познай мащабите на живеещия в теб егоизъм…
Всеки разорен храм беше моя болка
Автор: Саратовски и Волски митрополит Лонгин
Но когато вече за четвърти път ми наредиха да правя ново постановление, аз почти се отчаях. Помня как вечерта се разхождах около нашия храм и в някакъв момент в мен направо се надигна молитва: „Господи! Какво е това, нищо не се получава… Господи, ако Ти искаш това да стане, помогни! Ако не, аз ще го захвърля и повече няма да се занимавам с него”. Тази моя молитва беше, може да се каже, нагла – като ултиматум. И какво мислите? Това се случи в събота, в неделя служихме, а в понеделник ми звънят и казват: „Знаете ли , отец Лонгин, всичко е наред, старият вариант на постановлението ще свърши работа…” Това беше чудо, което се случи в моя живот, и аз добре си го спомням. Буквално след няколко дни постановлението излезе…
Бързото и доброто никога не вървят заедно
Автор: Свети Паисий Светогорец
Геронда, можете ли да ни кажете нещо за брака?..
До Бога можем да се приближим само с пронизано сърце
Автор: Йеродякон Макарий Светогорец (Танасе)
На света има хора, за които тъгуваш, защото, когато си с тях, чувстваш, че присъствието им е в съзвучие с вечното в теб. Те ти дават възможност да забравиш за преходната нищета на този свят и да предвкусиш радостта от вечното утешение. Такъв човек – монах с висока духовна мяра – е авва Макарий Продромит…
Цветя от Атон
Автор: о. Дионисий Тамбакис
Какво си мислим, нима Бог ще превърне Рая в бакалия, където, изчислявайки, ще казва: „Дадох ти, дай Ми!”, за да ни постави вътре?..
Непубликувани истории от живота на стареца Йосиф Исихаст
Автор: иеромонах Ефрем, скит „Преп. Нил Сорски”, Аляска
По време на Втората световна война една международна благотворителна организация изпратила в Гърция тонове консерви, за да помогне на онези, които войната била оставила без покрив и храна. Тези припаси не били предназначени за монасите-подвижници, възложили цялото си упование на Бога и на Пресвета Богородица. Въпреки това местните власти решили, че всички манастири на Света Гора също ще получат своята част и по такъв начин на всяко братство от Катунакия се паднало да получи по четиридесет килограма консерви…
Благодаря за всичко, Боже!
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Роптаем, че ставаме сутрин и искаме да счупим будилника ни, да се скараме на неговия изобретател, чувстваме ярост към живота, че се съмнало, че е светло, а ние все пак можем да станем на крака. Знаете ли в колко домове се съмва и хората не могат да станат? Знаете ли колко хора не могат да спят нощем? Знаете ли какво благословение е да можеш да легнеш, да затвориш очи и да заспиш? Не знам дали сме видели живота като благословение. Ние гледаме какво липсва в живота ни, а не какво има…
Когато мисля за миналото
Автор: Архимандрит Рафаил (Карелин)
Когато мисля за миналото, то ми се привижда като някакъв списък на загуби и пресмятане на щети…
Старецът Филарет Карулски
Автор:
Той бил въздържан, спокоен и говорел малко; непрестанно се молил и изучавал Свещеното Писание, творенията на светите отци, задълбочавал се в наставленията и живота на нашия Господ Иисус Христос. Денем и нощем размишлявал за величието на любовта на Бог Отец към метежния и неблагодарен човек, за това, че заради него Бог пожертвал Своя Единороден Син, Който доброволно, в Божественото домостроителство на Своето въплъщение, се съгласил да принесе Себе Си в жертва, за да спаси човешкия род от робството на греха…
Духовни наставления на стареца Ефрем Аризонски
Автор: старец Ефрем Аризонски
„По Божията благодат сутрин ние ставаме от сън, кой по-рано, кой по-късно. Първото, което трябва да направим в съгласие с нашия християнски дълг и по душевна необходимост, заради спасението, е да застанем на колене, да издигнем ръце към Бога и да се помолим”. „Когато се събудим и се притечем към Христовата благост, трябва, първо, да Му благодарим за благополучно преминалата нощ”…
Да даваш от сърце
Автор: митрополит Антоний Сурожки
Нека помислим за това, какво значи да обичаме нашия ближен. Това не значи да даваш от излишъка си, а означава да даваш от сърце. От сърце, понякога една усмивка, стисната ръка, или най-малкото материално, което можем да дадем, така можем да съживим нечий живот, надежда, радост в другия човек…
Не отлагай за утре
Автор: св. Тихон Задонски
Смъртта невидимо ходи подире ни и неочаквано ни грабва. А що ще бъде с човека, когато бъде грабнат непримирен и във вражда? С каквото си отидем от този свят, с това и ще се явим пред Христовия съд. Което сега е простено и изгладено, то и там няма да се яви. И така, възлюбений, примирявай се с твоя противник, додето си още на път с него. Затуй внимавай в това, християнино. Ти умееш да оскърбиш твоя ближен: умей и да се примириш с него, и не се бави в тази тъй важна работа, – не отлагай за утре, защото не знаеш, дали ще доживееш до утрешния ден…
Със своите мисли създаваме хаос в космоса
Автор: Старецът Тадей Витовнишки
А ето какви сме ние – само да сме нещо неразположени, веднага ставаме резки, не можем да отговаряме благо. Така още повече влошаваме нещата – когато сами в себе си сме недоволни, и братята стават кисели. Не само това, но и се обиждаме помежду си. Значи аз съм длъжен да бъда мирен, тих и всичко да прощавам, каквото и да направят, трябва всичко да простя, да ги обичам и да не задържам обида в себе си…
Тези дни не можем да говорим за каквото и да е друго освен за Рождество Христово
Автор: Митрополит Атанасий Лимасолски
Опитът от църковния ни живот и този от живота на светите отци потвърждава, че всеки път, когато предстоим пред Бога – дали молейки се, дали пребивавайки в храма в дните на църковните празници, или при друг случай, когато се срещаме с Господ – в това наше състояние откриваме две основни, характерни черти. Преди всичко, ние се изпълваме с радост, защото виждаме, колко голяма е Божията любов към човека. Сърцата ни се изпълват с умиление и благодарност, когато разбираме колко велик е този Божи дар. Но едновременно с това представянето ни пред Господ Иисус Христос се превръща и в съд за нас…
Кои хора след смъртта си ще попаднат в Царството Небесно?
Автор: протойерей Дмитрий Смирнов
И така живота преминава в грях, и вратите за човека се затварят – човека умира. Настъпва разпадане на неговата цялост: тялото е отделно и душата е отделно. В това състояние човек вече с нищо не може да си помогне, твърде късно е. И ако той е живял само заради плътта си – какво може да направи сега?…
Където е тихо, можеш да чуеш нещо
Автор:
Казваше старецът Паисий: жената, когато е бременна, трябва да е спокойна, да чете Евангелието, да се моли, да казва Иисусовата молитва. Така се освещава и детето. Отсега започва отглеждането на детето. Внимавай да не разстроиш бременната жена по някаква причина. Дяволът се опитва да разруши всичко, за да не намери младото поколение добър „квас”, за да се „закваси”…
Проповед на о. Георги от село Жегларци
Автор: о. Георги от село Жегларци
Най-голямата рецепта за човешкото спасение е търпението. Ние сме Негови. Той затова дойде от небето, да ни подкрепи, да ни оживи, и да ни върне пак в първото ни състояние, в което са били първите хора. Те са били в райския живот и затова Той дойде на земята, да ни подготви чрез покаянието за вечния живот, вечната радост. Какво е вечния живот – безкрай! Ние много добре знаем какво е бездна. Ние сме капката дълбоко в океана…
Пътят към щастието
Автор: св. Нектарий Егински
Християнинът е длъжен да слави Бога и с тяло и с душа. Те и двете принадлежат на Бога, затова ние нямаме право да ги употребяваме безчестно, но трябва да ги използваме като освещени и святи, с голяма благодарност…
За да можем да живеем с Бога
Автор: Архим. Елисей - Игумен на манастира Симонопетра, Света Гора
Въпросът за трезвението е може би единственият въпрос, който може да занимава някого, който истински обича Бога. Трезвението не е просто някакво неопределено понятие, а е действие. Може да се каже, че това е делото на живота ни. Това е самият ни живот. Това е нашето апостолско и монашеско призвание. Това е нашата практика и нашият живот…
Неувяхващата красота на благочестивата жена
Автор: Иеромонах Порфирий (Глинска света обител)
Нищо не извисява жената толкова, колкото благочестието. Външната хубост старее и избледнява, а страхът Божий облича жената в неувяхваща красота. Благочестивата жена е трудолюбива, скромна, покорна, кротка, състрадателна, отнася се с уважение към всички, тя е примерна майка, добра стопанка и вярна спътница на мъжа си. Какво друго би могло да се иска от жената? Благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот (1 Тим. 4:8)…
Не знанията ще ни спасят, а нашият живот
Автор: Старецът Никон Светогорец
Ето това означава силата на Кръщението, силата на тайнствата на Православната Църква. Това не опира до теология или до философия, а до опитност, ние ги приемаме и живеем с тях. Ако нямаме жива вяра, не можем да разберем нищо. Всичкото знание на света е като въздуха. Знание има във всяка една библиотека. Знаете ли колко учени имат знания, много повече от нас? Но не знанията ще ни спасят, а нашия живот. И не всички свещеници осъзнават това. Нужно е да изживееш някои неща…
Само с любов ще влезем в Рая
Автор: Старецът Амфилохий Макрис
Христос иска да извади тръните от теб, защото е Градинар, а ти искаш твоето спокойствие. Христос е до нас, ако ще да не Го виждаме. . . понякога ни удря по един плесник от голяма любов…
Не срещаш лесно такава любов
Автор: О. Спиридон Василакос
Такава нежност имал. Светостта има поразителна и изгаряща нежност. И виждате един великан, един подвижник, и когато го доближаваш, наистина приемаш тези вълни на неговата нежна и сладка любов. Духовният човек е нежен, благ човек, и когато понякога се кара на някого, другият чувства сладост чрез строгостта му, защото има много любов в нея. Хората, които не милват другия, са коравосърдечни хора. Може ли духовният човек да е жесток? Как жестокият се покайва, как жестокият ще даде милостиня, как ще прости? Възможно ли е? Не е възможно…
Да се учим да виждаме в другия самия себе си
Автор: игумен Нектарий (Морозов)
Умението да разбираме е едно от най-важните човешки умения, в което житейските обстоятелства ни упражняват буквално всеки ден. Това умение е многостранно: то обхваща и разбирането на Бога, и разбирането на случващото се в света, и разбирането на другите хора, и разбирането на самия себе си. На пръв поглед става дума за съвсем естествена човешка способност, но истинското, дълбоко разбиране се отдава на човек много трудно – за това свидетелства целият заобикалящ ни живот. Защо способността да разбираме е толкова рядка? И как да развием в себе си тази способност?…
Има ли съвършен и завършен човек?
Автор: Архимандрит Юстин Попович
Откъдето и да погледнем, човешкото същество е отворено към другите същества и светове. В никакъв случай то не е затворената монада на Лайбниц. Със своя живот – и физически, и психически – човек съзнателно или несъзнателно, волно и инстинктивно, ала непрестанно вплита в себе си в грандиозната тъкан на космическия живот. Просветата, ако е истинска, трябва да тръгне от този очевиден факт като от логична основа. А когато в историята на човешкия род търсим съвършения и завършен човек, тогава в съзнанието ни изниква въпросът: кой е съвършен и завършен човек, кой?…
Не забравяй, че си образ Божий
Автор: О. Спиридон Василакос
Защото великанът не е някой друг, а самият човек. Сега ще ми кажете – ама човекът е великан? Ако знаем и осъзнаем как го е създала Божията любов, ако докоснем творческите предначертания на човека, ще осъзнаем, че наистина е великан. Как се вижда това? Човекът е единственото създание, което може да стъпва върху земята и да бъде на небето. И свидетели са светците. Човекът е единственото творение, което може да се намира във времето и да завоюва вечността. Кажете ми, моля ви, всеки човек, който е образ Божии, не е ли великан? Когато стъпва на земята и може да е на небето, когато се намира във времето и става завоевател на вечността? Дори само от това се вижда великанството на човека. Божията любов не е могла да създаде червей, а само един великан, един реален великан. Знаете ли великият философ Диоген някога какво направил? На всички е известен случаят, където посред бял ден взел един фенер, излязъл на пътя и когато му казали: какво търсиш? Той казал – „Търся човека!”…
Родителите и децата
Автор: Св. Кирил Александрийски
Нашият Господ Иисус Христос, за да покаже, че почитта към родителите е извънредно необходима добродетел за нас, удостоил Своята Майка с внимание и грижа…
Съвети на стареца архимандрит Юстин Първу
Автор: архимандрит Юстин (Първу)
Обичай бедните и им състрадавай, за да бъдеш и ти помилван от Бога. Не изобличавай скърбящите в сърцето си, за да не бъдеш наказан със същия жезъл и когато започнеш да търсиш някой, който да те помилва, да се окаже, че няма такъв! Помни, че също носиш тленно тяло и прави добро на всички без изключение. Разсъдителността е над всички добродетели…
Бързайте да правите добро
Автор: Йеромонах Йов (Гумеров)
В наши дни равнодушието е станало масов недъг. Нарастването му в наше време се явява признак за приближаващия край на времената (Мат. 24: 12). Именно затова неуморно трябва да правим добро. Към това ни призовава ап. Павел: „И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Гал. 6:10)…
Темата е силата на добрата дума
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Темата е силата на добрата дума, тоест как човек може да използва словото си, за да услади хората, да ги насочи към духовен размисъл. Знаете ли какво става? В изповедта, свещениците го знаят, тези, които се изповядат казват направих това, това, това, бях онеправдан! Първо, няма човек, който да не мисли за себе си, че е прав. Всички сме прави. Има ли някой, който да вярва, че не е прав? Всички сме прави. И отиваме и казваме аз съм прав – защото нямаме правилно отношение, намираме другия в труден час, когато е уморен, затруднен, в нужда , в онзи час отиваме и искаме нещо от него. Например жените сте си вкъщи, мъжът ви се връща от работа, а вие още от вратата се въсите, както се казва, и му казвате какво е станало и т.н. Избираме най-неподходящия начин и време и така резултат е доста неприятен…
Смирението приближава човека към Бога
Автор: Игумен Никон (Воробьов)
Мяра за духовния ръст на човека е неговото смирение. Колкото човек стои по-високо в духовно отношение, толкова той е по-смирен. И колкото е по-смирен, толкова и по-издигнат духовно. Не правилата, не поклоните, не постите, не четенето на словото Божие, а смирението приближава човека към Бога. Без смирение всички подвизи, дори най-големите, не само че не са полезни, но могат и напълно да погубят човека…
Приехме ли Светия Дух?
Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Човешкият живот представлява движение към Бога или отдалечаване от Него…
Бойте се от среща опасна за душата ви
Автор: Свети Лука Кримски
Не се смесвайте с тълпата на нечестивите хора, избягвайте ги, за да не се заразите с духовна смрад, търсете общуване с чисти хора, благородни, праведни пред Бога. Те са много малко, но те са до всеки от нас. Прикрепете към тях със сърцето си…
Петдесетница
Автор: О. Спиридон Василакос
Кои са чертите на духовния човек, който се подвизава и обича Христос? Ако някой иконописец иска да пресъздаде чертите на душата на човека, който се смирява, обича, разпва се подвизава се, кои биха били те? Подвижник на вярата, изучителят на Евангелието има за черти раждането, кръщението, на преобразяването, разпването, възкресението. Има чертите на Петдесетница. Тези духовни черти може да събере един иконописец, за да ни представи душевните белези на този човек…
Нищо не се случва без Божието допущение
Автор: Старец Ефрем Филотейски
Нищо не се случва без Божието допущение. И дори ако се окажем сред дявола или сред зверовете – и там присъства Бог! И нито дяволът, нито зверовете могат да ни навредят, ако не получат власт от Бога…
Християнинът в интернет
Автор: Митрополит Лонгин Саратовски
Пастирството в Интернет е своеобразно съвременно явление. Какви са характерните му черти, какви опасности носи то и как да си изработим духовен имунитет към тях?…
Бог като Отец промисля и се грижи, но зачита и нашата свобода
Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит
Бог е любов, не е прост зрител на нашия живот. Промисля и се грижи като истински наш Отец, но зачита и свободата ни. Не ни насилва. Нека ние имаме надежда в Божия промисъл и след като вярваме, че Бог ни наблюдава, нека имаме дръзновението да се хвърляме в прегръдката на Неговата любов, и тогава ще Го виждаме непрестанно до себе си. Няма да се страхуваме, че може да стъпим накриво. Човешкото тяло е толкова съвършено! Велика работилница; пие вода, тя отива в стомаха, в бъбреците, почиства кръвта. Работата пък на сърцето – цяла помпа, а белите дробове, черният дроб, жлъчката, панкреасът, мозъкът нервната система, сетивата, зрението, слухът… А какво да кажем за духовните сили и как всички те се сработват едновременно и хармонично под Божието покровителство и промисъл!…
Милостинята
Автор: Старец Никон Светогорец
Много пъти бъркаме нещата и мислим, че сме в опасност само от греховете, но не и от добродетелите…
За духовните съблазни на новообърнатите християни
Автор: Протойерей Артемий Владимиров
Поради липса на достатъчно духовен опит, новообърнатият често пренася своя опит от общението със света върху общението с надматериалното битие на Господ Бог. Често той не забелязва изкуственото съкращаване на дистанцията между Всесвятия Бог и човека, с пропадналото от греховете сърце. Такава приближеност към Бога в ума налага своеобразен печат върху състоянието на всеки новообърнат, попаднал под тази съблазън. Неволно човек започва да усеща себе си като приближен на императора и започва да се занимава с духовно съчинителство, виждайки проявление на Божествената промисъл там, където го няма…
Светът е лош, защото аз не съм добър
Автор: Йером. Арсений Светогорец
Много е важно човек да осъзнава своята немощ и да бъде искрен в отношенията си с Бога. Например да каже на Бог: „Господи, прости ми, отегчен съм и ми е трудно да се моля“. Господ много обича искреността, добросъвестността, отговорността у човека…
Млади човече, не вярвай във всемогъществото на материята!
Автор: отец Георги Калчу
Отново се обръщам към теб, млади човече, защото те избрах измежду всички, към които бих могъл да се обърна; защото ти си по-способен от другите да слушаш словото на Христа, ти си благороден и чист и на атеистичното възпитание не се отдало да затъмни в теб небето. Ти все още се взираш нагоре, ти все още можеш да чуеш възвишени призиви; твоят полет в небесните простори не може да бъде заключен зад решетките на произволни концепции. В теб още има стремеж към небето, материята не те е направила свой затворник. Затова, млади човече те призовавам седем пъти, защото седем пъти на ден се въздава слава на Бога, както казва псалмопевецът: „Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда” (Пс. 118,164)…
Ще дойдат моменти в живота ни, когато всичко ще ни се стори загубено
Автор: Архим. Емилиян Симонопетритски
И макар на пръв поглед да има хора, които не са споходени от скърби, дълбоката истина е, че ние винаги страдаме…
По пътя за Емаус
Автор: архимандрит Софиан (Богиу)
Иисус беше разпънат, за голяма скръб на Своите ученици, и възкръсна, за голяма тяхна радост…
Без тухлата куполът ще се срути
Автор: Свети Паисий Светогорец
- Ти изповядваш ли се, ходиш ли на църква? - Аз, отче, смятам това за формални неща. - А, не! Това е като централната тухла на купола, ключът! Ако я махнеш, целият купол ще се срути…
Духовната Одисея
Автор: О. Спиридон Василакос
От любов Бог идва при човека. На мен това, което ми липсва, е тази любов, която Христос има към човека, любовта и копнежът, който Одисей има към Итака. Това ми липсва и затова нямам сила. Затова зарязвам всичко, оставям оръжията, отклонявам се, затова много пъти зарязвам моята борба, усилие, пътуване. Това ми липсва. Не е силата, нека не се крием, не ни липсва сила, а не обичаме с все сила нашата крайна точка. Един друг велик отец на Църквата казва: бре хора, очаквате да намерите покой тук? След като тук сме бежанци, след като родината на човека е Христос, и ти чакаш тук да намериш покой, мир, спокойствие?…
Защо се страхуваш от многодетността
Автор: Калужки и Боровски митрополит Климент
Хората се страхуват, че с раждането на следващото дете ще се влоши материалното им благосъстояние, макар че знае ли някой какви ще бъдат доходите, цените и възможностите в бъдеще. Бащата и майката предварително мислят за частни учители, но те може и да не потрябват на сина или дъщерята. Възможно е и с едно дете да наложи да се живее по-скромно и обратното, средствата да стигнат да се изхранят и възпитат седем деца…
Бог е истината, братя!
Автор: Св. Николай Велимирович
Не трябва да се запитваме какво е истината, но кой е истината? Пилат попитал Христос: Що е истина? – И не е получил никакъв отговор. Христос не е искал да отговори на погрешен въпрос. Ако Пилат е бил в състояние да зададе въпроса правилно: Кой е истината? – Той щеше да получи отговор. Аз съм истината, би му казал Христос. Той щеше да му каже, така, както преди това каза на учениците си: „Аз съм пътят, истината и животът“…
За приемането на болката
Автор: Архимандрит Захариас (Захару)
Можем да си правим свои собствени „експерименти“. Във физиката например, виждаме как един способен учен първо изказва хипотеза, а след това се провеждат експерименти, за да бъде потвърдена тази хипотеза. Ако тя се потвърди, тогава бива формулирана и призната за закон, който обуславя възникването на физичните явления. По този начин сме получили всички физични закони. В нашата вяра цялото Божие откровение ни е дадено в хипотетичен вид. Знаете ли защо? Защото Бог е благ и не желае да ограничава нашата свобода, да ни налага нещо, а казва „Ако приемете учението ми, ще разберете откъде идва то“, т. е. дали идва от човешко същество или от Бога, и ако е от Бога, то ще роди обновен живот…
Как започва християнският живот в нас?
Автор: Св. Теофан Затворник
Трябва да си изясним кога и как започва истинският християнски живот, за да видим поставено ли е в нас началото на този живот, и ако не е поставено, да знаем как да го поставим, доколкото това зависи от нас. Това, че някой се нарича християнин и принадлежи към Христовата църква, още не е сигурен признак на истински живот в Христа. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно (Мат. 7:21). И не всички, които са от Израиля, са израилтяни (Рим. 9:6). Можеш да се числиш към християните и да не бъдеш християнин. Всеки знае това. Има един момент, и момент – добре забележим, рязко изпъкващ в хода на живота ни, когато някой започва да живее по християнски…
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Целият духовен живот се основава върху помисъла. От него зависи цялото напредване в духовния живот. Затова е и необходимо да направим една работилница на благи помисли. Един благ помисъл е равносилен на едно бдение. Благите помисли ни подбуждат към духовна борба. Хората приличат или на мухата или на пчелата. Виждаш, ако имаме една хубава градина с ароматни цветя и някъде в един ъгъл има нечистотии, мухата ще отиде при нечистотиите. И ако има една нива, пълна с нечистотии, докато някъде в един ъгъл има едно цвете, пчелата ще отиде при цветето. Така и хората – със злите или добрите помисли. Със злите помисли да не подхващаме разговор, нито да се занимаваме…
Бракът не е ад, а райско състояние
Автор: О. Спиридон Василакос
Много пъти понизяваме едно духовно събитие, каквото са Тайнствата, и мислим, че просто минаваме през една молитвена процедура и излизаме от нея без нищо да вземем. И не осъзнаваме, че преди всичко приемаме Божията благодат, а излизаме напълно безразлични от Тайнството. Въпреки това в него ни се дават онези запаси, то е онази духовна карта, за да вървим в живота по такъв начин, че да запазим Божията благодат. Затова отците на Църквата ни подготвят, показват ни начина на подготовка за св. Причастие, но не остават там, а стигаме до момента да се причастим и след това ни показват как да запазим Христос, Който сме приели…
Богослужението – жив опит за Небесното царство
Автор: игумения Домника (Коробейникова)
„Всеки свят храм е частица небе на земята. Когато си в храма, ти вече си на небето. Когато земята те измъчи със своя ад, побързай в храма, влез в него, и ето – влязъл си в рая. Ако хората ти досадят със своето зло, прибегни в храма, падни пред Бога и Той ще те приеме под Своята блага и всемогъща защита. И ако се случи да те нападнат цели легиони демони, бягай в храма – застани сред светите ангели, защото храмът винаги е пълен с тях, и Ангелите Божии ще те запазят от всички демони на този свят. И нищо не ще може да ти навреди. Не забравяйте, братя: ние, християните, сме силни с Бога. Кой тогава може да бъде по-силен от нас? Никой, никой!”…
В страданията е нашият венец
Автор: архимандрит Емилиан Симонопетритски
Болката, несгодите, нещастията и като цяло скърбите са знаци на Божествено посещение. Онези, които страдат, са избрани деца Господни. И тъй, когато животът ни е безоблачен и всичко върви добре, нека спрем и се запитаме дали по някакъв начин не сме се отдалечили от Бога, защото именно в страданията е нашата слава, нашият венец…
Човече, какво е животът?
Автор: старец Тадей Витовнишки
Ето, виждате, че ядем отровена храна. Всичко отровихме. На пазара не можеш да купиш нещо здраво. Изглежда красиво, но не смееш да го вземеш. В края на миналия век един старец рекъл: „Ще дойде време, когато хората ще произвеждат много селскостопански продукти, но няма да могат да ги ядат“. Ето че настъпи това време. Храната е отровена материално и духовно. Отровени са децата, отровени са и старците. Хората си мислят, че ще векуват, а животът е твърде кратък. Човече, какво е животът? Нищо. Той е толкова кратък, че не можем и да си представим. В младостта и човек не забелязва това. Аз често размишлявам колко клети сме ние, не можем да преживеем и четири милиарда секунди, което би било живот от сто и двайсет години. Сто години са три милиарда секунди. Какво са сто години?… Нищо… Момент… Кратък миг… Живеем във вечността…
Бракът е общо пътуване по пътя към спасението
Автор: митрополит Павел Сисанийски
Истина е, че всеки от нас има опит от семейния живот. Също така е истина, че много от събитията оставят отпечатъци, оставят съпътстващи травми върху душите на децата навярно за цял живот. Но Христос ни даде точно тази свобода, да можем да променим нашия живот, и това е нашето голямо благословение, да мога да превърна горчивото в сладко. Дори да сме имали неприятни преживявания през детството, те могат да функционират плодотворно в нашия живот и ще функционират плодотворно, ако се оплодотворят от Христовата любов, от правилното разглеждане на другото лице. Важно е не само да гледаме поведението на другия, а да се замисляме и за нашето. Да се замисляме да не би нашето поведение да предизвиква съответното поведение на другия…
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Когато човекът придобие чистотата на Адам, природата около него се опитомява. Тук имах доста змии. Но аз съм пълен със страсти. Когато змията ме вижда, бяга, не прави място на гнева, дразнението, затова и е по-добра от мене. Мен Бог ме сътвори човек, домоуправител. Можеше да ме създаде змия, не е ли Негово право? И за съжаление още не съм Му благодарил, че ме е сътворил човек…
Дай на детето топлина!
Автор: О. Спиридон Василакос
И много по-късно осъзнахме, че зад това малко чудо се криеше нещо, което не го виждахме – топлината. Затова, когато оказваш натиск върху дете, помисли за това, че то може да затвори душата си за теб. Дай на детето топлина! Гледай на детето, слушай го, моли се за него, прегърни го, погали го. И то ще се отвори за теб!..
Християнството не бива да се бърка със страхливостта
Автор: протойерей Владимир Пархоменко
Не трябва да се мисли, че да се прости на престъпника и да се търси неговото законно наказание са несъвместими неща. Знам случай, когато дъщерята на един вярващ, православен човек станала жертва на престъпници. И той казал: „Като християнин им прощавам, но като баща – ще ги съдя и ще ги пратя в затвора”. И ги осъдил. В неговата позиция няма грях, това е напълно християнска позиция. Трябва да правим разлика между това, което засяга нашия вътрешен живот и това, което заплашва нашите близки…
Да бъдеш милостив – означава да бъдеш с Христос
Автор: Архимандрит Арсений Папачок
Ако си милостив към един или към друг, очевидно е, че ти си с Христос. А ти дори не усещаш, че този, на когото помагаш, може да бъде Христос. Той не протяга ръка, за да му дадеш, той протяга ръка, за да ти даде Царството Небесно, а ти дори не забелязваш това. И обикновено хората търсят най-дребната монета в джоба си…
Скъпо мое прегрешение
Автор: игумен Нектарий (Морозов)
Случва се и човек да се мъчи от чувството, че не прави в пълна степен онова, което е длъжен да прави и той дотолкова се измъчва от това, че губи всякакъв душевен мир. Това чувство възниква по правило от гордост: това е т.нар. условно „комплекс на отличника”, но от него страдат не само отличници. Необходимо е не само да приемем, че не можем да направим всичко в живота си правилно, но и да осъзнаем, че опитът от това, което в нашия живот не се получава така, както бихме искали, също е крайно ценен и важен…
В наши дни има твърде много светци
Автор: архим. Елисей - Игумен на манастира Симонопетра, Света Гора
В света, казваше ни някога старецът Емилиан, в наши дни, има твърде много светци. Животът е такъв, че поставя тези хора сред съблазни, т.е. изкушения, скърби и те проявяват страхотно послушание и търпение, чрез което достигат святост. Също така, желаейки да водят духовен живот, започват да подражават монашестващите: книгите и молитвите им са като тези на монасите, извършват служби, молят се по броеница, и при това без да имат нерадение, което често пъти сковава живота на монасите. Тези хора са опечалени, т.е. угнетени души, понасят бремето на живота и не са коравосърдечни. Внимават какво говорят и въпреки, че често пъти са преуморени, извършват своите служби. Затова имат осезаеми белези на святост, които може да не са чудеса, а да са плодове на Духа: всекидневният им живот е свят…
Слова на утешение и мъдрост
Автор: Св. Порфирий
Веднъж, когато бях огорчен от това, че не намирах ответна обич у някои хора, старецът ми каза: „В наше време хората искат да ги обичат и заради това търпят поражения. Истината се състои в това да не се интересуваш обичат ли те, но да се вълнуваш от това, ти самият обичаш ли Христос и хората. Само така можеш да запълниш съществуващата в душата пустота…
Спомени със св. Паисий Светогорец
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Цялото зло идва от неверието. Когато човекът не вярва в Бога, иска уж да се зарадва, да погуляе в живота си. Затова и пада във всички грехове. Най-важното нещо е да мислиш за другия човек. Да поставяш себе си последен, да не зачиташ себе си. Това е основата на духовния живот. Божията благодат не идва така. Идва при този, който се подвизава със себеотрицание, с благородство, с любочестие, със смирение. Христос е сложил щепсела в контакта, но кабелите ни са ръждясали и Божията благодат не може да мине. Нека изчистим ръждата от кабелите, т.е. да отсечем страстите си, да се подвизаваме за придобиването на добродетелите и тогава ще дойде Божията благодат…
Папа-Ефрем Катунакски
Автор: Папа-Ефрем Катунакиот(ски)
Старецът казваше: Света Богородица винаги е с нас. Ние не го усещаме. Не ни е от полза да я видим, защото ще се възгордеем. Той обаче я виждал. Веднъж видял нашата Владичица да прекосява стаите на каливата му и да показва своята благосклонност към цялата му дружина. Тези, които срещали особени трудности и скърби, ги пращал в манастира Дохиар да се помолят на чудотворната икона на Света Богородица Скоропослушница. Сам той получавал директно решение на личните си проблеми от тази икона…
За послушанието в семейството
Автор: архимандрит Захариас (Захару)
Разбира се, послушание има дори и в семейството. И когато човек отиде при своя епископ или своя свещеник, за да поиска съвет за нещо, което е важно и направи онова, което той каже, тайнството на послушанието действа. Но не бива да питаме за всяка дреболия – защото така го изопачаваме и го превръщаме в чудовищен начин на живот – а само когато сме изправени пред истинска дилема…
Съвест, кажи ми!
Автор: монах Прокъл (Никеу)
Радвам се, че търсите Господ Иисус Христос. Който се държи за Църквата, ще намери рая. Комуто Църквата е майка, на него Бог ще бъде Отец. В противен случай ние напразно се молим с молитвата „Отче наш”. Който възнася молитвата „Отче наш”, трябва да приема Църквата като майка…
Предпоставки за радостта в брака
Автор: Митрополит Павел Сисанийски
Семейството. Нека вземем за начало едно ново семейство. Едно ново начало. Двама млади решават да се оженят. Много пъти оттук започват въпроси, които не падат от небето. Това са въпроси, които се раждат от поведението и отношението на тези, които тръгват да правят нещо ново в живота си. Един тaкъв въпрос – е доколко знаем какво искаме. Искам да създам семейство. Добре, какво означава това? Мислили ли сме върху това, разгледали ли сме го, разбрали ли сме колко трябва да се подготвим за това? Разбрали ли сме доколко имаме предпоставките за това, което тръгваме да направим?…
Беседа за човекоугодничеството и ласкателството
Автор: Игумен Нектарий (Морозов)
Какво представлява човекоугодничеството и по какво то се различава от християнското служение на ближния? Как тази страст действа в нас, когато извършваме едни или други постъпки? Винаги ли похвалата на другия е ласкателство?…
Индивидуализмът и социализмът – това са зверските имена на сатанинското човечество
Автор: св. Николай Велимирович
Безбожният свят никак не можеше да реши два въпроса, за които Европа наистина проля реки от кръв, но ги остави неразрешени. И това са въпросите за личността и общността, или казано по друг начин: за индивидуализма и социализма…
Благодарен съм на Бога и на хората за доверието
Автор: Митрополит Йоан Варненски и Великопреславски
- Всеки човек е дошъл на този свят, за да има свой живот. Господ никога не ни пита дали сме съгласни, да дойдем да живеем. Това е действие на Бога и на родителите на човека и той не може да избере родителите си, не може да избере родината си…
Какво знаеш за Христос, млади човече?
Автор: отец Георги Калчу
Какво знаеш за Христос, млади човече? Ако всичко, което знаеш е само онова, което си научил в училище на уроците по атеизъм, то ти си бил лишен от истината чрез зловерие – лишен от Истината, Която може да те направи свободен…
Изповедта – рискова зона за пастира
Автор: протойерей Андрей Лоргус
Изповедта е основното и понякога единствено място и време за среща на свещеника с каещия се човек. Именно тук изкуството на диалога, на слушането и чуването, на разбирането и състраданието, е нужно както никога. На свещеника е необходим трезв и опитен ум, познаване на психологията и разбиране на духовните основи на живота на човешката личност, за да съхрани собствения си душевен мир и да помогне на ближния. Как да стане това, съветва известният православен психолог, преподавател във факултета по психология на Руския православен университет „Св. Йоан Богослов” и ректор на Института по Християнска психология протойерей Андрей Лоргус…
Небрежността – постоянна заплаха за вярващия
Автор: Монах Йосиф Ватопедски
Небрежността носи със себе си страшна заплаха за нашия живот. Тя много пъти ми е причинявала вреда и аз винаги съм я считал за нашия най-непримирим враг. Стремежът на стареца да ни предпази от този неприятел и богатият му опит за коварните и сложни прийоми, чрез които той омотава и улавя жертвите си, ни принуждава да споменем и за него. На езика на отците той се нарича униние, а също – небрежност и нерадение. Всички тези думи обозначават едно и също – смърт на душата…
Смирението е идеалът на християнския живот
Автор: Старецът Тадей Витовнишки
Хората мислят за себе си, че са нещо, но човек е нищо. Владика Николай казва: Какво е човекът? „Една торба смрадливо месо и нищо повече“. Нищо. Многознайко…
Свободния човек
Автор: Калужки и Боровски митрополит Климент
Човекът не трябва да става роб на греховните зависимости. Той е свободен от тях, когато идва на този свят, и също така трябва да остане свободен. Апостол Павел ни обявява: “И така, стойте твърдо в свободата, която Христос ни подарява, и не се подлагайте отново под робското йго” (Гал. 5: 1). Тази свобода трябва да се цени повече от всичко, да се пази като Божи дар, защото на всички ни предстои да дадем отговор пред Господа. И не вредните навици трябва да определят живота ни, а самите ние, с помощта на паметта за Бога; не грехът да управлява ни, а Христовата благодат …
Откраднатата нежност
Автор: О. Спиридон Василакос
Нещо ми направи впечатление. В даден момент се почувствах много странно, да не кажа грозно, когато видях за първи път човек да гали екран. Истина ви казвам. Бях в автобуса в Атина и видях едно дете да гали екран. И си казах какво прави? Не бях разбрал какво става…
За раните на душата и за “духовния пластир”
Автор: игумен Нектарий (Морозов)
Как да пристъпим към изповядването на своите грехове? Ще се постарая да посоча няколко основни момента. На изповед човек трябва да говори за това, за което се чувства виновен. В една от случките описани в „Патерика” някакъв брат пита своя духовен отец: „Авва! С какво да се занимавам в килията?”. Онзи отговаря: „Какво ще те безпокои, когато застанеш на Страшния съд?” – „Моите грехове.” – „Тогава отиди в килията и плачи за греховете си”…
Бъдете будни и се молете
Автор:
Има безкрайни причини, които ден и нощ в живота ни подбуждат към молитва: целият свят около нас. Всички твари на Създателя ни подбуждат да отправяме молитви към Господ. Слънцето, което ни дарява дневната светлина. Луната със звездите, които в звездните нощи се превръщат в украсена с диаманти корона на земята. Облаците със светкавиците и бурите, трусовете! Необятното море, което веднъж е спокойно, веднъж бурно. Птиците, които летят над нас, чуруликайки радостно. Всички ни казват: „Помоли се на нашия Творец”. . .
Бракът е смърт на егото
Автор: Сисанийски митрополит Павел
Кой е смиреният човек? Този, който се подвизава да пази Божията воля. Ако имахме това смирение, тогава във всеки един момент и у дома бихме намирали красиво решение. Бихме стигали до него, бихме изцелявали себе си, бихме изцелявали другите. Навярно не съществуват съпрузи, при които да няма моменти на напрежение. Това, което отличава хората, ако имат смирение, е да не считат себе си за уникални на земята и да искат всички останали да служат на тяхното аз. Също така, ако имат смирение и реално обичат, могат да понесат немощите на другия, а не да угаждат на себе си. С други думи, смирението и любовта са едно и също нещо, едното не може да съществува без другото, едното извира от другото, всяко от тях храни другото и поддържа живота на човека красив, автентичен и истински. . .
Благословени възпитаващите в благочестие
Автор: Свети Лука (Войно-Ясенецкий)
Как е нужно да се възпитават? Така, както са възпитавали своите деца древните християни през първите векове. Те от най-ранно детство са приучавали децата си на молитва, към храма, на пост и към Тайнствата в църквата. Когато са ги учили на грамотност, са ги обучавали от книгите на Свещеното Писание. Те никога не са позволявали на детето да седне на масата и да започне да яде без молитва. Учили са децата, че всяко едно действие, всяка стъпка на християнина трябва да започне с кръстно знамение и молитва…
Да се научиш да обичаш
Автор: игумен Трифон (Парсънс)
Всеки ден се случват едни или други изпитания, имащи за цел нашето духовно здраве. Случва се някой колега или член на нашето семейство да ни направи забележка, желаейки да ни накара да загубим самообладание. За нас това означава: трябва по-внимателно да следим сърдечните си движения. Всички наоколо сплетничат, а за нас това е повод да премълчим. Шофьорът, който рязко ни изпреварва; жената, която ни прережда на опашката; грубият съсед… Всеки подобен случай е възможност да не се поддадем на изкушението и да се искачим по-нагоре по духовната стълбица…
Дивно е Твоето всемогъщество, Господи!
Автор: архимандрит Методий
Не е ли очевидно, че с туй Бог ни дава да разбираме, че в началото Той е привел всичко от небитие в битие? Братя, да съзерцаваме растенията и да се поучаваме! Колко е очевиден и осезателен нашият Господ, нашият всемогъщ Отец в растенията. Всяка тревичка, всеки лист и цвете сякаш ни шепне: „Тук е Господ!” Разглеждайте, братя, премъдрото устройство на растенията и познавайте в тях Бога!..
Направи две стъпки и ще отидеш в рая
Автор: Архим. Андрей Конанос
Това ми харесва в Църквата – свободата и доброволните подвизи, които пак се вършат свободно, от любов към Христос и от любочестие. Не мисли, че си ме разбрал погрешно, че ти давам зелена светлина да правиш каквото искаш. Не, прави всяко едно добро нещо, което можеш! Направи малкото добро, което можеш. Помогни си малко, подтикни се, дай тласък на душицата си, с това, което можеш да правиш. Нашият Бог е изключително добър…
Покаянието е нашето духовно сърце
Автор: О. Спиридон Василакос
И покайният човек, проповядвайки чрез живота си покаяние, става път на завръщане за много хора и мнозина ще поревнуват веселието, радостта, мира, Бога, Който ще виждат в живота на покаялия се човек. Да ревнувам покаянието, молитвата, вярата, любовта на другия, а не неговия автомобил и къща. Тази ревност е хубава. Тази ревност става огън, който вътрешно изгаря човека и прави от неговия живот жертвеник, жертва на Бога, „дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено“ – това е ценното. Да стана жертвеник, върху който ще жертвам моята воля, грях, отстъпление, и чрез тази жертва ще приема Самия Бог. Това е благоприятната жертва, тази жертва Бог иска…
Да се погрижим за нашия брак
Автор: митрополит Павел Сисанийски
От въпросите, които ми изпращате много пъти, едно нещо се вижда много ясно, че в крайна сметка сме изоставили нашата връзка. Двама човека са създали семейство, но с течение на времето очевидно са изоставили връзката помежду си и не се интересуват да я направят по-добра. Сякаш животът ни тежи, сякаш са обявили капитулация. И определени пъти сме я обявили, и то с грехове, със състояния, които ние създадохме. Това, което изглежда не ни занимава, са последиците от такива поведения върху децата ни, дори ако децата ни са големи и имат собствени семейства. Това показва нашия провал, тоест нашия грях, защото съществува грях, в онтологичния смисъл на думата, където означава крах. Но вече нямаме куража да се борим, за да го поправим, навярно защото сме егоисти. Бихме могли да сме и разочаровани, но навярно много пъти разочарованието се крие зад егоизма. Вече смятаме, че другият не може да се промени – това не винаги е сигурно – както и не винаги е лесно да се промени някой, когато се е затвърдил в определени състояния и когато в живота му не се вижда перспектива за покаяние, което извира от живата връзка с Бога. Виждате, това е духовната основа, върху която човекът се движи, и тогава е напълно естествено нещата, които създава, да са погрешни, болни, провалени…
Какво ни пречи да се приближим до Бога?
Автор: Йеросхимонах Агафодор (Буданов)
Когато едно плодно дръвче расте на свобода, без да има до себе си други растения, то принася добри плодове. Но когато около него растат други растения, те отнемат от силата му и то остава безплодно. Така става и с онзи човек, който може и да се старае на Божията нива, но страстите в сърцето му са особено силни, пречат на духовното му развитие и той остава безплоден…
Относно абортите
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Една обичайна постъпка, за която знаете, че Църквата е категорично против, са абортите. По този въпрос Църквата е категорична, не приема аборта, защото смята, че от първия момент на зачеването, на оплождането в утробата имаме човек, макар още да няма ръце, нозе, глава. И науката потвърждава това след разчитане на ДНК-то и доказа, че ДНК-то съдържа всички онези елементи, които съставят човека, който ще се роди. Църквата винаги е поддържала тази позиция, защото е имала и догматически причини за това. От първия момент, в който й било благовестено на Света Богородица зачеването на Христос, Бог Слово се въплъщава. Независимо че не виждаш ембриона с голо око, а само под микроскоп. Няма значение, човек е. Расте, активира се, придобива цялостен облик. Затова в никакъв случай не можем да приемем абортите като решение…
Силата на милостинята е безмерно велика
Автор: Свети Лука Войно-Ясенецки
Нашето милосърдие събужда велика благодарност към Бога у хората, които са далече от Него. Какво може да е по-силно от милосърдието? Очевидно, нищо. Господ Иисус Христос поставя тази добродетел по-високо от всички добродетели…
Да обичаш другия – това е любовта към Христос
Автор: О. Спиридон Василакос
Любовта е търсене, премеждие, отдаване, принасяне, жертва, кръст, пътуване. С каква скръб ни изпълваше песента, която пеехме в детската градина, в училище за онзи кораб, който не пътувал. Помните ли я? Човекът, който не се е влюбил, не е „пътувал”. Монахът, поетът, свещеникът, всеки човек, политикът, всеки човек, който не се е влюбил, не е пътувал, той е разоръжен. Ако превръщаме другия в наше притежание, ще спрем да го търсим. Ако доближаваме другия като господари с цел да го завладеем и да го направим наша собственост, ще спрем да го търсим. Тоест ще спрем да сме влюбени, да го обичаме, ще стане даденост, всекидневие, нищо, декоративен елемент…
Старецът Иларион за усърдието към Бога
Автор: Старецът Иларион Атонски
Старецът Иларион е един от най-старите монаси в Света гора. Замонашва се още на млади години и се подвизава дълго време в манастирите на островите. В Света гора е дошъл от преди 60 години и оттогава не е напускал Градината на Богородица. Вече е столетник…
Причини за хаоса в брака
Автор: Архиепископ Христодул
Разликата между домовете с Христос и домовете без Христос се вижда в някои характерни примери. Сега ще ви спомена два. В едно християнско семейство синът се отклонил от правия път. Естествено родителите се обезпокоили, след като от малко дете се грижели за негово добро възпитание. Този проблем занимавал много тези добри съпрузи. Те измислили как могат да го спасят. Връзката им с един добър клирик-изповедник довела техните стъпки при него. Той чул техния проблем и се заел да помогне. Извикал детето, което познавал от години, и му дал съвети. Той употребил бащински и убедителен език, различен по съдържание от този на неговите родители. Детето чуло. В началото се инатило, но си тръгнало замислено. Вкъщи родителите му го чакали. Видели го замислено и въздъхнали. Повярвали, че виждали някаква светлина. Детето се борило със себе си. Припомнило си думите на добрия изповедник. Много мислело, променило начина на своя живот, спасило се…
ДА ОТХВЪРЛИМ БАЛАСТА НА СЛОЖНОСТТА
Автор: игумен Нектарий (Морозов)
В този свят истинската радост е такова рядко явление, каквото са истинското смирение и истинската любов. Но в нея, както и във всяка добродетел, можем да се упражняваме, да вникваме в нейната същност, да се учим на нея. Преди всичко трябва да разберем, че става дума не за тази радост, за тази емоционална възбуда, която предизвикват у нас преходните, суетни неща – става дума за съвършено друга радост. Тя произтича от осъзнаването, че Господ ни е дал този живот, ние сме били въведени от Него в това битие чрез някакво чудо. Спомням си как още от детството ми, от четиригодишна възраст, ме поразяваше следната мисъл: „Ето, мен ме има, аз съм. А как е станало така, че ме има именно мен, а не някой друг?“ . Тогава още не познавах вярата, но намерих за себе си следния отговор: „Някой е трябвало да познае, че аз – това съм именно аз, и затова съм се появил“. Аз възприемах това като нещо удивително и чудесно. С възрастта подобни мисли изчезват някъде, биват забравени, но въпреки това чувството, че личното битие на всеки човек е чудо, не трябва да ни напуска. Без него радостта по Бога, към която сме призвани, не може да съществува…
Ела млади човече в Христовата Църква, не стой на прага!
Автор: отец Георги Калчу
Когато съчувстваш на скърбящия; когато помагаш на възрастния човек да премине; когато даваш милостиня на бедния и посещаваш болния; когато казваш: „Господи, помогни ми! – ти си в Христовата Църква. Когато си добър и снизходителен; когато не се обиждаш на своя брат, дори ако той те е наранил; когато казваш: „Господи, прости му!” – ти си в Христовата Църква…
Да приемем хората такива каквито са
Автор: протойерей Сергий Филимонов
Защо показваме недоволство от другите? Защо се ядосваме и се дразним от тях? Има няколко причини за това. Първо, ние измерваме другия човек със своя мярка. Когато сме здрави, когато сърцето ни тупти равномерно, с нормално кръвно налягане, когато и двете ни очи виждат и двете ни колена се прегъват, ние не можем да разберем другия човек, който се чувства зле. Нашия характер е спокоен, а този човек е нервак, или обратното – той е по-спокоен и по-прагматичен от нас…
За „несъвместимите съпрузи“
Автор: Свети Паисий Светогорец
Един мъж дойде до моята килия, казвайки ми, че заради спор с жена си бил много потиснат. но за мен това не е голям проблем…
Ако се огледаме
Автор: Протойерей Дмитрий Смирнов
Защо на света има толкова много зло? Защото хората виждат само злото. По телевизията показват само насилие, неприличие и мръсотия, всички грехове. И ето, дечицата се привързват към тия неща. А ако се показваха добри неща, биха се привързвали към тях…
Моят съпруг е моят кръст
Автор: О. Спиридон Василакос
Моят съпруг е моят кръст – намирайки моя кръст, вече гледам възкресението, и това събитие ме изпълва с голяма радост. Това е радостта, която губим, когато умъртвяваме нашите кръстове. Кажете ми, моля ви, днес говорим за нашите права, но никога за нашите задължения и отговорности. Правата ни, комфорта ни, за това се борим, защо, бре хора, след като постоянно се борим за правата и комфорт, защо имаме толкова скръб? Защото изоставихме кръста си. И изоставяйки кръста, губиш предпоставката за възкресението. Вече си се затворил в смъртта, в една смърт, която всекидневно напоява живота ти…
Малка светогорска беседа
Автор: Старецът Гавриил Атонски
Някога, когато един монах заболееше от някаква душевна болест или фобия, му забраняваха да взема лекарства, предписани от психиатър. Казваха му да се лекува чрез послушание и смирение и чрез тайнството на божественото причастяване…
Преди изпита
Автор: Арх. Андрей Конанос
Скъпа моя бабо, скъпи мой дядо, тези от вас, които мислите, че говоря за изпити от друг тип – за изпитите на живота или за края, за изпитите на Божия Съд – не. Днес не говоря за това. Говоря ясно за изпитите на децата. За тях искам малко да поговоря…
Имаш ли Христос, имаш всичко
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Божиите заповеди не функционират като юридически заповеди, те не са закони, които Бог е издал, за да състави юридически или морален кодекс, а имат изцелителен характер, изцеляват страстите на човека. Както лекарят ти нарежда, но не защото така му е хрумнало или е адвокат, законодател, съдия, жандарм, а с това ти помага да си върнеш здравето. Така и Бог чрез заповедите иска да ни помогне да разберем какви сме били преди грехопадението, преди да се разболеем духовно, да разберем красотата на Божия образ в нас…
Борба за права
Автор: Митрополит Калужки и Боровски Климент
Ще ви разкажа случка от живота на едно семейство. В него имало дете, което растяло, както се казва, „пробивно“…
Наставления към православните родители
Автор: Протойерей Сергий Николаев
Обикновено родителите смятат, че всичко добро в техните деца се дължи на тяхното възпитание, а всичко лошо е дошло отвън. Естествено – всичката мръсотия идва от улицата. Та нали не те са ги учили да пушат, да употребяват неприлични думи, да обиждат слабите. Не те са учили дъщерите си да си слагат вулгарен грим, да носят непристойно облекло, да се смеят високо. Това е типична родителска грешка…
Някои съвети от Старецът Тадей Витовнишки
Автор: Старец Тадей Витовнишки
Към нашите близки трябва да се отнасяме еднакво. Не трябва да делим хората: този ми е симпатичен, онзи ми е антипатичен. Защото така вие обявявате война на другият човек . И тя ще бъде за вас непоносима. И макар че, външно вие не сте дали повод, нито с дума, нито с действие, вътре в себе си, със своите мисли, вие сте го предизвикали…
Никой не се променя насила
Автор: арх. Андрей Конанос
Никой не се променя насила. Променя се, но за малко. Преди години отидох на един площад, където имаше младежи, които бяха анархисти. Те искаха да видят извършване на екзорсизми*, да видят, че демоните съществуват. Тогава бях млад, но веднъж ги заведох да видят. Те казваха: „Ако видим това, ще се променим!“. Добре, видяха го! Видяха един куп неща, ужасиха се, изпотиха се и т.н. За три месеца станаха ангели, нито хулеха, нито водеха порочен живот, нито скитаха. Това обаче продължи три месеца, след това пак същото. Защо? Защото там почувстваха натиск и отидоха на църква от страх. Това не продължава дълго. Въпросът е да го правят доброволно и да възлюбят Христос, а не да се страхуват от дявола. От това няма смисъл! Сладостта на Христос е тази, която ще ни задържи неизменно до Него в любовта Му…
Последната старица от Карпатите
Автор: Отец Георги Калчу
И аз имах едно необикновено изживяване. Докато бях професор в Семинарията, ходих със студентите всяко лято на екскурзия по манастирите. Това беше нашият път: манастирите…
Да тичаме за да се срещнем с Христос
Автор: О. Спиридон Василакос
И си спомних двамата апостоли. Виждали ли сте как ние отиваме на църква? Мога да ви кажа че независимо дали отиваме на църква или за нещо духовно, ни липсва духовно желание. Ако ни видят от някое погребално бюро, ще ни наемат – толкова тежко пристъпваме…
От всички изкушения, които човек трябва да преодолее, красотата е сред най-силните
Автор: св. Николай Сръбски
Св. Николай Сръбски (+ 1956 г.) пише писмо на една майка, чиято дъщеря била избрана за „Кралица на красотата“…
Родители и деца: сблъсък или среща – Азбука на възпитанието
Автор: Арголидски митрополит Нектарий
Темата за възпитанието на децата е многоаспектна и многообразна. Казват, че ако на улицата видим един юноша заедно с един човек на средна възраст да вървят наведени и мълчаливи, тогава ще разбереш, че се касае за баща и син…
Извън вярата нищо не може да бъде добро
Автор: Св. Йоан Златоуст
Можеш да видиш много дела, които изглежда да блестят като добри, бидейки извън думите на истината, можеш да намериш мъже състрадателни, милостиви, загрижени за справедливостта, но в делата им няма плодове, защото (тези хора) не знаят делата на истината. Тези дела са прекрасни, но преди тях трябва да върви едно още по-високо дело. Когато някога иудеите попитали Господ „какво трябва да направим, за да извършваме делата Божии?“, Той им отговорил, че „делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил“ (Йоан 6: 28-29)…
С какво е пълно сърцето
Автор: Митр. Лонгин Саратовски
„Блажен е този плувец в житейското море, който често вдига поглед към небето“. Тези думи на св. Игнатий (Брянчанинов) изразяват и нашия стремеж в различни житейски ситуации да се опрем на евангелските истини…
Нека безкористно да раздаваме любовта си на всички
Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит
Любовта е над всичко. Онова, което трябва да ни занимава, чеда мои, е любовта към другия, неговата душа. Каквото и да вършим: молитва, съвет, препоръка, нека го правим с любов. Без любов молитвата не носи полза, съветът наранява, препоръката вреди и погубва другия, който чувства дали го обичаме или не, и реагира според това. Любов, любов, любов! Любовта към брата ни подготвя да обикнем още повече Христа. Не е ли хубаво?…
Щом нищо не си посял, как искаш да пожънеш?
Автор: Архимандрит Мелхиседек (Артюхин)
Отец Йоан Крестянкин преди ни разправяше: „Знаете ли, някога…
Боже мой, Ти си една прегръдка!
Автор: арх. Андрей Конанос
Мисля, че думите натиск и Христос не си подхождат. Ако чувстваш натиск за това, което правиш, не си заслужава да го правиш. Христос е свобода! Ако постиш под натиск, не си струва да постиш. Ако ходиш на църква под натиск, Христос се натъжава, или ако трудно се събуждаш, за да се помолиш. Бог не иска това насила. Старецът Порфирий казваше: „Бог не иска ангария”, т.е. насила, Той иска свобода, иска радост. Ако аз нося това расо, а вътрешно не го искам, не си струва трудът да го нося. Ако сте дошли тук насила, трудът не си струва. Христос иска малко, но от сърце!…
Болката е прозорец към рая
Автор: О. Спиридон Василакос
Болестта, изпитанието и скръбта са не само врата и прозорец, които те карат да видиш и други неща, а и задълбочаване в самия ни живот. Карат те да се задълбочиш още повече, да пуснеш дълбоки корени, защото много пъти нашите корени са на повърхността, ако имаме някакво изпитание. Помня нещо, което ми каза един човек: не се измъчих достатъчно, не изпитах големи нещастия, затова и се лиших от привилегията да узрея рано. Той не вложил дълбоко корените, не отворил врати и прозорци, не узрял, да се осмеля да го кажа: не живял, не съм живял, ако не пусна дълбоки корени в живота, който Бог ми е дал. Такъв дар, ако остане в опаковката, и ако не направя врати и прозорци, никога няма да придобия гледката към Бога. Болестта и изпитанието са една смоковница, кара те се повдигнеш над твоето всекидневие и да видиш нещо друго, което те спасява. Закхей не виждал Христос и трябвало да се изкачи по-високо, за да Го види…
Алчния монах
Автор: Свети Паисий Светогорец
Трябва въобще да се избягва да се говори за хората каквото и да е … да ги оценяваме… хвалим или порицаваме… защото сърцето на човека – това е дълбоко море… а ние виждаме само неговата повърхност…“
Първият признак на гордостта е обидата
Автор: Архиепископ Теогност, наместник на Св. Троицко-Сергиева лавра
Първият признак на гордостта – това е обидата. Когато човек се обижда – това говори за дълбоко скритата му гордост. Обидчивите хора са много горди и самолюбиви личности. И когато се уловим в мислите си, че сме се обидили, това вече свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна зараза, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото…
Някои съвети на св. Порфирий
Автор:
– Отче, моля ви да ми кажете нещо за последно, което Вие считате за полезно – казал на прощаване един монах, който навестил стареца. Отец Порфирий го попитал: – Сега от тук къде отиваш?…
Каквото посеем, това и ще пожънем
Автор: Митрополит Нектарий
Ако не можем да говорим за Бога на децата ни, нека говорим на Бога за децата – както казва св. Порфирий: „нека ние говорим на Бога, за да говори Той на децата ни.“ И ако нямаме успехи, нека покажем на Бога грешките от нашия неуспех и да сме сигурни, че Божията милост ще използва нашите грешки и ще доведе до нещо добро. Характерно е, че в началото на св. Литургия, когато всичко е готово за да започне св. Литургия, дяконът казва тихо на свещеника в олтара – „Време сотворити Господеви“ – „Време е Господ да действа“. Това точно е отношението на Христос, не само в Литургията, но и във всеки момент. Нека това бъде и отношението на всеки баща или майка – в трудните моменти нека повтарят този израз. Време е Господ да действа. И нека оставяме поле за действие на Бога да направи нещо в душата на детето. Казахме в началото, че конфликтът с децата е неизбежен и срещата ни с тях почти невъзможна, но нека не забравяме, че невъзможното за човеците е възможно за Бога…
За буквалното изпълнение на правилата
Автор: Протоиерей Дмитрий Смирнов
Във време на празник може ли да се работи или не? Ако може, до колко часа? След колко часа не може? Може ли да си мием зъбите след приемане на причастие? А преди самото причастие. Колко дена трябва да постим – три дена или два и половина?..
Разходка до Света Гора
Автор: Откъси от книгата на о. Дионисий Тамбакис
Нека имаме не интелектуално, а деятелно покаяние. Ето! Вижте днес колко знания за духовния живот придобихме чрез увеличаването на религиозната литература и особено от многобройните християнски интернет-страници. Цял ден и нощ седим пред един екран. Повече ни гледа компютърът, отколкото иконостасът. Всички сме осведомени и вече знаем за съвременните старци и пророчествата им, малки и големи, праведни и грешни, но въпреки това храмовете още са празни и грехът – грях. И тъй, какво постигнахме?…
Благодаря!
Автор: Архим. Андрей Конанос
За да четеш това, означава, че си решил донякъде твоите основни проблеми…
Светогорски слова
Автор: Откъси от книгата на о. Дионисий Тамбакис
Имаше един човек, който непрекъснато възпяваше Света Богородица с думите: „Радвай се, Мария!” (От Акатиста към св. Богородица) В селото дори му дали прякора „Херемариас”! „Ето, минава Херемариас (хере- χαίρε –радвай се)”, казвали. Когато умрял, върху гроба му поникнала хубава лилия и търсейки корена й, намерили сърцето на Херемариас, върху което със златни букви било издълбано „Радвай се, Мария”!
Ако литургията престане – слънцето ще помръкне и земята ще спре да дава своя плод
Автор: свети Йоан Кронщадски
Скъпи мои, сега ще ви разкажа за Божествената литургия. Ако бъдат събрани скъпоценностите на целия свят и бъдат поставени върху едната страна на везната, а върху другата – Божествената литургия – страната на Божествената литургия ще натежи. Но човек не разбира каква скъпоценност притежава, до момента, в който това щастие не му се отнеме…
Доброто и полезното
Автор: Лимаслоски митрополит Атанасий
Има неща, които са добри, но може да не са полезни за душата ни. Затова тук се казва “доброто и полезното за душата”. Всички духовни неща са добри, благословени от Бога, но човек трябва да знае какво му принася духовна полза. Например постът е добро дело, добър духовен подвиг, но не принася полза винаги и на всички хора. Ако по здравословни причини човек не може или не трябва да пости, и въпреки това притиска себе си да пости безразсъдно и по този начин създава други проблеми в себе си и духовно се осакатява, това, въпреки че е добро, не е от полза за душата на човека…
Беседа за проблемите в брака
Автор: Архиепископ Христодул
Някои хора смятат за отживелица взаимната вярност между съпрузите и за нещо много естествено и невинно съпрузите да създават извънбрачни греховни връзки с трети лица…
Когато на човек му се родят деца няма вече права, а само задължения
Автор: Старец Епифаний
Един младеж, чиято връзка завършила неуспешно и с вреда за неговата душа, попитал стареца: „Мога ли поне да се моля за нея, Старче?“ Старецът му отговорил строго: „Моли се Бог да те освободи и от спомена за нея! А на мене кажи нейното име и аз ще се моля за нея!“…
Що е вечност?
Автор: старецът Ефрем Светогорец
Страшна е тази дума – вечност! За да разбереш поне малко какво означава вечността, ще ти посоча един пример…
Ела да пием по кафе!
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Днес ще говорим за смирението. Дръзко е да кажеш, че ще говориш за смирението, защото, ако реално искахме да говорим за смирението, навярно трябваше да се отдадем на мълчание. Може би мълчанието е най-добрият начин да говорим за величината на тази велика добродетел. Смирението, казва св. Йоан Лествичник, на свой ред също е една стълбица. Първото стъпало е, че стъпваш на земята, тоест започва от всекидневния подвиг и е толкова високо, че последното му стъпало стига до небето. До това съвършено състояние на смирението стигнала Света Богородица…
За злото в Църквата
Автор: Епископ Питирим Душанбински и Таджикистанци
-Скъпи Владико, кажете нещо по темата за неправдата в Църквата. Какво да правят миряните когато виждат примери на цинизъм, лъжа, лукавство от страна на ръководителите на Църквата?
Поучения на стареца Арсений Исихаст
Автор: Старец Арсений Исихаст
Относно Иисусовата молитва – ако имаш желание за нея, не я прекъсвай. Тя вмества в себе си всичко. Ако молитвата ти отслабне, тогава прочети акатист. Божията майка много обича и молитвата „Богородице Дево, радвай се“. Понякога, когато прочетеш няколко пъти тази молитва Богородица ти дава такава неописуема сладост“…
Храним децата си, не с нежност и любов, а със скръб и кавги
Автор: О. Спиридон Василакос
Ще ви разкажа един случай от живота на светия старец Порфирий Кавсокаливит. Канонизацията му е голяма радост и голяма победа на човешкия род. Когато Божията благодат ни открива един светец, чрез него човешкият род побеждава злото . Затова всички се радваме за светеца. Светецът е принасяне на целия човешки род на Бога. Старецът Порфирий имал едно духовно чедо – университетски преподавател. Този човек имал следния проблем. Когато чувал някакъв силен шум, когато студентите излизали през паузите или когато бил на място с много деца и имало глъчка, чувствал силно главоболие. Нищо не помагало – лекарства, болкоуспокояващи, компютърна томография, рентгенови снимки, прегледи, но нищо не му откривали. Никакъв здравословен проблем. Той отишъл при стареца Порфирий…
Угодни на Бога
Автор: Протойерей Василиос Акривопулос
За да се върви човек към светостта, не е задължително да отиде в манастир, напускайки света. И в света е лесно да угоди на Бога и с живота си да бъде осветен. Спазването на Божиите заповеди, гостоприемството, милосърдието, светостта, смиреномъдрието, незлословието и отдалечаването от светския дух – стават причина за спасение и също така за придобиване на святост…
Всички деца, на които се угажда, стават бунтари
Автор: Свети Паисий Светогорец
Непорядъчното и невнимателно поведение е пречка за Божията благодат. Липсата на уважение е най-голямата пречка, която не позволява на Божията благодат да ни доближи…
Разбираме ли какво всъщност правим?
Автор: Митрополит Павел Сисанийски
Без светлини, прожектори, един хубав, молитвен брак. Какво искаме, когато се женим? Да се показваме? На кого? Виждате, че тръгваме с един страшен недостатък и след това се изненадваме. Защо ли? Защото ние не сме разбрали какво сме направили. Не правим ли същото, когато кръщаваме нашето дете? Дали обръщаме внимание кого сме избрали за възприемник? Много пъти слагаме до нашето дете един дявол. Защото не сме разбрали какво сме направили. При това положение не можем да разберем никога какво работа имат балоните, които слагат дори в храма. Какво е това? Нашето тщеславие, нищо друго. И какво означава тщеславие – не сме разбрали какво сме направили. Не сме разбрали кои са основните и незначителните неща. Например родителите ще сметнат за нещо съществено важно да сложат балони, но за незначително да се причастят в същия ден. Кой помисли за това?…
За Църквата трябва да съдим, имайки пред очи не Юда, а Христос
Автор: Свещеник Константин Островски
След това всичко се успокои, гоненията останаха в миналото, затова пък започнаха да се ширят слухове за недостатъците на свещенослужители и това започна да смущава хората. Но недостатъците при свещенослужителите не са повече, отколкото при другите хора. Не е вярно, че болшинството свещеници и владици са някакви особени грешници. Изискванията към нас са много по-строги и вниманието, насочено към нас е много по-зорко, отколкото към обикновените хора. Както по време на война снайперистите се стремят да стрелят не по редовите войници, а по офицерите, така и бесовете особено се стараят да съблазняват духовенството. Настроените против Църквата хора също използват греховете на свещенослужителите, та като насочат към тях вниманието на немощните във вярата, да ги подмамят вън от спасителния кораб на Божията Църква…
На какво място си поставил Божиите заповеди в твоя живот?
Автор: отец Ставрос Акротирианакис
Каква е крайната цел на живота? Отговорът е – спасение, вход в Царството Божие, във вечния живот. Каква е цел номер едно на един брак? Взаимно спасение. Каква е цел номер едно на родителя по отношение на детето? Това е, да опознаят Христос, за да могат да се спасят. Спасението е крайната цел – крайната цел на живота…
Добротата, покаянието и любовта ще спасят човечеството
Автор: Старецът Гавриил Светогорец
Известният Атонски Старец Гавриил (Карейски) се подвизава от много години насам в килията на Св. Христодул в Света гора. Поклонници от цял свят идват при него, за да получат съвет…
Бъдете внимателни във всичко
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Мнозина мислят, че духовният живот зависи от нашите чувства, че ако се чувстваме приятно и сме радостни и мирни, тогава означава, че сме добре и в духовния живот. И обратно, ако чувстваме тъга, скръб, мислим, че не сме добре в духовния живот. Разбира се, факт е, че човекът, който се подвизава, разбира своя ход и от това какво чувства в себе си, но в началото на духовния живот това не винаги е сигурен критерий, защото съществува законът на промените, който въздейства върху нашия душевен свят…
Съвети на свети праведен Алексей Мечов
Автор: Св. праведен Алексей Мечов
„Какво може да бъде по-радостно за Господ, когато Той вижда, че ние се лишаваме от нещо, че се отдаваме на ближния, че се ограничаваме в каквото и да е, че осигуряваме спокойствие на ближния си; че се сдържаме и се стараем да направим душата си, характера си, такива, че на нашия ближен да му бъде по-леко да живее с нас“…
Православен по вяра, еретик по поведение
Автор: Архим. Андрей Конанос
Преди години в училище беше дошъл един инспектор, който ми каза: „Накарай учениците (от гимназията) да напишат Отче наш – не да ги изпитваш, нито да им поставяш оценка, а просто да видиш как ще го напишат и да го преведат на съвременен гръцки“. Помислих, че бързо ще ги прегледам , но ми отне доста време, с червен химикал поправях грешките и листите се изпълниха с поправки, имаше много грешки и в писането и в превода – твърде много грешки. И си казах виж, този инспектор стана причина и аз да видя какво знаят децата в училище…
Как да обикнем враговете си?
Автор: Атонския старец Гавриил
Християнинът трябва да умее да побеждава греха, ние трябва да сме нещо като пожарникари и да потушаваме пламъка на греха. А този пламък се загася с молитва, а не с осъждане. Бог ни казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. И това е духовен закон. Ние загасяме греха, когато прощаваме на враговете си, на тези, които ни имат за свои врагове. Сам Бог ни е написал този духовен закон – прощавайте и ще бъдете простени!…
Не съществува Рай без другия
Автор: О. Спиридон Василакос
Така разбираме ценността, която Бог придава на човека и тогава чувстваме нечестивото и хулно отношение, което имаме към собственото ни аз и към нашия брат. Бог, Който сътворява човека, го поставя на едно много високо духовно равнище, жертва се за този човек, отива и намира този човек където и да е паднал, стига дори до ада на този човек, до най-ниската точка, почита го, храни го със Собственото Си Тяло и Кръв. Но докато Бог го цени, уважава, издига, ние го хулим и вместо да го издигаме, го погребваме. Такава е връзката ни с другия човек…
Ние предизвикваме Господа с нашите грехове
Автор: Старец Йосиф Ватопедски
Какво е кротост и коя е тази „земя, която кротките ще наследят”?…
Ние можем да открием вечността
Автор: Архимандрит Клеопа (Илие)
Затова не трябва да възлагаш надеждите си, нито на временното тяло, нито на парите, нито на властимащите, нито на славата, нито на дворците, нито на богатството, нито на науката, нито на занаята, нито на красотата, нито на каквото и да е друго. Всичко това е – мираж…
За да срещнем Христос трябва да се потрудим
Автор: О. Спиридон Василакос
Дните, в които живеем имат един белег – искаме пари без да се трудим, дипломи без да четем, удобство без да се помръднем, святост без да се подвизаваме. Искаме да имаме всичко под ръка, но не става така. Духовният живот не е телевизия да държиш дистанционното, да седиш на канапето, да сменяш каналите и да увеличаваш силата на звука. Духовният живот иска труд, вътрешен и външен, как иначе ще срещнеш Христос?…
Адът – това е да не можеш да обикнеш
Автор: Сисанийски митрополит Павел
Божията истина е много проста, но ние сме объркани, много пъти не можем да я разберем и да я превърнем в начин на живот…
Опитай да обикнеш враговете си – и ще спиш спокойно през нощта
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Когато осъзнаеш грешката си – помоли се на Господа: „Господи, ти ме изпита – и аз показах колко съм слаб. Даде ми възможност да покажа любовта си, но и това не направих. Позволи ми да узная кой съм и и за какво съм бил създаден от самото начало“…
На Рождество забравяме за Бога
Автор: Митрополит Николай Месогейски
Обичайно Рождество Христово е особен ден, особено време в годината, когато забравяме за Бога. Или, по-добре казано, преживяваме този празник по светски – с украсените градски улици, с измамния блясък на гирляндите, с изкуствените елхи, с угощенията, с „курабии и меломакарони“ (традиционните рождественски сладки в Гърция, символ на празничната трапеза – бележка на преводача), с разменените подаръци, с предвкусването на ваканционните дни, с тринадесетата заплата… И свършва Рождество…
Защо на мене, Боже мой?
Автор: Архим. Ефрем Панаусис
Един въпрос, който много пъти се чува от устата главно на християни, този прословут въпрос – защо на мен, Боже мой? Тоест защо да стават тези неща? Дали е оправдан този въпрос, дали е естествен, докъде можем да го артикулираме, от къде нататък става хула срещу Бога, какво представлява, какво ни липсва, че го задаваме, по какъв начин можем да спрем с него и на негово място да засадим нещо друго – малко вяра, защото, както ще видите накрая, това, което липсва, е вяра. Ако човекът има вяра в душевния си резервоар и е изпълнил пространството на душата си с вяра, тогава въпросите „защо“ намаляват по чудодеен начин…
За духовната борба в семейството
Автор: Монах Моисей Светогорец
Преп. старец Паисий казваше, че Бог се открива само на левенти. Нужно е геройство, за да затворим прозорците, чрез които идват изкушенията, както казва св. Никодим Светогорец, и да преодоляваме всекидневните „рифове” на живота…
Оцеляване и живот
Автор: Протопр. Николаос Лудовикос
Разликата между живота и оцеляването е много важна. Зад това разграничаване се крие чувството, че този живот не е „животът“, а израз на недостатъчността на човека, където, странно, той постоянно е по-малко от това, което би искал да бъде. Затова и всички постоянно отлагат живота, истинския живот. Казват „ще живея истински, когато порасна“. Студентът казва: „да взема дипломата и тогава ще започна работа!“ Или „ще се пенсионирам и тогава ще си почина!“ – казват тези, които работят усърдно и винаги отлагаме за един идващ живот, който никога не идва така, както ние искаме…
В Христа е всяка красота, всяко здраве
Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит
Ако обикнем Христа, всичко е лесно. Аз още не съм постигнал това. Сега се старая да Го обикна. В Христа съществува всичко. Всяка красота, всяко здраве…
Св. Григорий Богослов за свещенството
Автор: св. Григорий Богослов
Автор: Св. Григорий Богослов: “Тичат с многолюдна свита, на празничен или имен или погребален или сватбен обяд, за да предадат всичко на разхищение; едно да изтребят със собствените зъби, друго да представят на своята свита. Късно пък вечер, едва дишайки от пресищане, с мъка влачат те в дома болния си търбух и още не избавили се от предишната тежест, бързат на друг голям пир.”…
Наградата за грижите към старите
Автор: Свети Паисий Светогорец
Много съпрузи негодуват и излизат от равновесие заради трудностите в семейството, предизвикани от своенравието и недоволството на старците, за които се грижат. Забравят за белите, които самите те са правили или за капризите и своенравието, които те са проявявали, когато са били деца…
Болката
Автор: Архим. Андрей Конанос
Кой от нас не е казал никога в живота си, дори един път „защо“ на Бога? Всички казваме в даден момент „защо, Боже мой?“ И не е нужно да се отчаем, ако казваме това, защото сме хора и ще го кажем, пророк и цар Давид в псалмите казва много такива молитви – защо, Боже мой, ме изостави? Защо ме забрави? Защо ме поразяваш, не ме ли съжаляваш, какъв Бог си?…
Мисълта за Бога ни отдалечава от греха
Автор: Архим. Емилиян Симонопетритски
Ако умът ни не се занимаваше с видимите неща, а бодърстваше постоянно и мислеше за Бога, тогава нямаше да е пълен с разни представи, а щеше да бъде празен, търсещ само Господа Бога. Тогава Бог щеше да бъде видим чрез духовното умовъзприятие…
Що е милосърдие и в какво се състои то?
Автор: Старец Йосиф Ватопедски
Как да опишем този съсъд на любовта, този инструмент и това средство, с които Творецът се отнася към Своите създания? Как да опишем тази добродетел, която се е нарекла дъщеря на Бога и разпоредителница с безчислените съкровища?…
За да създадеш семейство е нужно просто да обичаш
Автор: Сисанийски митрополит Павел
Изключително много пъти сме говорили за това дали има криза в днешното семейство. Ако има, какъв тип криза е това? Как отминава? Дали семейството е институция, която се поставя под съмнение? Поставяме под съмнение начина на живот в семейството и търсим друг начин на живот? Какво показват проучванията? Какво показват поведенията на хората? Трябва да кажем, че семейството като институция не изглежда, че минава през криза. Семейството е нещо, което се цени от хората…
Да отделим време да помълчим
Автор: о. Ставрос Акротирианакис
Напрегнати ли сте? Проверявате ли си електронната поща, преди да сте си казали утринните молитви? Радиото ви в колата винаги ли е включено? Не се чувствате добре, когато около вас е тихо?…
Моето очакване и среща с Бога е моят глад
Автор: Архим. Емилиян (Вафидис)
Какъв смисъл има бдението за монаха и за всеки вярващ? Защо правя бдение нощем? Защото чрез бдението седя пред Бога. Дори за подвижниците, бдението до голяма степен е било правостоене, стоене, а не седене; една постоянна битка. Някои, за да направят по-строга своята аскеза, стоели прави на едно и също място, за да почувстват умора. И тъй, и аз стоя прав пред Бога. И колкото Бог е по-невидим за мен, толкова по-голямо значение има аскезата ми…
Ти също имаш нужда от Христос!
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Какво друго ще чуем бре, хора, в този свят? Намери се един учител – чу ли това? – в гръцко основно училище в Янина, преподавал в пети клас, но понеже не било в съгласие с неговите идеи и идеология, дори не казал коя точно е неговата идеология, той свалил иконата на Христос от стената над дъската и казал на децата:…
Градината на сърцето
Автор: о. Йоаким Парр
Днес искам да ви прочета нещо. И след това ще го обсъдим. Искам да слушате внимателно не само с ушите, но и със сърцето си. И се замислете за това, което ще кажа…
Кафезът и кошарата
Автор: Архим. Павел Папаподулос
Великият чешки писател Франц Кафка, говорейки някога за враговете на човешката свобода, използвал един сполучлив образ: „Един кафез излязъл да си търси птиче”. Внимателен поглед към съвременния свят е достатъчен, за да различим огромно множество „кафези”, които търсят… „глупави птичета”. Алкохолът, наркотиците, служението на плътта и хазартът са най-крещящите примери на такива „кафези”…
Между два свята
Автор: Йеромонах Серафим Роуз
Всеки православен християнин е поставен между два свята – в падналия свят, където се опитваме да се борим за нашето спасение, и в другия, небесния свят, който е нашето отечество, от който, ако водим истински християнски живот, получаваме вдъхновение за християнска доблест и любов ден след ден…
Радост без сълзи и сълзи без радост
Автор: Архим. Емилиян Симонопетритски
Човекът всеки ден живее в лудо опиянение, във веселие, в удовлетворение, в „щастие” и „покой”, в угождение и самодостатъчност. Всеки ден почива върху една постелка, изтъкана от неговите разнообразни грехове, но в действителност пие и яде себе си, заквасва живота си със самия себе си…
Талантите ни са дадени за да ги умножаваме, а не за да ги крием
Автор: Отец Георги Калчу
На някой Той даде два таланта, а на други само един талант. Така че, всеки е получил по нещо. Няма нито един човек на света, който да не е получил нещо от Бог. Без значение, колко се оплакваме или си мислим, че няма благодат или дарове от Бога, на нас ни се дарява по нещо. И талантът не означава само подарък, защото той е монета с голяма стойност. Разбира се, някой получава по-малко, а друг повече. Но всеки получава достатъчно за себе си…
Съдене – осъждане – унизяване
Автор: Протопр. Николай Лудовикос
„Не съдете, за да не бъдете съдени“ Веднага виждаме, че Христос се обръща към нашия любим „спорт“, и то по два различни начина. Или от една страна като добродетелни, които сме завоювали непоклатимо място в добродетелта, или от друга като грешници, защото този, който върши злото, търси винаги съюзници, винаги смята, че има някой по-лош от него, „аз не съм лош!“ Винаги някой има, който е по-лош от мен. Този евангелски текст е удивително описание на начина, по който действа съденето, критиката, осъждането, което доказва, че осъждането е страшно бедствие, което, както изглежда, трудно избягваме…
За духовниците, греховете, молитвата и спасението
Автор: Архимандрит Арсений (Папачок)
– Изборът на духовник е много трудна задача. Едва когато го намерим, ние разбираме, колко въздигания и падения ни очакват по пътя, по който ни предстои да носим кръста си. Отче, какво ще ни посъветвате да правим, за да не се отклоним от верния път?…
Смъртта на егоизма
Автор: Сисанийски митрополит Павел
Едно нещо трябва да разберем: проблемите са наши и ние имаме най-голямата, почти изключителната отговорност за тях. С това имам предвид, че дори за нещата, които идват отвън, е наша отговорност начинът, по който ще ги посрещнем и третираме, независимо дали това засяга нас или децата ни…
Молитвата е живата връзка с Бога
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Велико утешение и отдих за човека след уморителните ежедневни грижи е да се отдаде на молитва, макар и за кратко време. Да посветиш някаква част от денонощието на душата си, така че, чрез молитвата да привлечеш върху себе си благодатта на Светия Дух, щедро изливащ се над човека в Църквата. Само по този начин той може да си „отпочине“, защото почивката не зависи от количеството часове за сън или дните, прекарани в пътешествия, макар че, и това е един вид почивка – но, за тялото. Но душевната, духовната почивка има несравнимо по-голямо значение за човека. Когато той има жива връзка с Бога, това за него е най-голямата и приятна утеха…
Поучително послание към брата
Автор: авва Доротей
А в братолюбието ти изнемогваш поради това, че допускаш в себе си помисли на подозрение към ближния и вярваш на сърцето си; това става с тебе още и затова, че ти не искаш да претърпиш нищо против волята си…
История за изцелението на една душа на Света гора
Автор: Монах Нифонт Ватопедски
Това се случи в манастира Ватопед, когато там все още живееше старецът Йосиф „младши”. Беше краят на ноември. Тогава послушанието ми беше да посрещам и настанявам гостите. По това време в Атинския политехнически университет избухнаха стълкновения между студентите и полицията. За да се скрият от властите, някои от студентите-анархисти дойдоха на Света гора…
Светото причастие е термометърът на нашата вяра
Автор: Архим. Андрей Конанос
Когато се доближим, за да се причастим, мисля, че това е термометърът на нашата вяра. Друг път сме казвали, че термометърът на нашата вяра е молитвата, но сега казвам, че термометър в онзи час това е – дали сърцето ни ще проиграе…
Христос е нашата обич, нашата любов
Автор: Св. Порфирий Кавсокаливит
Христос е радостта, истинската светлина, щастието. Христос е нашата надежда. Връзката ни с Христа е обич, любов, възторг, копнеж по божественото. Христос е всичко. Той е нашата обич, нашата любов. Христовата любов е любов неотнимаема. От нея извира радостта…
Смисълът на живота не е в щастието или нещастието, а в примиряването с Бога
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Веднъж един студент ми изказа недоумението си: „Ето, Вие вярвате, че Бог храни и защитава семейството. Тогава защо някои през цялото време се сблъскват с големи проблеми, а в същото време други живеят без особени трудности?“…
Законът Господен е даден за всички – и за монаси, и за миряни
Автор: Блажена Теодора
Блажена Теодора разказва как един монах попитал авва Исая: Защо става така, че тези, които живеят в света и се отнасят небрежно към поста, небрежни са и в молитвата, не участват винаги в бденията, липсва им смирение; изпадат в чревоугодие, отдават се на страстите си, заяждат се помежду си, прекарват целия ден в проклятия и псувни – как става така, че тяхното държание не се счита за грешно? А ние монасите, с нашите пости; бдения; спане на земята; ядем само хляб; въздържаме се от вино, олио и всякакви телесни удоволствия; с плач и ридания ние казваме, че сме загубили душите си, че не сме достойни за Небесното Царство, а ще бъдем осъдени на мъки? Нима Законът и заповедите не са дадени за всички еднакво?…
Щастието ще намерите в самите себе си
Автор: Свети Нектарий Егински
Нищо не е по-голямо от чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божи престол. И Какво е по-славно от Божия престол? Разбира се, нищо. Бог казва, че тези които имат чисто сърце: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор 6:16.)…
Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки
Автор: Старец Моисей Светогорец
Две хиляди години след идването на Христос в света Той остава непознат и светът има погрешна идея за Него. Това не оставя незасегнати и християнските общности. Съществува впечатлението, че Христос е просто един Бог сред боговете, Който сега обитава на небесата, много далеч от нас, че религията, която Той основа, е една хубава религия, навярно най-хубавата, и Неговото нравствено учение може да е строго, но е безупречно. Той, разбира се, е историческа личност, но несъмнено не е само това. Той е велик и значим Учител, светът бил облагодетелстван от Неговата проповед и Неговото присъствие било повратна точка в хода на историята, но дори това не е…
Помислите показват духовното състояние на човека
Автор: св. Паисий Светогорец
– Отче, как се получава така, че едно и също нещо двама човека го виждат по различен начин?…
Силата на кръста, който носим
Автор: Свети Теофан Затворник
„А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ говори св. Апостол Павел (Гал. 6, 14)…
Не се оплаквай от своята съпруга
Автор: Старецът Йосиф Ватопедски
И така, днес съм принуден да говоря по този въпрос. За това се изисква малко смелост, но необходимостта ме принуждава да го повдигна, защото всеки ден чувам хората да казват: „Жена ми е такава, жена ми е онакава, всички жени са дяволи…“
