Не отлагай за утре
Автор: св. Тихон Задонски
Смъртта невидимо ходи подире ни и неочаквано ни грабва. А що ще бъде с човека, когато бъде грабнат непримирен и във вражда? С каквото си отидем от този свят, с това и ще се явим пред Христовия съд. Което сега е простено и изгладено, то и там няма да се яви. И така, възлюбений, примирявай се с твоя противник, додето си още на път с него. Затуй внимавай в това, християнино. Ти умееш да оскърбиш твоя ближен: умей и да се примириш с него, и не се бави в тази тъй важна работа, – не отлагай за утре, защото не знаеш, дали ще доживееш до утрешния ден…
Нека има ‘екшън’ в живота!
Автор: Митрополита на Морфу Неофит
Проповед на митрополита на Морфу Неофит в манастира ‘Преображение Господне’, Милеси, Атика – 7-ми юни, 2018г.
Да простиш пред очите на смъртта
Автор: Архимандрит Мелхиседек (Артюхин)
Тази история разказаха участници в бойните действия в Афганистан. В тежко сражение група наши разузнавачи водили бой с голям отряд муджахидини. Отблъснали една атака, втора… Боеприпасите им свършвали, силите им отслабвали, врагът ги превъзхождал многократно по численост. И ето бойците, прикрили се в една тясна планинска клисура, вече си мислели, че в случай на още една такава атака никой от тях няма да остане жив. И когато в тия последни минути войниците, притиснати един в друг, заели кръгова отбрана, един от тях внезапно казал…
Покаянието е нашето духовно сърце
Автор: О. Спиридон Василакос
И покайният човек, проповядвайки чрез живота си покаяние, става път на завръщане за много хора и мнозина ще поревнуват веселието, радостта, мира, Бога, Който ще виждат в живота на покаялия се човек. Да ревнувам покаянието, молитвата, вярата, любовта на другия, а не неговия автомобил и къща. Тази ревност е хубава. Тази ревност става огън, който вътрешно изгаря човека и прави от неговия живот жертвеник, жертва на Бога, „дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено“ – това е ценното. Да стана жертвеник, върху който ще жертвам моята воля, грях, отстъпление, и чрез тази жертва ще приема Самия Бог. Това е благоприятната жертва, тази жертва Бог иска…
За Изповедта
Автор: Митрополит Антоний (Сурожки)
Често ме питат: как трябва да се изповядваме?… Най-прекият, най-решителният отговор на този въпрос може да бъде такъв: …
Една необикновена история за един обикновен човек
Автор: Йерей Димитрий Коничев
В навечерието на Великия пост Алексей Михайлович се разболя и попадна в районната болница. За съжаление, лекарите не могли да направят нищо. „Алексей Михайлович умря“ – казаха ни те, като регистрираха смъртта. Отвели покойника в Алметиевск, в градската морга. Обаче след няколко часа патологоанатомът забелязъл, че тялото дава признаци на живот. Спешно го отправил в реанимацията и на следващия ден старецът дошъл в съзнание. И тогава той помолил да повикат свещеник, за да го изповяда и причасти…
Малките камъчета обръщат семейната каруца
Автор: свещеник Павел Островски
Веднъж при мен дойде на изповед една жена около петдесет годишна. Когато била дванадесет годишно момиче, баща й си отишъл от семейство им, и през целия си живот тя го ненавиждала и не е общувала с него. Той се опитвал да се свърже с дъщеря си, но тя не искала да контактува с него, проклинала го и не желаела да го види…
Съкрушеното сърце и сълзите са храна за душата
Автор: архим. Захария (Захару)
Писанието постоянно говори за дълбоко покаяние…
Докосване до тайната
Автор: свещеник Александър Дяченко
Всеки път на Томина Задушница на определено място между гробовете на двамата си сина ме чакаше стара-престаряла бабичка…
Покаяние и радост
Автор: свещеник Валери Духанин
Колко е важно да разберем: покаянието не бива да се отъждествява с унинието. Покаянието не е нагнетяване на мрачни чувства, не е самоизтезание, за това, че не ставам за нищо, а напротив, освобождаване на душата от мрака на унинието. ..
Ключът за вратата на Бога
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Великите светци имали своеобразен „бутон” . И нашият приснопаметен старец Йосиф имаше такова „копче”: той беше силен, непоколебим, непоклатим, категоричен, но имаше един бутон – казваше се „една сълза”…
За блудния син
Автор: митр. Атанасий Лимасолски
Мисля, че ако има някой достоен за съжаление в цялата тази история, не е блудният син, който – знаете – извършил всички тези грехове и блудства, а след това отишъл при баща си…
Бог е огън
Автор: Св.Йоан Максимович
Автор: Свети Йоан Максимович: Бог е огън пояждащ. Когато някой предмет се докосне до огъня, той се изменя: или изгаря, или се закалява. Така човек, когато се докосва до Бог, или погива, или се спасява. Огънят – винаги е огън! Но ето че от допира с него се получава и пепел, и стомана, в зависимост от това, което се допира…
Покаянието като богоозарено себепознание
Автор: Йоан Корнаракис
На равнището на богозареното себепознание покаянието е автентично и богоугодно, когато човек се връща в себе си, тъй като грехът е именно излизане от себе си. Всеки малък или голям грях е процес и акт на отстъпление на човека от неговото истинско към неговото лъжливо аз.
Най-голямата пречка за покаянието е идеята, която имаме за себе си
Автор: архим. Варнава Янку
Най-голямата пречка – или една от най-големите пречки – за покаянието е идеята, която имаме за себе си. Това е нашето идеализирано аз; това, което мислим, че сме, както и лъжеусещането, което имаме за себе си – маската, която сме създали и сме повярвали, че е тъждествена с нашата личност
Пътят на душата
Автор: старец Емилиан (Вафидис)
Как се случва скриването от очите Божии? Има хиляди начини, например, чрез малодушие. Нали е толкова страшно да осъзнаеш своето нищожество! Особено ако са те уважавали хората, а и ти сам си считал себе си важен, надарен, превъзходен, прекрасен, очарователен, не знам какъв още, и си мислел, че си близо до небесата, и тъкмо на теб, такъв „значим“, ти е нужно да осъзнаеш, че си гол и нищожен!..
Пътят на душата
Автор: старец Емилиан (Вафидис)
У нас има душа, потресена, захвърлена, заточена между четири стени и нищо не виждаща. Тя решава да разбие оградата, стените, вътре между които и е тясно и да се съедини с Бога. Какво е нужно за това?…
“Курбанът” като практика в Църквата
Автор: прот. Вадим Леонов
автор: прот. Вадим Леонов: „Курбан” – това е арабска дума, означаваща жертва и свидетелства за мюсулманското влияние върху християните. Страните, които не са били поробени от исляма нямат в своя църковен живот такова понятие „курбан”…
Покаянието не е вайкане и терзаене -ІІ част
Автор: архим. Андрей (Конанос)
Имаме много погрешна представа за Бога в нас. Чувстваме, че сякаш Бог ни е разгневен. Това споделят с мен много хора – мислят, че Бог ги наказва. Някой казва – баща ми се разболя и разбрах, че за всичко съм виновен аз. Разболя се поради моите грешки! Но ако Бог е направил това, за да те накаже и изпълни с вини и угризения, то това би бил един бог, който сам има проблеми. В твоята представа за Бога сякаш той има психологически проблеми. Мислиш ли, че Бог се дразни и се сърди, гневи се, обижда се, обърква се? Това би означавало, че Бог има страсти и злоба. Нима Бог е такъв?!…
Покаянието не е вайкане и терзаене
Автор: архим. Андрей (Конанос)
Има хора – може и ти да си от тях, които се чувстват зле постоянно. Казват си – имам недостатъци, имам немощи, правя грешки, върша грехове. Ама, винаги ще правиш и винаги ще се връщаш обратно в Пътя! Винаги ще падаш и винаги ще ставаш и чрез себепознание, смирение и простота ще отиваш при Христос и ще признаваш: “Господи, аз съм такъв, такава е душата ми, приеми моето обръщане и покаяние и ми прости.” …
Христос е скрит в Своите заповеди
Автор: арх. Ефрем Ватопедски
За да пребиваваме в благодатта, нужно е да се спазват заповедите Христови, защото Христос, както казва преп. Максим Изповедник, „е скрит в Своите заповеди” , там ние и можем да го намерим. Ние можем да се насладим на Него чрез спазването на заповедите. Ако християнинът постоянно неотклонно пази заповедите, тогава започва да отхвърля греховната нагласа и греховните навици, и греховността в неговата душа се заменя с желание към Бога…
Бог не държи никого насила
Автор: Монах Моисей Светогорец
Човеколюбивият Бог винаги приема обръщането на Своите съгрешилите чеда чрез искреното покаяние. Човекът, който мрази злото и обича доброто, възпълва своето покаяние и отново става възлюбено Божие чедо. Поради своята свобода всеки християнин може да избира каквото иска. Насила нищо добро не се постига…
