Не забравяй, че си образ Божий

Защото великанът не е някой друг, а самият човек. Сега ще ми кажете – ама човекът е великан? Ако знаем и осъзнаем как го е създала Божията любов, ако докоснем творческите предначертания на човека, ще осъзнаем, че наистина е великан. Как се вижда това? Човекът е единственото създание, което може да стъпва върху земята и да бъде на небето. И свидетели са светците. Човекът е единственото творение, което може да се намира във времето и да завоюва вечността. Кажете ми, моля ви, всеки човек, който е образ Божии, не е ли великан? Когато стъпва на земята и може да е на небето, когато се намира във времето и става завоевател на вечността? Дори само от това се вижда великанството на човека. Божията любов не е могла да създаде червей, а само един великан, един реален великан. Знаете ли великият философ Диоген някога какво направил? На всички е известен случаят, където посред бял ден взел един фенер, излязъл на пътя и когато му казали: какво търсиш? Той казал – „Търся човека!”…

Предпоставки за радостта в брака

Семейството. Нека вземем за начало едно ново семейство. Едно ново начало. Двама млади решават да се оженят. Много пъти оттук започват въпроси, които не падат от небето. Това са въпроси, които се раждат от поведението и отношението на тези, които тръгват да правят нещо ново в живота си. Един тaкъв въпрос – е доколко знаем какво искаме. Искам да създам семейство. Добре, какво означава това? Мислили ли сме върху това, разгледали ли сме го, разбрали ли сме колко трябва да се подготвим за това? Разбрали ли сме доколко имаме предпоставките за това, което тръгваме да направим?…

Бракът е смърт на егото

Кой е смиреният човек? Този, който се подвизава да пази Божията воля. Ако имахме това смирение, тогава във всеки един момент и у дома бихме намирали красиво решение. Бихме стигали до него, бихме изцелявали себе си, бихме изцелявали другите. Навярно не съществуват съпрузи, при които да няма моменти на напрежение. Това, което отличава хората, ако имат смирение, е да не считат себе си за уникални на земята и да искат всички останали да служат на тяхното аз. Също така, ако имат смирение и реално обичат, могат да понесат немощите на другия, а не да угаждат на себе си. С други думи, смирението и любовта са едно и също нещо, едното не може да съществува без другото, едното извира от другото, всяко от тях храни другото и поддържа живота на човека красив, автентичен и истински. . .

Ела да пием по кафе!

Днес ще говорим за смирението. Дръзко е да кажеш, че ще говориш за смирението, защото, ако реално искахме да говорим за смирението, навярно трябваше да се отдадем на мълчание. Може би мълчанието е най-добрият начин да говорим за величината на тази велика добродетел. Смирението, казва св. Йоан Лествичник, на свой ред също е една стълбица. Първото стъпало е, че стъпваш на земята, тоест започва от всекидневния подвиг и е толкова високо, че последното му стъпало стига до небето. До това съвършено състояние на смирението стигнала Света Богородица…

Ние можем да открием вечността

Затова не трябва да възлагаш надеждите си, нито на временното тяло, нито на парите, нито на властимащите, нито на славата, нито на дворците, нито на богатството, нито на науката, нито на занаята, нито на красотата, нито на каквото и да е друго. Всичко това е – мираж…

Адът – това е да не можеш да обикнеш

Божията истина е много проста, но ние сме объркани, много пъти не можем да я разберем и да я превърнем в начин на живот…

Ненужните хора

Свети Николай Сръбски /Велимирович/ в своите „Писма от тъмницата”, наред с другото казва, че днес (по негово време)  Бог може да потърси отговор от сръбския народ за много неща. Когато четох това, аз си дадох сметка, че то в пълна мяра се отнася и за нас. Свети Николай споменава множеството безбожни или просто безсъдържателни книги, които се печатат, вместо чрез печатното слово хората да се вразумяват, учат и наставляват във вярата в Бога. Говори за училището, което не толкова учи, колкото осакатява учениците чрез атеизма и гордостта, които насажда. Много са нещата, за които говори той. Пише и за абортите, и за разводите. Има и за „мъжете, достигнали зрелост, но необвързани с брак”. Тях той разглежда също като фактор на всенародната вина. У никого другиго аз не съм срещал нещо подобно. Никога! Затова ми се иска да се спрем на тази мисъл и да я разгледаме…

За бурите в главата

Ако единственото, което обичаме е собственото „аз”, то ние не можем да излезем от себе си и да се променим дотолкова, че да започнем да обичаме…

Егоистът не понася да чака

Трудно е, брате мой, да проявяваме търпение. Нашата епоха е забързана и всички ни казват „Сега. Тук и сега.” Диетични центрове, изучаване на чужди езици, ускорени групи тук и там, всички ни обещават бързи резултати. Всички кухненски уреди са бързи, за две минути.  Микровълнова фурна. Една минута и яденето е готово. Всичко, каквото правим в живота, има скорост. Всичко става бързо и светкавично…

Сами сме много слаби

Причината, поради която се женим, е да има някой, който да ни подкрепя и поддържа, за да стигнем до Бога. Защото сами сме много слаби. Затова си избираме човек, който желае същото, което и ние. Който ще ни помогне да го реализираме. Проблемът се появява тогава, когато партньорът ви не желае това, което желаете вие. Тогава се получава типичният брак на съвременния човек…

Стената на самолюбието

Това е светът на средностатистическия човек, който гледа сериалите, слуша новините, веднъж се ужасява от чутото и видяното, а друг път му се радва, търси „облекчение” и забрава, отдавайки се на своя грях. Това е светът, който се намира в криза. Нямам предвид икономическата криза, а кризата на ценности и приоритети в живота…

Ако наистина обичаш – то винаги е за другия, а не за теб

Автор: схиарх. Йоаким Пар   Когато човек мисли за себе си, другите за него представляват интерес, само ако от тях може да получи нещо. Ако хората ви дадат това, което искате, можете да ги приемете в кръга на своите интереси, те са във вашето съзнание. Ако не ви дават очакваното, вече са извън вашите мисли и дела, държите ги на разстояние. Важно е само това, което вие чувствате, което вие искате – важни ли сте в обществото или семейството, как изглеждате, грижат ли се другите за вас и тем подобни. Не може да мислите за нищо друго освен за себе си – умът ви се върти около себе си и никого другиго. ..

Християните на комфорта

Хубаво е да казваш “Слава Тебе, Боже!”, а не постоянно да молиш за твои проблеми – просто да прославяш Бога. Не се занимавай постоянно със себе си, с твоите проблеми. Ти не си най-главното нещо в живота, нито пък въпросите, които те занимават, са най-важните въпроси във вселената. Христос е всичко. Няма да мине много и ще си тръгнем от този живот. Ще отмине всичко в света. Господ обаче ще пребъдва, Той съществува винаги и ще бъде прославян вовеки. …

Човешкото поведение е контролирано от нашето разположение

Тази сутрин ще говоря за нашето поведение в колектив. Нашето поведение винаги се контролира или, дори може да се каже, е програмирано от нашето разположение…

Четири лекарства за болестта “обида”

Всичко да е заради Бога и нищо заради нас

Ние казваме: “Чувствам, че Бог е редом с мен”. Това е много плитко заявление! Бог въобще не е някъде наблизо, редом. Той е напълно вътре в нас. Цялата работа е в това, че ние не го осъзнаваме, но от това Господ не по-малко е именно там. Без значение способни ли сте да го видите, почувствате, познаете, или не сте способни. Той е там, вас ви няма там, където е Той…

Обидчивостта – втора част

Обидчивостта – това е моето самолюбие

По-добре да загори яденето, отколкото да изгориш ти

-Преди всичко трябва да разберем, че любовта към себе си, това е прелъстяване. Това е страх, самомнение, които живи ще ви изядат и ще ви направят безобразни. Хората, които обичат себе си, не могат да живеят с никого. Виждали ли сте човек, който, като види, че влизате в стаята и слагате нещо на масата, ви казва: Не, не го постави както трябва, трябва да го сложиш ето така? Откъде се взехме толкова луди?…

Ако се срещнем с нашия клонинг, бихме го убили

Господ мисли за нас, промисля за нас и ни обича постоянно. Постоянно – иначе просто не бихме съществували. Ако всичко ви е добре, то от 24 часа ще помислите за Бога 10 минути – през останалото време ще мислите за себе си. Ако обаче от 24 часа Бог мисли за нас само 10 минути, ние просто нямаше да съществуваме. Ако ние създадем семейство и работим за неговото препитание само по 10 минути, щяхме да умрем от глад. Ако постъпвайки в университет, учим по 10 минути на ден, нямаше никога да завършим. Ако искаме да се озовем в рая, искаме да сме с Бога, но Му посвещаваме само 10 минути, а останалото време посвещаваме на грижа за себе си, ние никога няма да намерим Бога…

За егоизма и разсеяността

..Това се случва даже и в духовния живот: човек мисли, че главното дело на живота му е спасението на драгоценната му душичка, а това че редом с него има други хора, нуждаещи се от помощта му, не го безпокои. Ако се обърнеш към такъв човек с молба за помощ, помолиш го, напримир, да измие посудата в храма, той ще отвърне, че трябва да извърши молитвеното си правило, да си спасява душата, а не да се занимава със суетни дела. Подминава всичко, което препятства неговите „цели”…

За благия и болния егоизъм

Двери на православието

Животът на егото

Непосредствено след първото отклонение на човека от повелите на Пътя у него внезапно се надигнало усещането за нещо „погрешно”. Това фундаментално чувство за погрешност („познанието за добро и зло”) обуславя всъщност раждането на егото и следователно на неговото самосъзнание. Както показахме в предходната част на книгата, човекът загубил одеянието си от Несътворена Светлина, дадено му от Бога, и изведнъж осъзнал, че е гол (Бит.3:8)…

С другите да става каквото ще

- Отче, днес ви чакаха много хора, но един млад човек не искаше да чака и влезе без ред. - Да, влезе и каза: „Нужно е да те видя. Бях на Атон, не те намерих и дойдох тук”. „Добре – казах аз – Ти не виждаш ли, че другите хора чакат? Да оставя всички и да се занимавам с тебе?” „Да, отче” – отвърна. Представяш ли си? Хората стоят по стълбите, няма къде яйце да хвърлиш – болни, жени с малки деца… а този настоява на своето. И то да беше относно сериозен въпрос, а то някаква глупост. Важен е той, с другите да става каквото ще!..

Себелюбието и неговите последствия

- Отче, какво е самолюбието? - Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве…