старец Клеопа

 

Три години след първото си поклонническо пътуване до светите земи, през септември 1977, група от четирима отци от манастира Сихастрия, водени от архимандрит Клеопа Илие, потеглиха с влак към Атон.

 

Атон, наричан “Градината на Пресвета Богородица”, е второто най-свято място в християнския свят след Гробницата на Господ. Атон е раят на православните земи, неповторим в християнския свят.

 

Пристигнахме в Солун, столицата на древна Македония, където се срещнахме с някои румънски монаси. Цял ден посещавахме старите църкви и манастири на северна Гърция, след което отпътувахме за Атон.

 

Атон

 

На хоризонта можехме да видим някои Атонски манастири, пристанището Дафни и върха на Атон, над 2000 метра висок. Всичко изглеждаше като Божие чудо. Атон представлява тясна ивица земя с площ от 335 кв. км., над 50 км дълга, в която се поместват двадесет големи манастира, над 15 скита и около двеста килии, големи и малки, в които над хиляда и петстотин гръцки, сръбски, руски, румънски и български монаси се подвизават в аскетизъм.

 

След двучасово пътуване с лодка слязохме на пристанището Дафни и се изкачихме до Карея, столицата на Света Гора. След като получихме входна виза за Атон, тръгнахме към румънския скит Продром, където останахме два дни. В събота вечер, по време на вечернята, расофорен монах Йоан, ученик на отец Клеопа, бе подстриган като монах под мантията на отец Клеопа. Подстрижението беше ръководено от Архимандрит Викторин, игумена на манастир Сихастрия, който му даде името Йоаникий.

отец Клеопа и отец Йоаникий Балан

 

След това бе отслужена литургия и отец Клеопа произнесе красива реч. След трапезата посетихме всички пещери и килии на пустинници около скита Продрому и на следващия ден се отправихме на поклонение в световно-известните Атонски манастири.

 

Първата ни спирка беше в манастира Велика Лавра. Тук се поклонихме пред мощите на Св. Атанасий Атонски в притвора на църквата.

мощите на Св. Атанасий Атонски

 

След това посетихме румънския скит Лаку и манастирите Иверон, Кутлумуш и Ставроникита, всичките реставрирани и подържани във времето от молдавски владетели. Най-силно ни развълнува иконата на Пресвета Богородица, наричана ‘Портаиса’ (Вратарница) в манастира Иверон, където всички се поклонихме, начело с отец Клеопа.

Иверската икона на Пресвета Богородица, наричана ‘Портаиса’ (Вратарница)

 

По пътя към Карея се отбихме за кратко в килията на прочутия исихаст, Паисий Светогорец, велик, свят човек, почитан и търсен в цяла Гърция, който ни изуми със своята святост и смирение.

Килията на отец Паисий в Капсала е обградена от лозя. Почукахме на портата и зачакахме. Дребен на ръст монах, слаб, скромно облечен, на вид на около седемдесет и пет години, но със сияещо лице и изпълнен със смирение, дойде и ни отвори портата. Беше Старецът!

стареца Паисий

 

- Благослови ни, отец Паисий! Ние сме пилигрими от Румъния.

- Господ да ни благослови всички!

Покани ни в малък параклис до килията, където се поклонихме и изпяхме тропара на Пресвета Богородица. След това ни покани в килията си за гости, четири на два и половина метра голяма. Седнахме. Бяхме общо около десет човека. Отец Паисий ни почерпи, по обичая на атонските монаси, с локум и студена вода. След това седна на малко столче на прага на вратата.

- Отец Паисий, идваме отдалеч. Молим – дай ни наставление как да се спасим.

- Простете ми, моля ви. Не съм йеромонах и не се осмелявам да наставлявам свещеници – отговори старецът.

- Независимо от това, намери за нас дума за спасение.

- Отци, не съм завършил още училището на монашеството и не знам много думи.

Виждайки смирението му, архимандрит Клеопа го попита:

- Отец Паисий, коя молитва е по-полезна за монаха: да чете Псалтира или да казва Иисусовата молитва?

- И двете са добри – каза той – само ги казвайте от сърце, с вяра и със сълзи.

- Кой монашески аскетически труд е по-добър – живота в братство или в пустиня?

- Ако имаш смирение – каза старецът – можеш да се спасиш и в единия и в другия. Който иска да е сигурен, че ще се спаси, влиза в братство под послушание; а който обича повече тишината и молитвата се оттегля в уединение.

- Как можем да помогнем за спасението на другите?

- С молитва. Монахът е преди всичко молитвеник и запалена свещ на светилник за всички. Само по този начин можем да помагаме и духовно да изграждаме хора. Първа е молитвата, после примерът на нашия живот, после наставленията.

- Как можем да придобием дара на сълзите?

- Ако имаме смирението на светците, ще придобием и Умната молитва, и дара на сълзите. Не съм съумял да придобия този дар, който се дава от Бог след много труд.

- Какво е мнението Ви за атонското монашество днес?

- Нямам никакво мнение. Но знам, че всички са дошли на Света Гора за слава Божия и за да се спасят. Така всички се насилват, според ревността и силите си, в молитва, в послушание, в пост, в нощни бдения, и във всички добри дела. Всички се смиряват, имат надежда и се трудят и следват Христа. Кой обаче ще се сдобие с короната на спасението не знае никой освен сам Бог.

- Какви книги трябва да четат монасите?

- Преди всичко Светото Писание. След това Жития на светиите и отечески писания. Не е нужно да четем или да говорим много, но трябва да правим много!

- Отец Паисий, колко пъти в годината трябва да пристъпваме към Светото Причастие?

- Гласът на сърцето ни и на нашия духовен отец ни указват колко пъти. Някои по-често, други по-рядко. Но ако монахът може да се причастява веднъж седмично е много добре. Миряните – по-рядко и в съответствие с това, което реши техният духовен отец.

- Какъв друг съвет можете да ни дадете?

- Нека винаги да сме готови за смъртта, “защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий” (Мт 25:13).

- Отец Паисий, колко часа трябва да спи монахът нощем?

- Ако прибавя колко часа спя легнал на легло и колко проспивам на крака, ще видите че спя по цял ден, защото не пазя трезвение с ума си в молитва!

И ние, получавайки голяма полза от смирението и мъдростта на отец Паисий, му благодарихме, че ни прие, за наставлението, поискахме благословението му, и продължихме по пътя си.

След това посетихме чудотворните икони в църквата Протата в Карея, както и в манастирите Пантократор, Есфигмен и Ватопед, където има много мощи и няколко чудотворни икони. Стефан Велики [1] построил пристанище във Ватопед, което се поддържа в добро състояние и до днес.

Продължихме своето поклонническо пътуване с посещение в Хилендарския манастир. От там прекосихме хълмовете и спряхме в Зографския манастир, който е бил построен от основата от Стефан Велики между 1475 и 1502 година. Патронният празник на манастира е празникът на Свети Георги.

След това се поклонихме в манастирите от западната страна на връх Атон – манастира Дохияр (основан изцяло от Алекандър Лапеснеану през 16 век), Ксенофонт, Пантелеймон, Ксиропотам, Симонопетра ( основан от Михаил Смелият [2]), Филотей, Григорият (основан от Стефан Велики), Дионисият (основан от Негой Бесарабски [3]) и Св. Павел.

Когато атонските игумени научиха за идването на архимандрит Клеопа на Атон, не малко от тях го помолиха да даде наставление на братята от техните манастири. Така той даде пет духовни проповеди с отеческо и изключително исихастко съдържание, които утешиха много млади души. Тези проповеди бяха публикувани и обиколиха цяла Гърция.

Напускайки Света Гора посетихме град Атина и манастирите около него и отидохме при великия духовен отец, Порфирий, който имаше дара на прозорливостта.

стареца Порфирий

 

Истински светец на нашето време! Той се подвизаваше в малък скит в Атика. От там заминахме за остров Корфу, при мощите на св. Спиридон, когото отец Клеопа почита извънредно много.

раката с мощите на свети Спиридон

 

Тъй като следващият ден бе неделя, отслужихме заедно света литургия, и отец Клеопа бе поканен да даде наставление в манастира Платитера в града. Късно вечерта отпътувахме с кораб към Италия при мощите на светия йерарх Николай, великия чудотворец, по настояване на отец Клеопа, който искаше да им се поклони поне веднъж в живота си и да изпроси помощта на светеца.

Рака с мощи на свети Николай, Бари

 

В десет часа на другата сутрин пристигнахме в Бари, където се намира катедралата с мощите на свети Николай. Тук всички се поклонихме със сълзи пред неговия реликварий, който се пази под олтара на голямата църква, и изпросихме неговата помощ и посредничество за нас и за нашата страна. Отец Клеопа прочете със сълзи първата част на Акатиста на свети Николай и всички изпяхме „Радвай Се, О Николай Велики Чудотворче!”. Беше момент наситен с много чувство, който никога няма да забравим.

От там отидохме в Рим, където посетихме катакомбите и се поклонихме пред мощите на Св. Калист и Св. Севастиан. След това се отбихме в манастира Челие в Югославия, за да се срещнем с великия сръбски богослов, Юстин Попович. Всички искахме да говорим с този забележителен догматичен богослов, известен по цял свят, който бе насилствено затворен в този манастир [4].

старец Клеопа и свети Юстин Попович

 

Два дена архимандритите Юстин и Клеопа разговаряха чрез преводач. След това отец Клеопа го помоли за личен съвет. Сподели с отец Юстин, че би желал да прекара остатъка от живота си на Атон, но се колебае дали да го направи. Тогава архимандрит Юстин му каза:

- Отец Клеопа, ако отидеш на Света Гора, ще добавиш още едно цвете в градината на Пресвета Богородица. Но какво ще стане с вярващите – на кого ги оставяш? Там ще се молиш само за себе си, а в своята родина се молиш за всички и можеш да доведеш много души, които са без пастир, до Бог. Преди време аз също исках да се подвизавам в аскетизъм на Атон, но накрая се върнах да върша мисионерска работа в родината си.

- Казвам да останеш в своята родина, и така ще спасиш и себе си, и ще помогнеш за спасението на другите. Това е най-голямото добро дело за монаха днес. Особено сега, когато се борим срещу безверие, секти и религиозно безразличие.

След като получи този съвет, отец Клеопа се прибра у дома в мир.

отец Клеопа с духовни чеда

[1] Стефан Велики е бил владетел на Молдова през 15 век; защитавал е земите на Молдавия половин век след падането на Византия. Спечелил четиридесет и седем битки и построил четиридесет и осем църкви. Духовен отец му е бил свети Даниел Исихаст. Цар Стефан е канонизиран от Румънската Православна Църква в 1992 година.

 

[2] Михаил Смелият е бил владетел на Молдавия и строител на църкви. След като Византия пада под турско владичество, владетелите на Молдова, Влашко и Трансилвания (които днес съставляват Румъния) подемат каузата да подпомагат исихасткото монашество като се грижат за манастирите на Атон и в своите родни земи.

 

[3] Негоя Басараб е бил владетел на Влашко от 1512 до 1521. Той е бил най-големият строител на църкви през 16 век. Начетен и високообразован, той се опитвал да осъществи идеала за монарх исихаст. Неговият духовен отец, патриарх Никон, завършва живота си в манастира Дионисият.

 

[4] В края на Втората Световна война, преп. др. Юстин Попович (25 март 1894 – 25 март 1979) е отстранен от поста си на професор по богословие в университета на Белград, поради влиянието, което указва на интелектуалци, обръщайки ги към вярата. Отива в Челие в западна Сърбия, превръща го в процъфтяващ манастир и се труди като духовен отец в него до смъртта си през 1979г.. Канонизиран е от Сръбската Православна Църква през 2010 година.

 

Превод от английски
“Shepherd of Souls” by Archimandrite Ioanichie Balan, страници 144-152