Преживявания с архим. Теофил Переян

Октомври 11, 2019 in Видео, Начална страница





Господ ни се усмихва!

Октомври 5, 2018 in Видео, Начална страница





Да мислим красиво

Ноември 11, 2014 in Беседи, Начална страница, Отечески съвети

 

Преди пет години, на 29 октомври 2009 година, си отиде един от любимите румънски духовници – архимандрит Теофил (Переян). Сляп почти от рождение, старецът не знаеше какво е физическата светлина, но виждаше всичко с очите на ума. Мъдър наставник, с проповедите си той обиколи цяла Румъния, а също и част от Европа, възпитавайки цяло поколение млади християни, които сега са опора на румънското Православие. Той е написал множество духовни книги; в една от тях, наречена: „Елате, приемете радост”, ние откриваме следните поучения:

 

Да сложим порядък в своя ум

 

Всичко в човека започва с неговата мисъл. В живота на хората не става нищо, което да не преминава през мисълта. Затова и цялата грижа на този, който желае да очисти своята душа, трябва да е в това  – да очисти своя ум от лошите мисли и от всички лоши представи, които има в ума.

 

В това е ключът на целия духовен живот и ключът към очистването на душата, а именно – да сложим порядък в своя ум. Който прави така, слага ред в своя живот.

 

Нашият ум е подобен на мелница

 

Би следвало да обогатим своя ум с по-голямо количество мисли, угодни на Бога, съгласни с Божията воля. Такива мисли на първо място ще намерим в Свещеното Писание, след това в духовно назидателните книги, а най-вече и преди всичко в свещените богослужения. Така че е много важно да вземаме участие в службите и да заучаваме текстовете на свещените богослужения, за да се подобри нашето мислене и в нас да се образува съкровищница на благи мисли, които след това ще изтичат от нашето сърце.

 

В  4-ия том на „Добротолюбие”, има едно писание, което се нарича „за авва Филимон”. В това писание между другото се говори, че авва Филимон, който бил отшелник, бил попитан от ученика си:

 

- Отче, защо от всички книги на Писанието, ти преди всичко четеш Псалтир?

 

Преподобният отговорил:

 

- Брат, в моят ум така силно са се запечатали мислите от псалмите, като че ли аз сам съм ги създал, като че ли тези мисли са дошли от мен.

 

Такива трябва да станем и ние – да се обогатим със свещените мисли от божествените богослужения, от Свещеното Писание и винаги да ги имаме под ръка, като своя ум, който е подобен на мелница: тя смила, каквото сложиш в нея; така и нашият ум да приема само благи мисли и мисли по Божията воля.

 

Паденията и възходите стават в ума

 

Свети Марк Подвижник казва, че „в ума на трудолюбивия лошите мисли нямат сила, те угасват, както угасва огънят във вода”. Духовните отци говорят, че „лошата мисъл в началото е подобна на мравка, и ако я оставиш да расте, крепне и се превръща в лъв”, затова неприязнените мисли се наричат мраволъв (мравка-лъв). Мравката, доколкото в началото се проявяват като мравка,  можеш да премахнеш дори с пръст, а ако пораснат и получат сила посредством страстите, то ти вече не можеш да ги премахнеш даже с голям труд.

 

Всичко произтича от мислите, и доброто и лошото имат началото си в мисълта. Възходът и падението се извършват в ума.

 

Молитвата и дисциплината на ума

 

Ключът на духовния живот е дисциплината на ума, а способът за неговото дисциплиниране е непрестанната молитва.

 

Как да предотвратим разсейването на мислите по време на молитва, когато то се е превърнало в навик? Разсейването по време на молитва може да се предотврати само като се насилваме да бъдем неразсеяни и тогава, когато не се молим. В „Патерика” се казва: „Монах, който се моли, само когато се моли, въобще не се моли.”

 

Човек не трябва да чака молитвата, за да не се разсейва, не бива да се разсейва и когато не се моли.

 

Разсеяността е въпрос, касаещ живота на човека въобще. Човешкият ум е устроен така, че не се спира на едно, не се застопорява. Ти едновременно можеш да мислиш и за нещо друго, да имаш още някакво впечатление, освен главното, и в този случай е важно да се съсредоточаваме върху словата, които произнасяш, без да се плашиш, ако се случи нещо друго. Например фактът, че при теб идват помисли, които те разсейват, не трябва да те занимава, освен толкова, че да се стараеш да си по-усърден, за да се намалят тези помисли.

 

Помисълът е фундамента на духовния живот

 

В „Патерика” се разказва, че при авва Пимен дошъл послушник и казал:

 

- Какво да правя, отче? В умът ми идват всякакви зли помисли.

 

И авва Пимен отговорил:

 

-Спри вятъра! – и започнал да бие с ръце вятъра. – Протегни ръце и спри вятъра!

 

- Не мога да спра вятъра!

 

И аввата казал:

 

- Както не можеш да спреш вятъра, така не можеш да спреш и злите помисли! Но можеш да направиш друго, а именно с добрия помисъл да отстраниш злия!

 

Така, постоянството в добрите помисли ще доведе до отстранение на злите помисли. Фундаментът на духовния живот е помисълът, затова и главното в религиозния живот се явява вътрешната дисциплина, дисциплината на ума.

 

Да мислим красиво!

 

Много е важно да знаем, че нашите мисли ги знае още някой – знае ги Бог, знае ги Господ Иисус Христос, Който е истинен Бог и истинен Човек. Христос внимава за нашите мисли.

 

Отчитайки факта, че през нашия ум преминават всякакви мисли, и добри и лоши, и прекрасни и безобразни, е важно да сме внимателни към мислите, важно е да мислим красиво. Защо? Защото ако мислим красиво и само красиво, тогава и ще живеем красиво и само красиво, а ако мислим красиво и живеем красиво, тогава сме щастливи.

 

Критерий за разпознаване на помислите

 

Критерий за разпознаване на това дали помисълът е добър или лош е следният, ако ти можеш да откриеш помисъла, ако можеш да го покажеш наяве навсякъде и винаги, тогава знай, че той е добър, а ако може да го кажеш само на едни, а на други не, защото за тебе би било неловко, тогава знай, че помисълът не е добър.

 

Ние сме по-слаби от помислите

 

Ние сме всичко на всичко грешни хора, и често биваме победени, често помисълът ни надвива. Ние сме по-слаби от помислите, влизащи в нашия ум. Ние сме толкова грешни и така слаби, че ни побеждават някакви помисли…

 

Колко души в света се терзаят от помислите! Не от реалността, не от външни мисли, а от своите, от своето неразбиране, забравянето на Бога.

 

Има хора, които преувеличават всичко до такава степен, че казват, че човек всеки миг съгрешава. Това не е истина. Ако в ума ни идват мисли, чужди на молитвата, защото по време на молитва се проявяват страстите, които носим в себе си, то това не означава, че мислите ни винаги са страстни помисли.

 

Три вида помисли

 

В 1-ия том на „Добротолюбие”, при Евагрий Понтийски се казва, че помислите са три вида: ангелски помисли, човешки и бесовски. Бесовски са помислите, съединени със страстите, т. е. тези мисли, които произтичат от тях и ни показват страстни. Човешки мисли са тези мисли, които не са нито добри, нито лоши, те са средни, защото за водата ти можеш да мислиш и с жадност и без жажда, за златото можеш да мислиш и с алчност и без алчност. Който има индеферентни мисли, той мисли светски, а който мисли за добри неща в тяхната връзка с Бога, има ангелски мисли. Т. е. например той мисли за злато и слави Бога за този ценен метал, мисли за красотите на живота и слави Бога за всичко прекрасно, което е създал. В този случай човек има ангелски мисли. И чрез обикновени неща той възхожда до ангелски мисли, а чрез тях се приближава към Бога.

 

Да бъдем внимателни към малкото

 

Да се грижим за нашите мисли, за нашите намерения, стремежи и с Божията помощ ще можем да въведем порядък в своята душа. А ако сме невнимателни към малкото, то ще стигнем и до великото, както казва св. Марк Подвижник, защото дяволът не презира и малките грехове, тъй като иначе не би могъл да ни доведе до големите.

 

В преп. Доротей има едно сравнение: ти можеш да изкорениш дървото, когато е малко, когато е подобно на трева, а когато заздравее и пусне корени, ти вече не можеш да го отскубнеш, даже и с други хора. Така че е нужно да сме внимателни към началата.

 

Да пазим своите чувства

 

Много, много е важно да пазим своя ум, но за да го пазим е нужно да пазим целия си живот, особено чувствата, чрез които външното влиза в ума, преди всичко чрез зрението и слуха. Който пази своите чувства, има все по-малко помисли, които са противни на Божията воля и с времето те угасват по думите от Патерика: не се бой от мъртвите, а бягай от живите!

 

Бягай от живите, т. е. не се страхувай от мислите които носиш в ума и които с времето се унищожават, а трябва да се бяга от това, което оказва влияние на вътрешното. Даже ако чувствата не са виновни за това, което носим в ума, те са прости пътища чрез които в ума влиза външното. А умът е това, което преработва помислите, и ако той е страстен, вижда всичко във връзка със страстите, които човек носи в себе си.

 

Да имаме трудолюбиво сърце

 

Свети Марк Подвижник говори, че „не се образува облак без духането на вятър, и не се ражда страст без помисъл”. Това е аскетическияг принцип – всичко в човека започва с неговата мисъл. Затова е нужно да има ред в живота. Който е невнимателен към помислите, той не може да се надява да води неопетнен живот.

 

Същият Марк Подвижник казва, че „ както огъня не остава във водата, така и злият помисъл в сърце трудолюбиво”. Ако си удържим от злото, лошият помисъл е в ума, който те гнети, който постоянно се върти в главата, това значи че в теб няма трудолюбиво сърце, че в душата ти няма нещо, което да унищожи лошия помисъл, да премахне съответната обсесия (от лат. obsessio – натрапчиви нежелани и непроизволни мисли, идеи и представи, предизвикващи негативни емоции).

 

Веднъж през деня, не помня на кое богослужение аз бях в храма и забелязах, че имам едновременно три мисли. И мисълта за това, което се казва в службата, и Иисусовата молитва, и не знам какво още, което ми е дошло в главата. И аз си казах: Господи, погледни, виждаш ли, какъв е умът? Умът е създаден, за да не се спира на една единствена мисъл. Защо? Защото само така той може да е действен в ежедневието.

 

При мен често идват хора и казват, че техният ум не се спира на молитвата и на богослуженията. Аз си давам сметка че това е така, че и моят ум също не се спира. Тогава аз казвам: скъпи мой, това не е грях, това е немощ.

 

Мислите на човека не са като мислите на Бога.

 

превод от руски

източник: православие ру

 

Жажда за Бога

Февруари 22, 2014 in Отечески съвети

Архимандрит Теофил (Переян) е роден на 3 март 1929 година в градчето Сибиу, в семейството на обикновени селяни. Още като младенец той ослепява, вследствие на болест. През август 1942 година 13- годишният Йоан (това е светското име на отец Теофил) идва в манастира Бринковяну Симбета де Сус, където на умна молитва го учи йеромонах Арсений (Бока). През 1948 година, завършвайки училището за незрящи, той постъпва в Синиуския богословски институт, защитавайки през 1953 г. диплома на тема „ Спасението на Новия Завет”, той веднага постъпва в скъпия на сърцето му манастир Бринковяну Симбета де Сус. Но наставникът му вече не е там: отец Арсений вече 5 години откакто служи в друг манастир. В същата година Йоан приема монашески подстриг, а през 1960 г. е ръкоположен за йеродякон и едва след 23 години – за йеромонах; през 1986 г. той става протосингел, а през 1988 г.- архимандрит. Започвайки от 1922г. до края на живота си, отец Теофил неуморно изнася проповеди както в Румъния, обикаляйки почти всички градове на страната си, така и извън нея, а също по радиото и телевизията. Вярващите се отнасят към него с изключително благоговение, хвърляйки в краката му своите дрехи, за да може той, настъпвайки ги, да ги освети. Любимата аудитория на архимандрит Теофил били младежите, сърцата на които той можел винаги да покори. В своите проповеди учел младите хора на вяра, молитва, духовен живот и вярност на Православието – вярата на предците. Цяло поколение млади хора, хиляди членове на „ Асоциацията на студентите – православните християни на Румъния са израснали с проповедите на отец Теофил (Переян). За младежите той написва повече от 30 книги, радващи се на голямо търсене, сред които са: „От съкровищата на моето сърце”, „Елате и приемете радостта”, „Мислете красиво”.

 

Архимандрит Теофил се представя пред Бога на 29 октомври 2009 година на 80-годишна възраст, от които 56 отдадени на служение на Бога в един и същи манастир.

 

- Отче, колко важно е да искаме прошка от ближния, и какво означава да простим на ближния?

 

- Да простим на ближния е въпрос на християнски живот. Христос Бог ни е оставил молитвата , за да се обръщаме с нея към Небесния ни Отец, и сред прошенията в молитвата „ Отче наш” има едно, което е формулирано от Христа нашия Господ по следния начин: „ И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.” Така че, Христос Бог изисква от нас да прощаваме греховете един другиму, давайки прошка на хората, съгрешаващи против нас. От това как е формулирано това прошение, следва, че Бог ни прощава, ако и ние прощаваме, когато прощаваме и както прощаваме, т.е. Той ни задължава да прощаваме. Завършвайки молитвата „Отче наш”, както ни е представена в Светото Евангелие от Матея, в гл.6:14-15 Христос Бог отново се връща само към едно от прошенията и казва , че ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Прошка е нужно да даваме от душата си, и това разбираме от притчата на Спасителя, която четем в светото Евангелие от Матея, гл.18, където Христос Бог отговаря на въпроса на св. апостол Петър: „Колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?” така: ”Не ти казвам до седем , а до седемдесет пъти по седем”, а след това разказва притчата за двамата длъжници. Накрая Той прави извода от притчата , че прошка е нужно да даваме от сърце, а ако не прощаваме от сърце, то и Бог не ще прости нам прегрешенията ни. Преди началото на Великия пост, в неделята, която предхожда началото на поста, се четат от Евангелието от Матея, глава 6, следните думи: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да ви прости съгрешенията ви”, значи ние започваме подготовката към светото Възкресение с дълга да прощаваме. А в самия ден на Възкресението и през цялата Светла седмица, в храма се пее песен, част от която гласи: „Ден на Възкресение е, да присияем от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат да кажем: братя! И всичко да простим заради Възкресението и така да възкликнем: “Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта победи. И на тия, които са в гробовете, Живот подари”. Тези думи са и за наша проверка, защото в началото на поста сме били настроени да прощаваме, а сега проверяваме себе си, взели ли сме присърце този дълг да прощаваме, и изпълнили ли сме го; в състояние ли сме да обичаме и да прощаваме на онези, които съгрешават по отношение на нас. Така, че през Светлата седмица ние трябва да прощаваме всичко заради Възкресението. Прошката е нещо, което е нужно да помним не само на Възкресение, не само през Светлата седмица и не само по време на поста, но и през всички дни на нашия живот.

 

- Ние знаем, че Бог е любов. Как любовта, която изливаме върху онези, които съгрешават по отношение на нас, или върху враговете ни, действа в тях?

 

- Скъпи мой, има закоравели хора, които не може да покори нито човек, нито Бог! Но ето го и предимството на нашето положение: ако ние обичаме онези, които са ни причинили зло, онези, които съгрешават по отношение на нас, онези, които враждуват с нас, то ползата е на наша страна, не толкова на тяхна, колкото на наша: ние се наслаждаваме на любовта, която се излива, и колкото повече обичаме, толкова по-щастливи сме! Христос Бог ни е дал заповедта да се обичаме – даже враговете си да обичам е- за наша полза, за наше благо, за наше удовлетворение, за наше щастие, което се достига чрез любовта.

 

- Отец Теофил, що е това жажда за Бога, как се ражда тя и как става така, че човек може да се храни с жаждата за Бога?

 

- Скъпи мой, жаждата за Бога е реалността на човешкото битие: Бог е създал човека така, че той да има жажда за Бога – човек не я достига, Бог я дава. Човек използва това качество, търси Бога, стреми се да се приближи до Него, да изпълнява волята Му според своето разбиране, според силата си, и така се осъществява възрастването му и в любовта към Бога, и в приближаването към Бога – чрез жаждата за Него.

 

- Как да достигнем познанието за Бога? Кой път на духовното познание е най-високият?

 

- Познанието за Бога ние можем да достигнем чрез чистотата на сърцето. Христос Бог е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” И ние трябва да се стремим да имаме чисто сърце, за да познаем Бога, трябва да изтръгваме от сърцето си, от съществото си всичко негативно и да поощряваме всеки добър помисъл.

 

- А как да очистим сърцето си от страстите?

 

- Скъпи мой, много просто. Сърцето се очиства от страстите чрез контрола над помислите, контрола над ума. Това означава, че ние трябва в съзнанието си да имаме хубави мисли, да имаме в душата си светлото желание да служим на Бога. В „Добротолюбие”, книга с духовни наставления, се казва: „Както огънят не ще пребъде във вода, така и злият помисъл не ще пребъде в сърце, любещо подвиг.” Та, ако душата се стреми към доброто, злото няма сила. А ако тя не се стреми към добро, човекът може да бъде обсебван на пристъпи от всяко зло. Кой е висшият дар, който е нужно да принесем на Бога? -Нашето съществуване.

 

- Коя добродетел, считате за най-велика?

 

- Скъпи мой, не съществува „най-велика” добродетел, а и не може да се каже коя добродетел е най-велика, защото всяка добродетел е хубава, когато е на своето място. Едни казват, че молитвата е добродетел, други – любовта, трети – смирението. А в действителност, най-великата добродетел е делото, което можеш и вършиш в името на Бога.

 

- А любовта?

 

- Любовта е богословска добродетел, една от най-непоклатимите добродетели, така че от нас се иска само да насочваме любовта – към Бога, към ближния, към нас самите.

 

- Може ли човек да се спаси без смирение?

 

- Не може да се спаси, защото не се уподобява на Бога. Ако Синът Божий стана Човек, смирявайки себе си, то никой не може да се уподоби на Сина Божий, ако не се смирява.

 

- Защо някои свети отци наричат човека”нов ангел”?

 

-Човекът е новият ангел, защото има склонност и към ангелския живот, но и към земния също.

 

- Как християнинът може да се избави от самолюбието, егоизма и високомерието на нашите дни?

 

- Братко, от това не можем да се избавим, не можем да се спасим по друг начин, освен с Божията помощ, чрез молитвата, усърдието, чрез отстраняване на негативното от душата и чрез искрено желание да служим на Бога.

 

- Кой от монасите е по-близко до Бога, отче Теофиле? Онзи, който безмълвно се подвизава в пустинята?

 

- Свети Йоан Златоуст казва: ”Адам, бидейки в рая, падна, а Лот в Содом се спаси. Саул не се спаси в царския дворец, а Йов се спаси на купчина боклуци.” А това означава, че ако човек отсече своята воля и желания, ще се случи волята Божия и за него не ще се намери вече място, нито дело, което да попречи на спасението му.

 

- Къде отиват душите на умрелите след смъртта?

 

- В онова място, което са си приготвили през живота си.

 

- Може ли Църквата да помогне на душите на вярващите след смъртта им?

 

- С молитва и милостиня.

 

- Какво е нужно да правим ние християните, за да получим милост в деня на Страшния съд?

 

- Самите ние да имаме милост.

 

- Какви наставления давате на вярващите, отче, за да ги укрепите в трите богословски добродетели: вяра, надежда и любов?

 

- Скъпи мой, този въпрос не е простичък, защото вярата, надеждата и любовта са нещо, което се случва не на мига, а във времето. А тогава, всичко укрепващо вярата са делата на вярата, които я умножават. Върши дела на вярата, за да преуспяваш в нея! Който има вяра, той трябва да я проявява чрез живота, който води. Ако ходи в храма – проявява своята вяра, ако пости – проявява своята вяра, ако е доброжелателен – проявява своята вяра, ако съчувства на немощите на другите – той проявява своята вяра и с това сам възраства в нея. Що се касае до надеждата, тя винаги е свързана с вярата, защото който вярва, той се надява. Молитвата пък, както казва св. Йоан Лествичник, е „изтребление на отчаянието и проява на надеждата”. Човек проявява надеждата си, когато се моли, когато вярва, че Бог ще приеме молитвата му, когато се устремява към доброто. А любовта е най-всеобхватната добродетел и тя трябва да се укрепява с дела на любовта. Св. апостол Павел в първото послание до Коринтяни, в 13 гл. описва добродетелите, които се градят върху любовта, а имено казвайки: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…” – по този начин, всяка от тези добродетели се съдържа в любовта, укрепва я! Така че, аз убеждавам вярващите, да търсят добродетелите, да ги придобиват, да ги имат, да живеят чрез тях и да ги проявяват.

 

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Сп.”Амвон”,бр.1 (год. 8) април, 2012