Диалог с един млад атеист

Октомври 26, 2018 in Видео, Начална страница





Трябва да разпространяваме духовния опит чрез интернет

Юни 8, 2015 in Беседи, Начална страница

 

Стремителното развитие на информационните технологии за последните две десетилетия действително доведе до неочаквани резултати, за които през 70-те и 80-те години не можеше и да се мечтае. Интернет, електронна поща, уеб ресурси, социални мрежи са част от нашия бит, работа, наука, образование, почивка. Интернет позволява да се съкратят разстоянията и даже да изчезнат. По този начин, една новина може да се предава посредством Интернет за няколко секунди от единия край на Земята до другия – всички ние имаме такъв опит. Беседа с използването на визуален контакт, сега се случва безпрепятствено, независимо от разстоянията. Единственото условие е ползвателят да е включен към Интернет. Действително, използването на Интернет е толкова просто, че всяко дете или стар човек може с лекота да го използва.

 

По този начин Словото Божие може да се предава навсякъде по Земята. Това, което се случва тук в Атина пред аудитория от сто човека, може да бъде записано и да се предава до хиляди или даже милиони потребители или даже да се предава в онлайн режим, така, както това се случва с нашата конференция.

 

Но ние трябва да разбираме, че Словото Божие не е просто човешка реч, то носи божествена енергия, която може да възроди духовно човека и истински да го утеши, и това може да стане чрез Интернет. Ние знаем за много случаи, когато различни хора – атеисти, идолопоклонници от Индия, Япония, Непал са открили Православието чрез интернет и са се възродили, защото са открили истината, това, което са търсили в този живот, намерили са Христа.

 

Неотдавна в нашия манастир дойде холивудският актьор Джонатан Джаксън. Аз го попитах по какъв начин е станал православен. Той ми каза, че много му е помогнал интернет. От друга страна, благодарение на интернет, християни, които са се отдалечили от Бога, са се върнали при Господ, намерили са себе си и своето място в този свят. Има хора, които са били на границата на абсолютното разочарование и, чувайки някакви слова в интернет, са намерили тази необходима духовна сила, намерили са надежда и сега се развиват духовно.

 

Разбира се, православното Божие Слово присъства по-малко в интернет в съотношение с другите слова. Когато говоря за друго слово имам предвид науката, политиката, а също и такива прояви като мода, шоу бизнес или даже развращаващи ресурси, които за съжалени водят по показателите за посещаемост.

 

Аз мисля, че днес Словото Божие трябва да има силно и мощно присъствие в мрежата. Болшинството от хората днес са дезориентирани, постоянно попадат в безизходици. В тази епоха само Божието Слово може да утеши човека, да го информира, да го увери във възможността за вечния живот. Божието Слово, разпространявано чрез интернет може да има изцелителна функция за човека.

 

Създаването на цифрови библиотеки със съответното съдържание се явява необходимост и трябва постоянно да се поощрява и размножава. Наследството и мъдростта на светите отци с техните забележителни текстове трябва да се използва колкото може повече по най-съвременния и оптимален способ. Цифровизацията, категоризацията на светите отци ще предостави възможност на интернет потребителите да намират текстове, информация по теми, които ги интересуват. Още повече, цифровизацията и поместването на Словото Божие на уеб страници, особено учението на светите отци, а също и старците на ХХ век ще принесе духовна полза на нашите съвременници.

 

Старецът Ефрем Катунакски казваше: „Ах, колко е жалко, че нямахме възможност да записваме изказванията на стареца Йосиф.” Ние разбираме, че действително е много важно, когато тези слова се произнасят от хора, които са изпитали, получили са личен опит в невидимата духовна война. Свети Паисий казваше: „Записвайте всичко духовно, което слушате, и този опит, за който сте чули от другите, защото ще дойде време, когато този опит ще бъде изчерпан, и вие ще имате духовен дефицит.” Действително, за последните няколко години имаше голямо развитие на издаването на книги с богословско съдържание, особено в Гърция, но и в другите православни страни.

 

Но за съжаление има православни, които поради езиковата бариера нямат достъп до тези ценни текстове. Още повече, обикновената книга, написана на хартия, днес се намира в сериозна криза. Едновременно с това продажбата на електронни книги расте. Затова можем да кажем, че можем да използваме тази тенденция. Казваме, че всичко това е добро и угодно на Бога, когато всичко се случва правилно.

 

Интернет е съвременно средство, което поощрява глобализацията. Тези, които искат да прокарат своите идеи за глобалната история, глобалната икономика, глобалната държава и глобалния лидер, знаят как да използват интернет, и действително те го използват на високо ниво. Защо и ние, православните, да не използваме този инструмент за издигането на глобалната роля на Православието? Защо да не го използваме за обединението на православието и за своята мисия в Икумената?

 

Правилното използване на интернет зависи от потребителя. Разбира се, интернет не може да замени живото общение. Разбира се, никой не може да достигне определено духовно ниво само чрез Интернет. Православието е човекоцентрично. Приоритет винаги има незаменимата ценност на човека, индивидуалната личност. Интернет е средство, това е инструмент, който ни помага и може да пренесе полза, но, за да може вярващия да води истинен духовен живот, трябва да има личен контакт с духовния си отец.

 

Затова, комуникацията с другите братя се явява необходимост, за да изпитваш любов и да участваш във всички Тайнства на Църквата. Съществуват и случаи, когато прекомерното използване на интернет, даже за добри и духовни цели, създава зависимост, в резултат на която се появява изолация, асоциалност, а също и пагубно влияние върху човешката личност. Така че понякога Интернет може да донесе негативни резултати: вместо да доведе по-близо до Христос, напротив, той отдалечава от Бога. Затова върху нас лежи голямата отговорност да разпространяваме и предаваме Словото Божие по колкото може по-креативен, полезен и съвременен начин, но също трябва да информираме паството за това, как да се използва Интернет с полза и да подчертаваме всички негативни явления, които могат да бъдат предизвикани от неправилното използване на тази технология.

 

Това е една от целите на нашата конференция, която се провежда за първи път на световно ниво за православните. Това е голямо благословение, че първата такава конференция се провежда в нашата страна. Бих искал да благодаря на организаторите: онлайн списанието „Пемптусия”, а също и на „Богослов” от Русия. Нашият манастир винаги с голяма любов и интерес поддържа активността на института „Свети Максим Грек”. Надяваме се, че тази конференция ще съумее да противостои на предизвикателствата на съвременния свят, и всички участници ще използват новите технологии и интернет за своя духовна полза.

 

източник: Правмир

 

Който иска, да Ме последва!

Март 20, 2014 in Беседи, Начална страница

 

 

Съвременният човек живее в комфорт.  Удобствата са предмет на неговото желание. Целта на живота на съвременния човек е да придобие и да се наслади на колкото се може повече материални блага при колкото се може по-малко труд и борба. Трудолюбието, като средство за придобиването на всяко духовно и материално благо, е рядка добродетел в наши дни. Напротив, избягването на труда характеризира всяка възраст и социално съсловие.

 

Как такъв човек може да разбере смисъла на Кръста? Как може да познае, да обикне Христа, игнорирайки Неговия Кръст? Как може, накрая, да вкуси своето собствено спасение, ако се откаже да повдигне своя кръст?

 

Безусловно, спасението на човека -  това е дар от Бога, но  той се преживява опитно се преживява чрез приобщаването към Христовите страдания. Свети Григорий Палама казва, че Христос ни е оставил в качеството на пример образа на Неговия живот. Така, както Той е проживял Своя земен живот. Христос го е проживял за нас, а не за Себе Си. Значи, ние сме длъжни да бъдем причастни на земния живот на Христа, за да можем в бъдеще да придобием изпълнената с любов вечност. Да повдигнем Кръста и да вървим след Христос: на Тайната Вечеря, в Гетсиманската градина, пред лицето на Пилатовото безчестие, на бичуването, на насмешките, на Голгота, в Ада, на смърт.

 

Съпричастието на християнина на Христовите страдания става по духовен начин – вярващият приема Господния Кръст, като свой собствен кръст, невидим, но реален и знаен само от Бога. Но и всяка скръб, която понася християнинът, изпълнявайки заповедите Божии, се зачита като кръст.

 

Епохата, в която живеем, е преимуществено антихристиянска. Нашата епоха – това не е времето на Византия, когато повечето хора са били съзнателни християни. Да се живее по християнски днес е много трудно, но и несъмнено в пъти повече – значително дело. В очите на съвременния постмодерен човек истинският  християнин изглежда като нелепо, безсмислено същество. Него несправедливо го обвиняват, клеветят, преследват, вкарват го в затвора, защото е Христов и защото е способен да повдигне своя кръст без оправдания и без желание да защити сам себе си. Той следва по стъпките на победения, прогонения, заключения, разпънатия Христос. Тази позиция не се ражда в рамките на човешките разбирания. Тя се определя от истинската устременост към Христос, и сам Христос я вдъхновява.

 

След разпятието на Христа е последвало Христовото Възкресение. Така и за християнина, понасящ скърби и изпитания, след кръста ще последва неговото лично възкресение. Доброволно повдигайки своя личен кръст, той се приобщава в пълнотата на божествения живот. Само посредством кръста може да се преживее и възкресението, действителната и неотнимаемата радост.

 

Приблизително преди четири години за нашата обител започна период на изпитание и кръст. Причината за клеветите и обвиненията е  духовното неведение, затова ние прощаваме на всички. Символът на Кръста, който е бил проклятие, чрез Христа стана благословение. „Защото чрез Кръста дойде радост за целия свят.” И ние, като братя, в единство и любов , чувстваме тази радост в нашите сърца. След Кръста следва Възкресение.

 

Молим се Господ да даде богатите Свои благодеяния на всички подложени на многоразлични изпитания, „разпънати” хора и светлината на Възкресението на целия свят.

 

Игумен на Свещената Велика Обител Ватопед, Архимандрит Ефрем.

 

превод от руски

 

 

Що за исихаст?

Септември 7, 2013 in Начална страница, Сладкарница

 

- Явява ли се такава черта на характера като способността да се смеем пречка, да се общува и да се живее по Евангелието?

 

- Това не е пречка, главното е човек да бъде внимателен и да се старае да се обръща навътре към себе си.

 

Веднъж отидох да видя стареца Паисий, никога няма да забравя това, при него бяха дошли някакви космати млади хора, и виждам старецът Паисий се шегува с тях, смее се и на всеки пет-десет минути им изнася локум да ги черпи. Всички се радват, такава атмосфера. Казах си: “Що за исихаст е това?”- току-що започвах да живея в Кутлумуш- постоянно смях, шеги, усмивки? Що за исихаст е това? Когато хората си отидоха останахме аз и още един монах, и старецът веднага отговори на моя помисъл и каза: “Деца, аз слизам до тяхната мяра, но знаете ли, веднага щом вляза в келията умът ми се възхищава и започвам да плача”. И това е човек, който се смееше, шегуваше се с тях. Важно е доколко монахът се старае и доколко му се отдава да влиза в своето сърце.

 

Затова нашият старец Йосиф ни казваше, че истински исихаст е онзи, който е достигнал такова състояние, че във всеки час може да плаче, независимо къде се намира и с кого.

 

превод от руски

 

 

 

Христос е скрит в Своите заповеди

Юли 25, 2013 in Беседи

 

За да пребиваваме в благодатта, нужно е да се спазват заповедите Христови, защото Христос, както казва преп. Максим Изповедник, „е скрит в Своите заповеди” , там ние и можем да го намерим. Ние можем да Му се насладим на  чрез спазването на заповедите. Ако християнинът постоянно и неотклонно пази заповедите, тогава започва да отхвърля греховната нагласа и греховните навици, и греховността в неговата душа се заменя с желание към Бога.

Желанието за Бога е дар на Божествената благодат, който се проявява в непрестанното пазене на заповедите и непрестанната молитва. Както казват светите отци: „Умът, вкусил благодатта на Светия Дух не може да се успокои дори и за секунда, ако той не пребивава в общение с Бога”.

 

Когато човек привикне да има постоянно общение с Бога, тогава умът му започва да се просвещава и човек започва да вижда цялата величина на своя грях, цялата бездна на своето падение много по-различно, отколкото по-рано. Умът се просвещава и вижда цялата дълбочина на  своята греховност, но той не се отчайва, не се разочарова, не губи смелост, но греховете, които просветеният ум вижда, стават храна за покаяние. Тогава само и започва човекът да се кае истински.

 

Първите думи на Христа, когато Той за пръв път излязъл на обществено служение, са били призивът: „Покайте се!”

 

В гръцкия език този глагол е в повелително настояще наклонение (и продължително) време много точно предава смисъла на заповедта на Христа. Спасителят като че казва „кайте се постоянно” [5]. Това деяние на покаянието придава плач на сърцето, който не е някакво меланхолично настроение, но е радостно разположение.

 

Този „плач по Бога” светите отци са наричали радостотворен плач , защото този плач дава радост, дава ликуване, в този случай човек усеща истинна радост, която е не някакво психологическо настроение, а плод на Светия Дух. И след „плача” човек преминава към сълзите. Както казва преп. Исаак Сирин: „Сълзите са признак за милостта Божия” [6].

 

Ако човек продължи духовния подвиг в това направление – в пазенето на заповедите, в покаянието, в плача, в сълзите, тогава му се удава да избягва деятелните грехове, т. е. греховете чрез действия.

 

Ние знаем, че грехът започва от помисъл, след това се извършва в думите и след това вече в делата. Ако човек постоянно се подвизава в делото на покаянието, то първо ще му се удаде да избегне греховете с действие, след това той ще продължи да се бори с грехове, извършвани чрез дума, и след това вече ще започне борбата с помислите. В такъв случай умът започва да се приближава към Бога чрез съзерцателен живот .

 

Тогава умът придобива по-различен вкус към Божествената благодат[7], той вижда не само своя греховен живот, но и Божествената Отеческа и Майчинска намеса на Божия Промисъл. И тогава той вече преминава към  следващия етап: излиза от първия стадий на вярата, който е бил при него след светото Кръщение, и преминава на следващото стъпало – на виждащата вяра. Защото осветеният и благодатен ум вижда в своя живот Божият Промисъл  и благодарение на това виждане, той става твърдо вярващ.

 

Както ние знаем, Христос отделя голямо внимание на вярата, която е ключ към тайнствата на благодатта. Както четем в Светото Евангелие, Христос при всяко чудо на изцеление е хвалел вярата на хората, например: „О, жено! Голяма е твоята вяра” (Мат. 15:28),  или на друго място: „И в Израил не Съм намерил толкова голяма вяра” (Мат. 8:10, Лук. 7:9).

 

Бъдете уверени, че ако ние продължим по този начин, то и ще вкусваме онова, за което е говорел Христос, защото Христовата Църква не е Църква на някаква идеология или философия, но Църква на духовния опит. Когато човек стои в  благодатта, когато той изцяло се посвещава на Бога, то както е казал Христос, той на първо място търси Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало му се придава (ср.: Мат. 6:33, Лук. 12:31).

 

текстът е публикуван в сайта : http://carstvo-maloe.com

 

 

 

Беседа с Архимандрит Ефрем, за гледането на телевизия и за духовния живот

Юни 1, 2013 in Беседи, Начална страница

 

Въпрос: По какъв начин телевизията вреди на духовния живот?

 

Отговор: Светите Отци казват, че смъртта влиза през вратата, имайки предвид душевната смърт, която се явява последствие на греха, проникваща в душата чрез петте чувства: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус. Вследствие на това цялото православно аскетическо учение е основано на подчинението на чувствата на ума. Например: ние ядем, за да живеем, но не живеем за да ядем. В първия случай храната се явява удовлетворение на биологическата потребност, а във втория- удовлетворението на желанието, превръщайки го във висша цел и източник на наслаждения. Свети Йоан Богослов в своето първо съборно послание казва за трите прости, но доста изчерпателни тълкувания на понятието „свят” имайки предвид това, на което се основават мирските грижи: похотта на очите, похотта на плътта и житейската гордост.

 

Днес телевизията с огромно усърдие се опитва да предостави на хората зрелища, удовлетворяващи светските интереси, тъй като болшинството от хората предпочитат светския живот, отдалечават се от Бога и от спазването на Неговите заповеди, които ни водят към святост и обожение, Хората избират материята вместо духа, преходните удоволствия на чувствата вместо вечността и съединяването с Бога, които могат да бъдат достигнати в земния живот.

 

По такъв начин, телевизията предоставя всичко, което може да удовлетвори човешкото любопитство (похотта на очите), което води към по- нататъшно телесно разслабване (похотта на плътта), наслаждение, сладострастие и телесни удоволствия. А те пък водят до житейска гордост, самодоволство, високомерие, желания за кражби и злоупотреби, и в крайна сметка, убийството на ближния, което се явява последен стадий на човешкия егоизъм и желание за превъзходство и власт.

 

Затова телевизията в по- голямата си част от програмата показва сцени на насилие, разврат, престъпление.  Вследствие на това човешкия разум ежедневно се пълни с недостойни и неприлични неща, тъй като съвременният човек прекарва много време пред телевизора, компютъра и интернет. Постоянно наблюдавайки различните аморални неща, човекът осквернява своя разум. И, когато се осквернява разума, човек страда, тъй като осквернения ум го отдалечава от Бога.

 

Въпрос: Защо телевизията притежава такава огромна сила?

 

Отговор: Тя има такава сила, защото на съвременния човек е свойствена психологическа потребност от развлечения. А най-достъпното развлечение-това е телевизора. За малко пари може да се купи телевизор и да се устрои в къщи кинотеатър. И тъй като съвременните хора са бездуховни, наблюдаването на движещите се картини се оказва за тях достатъчно развлечение. Тези картини нанасят на човека вреда. Много голяма вреда. Отначало умът на човека се отчуждава и разрушава, а после в следствие постоянното гледане на аморални филми, се осквернява и разрушава самия човек.

 

Въпрос:Каква роля играе телевизията във формирането на колективното съзнание?

 

Отговор: Сега телевизията се намира във властта на силните на този свят и на тъмните сили, които желаят глобализация и се стремят към това, хората да мислят еднакво. Те фактически промиват мозъка на хората, заставяйки ги да виждат бялото черно, а черното бяло, в зависимост от желанието на националния център на властта, която има икономически контрол над телевизионните канали.

 

Освен това телевизията натрапва в ценностните качества премахване на нравствеността, дезориентира хората, отвращава ги от духовната култура и националните идеали. Те искат хората да останат само плът, и да не мислят за нищо духовно. Както вие можете да забележите, че в днешно време болшинството филми и телевизионни програми нямат нравствен подтекст, който да способства развитието на добродетелите и етикета. Повечето актьори са носители на мним морал. Филмите от всички страни на света са сходни по своето съдържание. Това се прави за да се обезличи човека. Човекът трябва да си загуби лицето- ето такъв е повсеместно действащия лозунг на тъмните сили.

 

Въпрос:Наистина ли телевизията вкарва човека в грях?

 

Отговор:Безусловно. Съгрешава разума, гледайки аморални филми. В наше време за човека не представлява трудност да седи в своята стая и да гледа по телевизора всякакви непристойности, които жадува неговия ум. Разумът се разпалва и неизбежно се прилепя към греха.

 

Въпрос:Телевизията подхранва ли страстите?

 

Отговор:Разбира се, особено това се касае за плътските страсти. И в края на краищата, човек отстъпва на тези страсти. Както е известно, нравствеността е необходима предпоставка за духовен живот. Ако човек не обладава нравствена чистота, то той няма да може да получи Божията благодат. Това е невъзможно, каквото и да прави той може да е въцърковен, да се моли, но всичко това няма да има смисъл, ако той не се опитва да стане чист нравствено. Все едно да се пише върху вода.

 

Въпрос: Телевизията не показва ли живата действителност и човешките взаимоотношения?

 

Отговор: Тя показва живата действителност, но тази действителност е греховна. Ако телевизията показваше духовната реалност, то тя би станала забележително средство за нравствено възпитание. За съжаление, сега много рядко може да се срещне програма на духовна тематика. В Солун има само един телевизионен канал-Е4-който показва полезни предавания. Но той е един на сто, даже на хиляди.

 

Въпрос: Не може ли човек да гледа телевизия избирателно,т.е. само това, което му е от полза?

 

Отговор: За съжаление на човек му е трудно да подходи избирателно. Въпреки, че има дистанционно управление, човекът, включвайки телевизора, се оказва под властта на бесовете. И вместо това, да погледа, да кажем само новините, човекът гледа и другите програми. Блажения старец Паисий забранявал да се гледат даже и новините. Свети Силуан Атонски, поч.1938г.,когато не е имало още телевизия, а е съществувала само пресата, казвал, че този, който иска да се научи да се моли- светията казвал за чистата сърдечна молитва- не трябвало да чете вестници и списания, тъй като те внасят в молитвата разсеяност. А какво би казал сега, ако би живял в тази епоха на господството на телевизията и всевластието на греха, където не остава място за опит да се научиш на чиста молитва? „Молещия се човек, казвал свети Силуан, -чувства състоянието на света чрез информация, пратена му от Господа”. Така започнал с болка в сърцето да се моли за целия свят, не изпитвайки необходимост да слуша и гледа новини.

 

Много хора ми казват днес, че с часове седят пред телевизора- както мъжът, така и жената, съвършено не разговарящи помежду си, Един стои пет часа, друг осем! Децата особено през ваканцията, гледат телевизия по 10-12 часа на денонощие. Това е бесовско състояние. И ако гледаха душеполезни и правилни програми! Но децата само си навреждат. Даже и прословутите Мики Маус и тям подобни, които и ние когато сме били малки сме гледали, сега не допринасят нищо положително. Те са престанали да бъдат образи на алтруизма и любовта, каквито са били по- рано. Сега те учат на сатанински морал, показвайки на децата ненавист, злопаметство, убийство. Преуспява този който с лекото отива да убива, -такъв…човек, какъвто ние виждаме в съвременните анимационни филми.

 

Въпрос: Смятате ли, че телевизията е способна да създаде нова религия?

 

Отговор: Тя създава не нова религия, а нова греховна действителност. Човека е прикован в нея и нищо не може с това да се направи. В тази ситуация, създаването на която способства телевизията, човекът не е способен да помни Бога и да богообщува

 

Въпрос: Може ли нашето отношение към телевизията да се превърне в култ?

 

Отговор: Това е факт. Някои хора се отнасят към телевизията така фанатично, както други се отнасят към Бога. Вместо да обичат Бога с цялото си същество, те обичат телевизията. Затова сега така са разпространени телевизорите, които можеш да си вземеш в колата, в самолета. Човекът страда от потребност да гледа нещо. И това е тежка зависимост. Непрестанно гледайки множество различни програми, човекът представа да вижда Бога.

 

Въпрос: Как да се избегне това?

 

Отговор: На човека няма да е необходимо всичко горе казано, ако той живее благодатта в Светия Дух. Но това е доста нелеко. Рядко сега ще видиш такъв човек.

 

Въпрос: Може ли телевизията да се нарече прозорец в псевдореалността? Къде да намерим прозорец в духовната реалност?

 

Отговор: Преди всичко, ние трябва да помогнем на хората да се приближат до Бога и да започнат духовен живот. Тогава в тях ще се появи съзнание за това, кое е добро, и кое е лошо. Освен това, ние трябва да се опитаме да изменим настоящата ситуация, помагайки създаването на телевизионни канали, имащи духовна основа. Необходимо е да се обеди Църквата да направи канал, излъчващ душеполезни програми, които да са антипод на смъртта и насилието, които ние ежедневно наблюдаваме по телевизията. И така, нужно е да се опитаме да окажем влияние на хората и на Църквата

 

За щастие, тук в Солун, както вече казах, поддържаме и ние такъв канал Е4. Ние всячески оказваме икономическа поддръжка на този телеканал, наставляващ хората на истинния път.

Напълно очевидно е, че ние не можем да забраним на съвременния човек да гледа телевизия. Църквата трябва да осъзнае, че това представлява голям проблем. За нещастие социологическите данни показват, че човек не може да съществува без телевизор. Аз, разбира се поддържам мнението, че той няма място в дома. Но в много семейства телевизора го изискват децата. И за да избегнат караниците, родителите отстъпват. Нещата са стигнали до там, че сега е станало невъзможно да се намери дом без телевизор. Понякога те стоят във всяка стая. И това огорчава най- много- дом с 5 стаи и с 5 телевизора.

Църквата трябва да убеди своите деца да оставят греха. И когато хората оставят греха, в техния живот няма да остане място и за телевизора.

Аз забравих да спомена още един способ да се запазят децата от лошите програми- това е да се вземат хубави видеокасети.

Църквата трябва да застави човека да разбере, че на него не са му нужни всички тези спътникови антени с множество канали, показващи аморални програми. Това ще ограничи вредата която се нанася на човека. Църквата трябва да вземе мерки, за да убеди обществото в това, че телевизията развращава. Много е добре, че вие организирате тази кампания за вредата от телевизора. Всъщност вие не сте против телевизията като такава, а против безнравствените програми които тя излъчва.

 

Въпрос: Не бихте ли могли вие да кажете няколко думи за любовта и радостта които носи Църквата? Нас все ни влече телевизора…

 

Отговор: За голямо съжаление, съвременния човек е отвикнал да се бори с греха и е забравил даровете на Светия Дух- радост, любов, мир, кротост, добродетел, дълготърпение. Той, като блудния син, се отправя в „далечна страна” и се храни с плодовете на греха. И за това нашата единствена Майка, Хранителница и Спасителка се явява Църквата. Идвайки, ние можем да се насладим на даровете на Светия Дух. В своята същност, всеки човек се нуждае от това, въпреки че често тръгва по лъжлив път. Всяка Нова година ние си изпращаме картички с пожелания за дълголетие, щастие и радост. Всички ние търсим тази радост, но на не много се отдава да я намерят, тъй като само единици стъпват на пътя към Църквата и Христос. По този път са вървели всички светии, показвайки ни пример на живот към който е призван да тръгне всеки един от нас. Сега човекът възлага своите надежди само на материалните блага и даже потъвайки в тях не открива щастие и радост, тъй като се намира далече от Бога. Ако в нашето сърце и в нашия дом няма Бог, ние пребиваваме в външната тъмнина, в състояние на крайно щастие и неудовлетвореност в своя живот, в състояние на постоянно желание да греши. Това се явява една от причините за тероризма и желанието да се убива. Ако в сърцето на човека живее Бога, нима той ще иска да убие ближния? Разбира се не. Човекът се отдалечава от Бога. И затова нашата задача и едновременно огромната отговорност като представители на Православната Църква- със своя личен пример да убедим хората да дойдат при Бога, който може да се намери само в Православната Църква. Истината е една, не може да има 50% тук 50% там, 30% някъде на друго място. Истината е единна. Истината- Светото Откровение. Всичко останало- прах в очите, небивалици. При нас на Атон идват много представители на западната църква и запознавайки се с Православната традиция, казват, че истината, която Христос донесе в света, се намира при нас, в православните.

И ние като православни монаси на Света Гора проповядваме, че Христос пребъдва в Православната Църква. И щастлив е този човек, който желае да живее с истината като истински представител на Православната Църква.

 

превод от руски

източник:http://www.pemptousia.ru/2013/02/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D1%81-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC-%D0%B5%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BC-%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5/


За помислите

Април 8, 2013 in Беседи

 

 

 

- Как навреме да забелязваме появата на греховния помисъл и да отсичаме страстните помисли още на нивото на прилога.

 

- Не се занимавайте много с помислите, към тях трябва да се отнасяме с пренебрежение. Един монах от нашата обител веднъж дойде при мен и каза: „Трябва да се изповядам”. Видях го, че държи тетрадка. Попитах го: „Какво е това” – „ Това е моята изповед”, отвърна. „ Е, хайде, – казах му,- ще чета твоята тетрадка”. Представяте ли си, 30 страници помисли! Казах му: „Какво мислиш, че трябва да изповядаш всички помисли, които ти идват в главата ли? По този начин скоро може да се озовеш в психиатрическа болница!” Той беше записал даже тези помисли, които са му идвали по време на служба. Казах на този брат: „Идващите помисли нищо не означават.” Даже и умът да се склони за момент към тях, това не означава нищо, абсолютно нищо! Забравете за това! Трябва да се изповядват само помислите, които дълго не си отиват, остават в ума в продължение на дни или седмица, а като цяло помислите са сапунени мехури.

 

Ще ви разкажа един житейски случай. Един млад човек, въцърковен, се поддал на чревоугодието – приискало му се в сряда да изяде дюнер и отишъл да си купи. Като стигнал, продавачът му казъл: „Прощавай, но току що продадох последния.” След това той дойде при мен и разказа: „Така или иначе аз бих изял дюнера!”  Казах му: „Но ти не си го изял. Край! Ти си се поддал на помисъла, но не си съгрешил на дело”. При нас как става? Отначало е помисъл, след това преминава в слово, а накрая в дело. Но грехът се счита за извършен тогава, когато се случи на дело. Затова бъдете внимателни и не се занимавайте с помислите, презирайте ги.

 - Отец Ефрем имал съм грехове които съм изповядал много отдавна. Сега не ги извършвам, но съвестта ме измъчва много. Какво ще ме посъветвате?

 

- Не е нужно да правите нищо. Колкото и грехове да извършим, милостта Божия винаги ще е повече и ако сте изповядали тези грехове, няма от какво да се притеснявате. Не забравяйте, че много големи грешници сега са изписани на икони и ние се покланяме на техните образи. Милостта Божия е много велика, богословите считат, че грехът който е изповядан, никога не е извършен.

 

- Архимандрит Ефрем, пели ли сте някога на клироса? Какви наставления бихте дали на руските певци? Как ви се струва руското клиросно пеене?

 

- Аз винаги много съм обичал да пея и сега пея. Но трябва да обръщаме внимание на смиренолюбието. В Атина има един певец, изпява нещо и гледа, как реагира народа. Такова пеене не е угодно Богу, нужни са благоговение и смиреномъдрие.

 

- Какво ще посъветвате човек, който се намира в духовно разслабление, но иска да се спаси?

 

  - Важно е да има стабилна програма за духовно постоянство и с точност да я следва. А когато няма разположеност, да се самопринуждава към този порядък.

 

- Как правилно да възпитаваме децата – да ги наказваме с колана или всичко да прощаваме?

 

- Бъдете снизходителни към децата. Натискът и инзвънредната строгост никога не принасят полза, а помага преди всичко молитвата. Не говорете на децата много за Бога, а говорете много с Бога за децата.

 

 - Отче, можем ли да се покланяме на Пояса в нечистота, тъй като той е тук само три дена?

 

 - Ако имате предвид обичайните периоди на жените, тук за съжаление се извършва голяма грешка. Аз знам, че в Русия, в критическите дни жените не се покланят на иконите и дори не влизат в храма. Това е грешка. Може да се прави всичко, само не могат да се  причастяват.
откъси от интервюта на иг. Ефрем Ватопедски дадени в Русия

източник: Православие.ру