С упоритото ѝ търсене и с отричане от собствената воля, защото и Господ се е отрекъл от Себе Си и е оказал абсолютно послушание на Отца.

Бог не е подвластен нито на страсти, нито на грешки, нито пък Го движи някакъв скрит умисъл, защото Той е всемогъщ. Знаейки всичко, преди то да стане, Той безпогрешно открива волята Си – частично, или в пълнота – изхождайки от възникващата необходимост и имайки предвид поддържането на битието и безопасността на творението.

Под влияние на несъвършенството на преходното, подложено на изменение естество, творенията влизат в противоречие с Божествената воля поради това, че тя често не се съгласува с техните интереси и цели. Като производно на Първопричината, тварите сами по себе си, извън Твореца, не могат да достигнат по-добро, по-съвършено състояние. Този въплътен на дело Промисъл е съвършен по природата си, понеже изхожда от всесъвършения Бог и с други думи се нарича Божия воля.

Поради тлението и изменението, на които сме се подложили, Божията воля, намираща се в сферата на домостроителството, е станала подвижна, и може да се променя, но да се отменя е невъзможно, а само да се преобразува – което се и случва – заради нашата немощ, докато не дойдем в състояние на равновесие.

По отношение на разумната ни природа, на Божията воля е угодно да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4). Обаче равнодушието или слабостта, или слабоумието на човека заставя Божията воля да променя намеренията си по отношение на нас, което привежда неопитните и незнаещите в неудоволствие и униние. Знаейки, че Божията воля е безгрешна, ние не бива да изпитваме неудоволствие или да роптаем и да отстъпваме, но да признаваме прегрешенията си и с вяра да се подчиняваме на Промисъла.

Ако ни една йота, или една чертица от закона няма да премине (Мат. 5:18) и ако нам и космите на главата са всички преброени (Мат. 10:30), какво право имаме да се жалваме от смущенията, които ни се случват в това жалко състояние? Както описва това апостол Павел: Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? (Гал. 3:3). Ние виждаме само дотолкова, доколкото зрението ни позволява, планираме и взимаме всички решения на основата на собствените си съждения и заключения.

Не както Бог. Той, Промишляващият за всички твари, не отменя Своите решения, но изменя начина на действие на отделните съставни части и даже на отделните хора, за да устрои всичко с най-голяма полза за нас.

Познаването на Божията воля зависи в значителна степен от нашите лични усилия при търсенето ѝ, от това, доколко сме се отрекли от своята несъвършена и страстна воля, и доколко следваме Църковния съвет попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат (Втор. 32:7).

Чистата съвест и решимостта да се спази с най-голяма точност това, което сме обещали на Бога, тъй като нищо не се изплъзва от Изпитващият сърца и утроби (вж. Пс. 7:10), ни дават възможност често да узнаваме Божията воля, тъй като и в двата случая ние се приближаваме до милостта Божия. Ако в човека наистина има страх Божий, състрадание, милосърдие, с една дума – всичко, което е приятно на Бога, тогава Той не скрива волята Си от тези, които живеят с любов, защото и Той Сам е Любов.

Добре би било, ако човек избягва да моли Бога да му открие волята Си по груб и чувствен начин, както за съжаление постъпват някои, защото поради гордостта си можем лесно да се съблазним и да повярваме на информацията, която ни дава сатаната.


Защо Божията благодат понякога чука на вратата на безразлични и небрежни към нея хора?


Съгласно Своето домостроителство, Бог иска да се спасят всички човеци (1 Тим. 2:4) и им дава или повод да се пробудят, или дори ги предпазва от опасност, която произтича от тяхната собствена непредпазливост и зъл нрав.

За нещастие голям брой хора не се вразумяват от това и за тях наказанието е неизбежно, но повечето получават полза и стават мисионери на Божественото човеколюбие, носейки вестта на тези, които не знаят за него.

Доста често в историята злодеи са се опитвали да извършат престъпления, в това число и на места, посветени на Бога, но някакво чудо им е попречвало, и вместо да извършат зло, те са били привлечени към вярата, променяли са живота си. Това, което не са могли да направят нито здравият разум, нито човешкото отношение към тези хора, се е извършвало по човеколюбивото Божие домостроителство с любов, а не със заплаха.

Понякога се случва така и по молитвите на други хора, изпълнени с добродетели, които умоляват Бога да просвети злодеите, по своя вина намиращи се в заблуждение, да познаят истината. Друг път се случва злодеите да имат на небето свят сродник, който умолява Бога за тях, по словата на Писанието: Блажен е който има семе в Сион и сродници в Иерусалим (Ис. 31:9 – слав.).


източник: http://www.sveta-gora-zograph.com/

Близки теми:

Песнопение за старец Йосиф Ватопедски История за изцелението на една душа на Света гора Малка светогорска беседа Папа-Ефрем Катунакски Бог като Отец промисля и се грижи, но зачита и нашата свобода

Разказвайки за сътворението на видимия свят, Св. Йоан навсякъде се старае да подчертае, че религията и науката вървят ръка за ръка, без да си противоречат. За гръмотевицата, например казва на своите слушатели следното: „Някои от християните са мислели и мислят, че гърми св. Пророк Илия. Обаче, това нещо, братя не е вярно. Гърми не друг някой, а Сам Господ Бог, Който е дал Своите закони на природата веднъж за винаги. Както земетресението става само по себе си, без странична намеса, а по силата на законите, създадени от Твореца, така е и с гръмотевицата”.

„Какво блестящо светило е слънцето, колко много светлина излиза от него и как чудно осветлява то земята. На стотици хиляди километри във всички страни то свети едновременно така ярко, че на земята може да се различи всяка песъчинка, всяка тревичка; земята е като че заляна от море-светлина. Но понеже светлината е вещество, то съдете, братя, колко голямо трябва да бъде светилото, което излъчва от себе си толкова светлина. Очевидно, то е много голямо, несравнено по-голямо от земята, защото, ако беше равно или по-малко от нея, тогава светлината по земята щеше да бъде много по-слаба. Но сега вземете под внимание и обилието на светлината, и пространството което е осветено, а също и туй обстоятелство, че светлината от една свещ става по-слаба и слаба, когато ние, например, постепенно отдалечаваме от нея книгата, и тогава съдете, колко голямо трябва да е слънцето, което навсякъде свети еднакво ярко, тъй че голямата далечина, поради която то изглежда като малък кръг, като че нищо не значи за земята. Оттук се вижда, че то е много голямо. Доказано е, че слънцето е няколко стотин хиляди пъти по-голямо от земята. То изглежда така малко от земята поради това, че се намира на една поразителна далечина. То е далеч от земята на 148 000 000 километра. Това е доказано от учените. Що значат нашите земни разстояния в сравнение с туй? А какъв пък трябва да бъде Творецът, по Чиято воля се движат по небето толкова светила и на такава далечина? Очевидно, Той трябва да е вездесъщ и всесилен; за Него всички величини са нищожни”.

В друга беседа, като говори за растенията, св. Йоан изказва чудни мисли за всемогъществото на Бога: „Дивно е Твоето всемогъщество, Господи! Както Си казал Ти в началото, така и до днес всеки злак, всяко дръвце и дърво Те слушат! С настъпването на пролетта, щом само има достатъчно количество топлина за развиване на растенията, в бездушните Твои твари се започва дивна работа в скромната неизвестност на земните недра, а така също по стъблата и клонките на дърветата – и всичко туй без шум, без тропане, правилно и постепенно. Ето те излизат на Божия свят – нито една тревичка, ни едно листенце, ни едно дръвче няма да сбърка пътя си, няма да забрави дадения му образец (форма): тревичката на земята или листът върху дървото се развива, става по-широк и по-широк, по-голям и по-голям и най-после голата земя се покрива с един прекрасен разноцветен покров, който привлича очите и обонянието; а дърветата се пременят с гъстолиствено труфило и прикриват членовете си. Тъй всичко става живописно и гиздаво на нашата земя от тези растения! И всичко туй се взима като че от нищо, по силата на Божието слово, казано веднъж за винаги! Пък и ние, братя, не възникваме ли за живот от същото небитие? Какво сме ние в чреслата на родителите, преди да се родим? Не е ли очевидно, че с туй Бог ни дава да разбираме, че в началото Той е привел всичко от небитие в битие? Братя, да съзерцаваме растенията и да се поучаваме! Колко е очевиден и осезателен нашият Господ, нашият всемогъщ Отец в растенията. Всяка тревичка, всеки лист и цвете сякаш ни шепне: „Тук е Господ!” Разглеждайте, братя, премъдрото устройство на растенията и познавайте в тях Бога!

Като гледаме на растенията, нека да не полагаме излишни грижи за облеклото си, особено за ненужните скъпи дрехи. Христос Спасител е казал: „Ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! (Мт. 6, 30). И така, нека се учим на смирение, като гледаме красотата и нежността на цветята и тяхното скоро увяхване, като гледаме колко са красиви и стройни дърветата и колко скоро падат под секирата на човека или от напора на вятъра. Хубави и нежни са цветята, но няма с какво да се гордеят: те не са свои, а Божии, и при това скоро увяхват. Прекрасни и стройни са дърветата, но и те няма с какво да се хвалят! Бог ги е насадил, напоил и отгледал. Също така и красивите и стройни хора, като полските цветя и стройните дървета, с нищо не могат да се похвалят: те са Божие творение, те нямат нищо свое. Бог е дал храната и питието и всички условия на живота, Той ги е родил и отгледал. Цветята и дърветата еднакво падат и умират, макар едни да живеят по-малко, а други повече. Така и хората, каквито и да са те, всички ще паднат под секирата на смъртта.”

В същата беседа св. Йоан говори за водата, създадена от Бога и дава на слушателите си следните прости, но интересни сведения: „Защо, сравнително с водата, сушата е много по-малко? – пита той. Водата е две трети, а сушата е една трета. Тук, братя, трябва да се почудим на премъдростта на Твореца. Океаните и моретата, като служат за жилище на безброй водни животни, заедно с туй служат и като запасни водоеми, като резервоари за поливане и оросяване на земята. Вие знаете как растенията обичат водата, колко много я всмукват те със своите коренчета и я прокарват по цялото стъбло и по всички клонки и листенца; че без вода те не могат да се хранят; знаете също колко много са растенията, малки и големи. Представете си сега, братя, колко вода е потребна за всяка тревичка, цветец, храст и дърво, и откъде би могла да се вземе тя в такова огромно количество, ако нямаше океани, морета, езера и реки? Благодарение на тези водни вместилища, земята, с нейните безчислени семейства от растения не търпи недостиг от вода: от океаните, моретата и другите водни вместилища ежедневно се дигат много изпарения; тези изпарения във вид на облаци облитат в горните слоеве на въздуха от земята и във вид на дъжд или роса падат върху нея, и по този начин донасят питие на всяка тревичка, цветец и дърво, които сами не могат да ходят за вода. Да не говорим за туй, какво безчислено множество от разни животни живее по земята и във водата – като се почне от човека, та се дойде до най-мъничките животинки, които са невидими с просто око – колко много вода трябва и за тях: всяка иска да бъде примесена с вода. Всичко, що живее, непременно има нужда от вода. При това не забравяйте, че във вътрешността на земята се крие и много огън. След всичко туй, навярно, никой няма да каже, че водата е несъразмерно разпределена със сушата: тя е толкова, колкото е нужна за благосъстоянието на всички твари. Творецът всичко е сътворил с число, мярка и тегло”.

из книгата: “Отец Йоан Кронщадски”

Близки теми:

Слава Богу! Чукай на Божиите двери като възпитан човек, с молба и доверие Ще дойде време Ти също имаш нужда от Христос! Ако литургията престане – слънцето ще помръкне и земята ще спре да дава своя плод

Какво друго ще чуем бре, хора, в този свят?


Намери се един учител – чу ли това? – в гръцко основно училище в Янина, преподавал в пети клас, но понеже не било в съгласие с неговите идеи и идеология, дори не казал коя точно е неговата идеология, той свалил иконата на Христос от стената над дъската и казал на децата:


- На мястото на иконата ще поставим стенен часовник!


Да могат децата да гледат часа. Иконата на Христос не била нужна. Вдигнало се шум, родителите ходели по министерства, оплакали се от учителя и се оказало, че го правил и друг път. По телевизията взеха интервю от децата и ги питаха да кажат какво точно станало. Те, момчетата и момичета, отговаряли:


- Имахме час и внезапно той се покачи да свали иконата на Христос и ние му казахме защо правиш това?


А той отговорил:


- Защото искам. Аз урок ще преподавам, не дойдох да преподавам вероучение!


Да се отбележи, че той не преподавал вероучение и по-добре, защото какво би преподавал?


Ах, какво ли ни очаква! Какво ни очаква пред Бога, каква отговорност имаме за тези деца, защото това предаваме на децата, всички ние, всички ние. И ти слушаш сега и казваш – видя ли какви зли хора съществуват! И аз, и ти, всички имаме огромна отговорност, всеки в своята сфера, защото не вършим много неща, но нека да карам наред, че съм набрал устрем и може да объркам нещата, както обикновено.


И така, взели интервю от децата и ги питали какво станало. Той свалил иконата и:


- Ние му казахме: искаме Христос, остави я там!


- Аз не искам, защото не е в съгласие с моите възгледи!


- Добре, а ние, които искаме?


- Ако искате, поставете я сами! – казал учителят. Демократичният учител.


И едно дете отговорило и аз се стреснах, когато чух неговия отговор:


- Ама ние не стигаме!


Ти не стигаш, детето ми? Малко, добричко, ти не стигаш?


- Не стигам да се кача да сложа иконата на Христос, високо е!


Чуваш ли, господин учителю, чуваш ли? Детето не стига, но ти стигаш. Ти си висок, би трябвало да си висок, ти би трябвало да можеш да докоснеш иконата на Христос и да я вдигнеш високо, за да я гледат децата. Защото децата са малки, малки и в душата, и в тялото и ти ги употребяваш; вместо да им дадеш светлина, им даваш тъмнина, даваш им една стена, един стенен часовник, да го правят какво!? Да гледат часовете, където им говориш чисто интелектуални, чисто научни неща, макар и с техническо, научно естество – и душата им какво взема, какво предаваш на душите им, а? Даваха за това по телевизията, която вече много пъти прави много очевиден своя атеизъм, неверие и полемика срещу Църквата. Бяха поканили в различни студия енергични представители – атеисти и журналисти, които категорично обвиняват и хулят Църквата и Христос, както и един свещеник – много благоговеен и свят човек, не го познавам, нямам нещо против него, 80 годишен, който може да е добър и свят, но в съвременната епоха свещеникът би трябвало да е способен да стъпчe с език тези, които говорят, с език, тоест да ги постави на мястото, малко да ги „прилепи до стената”, някои журналисти и подобен тип хора, но ако е човек 80 годишен дядо, смирен и свят, не може да направи това. Това е в негова чест, не го обвинявам, но искам да кажа, че журналистите използват това и възрастният свещеник отиде и в своята простота каза – „Здравейте, скъпи приятели, Бог с нами!“ И друг участник от друго студио му отговаря – „Народът с нами!“ Чуй – „народът с нами!“ – насмешки, остроумия и дързост пред Кого? Пред Бога! Нито следа от благоговение, почит, респект към Църквата, нищо.

Днес искам да ви кажа няколко неща във връзка с това, което стана. Ако тебе не те засяга, мене ме засяга, защото от това ме заболя, притесни ме и за пореден път разбрах, че изобщо не вървим добре, но ще вървим изключително добре в бъдещето и това го разбрах, защото въобще сме една лудница. Както и разбрах, че съществува необятна тишина и спокойствие в сърцето на християните – разбрах това и разбрах тези парадокси – че светът погива, Църквата обаче държи Христос и тишина, покоя и мира на своите помисли. И ще дойде час, когато светът твърде много ще полудее, но внезапно може да се върне обратно – натам отиваме, вървим по едно нанадолнище и сега чуваш как се търкалят камъни, дървета, падат по нанадолнището, в даден момент това търкаляне ще спре. Ще изчезне този прах, ще изчезне този облак на смута и ще видим какво ще остане накрая. Аз ще ти кажа какво мисля и коя е моята надежда, предложение и молитва за всичко това.


И тъй, този свещеник каза в интервюто:


- Бог с нами! Братя, какво по-хубаво нещо от това да говориш на децата за Евангелието, има ли по-хубаво нещо от това да говориш за Христос, защо свалихте иконата на Христос?


Учителят не беше там, а другите говореха за него. Един от участващите, който беше от системата на образованието, се нахвърли и каза:


- Отче, наистина съществува нещо по-висше от Христос! За мене съществува, разбира се!


- Кое?


- Платон!


Слушай, слушай! Съществува по-висше от Христос, по-висши идеи от Христос и това са идеите на Платон. Така, а? Той е учител и разбира тежестта на тези думи. Ако Платон беше жив и те гледаше, щеше да те удари. Това мога да ти кажа. Ако беше жив и те гледаше, щеше да те удари и да ти каже – това, което казваш, не го влагай в устата ми, че аз съм го казал, защото аз търсих Бога, аз търсих първото начало на вселената, аз търсих Този, Който дойде на земята, както и другите елините – моите братя, приятели, другите народи, древните, философите, идолопоклонниците, тези, които търсеха истината, но не я бяха намерили, намериха Бога. Св. ап. Павел отишъл в Атина, където философите отхвърлили всичко това и разбрали, че в крайна сметка Бога, Който търсели, не бил Зевс, Атина, Аполон или Хермес, а Иисус Христос. Платон, скъпи мой, търсел Христос, както и всички тези древни философи, и е доказателство, че те веднага приели Евангелието без натиск, без някой да ги принуждава, последвали Христос, кръстили се и след това кръстили и своите книги и слова в Христовите слова. И сега ти, какво, искаш да станеш по–царствен от Царя? На какъв се правиш сега? Сравняваш Платон с Христос? Невероятни думи, тоест каква връзка има едното с другото? Един философ, един човек, който има начало и край, който е живял, израснал и умрял, бива сравнен с Христос, Който е предвечното Божие Слово, Началото на света, Божието Слово, Който беше разпнат и възкръсна, винаги съществува и е казал за Себе Си нещо, което Платон никога не е казал – нима Платон е казал, скъпи участнико в предаването, бих искал да те попитам – нима Платон е казал някога думи като тези на Христос, Който каза – Аз съм истината! Аз съм Пътят, Истината и Животът. Казал ли е някога Платон, че – Аз съм Алфа и Омега – както казва Христос в Своето Откровение? Както и: Аз съм Началото и Краят, Първият и Последният? Който има ключа на смъртта и на живота? Аз съм истинската Лоза, Хлябът, Който слиза от небето – казал ли е някога това Платон? А?


И в крайна сметка, защо тази философия и тези хора не са променили света? Наричаме се християни, светът е християнски, Христос промени света, не го казвам аз, а историята. Какво даваш на детето? Какво искаш да дадеш? Платон казал ли е някога, това, което казал Христос – без Мене нищо не можете да вършите! Господ обаче го е казал. И тук е доказателството. Ето доказателството. Отнемаш Христос от живота на детето? Добре. След като го искаш, го правиш, но сетне ще видиш резултатите: детска престъпност, нарастваща депресия и меланхолия сред децата, зависимост на децата от компютри, интернет и ел. игри и болна детска съвест. Деца, които са се забъркали с интернет, с опасни, порочни, проблемни, вредни места за здравето им, за душата и тялото им. Разбира се, и какво се изненадваш? Аз изобщо не се изненадвам; и други неща ще дойдат. След като отнемаш Христос от живота на света, след като сваляш Христос от сърцето на детето и от стаята на децата, какво искаш след това? Детето да върви добре? Какво искаш? Какво ще му дадеш? Един мобилен телефон да се радва? Или ще правиш концерти и ще каниш различни певци от целия свят и гръмки имена, за да прави детенцето какво? От малки деца – в наркотиците, в разврата, в насилието, в престъпността, да, без Христос. Защото, каза другият журналист – „на мене не ми е нужен Христос!“

Какво ти е нужно на тебе? Той го каза ясно – гръцки, кръстени журналисти – не е нужно да имаш Кръста и китка със здравец! Слушай думи! Кръст и китка със здравец – не е нужно да вървиш напред с тези неща, за да върви добре животът ти, достатъчна е твоята съвест.

Нямаме нужда от всичко това, нашата съвест и достойнство са достатъчни! Така ли? Тази съвест обаче изобщо не функционира – например при тебе, който казваш това – нямаш съвест. Когато не зачиташ малкото дете, невинната детска душа и цялата я потапяш чрез твоите омърсени нозе и стъпваш върху нея, къде остава твоята съвест? Която функционира? И казваш, че имаш съвест и достойнство. Коя съвест? Я ми кажи. Другият убил жена си, поставил я в чувал, хвърлил я в отпадъците, легнал и се събудил много здрав. Съвестта така му казвала, съвестта му нямала проблем. Кой ще ми каже на мене кога моята съвест функционира правилно и кога не? Защото, ако ми кажеш да взема като критерий за истината моята съвест, тя например ми казва да правя каквото си искам, каквото ми харесва да го грабна и да го взема – това, което не е мое, ако имам сила – така ми казва съвестта. Защото, не разбрах? Кой ще просветли моята съвест, кой ще ми каже кое е правилното и кое грешното? Кой ще ми каже кое истинно и кое лъжливо? Моята съвест? Коя съвест? Тази извън рая? Извън рая съществува помрачена, замаяна, объркана, заблудена съвест, тази, която ти имаш, скъпи мой приятелю журналисте. Съвестта ти е такава, каква е, чиста? Който има чиста съвест, която иска Светлината, намира Христос и Му се покланя. Ти виждаш Христос и казваш, че имаш нещо друго, което те мъчи, а? Отбягваш Христос, не Го искаш, остави Го, остави Христос и ако Го оставиш, Господ пак ще те обича и пак ще е до тебе, но и Той ще те остави, тоест ще те остави на твоята свобода. Оставѝ Го и да видиш резултатите в живота си. Вече си го направил, видя ли сега накъде отива животът ти? Хапчетата ти, цигарите ти, комфортът ти, фалшът на живота ти, греховете ти, заблудите те, сластолюбивия ти живот и си прекарваш изключително добре, прекарваш си изключително добре без Христос, докато дойде първият малък трус в живота ти, само да чуеш за някаква болест, случи се трус в сърцето ти или в семейството ти, само да дойде някакъв малък тумор, някакъв белег за рак, тогава ще видиш. Това не е заплаха, Христос не заплашва, Господ е казал – „ако Ме обичате и ако Ме послушате, защото сте Мои създания, не сте сами в живота, не сте поникнали, Аз ви създадох и ще бъдете щастливи, само ако имате връзка с Мене.“ Вашето щастие е във връзката ви с Бога, ако прекъснеш тази връзка, не можеш да бъдеш щастлив. Затова, ако Ме обичате, ще се насладите на земните блага, ако не Ме обичате и Ме презрете, Аз няма да ви закача, но ще понесете последиците на вашия избор. И последиците са тези – скръб, депресия, меланхолия, вътрешна празнота, лудост, самоубийство, психологически, лични, икономически, глобални проблеми – те идват, защото не зачитаме Христос в това, което казва, в нищо, вършим каквото си искаме, полудели сме, и това е заключението на този избор.

Животът ни днес е една огромна лудница и постепенно ще става все голяма. И знаеш ли какво мога да те посъветвам? …

Притесних от тази история. Всъщност на кого се гневя, на мене си се гневя и с нашия и моя хал, защото ако бях по-добър, и една част от света би била по-добра.

Да ти кажа ли какво да правиш – да се молиш Бог да изпрати свещеници в бъдеще, да имаме свещеници, които да събират отломките на света и да събират тези болни, разболени, обезумели, объркани хора, които лека-полека ще стигат до такова окаяно положение хора далеч от Бога. Както вървим, ще стигнем до момент, когато ще кажем – Господи, помилуй ни! Господи, не издържаме повече! Хората ще се разболяват, ще се демонизират, и в метафоричен, но и в реален смисъл, ще станат играчки в ръцете на изкусителя – дявола и тогава ще видиш как хората ще разберат, че само в Църквата и при Христос могат да намерят утеха. Не при човеци, не при мене, но чрез моите ръце Христос минава в живота ти, не можеш да намериш Христос теоретически, Христос ще Го намериш чрез един свещеник. Остави мене, вземи обаче Христос, Който ти давам чрез св. Причастие, чрез опрощението на греховете, което получаваш под епитрахила на свещеника в Тайнството Изповед, остави мене, вземи Христос от мене и си тръгни. Не можеш да отидеш в рая, да докоснеш щастието, ако не се съгласиш да вземеш Божията благодат, която минава през Църквата и свещениците. Имаме нужда от свещеници. Казвам ти го, в бъдеще ще имаме огромна нужда от свещеници предвид това как масово говорят такива неща за Църквата, воюват с Христос, воюват с иконите на Христос и с живите икони на Христос, които са децата, които са тези души, за които никой не се грижи, никой не му пука и аз недоумявам, скърбя и се наранявам много дълбоко. Вземаш детето и го слагаш в затвора понеже убило, изнасилило и откраднало, ама защо го отвеждаш в затвора? След като ти си го научил на всичко това! Нима ти не го научи на това по телевизията? Ти, който казваш по новините в осем – Останете с нас! и пускат филм, в който има 500 престъпления, 600 убийства, 200 блудства и прелюбодейства, само такива неща и рекламираш всичко това! Когато детето ги гледа, ги повтаря в живота и ги преживява, защото ти си научил това дете – и го вземаш и отвеждаш в затвора. Ама защо го водиш в затвора? Ти трябва да отидеш в затвора, който си го научил на това, ти трябва да отидеш в затвора, който си напоил това семе на злото в нас, защото в себе си имаме и нашите добри страни, но имаме и склонност към злото. Разбира се, ако израсна сред порок, разврат, неправда и грабеж, на това и ще се науча. Въпросът е кое семе на сърцето напояваш? Семето на злото или на доброто? Телевизията, цялата наша епоха и средствата за масова информация и цялата въздействаща атмосфера напоява това семе в нас – семето на злото. Защо отвеждаш детето в затвора? Какво да прави детето? Така се е научило – нали ти му каза, че съвест е нужна, а Христос не е нужен. Добре. И то ти казва – „на мене съвестта ми, приятелю мой, ми казваше, че искам едно нещо и аз го откраднах, така ми казваше съвестта. Защо да не го правя, защо, не разбрах?“ И ти му казваш: „това не е правилно, не е подобаващо.“ И той ти казва – „няма ли да ни оставиш? Какво ще рече правилно и подобаващо? За мене правилно и подобаващо е това, което направих.“

Без Христос обезумяваш, без Бога всичко е позволено, без Бога ти ставаш бог и правиш каквото ти искаш и дяволът прави с тебе каквото иска и стигаме до това прекатурване. Аз така мисля и това виждам – че чрез телевизията светът днес стига до състояние на голямо объркване, невероятни противоречия и казваш – на какво ме е научила телевизията? Тя рекламира порока, експлоатацията, алчността, любовта към парите, лесния и удобен живот, комфорта, идеални и красиви лица, хубави тела, красиви девойки, хубави черти, жени, следователно когато виждаш някой, който е дебел, някоя жена, която не е толкова хубава, всичко това е расизъм – между другото ти си антирасист! – когато подценяваш всички други лица, осмиваш и се подиграваш на всички, по цял ден има филми по телевизията, от обед до вечерта коментират вечерните филми – каква грешка направил някой, кой бил виновен – навсякъде осмиване, ирония, подигравки. Какво правиш? Сваляш иконата на Христос и иконата на човешката личност от детската душа и душата на целия свят. След това се питаш защо вървим така, както вървим? Ама сами се унищожаваме, сами отваряме гроба и падаме вътре и казваме: Ама как вървим така?! Е, ще видиш как вървим така.

По телевизията говорят за Църквата и дават скандали, забележки, коментари и полемика, защото не обичат Христос, не Го обичат. Казвам ти, идват ми някакви думи, хиляди думи за всяка дума, която казах, защото е толкова голяма горчивина на този свят. Когато ходих на Света Гора, корабът без малко щеше да потъне от многото хора. Тоест колкото повече говореха в ущърб на Църквата, толкова повече хора отиваха там. Тогава бяха църковните скандали, където обвиняваха и говореха всеки ден по телевизията, за колко месеца, знаете ли колко хора идваха на изповед? Повече отпреди. Какво си помисли, приятелю, че Църквата е заведение и ако водиш война, тя ще затвори? Църквата не е заведение от този свят, а е раят, тя е Божие творение, Самият Христос, Който не може да бъде съборен и да падне, каквото и да правиш. Хули Църквата колкото искаш, кажи каквото искаш за който и да е свещеник, който е откраднал, онеправдал, извършил нещо порочно. Хората искат някъде да се облегнат и не могат да се облегнат на тебе, нито на психолога могат да разчитат напълно, защото и той има своите проблеми, и той пак има нужда от Бога – разбира се, получаваш подкрепа от мнозина, но по никакъв начин не можеш да избегнеш Бога. Не можеш да избегнеш Бога, не можеш да се отървеш от Този, Който те е създал, защото душата ти търси това. Един чувства самота, друг – празнота, трети изкушение, четвърти – дяволът да го бори, друг вижда в живота си толкова смутове и, разбира се, че трябва някъде да се облегне, чувства вина, задавя се от греховете, които е направил – къде ще ги каже? Какво ще рече, че в Църквата има скандали, неправди, грехове – тези неща винаги се случват, това ли е Църквата, нейните скандали? Това ли е Църквата? Нима не е Христос, нима не е св. Причастие, нима не са Тайнствата, нима не е опрощението на греховете? Нима не е докосването на Бога в сърцето ни? Това е Христос. Не са скандалите. Чуй да ти кажа нещо – първият, който не прилага това, което Църквата казва, съм аз и някои други свещеници. Приемем това, приемам го, затова някой ми каза – не се бой, Църквата по никакъв начин не може да рухне. Ако трябваше да рухне, щяха да са я съборили – чрез своя живот – същите хора, които я конституират и я направляват в нейната човешка част, тоест клириците. Доколкото ние самите не сме я съборили, това доказва, че Църквата не е човешки организъм, а има нещо божествено в нея и не може да рухне по никакъв начин. Логически трябваше да е рухнала, нали? Когато се чуват толкова много думи, събития, скандали, икономически, нравствени, не би ли трябвало да е рухнала? Къде е нейното рухване? Къде? Ама тя не може да бъде съборена. Защото Църквата е Христос. Аз ще отмина от този свят, аз може да отида в затвора, ако направя нещо, аз може да умра и не след дълго, това е сигурно, ще си замина, но Църквата продължава да съществува и ти ще умреш, и тези, които сипят обвинения, журналистите, но Църквата ще продължи да съществува и догодина, и по-следващата година: колкото години съществува светът, Църквата ще съществува. И на 25 декември всяка година ще казваме: Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, каквото и да стане. Това е Христос, това е Църквата. Другите неща минават и отминават. И днес светът и журналистите не се фокусират върху реалната Църква, която е Христос и никога не могат да воюват с реалната Църква, защото никога не са я разбрали. Това, което разбират, е човешката част. Ще види мене, който съм ограбил пангара и ще го каже – какво ще рече това? Какво иска да каже това за Христос? Че Христос не съществува? Че Христос не те спасява, че Христос не е истината? Как сме объркали така нещата, как сме ги омесили така? …
Казах веднъж на един човек, който ми говореше за скандали:


- Да ти кажа нещо, зная повече от тебе!


- Ама да ти кажа ли какво чух за един свещеник? За един храм? За един монах?


Казах му: аз знам повече от тебе! Да ти ги кажа ли? Това ли е целта, да ти кажа каквото знам и ти да ми кажеш каквото знаеш? И да изпитаме доволство и щастие и да казваме – видя ли, такива неща правят в Църквата, значи, това е целта! Какво казваш в себе си? Значи, добре правя, че не ходя на църква! Значи, добре правя, че съм с тези, с които съм, че съгрешавам! Не пречи.

Не се мъчи да избягаш и не търси алиби за живота си. Добре. Аз като духовник съм извършил някаква неправда, грях и скандал в живота си и това не ти дава покой в душата. Но колкото и да се опитваш да казваш, че след като поповете са такива и Църквата е такава, значи ние сме добри! – (знаеш, че) това не е истина. Осмиваш себе си и Божия народ, не оставяш хората да разберат реалната си връзка с Бога, да се смирят. Нямаме смирение, а имаме много наглост. Всичко сме изравнили със земята, говорим за Господа сякаш е… свалили иконата на Иисус сякаш Иисус Христос е някакво случайно лице и ти казват – „нямаме нужда от Христос, искаме Платон!“ Друг казва „не искаме Платон, искаме Буда!“ Тоест Христос вече какъв е? Този народ, който някога отиваше по селата и предпочиташе да не строи къщи за себе си, а първо да построи църква, за да служи на Бога, имаше благоговение, този народ, който произнасяше името на Христос и на Света Богородица и чувстваше трепет и вълнение, и чувстваше сърцето си мощно да тупти. Сега, нищо не ни интересува. Хулим, ругаем, подценяваме всичко това, осмиваме, анекдоти, шеги, а след това казваме – „защо Бог прави всичко това, защо Бог допуска и умират деца, защо?“ Отишли на екскурзия (и станала катастрофа) – и говориш много без да знаеш нищо. Правиш се на сърцеведец и не знаеш изключително много неща. Не знаеш твърде много неща. Не при мене, а при много други свещеници отиват децата и се изповядват и не казвам конкретни неща от изповед, а въобще от това, което децата гледат и слушат по телевизията и ти казвам – детето отива на екскурзия и знае предварително, че не отива на екскурзия да види никаква забележителност, а отива на екскурзия да върши грехове. Отивам на петдневна екскурзия и когато съм далеч от родителите си, някой купува цигари, друг взема някои други вещества, трети подготвя напитките, четвърти приготвя някои други неща, които ще станат в стаите в хотела, някои филми, които видят, някои неща, които ще правят, и много малко ги интересуват и забележителностите на Родос, Корфу, Левкада, островите и планините, където и да отидат – те не отиват заради това. И Бог знае тайните на сърцето на всички тези деца и преподаватели и ти чуваш за някакво произшествие на връщане, нещастен случай, еди-колко си деца загинали в автобусна катастрофа на връщане от екскурзия и веднага започваш да се караш с Бога. Какъв е този Бог? Не се ли срамува? Не съжалява ли децата? Какъв е този Бог? Къде е Бог? Ти знаеше ли какво правят децата на екскурзията? Ти знаеш ли защо Бог е допуснал да стане едно или друго?

Какво си ти? Какво си ти, който говориш за Бога? И ти ще умреш, ще те попита Бог дали ще умреш днес или утре? Това било немилосърдие? Тоест милосърдието на Бога какво е? Това, което ти искаш? И това, което прави Той е непоследователност? Тоест постъпките на Бога са непоследователни? Тоест твоят мозък знае по-добре Бог какво трябва да прави и Той не знае какво прави? И само това, което казваш – помисли логично – отиваш и казваш, че: „ аз знам по-добре от Тебе какво трябва да направиш, Ти не знаеш какво правиш!“ И Бог казва – „детето Ми, не говори, ако не знаеш. Това дете го взех рано, защото възнамеряваше да прави много (порочни) неща в живота и го избавих. Взех го рано, за да не променят светът и злобата на света неговата душица. Ако живееше, щеше да направи неща, които ти сега не знаеш, но като Бог ги зная.“ Да, ама е моето дете! Имаш право, че е твое и не те порицавам, че плачеш, че се нарани и изпитваш болка, човешко е, но не тълкувай постъпките на Бога – това никога не можеш да го постигнеш, да знаеш защо Бог е направил нещо. Рядко Бог оставя на някои едно прозорче да видят (отговора на въпроса) „защо” на Неговите дела. Бог се смирява толкова много, прави каквото прави и след това приема нашия огън, възмущение, негодувание, ропот, хули, ругани; Бог седи в ъгъла и казва – хулете Ме, Аз обаче знам защо направих това! Детето на една майка почина и тя плачеше и питаше защо и как и казваше: „Бог не ме обича!“ – думи, думи, постоянно и спорим с Бога и не знаем. Вместо да кажем, че ние не вървим добре и че ние някъде сме сгрешили, Бог ни е виновен. Това е върхът на греховете и на изопаченото мислене, това е заболяване на нашия ум. Творението се кара със своя Творец, човекът, който днес го има и утре го няма, се кара с Бога, Който винаги е съществувал и е Този, Който е бил, Който е, и Който идва и се караш с Бога и говориш за Бога разни неща.


Един следобед тази жена плакала за починалото си дете и имала на стената снимка на детето си – на живото и на починалото. Тя видяла в будно състояние децата да излизат от снимките и да се прострелват помежду си с пистолет. Един глас й казал в съвестта – поради тази причина детето ти си тръгна рано в пътно произшествие, защото, ако беше живо, Бог знаел, че в бъдещето двете щели да загинат в едно страшно недоразумение и тя нямаше да го издържиш, тази болка би била много по-голяма – но ти сега започваш други въпроси. „Да, но други са живи, и въпреки това продължават да живеят и загиват по-късно и Бог не ги е взел.“ Това ти казвам, че не мога да разбера защо един оставя, други не, защото един е взел на 15 години, а друг на 75 години, защо един е умрял на 80 години и е вършил грехове до 80 год. възраст, а невинното дете го е взел на 20 години, не зная, едно зная, че ние носим нашата собствена отговорност и нека погледнем нашите собствени грешки и нека не съдим толкова лесно дори Божиите постъпки. Не знам дали си съгласен с това? Дали разбираш това? Не те упрекнах, че плачеш за детето си, някога Църквата каза ли ти, че се държиш странно, защото плачеш, понеже си загубила детенцето си или младия си съпруг? Разбира се, човек си и Бог страда заедно с тебе, но Бог подготвя определени неща, Божията любов не е такъв вид чувствителност, рев и сантименталности, а ти казва – „детето Ми, душата ти трябва да се спаси! И душата, конкретната, се спаси чрез това, което стана!“ Чрез болката, чрез болестта, чрез смъртта, така се е спасила тази душа. Разбери го веднъж завинаги.

Ние обаче се силим и говорим за Бога и сега като духовник, като свещеник зная, че в тази екскурзия, където ти казваш, че всичко е било невинно, хубаво и чисто и децата са отишли, не са били и толкова чисти, когато отишли там. Когато от конкретната група се върнали и станали три аборта, тоест защото се изненадваш за това, че са починали при катастрофа, а не се изненадваш за абортите, които стават? Защо не се изненадваш и да кажеш – бре, деца, направили сте каквото се направили, детенцето, което е влязло в утробата ти, защо го убиваш? Защо, то няма ли право на живот? Защо не говориш и за правата на това дете и се караш с Бога, а не с онези, които говорят и съгрешават, които вършат конкретните дела, за които е в нашата ръка да ги поправим? Ние не можем да контролираме Бога, но нашите дела можем и трябва да кажем – какво правиш детето ми, извършваш убийство! Разбра ли това? Вършиш убийство. Заченала си, забременяла си в твоето лекомислие, лудория, замаяност и опиянение, добре, роди детенцето си и го остави на стълбите на някоя църква и си тръгни. Дай му живот обаче. Смутове, трусове, наводнения, защо Бог ги допуска? Земетресения, рухнаха къщите. Ама кои къщи? Слушах една беседа на предишния Флорински митрополит Августин и се разтърсих. В нея той говореше за хулите и каза нещо, което не бях осъзнал. Той казва – разбрали ли сте, че вашите къщи са построени върху хули спрямо Христос и Света Богородица ден и нощ? Има ли къща, която да не е построена от хора, които са псували от часа, когато са започнали, докато построят къщата? Един майстор псува, плочкаджията ругае, водопроводчикът псува и хули, другият, когато загуби един болт, хули Христос, Света Богородица, светиите, друг майстор вижда, че асансьорът не върви добре и хули. Разбрали ли сте, че вашите домове не са построени с Божието благословение?

В един манастир извън Атина имало работници и един ден, както вървял, игуменът чул нещо, една псувня в манастира и се шокирал. И казал: в тази църква с отците ще се молим на Бога и ще служим на Света Богородица и Господа. И ти тук слагаш камъните и тухлите и хулиш? Тук, където аз ще славя Бога и искам Бог да ме благослови в това, което правя? Не. Или ще станеш какъвто трябва, или си тръгваш оттук!

Твоята къща как е построена? Къщите ни как са построени? С Божието благословение? Призовавахме ли Христос? Или казвахме и вършехме други неща. Лъжа ли е това, че постоянно ругаят? Че в казармата псуват от сутрин до вечер? Ама всички го казват, в казармата не чуваш друго, освен хули срещу Христос и Света Богородица без причина. И след това казваме – „какво прави Бог? И Бог не ни е нужен.“ И животът ти не се променя чрез Бога. Обаче. Когато вложиш Христос в живота си, когато имахме Христос в нашия живот и като наш Управник във Византия – колкото години имахме Господа със смирение, уточнявам го, и със здрава връзка с Бога, беше рай на земята. Когато обаче във Византия влязоха егоизъм, пороци, неправда, алчност, разкош, тогава Бог реално оттегли благодатта Си и ти казва – „детето ми, не е това. Вярата в Мене не се разбира по този начин. Разбираш погрешно какво ще рече църковен живот.“ Бог отне благодатта Си и след това настъпи бедствие и катастрофа. Когато обаче човек има Христос в живота си, всичко е благословено и свято. Това не е заплаха, а предупреждение на Христос, Който ни казва истината. Той ти дава подбуда – „обичай Ме, имай хубава връзка с Мене и ще бъдеш благословен! Не Ме обичаш, Аз ще те обичам, но след като Ме молиш да Те оставя, те оставям.“ И когато Христос те остави, ще те поеме изкусителят и тогава всичко в живота ти ще рухне. Внимавай. Не е виновен Христос, че те предупреждава. Когато някой по телевизията ти каже, „знаеш ли това ядене е отровно, не го яж, не го яж, защото в млякото намерили меланин!“ ти не отиваш ли да му кажеш – благодаря, че ми го казахте! Отворихте ни очите. Е, и Бог това прави. Казва ти – „детето Ми, пробуди се! Имаш ли Ме в сърцето си? Животът ти ще върви добре. Презираш ли Ме? Е, не може животът ти да върви добре и не Аз съм виновен за това, а ти, който Ме уязвяваш, гониш, отхвърляш и поставяш накрая. В периферията. Не можеш да отидеш далеч от Мене, след като Аз съм Животът. След като Аз съм истината, след като Аз съм Светлината на света. Ти загасяш тази Светлина на света, отдалечаваш я и искаш да виждаш? Е, не става.“ Той казва – „който Ме последва, няма да ходи в мрак. Тоест важи и обратното. Който не Ме следва, ще ходи в мрак. Това правим ние, не е ли така? Христос ли е виновен? Христос казва – почитай баща си и майка си – и Старият Завет го казва – за да ти бъде добре в живота и да живееш дълги години. Ти не почиташ баща си и майка си. Един 18-годишен младеж умира, напускайки обаче дома си скаран с майка си и баща си, след като ги е наругал, счупил вратата, ударил баща си, казал им е – „не ме е грижа какво смятате да правите! Не исках да ме родите!“ – хули и караници, взема мотора и загива. Другите започват след това – „какви неправди има в света? Какво прави Бог?“ Ама забравяш, че тази заповед е ясна и ти казва – почиташ ли родителите си? Ще бъдеш благословен! Не ги почиташ, не ги ли уважаваш? Ще понесеш последствията. Нямаш благословение върху себе си. Има определени духовни закони в света. Колкото и да искаш и да казваш и да протестираш – тези закони съществуват. Това е ясно. Колко младежи през уикенда излизат да се забавляват без да се скарат преди това с родителите си? И майка им ги чака…. И плачейки и четейки и препрочитайки списания, чакайки детето си. Детето се връща и е минало през някаква перипетия. Възможно ли е това дете да бъде благословено? Доколкото е причинило на майка си такава горчивина, такава скръб, такива сълзи, такова възмущение. Казва ти, детенцето ми, казах ти го: или ще следваш Евангелието с добро или ще разбереш последиците на твоите дела и ще изпиташ болка, ще страдаш и ще се събудиш. Макар и на болничното легло, в сетния час, макар и две минути преди да издъхнеш, ще разбереш и ще кажеш – „Бог е бил прав, бре, детето ми! Прав е бил! Така е било! Затова да ти кажа нещо друго.

Има хора, които воюват с Църквата, но казват: „аз се разбирам добре с Христос – дори с Христос не се разбираш добре. „Аз имам проблем със скандала, а не с Христос!“ Защо, с Христос се разбираш добре? Кой от тези, които говорят за скандалите, се разбира добре с Христос? Нима с Христос се разбират перфектно и само скандалите са ги подразнили? Тебе – исках да попитам еди-кой си журналист, и всеки един и политик, които говорят – те подразни скандалът, който стана, но казваш, че Христос е над всичко, ти ходиш ли на Църква? Кога отиде за последен път? Това искам да ми кажеш. Кога? Един човек ми изпрати имейл, в който имаше едно проучване, което било извършено сред всички политици от всички партии поименно, – попитали ги – кога ходихте за последен път на църква – и повечето отговаряли: никога или когато в парламентът се извършва Славословие или Водосвет, когато на 28 октомври ходим насила и по принуда; някои казвали – на младини, други – причастих се преди 15 години, друг никога не се причастявал, някакви невероятни неща. И тези хора сега управляват, отсъждат, вземат решения, коментират, вземат решения, тоест непросветлени хора, които тамян не са помирисвали, безпомощни, точно обратното на божествени, изобщо нямат Бога в себе си, атеисти, тези хора са без Бога, но доколкото си здрав, казваш това. Този журналист, който видях във връзка с детето и свалянето на иконата, той пращеше от здраве, когато говореше, млад, хубав, силен, „чувствам, че имам власт и говоря!“ Искам да го видя – но не от мъст, а просто говорим и не се правим на умни – в часа на смъртта ни, който ще дойде за всички, виждали ли сте човек да издъхва? Това имах да ти кажа, виждали ли си човек да издъхва, а? Там да видиш и да направиш заключенията. Върви там да видиш. Всички тези, които говорят и имат високомерно изражение, говорят, обвиняват, осмиват и воюват, в онзи час – „към хората обръща човек очи бездейно и умолява“ – се казва в последованието на опелото- душата на този човек в този час търси помощ и не намира, защото тогава вижда, че всичко това, което е осмивал, е много истинно и че Христос, Когото е презирал, не е за презиране, а за обожаване и любов, за подкрепа, за опрощение на греховете – и Света Богородица, която осмиваше и хулеше и ругаеше, е тази, която би те спасила и отвела в рая без да минеш през мъчения, терзания и всички тези демони. И това те го осмиват. Когато беше жив, по телевизията, го осмиваше. Когато обаче умреш, ще има такава нужда.

Най-истинният час не е часът, в който правим предавания по каналите, а часът на болката, най-автентичният и истинен час в живота ни, където не изтъкваме претексти и лъжи, часът на болката и най-силната болка е смъртта, там си истинен. Затова, искам да те видя, г-н безочлив журналисте и силни и всесилни в безкрайното ти безсилие, да те видя в онзи миг и дано да съм до тебе да ти прочета опростителната молитва, ако пожелаеш, и сигурно ще пожелаеш, няма човек, който да умира и да не иска да се покае, защото вижда истината.

Питаш – „защо Христос мълчи?“ Защото е смирен, това е страшно. Във всички тези неща, които говорим, Христос не казва нищо, а мълчи. Сега това, което казвам, не става, но представи си – постави се малко на мястото на Христос –да те обвиняват, да те хулят, да те коментират, да ти свалят иконата от класа, докато ти си там, за да ги благославяш, а не за да правиш нещо лошо. Там си, за да просветляваш децата, за да преодолеят своята дислексия, да пишат добре, да имат мир в сърцето, тоест казваме как Христос се чувства, не какво ние казваме, умниците, и Христос мълчи и казва – „Аз съм се научил, от Кръста съм се научил и чакам. Още съм разпнат и проявявам търпение. Чакам кога ще Ме повикате.“ Дано Бог ни просветли и просветли учителите, от които повечето са непросветлени и атеисти, да поемат децата. Другият обаче ще ти каже: „аз имам право, пише го в новите закони –– аз съм будист, господине, не говоря за Христос.“


Сещам се за един случай преди време в Атина в (преградието) Агиа Параскеви, имало една преподавателка с индуистки убеждения, която по време на часа хипнотизирала децата, които се чувствали много странно. Те ходили на църква и казали това на техния катехизатор, а той им отвърнал:


- Деца, ще казвате молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ Когато преподава урок, няма да внимавате в това какво ви говори, а ще казвате молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй нас! Ела да победиш!“


Децата направили това и внезапно й станало нещо и казала:

- Какво става тук деца, деца, някой от вас ми пречи!

Децата, които се молели, в същото време се радвали, защото виждали, че молитвата има ефект и продължавали да се молят. Преподавателката пребледняла, почервеняла и накрая възнегодувала. След като родителите разбрали, че прави нещо, те отишли, оплакали се и тя била уволнена. Тогава. Сега няма да изгонят един такъв преподавател, защото е защитен от закона, който говори за религиозна свобода, за религиозна толерантност. И затова ти казват, че вероучението в бъдеще няма да бъде вероучение, а ще бъде религиознание. Бре, деца, въпросът не е да има вероучение, за да сме доволни, нито свещениците, нито Църквата; не го правим, за да не загубим нашите права. Бре, хора, идва смъртта за всички нас, как ще победим смъртта? Нужно ли е да се караме? Затова ли говорим за Христос? Тоест искам да наложа Христос, за да кажа – е, най-накрая ти наложих Христос!

Ама и ти имаш нужда от Христос. Кога ще се покаем, кога ще разберем безумиците, които правим и говорим? И тези, които воюват с Църквата, но и ние, които държим Христос, да покажем на хората, че държим не един Христос, Който искаме да наложим, а Христос, Който за съжаление дори ние не Го живеем както трябва. Тоест ние, свещениците, богословите, Църквата, вярващите, не сме истинни, но искаме да станем такива. Имаме нужда от Христос и идваме при теб да ти говорим за Христос не като властимащи и важни, а като грешни. Как ще победим тлението? Нашите изкушения? Самотата? Унинието? Болката? Болестта? Как? Кой е този начин? Платон! Ще ми кажеш отново? Ама Платон, приятелю мой, обикнал Христос! Когато древните познали Христос, те Го обикнали и всички тези хора се променили. Тук има хора, които се променят и стават християни, а ние сме християни и нима ще се променим да станем атеисти и объркани, философи и езичници? Бре, деца, нуждаем се от голямо просветление!

Нека Бог ни дари покаяние, смирение и просветление и да простите на мене, защото не съм съдник на никого, на себе си трябва да бъда и да се осъждам за това, което правя и не правя. Ала, ала – Господи, помилуй всички нас и ни прости, просветли ни и не оставяй никой от нас да погине нито сега, нито в бъдещия век, а да бъдем с Тебе, Господи, и каквито глупости правим, прости ни, приеми като детски бели това, което правим в живота. Какво очакваш от нас, Господи? Грешки правим постоянно. Господи Иисусе Христе, помилуй всички нас!


превод: Константин Константинов

Близки теми:

Вървим от зле към по зле Как да ходя на църква? Християните на комфорта Котва на небето Лудостта на нашето време

Защо, човече, ти Ме остави?

Защо си се отвърнал от Мен, Който толкова те обикнах?

Защо пак си отишъл при моя враг?

Спомни си, че Аз заради тебе слязох от небето.

Спомни си, че заради тебе Аз приех тяло.

Спомни си, че заради тебе Аз се родих от Дева.

Спомни си, че заради теб Аз станах детенце.

Спомни си, че заради теб Аз се смирих.

Спомни си, че заради тебе Аз обеднях.

Спомни си, че заради тебе Аз живях на земята.

Спомни си, че заради тебе Аз претърпях гонение.

Спомни си, че заради тебе Аз приех зли думи,укори, поругание, безчестие, рани, заплюване, плесници, присмехи и тежки страдания.

Спомни си, че аз заради тебе бях причислен към злодейци.

Спомни си, че заради теб Аз с укорна смърт умрях.

Спомни си, че заради тебе Аз бях погребан.

Аз слязох от небето, за да възкача тебе на небето.

Аз се смирих – тебе да въздигна.

Аз осиромашех – тебе да обогатя.

Аз бях безчестен – тебе да прославя.

Аз бях ранен – тебе да изцеря.

Аз умрях – тебе да съживя.

Ти съгреши, а Аз взех върху си твоя грях.

Ти си виновен,а Аз приех мъчение.

Ти си длъжник, а Аз ти изплатих дълга.

Ти си осъден на смърт, а заради тебе Аз умрях.

Но към това Ме поведе Моята любов и Моята милост; защото Аз не можах да търпя – ти да страдаш в такава злочестина.

И тъй, тази ли Моя любов ти пренебрегваш?

Наместо любов – с oмраза ли Ми отплащаш?

Наместо да обичаш Мене, греха ли обичаш?

Наместо да служиш на Мене, на страстите ли робуваш?

Aла що намери ти в Мене достойно за отвращение, че не искаш да дойдеш при Мене?

Ако желаеш добро, всяко добро е у Мене.

Ако желаеш блаженство, всяко блаженство е у Мене.

Ако желаеш красота, кой е по-красив от Мене?

Или желаеш благородство? Но кой е по-благороден от Сина Божий и Сина на Дева?

Или висота желаеш? Но кой е по-висок от Царя на небето?

Или желаеш слава? Но кой е по-славен от Мене?

Или богатство желаеш? Но у Мене е всяко богатство.

Ако желаеш мъдрост, Аз съм Божията премъдрост.

Приятелство ли желаеш? Но кой е по-любезен и по-любящ от Мене, Който положих душата Си за всички?

Или помощ търсиш? Но кой друг ще ти помогне освен Аз?

Или търсиш лекар? Но кой друг ще те излекува, освен Аз?

Или веселба търсиш? Но кой друг ще те развесели, освен Аз?

Или утеха в скръбта си търсиш? Но кой друг ще те утеши, освен Аз?

Ако търсиш почивка, у Мене ще намериш почивка на душата си.

Ако търсиш мир, Аз съм душевният мир.

Ако търсиш живота, у Мене е изворът на живота.

Ако търсиш светлина, Аз съм светлината на света.

Ако търсиш истина, Аз съм истината. Ако търсиш път, Аз съм пътят.

Ако търсиш водач към небето, Аз съм верният водач.

И така, защо не искаш да дойдеш при Мене?

Не се осмеляваш да пристъпиш ли? Но при кого другиго има по-лесен достъп?

Или се страхуваш да се приближиш ли? Но кому, ако е поискал с вяра, съм отказал?

От греховете си ли се боиш? Но аз заради грешниците умрях.

Или те смущава туй, че твоите грехове са много и големи? Но моето милосърдие е още по-голямо!

„Дойдете при Мене всички, отрудени и обременени, и аз ще ви успокоя!“ – Мат.11 : 28

Из книгата „Райска врата“ на св. Тихон Задонски

Близки теми:

Духовни опасности Стремейки се към щастие, хората попадат в капана на дявола Спомени за стареца Тихон За коварната страст, която може да те побърка Беседа за страстите

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! За всичко, което виждам в себе си, във всички, във всичко – слава Богу!

А какво виждам в себе си? – Виждам грях, непрестанен грях: виждам непрестанно нарушаване на пресветите запове­ди на Бога, моя Създател и Изкупител. И моят Бог вижда греховете ми, вижда ги всичките, вижда безчислеността им. Когато аз, човекът, същество ограничено, по немощ подобно на трева и на полски цвят, погледна по-чисто към греховете си, те пораждат у мен ужас и с количеството, и с качеството си. А какви са те пред очите на Бога, всесветия, всесъвършения?

И досега Бог дълготърпеливо гледа към моите препъва­ния! И досега не ме предава на гибел, отдавна заслужена и призовавана! Не се разтваря под мен земята, не поглъща престъпника, който тегне върху нея! Небето не спуска своя пламък, не подпалва с него нарушителя на небесните повели! Не излизат водите от своите хранилища, не се устремяват към грешника, грешащ явно пред цялата твар, не го отнасят, не го погребват в дълбините на тъмните пропасти! Адът бива възпиран: не му се дава жертвата, която той справедливо изисква, на която има неоспоримо право!

Благоговейно и със страх гледам към Бога, гледащ към греховете ми, виждащ ги по-ясно, отколкото ги вижда съвестта ми. Неговото чудно дълготърпение ме довежда до удивление, до недоумение: благодаря, славословя тази непостижима Бла­гост. Мислите ми се губят в мен; целият съм обзет от благо­дарение и славословие: благодарението и славословието ме обземат изцяло, налагат благоговейно мълчание на ума и сърцето. Мога да чувствам, да мисля, да произнасям с език само едно: слава Богу!

Накъде се носиш още, мисъл моя? Гледай неотклонно към греховете ми, възбуждай в мен ридание за тях: нужно ми е очистване с горчив плач, умиване с непрестанни сълзи. Не чува, лети – неудържима – застава на необятна висота! Поле­тът й е подобен на бяг на мълния, когато мълнията докосва за един миг двата края на небосклона. И застана мисълта ми на висотата на духовното съзерцание, гледа оттам към нео­бикновена, преобширна гледка, към преживописна, силно поразителна картина. Пред нея е целият свят, всички време­на от създаването до свършека на света, всички събития в света; и минали, и сегашни, и бъдещи; пред нея са съдбите на всички хора до най-малката подробност; над времената, об­ществените събития и частните съдби се вижда Бог, Творе­цът на всички твари и безпределният им Владика, всичко виж­дащ, всички управляващ, на всичко предопределящ свои цели, даващ свое предназначение.

Бог позволява на човека да бъде зрител на Своето управ­ление. Но причините за съдбите, принципите на Божиите по­веления, са познати само на Бога: Кой е познал ума на Госпо­да? Или кой Му е бил съветник? (Рим. 11:34). И това, че на човека му се позволява да бъде зрител на Бога в Неговия про­мисъл, в Неговото управление на творението, в съдбите Му, е превелико благо за човека, от което произтича изобилна душевна полза за него.

Гледането на Твореца и Господа на всички видими и невидими създания облича зрителя със свръхестествена сила: с това гледане е съединено признаването на неограничената власт на всемогъщия Цар на творението над творението. Космите на главата ни, косми – толкова нищожни според немощното мнение на човеците, са преброени при тази неог­раничена, всеобхватна Премъдрост и се пазят от Нея (Мат. 10:30; Лук. 21:18). Още повече, без да даде Тя знак с ръката Си, не може да се случи никакво събитие, никакъв обрат в човешкия живот. Християнинът, гледащ неотклонно към Бо­жия промисъл, запазва и сред най-ужасните злополуки посто­янно мъжество и непоколебима твърдост. Той казва заедно със светия Псалмопевец и Пророк: Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя (Пс. 15:8). Господ ми е помощник: не ще се уплаша от никакви беди, не ще се предам на униние, не ще потъна в дълбокото море на скръбта. За всичко – слава Богу!

Чрез виждането на Божия промисъл се внушава безпре­делна покорност към Бога. Заобиколят ли отвсякъде Божия раб различни и многообразни скърби, той утешава наранено­то си сърце така: „Бог вижда всичко това. Ако по причини, известни на Него, Премъдрия, скърбите биха ми били неполезни и ненужни, то Той, Всемогъщият, би ги предотвратил. Но Той не ги предотвратява: следователно има Негова всесвята воля за това, те да ме угнетяват. Скъпоценна е за мен тази воля, по-скъпоценна от живота! За създанието е по-добре да умре, отколкото да отхвърли волята на Създателя! В тази воля е истинският живот! Който умира заради изпълняване­то на Божията воля, той влиза в по-голямо развитие на жи­вота. За всичко – слава Богу!”

От виждането на Божия промисъл в душата се образу­ват дълбока кротост и неизменна любов към ближния, които никакви ветрове не могат да разтревожат и възмутят. За та­кава душа няма оскърбления, няма обиди, няма злодеяния: цялото творение действа по повеление или допущение на Тво­реца; творението е само сляп инструмент. В такава душа се чува глас на смирение, обвиняващ я в безчислени съгрешения, оправдаващ ближните като инструменти на правосъдния про­мисъл. Отрадно се чува този глас сред страданията, носи спо­койствие, утешение. Тихо мълви: „Ще приема заслуженото според делата си. По-добре да пострадам в кратковременния живот, отколкото вечно да страдам във вечните мъки на ада. Греховете ми не могат да останат ненаказани: Божието пра­восъдие изисква това. В това, че те биват наказвани в крат­ковременния живот, виждам неизказано Божие милосърдие.” Слава Богу!

Виждането на Божия промисъл пази, увеличава вярата в Бога. Виждащият невидимата всемогъща ръка – управителка на света, пребивава несмутен при страшните бури, разлюляващи житейското море: той вярва, че общественият живот, кормилото на Църквата, съдбата на всеки човек се държат от всемогъщата и премъдра десница на Бога. Гледайки свирепите вълни, страшните бури, мрачните облаци, той се задоволява и умиротворява себе си с мисълта, че Бог вижда случващото се. На човека, който е слабо създание, му подхожда тиха, сми­рена покорност, само благоговейно познание, съзерцание на Божиите съдби. Всичко да се насочва по предначертаните му пътища, към определените Свише цели! За всичко – слава Богу!

Пред виждането на Божествения промисъл не устояват не само временните скърби, но и тези, които очакват човека при влизането му във вечността, зад предела на гроба. Притъпява ги и ги унищожава благодатното утешение, винаги слизащо в душата, отрекла се от себе си заради покорността към Бога. При самоотричане, при преданост към Божията воля и самата смърт не е страшна: верният Христов раб предава душата си и вечната си участ в ръцете на Христа, преда­ва ги с твърда вяра в Христа, с непоколебима надежда в Не­говата благост и сила. Когато душата се раздели с тялото и отхвърлените ангели дръзко и нагло пристъпят към нея, тя със своето самоотричане ще порази, ще обърне в бягство мрачните и злобни ангели. „Вземете ме, вземете ме – мъжест­вено ще им каже тя, – хвърлете ме в бездната на мрака и пла­мъка, хвърлете ме в бездната на ада, ако за това има воля на моя Бог, ако Той е взел такова решение за мен: по-лесно е да се лиша от сладостите на рая, по-леко е да понасям пламъка на ада, отколкото да наруша волята, решението на великия Бог. На Него съм се отдала и се отдавам! Той, а не вие, е Съдията на моите немощи и съгрешения! Вие, и при безум­ното ви непокорство, сте само изпълнители на Неговите ре­шения.” Ще се разтреперят, ще изпаднат в недоумение слуги­те на светоуправника, като видят мъжественото самоотрича­не, кротката, пълна преданост на Божията воля! Като са отх­върлили тази блажена покорност, от светли и благи Ангели те са станали тъмни и всезлобни демони. Те ще отстъпят със срам, а душата безпрепятствено ще насочи шествието си на­там, където е съкровището й – Бог¹. Там тя ще гледа лице в лице виждания тук чрез вяра в Неговия промисъл и вечно ще възглася: Слава Богу!

Слава Богу! Могъщи слова! По време на скръбни обсто­ятелства, когато помисли на съмнение, малодушие, неудовол­ствие, ропот заобиколят, обкръжат сърцето, трябва да прину­дим себе си към често, бавно, внимателно повтаряне на ду­мите: Слава Богу! Който с простота на сърцето повярва на предлагания тук съвет и при нужда го изпита на практика, той ще види чудната сила на славословието на Бога; ще се възрадва за придобиването на това толкова полезно, ново зна­ние, ще се възрадва за придобиването на толкова мощно и удобно оръжие против мислените врагове. Само от звука на тези думи, произнасяни при натрупване на мрачни помисли на печал и униние, само от звука на тези думи, произнасяни с принуждение, сякаш само с уста, сякаш само във въздуха, въз­душните князе се разтреперват и се обръщат в бягство; всич­ки мрачни помисли биват пометени като прах от силен вя­тър; досадата и скуката отстъпват от душата; при нея идват и се настаняват вътре в нея лекота, спокойствие, мир, утешение, радост. Слава Богу!

Слава Богу! Тържествени слова! Слова, провъзгласява­щи победа! Слова – веселие за всички верни раби на Бога, страх и поражение за всички Негови врагове, съкрушение на оръжието им. Това оръжие е грехът; това оръжие е плътски­ят разум, падналата човешка мъдрост. Тя е възникнала от па­дението, има за своя начална причина греха, отхвърлена е от Бога, постоянно враждува против Бога, постоянно бива отх­върляна от Бога. При наранения от скръб напразно ще се съберат всички мъдреци на земята; напразно ще го лекуват с лекарствата на красноречието и философията; напразен е тру­дът на самия страдащ, ако той поиска да разплете сложнооплетената мрежа на скръбта чрез усилията на собствения ра­зум. Много често, почти винаги разумът напълно се губи в тази сложнооплетена мрежа! Често вижда себе си объркан, затворен от всички страни! Често избавлението, самото уте­шение изглеждат вече невъзможни! И мнозина загиват под непоносимия гнет на жестоката печал, загиват от смърто­носна рана, скръбна рана, като не намират на земята никак­во средство, достатъчно силно, за да излекува тази рана. Зем­ната мъдрост се е явила с всичките си средства: всички са се оказали безсилни, нищожни. Пренебрегни, превъзлюбени брате, отхвърлената от Бога! Сложи настрана всички оръжия на твоя разум! Приеми оръжието, което ти се дава от безумието на Христовата проповед. Човешката мъдрост насмешливо се усмихва, щом види оръжието, предлагано от вярата; падналият разум, поради свойството си да враждува против Бога не ще се забави да представи най-умни възражения, пълни с обра­зован скептицизъм и ирония. Не обръщай никакво внимание на тях, на отхвърлените от Бога, на Божиите врагове. В скръб­та си почни да произнасяш от душа, да повтаряш – без какво­то и да е размишление – думите: слава Богу! Ще видиш зна­мение, ще видиш чудо: тези думи ще прогонят скръбта, ще призоват в сърцето утешение, ще направят това, което не можаха да направят разумът на разумните и мъдростта на мъдрите на земята. Ще се посрамят, ще се посрамят този ра­зум, тази мъдрост, а ти, избавен, изцелен, вярващ с жива вяра, доказана ти в самия теб, ще отправяш слава Богу!

Слава Богу! Мнозина от Божиите угодници са обичали често да повтарят тези думи: те са вкусили скритата в тях сила. Свети Йоан Златоуст, когато беседвал с духовни приятели и братя за някакви обстоятелства, особено – за скръбни, за осно­вен камък, за основен догмат на беседата, винаги поставял думите: слава Богу за всичко! По навика си, съхранен от цър­ковната история за по-късните поколения, той, удряйки с вто­рия пръст на дясната ръка по разперената длан на лявата², винаги започвал речта си с думите: Слава Богу за всичко!

Братя! Да се приучим и ние към често славословие на Бога; да прибягваме към това оръжие при скърбите ни; чрез непрестанното славословие на Бога да отблъснем, да потъпчем нашите невидими противници, особено – онези от тях, които се стараят да ни повалят чрез печал, малодушие, ропот, отчаяние. Да очистваме себе си със сълзи, молитва, четене на Свещеното Писание и Отеческите писания, за да станем зри­тели на Божия промисъл, всичко виждащ, всичко владеещ, всичко управляващ, всичко насочващ по неизследимите Си съдби към цели, известни само на Бога. Като станем зрители на Божественото управление, с благоговение, нерушим сър­дечен мир, с пълна покорност и твърда вяра да се удивлява­ме на величието на непостижимия Бог, да Му отправяме сла­ва сега и във вечните векове.

Достойно и праведно е съзнанието непрестанно да славослови Теб, Бога – Създател, който си ни извел в битие от нищо само поради безкрайната Си и непостижима благост, украсил си ни с красотата, със славата на Твоя образ и подо­бие, въвел си ни в блаженство и наслаждение на рая, за кои­то не е бил определен край.

С какво сме се отплатили на Благодетеля? Какво е при­несла в благодарност към Създателя пръстта, оживена от Него?

Съгласихме се с Твоя враг, с ангела, разбунтувал се против Бога, с началника на злото. Вслушахме се в думите на хула против Благодетеля: решихме да заподозрем в завист нашия Създател, всесъвършената Благост.

Уви, какво помрачение! Уви, какво падение на ума! От висотата на боговиждането и богословието нашият род в ли­цето на праотеца ни за един миг пропада в пропастта на вечната смърт…

Първоначално паднал сатаната; светлият Ангел станал тъмен демон: като нямал тяло, той съгрешил с ум и с дума. Вместо с непорочно веселие с другите свети Ангели да славослови Бога – Благодетел, той възлюбил богохулството. Едва заченал мрачната, смъртоносна мисъл, едва я осъществил чрез гибелна дума, подобна на най-силна отрова, когато потъмнял, изменил се, свлякъл се с неизказана бързина от високия Едем на земята. За бързината на падението му Предвечното Слово свидетелства: Видях - казва То – сатаната, как падна от небето като светкавица (Лук. 10:18).

Също толкова бързо било и падението на човека, който последвал падналия ангел и започнал своето падение с приемането на тъмна, богохулна мисъл, след която последвало нарушаване на Божията заповед. Това нарушаване вече било предшествано от прикрито презрение, отхвърляне на Бога.

Уви, какво ослепяване! Какво страшно съгрешение! Какво страшно падение! Пред това съгрешение, пред това падение наказанията: изгонването от рая, припечелването на на­същния хляб с пот на лицето, болките при раждане, връща­нето в земята, от която Творецът е взел тялото ни – са ни­щожни.

Но какво правиш Ти, безмерна Благост? С какво се отплащаш Ти за нашата отплата, с която Ти се отплатихме за първите Ти благодеяния? С какво се отплащаш за непослушанието към Теб, за неверието в Теб, за приемането на ужасната хула против Теб – против Теб, Който си Самата Благост, Самото Съвършенство?

Отплащаш се с нови благодеяния, по-големи от първи­те. С едното от Божествените Си Лица ще приемеш човечество; ще приемеш, освен греха, всичките ни немощи, които са се прилепили към човешкото естество след падението му. Явяваш се пред очите ни, като си прикрил непоносимата сла­ва на Божеството с човешка плът; бидейки Слово Божие, Ти ни говориш словото Божие чрез звуците на човешкото слово. Силата Ти е сила на Бог. Кротостта Ти – кротост на агне. Името Ти – име на човек. Това всесвято Име движи небето и земята. Колко утешително и величествено звучи името Ти! Когато влиза в слуха, когато излиза от устата, то влиза и излиза като безценно съкровище, като безценна перла! Иисус Христос! Ти си Господ на човеците и човек. Колко чудно и изящно си съединил Божеството с човечеството! Колко чудно действаш! Ти си Бог и човек! Ти си Господар и слуга (Лук. 14:17. Обяснение на блажени Теофилакт). Ти си Жрец и Жертва! Ти си Спасител и идващият безпристрастен Съдия на вселената! И изцеляваш всички недъзи! И посещаваш, прие­маш грешниците! И възкресяваш мъртви! И повеляваш на водите на морето, на ветровете на небето! И чудно израстват житните растения в ръцете Ти, дават хилядократна реколта – биват засети, ожънати, опечени, преломени в едно и също време, в един миг! И гладуваш, за да избавиш нас от глад! И жадуваш, за да бъде утолена нашата жажда! И странстваш из страната на нашето изгнаничество, като си създаваш труд, за да ни върнеш загубеното от нас спокойно, изпълнено със сла­дости небесно отечество! И проливаш потта Си в Гетсиманската градина, за да престанем ние да проливаме потта си в припечел в ането на хляб за стомаха, да се научим да я проли­ваме в молитви за достойно причастяване с небесния хляб. Израсналите за нас от проклетата земя тръни Ти прие върху главата Си; Ти увенча, изпонарани с тръни пресвятата Си глава! Лишихме се от райското дърво на живота и от неговия плод, даващ безсмъртие на вкусилите от него; Ти, като се разпростря на кръстното дърво, стана за нас плод, даряващ вечен живот на Своите причастници. И плодът на живота, и дървото на живота се явиха на земята, в страната на нашето изгнаничество. Този плод и това дърво са по-превъзходни от райските; онези са давали безсмъртие, а тези дават безсмър­тие и Божество, Чрез Твоите страдания Ти изля сладост в нашите страдания. Ние отхвърляме земните наслаждения, избираме за свой жребий страданията, само и само да станем причастници на Твоята сладост! Тя като предвкусване на вечния живот е по-сладостна и по-скъпоценна от временния жи­вот! Ти заспа смъртен сън, който не може да удържи във вечно заспиване Теб – Бога! Ти възкръсна и ни дари събуждане от този сън, от жестокия смъртен сън, дари ни блаженото и слав­но възкресение! Ти възнесе обновеното ни естество на небе­то, настани го отдясно на предвечния, съвечен на Теб Твой отец! Ти направи Твоя Отец и наш Отец! Ти ни отвори пътя към небето! Ти ни приготви жилища на небето! Ти ръково­диш към тях, приемаш, упокояваш, утешаваш в тях всички отрудени земни странници, които са вярвали в Теб, призова­вали са святото Ти име, изпълнявали са светите Ти заповеди, православно и благочестиво са Ти служили, носили са кръста Ти и са пили чашата Ти мъжествено, с благодарение към Теб, със славословие на Теб!

Слава на Теб, Създателю на несъществувалите! Слава на Теб, Изкупителю и Спасителю на падналите и погиналите! Слава на Теб, Боже и Господи наш! Дари ни и на земята, и на небето да славословим, да благославяме, да възхваляваме благостта Ти! Дари ни с открито лице да гледаме страшната, непристъпна, великолепна Твоя Слава, вечно да Я гледаме, да се покланяме и да блаженстваме в Нея. Амин.

1846 година.

Сергиева Пустиня

¹⁾ Преп. Йоан Карпатски, гл. 25. Добротолюбие, т. 4 (на руски език).

²⁾ Histoire du Christianisme par Fleuni. Liv. 21, chap. 19.

Източник: Свети Игнатий Брянчанинов, Творения, том 1, АСКЕТИЧНИ ОПИТИ – част 1

Близки теми:

За евангелските блаженства Солта губи силата си Свети Игнатий Брянчанинов за търпението на скърбите и изкушенията Ти също имаш нужда от Христос! Дивно е Твоето всемогъщество, Господи!