Еволюция или сътворение

Май 3, 2015 in В търсене на вярата, Начална страница

 

Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност. Той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Животът е начин на съществуване на белтъчните тела… “ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), размножение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се биологичен феномен, който е възникнал случайно от неживата материя. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъснато. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчетание от два чисто физикохимични процеси; на материя и енергия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естественият отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намесата на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционната теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.

 

Библейското учение за сътворението говори за съществуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а форма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсната деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил строго определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Творецът на живота. „В Него беше животът“ (Йоан 1,4). А Христос казва за Себе Си; „Аз съм Животът“ (Йоан 14,6).

 

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: от къде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библейското учение за сътворението и същността на живота.

 

 

От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

 

Къде е истината?

 

Кой от двата модела има право?

 

Отговорът би трябвало да гласи:

 

Този модел има право, който не противоречи на науката, т.е. моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от многовековната човешка опитност.

 

Случайното възникване на живота е невъзможно.

 

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се само създаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една – единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното само създаване на живота и неговото само развитие.
Даже, ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно доказателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това признават и самите еволюционисти. Ъ.Кахан казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. Х. Кун признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност… Ние не знаем как са възникнали първите биологични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г.Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, идвам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен… Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Цитат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционисти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самозародят, че те подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“.
Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енциклопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).
Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.
И тъй, основният принцип на еволюционната теория за случайното възникване и усъвършенстване на живота противоречи на науката.
Системи, неподлежащи на опростяване.
В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Като пример да вземем електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасонка и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази конструкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т.нар. репликация на ДНК – молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.
Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в конструирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.
Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално развитие.
Още по-убедителен пример в това отношение е структурно – функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функция зависи от синхронизирането на различни тъканни структури. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500 000 км. Нормалният мисловен процес включва огромен комплекс от действия на една сложна верига, съставена от структурно – функционални части, взаимнозависими във функционално отношение – факт, изключващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно – мисловната дейност на човека.
Това са научни факти, които противоречат на основните концепции на еволюционната теория относно случайното само създаване и само организация на живота от неживата материя.

 

Източник: “Еволюция или сътворение” Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологичните науки

 

 

Пред вечността всички теории угасват

Ноември 24, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

 

„Не са ми нужни никакви земни богатства. Ти ще бъдеш завинаги мое Съкровище и в този живот и в бъдещия век.“

 

С такава молитва Спиридон Менагиас, бъдещият отец Герасим, осъзнава своето бедствено положение.  Като ученик е пратен от своите родители в Цюрих, където изучавал химия. Бил действително надарен, имал грандиозни мечти и разгорещеността на младостта още повече изостряла страстта му към науката. Шест години учене в Европа станали шест години светски живот с неговото пресищане и разточителност. В Европа, където излишеството от материални блага на индустриалната цивилизация съществува заедно с извънредния  духовен глад, студентът Менагиас, богато дете от Атина, живеел както намирал за добре, танцувал, развличал се, водел разсеян живот в студентския свят. Негов девиз било: „Душо! Имаш много блага…яж, пий, весели се“ (Лук. 12:19).

 

И не само в ежедневието безсмислено се придържал към материализма като теория, но и бил негов защитник. Четял Хекел и поглъщал всичко, което било писано в защита на неговите идеи и въобще измислил „евангелие“ от материалистически теории, напълно съгласявайки се с всичките му илюзии…

 

През двадесети век мощната вълна на атеизма помела всички устои в Европа. Особено силно в защита на атеизма и дарвинизма застанали университетите. „Когато бях студент, разказвал по-късно на Света Гора отец Герасим, ни принуждаваха да пишем, че човекът е произлязъл от маймуната. Няма да получиш добра оценка, ако не напишеш това!“ „Ах, отец Герасиме  – се случило да го попита веднъж един простодушен отшелник –  това ли учат в университетите! Кой някога е видял кипарис да ражда орехи или от бадем да израства елха. Едното си е едно, другото – друго. Защо сега маймуните не раждат хора?“

 

Такъв бил тогава „научният“ климат на Цюрих, когато по това време там се е учил бъдещият отец Герасим. Бавно, но постоянно тези материалистически теории проникнаха и в нашата Родина, в нашите училища и в много съвременни книги се проповядва материалистическото учение. Затова ние накратко ще очертаем тази псевдо-наука и нейната нездрава структура.

 

Двама западни учени на деветнадесети век – Дарвин и Ернст Хекел – са формулирали широко известната теория на еволюцията на живите организми от прости форми към по-сложни. Хекел, немски зоолог и материалист (когато Менгиас дошъл в Цюрих, той бил още жив), и неговите многочислени последователи твърдели, че човекът е произлязъл от животното, че всичко, включително и самата материя се е зародило самопроизволно, спонтанно и никакъв Бог – Творец не съществува. „Рече безумец в сърцето си: няма Бог“ (Пс. 13:1).

За да се докаже общия произход на различните видове и особено произхода на човека от животното, Хекел въвел така наречения „биогенетически закон за произхода“ и не се поколебал в своите книги да публикува фалшиви снимки на ембриони. Тази бесчестна постъпка била разобличена от един професор по анатомия и зоология и била осъдена като „прегрешение против научната истина“. За да се даде на читателите възможност да се запознаят със съвременните възгледи на сериозната наука на тази тема, ние ще споменем за конференцията, проведена в Музея на Естествената История в Чикаго през 1980г. („Санди Таймс“  8 март 1981г.) В нея са участвали 160 палеонтолози, анатоми, генетици, биолози  и други учени, които потвърдили че, „не е намерено никакво промеждутъчно звено… Изглеждащия непоклатим закон на Дарвин, който представя всеки нов вид  като продължение на предшестващия, се оказа несъстоятелен…“

 

„Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство“ (Пс. 99:3).  Ето верният и безсмъртен пророчески глас на Давид.

 

На конференцията на Британския Съюз за развитие на науката (авг. 1980) професор Дж. Пурант казва, че „Дарвиновата еволюция се е превърнала в съвременен мит, вредящ на науката и обществения живот.“

 

Ние се радваме на това признание, защото действително теориите и изводите на учените-атеисти непосредствено засягат човешките взаимоотношения и създават в обществения живот атмосфера на богоборчество.

 

През 1919 г. на Спиридон Менгиас прави голямо впечатление проповедта на един духовник от Атина, което го обръща към вярата. През 1920 година посещава Света Гора, където ще приеме монашество от големия подвижник Калиник Исихаст с името Герасим, ще бъде на послушание при Стареца Йосиф Исихаст, ще има близка духовна връзка с отец Софроний Сахаров, и ще завърши живота си в покаяние през 1957г.

Превод от руски: Современние старци Гори Афон

 

Произходът на човека: творение или еволюция

Септември 15, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

 

Въпросът за произхода на света, за неговия характер и природа е един от най-трудните, но в същото време един от най-принципните и значими в диалога между наука и религия в съвременното общество. Какъв е произходът на света: творение или еволюция? Това е проблем, много важен не само за православното догматическо богословие, но и за всички православни християни, тъй като с неговото решение са свързани много въпроси, пряко засягащи нашето православно учение и мироглед: за относителното достойнство на науката и богословието, за съвременната философия и светоотеческото учение, за учението за човека (антропология), за отношението към светите отци и към познаването и сериозното осмисляне на техните творения, за отношението към съвременната философия, т. е. т. нар. „мъдрост на този свят” и за православното тълкувание на Свещеното Писание, особено на книга Битие.

 

В настоящето изследване, основавайки се на опита на Църквата, преди всичко на съжденията на светите отци, и на разглеждането на теорията за еволюцията в нейното научно въплъщение, ще се опитам да реша въпроса за степента на правомерност на еволюционната теория в нейните претенции като единствено вярно и истинско учение за произхода и развитието на света и човека.

 

НАУКАТА И БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ

 

Какъв е източникът на нашето истинско знание за първосъздадения свят и доколко той се различава от науката? Православната Църква учи следното: Без всякакво съмнение, Бог е Творец на всички видими и невидими твари. Преди всичко чрез своята мисъл Той е създал всички небесни сили… След това от нищо Бог сътворил този видим и веществен свят. Накрая Бог сътворил човека, който е съставен от невеществена разумна душа и веществено тяло1… Тези слова, излизащи от майката Църква, не са основани на празно мъдруване на обременения от страсти и грехове светски разум, а се основават на Божественото Откровение и светоотеческия опит, на творенията на отците с най-висок духовен живот. Ще допълним започнатите размисли с думите на св. Исаак Сирин, който говори за възхождането на душата към Бога въз основа на собствения си опит: И оттук вече се възнася със своя ум към това, което е предшествало създаването на света, когато не е имало никаква твар, нито небе, нито земя, нито ангели, нищо от приведеното в битие, и как Бог, само по Своето благоволение, внезапно привел всичко от небитие в битие и всяко създание се явило пред Него в съвършенство”2.

 

От тук е видно, че светите подвижници са постигали първосъздадения свят, бидейки в състояние на Божествено съзерцание, което е над пределите на естественото знание. Св. Григорий Синаит утвърждава, че в състояние на съвършена молитва има „осем главни предмета на съзерцание”, които са следните:

 

1. Бог

 

2. Чинът и стоенето на разумните сили;

 

3. Съставът на видимите неща;

 

4.Домостроителното снизхождане на Словото;

 

5. Общото възкресение;

 

6. Страшното второ Христово пришествие;

 

7. Вечните мъки;

 

8. Царството Небесно3

 

За какво му е на светеца да включва „чина и стоенето на разумните сили” и „състава на видимите неща” към другите обекти на Божественото съзерцание, отнасящи се към сферата на богословските знания, а не на науката? Не е ли именно поради това, че има такъв аспект и състояние на творението, който е извън сферата на научните знания и може да бъде видян, както и самият преподобен Исаак Сирин някога видял творението, съзерцателно по Божия милост? Обектите на такова съзерцание може да се видят и разберат. Св. Григорий Синаит казва, че „устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание (Пс. 48:4) на този, който ясно… с ума си вижда в нещата отпечатъци на първообразите и с устата си при съдействието на живо слово проповядва  мъдрост от мъдростта, а сърцето му се освещава от силата на обновителното духовно знание4.

 

КОНФЛИКТ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЧОВЕШКАТА ФИЛОСОФИЯ

 

Къде лежи причината за спора между светоотеческото разбиране на книга Битие и еволюционното учение? Последното се опитва да разбере тайните на Божието творение посредством естественото знание и светската философия, не допускайки даже, че в тези тайни има нещо, което ги поставя извън възможностите на това знание. Защото самата книга Битие представлява повествование за Божието творение, видяно в Божествено съзерцание от боговидеца Моисей, а видяното от него се потвърждава и от опита на по-късните свети отци. И макар знанието, получено чрез откровение да е по-високо от естественото, всички ние знаем, че не може да има противоречие между истинското Откровение и истинското естествено знание. Може да има конфликт между Откровението и човешката философия, която често е погрешна. По този начин не съществува несъгласие между знанието за творението, съдържащо се в книга Битие и разтълкувано от светите отци, и правдивите знания за тварта, придобити от съвременната наука чрез наблюдение. Разбира се, тук съществува неразрешим конфликт между знанието, съдържащо се в книга Битие, и празните философски спекулации на съвременните учени, непросветени от вярата, за състоянието на света в течение на шестте дни на творението. Знаейки за това, че между книга Битие и съвременната философия съществува действителен конфликт, и стремейки се да достигнем истината, ние трябва да приемем учението на светите отци и да отхвърлим лъжливите мнения на философите от науката. Защото съвременният свят дотолкова е заразен със суетна съвременна философия, представяща себе си за наука, че дори малко православни могат да изследват този въпрос безпристрастно и да изяснят на какво всъщност са учили светите отци, и след това да приемат светоотеческото учение, даже ако то изглежда неверно и „тъмно” за празното мъдруване на мира сего.

 

СВЕТООТЕЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА

 

Относно истинското светоотеческо виждане за първосъздадения свят, най-удивително се явява това, че светите отци разбират текста на свещеното Писание „както е написан”, но в същото време не ни позволяват да го тълкуваме свободно или алегорически. „Мнозина съвременно образовани православни са свикнали да свързват такава интерпретация с протестантския фундаментализъм и се боят че ще ги сметнат за наивни мъдрите философи на науката; но е съвършено ясно от една страна доколко по-дълбоко е светоотеческото тълкувание в сравнение с това на фундаменталистите, които не са чували никога за Божествено съзерцание и чието тълкуване само понякога случайно съвпада със светоотеческото; а от друга страна колко дълбоко е светоотеческото разбиране от това, което некритично  възприема спекулацията на съвременната философия, като че ли това е истинско знание”5.

 

Първосъздаденият свят преди престъплението на Адам бил нетленен, т. к. в този свят не е имало смърт, защото „Бог смъртта не е сътворил” (Прем. 1:13). Съвременният православен християнин може да разбере по какъв начин нетленността на първосъздадения свят е извън компетенцията на научните изследвания, ако разгледа този факт (на нетленността) така, както той се представя чрез Божието действие даже в нашия сегашен тленен свят. Ние не можем да открием по-висока проява на тази нетленност от Пречистата Божия Майка, за която пеем: „Без изтления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем.” Нашите Богородични богослужения са изпълнени с това учение. Св. Иоан Дамаскин указва, че това нетление се намира извън законите на природата в две отношения:..”а което е без отец е по-високо от естествените закони на раждането, а което е безболезнено, това е по-високо от законите на раждането6. Какво да каже православният, когато съвременният невярващ, под влияние на съвременната натуралистическа философия, настоява на това, че такова „нетление” е невъзможно, и изисква християните да вярват само в това, което може да се докаже или наблюдава научно? Следва да държим светата Православна вяра, която е откровено знание, без оглед на т. н. „наука” и нейната философия и да обясним акта на натленност като свръхестествено Божие дело. Не напразно св. Иоан Златоуст тясно свързва правилното и строго изтълкуване на Свещеното Писание (конкретно на книга Битие) с правилността на догматите, същностно необходими за нашето спасение. Говорейки за тези, които тълкуват книга Битие алегорически, той пише: „Но ние, моля, няма да обръщаме внимание на тези хора, ще заградим слуха си за тях, а ще вярваме на Божественото Писание, и следвайки това, което е казано в него, ще се стараем да пазим в душите си здравите догмати, а заедно с тях и ще водим правилен живот, за да свидетелства и живота за догматите, и догматите да придават твърдост на живота.. ако ние живеем добре, но нерадеем за правилните догмати, не можем да придобием нищо за своето спасение. Ако искаме да се избавим от геената, и да получим царството, то трябва да се украсяваме и с едното и с другото – и с правотата на догматите, и със строгостта на живота7.

 

Има още един въпрос, който може да възникне относно състоянието на първосъздадения свят: какви са тези „милиони години” съществуване на света, които науката „знае като факт”? Вече е доказана погрешността на радиовъглеродния метод и другите „абсолютни” системи на датиране, така че остава да признаем, че тези милиони години също въобще не са факт, а отново философия, някаква версия за продължителността на доисторическата епоха. Самата идея за милионно съществуване на Земята не е възниквала дотогава, докато хората, под влиянието на натуралистичната философия, не са започнали да вярват в еволюцията, а ако еволюцията е истина, то и възрастта на света трябва да се изчисли с милиони години. Ето къде е причината за измамата: тъй като еволюцията никога не е наблюдавана, то тя се мисли само при предположението, че безчислени милиони години могат да предизвикат процеси, твърде малки, за да могат съвременните учени да ги фиксират. Ако се изследва този въпрос обективно и безстрастно, отделяйки истинските доказателства от предположенията и философията, то лесно ще забележим, че няма фактически данни, които биха ни заставили да считаме, че земята е на повече от 7500 години (аз, като историк по първото си образование, убедително се уверих в това още в първи курс в университета). Затова възгледите на учените за възрастта на нашата планета напълно зависят от тяхното философско отношение към Творението.

 

В заключение към обзора на светоотеческото учение за първосъздадения свят ще са уместни божествените слова на св. отец, който толкова просиял в молитва, че православната Църква го е нарекла третия богослов. Св. Симеон Нови Богослов. В своето 45 слово той казва от светоотеческото предание, а също вероятно и от собствения си опит, следното: „В  началото, преди да насади рая и да го отдаде на първосъздадения, Бог за пет дена устроил земята и това, което е на нея, а в шестия създал Адам и го поставил за господар и цар на цялото видимо творение. Раят  тогава още не е съществувал. Но светът бидейки създаден от Бога, бил като някакъв рай, макар веществен и чувствен. Бог го отдал във властта на Адам и всички негови потомци… „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток… И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за ядене” (Бт. 2:8-9), с различни плодове, които никога не се разваляли и никога не преминавали, но винаги били свежи и сладки и давали на първосъздадените велико удоволствие и приятност… След престъплението на Адам Бог не проклел рая… а проклел само цялата останала земя, която също била нетленна и сама раждала всичко … На този, който станал тленен и смъртен поради престъпването на заповедта, с цялата справедливост следвало да живее на тленна земя и да се храни с тленна храна… На телата на хората не подобава да се облекат в славата на възкресението и да стават нетленни, преди обновлението на всички твари. Но както в началото, най-напред цялата твар е сътворена нетленна, а след това от нея е взет и създаден човекът, така следва и отново най-напред цялата твар да стане нетленна, а после да се обновят и да станат нетленни и тленните тела на хората, та целият човешки род отново да бъде нетленен и духовен и да обитава в нетленно, вечно и духовно жилище… Виждаш ли, че цялото творение в началото било нетленно и било създадено от Бога по образа на рая? Но после било подчинено от Бога на тлението и се покорило на суетата на човеците. Познай също и това, каква ще бъде тази прослава и светлосияйност на творението в бъдещия век? Защото, когато то се обнови, няма да бъде отново същото, когато е било, когато било създадено в началото. Но ще бъде такова, каквото, по думите на божествения Павел, ще бъде нашето тяло… Цялото творение, по Божие повеление, ще стане след всеобщото възкресение не такова, каквото е било създадено – веществено и осезаемо, – но ще бъде пресъздадено и ще стане някакво невеществено и духовно обиталище, по-високо от всяко осезание”8.

 

Може ли да има по-ясно учение за състоянието на първосъздадения свят до престъплението на Адам?

 

ПРАВОСЛАВНИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА СПОРЕД СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

 

Следва да подходим и към последния и най-важен въпрос, повдигнат пред православното богословие от съвременната еволюционна теория: за природата на човека, и в частност за природата на първосъздадения човек Адам. Антропологията (учението за човека) касае по най-тесен начин богословието, и тук е най-вероятно да се появят богословски грешки на еволюционизма. Добре известно е, че Православието учи съвършено различно от римо-католичеството за природата на човека и божествената благодат. С други думи, богословският възглед за природата на човека, подразбиран от еволюционната теория, това е неправославен възглед, но пък близък до римо-католическата антропология10. Това служи само за потвърждение на факта, че теорията на еволюцията, за която не учи нито един православен отец, е просто продукт на западно-апостасиен начин на мислене и даже и, без значение на факта, че първоначално това е било реакция срещу римо-католичеството и протестантизма, дълбоко се корени в папистката схоластическа традиция. Този светоотечески възглед е много добре представен от великия исихаст св. Григорий Палама, когато той бил принуден да защитава православното богословие и неговия духовен опит конкретно от западния рационалист Варлаам, който искал да сведе духовния опит и знанието на исихазма до нещо достижимо от науката и философията. Отговаряйки му, в своя знаменит труд „Триади в защита на свещенобезмълстващите”11 св. Григорий Палама издига общите принципи, напълно приложими и днес, когато учени и философи мислят, че могат да разберат тайните на творението и природата на човека по-добре, от православното богословие. Той пише: „ Истинското начало на премъдростта е начало на разбирането, за да се научим да я различаваме, и пред угодническата, земна и безплодна мъдрост да предпочитаме многополезната, небесната, духовна мъдрост, която идва от Бога, отива към Него, и прави богоподобни тези, които са я придобили.12

 

Той учи, че само втората мъдрост е блага сама по себе си, а първата е и блага и зла:

 

Именно по тази причина аз бих нарекъл едновременно и добро и зло знаенето на различни езици, силата на реториката, познаването на историята, разкриването на тайните на природата, сложните методи на логиката… , не само защото всички те се колебаят в зависимост от мненията и се променят лесно съответно с целите на хората, но и защото, макар и тези занимания да са добри за упражняване остротата на душевното око, да се упорства в тях до старост е лошо.13

 

Освен това, даже „ако един от отците казва същото, като външните философи, съвпадението е само в думите, но в смисъла има огромна разлика. Първите, според Павел, имат „ум Христов” (1 Кор. 2:16), а вторите изразяват в най-добрия случай човешко разбиране. Както небето е по-високо от земята, тъй… и мислите Ми – по високо от вашите мисли (Ис. 55:9)- казва Господ. И даже ако мислите на тези философи понякога да съвпадат с Моисей, Соломон  и с тези, които са им верни, каква полза за тях? Кой човек със здрав разум, ще каже, че те са се научили на това от Бога?14”.

 

От философията, пише свети Григорий, „напълно отхвърляме възможността да се очакват някакви точни познания за божествените предмети; тъй като от нея не може да се научи нищо надеждно за Бога. Нали  Бог го я обезуми15.

 

И това знание може да е вредно и враждебно на истинското богословие: „със силата на поразените от глупост и обезсмислени думи се воюва срещу мъжете, които са приели тези предания в простотата на сърцата си; когато по примера на онези, които са ги пренебрегнали и са противопоставили тварта на Твореца”16.

 

 

 

Едва ли може да бъде дадена по-добра, от тази оценка на това, което съвременните „християнски еволюционисти” са се опитали да направят, считайки себе си за по-мъдри от светите отци, прилагайки светското знание за изкривяване на учението на Свещеното Писание и светите отци. Нима за всеки не е видно, че рационалистичнияj, натуралистичен дух на  възгледите на средновековния еретик Варлаам е напълно сходен с духа на съвременния еволюционизъм?

 

ТЕОРИЯТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА: НАУКА ИЛИ ФИЛОСОФИЯ?

 

Следва да отбележим, че св. Григорий говори за научното знание, което на свое ниво е истинско, и става лъжовно, само когато воюва с висшето, богословско знание. Истинска ли е теорията на еволюцията, макар и научно? Тук можем да си зададем въпроса: защо трябва да се отнасяме към творенията на съвременните учени и философи „просто”, вярвайки на думите им, когато твърдят, че това е истинно – даже ако приемането на техните изказвания ни принуждава да променяме богословските си възгледи? Напротив, следва да бъдем много критични, когато съвременните мъдреци ни казват, как трябва да изтълкуваме Свещеното Писание. Следва да възприемаме критически не само тяхната философия, но и т. н. „научни свидетелства”, които, както се приема, говорят в полза на съвременната неоезическа терминология, защото често „научните свидетелства” сами по себе си са именно такава философия.

 

Това особено се отнася за учения йезуит Теяр де Шарден, тъй като „той не само построил най-разработената и влиятелна философско-богословска система, основана на понятието за еволюцията, но и бил тясно свързан с откритието и интерпретацията на почти всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, открити по времето на неговия живот”17.

 

А сега да си зададем елементарния научен въпрос: какви са доказателствата за „еволюцията на човека”? Обучавайки се в историческия факултет на университета, аз съм имал възможността да изуча историята на първобитното общество, и си спомням как преподавателката ни разказваше красиви истории за различни „предци на човека”, които наброяваха няколко десетки. Но аз никак не можех да разбера къде са реалните доказателства за действителното съществуване в далечното минало на всички тези видове животни: на студентите никой не им ги предоставяше.

 

В действителност научните изкопаеми „свидетелства” в полза на „еволюцията на човека” се състоят от: изкопаеми останки от неандерталец (много екземпляри); синантроп (няколко черепа); така наречените явански, хайделбергски и пилтдуански „хора” и находки в Африка (всички крайно фрагментарни) и от немного други останки. По този начин, всички свидетелства за „еволюцията на човека” могат да се поберат в каса с размер на малък гроб, произхождат от отделени далеч една от друга местности, при отсъствие на макар и относителна ( още по-малко на абсолютна) възраст, и без всякакви указания за това, как тези различни „хора” са свързани помежду си с родство и произход.

 

Освен това, един от тези „еволюционни предци на човека”, „пилтдуанския човек”, както се изяснило по-късно, бил преднамерен фалшификат. Интересно, че йезуита Теяр де Шарден бил един от „откривателите” на „пилтдуанския човек” – факт, който може да се намери в болшинството учебници.  Той „открил” зъб на това изфабрикувано създание – зъб, който вече бил боядисан, с намерението да въведе в заблуда относно възрастта на находката.  „Откритието”, разбира се, било това, което трябвало за „липсващото звено между човека и маймуната, затова и пилтдуанския фалшификат се състояла от човешки и маймунски кости (череп на човек,  челюст от орангутан и зъб от шимпанзи – бел. прев.). Теяр де Шарден имал отношение към откритието и най-вече към интерпретацията на някои находки от „яванския човек”, които били фрагментарни. Собствено, където и да се намирал той, намирал „свидетелства”, които в точност отговаряли на неговите очаквания, а именно, че човека е „произлязъл” от маймуноподобни създания18.

 

Ако обективно се изучат всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, то ще се открие, че убедителни или поне разумни доказателства за тази „еволюция” липсват. Всички научни работи по този проблем се свеждат до полуфантастични измислици, с неправдоподобна реконструкция на устройството и бита на древночовешкото общество, непотвърдени от реални археологически находки или други документални източници19. Въпреки това е общоприето, че има доказателства за еволюцията, защото хората искат да вярват в това; те вярват в атеистичната материалистка философия, която изисква, човека да е произлязъл от маймуноподобна твар. От всички изкопаеми „хора” само неандерталецът (и, разбира се кроманьонецът, който просто е съвременен човек) се представя като истинен; но и той е просто homo sapiens, не по различен от съвременния човек, отколкото съвременните хора се различават помежду си. А картинките на неандерталския човек в учебниците по история са измислици на художниците, в които има предубедена представа за това, как трябва да изглежда „примитивния човек”, изхождайки от еволюционната философия20.

 

Накрая ние стигаме да следните изводи:

 

1) Еволюцията съвсем не е научен факт, а философска система,

 

2) Еволюцията е лъжовна философия (обичаща не мъдростта, а бащата на лъжата) изобретена в секуларния Запад, в качество на реакция срещу католико-протестанската теология, замаскирвайки се под наука, често измамваща хората, които са съгласни да я приемат на вяра като научен факт.

 

СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ТВОРЕНИЕТО И ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА

 

Накъде да се обърне православния християнин, ако пожелае да узнае истинното учение за сътворението на света и човека? Св. Василий Велики ясно ни казва: „Какво да кажа първо, с какво да започна тълкуването си? Да изоблича сеутните слова на неверните? Или да възвеличим истината на нашето учение? Много мнения са изказали древните елини-мъдреци за природата и нито една тяхна дума не е останала устойчива и непоклатима; винаги следващият оборвал този преди него, така че няма нужда ние да ги оборваме, те сами стигат до взаимното си опровергаване.21

 

Следвайки примера на свети Василий, „да оставим външните учения на външните, да се върнем към църковното учение22. Както него, да започнем „да изследваме състава на света, разглеждайки вселената не по началата на светската мъдрост, но както е научил Своя служител Бог, говорещ с него „явно, а не с гатанки” (Числ. 12:8)23”.

 

Възвръщайки се към светите отци, следва да признаем, че еволюционистките възгледи за произхода на света и човека в действителност не само нищо не ни учат за произхода на човека, а обратното – говорят за него лъжовно.

 

Православното учение за човешката природа най-сбито е изложено в Словата на авва Доротей. „Тази книга е приета в Православната Църква като азбука, основен учебник по православна духовност; това първо духовно чтение, което дават на православния монах, и то остава негов постоянен спътник в течение на целия живот, четено и препрочитано. Извънредно важно е, че православното учение за човешката природа се излага на първата страница на тази книга, тъй като то е основание на целия православен духовен живот”24.

 

Какво е това учение? Авва Доротей пише в първите строфи на своето първо поучение: „В началото, когато Бог създал човека (Бит. 2:20), Той го поставил в рая, както говори божественото и свето Писание и го украсил със всички добродетели, като му заповядал да не яде от плодовете на дървото, което било сред рая. Така човекът живял там в райско наслаждение: в молитва, съзерцание, в слава и чест, имайки здрави чувства и намирайки се в онова естествено състояние, в което бил създаден. Защото Бог създал човека по Свой образ, т. е. безсмъртен, свободен и украсен със всички добродетели. Но когато той нарушил заповедта, като ял от плода на дървото, от което Бог му забранил да яде, той бил изгонен от рая (Бит. 3), отпаднал от естественото състояние и пребъдвал вече в грях, славолюбие, в стремеж към наслажденията на тоя век и в други страсти и бил завладян от тях, защото той сам станал техен роб, чрез престъплението25

 

(Господ Иисус Христос) приел самото наше естество, началото на нашия състав, и станал нов Адам, по образ на Бога, Който създал първия Адам, обновил естественото състояние и направил чувствата отново здрави, каквито са били в началото26

 

А чедата на смиреномъдрието са: укоряване себе си, недоверие към собствения разум, пренебрегване своята воля. Защото чрез тях човек идва в себе си и си възвръща своето естествено състояние – чрез очистване себе си със светите Христови заповеди”27.

 

ПОВРЕЖДАНЕ НА ПЪРВОСАЗДАДЕНАТА ПРИРОДА ВСЛЕДСТВИЕ НА ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО Й ОТ ХРИСТОС

 

Светите отци ясно учат, че, когато Адам съгрешил, човекът не просто изгубил нещо, което било прибавено към неговата природа, но по-скоро самата човешка природа  се изменила, подложила се на повредата в същото време, когато човек загубил благодатта Божия. Богослужението на Православната Църква, което е основа на нашето догматическо учение и духовен живот, ясно учи, че човешката природа не се намира в естествено състояние, а в повредено: Исцеляя человеческое естество, древним преступлением истлевшее, без тли нов рождается Младенец, и в Твоих недрех, яко на престоле, седит, Безневестная, Отеческого не оставль соседения Божеством» (Миней 22 декември, Богородичен 6-а песен на канона на утренята)28. «Спасти хотя от тли истлевшее человеческое естейство Зиждитель и Господь, во утробу очищенну Святым Духом вселився, неизреченно вобразися» (Миней 23 януари, Богородичен 5-а песен на канона на утренята)29.

 

И в такива химни цялото наше православно понятие за въплъщението на Христа и за нашето спасение чрез Него се свързва със съответното разбиране за човешката природа, както е била в началото, и която Христо е възстановил.

 

С основание И. М . Андреев, професор от Свето-Троицката семинария в Джорданвил пише: „Християнството винаги е разглеждало съвременното състояние на материята като резултат от грехопадението… Грехопадението на човека е изменило цялата му природа, в това число и природата на самата материя, която Бог проклел (Бит. 3:17)”30. Съгласявайки се с това заявление, ние правим извод, че еволюционното учение не само отхвърля описания в книга Битие акт на Творението, но също отхвърля и идеята за греха, самия грях, отхвърля великия опит на покаянието, натрупан в Християнството в течение на две хиляди години.

 

Затова логично е да направим следния извод: еволюцията противоречи на учението на светите отци, т. е. не се вписва в рамките на светоотеческото учение за Творението и създаването на човека.

 

От опита на съжителството с нашето тленно тяло за нас е невъзможно да разберем състоянието на нетленното Адамово тяло, което не е имало естествени нужди, както ние знаем, яли „от всяко дърво” в рая без отделяне на нищо, не познаващ съня (докато прякото действие на Бога го заставило да заспи, за да създаде Ева от реброто му). А колко по-малко сме способни да разберем още по-възвишеното състояние на нашите тела в бъдещия век! Но ние знаем достатъчно за природата на първосъздадения свят и живота на първите хора в рая от Свещеното Писание и Предание, т. е. от учението на Църквата, за да опровергаем всички, които считат, че могат да разберат  тези тайни чрез научното знание и светската философия. Състоянието на човека в рая и първосаздадения свят завинаги е изнесено зад пределите на научното знание с бариерата на адамовото прегрешение, изменило самата природа на първосъздадения човек и цялата твар, а също и природата на самото знание.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Съгласно православното учение, което изхожда от Божественото съзерцание, природата на Адам в рая била различна от сегашната човешка природа, и по тяло, и по душа, и тази възвишена природа била оживена от Божествената благодат. А съгласно латинската доктрина, основана на рационалистичните дедукции на сегашното паднало естество, човек по природа е тленен и смъртен, какъвто е и сега, а неговото състояние в рая било особено, свръхестествен дар. Всичко това показва, доколко се изкривява чудесното светоотеческо виждане на Адам и първосъздадения свят, когато към тях се подхожда от позицията на мъдростта на падналия свят. Нито науката, нито логиката нищо не могат да ни кажат за рая; „и все пак мнозина православни са дотолкова измамени от съвременната наука и нейната рационалистична философия, че се боят да прочетат сериозна първите глави на книга Битие, знаейки, че съвременните „мъдреци” намират  там толкова „съмнително” или „объркано”, или , което подлежи на нова интерпретация, или пък че можеш да получиш репутация на „фундаменталист”, ако посмееш да четеш този текст просто „както е написано”, както са го чели светите отци”31.

 

Здравото чувство на православния християнин му подсказва да се отвърне от „дълбоката” модна гледна точка, че човек е произлязъл от маймуната или от друго низше създание. Справедливо е, когато св. отци изразяват своя праведен гняв срещу тези, които се опитват да докажат, че човека е маймуна, от която, както те се хвалят, са произлезли. Такава е гледната точка на православната святост, която знае, че творението не е такова, каквото го описват съвременните мъдреци с тяхната празна философия, но както Господ го е открил на Моисей „не с гатанки”, и както светите отци са го видели в божествено съзерцание. Човешката природа е различна от тази на маймуната и никога не се е смесвала с нея. Ако Господ Бог, за наше смирение, би пожелал да произведе такова смесване, то светите отци, които са видели самия „състав на видимите неща” в божествено съзерцание, биха знаели това…

 

Съвременната наука знае само това, което наблюдава и което разумно може да се изведе от наблюдението; нейните догадки за най-ранните времена на творението имат значение не повече или по-малко от митовете и басните на древните езичници. Истинското знание за Адам  и първосъздадения свят, които са ни много полезни, са достъпни само чрез божественото Откровение и божествените съзерцания на светиите.

 

1. Макарий (Булгаков). Православно-догматическое богословие. СПб. 1868. С. 352.

2. Аввы Исаака Сирина слова подвижнические. М., 1993. С. 101.

3. Преподобный Григорий Синаит. Творения. М., 1999. С. 72-73.

4. Пак там. С. 76.

5. Иеромонах Серафим (Роуз). Православный взгляд на эволюцию. М., 1997. С. 53-54.

6. Св. Иоанн Дамаскин. Точное изложение Православной веры. М., 2000. С. 301.

7. Иже во святых отца нашего Иоанна Златоустого, архиепископа Константинопольского избранные творения. Беседы на книгу Бытия. Т.1. М., 1993. С. 107.

8. Вж.: Глеб Каледа (прот.). Плащаница Господа нашего Иисуса Христа. М., 1995.

9.Преподобный Симеон Новый Богослов. Творения. Т.1. Св.-Тр. Сергиева Лавра, 1993. С. 367-382.

10. По-подробно за това виж:. Зеньковский В.В. (прот.). Основы христианской философии. М., 1996. С. 8-22.

11. Св. Григорий Палама. Триады в защиту священно-безмолствующих. М., 1995.

12. Цит по: Иеромонах Серафим (Роуз). Православный взгляд на эволюцию. М., 1997. С. 60.

13. Пак там С. 61.

14. Пак там

15. Пак там

16. Пак там

17. Иеромонах Серафим (Роуз). Православный взгляд на эволюцию. М., 1997. С. 63.

18. Вж.: Тейяр де Шарден П. Феномен человека / Пер. с франц. М., 1987.

19. Вж., например: Алексеев В.П. Становление человека. М. 1984.; Ламберт Д. Доисторический человек. СПб., 1995.; Семенов Ю.И. Как возникло человечество. М., 1966.

20. Вж., например: Матюшин Г.Н. Археологический словарь. М., 1996.; История древнего мира: Учебн. для 6 кл. средн. шк.М., 1993.: Энциклопедия для детей: Т.1. (Всемирная история). М., 1994.

21. Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, архиепископа Кесарии Капподокийской // Беседы на Шестоднев. Ч.1. М., 1845. С. 3.

22. Пак там С. 45.

23. Пак там С. 95-96.

24. Иеромонах Серафим (Роуз). Православный взгляд на эволюцию. М., 1997.С. 68.

25. Преподобный Авва Дорофей. Душеполезные поучения. М., 2002. С. 19.

26. Пак там С. 21.

27. Пак там С. 25.

28. Минея. Декабрь. М., 1994. С., 173.

29. Минея. Январь. Ч. 2. М., 1983. С. 282.

30. Научное знание и христианская истина. Нью-Йорк, 1974. С. 69.

 

 

статията е преведена със съкращения

източник: православие ру

 

Април 2, 2014 in Кратки, Сладкарница

 

 

Еволюционната теория на Дарвин, въпреки че е отхвърлена на абсолютно всички научни нива, продължава да се възприема с доверие и надежда, тъй като в противен случай трябва да се приеме, че Бог е създал хората, а това е ужасяващо за съвременния човек.

Православието и Теорията за еволюцията

Март 26, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

 

 

Ти ме помоли да отговоря на въпроса дали научното разбиране за еволюцията на света и човека може да се съвмести с традиционните опит и знание на Православието. Ти питаш още какво е мнението на Отците по този въпрос  и дали по принцип е нужно да има такова съвместяване. Накратко, аз написах следното:
 
Антропологията на Новия Завет е свързана с антропологията на Стария Завет. Цялото благовестие на Стария Завет е: Човек е образ на Бога. Цялото благовестие на Новия Завет е: Богочовекът е истинският образ на човека. Всичко небесно, божествено, вечно, безсмъртно и неизменно у хората е образът на Бога, богоподобието на човека.
 
Богоподобието на човека беше увредено от доброволния грях, извършен от човека в сътрудничество с дявола – увреждане посредством греха и смъртта, които произтичат от прегрешението. По тази именно причина Бог стана човек, за да възстанови Своя образ, покварен от греха. Ето защо Той се въплъти и живя в света на човека като Богочовек, като Църквата, за да предостави образа на Богочовека – всичко необходимо за този деформиран, създаден по Божи образ човек, за да израсте той (в Богочовешкото тяло на Църквата, с помощта на Светите Тайнства и добродетели) „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“(Еф.4:13). Това е Богочовешката антропология. Предназначението на богоподобните същества, известни като хора е едно: да станат постепенно съвършени както Бог Отец, да станат богове по благодат, да достигнат до обожение, Христоподобие, Троицеподобие. Според Светите Отци „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ (св. Атанасий Велики).
 
Но така наречената „научна“ антропология не признава богоподобието на човешкото съществуване. Нейните привърженици отхвърлят прогресивността на Богочовешката еволюция на човека.
 
Ако човек не е образ на Бога, тогава Богочовекът и Неговото Евангелие са нещо неестествено за него, нещо механично и непостижимо. Тогава, би могло да се каже образно, Богочовекът Иисус е робот, построен от други роботи. Богочовекът става  тиранин, който насилствено иска от хората да бъдат съвършени същества, какъвто е Бог. Ние говорим за утопия, илюзия и недостижим „идеал“. Така всичко се опростява до мит, наратив.
 
Ако човек, следователно, не е богоподобно същество, тогава самият Богочовек е ненужен, защото научните теории за еволюцията не приемат греха, нито приемат Спасителя от греха. В секуларния свят на „еволюцията“ всичко е природно (естествено) и няма място за греха. Именно за това е шега да се говори за Спасител и за спасение от греха. В крайна сметка всичко е естествено: грях, зло и смърт. Защото, ако всичко в човека се проявява и е резултат от еволюцията, тогава няма нищо, което трябва да бъде спасено в него, тъй като нищо не е вечно и неизменно, но всичко е земно, от глина  и като такова е преходно и нетрайно.
 
В такъв свят на „еволюция“ няма място за Църквата, която е тялото на Богочовека Христос. Теология, която основава себе си на антропологията на научната теория на еволюцията, е нищо повече от самоотрицание. По същество това е теология без Бог и антропология без човек. Ако човек не е безсмъртен, вечен и образ на Бог, тогава всички теологии и всички антропологии са нищо друго освен глупава шега, трагична комедия.
 
Православната теология и връзката, която ние имаме със Светите Отци е начинът за нашето издигане към Богочовека, към Православната всеобхватна истина. Това е нещо, което се нуждае от анализ, и е за тези, които се занимават с въпроси от Евангелието. Всички Евангелски въпроси са по своята същност фокусирани на проблема за човека. И всички проблеми на човека са фокусирани на един основен въпрос, този за Богочовека. Само Богочовекът е универсалното решение на енигмата, наречена човек. Без Богочовека и извън Богочовека, човекът винаги – съзнателно или не – е сведен до някакво човекоподобие, супермен или дори до дяволочовек. Доказателства и свидетелства за това? Цялата история на човечеството!

 

превод от английски

източник:http://www.johnsanidopoulos.com/

 

 

Учени, Нобелови лауреати за вярата

Април 1, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница


АЛБЕРТ АЙНЩАЙН – Нобелов лауреат за физика

„Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли”

„Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога”

„Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух.”

„Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”


ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ – Нобелов лауреат за физика

„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

„Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизма и отчаянието.”


EРВИН ШРЬОДИНГЕР – Нобелов лауреат за физика

„Фаталната грешка на техническия ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на Божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум.”

„Науката не може да ни каже нито дума по въпроса защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи. Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него.”


МАКС БОРН – Нобелов лауреат за физика

„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора”

Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.”



АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН – Нобелов лауреат за литература

Солженицин приема християнството в затвора, благодарение на своите разговори с Борис Корн Фелт – еврейски лекар и християнин.

„Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старите хора си обясняваха големите нещастия, които сполетяха Русия, с думите: Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това. От тогава, вече почти петдесет години, аз изследвам историята на комунистическата революция в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици лични свидетелства и вече съм написал осем тома, опитвайки се да разчистя отломките от този революционен катаклизъм. Но ако днес ме накарат да формулирам възможно най-кратко главната причина за тази унищожителна революция, която погълна 60 милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, освен да повторя: Хората забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това.”

„Комунизмът се ежи заплашително с танкови ракети, няма значение какви територии от нашата планета е завладял той; комунизмът е обречен и той никога няма да победи християнството (казано през 1984 година).”

„Медиите насаждат невежество и агресивност у хората, чиито божествени души се пълнят с клюки, безсмислици и празнословия. Четвъртата власт – медиите – е много по-могъща от другите три власти: законодателната, изпълнителната и съдебната. Чрез какъв закон е била избрана тази четвърта власт и в крайна сметка пред кого е отговорна тя?”


ТОМАС ЕЛИАТ – Нобелов лауреат за литература

„Един християнин може да докаже пред хората истинността на своята вяра по един съвършен начин, само когато заложи реално живота си за нея, а не когато логически анализира причините за своята вяра.”

„Защо хората трябва да обичат църквата? Защо трябва да обичат нейните закони? Защото църквата им говори за живота и смъртта, и за всичко друго за което те биха искали да забравят. Защото църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави.’’

Ето как Елиат си представя некролога на двадесети век.
„Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф.’’

Елиат за невежеството и знанието – парадоксални следствия от т. нар. „научно- технически прогрес’’:
„Безкраен цикъл от идеи и действия,
Безкрайни изобретения, безкрайни експерименти,
те носят знания за движението, но не за покоя,
знание за говореното, но не за тишината ,
знание за словата, и невежество за Божието слово.
Нашето знание ни води все по–близо до нашето невежество,
Нашето невежество ни води все по-близо до смъртта,
Но това е близост до смъртта, а не близост до Бога.
Къде е животът, който изгубихме в живеенето?
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?
Къде е знанието, което изгубихме в информацията?
Небесните цикли през тези двадесет века
Ни водят все по-далеч от Бога и по-близо до смъртта.”



ЙОХАНЕС КЕПЛЕР – основател на физическата астрономия и модерната оптика

„Тъй като по отношение на природата ние астрономите сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим за славата на Бога.”



МАКС ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика

„Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя.”

„Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И за това след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното:  Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната „слънчева система” на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е отдало на човечеството да открие така горещо желания „вечен двигател”), ние трябва да приемем, че зад тази сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.”



РОБЪРТ МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика

„Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога.”

„За мен е немислимо, че един истински атеист може да бъде учен.”



УИЛЯМ ФИЛИПС – Нобелов лауреат за физика

„За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения”



УИЛЯМ БРАГ – Нобелов лауреат за физика

„Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.”



АРТЪР ШОЛОУ – Нобелов лауреат за физика

„Аз мисля, че нашият свят е прекалено изящен, за да е възникнал просто по случайност, и вярвам, че християнството е един добър водач в живота.”



ДЖОН ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина и физиология

„Аз смятам, че „обещаващият материализъм” е една теория без научна основа. Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. „Обещаващият материализъм” е просто едно суеверие, поддържано от догматичните материалисти.”



АЛЕКСИС КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина и физиология

„Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит. Единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не можаха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото законът на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки същества.”



ВЕРНЕР АРБЕР – Нобелов лауреат за медицина и физиология

„Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал животът. Според мен вирусът не е жив организъм. Той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функционираща жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят от няколко стотици специфични биологични макро молекули (ДНК). Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, за мен е едно удовлетворително решение на този проблем.”



EРНСТ ЧЕЙН – нобелов лауреат за медицина и физиология


По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва: „По скоро аз бих повярвал в съществуването на проказни феи, отколкото в такива безумни догадки. От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят до никъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен  чрез такива наивни обяснения”.

„Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората, маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени. Маймуните не са вдъхновени от Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека и която разграничава човека от живoтните.”

Ернст Чейн пише: ”Съществува само една теория, която се опитва да обясни развитието на живота – това е Еволюционната теория на Ч. Дарвин и А. Уолас. Но тя е доста хилав опит, който се базира върху толкова необосновани предположения (предимно от морфологично и анатомично естество), че едва ли може да бъде наречена теория. Тези класически Еволюционни теории са всъщност едно вулгарно опростяване на една изключително сложна и заплетена маса от факти, и аз съм изумен, че от толкова дълго време тези теории се поглъщат толкова безкритично и леко от толкова много учени, които дори не промърморват в знак на протест.”


КРИСТИЯН АНФИНСЕН – Нобелов лауреат за химия

„Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да си обясним нашето собствено съществуване.”




ФРАНСОА МОРИАК – Нобелов лауреат за литература

„Бог открива изцяло себе си единствено на онези личности, които са унищожили – в самите себе си и в света – всичко , което препречва пътя за Божествената любов.”



ИВО АНДРИЧ – Нобелов лауреат за литература

„Хвала Ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт; нека са благословени решенията Твои, според които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили. Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката им, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи.”

„ О, Боже, Ти, Който знаеш всичко, няма защо да крия, че понякога се обръщам към Тебе с нечистия земен език. И казвам: О Боже, защо си ми дал сърце, което непрекъснато ме тегли към далечината и прелестта на непознати земи?

Защо си отредил така, че моето щастие да е винаги там, където мен ме няма? За какво ми е тази мъчителна дарба: да обичам разкоша, насладата и промяната? За какво е вечният огън на неспокойното ми сърце? За какво са възторзите, за които човек се разкайва и отмъщава?

О, Боже, за какво е цялата мъка на вечно жадния и вечно будния аз?”



ФРЕДРИК ДЕ КЛЕРК – Нобелов лауреат за мир

„Все повече хора смятат, че да успееш в този живот всъщност означава да забогатееш и да натрупаш различни материални придобивки, а не да станеш честен и добър човек.”

„Днес нашите деца са безспирно атакувани от милиони гнусотии и богохулства, излъчвани по всички телевизии и медии. Всички хора от предишните поколения, дори и моряците, биха потънали в земята от срам, ако можеха да видят тези мерзости.”



НЕЛСЪН МАНДЕЛА – Нобелов лауреат за мир

„Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш беден. Трябва да се срамуват онези, които правят бедни другите.”



ИСАК НЮТОН – основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане

„Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи.

Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е случайно това, че всички тези живи същества и вляво, и вдясно имат по едно око, по едно ухо, но не повече, че имат нос с две симетрични ноздри, че имат по една ръка или крило, и по един крак, но не повече? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един Всемогъщ Творец?

Нима е случайно това, че очите на всички живи същества са прозрачни в своята сърцевина, че всъщност те са единствените прозрачни телесни органи, че са обвити с твърда прозрачна обвивка, че са изпълнени с прозрачна течност, че имат по една кристаловидна леща и една зеница пред нея? И всички тези части на окото са толкова изящно сътворени, че нито един майстор не може да ги направи по-съвършени. Нима сляпата случайност е знаела за съществуването на светлината и на законите за пречупване на светлинните лъчи? Нима сляпата случайност е тази, която е сътворила по най-прецизния начин очите на всички живи същества, за да могат те да използват светлината?”

Източник: “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Тихомир Димитров – съставителство и преводи