Беседа с Аглая Михок, жената родила и възпитала най-много румънски свещеници

Свети Йоан Златоуст казва: «Дайте ми едно поколение добри майки – християнки, и аз ще променя света!» Историята на християнството е дала на света много майки, отгледали своите деца с любов, саможертва, мъдрост и упование на Бога, слагайки на първо място християнското възпитание. Емилия – майката на светителя Василий Велики, Ирина – майката на светителя Фотий Велики, Марфа – майката на свети Симеон Стълпник са едва няколко примера за майки, достойни за подражание, които поради висотата на своя живот сами са станали светици. Ако се огледаме внимателно около себе си, ще видим хора, стремящи се да се уподобят на древните светии. Аглая Михок от Сучава има десет деца – шест сина и четири дъщери и към нея се обръщат с мамо и бабо десетки румънски свещеници. Всичките и синове са завършили богословски факултети и са ръкоположени в свещенически сан, а три от четирите и дъщери са омъжени за свещеници. За изпитване на вярата и Бог е взел при Себе си две от децата и – отец Константин през 2009 година и отец Виорел през 2011 година. За своите 90 години Аглая Михок е натрупала житейска мъдрост. Тя може да разкаже много неща за онези беди и трудности, през които е трябвало да премине. Старицата често ходи в храма, чете Свещеното Писание и други духовни книги, и молитвата не напуска устата и душата и.

– Кажете, как успяхте да отгледате десет деца?

– Това беше прекрасно! Много се радвах на децата, радвах се, като гледах как растат едно след друго. Годините, когато децата бяха малки, бяха най-хубавите ми. Понякога възроптавах: «Господи, прекалено много деца ми даваш!» А сега се разкайвам, че съм съдила Бога. Ако Той ми беше дал още две дечица, аз и тях бих отгледала – и сега още двама щяха да се грижат за мен. Много нещастен е онзи, който няма деца! Той на старини ще разбере колко е тежко това: няма да има кой да му отвори вратата, да се погрижи, когато лежи болен, и няма да има кой да му помогне в беда. Аз бях болна цяла седмица и децата непрекъснато идваха да разберат как съм, от какво имам нужда.

– Кой ви помагаше да ги отгледате?

– Бог ми помагаше! Спомням си, как трябваше да ходя да кося, за да се изхраним. Тогава имах три деца: отец Георги, Мария и отец Василий. Василий, който сега е професор в Сибиу, оставях самичък вкъщи. Тогава той беше на няколко месеца. Аз излизах от вкъщи, заключвах вратата и го поверявах на Майчицата Божия, казвайки: «Майко Божия, погрижи се за него!» Прибирам се наобед, кърмя го и пак отивам на полето да работя. По-големите, Георги и Мария, изпращах с кравата. Страхувах се да ги оставям заедно с Василий. Опасявах се, че ще оставят вратата отворена, и кокошките ще влязат при малкия. Съседите дори ме питаха къде оставям малкия. А аз им отговарях, че го оставям на грижите на Майката Божия. Аз го кърмех добре и той беше много спокоен. Сега глезят и угаждат много на децата, но те не растат по добре от моите. Родителите би следвало да възлагат повече надежда на Бога, грижейки се за децата си!

– Как преживяхте войната?

– Беше тежко. По време на войната имах две деца – Георги, който беше на няколко годиники и Мария, която беше на няколко месеца. Евакуираха ни. Аз заминах при майка ми, тя живееше в града. Помня множеството хора, притаени в каруците, и през цялото време някой умираше от тиф.  Когато се върнахме вкъщи, нямахме нищо. Беше ни останала само една болнава крава, а всичко останало ни бяха взели:  мебелите и дори чаршафите. Но Бог се грижеше за нас, и ние запретнахме ръкави и възстановихме всичко, което имахме преди. И ето, че децата пораснаха, а ние остаряхме.

– Как мислите, какво е предназначението на жената?

– Предназначението на жената е да отгледа децата си. Това е най-великото предназначение. Но днес някои майки не осъзнават това, и повече се вълнуват от работата си, от кариерата. А когато възпитат децата си лошо, после не получават насреща нищо от тях и тогава страдат много силно. Аз успях да започна работа в болницата, но си казах: «Няма да оставя децата си заради работата!» И започнах да работя в селското стопанство, макар така да ми беше по-тежко. Работех от сутрин до вечер, но бях близо до децата, знаех какво правят. Когато си идвах вкъщи, хранех ги и после ги подреждах за молитва. Заплатата, която получавах, беше малка, и не стигаше почти за нищо. Но аз имах стан и вземах поръчки да изтъка това-онова. Така припечелвах пари и можех да облека децата. Беше тежко. Но ние с мъжа ми бяхме млади и се радвахме на това, което постигахме всеки ден.

– Разкажете ни, какви бяха отношенията между хората по онова време.

– Харесваше ни да приемаме гости. Къщата, в която живеехме, беше до пътя.  Това  беше шосе, което водеше към планината. Хората отиваха в Сучава на пазар да продават, кой каквото има, и оставаха да пренощуват у нас. Съседите не приемаха с охота външни хора. А нашият дом беше отворен за всички. Децата се радваха много, когато някой идваше вкъщи, защото хората им разказваха приказки, шегуваха се с тях. Гледайки тяхната радост, и аз се радвах от сърце.

– Какво считаха хората за особено важно тогава?

– Хората мислеха най-много за храната, защото беше трудно да я осигуриш. Тогава много старателно се трудеха на полето. Сега земята пустее, не я обработват. Спомням си, как сеех коноп и шиех роклички за момиченцата,  чорапки и дрешки за момченцата. Децата носеха домашно тъкани дрехи. Тогава хората се радваха, ако успееха да вземат килограм месо, малко олио и  керосин. Сега има всичко, а човек не се радва! И е  недоволен, защото мястото му не е тук. Човек тук на земята е странник, пък дори и да има всичко…

– Защо Бог ни изпраща изпитания?

– Той трябва да ни ги изпраща заради нашите грехове. Никой не е свят на земята. Има хора със свят живот, но те са малко. И те имат своите грехове. Има много такива хора, които вършат зло, и как тогава Бог да не обръща гнева Си върху нас?! Добре е, че имаме храна. И нека да въздадем слава на Бога за това и за всичко, което имаме! Помня, как по време на глада вървях по полето, и при мен идваха хора и ме молеха за храна: «Дай ми да хапна, моля те, умирам от глад, не съм ял от два дена. Ще ти копая до вечерта!» А аз им казвах: «Оставай и яж с нас! Няма нужда да ми работиш заради това!»

– Как преминахте през тежкото изпитание да загубите един от синовете си – отец Константин?

– Днес в храма четоха за Авраам – как Господ го призовал в местността Мория, за да принесе в жертва сина си. Помислих си, че имам толкова деца, а Авраам е отишъл с единственото си дете, за да го заколи! Авраам е имал едно единствено дете, което много силно е обичал, но той бил готов да стори така, както му казал Господ. Ние пък не бихме сторили онова, което ни заповядва Всевишния, защото сме много слаби във вярата. Велико дело е да имаш упование на Бога! Знам, че и косъм няма да падне от главата ни, ако Бог не пожелае това. Какво да правим, ако Бог е пожелал да си го вземе…

– За какво молите Бога в молитвата си?

– Моля се за децата и внуците си, да им даде Бог здраве! И Го моля да ми прости греховете, защото за своите 90 години живот на земята имах време кога да ги извърша… Знам, че дяволът не дава да се покаеш, така както искаш. Четох в «Патерика» как дяволът и на монасите не дава да бъдат святи. Той много силно мъчи и тях – пребиваващите в молитва далеч от света. Та какво остава за нас! Ние спим, а пък той не спи никога. Аз му казвам понякога: „Изчезни от очите ми!”– а той пак се връща. Цялата ми надежда е само на Бога и на Майката Божия, защото с помощ свише можем да победим лукавия.

– Колко човека има във вашето семейство?

– Децата ми донесоха повече от 60 внука и 70 правнука.

– На 90 години сте и често ходите в храма. Защо?

– Прекрасна е молитвата вкъщи, но по-прекрасна е в църквата! А освен това в храма на светия престол се намират Кръвта и Тялото Господни! Църквата е съвсем до вкъщи. Ако се случи да не ходя два дни поред на църква, то на третия пак ще отида. Иначе, ще ме надделее някаква леност, особено сега, на стари години. Моята майка много обичаше храма и свещенството. Тя и на мен предаде тази любов. Мисля си, че затова Бог ни даде толкова много свещеници в семейството. Ние бяхме бедни хора, дори и не мислехме да ги правим свещеници. Най-големият стана свещеник, а братята му го последваха. Не искам да ги виждам богати, защото богатството няма никаква ценност пред Бога!

Бог ми изпраща радост чрез децата ми, защото аз виждам как всички те са вярващи и ние се разбираме помежду си. Те бяха послушни от мънички, макар ние никога да не сме ги били. И със снахичките си се разбирам чудесно. Нямам лоши мисли за нито един човек. Ако ти непрекъснато мислиш за лошото и отглеждаш в сърцето си злото, тогава няма откъде да се вземе добро. От мислите преминаваш към делата и вече искаш да извършиш зло. И това не е угодно на Бога! През цялото време е необходимо да имаме добри помисли и желание да вършим добри дела.

Приснопаметният отец Константин Михок обичал да разказва в проповедите си за хората от селото, в което живеел, за твърдата вяра на своите съселяни. Когато бил малък, много силно впечатление му направил един мъж, който ходел бос през цялата година, дори и през зимата. Учуден, той попитал баща си: „Татко, защо този човек ходи винаги бос?” И той му разказал: «Веднъж през зимата този човек влязъл в спор с един сектант относно това коя вяра е истинна. И този човек казал на сектанта, че ще му докаже, че единствено православната вяра е истинна, с това, че ще отиде на църква бос, ще стои така по време на цялата служба и няма да се разболее.  И макар зимата през тази година да била много люта, а църквата да не се отоплявала, но този човек с Божията помощ направил онова, което казал и не се раболял! Оттогава, за да въздаде слава на Бога, той решил да ходи бос непрекъснато».

Виждайки живота на хора, които са твърди във вярата, нека и ние да последваме примера им и да изповядваме Христос на дело, за да придобием рая още тук, на земята.

С Аглая Михок беседва Ралука Тенесяну
Превод от румънски на руски език Родион Шишков

Списание «Familia Ortodoxă». 2011. № 17

Източник: Православие ру

Близки теми:

Послушанието на жената към мъжа е Господен закон Проблемите на нашето дете Бракът е търпение и любов Когато един лекар служи на Бога и е достоен човек Майчинство или кариера

Жената като съпруга трябва да е послушна на мъжа, защото след падението той има велика власт над нея. Това е закон, който нашите майки в повечето случаи нарушават. А нарушаването на духовните закони се наказва. Заради това страдаме, в себе си имаме истински ад и никой около нас няма мир.

Това не е дадено, за да бъде жената в подчинение, а за да няма разномислие при брачните. Те трябва да живеят в един дух, да са единомислени. Прамайката Ева трябвало да изчака Адам и да се посъветва с него, когато змията я наговорила да вземе плод от забраненото дърво.

Жената може да спаси лошия мъж чрез послушанието

В семейството няма единомислие и разбирателство, защото нашите майки нарушават заповедта за брака. Те сами правят ад за себе си, за мъжа и за децата си. Една жена ми се оплакваше, че мъжът й бил пияница и комарджия. Казваше: “Как да го послушам?” Аз и отговорих: “Ако бе послушала Божията заповед, в която Господ казва, че твоята воля трябва да е под властта на мъжа и ако неговата дума за тебе беше светиня, какъвто и да е той, Бог би направил така, той да стане благороден заради твоето послушание.” Нашите майки не знаят това, и ето, че няма мир и покой в семейството. Родителите са сами, нямат деца и въпреки това нямат мир, единият е на една страна, другият – на друга.

Послушанието на жената към мъжа е установено след грехопадението. Първо е паднала Ева и когато Адам я е послушал, Господ й казал, че отсега волята й ще бъде в подчинение на мъжа. Бог подчинил волята на жената на властта на мъжа, без значение какъв е той, дали е добър или не, дали е пияница или женкар. За нашите майки волята на мъжа трябва да е светиня, а това е много трудно. Те не могат да се съгласят с това и обикновено нарушават заповедта, а, нарушавайки я, причиняват зло на себе си и на мъжа, и на децата. Затова няма мир в семействата, заради непослушанието на жените.

превод от сръбски

Близки теми:

Старецът Порфирий – За брачния живот Бракът е търпение и любов Семейните задължения Отец Георги от село Жегларци – За семейството Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден

Доказана истина е, че когато са създавали семейство, хората от старото поколение имали повече сили и когато казвам сили, имам предвид не материални, а духовни сили. Затова те издържали много и издържат и досега. Знаете, че търпението и издръжливостта на младите не са големи и при първото „Не!”, при първото „премерване на силите” те вдигат високо ръце, предават се, и, естествено, резултатът е стигането до различни гранични ситуации – раздели, разводи и т.н.

Човек се пита защо старите могат, а младите – не? Именно защото младите хора не са се научили, не са се претеглили върху кантара на търпението, не са възприели нищо като борба, нямат нагласа за борба в живота и при първото затруднение се предават. Ще говорим за семейството така, както го описва св. Йоан Златоуст.

За цялото светоотеческо Предание, но и за Самия Господ (нека припомним, че Неговото първо чудо станало на сватбата в Кана Галилейска) бракът е и си остава Тайнство. Завчера чух нещо забавно: една девойка казва на майка си: „Ще отида да сключа граждански брак при кмета!“, а майка й отвърнала: „Кметът е за дупките по улиците, за брака имаме свещеник!”. И така, мисля, че е важно да изясним, че за Църквата бракът остава Тайнство. Ако осъзнавахме какво точно означава това, бихме чели брачното последование, бихме чели за това какво се случва в онзи миг – как двама души ще пребъдват заедно, докато ги раздели това, което наричаме смърт, и след това реално ще се радват в рая. Те вече не са двама души, които взимат решенията поотделно, а единият става „вътрешност” за другия, и както човек не може без своите жизнени органи, същото става и трябва да става в брачната общност. Бракът, семейството е не само топло огнище, пространство, в което хората се чувстват завършени, защитени и балансирани заедно, а е и Божие установление. Затова трябва да съсредоточим нашето внимание в това. Бракът не е нещо, което хората са измислили, за да минава времето, а е Божие установление. Бог е промислил, че не е хубаво човек да бъде сам и е създал негов другар, за да бъде негова опора през дните на живота му и в бъдещите премеждия. За светите отци семейството е основата за създаването на деца, но и за взаимното допълване на човека.

Наистина във всекидневието с хората, които се изповядват и споделят мъката си, виждаме понякога как човек, въпреки че живее в Тайнството на брака, въпреки че споделя един и същи покрив с другия, внезапно може да открие, че не го познава истински. Това е нещо много важно и всъщност често то е отмъщение на нашето собствено нежелание да разберем другия, но и на нашия отказ да се покаем. Защото, както ще видим по-долу, проблемът, че не разбираме другия, идва преди всичко от това, че не обичаме Бога. Когато възлюбиш Бога, не може да не възлюбиш другия човек. Следователно бракът и семейството имат своя божествен произход.

В рая Бог влага принципите, Той очертава живота на хората и им казва – така ще ходите в първата брачна общност. Всъщност Сам Бог поставя основите и казва на хората – само тогава единият ще обикне другия, когато се научите да обичате Мен! Затова казваме, че реалното изображение на съпружеската и семейната любов е любовта, която, ако истински я изобразим, ще направим един триъгълник, в чиито основи са хората, а на върха е Бог. Когато хората са заедно и могат да общуват с Бога, те не може да не общуват помежду си. И обратното – когато хората се опитват да общуват без Бога, единият обича другия понеже мисли, че си подхожда с него, но реално не се е научил да прощава, когато се появи някаква особеност в съпруга или съпругата, се оказва, че не се е научил да обича… когато другият иска нещо различно, което той не е очаквал, когато се появява труден момент, когато някой от двамата преминава през някакво премеждие. В този случай липсват везните на Бога, които веднъж допълват, друг път отнемат и с тяхна помощ преодоляваме различни състояния и недостатъци, които носим в себе си.

В райското състояние всичко било красиво и хармонично, влязъл обаче грехът, който разделя хората. Грехът отделил двамата, така дяволът ги намира отделени, т.е. вече е започнала подготовката на почвата за експлоатация на човешкото безсилие. Често когато стават отклонения в брака, всеки от съпрузите си създава алиби, за да може да се отърве. Дяволът намира човека сам и се възползва от неговата самота, за да му прошепне демоничните си думи. Човекът наостря слух, въпреки че в началото се е противопоставял, но всъщност дяволът го победил, защото успял да проведе диалог с него, така че той накрая да стигне дотам, че да съгреши: Ева да стане жертва, чрез Ева – Адам, а чрез него целият човешки род. Резултат от греха е разделението на човека – хората вече живеят отделно, сами за себе си, вече извън райското единение Адам и Ева не са едно цяло. Адам е на едно, а Ева – на друго място. Разбира се, Бог казва: „Адаме, къде си?“, защото единият бил вече далеч от другия. Настъпило такова разделение, че човекът вече гледал на своя ближен, на единствения друг човек на Земята, като на враг и казал на Бога: „Не аз, а тази, която Ти ми даде (ме заблуди)!“. С други думи, човекът вече започва да чувства вражда към самия себе си и тук идва разделението като резултат от греха. Ако пренесем това в нашата епоха, човек „криминализира” другия, независимо дали е виновен или не, отказвайки да признае собствения си грях. Тоест Адам не казва: „Да, и аз съгреших, и аз паднах, виновна е Ева, която бе увлечена, но и аз съм виновен, че се увлякох!“, а хвърля тежестта на вината изцяло върху другия.

След изгонването на човека от рая естествено започва тази тъжна история на семейството, и в исторически план виждаме как личността на жената се смята за по-нисша, виждаме това в отношението към жената на античното гръцкото общество, където тя се разглежда като вещ. Една жена никога не може да е на по-висше равнище от мъжа, така се е смятало – това и всички подобни убеждения не са нищо друго, освен резултат от греха. Телесната сила на мъжа се превръща във власт, в гнет и потисничество на другия. Идва обаче християнството, идва Христос в света и придава ценност на човека, и естествено на изтерзания човек, защото реално тайната на Боговъплъщението е в това, че Христос обикнал силно отхвърлените хора. Неслучайно когато Христос научил за слепия, който бил изхвърлен от синагогата, отишъл и го намерил. Ако пренесем този евангелски пример в нашата епоха, той е много разтърсващ във факта, че Той отишъл и намерил този отхвърлен човек, който бил изгонен, защото повярвал в Него. Христос извисява човешката личност, придава истинска ценност на личността на жената, която в нейното реално величие би могла да се изобрази най-добре в личността на Пресвета Богородица. Тя става мостът, който свързва земята с небето. Един отец богослов на Църквата казва: „Не съществува духовно по-издигнат човек на земята от Пресвета Богородица, която свързала земята с небето, тя станала тайнствената стълбица, по която Бог слязъл в света.”. Дължим много на Пресвета Богородица. Затова говорим на нея като на наша Майка. Тя знае, че сме непослушни и ни приема като малките деца, които се връщат с ожулени колена, на които тя е казала: „Не вървете там, ще паднете!“, но те не я послушали, паднали, ударили се и пак се връщат обратно при нея, за да потърсят утеха. Майката в един миг забравя всичко и пак започва отначало. Затова Пресвета Богородица е Майка. С идването на Христос в света се извършва обновяването на човешкия род и естествено в случая на жената.

Св. Йоан Златоуст уважава и почита семейството и естествено християнската майка. Майката на св. Йоан Златоуст – св. Антуса, съумяла да издържи пещта на дългогодишното вдовство, за да възпита св. Йоан. Неслучайно риторът Ливаний, учител на св. Йоан Златоуст, дивейки се на майката на своя ученик, бидейки сам езичник, казал: „Какви майки имат тези християни!”. Дължим изключително много на св. Антуса, която допринесла много за светостта на своя син. Тя била първата, която вложила в него благите мисли за духовен живот и посяла семето на вярата.

Всекидневно институцията на семейството, преживяването на брака по духовен начин, който Църквата учи и показва, преминава през голяма криза. Ако погледнем статистиката за разводите, ще видим, че те постоянно нарастват. Нека се молим на Бога този процес да има край и хората да започнат да осъзнават, че причината, по която се развеждат, всъщност е затруднението да превъзмогнат самите себе си. С намерението си да се разведат, те си мислят, че така ще премахнат някакъв конкретен проблем и дразнение, но не разбират, че премахвайки едно затруднение, ще попаднат в друго. При т.нар. втори възможности човекът прави изключително много отстъпки, но никъде не го казва. Има много хора, които са се развели веднъж, вторият им съпруг (или съпруга) се оказва по-лош от първия, но не споделят своята мъка, за да не им каже някой, че всъщност те са носили проблема в себе си. Затова е нужно, преди да взимаме големи решения, да се вгледаме внимателно в себе си, да видим реално собствените си граници – кои сме, какво трябва да правим и как да го направим, а не да се занимаваме с това какво другите са длъжни да правят за нас.

Както казахме, в съвременната епоха бракът е в голяма криза. Днес хората не се женят. Не искат да се женят, да влизат в „съпружеското иго”, където човек не просто променя всекидневието си, но сменя живота си. Тези хора имат каквото си поискат. И защо да го губят, питат се те. Тоест по светски съществуват много причини да не пристъпват към брачния живот. Въпросът за брака остава назад и не се знае кога те ще се събудят. Кога ще се осъзнаят, защото не може постоянно да отлагат – когато си млад имаш ентусиазъм, имаш и повече вяра, а след това започва да действа логиката, започваш да премисляш всеки ход и никога не вземаш решение.

Св. Йоан Златоуст казва много ясно да съветвате вашите деца и да предпазвате хората, които по един или друг начин се нуждаят от духовен ориентир. Какво е необходимо, пита той и дава отговор – първото необходимо нещо е вярата. Дълбока вяра в Бога, което означава край на страха. Той има предвид страха сред младите и дава златен съвет, говорейки в една от своите беседи за пътуването на Яков в Месопотамия, за да намери съпруга от дъщерите на Лаван по заповед на своя баща: „Той върви сред неизвестното. Толкова е естествено той да чувства страх и безпокойство за изпълняването на тази заповед. Бог обаче го укрепва – не се страхувай! Аз съм с теб! Аз ще те пазя и ще те защитавам по целия път, където и да отидеш, където и да ходиш, изобщо няма да те изоставя! Същото нещо Бог повтаря на всеки млад човек, който със съзнание за живота напредва към брака.”

Св. Йоан Златоуст не пренебрегва проблемите в брака. Той е подвизаващ се пастир, самият той може да няма семейство, но става възприемник, той самият е вълнолом за тези вълнения, които слуша. Много пъти духовниците знаят много повече за семействата. Особено ако в семейството се изповядват и двамата съпрузи. Чуваш гледната точка на всеки един по даден проблем и се дивиш как е възможно двама души да разказват едно и също събитие по напълно противоположен начин. Причината е в очите на всеки, защото всеки гледа през своята перспектива. Светецът не подценява житейските затруднения, а напротив, признава ги и ги описва.

„Искаш ли да ти кажа за многото грижи на семейния живот? Мислиш, че не ги зная? Какво искаш да ти кажа? За грижите на жената, на децата или на твоите слуги? Скъпо ще ти струва, ако вземеш бедна жена, но е възможно много повече да се огорчиш, ако се ожениш за богата. Ако вземеш бедна, ще се ощетиш по въпроса с имуществото, но ако вземеш богата, тя ще бъде безочлива към теб заради своето положение и ще ограничава достойнството и свободата ти. Ако Бог не ти даде деца, ще чувстваш много голяма скръб, ако ти даде, ще имаш повече скърби – разболяло се е детето? Голям страх. Умряло е преждевременно? В тежка скръб те е хвърлило, в която никой не може да те утеши. Във всяка една възраст детето има различни грижи, и постоянно са нужни различни усилия…”

Нека помогнем на младите и да им казваме да не вървят в живота без вяра. Отец Георги Дорбаракис казва нещо много хубаво в една беседа по въпроса за семейството – че хората не се женят, защото им липсва вяра. Те униват, пресмятат и казват – той/тя няма къща, няма едно, няма друго… Ако това е подсигурено, тогава сочат други липси или недостатъци. На човека без вяра, който е далеч от Бога, постоянно ще му липсва нещо и постоянно ще бъде недоволен. Отец. Андонис Калигерис казва: „Вижте колко време изразходват младите, които се подготвят за сватба, подготовката за сватбата вече се е превърнала в голямо събитие. Повече се подготвяш да се ожениш, отколкото за след това – какво ще облечеш и т.н. Колко време обаче изразходвахме, за да подготвим душите си за Тайнството, което ще се извърши?“. Хората си шият рокли и костюми. Вълнуваш се какъв костюм ще си ушиеш за сватбата, в кой ресторант ще празнуваш, с какви бонбониери ще почерпиш „да не кажат, че не сме богати!“, както казват някои. А сякаш не ни е грижа Бог какво ще каже в този момент; не ни е грижа, че двама души ще застанат в храма и ще дадат страшни клетви да са заедно до смърт пред Тебе, Боже! Това, което дава свещеникът в Тайнството брак, виното, е изобразяване на това, което е останало от св. Потир, защото в миналото бракосъчетанието се е извършвало по време на св. Литургия и мъжът и жената са се причастявали. Това било първото тяхно съвместно причастяване. Първият залог като основа за стабилност е вярата.

Второ важно нещо, на което обръща внимание св. Йоан Златоуст, е необходимостта от сериозна мисъл, когато пристъпваш към брака – да седнеш и да помислиш, да не позволяваш да те заблудят външни неща. Да видиш дали човекът, който избираш, има съдържание, дали той ти харесва не по лице, а по душа. Днес не само външността влияе при избора, но също и парите (а по-рано зестрата). Съществува голяма подмяна на самата човешка личност, вече претегляш да видиш колко тежи този човек – не откъм духовна стойност, а от откъм „финансово съдържание”.

„Никой, който ще се жени, не изследва дали другият човек има добри обноски и добро възпитание, а всички веднага търсят пари и имоти. Отнасят се по толкова презрителен начин към Тайнството на брака, че действат сякаш става въпрос да купят животно или да осъществят нещо обичайно със сделка. И тази сделка наричат брак. Мнозина чух да казват: еди-кой си направи сделка с еди-кой си, тоест сключи брак!”

Такива хора, които принизяват брака до покупко-продажба, в действителност го презират. Светецът е суров в думите си, защото реалността, в която живеел, е била жестока. И ако тогава е била толкова жестока, представете си какво би казал той днес…

Превод: Константин Константинов

Източник: http://www.pravoslavie.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0/

Близки теми:

Загубихме човека Подвигът на любовта Тайните в брака Подготовката за брака Любовта не е чувство, любовта е сила