За страшния съд

Февруари 26, 2020 in Беседи, Начална страница

 

- Отче, как ще протече Страшният Съд?

- На Страшния Съд в един миг ще се открие състоянието на всеки човек и всеки сам ще тръгне натам, закъдето е. Всеки ще вижда като на телевизор своите дела и духовното състояние на ближния. Ще оглежда себе си в другия и ще навежда глава, и ще отива на мястото си. Например една снаха, която е седяла с кръстосани крака пред свекърва си, а свекървата със счупен крак се е грижила за внучето, няма да може да каже: „Защо, Христе, слагаш свекърва ми в рая, а мене не?“, понеже пред очите й ще идва онази случка. Ще си спомни как свекърва й със счупен крак е стояла права и се е грижела за внучето си и няма да има очи да отиде в рая, нито пък ще има място за нея в рая. Или пък монасите ще виждат какви трудности, какви изпитания са имали светските хора и как са се справяли с тях, и ако те самите не са живели правилно, ще наведат глава и ще тръгнат сами натам, закъдето са. Монахините, които не са благоугодили на Бога, ще видят майки героини, които нито обети са давали, нито са имали техните благоприятни възможности как са се подвизавали и до каква духовна висота са стигнали, а те, монахините, с какви дребнави неща са се занимавали и за какви незначителни неща са се тревожели, и ще се срамуват! Така, мисля си, ще бъде Съдът. С други думи, Христос няма да каже: „Ела ти тук, какво си направил?“ или: „Ти ще отидеш в ада, ти ще отидеш в рая“, но всеки ще сравни себе си с другия и ще поеме натам, закъдето е.“

 

източник: „За семейния живот“ – Свети Паисий Светогорец

 

До Бога можем да се приближим само с пронизано сърце

Февруари 18, 2020 in Начална страница, Отечески съвети

 

Йеродякон Макарий (Танасе) е един от забележителните румънски старци от скита „Продрому” на Света Гора. Той е роден на 14 септември 1927 година. Постъпва в манастира „Сихастрия” в Румъния на 15 април 1943 година, още преди да навърши 16 години. Земният си път завършва на Атон, след като е посветил целия си живот на Христа. Съветите, които предлагаме на читателите, са записани две години преди неговата кончина от лице, пожелало да остане неизвестно.

 

На света има хора, за които тъгуваш, защото, когато си с тях, чувстваш, че присъствието им е в съзвучие с вечното в теб. Те ти дават възможност да забравиш за преходната нищета на този свят и да предвкусиш радостта от вечното утешение. Такъв човек – монах с висока духовна мяра – е авва Макарий Продромит.

 

Той, както и старецът Петроний и авва Иулиан (Лазар), не трябва да учи никого с думи: достатъчно е да погледнеш такъв старец и вече всичко разбираш, вече знаеш по какъв път да вървиш. Старецът Макарий е суховат телом – явно свидетелство за суровостта на аскетическите му подвизи, винаги мълчалив, а пронизителният му поглед прониква право в дълбините на душата ти. Но зад видимата му строгост се крие такава доброта, каквато никога през живота си не съм срещал.

 

Когато тялото му се изтънчило в аскетическите подвизи, авва Макарий придобил духовно зрение, така че когато го видях за пръв път, аз побързах да се скрия зад някой ъгъл, защото се боях, че той моментално ще види цялото ми недостойнство и всичките ми грехове… Аз и сега още не съм уверен, дали той не ме вижда изцяло, но виж – в неговото смирение и духовна чистота никой не може да се съмнява.

 

Чист от страстите, които обикновено се проявяват в помислите, старият клисар на „Продрому” е придобил такава невинност и простодушие, че сякаш вече не обитава този свят. (…)
Гъстият облак на страстните помисли винаги ме отделя от Бога – мен, който съм се прилепил към света. А отецът от детство беше разбрал, че разсеяността на ума идва от шума и още на 15 години се беше отдалечил от света зад манастирските стени. Днес в килията му, където той никого и никога не кани, има само легло (болнично), маса, върху която лежат няколко книги, свещник със свещ от истински восък, която му осветява Псалтира и пътя на спасението и голям стар часовник, който прекъсва неговия отдих и го довежда пръв в храма.

 

Тези предмети, плюс ъгълът с иконите, представляват цялото имущество на авва Макарий, придобито за седемдесетте години на неговия монашески живот. Той няма нито килимче на пода, нито стол, така че единственият път, когато се удостоих да прекрача прага на неговата килия, ми се наложи да седна на перваза на прозореца (добре че дебелият манастирски зид е много пригóден за това). А часовникът не е предмет на лукса – той е нужен на авва Макарий, за да изпълнява своето отдавнашно послушание на клисар.

 

Старецът е любител на безмълвието и може да бъде намерен само в църквата, защото той не се показва никъде другаде, а тръгне ли към килията си, ще излезе оттам не по-рано от часа за обща молитва. Така че той не е свикнал да води безцелни и ненужни разговори и е трудно да чуеш от него душеполезно слово, просто защото е трудно да бъде убеден да поговори с някого. Трябва да го причакаш, когато завършат богослужебните последования, защото той, служейки цял живот като клисар, трябва да заключи църковните врати. Тогава без да бърза може да тръгне в две посоки: или към своята килия, или към скитската трапезария, ако току-що е завършила вечернята.

 

Така аз много пъти в продължение на седем години го причаквах и събирах казаните от него думи. Те никога не бяха много, защото дори когато ми се отдаваше да поговоря с него очи в очи, той не се отпускаше много в приказки – казваше, че „разговорът – дори полезният! – може да доведе до изкушение”. Затова думите му са така редки и скъпоценни.

 

Наставления на авва Макарий Продромит

 

– Малко говорите, отче…

 

– Нали в света говорят по друг начин. И светът ти пречи да разговаряш с Бога, да останеш насаме с Него. Именно затова избягах от света, за да бъде според казаното: „само аз и Бог”1. Когато разговарят двама, казаното остава тайна, а когато са повече… тайната изчезва.

 

– Отче, защо монасите така се пазят от света? Имам предвид не бягството на монаха от света, а въздържането от общение с миряни. Може би понякога мирянинът очаква от монаха важни отговори.

 

– Мъдростта на света е безумие за нас. Докато не отхвърлиш цялото външно знание, няма да помъдрееш в Христа. По тази причина мирянинът трудно разбира монаха: скритите страсти и светските помисли му пречат да има умно зрение за невидимите неща. Как тогава да му говоря за Божественото? Нима той няма да каже, че това се безсмислици? А може би ще ме помисли за безумен. Ние не можем да служим на двама господари: или обичаш света и всичко, което е в него, или Бога.

 

Освен това монахът трябва да се пази от човешка слава, за да не се лиши от Божията слава. Трябва никога да не забравяме казаното от апостола на народите: знанието възгордява (1 Кор. 8:1). Ето колко неприятности има по пътя на приближаването на миряните към монасите!

 

– Отче, на хората от този век би им се искал един … по-„видим” Бог. Аз знам, че „твоят Отец, Който е на тайно” (Мат. 6:6) – това е моят Бог, но този рационалистически век непрекъснато търси „знамения и чудеса”.

 

– Бог е тайнствен и тайнствено извършва нашето спасение, чрез светите Тайнства. Нашата връзка с Него също е тайнствена, но никой не може да каже, че тя е нереална, макар че се извършва скришом. Покрай видимата страна на тайнствата, на всички символи и действия, в които те са облечени, Бог извършва Своите чудеса тайнствено, но реално. Той те умива от Адамовия грях чрез кръщението, усилва твоите дарове чрез миропомазанието, изцелява тялото и душата ти чрез осветения елей при елеосвещението и дава прошка на твоите грехове при изповедта.

 

А ако постигнеш чистота във всичко, Бог ще дойде, за да живее в теб, когато се причастиш. Това е велика тайна! И тя съществува само в Църквата. Затова няма спасение за тези, които са извън нея. Църквата не трябва да прави нищо друго, освен да приобщава към Бога тези, които вярват в Него. Може ли да има нещо по-висше от това? Може ли нещо да бъде по-важно от спасението? Църквата трябва да се грижи само за спасението на вярващите, а за останалото ще се погрижи Бог. И твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мат. 6:4).

 

– Кои от нашите страсти са най-гибелни за душата?

 

– Похотта и гнева са страстите, които винаги трябва да се държат под контрол, защото те помрачават духовното зрение на човека. Когато слънцето залезе, то отстъпва място на мрака. Така и отдалечаването на Духа от човека дава простор за страстите, гибелни за душата. Когато се прилепваш към външното, забравяш за вътрешното и над него взема власт… „звярът”. Ако ние подхранваме нашите страсти, как ще ги умъртвим? Ако не побеждаваме видимото, как ще преборим невидимите вражески духове?

 

– Отче, мнозина от нас се оплакват от различни скърби…

 

– А ти как мислиш, нима Бог не вижда скърбите на човека? Щом Той ги допуска, значи прави това за наша полза, защото така ние, може би, ще получим въздаяние за греховете си тук, в този живот и, може би, Той ще ни избави от вечните мъки там. Може би чрез скърбите Той покрива тайните ни грехове и запазва доброто ни име. Изпитанията са благо. Те са знак, че Бог не ни е забравил до край. Свети апостол Иаков, братът Господен, казва в своето послание: смятайте го за голяма радост, братя мои, когато паднете в различни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра, произвежда търпение (Иак. 1:2,3).

 

Бой се само от Бога (а не от скърбите), защото всичко е в Негова власт и каквото и да се случи с тебе, то може да стане само по Негова воля или допущение. Защо да се губиш в догадки, когато Той се грижи за теб и, както мисля, прави това по-добре от теб? Търси това, което принадлежи Нему, а всичко останало ще ти се приложи (виж Мат. 6:33). Ако ли пък не, тогава помни казаното от апостол Павел: верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите (1 Кор. 10:13).

 

– Има отци, които ме успокояват, а има такива, които ме довеждат до смут. Защо става така?

 

– Когато отпаднеш от познаването на Бога и твоят ум се склони към прокрадващите се тайно помисли, ти губиш своя вътрешен строй и мир. И това състояние предаваш на другите.

 

– Можем ли да се приближим до Бога богословствайки?

 

– Не. Можем да се приближим до Бога само с пронизано сърце. Тези, които богословстват, могат да придобият излишна увереност в силата на своите познания и да загубят смиреномъдрието. Очистването на душата чрез сълзи и покаяние е по-полезно от любознателността, защото чрез него по-бързо се приближаваме до Господа.

 

– Дай ми съвет, авва!

 

– Никога не позволявай на ума си да се отдели от молитвата! Но напразно ще убеждаваш себе си, че това е необходимо: ако нямаш любов, умът ти няма да бъде прилепен нито към молитвата, нито към Бога.

 

– Случвало ми се е да чуя от някои съвременни млади хора, че те допускат съществуването на Бога само защото искат Той да ги остави на мира! Виждате ли, те не са молили да бъдат създадени, затова Го молят да ги остави на тяхната собствена воля. Става дума за достатъчно образовани млади хора, на които им се струва, че образованието и културата са им донесли своего рода екзистенциално нещастие.

 

– Погрешните пътища са много, а верният е един и той води към Бога. Културата наистина може да задълбочи страданието, когато човек разбере колко много не знае и няма да узнае никога.

 

Тези хора винаги са самотни, защото неверието обособява. Вярващият знае, че от ближния може да дойде спасението, но и смъртта му. Аз знам, че моят брат е моето спасение, но това предполага любов. Именно в това се състои проблемът на младите, за които говориш – в тях е охладняла любовта.

 

– Знам, че за съжаление това ще стане в последните времена, отче…

 

– Един Бог знае. Ти казваш, че те са образовани. Значи четат много, задават си някакви въпроси, искат да разберат света. Но онзи, който е достигнал до вярата, вече не се нуждае от търсения: Бог му е достатъчен, защото Той изпълва душата му и може да направи така, че да разбере повече, отколкото ако събира светска мъдрост.

 

Ако те четат много, попитай ги чели ли са най-важната от всички книги – Библията? Че си задават въпроси – това не е лошо: и истински вярващите имат въпроси, но нямат съмнения. Ако отдават предпочитание на светската мъдрост, тогава те не са на Божия път, а на своя. А своят път няма да им донесе нищо друго, освен нещастие, защото това не е Божия път.

 

– И какво бихте ги посъветвали?

 

– Да не се трудят повече да разберат света, защото това е празно дело, нито дори Бога, защото това е още по-голямо безумие, а да се опитат да узнаят какво Бог иска от тях. Когато разберат това, ще знаят и Пътя. Само нека винаги да помнят, че Христос е казал: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15:5) и така ще придобият смирението, което им липсва.

 

– Да, знам, ”знанието възгордява”. Освен това мисля, че „знанието” създава у нас илюзията, че можем да надхитрим дявола. Така ли е, отче?

 

– Ако ти се струва, че се бориш с него, ти вече си изигран.

 

– Но как тогава да се избавим от неговите мрежи?

 

– „Отклонявай се от злото и прави добро” (Пс. 33:15 по слав. прев.)

 

– Знам, че Псалмопевецът Давид казва така и мисля, че е напълно прав, но да направиш това в света е трудно, отче. Как ще ме посъветвате да постигна изпълнението на този стих?

 

– А нима аз знам? Старай се да бъдеш добър. Нужна ти е храброст, за да се опиташ да бъдеш добър, защото винаги ще ти се струва, че си сам във вършенето на доброто. Но това не е вярно: не може да си сам, когато си с Подателя на доброто!

 

***

 

И тогава аз си спомних Христовите думи: В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Иоан 16:33).

 

Безгрижието за преходното и свободата от всичко излишно бяха отличителни за авва Макарий. Винаги ми се искаше да му подаря нещо, но не можех, защото той беше равнодушен към материалните неща. Когато го питах има ли нужда от нещо, за да му го донеса, той отговаряше, че не желае нищо за себе си, освен търпение. И пак търпение. Защото който претърпи докрай, той ще се спаси (Мат. 10:22) и съвършенство без претърпяване на изкушения няма да достигнеш.

 

Но като видя, че не му давам покой в желанието си да го ощастливя с нещо, той се остави да го убедя и ми каза да му донеса витамини. Аз, разбира се, с радост ги донесох. Но след това ми предстоеше да узная, че той ги е забравил на перваза на прозореца и те са се разтопили под лъчите на палещото слънце.

 

Обърнат винаги с ума си към Бога, атонският старец крачи тихо в моята памет, стъпвайки внимателно по застлания с плочи двор на „Продрому” и молейки се непрестанно: крачка с десния крак – „Господи Иисусе Христе”, крачка с левия – „Сине Божий”, и отново с десния: „помилуй мен, грешния”.
Така държи пътя към вечността – към срещата с Бога – авва Макарий Продромит.

 

 


1. „Древен патерик”, гл. 11, 12 „Авва Алоний каза: Ако човек не каже в сърцето си: в света сме само аз и Бог – няма да намери спокойствие”.

Светогорски слова

Април 4, 2018 in Начална страница, Отечески съвети

 

Всяка майка на земята е и една малка Богородица.

 

***

Имаше един човек, който непрекъснато възпяваше Света Богородица с думите: „Радвай се, Мария!” (от Акатиста към св. Богородица). В селото дори му дали прякора „Херемариас”! „Ето, минава Херемариас (хере – χαίρε – радвай се)”, казвали. Когато умрял, върху гроба му поникнала хубава лилия и търсейки корена й, намерили сърцето на Херемариас, върху което със златни букви било издълбано „Радвай се, Мария”!

 

***

Когато един народ се отдалечи от Бога, тогава идват лошите управници. Обвиняваш стоящите нависоко управници и всички отговорни за хала на нацията, но и ти в живота си изобщо не се различаваш от всички тях! Както те живеят, така живееш и ти, на същата честота на този век, безразличен за духовното, потопен с цялата си душа в ефимерната материя.

 

***

- Геронда, ще има ли война?
- Войната на душата си знаеш ли я?

 

***

Покаянието е това, което определя бъдещото ни и в личен и в национален план. Подобни неща и по-лоши заслужаваме като нация поради нашето вкаменяване от греха и неразкаяността. Но очевидно молитвите на светците още ни държат и намаляват бедите, които заслужаваме, и те ни утешават. Нека всички гласуват за партията на покаянието!

 

***

- Не вярвай никога на човек, който не вярва в Бога!

 

***

- Единственото оръжие на православните е Истината.

 

***

-   Геронда, ще вземе ли най-накрая обратно (храма) „Света София”?
-   Само ако придобием духовност, по-голяма от тази на хората, които имаха (храма) „Света София”, и я загубиха.

 

***

Поради материалните лишения през Втората световна война Гърция придоби следокупационния синдром. Така нашите предци казваха на децата си: „Яжте, яжте, гуляйте, наситете се на нещата, от които ние се лишихме!” Поради страх от някакъв материален глад, стигнахме до днешния духовен глад и духовна оскъдица. В днешната епоха, отново чрез икономическите лишения, хората се замислят и мнозина се обръщат вече съзнателно към Христос.

 

***

Огънят се нуждае от огрев, за да се разпалва, иначе угасва. Същото става и с любовта към Иисус Христос. Ако умът и сърцето ти са заети от други неща, тогава божествената любов бързо ще угасне. Кой друг се разпна някога за нас? Само Иисус Христос. Нека Него възлюбим, на Него да се доверим и Него да последваме.

 

***

Колкото повече възлюбите Христос, толкова по-малко ще съгрешавате.

 

***

„Прикови се” с Христос и тогава нито ад, нито тъга, нито смъртта ще съществуват за теб.

 

***

Живот без Христос, ден без слънце.

 

***

-   Геронда, как издържате самотата?
-   Както гласи и народната мъдрост, „Сам не дори в Рая”! Но в монашеския живот реално не съществува самота, а има богообщение. И когато обичаш и си в общение с Бога, тогава си в общение и с цялото творение, видимо и невидимо, минало и бъдещо. Избягваш от границите на пространството и времето и живееш събитието на Църквата и единството на всички в личността на Иисус Христос.

Дори Бог не е самичък, а три божествени лица в една същност. Единица по същност, а Троица по лица (Величание на Утреня на Сретение Господне).

 

***

Не пренебрегвайте честото причастяване. Онзи, който редовно и съзнателно се причастява, се преобразява в подвижен артофорий (дарохранителница) на Христос, с който пръска около себе си щедро божествения мир, където и да се намира.

 

***

-    Какво правиш, геронда?
-    Излязох да преследвам Бога, но очевидно Той ме изпревари, след като ме преследва със Своята милост още преди да се родя.
-    И хвана ли ви?
-    Хм, все Му се изплъзвам, такъв, какъвто съм.

 

***

Една е науката: да се научим как да възлюбим Бога.

 

***

Любовта направи Бога Човек и само любовта е онази, която може да направи човека бог.

 

***

Казваше един монах:
- Както поучаваше и (юродивият) свети Гавриил от Грузия: „Христос не стои като наблюдател в нашия живот, а ни състрадава. Плаче с нашата скръб и се радва с радостта ни. Христос също изпитва болка при нашата болка”.

 

***

Не съществува по-ниско място, където да слезе човек, от онова, където той слезе с греха си, нито по-високо, на което да се възкачи, от онова, на което Иисус Христос го възкачи.

 

***

Преди кръстните тропари на Света Гора казват Слава на Твоето свято разпятие, Господи. Но не звучи ли малко като оксиморон? Представяте ли си привържениците на един отбор да тържествуват за поражението на отбора? Сякаш казваме „Слава на Твоето поражение, Господи!” Възможно ли е? Да! Защото в привидното поражение и неуспех на Христос се осъществила най-голямата Му победа над дявола и смъртта. Всемогъществото на Бога се явило в Неговата любов, смирение и разпване.

 

***

Умиление идва, когато седнеш и помислиш колко много болка си причинил на Христос и си Го огорчил – докато Той Самият е толкова благ и добър, ти Му причиняваш болка и Го разпваш всеки един момент.

 

***

Възлюби Единия, за да те възлюбят всички. Тогава ще те обичат не само хората, а и безсловесните животни, защото Божията благодат, когато се проявява навън, наелектризира и като магнит привлича всичко, което срещне по пътя си. Всички обичат човека, който обича Бога.

 

***

Когато човек вижда Христос в душата си, не може да говори, а от радост постоянно плаче.

 

***

Който християнин има в душата си Христос за обитател, тогава където и да отиде, нищо няма да му липсва.

 

***

- Геронда, имате ли нужда да ви донесем нещо?
- Нямам нужда от нищо. Имам Христос и Света Богородица. Те са ми достатъчни!

 

***

Отдай се на Господ, за да ти се отдаде и Той.

 

***

Бог заръчал на Моисей да свали обувките на нозете си, за да Го доближи. Така заръчва и на нас да свалим егоцентричната ни воля и грижите на този век, за да Го познаем и да Го обикнем.

 

***

Когато светът ни разочарова, тогава Христос ни очарова.

 

***

Христос ни дава Своето богатство, а след това чрез св. Причастие ни дава и Самия Себе Си.

 

***

Целта на християнина е да придобие майчино сърце.

 

***

-    Геронда, научихме, че сте добър човек.
-    И ехидните са добри, ако не ги стъпчеш. Посмей обаче да ги подразниш. Когато човек бива онеправдан, гонен и унизяван, тогава именно показва доколко е истинен християнин.

 

***

Когато обичаш някой, никога не чувстваш нито натиск, нито че си в опасност до него.

 

***

-    Геронда, как ще омекне сърцето ни и как ще стане милостиво?
-    С това да оправдаваме другия, а не себе си. Но ние винаги правим обратното и затова сърцето ни закоравява. След това Бог допуска да влезем в содата на скърбите, белким омекнем, както нахута, който домакинята накисва от вечерта преди да сготви.

 

***

Където отсъства любовта, там съществуват „лошите”, и където съществуват „лошите”, там съществува и отхвърлянето. И когато човекът отхвърля братята си, и той бива отхвърлен от Бога в Троица.

 

***

Моето и твоето е причина за всяко зло. Тоест логиката на мое и твое е начало на всяко зло.

 

***

Сабята реже всичко, но нищо не може да развърже. По същия начин и безразсъдния и остър нрав.

 

***

С любов и мир променяш всичко и всички около себе си. Ако с любов спечелим брата си, Бога печелим!

 

***

Прошката е дело само на силните. Но не на силните по тяло, а на тези, които, докато са прави, първи искат прошка.

 

***

Да говорим с думи като мед, а не като оцет. Сложи на едно поле един съд с мед и един с оцет. Къде ще отидат пчелите?

 

***

С каквато нежност се отнасяш към брата си, със същата нежност  ще се отнесе и Бог към теб.

 

***

Имай любов към всички, но пази себе си от всички.

 

***

-     Какво правиш, брате?
-     Какво да правя, геронда? Седя и броя греховете ми!
-     Вместо да броиш греховете си, защо по-добре не броиш Божията милост?

 

***

Цяла нощ се моля и викам: Господи, или спаси всички мои братя, или зачеркни и мене. Не искам Рая сам.

 

***

В последните времена добротата, смирението и любовта ще  спасят човека. Добротата ти открива вратите на Рая, смирението те поставя в Рая и любовта ти явява Христос.

 

***

Усмивката е „крива”, която изправя всички кривини.

 

***

Радостта, която познаваме, е радостта, която подаряваме.

 

***

Сърцето ни трябва да е толкова широко, по-широко от цялата земя, в него да се побират всички, без да ги отхвърляме или да различаваме  свои или чужди, праведни или грешници, добри или зли, приятели или врагове.  Ако това стане, тогава душата се раздробява и не е достойна за Рая.  Във всеки случай трябва да знаем, че всичко, което зачеркваме и отхвърляме като непотребно и невалидно, добрият Христос го прибира в Своята гореща и неизмерима любов.

 

***

Християнинът трябва да обикне цялото творение, дори и почвата, върху която стъпва, „и за праха му жалеят”, казва псалмопевецът (Пс. 101:15). Сърцето ни трябва да се разшири, да стане милостиво и меко като  свежо напоена нива, за да вмести в себе си с любов цялото  творение, което Божията любов и мъдрост е създала, цялата вселена, разумна и неразумна, видима и невидима.

 

***

- Геронда Филарете, защо плачеш?
- Ето, преди малко си спомних, че когато бях градинар по нивите на (манастира) Ставроникита, режех тиквичките докато са малки и така ги онеправдах, не ги оставих да пораснат.

 

 

***

Спомням си тук, в мястото на нашето покаяние, едно старче монах от Епир. Имаше такава простота и любов към цялото творение, че ако искаше да отиде на своето послушание, в дърводелната, се качваше от другаде, по най-горна и тясна пътека.
- Геронда, защо, не отиваш директно, а се мъчиш и се качваш от горната страна? – му казваха по-младите.
-   Как да вървя директно, брате мой? Не виждаш ли, че тук са легнали манастирските мачки (котки)? Не искам да им разваля спокойствието!
 

 

***

Един автомобил, натоварен с грехове, но имащ за шофьор смирението, отива в Рая. Докато един автомобил, натоварен с добродетели, но с  шофьор гордостта,  отива в ада.

 

***

Добродетелта е като лента на стар фотоапарат. Но веднага щом попадне на светло, изгаря. Така и добродетелта, ако бъде разгласена, се губи. Живейте невидими в света, за да ви вижда Бог. След като всичко добро и съзидателно живее и нараства само сред незабележимостта, както бисерите на дъното на морето,  както плода, който е скрит в утробата на майка си.

 

***

Светци са тези, които твоето око не  ги лови  за светци, които знаят да се крият.

 

***

Искаш да станеш  смирен? Стани първо незабележим.

 

***

Както намокреният не се бои от дъжда, така и смиреният не се бои от никой и нищо, освен от Бога. Ама дори от Бога не се бои, а по-скоро Го обича. „Съвършената любов пропъжда страха”? (Йоан 4:18)

 

***

Един труд, който вършиш, независимо дали духовен или телесен, колкото повече го скриваш сред смирението и незабележимостта, толкова повече се съхранява и произвежда плодове.

 

***

Гордей се само с постиженията, които си имал преди да се родиш. Защото това, което постигаш след раждането ти, го дължиш на Бога.

 

***

Много подвижници на девството или подвижници срещу различни плътски страсти може и да отидат в ада. Подвижникът на смирението обаче не.

 

***

- Да станем незабележими в живота ни, за да остане незабележима и книгата с греховете ни в очите на Бога.

 

***

Не дели другите по някакви лъжекачества, за да не се отделиш от Бога.

 

***

Това, което ще ни отведе в Рая, не са добродетелите ни, а смирението ни.

 

***

Смирението е като пружина. Колкото по-надолу я натискаш, толкова по-високо те отвежда. Колкото повече се смиряваш и скриваш, толкова повече възхождаш духовно.

 

***

- Бог да ни спаси от нашите „качества”!

 

***

ФМ – честота на Бога, на която можеш да Го „хванеш”, е любовта и въздигащото смирение. Съответно и честотата на дявола е гордостта и омразата. Всички наши действия и помисли нека бъдат напоявани от любовта и смирението и да водят до любов и смирение.

***

Смирение е да искаш славата на Бога, а не твоята слава.

 

***

-   Геронда, Бог кога може да ни помогне?
-   Тогава, когато сме смирени. Не го ли казва и Давид в псалмите? „Смирих се и Господ ме спаси” (Пс. 114:6). Смирението снижава Бога към човека и въздига човека към Бога.

 

***

Който се весели и радва на почестите, той ще се разстройва и на презрението. Смиреният не се бои да не би случайно да не падне, защото вече е долу и по-долу от долу не съществува.

 

***

Ако искаш да възлезеш на небето, слез първо в себе си. Тоест придобий себепознание на ада, който храниш в себе си.

 

***

Пътят към ада е постлан с много „Ще…”, докато самият ад е пълен с много „его”. Смирението е това, което смирява(т.е. унизява) демоните.

 

***

Сред страстта на гордостта не познаваме две неща. Едното е Божията сила, а другото – човешката немощ.

 

***

Колкото по-известни ставаме в този свят поради нашите егоистични постижения, толкова по-забравени ще станем във вечния живот.

 

***

Във всички добродетели винаги съществува опасността да се крие малко или много някакъв фалш. Дори и в любовта! Казваш, че обичаш еди-кой си или еди-коя си, но в душата ти може да се крият едновременно себелюбиви и греховни подбуди. Или можеш да постиш или да се молиш, но успоредно с това в сърцето си да имаш  тщеславие и т.н. Но единствената добродетел, която е 100 % автентична и не се замърсява от нищо, е смиреномъдрието. Когато си смирен, си смирен и няма място в теб за нищо  друго болно и тъмно.

 

***

Каквото е трудът за тялото, това е смирението за душата.

 

***

Каквото добро и да извършим, кажем или помислим, всичко е дар от Бога, а не наше постижение, „защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля” (Филип. 2:13). Без благодатта на Светия Дух не сме достойни нито един път да се прекръстим, нито едно Господи помилуй да кажем. Затова нека състрадаваме и на престъпници с тежки присъди, защото Бог леко да отнеме от нас Неговата благодат, сме способни да извършим и  най-отвратителните  грехове.

 

***

На простодушния и смирен човек всички други му изглеждат светци. А на горделивия всички други му изглеждат зли и чепати.

 

***

Един монах казваше шеговито:
Смятам, че представлявам една рядко срещаната, неповторима и историческа личност, след като съм най-грешният, скверен и злонамерен човек, който се е появил и някога ще се появи в историята на планетата.

 

***

Какво предпочиташ? Славното „безславие” на презрените, или безславната „слава” на високомерните?

 

***

Какво имаме – славолюбие или славомразие? Тоест обичаме славата и одобрението на хората, или избягваме техните похвали? При това да не забравяме, че смирението за тялото е постът, а смирението за душата е незабележимостта.  Затова Христос, оплаквайки се, казва че обикнали „повече човешката слава, отколкото Божията слава” (Йоан 12:43).

 

***

 

 

Един човек има хиляди воли, докато хиляди Ангели имат една само.

 

***

 

 

Геронда, Бог на кои се открива повече?

- На смирените, т.е. на тези, които нямат гордост, и на левентите, т.е. на тези, които правят себежертва.

 

***

В смирението живее  умиротворението, както в цветята е скрит нектарът.

 

***

Както димът прогонва пчелите, така и смирението демоните.

 

***

Един монах веднъж ни посъветва:
Както ни учи Старият Завет, „Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост” ( Притч. Сол. 16:18). С други думи преди нашето съкрушаване и падение задължително предшества самохвалството и гордостта.

 

***

Дървото на смиреномъдрието дава плода на всички други добродетели.

 

***

Който има смирение, където и да се окаже, чувства покой!

 

***

В миналото християните, които имали съзнание за своята духовна окаяност, казвали „Жив е   Христос, живо е и магарето ми!”, тоест егоизмът ми.

 

***

Където има егоистична воля, мирът бяга.

 

***

Колко сме нищожни пред Бога, като листото срещу вятъра.

 

***

Бог не ни иска социални революционери и реформатори, а светци. Искаме възкресение (ανάσταση), а не революция (επανάσταση). Трябва да ударим нашия егоизъм, а не егоизма на другите. Така със сигурност ще поправим един дял едно от обществото, който ще увлече по един благословен начин и други до нас, семейство, приятели и т.н., ако постъпят по същия начин.

 

***

Молитвата на смирения раздира облаците.

 

***

В думата „Кръст” са обобщени всички Страдания на Христос и в добродетелта на търпението – цялото духовно състояние на човека.

 

***

Търпението (υπο-μονή) ни дарява и обитаването (δια-μονή) в Рая.

 

***

- Геронда, как ще прогоним прибързаността от живота ни?
- Бързаме, защото нямаме търпение. И нямаме търпение, защото ни липсва смирение. Както показва и думата (на гръцки), бързането идва от насилието. То е нещо извън нас, което ни натиска и пришпорва да търчим, както прави земеделецът, който пришпорва магарето, за да ускори хода. От бързането се замайваме и губим душевния мир. Осветеният старец Софроний някога имал 16 послушания, които всеки ден трябвало да извършва. Как да свари всичките?  Е, какво направил? Пишел ги на един лист и насочвал ума си към първото. След като свършвал с него, го зачерквал и след това се насочвал към второто…  и по този начин, лека-полека, без тревога и бързане, спокойно довеждал всички послушания до край.
Нека винаги имаме предвид първата цел и да не се губим в множеството предизвикващи тревога грижи. При това, откъде знаеш, че Бог иска да свариш и други цели? Може да иска да те вземе днес, след един час, след една минута. Нека се оставим като малки деца на промисъла на Божията любов и да не се тревожим.

 

***

Където има търпение, там не се създават проблеми. Но и изкушенията и проблемите, които вече съществуват, чрез святото смирение започват да се поправят.

 

***

Колкото пъти търсих да намеря коя е Божията воля, винаги я откривах в края на мъчително търпение.

 

***

-    Геронда, как ще придобия търпение?
- Търпение може да проявява само смиреният, който стои под другите, а не горделивият, който смята, че стои над другите.

 

***

Търпението и смирението пораждат всички други добродетели.

***

-    Геронда, началникът ми е чепат, какво казвате, да напусна ли работата си?
-    Твое право е да правиш каквото мислиш. Въпреки това всеки избор има и неговите последици. Лесно е да избягаме от една ситуация, но е трудно да подредим отново нещата в себе си. Христос много пъти по дивен начин избягвал от убийствените ръце на юдеите, но накрая се оказа в ръцете им и Го разпнаха. Дори да избягаш от едно изкушение, знай, че по-нататък със сигурност ще срещнеш някое друго изкушение и отново ще е нужно да проявиш търпение, или за да го кажа по-правилно, търпения, много търпения. Няма място в морето без сол, нито част от света без изкушение. Дори и в олтара на храма дяволът бори свещеника с различни изкушения и помисли.
Веднъж един калугер възнегодувал от различните изкушения в килията си, където се подвизавал, и решил да отиде в друга килия. Но и в другата  килия отново срещнал изкушения. Така той бил готов да отиде в трета. Както събирал вещите си, видял пред себе си дявола да прибира инструментите си в един чувал. „Е, кой си ти и какво правиш тук?”, а  той му отвърнал :„Аз съм дяволът, този, който те пропъди от първата килия, този, който те пропъжда от втората, и този, който ще те пропъди и от третата”.
И след като говорим за търпението, да ви кажа какво ми разказа един калугер от Румъния, който се подвизава тук по-долу, в една килия. На старини светият старец Клеопа от Румъния оставал цял ден затворен и в молитва. Само за половин час на ден излизал навън, в едно дворче, където се събирали много хора, за да чуят неговите поучения. В онзи ден, след като седнал по средата на двора върху един пън, казвал на християните: „В живота си винаги и навсякъде  проявявайте търпение, търпение и търпение. И когато свърши търпението, отново проявявайте търпение и пак търпение. И когато свърши и това търпение, отново и отново проявявайте търпение и търпение”… И така, с тези думи, след като изминал половин час, проповядвайки изключително и само за светото търпение, оставил хората и се върнал отново в килията си.

 

***

Търпението е най-голямата възнаграждение от добрите дела, защото има в себе си смирение, докато добрите дела може да крият тщеславие.

 

***

- Геронда, какво разбрахте след толкова десетилетия монашеска аскеза?
- Безкрайно търпение. Или по-скоро търпения! Велика тайна е търпението, която още не съм разбрал напълно.

 

***

Търпението и мълчанието посрамят и унижават дявола.

 

***

Човек без търпение, светилник без масло.

 

***

Един монах казал някои поклонници, които заемали висши позиции:

- Добре дошли, началници от този свят! Начало на покаяние поставихте ли?

 

***

Рече монах:
- Ние сме по-лоши дори и от кучето, защото то най-малкото има добродетелите благодарност и незлопаметие.

 

***

Най-голямото откритие е да открием страстите си. И най-доброто научно изследване е да изследваме себе си. Нека се молим на Бога да ни дава дълбоко покаяние.

 

***

Колкото повече се бавиш да поискаш прошка, толкова повече даваш възможност на дявола да пусне корени в теб.

 

***