Всяка майка на земята е и една малка Богородица.
***
Имаше един човек, който непрекъснато възпяваше Света Богородица с думите: „Радвай се, Мария!” (от Акатиста към св. Богородица). В селото дори му дали прякора „Херемариас”! „Ето, минава Херемариас (хере – χαίρε – радвай се)”, казвали. Когато умрял, върху гроба му поникнала хубава лилия и търсейки корена й, намерили сърцето на Херемариас, върху което със златни букви било издълбано „Радвай се, Мария”!
***
Когато един народ се отдалечи от Бога, тогава идват лошите управници. Обвиняваш стоящите нависоко управници и всички отговорни за хала на нацията, но и ти в живота си изобщо не се различаваш от всички тях! Както те живеят, така живееш и ти, на същата честота на този век, безразличен за духовното, потопен с цялата си душа в ефимерната материя.
***
- Геронда, ще има ли война?
- Войната на душата си знаеш ли я?
***
Покаянието е това, което определя бъдещото ни и в личен и в национален план. Подобни неща и по-лоши заслужаваме като нация поради нашето вкаменяване от греха и неразкаяността. Но очевидно молитвите на светците още ни държат и намаляват бедите, които заслужаваме, и те ни утешават. Нека всички гласуват за партията на покаянието!
***
- Не вярвай никога на човек, който не вярва в Бога!
***
- Единственото оръжие на православните е Истината.
***
- Геронда, ще вземе ли най-накрая обратно (храма) „Света София”?
- Само ако придобием духовност, по-голяма от тази на хората, които имаха (храма) „Света София”, и я загубиха.
***
Поради материалните лишения през Втората световна война Гърция придоби следокупационния синдром. Така нашите предци казваха на децата си: „Яжте, яжте, гуляйте, наситете се на нещата, от които ние се лишихме!” Поради страх от някакъв материален глад, стигнахме до днешния духовен глад и духовна оскъдица. В днешната епоха, отново чрез икономическите лишения, хората се замислят и мнозина се обръщат вече съзнателно към Христос.
***
Огънят се нуждае от огрев, за да се разпалва, иначе угасва. Същото става и с любовта към Иисус Христос. Ако умът и сърцето ти са заети от други неща, тогава божествената любов бързо ще угасне. Кой друг се разпна някога за нас? Само Иисус Христос. Нека Него възлюбим, на Него да се доверим и Него да последваме.
***
Колкото повече възлюбите Христос, толкова по-малко ще съгрешавате.
***
„Прикови се” с Христос и тогава нито ад, нито тъга, нито смъртта ще съществуват за теб.
***
Живот без Христос, ден без слънце.
***
- Геронда, как издържате самотата?
- Както гласи и народната мъдрост, „Сам не дори в Рая”! Но в монашеския живот реално не съществува самота, а има богообщение. И когато обичаш и си в общение с Бога, тогава си в общение и с цялото творение, видимо и невидимо, минало и бъдещо. Избягваш от границите на пространството и времето и живееш събитието на Църквата и единството на всички в личността на Иисус Христос.
Дори Бог не е самичък, а три божествени лица в една същност. Единица по същност, а Троица по лица (Величание на Утреня на Сретение Господне).
***
Не пренебрегвайте честото причастяване. Онзи, който редовно и съзнателно се причастява, се преобразява в подвижен артофорий (дарохранителница) на Христос, с който пръска около себе си щедро божествения мир, където и да се намира.
***
- Какво правиш, геронда?
- Излязох да преследвам Бога, но очевидно Той ме изпревари, след като ме преследва със Своята милост още преди да се родя.
- И хвана ли ви?
- Хм, все Му се изплъзвам, такъв, какъвто съм.
***
Една е науката: да се научим как да възлюбим Бога.
***
Любовта направи Бога Човек и само любовта е онази, която може да направи човека бог.
***
Казваше един монах:
- Както поучаваше и (юродивият) свети Гавриил от Грузия: „Христос не стои като наблюдател в нашия живот, а ни състрадава. Плаче с нашата скръб и се радва с радостта ни. Христос също изпитва болка при нашата болка”.
***
Не съществува по-ниско място, където да слезе човек, от онова, където той слезе с греха си, нито по-високо, на което да се възкачи, от онова, на което Иисус Христос го възкачи.
***
Преди кръстните тропари на Света Гора казват Слава на Твоето свято разпятие, Господи. Но не звучи ли малко като оксиморон? Представяте ли си привържениците на един отбор да тържествуват за поражението на отбора? Сякаш казваме „Слава на Твоето поражение, Господи!” Възможно ли е? Да! Защото в привидното поражение и неуспех на Христос се осъществила най-голямата Му победа над дявола и смъртта. Всемогъществото на Бога се явило в Неговата любов, смирение и разпване.
***
Умиление идва, когато седнеш и помислиш колко много болка си причинил на Христос и си Го огорчил – докато Той Самият е толкова благ и добър, ти Му причиняваш болка и Го разпваш всеки един момент.
***
Възлюби Единия, за да те възлюбят всички. Тогава ще те обичат не само хората, а и безсловесните животни, защото Божията благодат, когато се проявява навън, наелектризира и като магнит привлича всичко, което срещне по пътя си. Всички обичат човека, който обича Бога.
***
Когато човек вижда Христос в душата си, не може да говори, а от радост постоянно плаче.
***
Който християнин има в душата си Христос за обитател, тогава където и да отиде, нищо няма да му липсва.
***
- Геронда, имате ли нужда да ви донесем нещо?
- Нямам нужда от нищо. Имам Христос и Света Богородица. Те са ми достатъчни!
***
Отдай се на Господ, за да ти се отдаде и Той.
***
Бог заръчал на Моисей да свали обувките на нозете си, за да Го доближи. Така заръчва и на нас да свалим егоцентричната ни воля и грижите на този век, за да Го познаем и да Го обикнем.
***
Когато светът ни разочарова, тогава Христос ни очарова.
***
Христос ни дава Своето богатство, а след това чрез св. Причастие ни дава и Самия Себе Си.
***
Целта на християнина е да придобие майчино сърце.
***
- Геронда, научихме, че сте добър човек.
- И ехидните са добри, ако не ги стъпчеш. Посмей обаче да ги подразниш. Когато човек бива онеправдан, гонен и унизяван, тогава именно показва доколко е истинен християнин.
***
Когато обичаш някой, никога не чувстваш нито натиск, нито че си в опасност до него.
***
- Геронда, как ще омекне сърцето ни и как ще стане милостиво?
- С това да оправдаваме другия, а не себе си. Но ние винаги правим обратното и затова сърцето ни закоравява. След това Бог допуска да влезем в содата на скърбите, белким омекнем, както нахута, който домакинята накисва от вечерта преди да сготви.
***
Където отсъства любовта, там съществуват „лошите”, и където съществуват „лошите”, там съществува и отхвърлянето. И когато човекът отхвърля братята си, и той бива отхвърлен от Бога в Троица.
***
Моето и твоето е причина за всяко зло. Тоест логиката на мое и твое е начало на всяко зло.
***
Сабята реже всичко, но нищо не може да развърже. По същия начин и безразсъдния и остър нрав.
***
С любов и мир променяш всичко и всички около себе си. Ако с любов спечелим брата си, Бога печелим!
***
Прошката е дело само на силните. Но не на силните по тяло, а на тези, които, докато са прави, първи искат прошка.
***
Да говорим с думи като мед, а не като оцет. Сложи на едно поле един съд с мед и един с оцет. Къде ще отидат пчелите?
***
С каквато нежност се отнасяш към брата си, със същата нежност ще се отнесе и Бог към теб.
***
Имай любов към всички, но пази себе си от всички.
***
- Какво правиш, брате?
- Какво да правя, геронда? Седя и броя греховете ми!
- Вместо да броиш греховете си, защо по-добре не броиш Божията милост?
***
Цяла нощ се моля и викам: Господи, или спаси всички мои братя, или зачеркни и мене. Не искам Рая сам.
***
В последните времена добротата, смирението и любовта ще спасят човека. Добротата ти открива вратите на Рая, смирението те поставя в Рая и любовта ти явява Христос.
***
Усмивката е „крива”, която изправя всички кривини.
***
Радостта, която познаваме, е радостта, която подаряваме.
***
Сърцето ни трябва да е толкова широко, по-широко от цялата земя, в него да се побират всички, без да ги отхвърляме или да различаваме свои или чужди, праведни или грешници, добри или зли, приятели или врагове. Ако това стане, тогава душата се раздробява и не е достойна за Рая. Във всеки случай трябва да знаем, че всичко, което зачеркваме и отхвърляме като непотребно и невалидно, добрият Христос го прибира в Своята гореща и неизмерима любов.
***
Християнинът трябва да обикне цялото творение, дори и почвата, върху която стъпва, „и за праха му жалеят”, казва псалмопевецът (Пс. 101:15). Сърцето ни трябва да се разшири, да стане милостиво и меко като свежо напоена нива, за да вмести в себе си с любов цялото творение, което Божията любов и мъдрост е създала, цялата вселена, разумна и неразумна, видима и невидима.
***
- Геронда Филарете, защо плачеш?
- Ето, преди малко си спомних, че когато бях градинар по нивите на (манастира) Ставроникита, режех тиквичките докато са малки и така ги онеправдах, не ги оставих да пораснат.
***
Спомням си тук, в мястото на нашето покаяние, едно старче монах от Епир. Имаше такава простота и любов към цялото творение, че ако искаше да отиде на своето послушание, в дърводелната, се качваше от другаде, по най-горна и тясна пътека.
- Геронда, защо, не отиваш директно, а се мъчиш и се качваш от горната страна? – му казваха по-младите.
- Как да вървя директно, брате мой? Не виждаш ли, че тук са легнали манастирските мачки (котки)? Не искам да им разваля спокойствието!
***
Един автомобил, натоварен с грехове, но имащ за шофьор смирението, отива в Рая. Докато един автомобил, натоварен с добродетели, но с шофьор гордостта, отива в ада.
***
Добродетелта е като лента на стар фотоапарат. Но веднага щом попадне на светло, изгаря. Така и добродетелта, ако бъде разгласена, се губи. Живейте невидими в света, за да ви вижда Бог. След като всичко добро и съзидателно живее и нараства само сред незабележимостта, както бисерите на дъното на морето, както плода, който е скрит в утробата на майка си.
***
Светци са тези, които твоето око не ги лови за светци, които знаят да се крият.
***
Искаш да станеш смирен? Стани първо незабележим.
***
Както намокреният не се бои от дъжда, така и смиреният не се бои от никой и нищо, освен от Бога. Ама дори от Бога не се бои, а по-скоро Го обича. „Съвършената любов пропъжда страха”? (Йоан 4:18)
***
Един труд, който вършиш, независимо дали духовен или телесен, колкото повече го скриваш сред смирението и незабележимостта, толкова повече се съхранява и произвежда плодове.
***
Гордей се само с постиженията, които си имал преди да се родиш. Защото това, което постигаш след раждането ти, го дължиш на Бога.
***
Много подвижници на девството или подвижници срещу различни плътски страсти може и да отидат в ада. Подвижникът на смирението обаче не.
***
- Да станем незабележими в живота ни, за да остане незабележима и книгата с греховете ни в очите на Бога.
***
Не дели другите по някакви лъжекачества, за да не се отделиш от Бога.
***
Това, което ще ни отведе в Рая, не са добродетелите ни, а смирението ни.
***
Смирението е като пружина. Колкото по-надолу я натискаш, толкова по-високо те отвежда. Колкото повече се смиряваш и скриваш, толкова повече възхождаш духовно.
***
- Бог да ни спаси от нашите „качества”!
***
ФМ – честота на Бога, на която можеш да Го „хванеш”, е любовта и въздигащото смирение. Съответно и честотата на дявола е гордостта и омразата. Всички наши действия и помисли нека бъдат напоявани от любовта и смирението и да водят до любов и смирение.
***
Смирение е да искаш славата на Бога, а не твоята слава.
***
- Геронда, Бог кога може да ни помогне?
- Тогава, когато сме смирени. Не го ли казва и Давид в псалмите? „Смирих се и Господ ме спаси” (Пс. 114:6). Смирението снижава Бога към човека и въздига човека към Бога.
***
Който се весели и радва на почестите, той ще се разстройва и на презрението. Смиреният не се бои да не би случайно да не падне, защото вече е долу и по-долу от долу не съществува.
***
Ако искаш да възлезеш на небето, слез първо в себе си. Тоест придобий себепознание на ада, който храниш в себе си.
***
Пътят към ада е постлан с много „Ще…”, докато самият ад е пълен с много „его”. Смирението е това, което смирява(т.е. унизява) демоните.
***
Сред страстта на гордостта не познаваме две неща. Едното е Божията сила, а другото – човешката немощ.
***
Колкото по-известни ставаме в този свят поради нашите егоистични постижения, толкова по-забравени ще станем във вечния живот.
***
Във всички добродетели винаги съществува опасността да се крие малко или много някакъв фалш. Дори и в любовта! Казваш, че обичаш еди-кой си или еди-коя си, но в душата ти може да се крият едновременно себелюбиви и греховни подбуди. Или можеш да постиш или да се молиш, но успоредно с това в сърцето си да имаш тщеславие и т.н. Но единствената добродетел, която е 100 % автентична и не се замърсява от нищо, е смиреномъдрието. Когато си смирен, си смирен и няма място в теб за нищо друго болно и тъмно.
***
Каквото е трудът за тялото, това е смирението за душата.
***
Каквото добро и да извършим, кажем или помислим, всичко е дар от Бога, а не наше постижение, „защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля” (Филип. 2:13). Без благодатта на Светия Дух не сме достойни нито един път да се прекръстим, нито едно Господи помилуй да кажем. Затова нека състрадаваме и на престъпници с тежки присъди, защото Бог леко да отнеме от нас Неговата благодат, сме способни да извършим и най-отвратителните грехове.
***
На простодушния и смирен човек всички други му изглеждат светци. А на горделивия всички други му изглеждат зли и чепати.
***
Един монах казваше шеговито:
Смятам, че представлявам една рядко срещаната, неповторима и историческа личност, след като съм най-грешният, скверен и злонамерен човек, който се е появил и някога ще се появи в историята на планетата.
***
Какво предпочиташ? Славното „безславие” на презрените, или безславната „слава” на високомерните?
***
Какво имаме – славолюбие или славомразие? Тоест обичаме славата и одобрението на хората, или избягваме техните похвали? При това да не забравяме, че смирението за тялото е постът, а смирението за душата е незабележимостта. Затова Христос, оплаквайки се, казва че обикнали „повече човешката слава, отколкото Божията слава” (Йоан 12:43).
***
Един човек има хиляди воли, докато хиляди Ангели имат една само.
***
Геронда, Бог на кои се открива повече?
- На смирените, т.е. на тези, които нямат гордост, и на левентите, т.е. на тези, които правят себежертва.
***
В смирението живее умиротворението, както в цветята е скрит нектарът.
***
Както димът прогонва пчелите, така и смирението демоните.
***
Един монах веднъж ни посъветва:
Както ни учи Старият Завет, „Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост” ( Притч. Сол. 16:18). С други думи преди нашето съкрушаване и падение задължително предшества самохвалството и гордостта.
***
Дървото на смиреномъдрието дава плода на всички други добродетели.
***
Който има смирение, където и да се окаже, чувства покой!
***
В миналото християните, които имали съзнание за своята духовна окаяност, казвали „Жив е Христос, живо е и магарето ми!”, тоест егоизмът ми.
***
Където има егоистична воля, мирът бяга.
***
Колко сме нищожни пред Бога, като листото срещу вятъра.
***
Бог не ни иска социални революционери и реформатори, а светци. Искаме възкресение (ανάσταση), а не революция (επανάσταση). Трябва да ударим нашия егоизъм, а не егоизма на другите. Така със сигурност ще поправим един дял едно от обществото, който ще увлече по един благословен начин и други до нас, семейство, приятели и т.н., ако постъпят по същия начин.
***
Молитвата на смирения раздира облаците.
***
В думата „Кръст” са обобщени всички Страдания на Христос и в добродетелта на търпението – цялото духовно състояние на човека.
***
Търпението (υπο-μονή) ни дарява и обитаването (δια-μονή) в Рая.
***
- Геронда, как ще прогоним прибързаността от живота ни?
- Бързаме, защото нямаме търпение. И нямаме търпение, защото ни липсва смирение. Както показва и думата (на гръцки), бързането идва от насилието. То е нещо извън нас, което ни натиска и пришпорва да търчим, както прави земеделецът, който пришпорва магарето, за да ускори хода. От бързането се замайваме и губим душевния мир. Осветеният старец Софроний някога имал 16 послушания, които всеки ден трябвало да извършва. Как да свари всичките? Е, какво направил? Пишел ги на един лист и насочвал ума си към първото. След като свършвал с него, го зачерквал и след това се насочвал към второто… и по този начин, лека-полека, без тревога и бързане, спокойно довеждал всички послушания до край.
Нека винаги имаме предвид първата цел и да не се губим в множеството предизвикващи тревога грижи. При това, откъде знаеш, че Бог иска да свариш и други цели? Може да иска да те вземе днес, след един час, след една минута. Нека се оставим като малки деца на промисъла на Божията любов и да не се тревожим.
***
Където има търпение, там не се създават проблеми. Но и изкушенията и проблемите, които вече съществуват, чрез святото смирение започват да се поправят.
***
Колкото пъти търсих да намеря коя е Божията воля, винаги я откривах в края на мъчително търпение.
***
- Геронда, как ще придобия търпение?
- Търпение може да проявява само смиреният, който стои под другите, а не горделивият, който смята, че стои над другите.
***
Търпението и смирението пораждат всички други добродетели.
***
- Геронда, началникът ми е чепат, какво казвате, да напусна ли работата си?
- Твое право е да правиш каквото мислиш. Въпреки това всеки избор има и неговите последици. Лесно е да избягаме от една ситуация, но е трудно да подредим отново нещата в себе си. Христос много пъти по дивен начин избягвал от убийствените ръце на юдеите, но накрая се оказа в ръцете им и Го разпнаха. Дори да избягаш от едно изкушение, знай, че по-нататък със сигурност ще срещнеш някое друго изкушение и отново ще е нужно да проявиш търпение, или за да го кажа по-правилно, търпения, много търпения. Няма място в морето без сол, нито част от света без изкушение. Дори и в олтара на храма дяволът бори свещеника с различни изкушения и помисли.
Веднъж един калугер възнегодувал от различните изкушения в килията си, където се подвизавал, и решил да отиде в друга килия. Но и в другата килия отново срещнал изкушения. Така той бил готов да отиде в трета. Както събирал вещите си, видял пред себе си дявола да прибира инструментите си в един чувал. „Е, кой си ти и какво правиш тук?”, а той му отвърнал :„Аз съм дяволът, този, който те пропъди от първата килия, този, който те пропъжда от втората, и този, който ще те пропъди и от третата”.
И след като говорим за търпението, да ви кажа какво ми разказа един калугер от Румъния, който се подвизава тук по-долу, в една килия. На старини светият старец Клеопа от Румъния оставал цял ден затворен и в молитва. Само за половин час на ден излизал навън, в едно дворче, където се събирали много хора, за да чуят неговите поучения. В онзи ден, след като седнал по средата на двора върху един пън, казвал на християните: „В живота си винаги и навсякъде проявявайте търпение, търпение и търпение. И когато свърши търпението, отново проявявайте търпение и пак търпение. И когато свърши и това търпение, отново и отново проявявайте търпение и търпение”… И така, с тези думи, след като изминал половин час, проповядвайки изключително и само за светото търпение, оставил хората и се върнал отново в килията си.
***
Търпението е най-голямата възнаграждение от добрите дела, защото има в себе си смирение, докато добрите дела може да крият тщеславие.
***
- Геронда, какво разбрахте след толкова десетилетия монашеска аскеза?
- Безкрайно търпение. Или по-скоро търпения! Велика тайна е търпението, която още не съм разбрал напълно.
***
Търпението и мълчанието посрамят и унижават дявола.
***
Човек без търпение, светилник без масло.
***
Един монах казал някои поклонници, които заемали висши позиции:
- Добре дошли, началници от този свят! Начало на покаяние поставихте ли?
***
Рече монах:
- Ние сме по-лоши дори и от кучето, защото то най-малкото има добродетелите благодарност и незлопаметие.
***
Най-голямото откритие е да открием страстите си. И най-доброто научно изследване е да изследваме себе си. Нека се молим на Бога да ни дава дълбоко покаяние.
***
Колкото повече се бавиш да поискаш прошка, толкова повече даваш възможност на дявола да пусне корени в теб.
***
