Когато се доближим, за да се причастим, мисля, че това е термометърът на нашата вяра. Друг път сме казвали, че термометърът на нашата вяра е молитвата, но сега казвам, че термометър в онзи час това е – дали сърцето ни ще проиграе. Молитвата е любов към Бога. Св. Причастие е любов към Господа, но и нещо много по-висше, несравнено по-висше, защото чрез св. Причастие не вземаме в нас някаква божествена сила, както казват някои: „Да се причастиш за здраве!“ Добро е, но не вземаме нещо магическо в нас, а Сам Господ влиза в нас. Нашето тяло става едно с Неговото тяло, във вените ни тече Христовата кръв, нашето дихание става Негово дихание и Неговото дихание е наше дихание. Ставаме едно с Него. Нашето битие се смесва с Божието битие, Христовият живот става наш живот и нещо много поразително, което показва колко копнеем в онзи момент да се причастим с Христос. Това е целта на св. Литургия. Затова се служи – за да се причастим. И тези, които не се причастяваме, да гледаме тези, които се причастяват и да се радваме за тях и да ревнуваме. Този, който не ревнува в часа, в който другите се причастяват, това означава, че той не усеща св. Причастие, няма усещане за него. В добрия смисъл на думата да ревнуваме, да кажем – ах, и аз искам да се подвизавам, да се причастя, и аз да направя това, което духовникът ми каза – да поправя този мой недостатък, който ме държи далеч от св. Причастие и следващия път да се причастя. Ако гледаш другите да се причастяват, а теб не те интересува и казваш просто – „Колко е часът, оф, колко още? Хайде да свършва!“ – това означава, че св. Причастие не те трогва.
Когато бях малък, ми харесваше да гледам другите да се причастяват. Като гледка, казвах в себе си, сякаш хората се приближават и приемат в себе си Слънцето. Слънцето е едно, но всички приемат това цяло Слънце. Така и чрез св. Причастие целия Господ влиза в нас, всеки от нас приема не една част от Него, а целия Христос, колкото и да е голяма частицата, която свещеникът ни дава.
И ако можехме да попитаме Господ – Господи, кое е най-голямото желание, което имаш за нас? Какво искаш от нас? Какъв е Твоят копнеж? Ако можехме да отворим сърцето на Господ, да видим какво крие като копнеж, Христовият копнеж, мисля, че нещо подобно бихме чули. Желанието на Господ е да стане едно с нас. Мисля, че това щеше да ни каже.
Детето Ми, това, което искам най-много от всичко, е да се съединя с теб. Затова станах Човек, за да стана това, което си ти. И затова оставих св. Причастие като дар, за да станеш и ти това, което съм Аз; и да станем двамата едно.
Ето какво се казва в Откровението, което е много по-висше: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ Но св. Причастие, т.е. Вечерята, е съединяване с Господ. Съединяваме се напълно с Него и се отъждествяваме с Него.
Когато една жена в Евбея отишла да се изповяда при стареца Йаков, тя казала всичко, освен един тежък грях, който скрила. Старецът разбрал, но нищо не й казал. Помолил се на Бог да я просветли по Неговия начин. Бог наистина я просветлил с чудо, за да разбере своята грешка, затова, че е скрила греха. Не след дълго тя отишла в храма, където бил старецът. Църквата била празна, но жената видяла олтара отворен и върху св. Трапеза стоял един много красив млад човек с удивително красиво лице. Тя се разгневила и му казала:
- Какво правиш там? Седиш върху св. Трапеза? Слез бързо долу! Не те ли е срам, млад човек и седиш върху св. Трапеза? – продължила да се гневи.
Този млад Човек се обърнал и много спокойно и казал:
- А ти защо не каза този грях, който извърши?
Той й казал конкретния грях. Тя се изумила и Му казала:
- А ти откъде знаеш, че не казах този грях, откъде ме познаваш? И кой си ти?
Той й казал:
- Аз съм Този, Който утре ще приемеш в себе си – казал това и изчезнал.
Сам Господ й се явил и сякаш й казвал: Аз съм Този, Който ще те съдя, Аз съм Този, Който ти помогнах по еди-кой си въпрос, не й казал нещо друго, а й говорил във връзка със св. Причастие. Защото мисълта на Христос е насочена натам, там отива, дотам иска да стигне всичко – да станем истинни, готови да Го приемем в нас. „Аз съм Този, Който ще приемеш утре в себе си.“ Както разбирате, тази жена се е втурнала при стареца Йаков и с плач на очи му разказала това, което й се случило, след това го разказали в манастира и случилото се го пише в книгата за стареца Йаков.
Един свещеник ми разказа нещо лично – той работил преди като санитар в болница и дори поискал от управителя да го постави на етажа с прикованите на легло, за да се грижи за тях. Искал да ги мие докато е млад, защото прочел някъде, че ако човек може да чисти и мие приковани на легло хора и има в дома си стар човек и се грижи за него и го преоблича и т.н., и ако докосва неговите рани, то той ще докосне и Бога. Този, който може да докосва болен, не се гнуси и не се затруднява да го прави, ще докосне и Бога. Той поискал от управителят на болницата да му направи тази услуга. И молбата му била изпълнена, защото някои млади служители имали проблем, затруднявали се да вършат това, тъй като не е лесно. Лесно ги говорим – но на дело е трудно да го направим.
Така една вечер отишъл на бдение, причастил се, след това се върнал в болницата и отишъл да смени дрехите на възрастните хора, да ги почисти и да си тръгне. Влязъл в стаята на един дядо, чиито рани се отворили на гърба.
Аз не знаех какво ще рече – отворени рани и тази година на Пасха в Света Гора видях при един старец, който беше болен. Беше страшна гледка.
Санитарките винаги използвали ръкавици, но този човек понеже се бил причастил – нищо не казал, а го почистил. Тогава дядото му казал:
- Да те питам нещо, детето ми. Ходи ли на бдение?
- Да, дядо, ходих и се върнах за да те почистя и да станеш хубав и чист.
- Завиждам ти, че отиде и се причасти. Причасти се, нали?
- Да!
- Завиждам ти. Бих искал и аз да мога да се причастя.
- Дядо, не се притеснявай, ще ти доведа друг път един свещеник да те причасти.
- Добре, благодаря ти!
Той го почистил, както и другите възрастни хора, които имали нужда от това.
При първия дядо обаче, докато почиствал устата му, понеже в зъбите си имал някаква пластина, си порязал ръката. Избърсал ръката си с памук, понеже се бил причастил преди малко и поставил памука в джоба си, и си казал, че по-късно ще го изгори. Върнал се при първия дядо за да го види дали е добре – но той отново имал нужда от почистване. Дядото му казал:
- Не пречи детенцето ми, недей да ме чистиш, ела утре, остави ме така.
- Ама какво говориш дядо, ще те почистя, не прéчи.
Той го почистил, умил го и докато го миел хванал ръката му, от която отново течала кръв. През главата му минала идея – „Какво ще стане сега, ако поставя моя пръст, от който тече кръв, – а днес се причастих – и го прилепя в раната на дядото? Какво ще стане, ще се случи ли нещо? След като Господ е в мен!“
И без дядото да разбере, той поставил ръката си в раната му, притиснал я леко и продължил да го чисти.
Дядото обаче в онзи момент почувствал да го облива сила и казал:
- Бре, детето ми, вторият път как ме изми?
- Как?
- Почувствах сила, чувствам силно ободрение в душата ми!
- Ах, дядо, да знаеш какво ти сторих. Друг ден ще ти кажа защо се чувстваш така, нещо друго стана.
Той го докоснал с ръката си, от която течала кръв, в която била и Христовата кръв. Това било едно чудо, което Господ допуснал.
Св. Причастие очиства, а не предава зарази. Както и Светият Дух ни очиства. Сякаш поставяш на слънце нещо мръсно, но на слънцето нищо не му става от това. Напротив, очиства всяка сквернота и мръсотия. Затова в една статистика се казва, че клириците са най-дълголетните хора на света. Рядко ще видите свещеник да умре млад, освен ако Бог не го допусне, но по правило умират на много голяма възраст. Те постоянно се причастяват, постоянно потребяват св. Причастие и живеят толкова години, където това логически и научно не може да се обясни. Ние, свещениците, не можем да попитаме някой дали е болен от СПИН, нито дали има раничка в устата, а причастяваме всички хора и след това потребяваме св. Причастие. Това доказва, че св. Причастие наистина е Тайнството на Тайнствата и огромна тайна, която не сме оценили правилно и както трябва. Старец Йаков някога беше казал, че е видял капка човешка кръв в св. Причастие в момента, когато се причастявал, а друг път видял лъч светлина да излиза от св. Потир и така разбирал дали хората, които се причастявали, били правилно подготвени. Св. Андрей Критски, авторът на Великия покаен канон, като малко дете не можел да говори, но оздравял и езикът му се развързал по време на една св. Литургия, когато се причастил.
Св. Йоан Кронщадски бил велик светец, който правил много чудеса чрез св. Причастие. Лекувал болни, с такава вяра им давал св. Причастие, и когато приемали Христос, оздравявали. Но и той имал огромна вяра, както и самите християни.
За съжаление, знаете ли на какво приличаме? – приличаме на малки деца, които си играят с диаманти в ръцете, но не знаят какво държат. Ако оползотворим св. Литургия и св. Причастие в живота ни, щяхме да сме променили живота и дома ни.
Старецът Сампсон, руски старец, поучавал своите духовни чеда: „Когато отивате да се причастите, да молите от Бога за един дар в онзи час. Когато св. Причастие влиза в устата, помолете Бога“ – и има предвид нещо духовно, той ги съветвал специално да молят за дара на молитвата. Бог да те научи да се молиш, на друг казвал да молиш Бога да ти отнеме ината, чревоугодието, да приемеш смирение. Такива прошения, духовни молби.
Негов познат, който не можел да се моли правилно, в часа, когато докоснал Господнето Тяло, за да се причасти, започнал да се моли за това и умът му се отворил. В онзи миг разбрал какво е молитвата и почувствал, че духовно възкръснал. Оттогава всеки път, когато съзирал св. Причастие, помнел този дар и плакал от вълнение.
Това са чудесата на св. Причастие, които желая и ние да ги живеем в нашия живот и да ги почувстваме. Има хора, които живеят това. На Света Гора ми казаха за един монах, който, след като се причасти, три дена след това виждал светлина навсякъде – в хората, в килията, в трапезарията. След едно причастяване. Друг човек след като се причастил с вяра и благоговение, не чувствал глад дни наред. Живял сякаш бил преситен, както тримата апостоли на Тавор, които казали – „Господи да останем тук.“ Чувстваш се толкова хубаво, че не чувстваш глад. Това е усещането за св. Причастие. Но ние не се подготвяме и затова не чувстваме много неща, не сме готови в онзи час да го преживеем. Когато от вечерта някой седи и гледа телевизия, а след това сутринта отива да се причасти, нищо не може да разбере. И вместо да каже „Недостоен съм, а се причастих – казва – „И сега като се причастих, какво стана?“ Ама какво да стане? Как да стане? След като не си готов, нищо не можеш да почувстваш.
Някои казват – св. Литургия ми дотегна. Но за да ти дотегне нещо, трябва първо да го преживееш и след това да ти дотегне. Ти какво преживя? Можеш ли да преживееш някога абсолютното в абсолютна степен? След като св. Литургия е Христос – дотегна ти Христос? Следователно не знаеш какво правиш, не знаеш какво говориш и никога не си почувствал Христос. Ако Го почувстваш, няма да ти дотегне. Ангелите никога не спират да възпяват Бога, те това правят, Рая ще бъде едно постоянна св. Литургия. Св. Литургия се опитва да събуди нашата душа към славословие към Бога, кара душата ни да се обърне към небесните неща и да подражава на Ангелите, за които се казва, че непрестанно славословят, възпяват Бога без да им дотяга. Ангелите славят Бога със същото желание, свежест, жизненост, удивление, както в онзи първи момент и удивлението им постоянно нараства. Защо? Защото постоянно виждат нещо ново в Бога. Бог им открива една нова страна от Своята святост. Една нова страна от Неговото величие, светлина, прибавя мир към мира им, любов към любовта им, ликуване към ликуването им. Ангелите постоянно се удивяват и когато тръгват да изразят своето удивление и да се зарадват на Бога, още преди да се зарадват, Бог им показва нещо ново, още по-удивително, радват се още повече и това никога не свършва. Това ще стане във вечния живот, където някои питат каква ще бъде св. Литургия в Рая, как ще живеем в Рая, как ще сме там – постоянно ще прославяме Бога, защото ще виждаме нещо, на което никога няма да можем да се преситим, няма да има пресищане и край. Ще видим Самия Господ и Неговата любов. Това става в св. Литургия и всяка св. Литургия е различна. По един начин я чувстваш, когато съпругата ти е в болницата, тогава друга молитва ще отправиш, по друг начин ще те докосне Евангелието, по друг начин ще я почувства майката, която е загубила детето си преди един месец, тя ще отиде да чуе евангелското четиво, в което се разказва как Господ възкресил сина на наинската вдовица; в онази година този текст по друг начин ще я разтърси, защото е почувствала какво означава да си загубила детето си. По друг начин ще се почувства този, който е създал семейство и започва семеен живот в св. Литургия, по друг начин едно дете, което се явява на изпити. Зависи и от нашето състояние. Това показва, че Божието слово е живо и се получава един диалог в душата ни, но това зависи много от подготовката в живота ни.
Един светец се молил така: „Господи нека оживеят нашите сърца за славословие към Теб, нека се събудят!“
Веднъж при стареца Паисий отишъл един човек и старецът му казал:
- Детето ми, душата ти е в летаргия. Трябва да се събуди, за да мога да ти говоря и ти да ме разбереш, трябва първо да се събудиш. Ще си съставиш духовно правило, ще ходиш редовно на църква, колкото се може повече, ако можеш три пъти в месеца, а ако можеш всяка неделя, още по-добре. Ще се отвори малко умът ти, ще утихне сърцето ти, след това ще дойда да ти поговоря и ще ме разбереш. Сега и да ти говоря, няма да ме разбереш, защото душата ти живее в леност и в състояние на безчувствие, безделие, безразличие, не чувстваш божествените неща, дори и да ти ги кажа.
Някой друг човек, който имал много проблеми, отишъл и му казал:
- Отче, имам това и това, кажете ми какво да правя?
Старецът го попитал:
- Ходиш ли на св. Литургия?
- Не ходя.
- И тъй, ще ходиш всяка неделя.
- Хубаво, а за моя проблем какво ще ми кажете?
Той искал да смени темата.
- Това, което ти казах ще направиш и ще видиш. Ще ходиш на св. Литургия.
- Да, но аз имам проблемите, за които ви казах!
- Направи го и ще видиш!
Той си тръгнал малко разстроен от Света Гора, като казал: „Пропътувах толкова път и накрая старецът Паисий ми каза нещо, което зная. Да ходиш на църква! И какво е това? Трябваше старецът Паисий да ми го каже? Но ще го направя.“
Той ходил на църква и постепенно проблемите на неговото семейство и в работата се решавали. Това го изненадало. След година и половина видял, че много неща се устроили и отишъл отново на Света Гора и тогава старецът Паисий го попитал:
- Ходиш ли на църква, както ти казах?
- Ходя, отче, и всичко се разреши. И искам да ми кажете как стана това нещо?
Старецът му казал:
- Бре, дете, когато ходиш на църква, се помиряваш с Бога, а когато направиш това, не разбираш ли, че Той ще ти дари всички блага на Авраам? Ти преди да дойдеш при мене нямаше добра връзка с Бога и Му се противеше, беше далеч от Него. Аз ти казах корена на нещата – ако се помириш с Бога, всичко друго, едно по едно ще се реши. Затова нещата се решиха.
Нашето спасение е просто, то е до нас, до дома ни, Църквата е до нас, не е нужно да пътуваме.
И по тази тема е нужно едно чудо, Господ да докосне душата ни, да ни подбуди да Го обикнем и закопнеем за Него.
Когато в св. Литургия почувстваме по-голяма радост от всяка друга радост в нас, това означава, че е започнал „изгревът” на душата ни в другия живот, започваме да предвкусваме, да чувстваме предварително това, което ще живеем във вечността. Моля се Бог от плътски хора, потопени в суетността и фалша на този свят, да ни направи хора, които сме способни да обикнем вечните, неизменни и трайни неща.
Така недоуменията за св. Литургия се разрешават в самата св. Литургия…
превод: К. Константинов
