„

***

Родителите на едно дете с тежък характер, което бе достигнало преходната възраст, дойдоха при отец Порфирий. Със скръб му разказаха своите проблеми, свързани с възпитанието на детето и го помолиха за съвет. Отец Порфирий започна да им говори за това, че те са длъжни да обърнат внимание на своя духовен живот. Родителите отново и отново се връщаха към разговора за детето, но старецът продължи да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казаха: „Отец Порфирий, ние сме дошли тук не заради себе си. Всичко, което Вие ни говорите, ние го знаем. Ние дойдохме заради нашето дете.”

На това отец Порфирий отговори: „А аз през цялото това време ви говорих за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещение? Не теоретическо, а практическо освещение!”
След това, замълчавайки за малко, старецът добави: „Ако вие действително обичате детето си, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега аз „видях” душата му… Тя е мъртва.”

***

„Никога вашите деца не трябва да чуват как вие се карате помежду си… Даже и не повишавайте един на друг тон!”
– Но това възможно ли е, отец Порфирий?
– Разбира се, че е възможно! Затова хубавичко запомнете моите думи: никога никакви караници пред децата: НИКОГА!

***

Една майка се оплаквала на отец Порфирий за това, че синът й вече не я слуша, не ходи на църква и тъй нататък. Старецът й казал:
– Колко години ти си го заставяла да прави това, което ти искаш, да ходи там, където ти искаш. Сега той се стреми към свобода. Не му казвай „прави така”, или „не прави така”. Ти само в себе си с любов се моли за него. Ако ти би видяла, че някой турчин здраво е хванал твоя син и му казва „кажи на майка си това и това”, ти би ли осъдила своето дете? Би ли се разсърдила на своя син?

***

– Моята дъщеря, дядо Порфирий, води греховен живот. Как да я спася?
– Със своята собствена святост. Само така. Светостта на родителите спасява техните деца.

***

Веднъж старецът ми разказа:
– Ние сме длъжни да обичаме с Христова любов, а не с човешка. Преди две години тук дойде една майка на четири деца и ме попита за тях. Тя ми каза имената им и аз й отговорих: „Обърнете особено внимание на Харалампий, защото той ще ви донесе много скърби  (в това време той бил на дванадесет години).”
Чувайки това, жената възкликна: “Отче, какво говорите? Харалампий е моят най-добър син. Аз съм особено загрижена за него и го обичам повече от другите, защото той е най-малкият.”
” Ти не го обичаш с Христова любов и затова му вредиш.”
– Тя не ми повярва, продължаваше да спори с мене и накрая си замина с голямо раздразнение. Аз се помолих и я предоставих на волята Божия. Вчера тя дойде отново в дълбоко разкаяние: „Простете ми, отче. Тогава аз Ви се обидих и си казах, че Вие водите хората в заблуждение. Сега вярвам, че Вие получавате вразумление от Бога. Отче, сега Харалампий си замина от нас. Той стана съвършен дивак и ни донася много скърби. Какво да правим? Действително аз не го обичах с Христова любов и с това му причиних вреда…” И от нейните очи потекоха обилни сълзи.

***

„Съвременната младеж страда от изкривен инстинкт за живот и много млади хора искат да завършат своя живот със самоубийство. За слабостите на децата са виновни техните родители. Защото в своя живот те постъпват чисто по човешки и мъчат своите деца с чиста човешка любов. Ти знаеш ли господин Х.? Той е написал няколко забележителни книги по педагогика. Този човек има пет деца и всичките къде хулигани, къде хипита. Един от тях завършил живота си със самоубийство. На погребението му се събрали братята и сестрите му и казали: „Не се безпокой, ние ще отмъстим за тебе.”

***

Отец Никодим ни разказа: „Аз дойдох при отец Порфирий и му казах, че искам само неговото благословение. Не ми се искаше нищо да го питам, защото на улицата го очакваше много народ, а аз влязох първи.”
- Само ме благословете, Геронда, помолете се за мен.
- Сядай, сядай – ми отвърна старецът.
След това ме взе за ръка и ме попита:
- Как са при теб нещата?
- Слава Богу, по вашите молитви, Геронда.
След това той веднага неочаквано започна да ми говори:
– Обяснявай на хората да не избягват раждането на деца. Голям грях е отбягването да се раждат деца. Ти правилно постъпваш, че говориш за това. Така и продължавай и говори на хората.
Това бяха последните чути от мен тук на земята слова на стареца.

***

От първия ден на нашия брак, който изглеждаше удачен, отец Порфирий, с когото ние често приказвахме по телефона, постоянно ни говореше: „Не избягвайте раждането на деца”.

Не много време след това, когато у нас се появи дете, ние решихме да се разведем, тъй като да живеем съвместно не ни се отдаваше. Обидихме се и на стареца, който вместо да предвиди нашия развод със свойствена му прозорливост, обратно ни посъветва да си родим дете. Когато детето ни започна да поотраства, ние вече разбрахме, че нашият развод ще бъде престъпление пред него. Затова спряхме бракоразводния процес и не гледайки на това, че и двамата искахме да се разведем и ни се струваше, че друг изход няма, отново започнахме да живеем заедно. Три години преди своята кончина, отец Порфирий ни каза: „Ако вие нямахте дете, то сега щяхте да сте разведени и само Бог знае какво би станало с вас тогава. Затова аз ви посъветвах да си родите детенце. Вие съхранихте вашия брак, който е така свещен, както всички тайнства на нашата Църква. Завинаги запомнете следния образ, който сега ще ви нарисувам, и вие ще можете да създадете щастливо семейство: вашето дете ви държи – единия за едната ръка, другия – за другата, и върви напред, показвайки ви пътя, а вие го следвате.”

***

Едни млади съпрузи имали големи проблеми с раждането на дете. В жената постоянно възниквали усложнения, направили й операция, и в края на краищата лекарите казали, че тя не може да има дете. Тогава съпрузите решили да осиновят чуждо дете. С помощта на един свой познат, близък на отец Порфирий, те намерили една неомъжена жена и предложили да й осиновят детенцето. В това време, когато всичко било уговорено, преди да пристъпят към процедурата за осиновяване, техният познат решил да се посъветва със стареца. Когато отец Порфирий изслушал разказа му, хванал го за ръката и започнал подробно да му разказва за характерите на съпрузите. Жената имала психически трудности и т.н….
- Правилно ли казвам? – попитал най-накрая старецът.
- Да, Геронда, вие говорите така, сякаш ги виждате пред себе си.
- Да, те стоят пред мене. Затова Бог и не им е дал детенце, за да не бъде то нещастно. Престани да бъдеш посредник в процедурата по осиновяване.
Аз така и постъпих и осиновяването не се състоя.

***

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ДЕЦАТА

През 1977 година моята съпруга забременя. Радостта ни беше безгранична. Първата наша грижа беше да разкажем за това на отец Порфирий, който споделяше всички наши скърби и радости от първата ни среща. Той ни укрепваше със своите молитви и съвети, изпълнени с мъдрост и вдъхновение свише.

Затова дойдохме при него и му казахме тази добра новина. Той беше много доволен. Радостта се отразяваше ясно на лицето му.

– Сега вашето щастие стана пълно! – каза той – Нашият благ Бог ви е дал всичко! Вие сте добри хора и Господ устройва така, че добрите от нищо да нямат нужда. Не веднъж вече съм ви говорил за това. Ще имате дете. Но вие, деца мои, приличате на невярващия Тома. Не вярвате на това, което ви говоря. Зная, че ме обичате, но сте маловерни и лесно се отбивате от пътя… Какво да правя с вас…Идвайте при мен по-често, защото за вас това е необходимо. Когато идвате, виждам, че сте мрачни и пълни с отчаяние, а когато си тръгвате, ви виждам радостни, щастливи и укрепени във вярата. Вашата кола вече не се влачи едвам-едвам по пътя, просто лети.

А сега – продължи Старецът – седнете.Ще ви кажа няколко думи, които вие като бъдещи родители сте длъжни никога да не забравяте. Иска ми се хубавичко да запомните това, което сега ще ви кажа, да го запазите в паметта си, ако не искате вие и детето ви да бъдете нещастни.

При мен идват стотици родители и със сълзи на очи молят да помогна на техните деца, защото едни от тях са се свързали с наркотиците, други са попаднали в лоши компании, трети оскърбяват своите родители, искайки пари, за да ги прахосат в нощни клубове, да ги проиграят на хазартни игри, а когато нямат какво да им дадат, те започват да ги заплашват и даже да ги бият! Родителите стигат до това, че проклинат своите деца, деня и часа,в който са ги родили! Виждал съм родители, които се обливат с горчиви сълзи заради моралното падение на своите деца и хиляди пъти повтарящи, че по-добре да не бяха идвали на този свят. Защото преди у тях е имало едно скръб и една беда, че нямат деца, а сега ми казват, че имат хиляди беди и още толкова скърби от своите деца, така, че даже се срамуваме да се покажем пред хората. Родителите ме умоляват да помогна със своите молитви и да спася техните деца. Но когато аз ги питам, а вие какво направихте за това, да помогнете на тези нещастни създания, те отговарят почти всички еднакво – че не са могли нищо да направят, тъй като децата, когато са достигнали до преходната възраст, са се изплъзнали от техния контрол.

Не – им казвам аз – вие сте закъснели. Ако вие сте изпуснали детските години и сте чакали да дойде преходната възраст, за да се заемете с възпитанието на своите деца, то ето ви и последствия. Чакайте и още по-лошо. Детето е като тесто. Колкото е по-меко тестото, толкова по-лесно можеш да го оформиш.

Така е и с децата. Колкото по-малко е детето, толкова е по-лесно да го възпитаваш, да формираш характера, да го учи; и да му помагаш да се развива.

Ако чак сега сте си спомнили, че имате деца, или по-точно, те сами са ви напомнили за себе си със своето непослушание, с това, че ви тормозят, със своето лошо поведение и въобще със своето безнравствено държание, сега вече е късно. Птичката е излетяла. А ако птичката е излетяла, то е много трудно да я уловиш, даже е почти невъзможно!

Възпитанието на детето – това е началото и краят на тези задължения, които имат родителите, пред човешкото създание, които те при Божественото съдействие са произвели на този свят! Родителите, които са претърпели неуспех в правилното възпитание на своето дете, може да считат, че са претърпели неудача във всичко! Във всичко! Чувате ли ме? Да предположим, че има родители, които целия си живот са посветили на увеличаване на финансовото си състояние, преумножаването на своите доходи, след което са станали богати хора, докато в същото време не са направили нищо за възпитаването на своите деца. И така те, не само нищо не са дали на своите деца, но напротив – трудили са се с пот на лицето за това , за да направят от тях лентяи, безделници и престъпници! Да! Уверявам ви. Отгледали са престъпници!

И знаете ли защо? Защото парите, когато попаднат в ръцете на разглезени хора, принасят зло не само на тях, но и на тези бедни хора, които общуват с тях. Защото тези последните ги заставя нуждата да се продават на богатите, а те ги използват като безволни личности, където и както си искат. Но винаги за зло!

Не сте ли чували народната мъдрост: „Парите развращават човека“? По-добри думи за това, което правят парите с човешкото съзнание, поне аз, не съм чувал. От незапомнени времена хората са забелязали, че за пари се продава даже и съвестта. Такива примери има много. Не предаде ли Юда Христа за пари? За 30 сребърника? Това е очевидно! Този пример не е ли достатъчен за това, за да се убедим в разрушителното действие на парите, когато те се намират в ръцете на хора, нямащи в себе си Бога? И така, тези, които не се грижат за правилното възпитание на своите деца, кого мислите отглеждат? Те отглеждат Юди! Да! Именно Юди! Ах, нещастните! Събират си съкровища тук, на земята, а Небесното Царство не ги интересува!

Още повече, тези богатства, които събират тук, няма да успеят да се възползват нито те самите, нито ще успеят да го запазят лошо възпитаните им деца. И знаете ли защо? Защото и самите родители страдат от неизлечимата болест, наречена – сребрелюбие! И този недъг няма да ги изостави до гроба! Те остават равнодушни към всички останали блага, които Бог е дарил на човека. Следователно, те така и ще си умрат, без да се възползват от своите пари! Що се касае до техните деца, които са се отпуснали до такава степен, че са станали неспособни за нищо. Затова те не са в състояние да запазят тези пари! Да знаете, че да се запазят парите е къде по-трудно, отколкото да ги изработиш!

Затова, когато няма правилно възпитание – няма нищо. Детето получава правилно възпитание не по този начин, по който ние искаме и още повече, не тогава, когато ние искаме! Възпитанието започва от момента на зачеване на детето и продължава през целия период на бременността. От деня на неговото раждане до времето на неговото пълнолетие грижата за правилното му възпитание не само не намалява, но и се увеличава.

Източник Цветослов советов

Превод от руски : “Цветослов советов”

Близки теми:

Когато майката стане свята, тогава ще намери верния път Когато един лекар служи на Бога и е достоен човек Детето не е съд, който трябва да напълниш, а е огнище, което трябва да запалиш Съвети към родителите за децата Това, което спасява децата, е животът на родителите вкъщи

     Темата, която ми бе предложена да развия пред вас, е за хармонията в брака. Всички знаем, че хармонията в брака е основният камък на семейния живот. Що се отнася до венчавката, в Кипър тя се нарича с една дума, която означава „свързване“. В общоприетия език, ако някой иска да каже: „ще се оженя“ или „ще се омъжа“ казва – „ще се свържа“, „ще се обвържа“. Защото тайнството на венчанието на мъжа и на жената е тайнството на хармонията между тези двама души, които се съчетават.

     Това е велико тайнство, що се отнася до Христа и Църквата. Бракът няма светска цел сам по себе си, целта не е хората да се съчетават, за да прекарат щастливо живота си заедно. Нито пък децата са най-важното нещо. Преди всичко това е тайнство на Христа и църквата и първата му цел е да ни даде „вечното венчание“ на нашата душа с Жениха Христос. Ако този духовен брак не се осъществи, тогава човешкият брак е обречен, колкото и деца да имаш, колкото и щастлив живот да живееш с твоя съпруг. Ако не си се венчал предварително с Жениха Христа, бракът ти се обезмисля, както и целта на твоя живот. И всичко ще свърши със смъртта.

     Тайнството Божие не е за смърт, но е създадено, за да живеем във вечния живот. И тъй както човек е създаден по образ Божий, по образ на Светата Троица, така и бракът трябва да бъде образ на Светата Троица.

     Една гръцка поговорка казва, че начало на мъдростта е да научиш точно какво означава смисълът на думата. Както в строителството два камъка се свързват със спойка, така се случва и в брака с двама души, които се събират. Всеки камък е това, което е, но е свързан с друг камък. Само че в брака няма два камъка, а има две човешки същества – образи Божии, различни – един мъж и една жена. Различен е мъжът, различна е жената. Една е биологията и психологията на мъжа, друга е биологията и психологията на жената. Двамата трябва да се свържат в едно. Свързването в едно чрез брака на тези двама души произвежда нов човек. Нямаме вече един мъж и една жена, имаме едно ново същество, едно ново създание, което на гръцки наричаме „андрогин“. Един общ феномен, един нов феномен. Това нещо е и трябва да функционира, както функционира Светата Троица, обединена в една абсолютна любов, но както казваме в догматиката на църквата – неизменно, без да се размива, без да се разделя, без да се разбиват личностите. Всеки човек запазва това, което е. Но подражавайки на Христа, очиства себе си, приема брат си, ближния си за свой венец. В тайнството венчание свещеникът произнася „Венчава се божият раб Андрей за божията рабиня Елена“. Какво означава това? Това означава, че слага главата му като венец на главата на жената. И жената слага като венец главата си на главата на мъжа си в името на Отца и Сина и Светия Дух и това единение влиза в колелото на Божията воля. Затова хармонията не означава вмешателство вътре в брака, но означава абсолютно уважение към особеностите на всяка една личност. Тъй като свети апостол Павел ни учи, че любовта не дири своето, но търси, иска и се утешава в това, което утешава нашите ближни. Така и човек се усъвършенства и става цялостен като личност, когато функционира така, както Бог го е създал. Свети Апостол Йоан казва, че Бог е Любов. По природа Бог е Любов, Той е Самата Любов. По този начин може да кажем, че човек по благодат е любов. И той е съвършен само тогава, когато функционира като любов. Тази любов, разбира се, има като характерно познание свободата на човека, спасението и избавлението на неговата личност, уважението към другото лице и свещенността на тази връзка през цялото нейно протежение, както в Светата Троица.

     Бог Отец остава и е Бог Отец. Бог Син, второто лице на Светата Троица, е Бог Син. Бог Утешителят, Светият Дух остава Свети Дух. Обединени в абсолютна любов, никой от тях не губи никое свойство от Своята ипостас. Така е и вътре в брака, тази хармония трябва да обособява и да характеризира човешкото лице. И всичко трябва да функционира по образ Божий, и да ни води до уподобяването с Бога. Както и нашият Господ Иисус Христос, когато е пожелал да влезе в общение с човека, самият Той е станал човек. Свети апостол Павел казва, че Той е опразнил себе Си, без ни най-малко да се отрече от Своята божественост и е взел върху Си човешката природа. По същия начин е и в брака, мъжът трябва да опразни себе си, т.е. да се смири, за да разбира жена си като своя съпруга, и жената, от своя страна, трябва да опразни себе си, т.е. като се смири, за да може да разбере как мисли и функционира нейният съпруг. В нашето пространство имаме големи проблеми в брака и тези проблеми са общи за всички. Днес хората не знаят как да общуват, не знаят да чуват и изслушват другия човек, защото да чуеш другия, трябва да опразниш себе си от егоизма си, да се смириш. За да говориш на другия човек, обаче трябва да го чуеш, но за да го чуеш, трябва да млъкнеш. За да млъкнеш, обаче трябва да се отречеш от цялото си същество и пак да се смириш.

     Много пъти, когато съществуват проблеми между мъжа и жената в брака, те идват в църквата и искат помощ. Съпрузите приличат на два магнетофона, които, като ги включиш, говорят едновременно и то на бързи обороти. Говорят и двамата, но не общуват помежду си. Всеки си изпява своята песен, обикновено тя е еднаква и за двамата, но резултатът неизменно е разрушителен. Казваш: „млъкни, за да чуеш какво ще ти кажа“. Не знаем, че за да чуем,трябва да замълчим. За съжаление, това нещо сме го забравили.

     Ние, православните, имаме традиция за това как трябва да слушаме другия човек. За съжаление, тази традиция сме я загубили. Заедно с това сме загубили и хармонията не само в брака, но изобщо и в самите себе си и към нашите братя и към целия свят. Това се вижда много рано, още от училище.

     Ще ви кажа какво се случва в нашата страна. Като митрополит посещавам всички училища и изнасям беседи както сега с вас. След това децата могат да задават въпроси от всякакво естество. Става едно дете, обикновено най-големият разбойник на училището и задава един особено предизвикателен въпрос, например: „Защо вие, владиците, живеете в разкош?“. И чуваш отдолу учениците как възклицават и се радват. Сяда си този ученик и разговаря с другите около него, за да получи подкрепа. Не го вълнува отговорът, който аз ще му дам, а това, което ще чуе около себе си. И му казвам: „Моето момче, ти който попита, искаш ли сега да чуеш какво ще ти кажа?“. А той само говори и приема благодарности от съучениците си отсреща за смелостта, която е имал. Това ми напомня една сцена от живота на стареца Паисий. Един ден, както е бил в колибата си, е бил посетен от някакви момчета и едно-две от тях са били по-буйни и отивайки там, от самото начало са искали да предизвикат по някакъв начин стареца. Питали са го различни предизвикателни неща и когато старецът е искал да им отговори, те се смеели и нарочно не искали да чуят онова, което ще им каже. Тогава старецът им рекъл: „Вижте, момчета, какво ще ви кажа, ако не слушате мен, нищо не сте загубили. Аз съм един прост калугер, нищо не съм, но ако сте научили да не слушате и другите, така както вие не слушате мен, няма да можете в училище да чуете вашия учител, няма да можете да чуете вашите родители, няма да можете да слушате вашия началник на работното ви място. След това никога няма да можете да чуете и себе си самите и най-вече над всичко, никога няма да можете да чуете Бога. Трябва да знаете, че много по-важно е да се научите да слушате, отколкото да говорите“.

     За съжаление това велико изкуство не го учим. Баба ми ми е разказвала, когато бях малък, че трябва да ходя на училище, за да се науча да говоря добре. И аз тогава я чух. Затова по цял ден говоря. Но не ми каза баба ми, че трябва преди всичко да се науча да слушам добре. Това за пръв път го чух на Света гора. Когато отидох да стана монах, исках да говоря, тогава моят старец ми се скара и каза: „Тук, където си дошъл, няма да говориш, ще се научиш да мълчиш, ако не се научиш да мълчиш, никога няма да можеш да чуеш. И ако не чуеш, никога няма да бъдеш послушен. И ако не процъфтиш в послушанието, няма да можеш да останеш тук“. Малко по-късно ме ръкоположиха за презвитер и в много ранна, млада възраст станах и духовник, изповедник. Прочетох една книга, която я четат всички изповедници на Света гора – книгата с изповедта на Свети Никодим Светогорец. Той говори в книгата не за това, как трябва да говори изповедникът по време на изповедта, а за това как трябва да слуша другият човек, за да може да му отговори и действително да му бъде полезен. През годините ми направи голямо впечатление, че това е една голяма наука.

     И днес в много университети, предимно в Западна Европа, където се преподават хуманитарни науки, учат студентите да изслушват болни и страдащи хора. Ние го имаме в нашата традиция, но като едни палави деца не обръщаме много внимание на това. Затова преживяваме големи проблеми и в семействата си. Губим хармонията. Губим действителната цел на брака. Предаваме му светски смисъл, с желание за прекарване на щастливи дни. Забравяме, че бракът има за цел спасението ни. Това е главната му цел. Но за да постигнеш това, трябва да успокоиш съпруга си, който по Божия воля се е съчетал с теб. Защото този човек, със силата на Светия Дух, чрез тайнството на брака е взел ръката ти и Бог е благословил този съюз, за да останеш свързан в хармонията на любовта с него и да се отправите към вечния брак с Жениха Христос. За съжаление, забравяме това. Това е един от най-големите проблеми на вярващите хора днес.

     Искам да завърша с една простичка история. Аз станах епископ на 40-годишна възраст, дотогава бях в манастира. Не съм имал много контакти с хората в света, но когато един ден след своята хиротония извършвах първата си литургия като епископ, помолих Бог да ми помогне в служението, което ми предстоеше, и казвах: „Господи, как аз – един монах, ще мога да си сътруднича с хората, как ще мога да разбера кои са техните проблеми?“. След края на светата литургия отивам в кабинета си, и един свещеник, секретарят на митрополията ми казва: „Ваше Високопреосвещенство, трябва нещо да подпишете, спешно е“. Казвам: „Добре, отец, ще подпиша“. За първи път трябваше да направя това като митрополит. И питам: „Какво ще подписвам?“. Той отговаря: „Разводи“. В Кипър епископът подписва съдебните решения за разводите. Казвам: „Отец, но възможно ли е първият ми подпис като митрополит да бъде за разводи? Ела по-късно, може пък да подпиша някой друг, по-добър документ. Ти с разводите ли ще ме посрещаш?“. И идва след това друг свещеник и казва: „Ваше Високопреосвещенство, тука може ли едно подписче?“. Казвам: „Какво искаш да подпиша?“ – „Това са платежни нареждания за банката“. И разбрах, че това ще са най-големите ми проблеми, както и в действителност се оказа. Трябва да се научим да култивираме изкуството на любовта, защото то култивира хармония. Всяка хармонична музика е превъзходна, а всяка какофония, всяко фалшивеене е трагично. Но за да се научим да обичаме, трябва да сме смирени хора. Гордите хора не обичат никого. Никой егоист човек не може да прояви любов към друг човек или към Бога, нито към себе си, защото той е болен човек, който разрушава всичко.

     Христос е пример за вечната любов. И Светата Троица е пример за усвояване на хармонията в брака.

     Пожелавам Господ да ни просвети и да се научим на това изкуство, за да имаме хармония в живота и в семейството си.

Източник: Седмица на православната книга 2015 г.
 

Близки теми:

Беседа за семейния и монашеския живот Увереност в себе си или самоувереност? Със своята молитва той държи света Святият човек се отличава не със своите чудеса, а с любовта си към Бога и хората Ето време благоприятно, ето сега ден на спасение

Не само щастието на мъжа зависи от неговата жена, но и развитието и израстването на неговия характер. Добрата жена – това е благословение на Небето. Най-добрият дар за мъжа, негов ангел и извор на неизчислими блага: нейният глас за него – най-сладката музика, нейната усмивка освещава неговия ден, нейната целувка – страж на неговата вярност, нейните ръце – балсам за неговото здраве и целия живот, нейното трудолюбие – залог за неговото благосъстояние, нейната икономичност – неговия най-надежден управител, нейните уста – най-добрия негов съветник, нейната гръд – най-меката възглавница, на която той забравя всички грижи, а нейните молитви – негов адвокат пред Господа.

***

Вярната жена не е нужно нито да бъде мечта на поета, нито красива картинка, нито ефирно създание, до което е страшно да се докоснеш, а трябва да бъде здрава, силна, практична, трудолюбива жена, способна да изпълнява всички семейни задължения и да се откроява при все това с такава красота, която дава на душата висока благородна цел.

***

Първото изискване към жената се явява верността, верността в най-широкия и смисъл. Сърцето на нейния мъж трябва да й се доверява без резерви. Абсолютното доверие – това е основа за вярната любов. Сянката на съмнение разрушава хармонията на семейния живот. Вярната жена със своя характер и поведение доказва, че е достойна за доверието на мъжа. Той е уверен в нейната любов, той знае, че нейното сърце му е неизменно предано. Той знае, че тя искрено поддържа неговите интереси. Много е важно, че мъжът може да довери на своята вярна жена воденето на своите домашни дела, знаейки, че всичко ще бъде наред. Прахосничеството и екстравагантността при жените са разрушили щастието на много семейни двойки.

***

Всяка вярна жена е проникната от интересите на своя мъж. Когато му е тежко, тя се старае да го ободри със своето съчувствие и проявявайки своята любов. Тя с ентусиазъм поддържа всички негови планове. Тя не е в негова тежест. Тя е сила в неговото сърце, която му помага да прави всичко по-добре. Не всички жени са благословение за своите мъже. Понякога жените се сравняват с пълзящо растение, обвиващо могъщ дъб – своя мъж.
 
Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден, по-значителен, обръщайки неговото могъщество със своята любов към възвишени цели. Като доверчива, любяща, тя го прегръща, пробужда в него най-благородните и богати черти на неговата натура. Тя поощрява в него мъжеството и отговорността. Тя прави животът му прекрасен, смекчавайки резките и груби негови привички, ако има такива.
 

 
Но има и такива жени, подобни на растения-паразити. Обвивайки се, те не правят нищо. Те не протягат ръка за помощ. Те се излежават на дивана, разхождат се по улицата, мечтаят над сантиментални романи и сплетничат по гостита. Те са абсолютно безполезни и бидейки такива, стават бреме за най-нежната любов. Вместо да направят живота на мъжа силен, богат, щастлив, те само пречат на неговите успехи. Резултатът за тях самите също се оказва плачевен. Вярната жена се прилепва и обвива своя мъж, но също и помага, и вдъхновява. Нейният мъж във всички сфери на своя живот чувства как му помага нейната любов. Добрата жена е пазителка на семейното огнище.

***

Някои жени мислят само за романтичните идеали, а пренебрегват ежедневните свои задължения и не укрепват с това своето семейно щастие. Често се случва да загива най-нежната любов, а причината е безпорядъка, небрежността, лошо воденото домашно домакинство.

***

Жената е надарена с дар на съчувствие, деликатност, умение да вдъхновява. Това я прави като посланица на Христа с мисия да облекчава човешките страдания и мъка.

***

За всяка жена най-главното задължение – това е устройването и ръководенето на своя дом. Тя трябва да е великодушна и добросърдечна. Жената, чието сърце не се трогва, гледайки мъката, която не се стреми да помогне, когато и е по силите, е лишена от едно от най-главните нейни качества, които съставят основата на женското и естество. Истинската жена дели с мъжа си теготите на неговите грижи. Каквото и да се е случило с мъжа й през деня, когато той влиза в своя дом, би следвало да попадне в атмосфера на любов. Другите му приятели могат да му изменят, но предаността на жената трябва да бъде неизменна. Когато настъпва мрак и несгодите засипват мъжа, преданите очи на жената гледат в него като звезди на надеждата, сияещи в тъмнината. Когато той е съкрушен, нейната усмивка му помага отново да намери сила, както слънчевия лъч помага да се разтвори поникналия цвят.

Близки теми:

Бракът е търпение и любов Градината на сърцето – II част Старецът Порфирий – За брачния живот Семейните задължения На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб

Смисълът на брака е в това, да носи радост. Подразбира се, че съпружеският живот е най-щастливият живот, пълен, чист и богат. Това е установено от Господа за съвършенство. Божественият замисъл е бракът да носи щастие, за да стане животът на мъжа и жената по-смислен, за да не го проиграват сами, а да бъдат заедно в пълнота. Ако бракът не води до щастие и не прави живота богат и пълен, то вината не е в самите брачни връзки, а в самите хора, които са съединени с тях.

***

Бракът – това е Божествен обряд.Той бил част от Божия замисъл, когато Бог е създавал човека. Това е най-близката и най-святата връзка на земята.

***

След сключването на брака, първите и най-главни обязаности на мъжа са по отношение на жена му, а на жената – по отношение на мъжа ѝ. Те двамата са длъжни да живеят един за друг, да отдадат един на друг живот си. Преди това всеки е бил несъвършен. Бракът – това е съединение на две половинки в едно цяло. Два живота са свързани заедно такъв тесен съюз, че те повече не са два живота, а един. Всеки до края на своя живот носи свещена отговорност за щастието и висшето благо на другия.

***

Денят на сватбата трябва да се помни винаги и да се отделя от другите важни дати в живота. Този е денят, светлината на който до края на живота ще освещава всички други дни. Радостта от сключения брак не е бурна, а дълбока и спокойна. Над брачния олтар, когато се съединяват ръцете и се произнасят светите обети, скланят ангели и тихо пеят своите песни, а след това те осеняват щастливите съпрузи със своите крила, когато започва техния съвместен жизнен път.

***

По вина на единия или другия от съпрузите животът в брака може да се превърне в нещастие. Възможността бракът да бъде щастлив е много голяма, но не трябва и да се забравя възможността за неговия крах. Само правилният и мъдър живот в брака спомага да се достигнат идеални съпружески отношения.

***

Първият урок, който трябва да се научи и изпълни, това е ТЪРПЕНИЕТО. В началото на семейния живот се откриват както достойнствата на нрава и характера, така и недостатъците и особените навици, вкусове, темперамент, за които втората половина не е и подозирала. Понякога изглежда, че е невъзможно да напаснат един към друг, че ще има вечни и безнадеждни конфликти, но търпението и любовта преодоляват всичко и двата живота се сливат в един – по-благороден, по-силен, по-пълен, по-богат, и този живот ще продължи в мир и покой.

***

Дълг в семейството се явява безкористната любов. Всеки е длъжен да забрави собственото „аз” и да посвети себе си на другия. Всеки е длъжен да обвинява себе си, а не другия, когато нещо става не както трябва. Необходими са въздържаност и търпение, нетърпението може всичко да развали. Рязката дума може да забави с месец сливането на душите. От двете страни трябва да има желание да се направи брака щастлив и да се преодолява всичко, което пречи на това. Най-силната любов повече от всичко се нуждае от поддръжка в ежедневието. Най-много от всичко е непростима грубостта, именно в собствения дом, по отношение на тези, които обичаме.

***

Още един важен елемент в семейния живот – това е единството. Нищо от грижите на жената не трябва да изглежда незначително, даже за гигантския интелект на най-великия от мъжете. От друга страна, всяка мъдра и вярна жена охотно ще се интересува за делата на мъжа си. Тя иска да узнае за всеки негов нов проект, план затруднение, съмнение. Тя иска да узнае кое от неговите начинания е преуспяло, кое не и да бъде запозната с всички негови ежедневни дела. Нека двете сърца да разделят и радостта и страданието. Нека те да делят наполовина тежестта от грижите. Нека всичко в живота им да бъде общо. Те следва да ходят на църква заедно, да се молят един до друг, заедно да принасят Богу тежестта от грижите за своите деца, а също и всичко, което е хубаво и приятно за тях. Защо те да не говорят помежду си за своите изкушения, съмнения, тайни желания и не си помогнат един другиму със съчувствие, с ободрително слово. Така те биха живели един живот, а не два. Всеки в своите планове и надежди е длъжен обезателно да помисли за другия. Един от друг не трябва да имат никакви тайни. Всичките им приятели трябва да бъдат общи. По този начин двата живота ще се слеят в един живот, и те ще разделят и мислите, и желанията, и чувствата, и радостта, и скръбта, и удоволствието, и болката един с друг.

***

Бойте се от най-малкото начало на неразбиране и отчуждение. Вместо това да се въздържиш, произнасяш невнимателна дума – и ето, между двете сърца, които дотогава са били едно цяло, се появява малка пукнатина и тя се разширява и разширява до тогава, до когато те се оказват завинаги откъснати едно от друго. Вие сте казали нещо прибързано? Незабавно поискайте прошка. У вас е възникнало някакво неразбиране? Не е важно чия е вината, не му позволявайте ни за момент да остава между вас. Въздържайте се от караници. Не лягайте да спите, затаили в душата си чувство на вина. В семейния живот гордостта няма място. Никога не бива да се утешава собственото чувство на оскърбеност с гордост и скрупульозно да пресмяташ кой именно е длъжен да иска прошка. Истински обичащите с такава казуистика не се занимават. Те винаги са готови да отстъпят, да се извинят.

Близки теми:

Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Градината на сърцето – II част Старецът Порфирий – За брачния живот Семейните задължения На любовта също ѝ е нужен нейния ежедневен хляб

Задължения на родителите и децата

а) Задължения на родителите

Съпрузите стават родители. Децата са една от целите на съпружеството и обилен извор на семейни радости. Затова съпрузите са длъжни: 1) да очакват децата като голям Божи дар и да се молят за тази благословия. Бездетните семейства действително са обидени, макар понякога това да става и по особени Божи намерения. Молейки се, и те са длъжни 2) да се готвят да станат добри родители на добри деца; за това трябва да пазят съпружеското целомъдрие, т.е трезвената отчужденост от сладострастието; да пазят здравето си, защото то неминуемо е наследство на децата: що за радост е болното дете? Да пазят благочестието, защото душите на децата са в жива зависимост от родителското сърце и характерът на родителите понякога много рязко се отпечатва върху тях. Когато бог даде любимото чедо, то трябва да се възпита, а за това родителите трябва да имат 3) достатъчно средства , нека те се погрижат по-рано за тях- не само за настоящето, но и за бъдещето.

Когато Бог дарява дете, 4) радвайте се и благодарете, защото на света се е родил човек. Бог е повторил първата благословия и чрез вас: приемете детето от Божиите ръце. Но затова и побързайте 5) да го осветите с тайнствата , защото в тях вие ще го посветите в служба на истинския Бог, комуто и самите вие, и всичко ваше трябва да принадлежи. В детето са смесени духовно – телесни сили, готови да приемат всяко направление: сложете върху него печата на Божествения дух като основа и семе на вечния живот. Отвсякъде напира сатаната със своето зло: оградете детето с Божествена ограда, непроницаема за тъмната сила. 6) Осветеното в тайнствата дете пазете след това като светиня: не оскърбявайте Духа на благодатта и на Ангела Пазител, обкръжил люлката със своето неверие, невъздържание, немиролюбие.

Започва възпитанието – най – важното дело на родителите, много трудно и много плодоносно, от което зависи благото на семейството, Църквата и Отечеството. Именно тук покажете истинската любов. Може да се каже, че вие не сте родителите: детето се е родило, неизвестно за вас как. Ваша работа е да го възпитате. В това дело не трябва да обръщате внимание на това какво е детето и какво трябва да бъде. Трябва да възпитате неговото тяло, за да бъде то и здраво, и живо , и леко. Не трябва да предоставяте всичко на природата; длъжни сте и сами да действате, по план с цел, ползвайки се от опита на другите и от способите на здравата педагогика. Но още повече трябва да се погрижите за възпитанието на духа. Благовъзпитаният духом ще се спаси и без здраво тяло. Оставеният на себе си ще страда от здравото си тяло. В това отношение трябва да се образоват умът, характерът и благочестието. Ако можеш сама развий ума, а ако не – дай детето в училище или му вземи учител. По-нужно е правилно мислене, на което и без науки се учат, отколкото научност. Но дълг на всеки родител е да научи детето си на символа на вярата, заповедите, молитвата или да го запознае с християнската вяра. Нищо не формира така нрава , както личния добър пример и отдалечаването от лошия пример на страничните хора. Предотвратявай ги, защото невинното сърце под действието на благодатта ще закрепне и добрите му предразположения ще се превърнат в характер. Много по- нужно е твоето благочестие за укрепване благочестието на детето…Защото то се отнася към невидимото. Тук всички вкъщи извършват делата на благочестие, по Божията благодат. Нека детето участва в утринната и вечерната молитва; нека то бъде, колкото е възможно по често в Църквата и по – често да се причастява по вашата вяра; нека винаги да слуша вашите благочестиви беседи. При това няма нужда да се обръщате към него: то само ще слуша и ще съобразява. Родителите трябва да употребяват всички средства, за да може детето, когато стане съзнателно, да разбере по –силно от всичко, че е християнин. Но пак главното е духът на благочестието, проникваш и докосващ се до душата на детето. Вярата, молитвата, страхът от Бога стоят по – високо от всяка придобивка. Преди всичко тях внедрете. Научилият се да чете трябва да се пази от развратното четиво. Жаждата за четене е непридирчива. Родителят трябва да избере и да даде на децата си какво да четат. Развиващото се дете само ще покаже за какво то е по – годно. Родителят трябва да полага основите на неговото бъдещо трайно, сигурно, решително развитие за призванието му, за да умее то да действа и да живее с него, като в стихията си , да бъде сродено с него и с тялото си, и с душата си. Ако за това трябва да увеличиш грижата си, увеличи я; ако е необходимо да прибавиш предмети за обучение, прибави. Не е хубаво, ако предоставиш всичко на стечение на обстоятелствата. Наистина Господ прави всичко, но Той ни дава да разберем Неговата воля в нашите способности, склонности и характер. Трябва да се внимава в това указание и да се действа въз основа на него е дълг на родителите.Родителите са длъжни да изграждат у децата си навици за благоприличие в думите, облеклото, положението на тялото, в държанието им пред другите. Това е най-уместно за младата възраст, защото тя е възприемчива, предимно външно, и затвърдилото се в нея остава за цял живот.

Благоприличието е като че ли нещо незначително, но то много безпокои и смущава непривикналия към него. Трябва да се предпазят децата от това. Но нека пак оставим тази работа в сянка, като прибавка, без да превишаваме и даже без да говорим колко нужно е това, а просто да ги учим, както сме ги учели да ходят. Където се сипят похвали за това, там благоприличието излиза пред други, по – важни неща и ги засенчва. А това е лошо. Освен това тук говорим за обикновена благопристойност – скромна, почтителна, а не модна, лекомислена, изискана. Да учим децата на изкуства, а именно – пеене, рисуване, музика и др. ,също на мъжки и женски занаяти, е прекрасно дело. Те носят приятен отдих на духа и добро настроение. Но трябва да не се забравя главното: изграждането на духа за вечността. От това трябва да се определя направлението или вътрешното съдържание на обучението по изкуствата.

Трябва да помним, че във възпитанието не е толкова важен материалът, колкото силите или способността и умението да го преподаваме. Какво трябва да изнесем на преден план в това отношение? Това е трудолюбието – влечението към труда и ненавистта към безделието, любовта към реда – точността: всичко да се прави навреме и на място, да не се бърза и да не се изостава; добросъвестната изпълнителност – предразположение, с което, без да се жалят и щадят сили, се изпълнява по съвест всичко, което трябва. Това е най- щастливото настроение, което запазва за цял живот и външното щастие, и вътрешното благочестие. Но все пак не бива да забравяме, че такива настроения формират само външната доброта, вътрешната се съдържа в духа на християнското благочестие.

Накрая възпитаното дете трябва да се устрои: дъщерята прилично да се омъжи, за сина – да се намери място или да бъде въведен в живота, за който е готвен. Най – главното нещо в тази работа е е децата да могат след това да се трудят и да живеят добре. Впрочем и след устройването им не трябва да ги забравяме, а да ги наглеждаме, направляваме, ръководим, вразумяваме. И право, и дълг на родителите е да не ги изоставят до края на живота си. Днес по друг начин гледат на това. Но не всичко е законно, което се въвежда днес.

Ръководещото във възпитанието на децата е любовта. Тя всичко може да предвиди и винаги намира необходимите способи. Но тя трябва да бъде истинска, трезва, управлявана от разума, а не пристрастна и снизходителна. Последната прекалено много жали, извинява и снизхожда. Благоразумна снизходителност трябва да има, но ако тя граничи с непретенциозността, трябва много да се внимава за нея. По- добре е да преотстъпим повече на строгостта, отколкото на снизхождението, защото то с всеки ден  все повече и повече оставя неизкоренено злото и позволява да расте опасността, а строгостта отсича веднъж завинаги, или поне за дълго. Ето защо понякога има належаща нужда от чужд възпитател. Там, където любовта се отклонява от истината, често или почти винаги чрез пристрастието си тя изпада в несправедливост към децата – едни обича, а други – не, или бащата обича едни, а майката – други. Това неравенство и у обичаното, и у необичаното дете отнема уважението към родителите и вселява между самите деца от ранна възраст известна неприязън, която при някои обстоятелства може да се превърне в смъртна вражда. Що за възпитание е това? Не трябва накрая да забравяме усмирителното и най- действителното средство за поправяне – телесното наказание. Душата се създава чрез тялото. Има зло, което не може да се изгони от душата без уязвяване на тялото. Затова раните и за големите са полезни, още повече за малките. „ Който обича сина си, нека по-често го наказва” – казва премъдрият Сирах (Сир. 30:1). Но от само себе си се разбира, че към това средство  трябва да се прибягва в случай на нужда.

Б) Задължения на децата

Децата приемат много от родителите си! От тях е временният живот; от тях са основата, началото, за вечен живот. Оттук и децата не само по природа, но и по съвест трябва да бъдат обърнати към родителите си с особени чувства и предразположения, да се чувстват задължени към тях и да ги топлят в себе си. Главното чувство, на което децата в много случаи не се учат, е любовта с почит и покорност. Тези чувства трябва да станат толкова разумни и трайни, че да не изчезнат през целия живот. Волята на родителите е Божия воля, тяхното лице е Божието лице. Който не ги почита, не им се покорява , който се е отделил със сърцето си от тях, той е извратил своята природа, отпаднал е от Бога. Затова всячески пази в сърцето си честни ликовете на родителите си, нито с хулна мисъл, нито с дума не предизвиквай на лицето им  сянка и не смущавай сърцето си. Нека и да има поводи за това- не им обръщай внимание. По-добре е да претърпиш, отколкото да се отделиш със сърцето си от родителите, защото Бог им е дал Своята сила. Чествайки ги в сърцето си, ти по всякакъв начин ще се предпазваш да не ги оскърбиш с думи и постъпки. Който неочаквано ги е оскърбил, е отишъл далече, който е направил това съзнателно и в недобри пориви на сърцето си, той е отишъл още по- далеч. Оскърблението на родителите е много опасно. Близо до него е предаването на сатаната по някаква тайна връзка. Затъмнилият честта на родителите в сърцето си сам се е отделил от тях, а оскърбилият ги може да отдели от себе си и родителите. Но скоро след като се случи това , отрязаният постъпва под видимото владение на друг баща – бащата на лъжата и на всяко зло. Ако това не се случи с всеки оскърбител, то се дължи на Божието снизхождение и закрила. Във всеки случай оскърблението не е само нечестно и неразумно, то е и опасно. Ето защо винаги трябва да бързаме да възстановим при такъв случай мира и любовта, нарушени чрез оскърбление, каквото и да е то. Предпазвайки се от лични оскърбления, трябва да се удържаме и от оскърбления на родителите пред другите – от оскърбителни думи или клюки и хули. Който изнесе навън неуважението си, той вече стои на края на злото. Почитащият родителите си всячески ще се старае и с поведението си да ги радва, и пред другите да ги освещава, да ги възхвалява и защитава от неправди и осъждане. Повече от всичко децата трябва да ценят родителската благословия и да се стараят да я получат и затова трябва да се погрижат родителското сърце да бъде отворено за тях. Родителската благословия прилича на всемогъщото Божие Слово. Както то умножава, така и те. Обратно, лишаването на благословия и клетвата съкращават и като че ли изсушават. Който няма родителска благословия, той няма щастие в нищо, всичко му е непоносимо: пропада и неговият ум , и другите се отчуждават от него. Накрая сладък и спасителен дълг е успокоението на престарелите родители. В това се чувства безкрайно благодарна любов и се привлича цялата сила на родителската благословия и цялото блаженство на Божието благоволение. Ако нямаш родители, вместо тях можеш да успокоиш чужд старец, защото въобще старческото лице е Богосветло лице.

В) Задължения на роднините.

Родителите дават роднините поставяйки ги във взаимоотношения по техния ред въвеждат нови семейни задължения. Тук първо непосредствено място заемат братята и сестрите, заченати в една утроба, кърмени от едно мляко, пораснали под един покрив, една грижа и любов. Чувствата на родство не се учат, те сами съществуват. Такава е братската и сестринската любов…Няма да поясняваме в какво се състои тя. Тя не е това, което е любовта към родителите, или приятелите и благодетелите…нея можеш само да я чувстваш, а не да я изразяваш – тя се отличава с една дума: братска, сестринска. Това е главното задължение. От него сами по себе си се раждат трайният мир и съгласието, неизчерпаем източник на взаимни радости, ведро настроение на родителите и на цялото семейство. Най – голямо то нещастие е , когато братята и сестрите не се разбират – те започват да се делят, всеки тегли към себе си; от това изчезват редът, взаимодействието и успехът. Силата на дома отслабва и накрая той съвсем рухва. Работа на по – големите братя е да пазят и настройват по – малките, а дълг на малките е да уважават и да слушат по- големите.Това е естественото.

И между другите роднини родствената любов е е естествена, но заедно с това – и задължителна; само че тя приема различни оттенъци според реда на родството. Така например между праотците и внуците има: у първите- желателна грижовност, а у вторите – уважение, близко до благоговение, благодарност и желание винаги да утешат; между чичовците и племенниците – от едните съвет и пример, а от другите – уважение и внимание. При сираците и вдовиците – в отношението им към другите – повече упователно, отколкото благожелателно, предразположение, близо до искането, до призоваването, а на другите към тях уважение, състрадателност, милост, утешение, особено избягване на оскърбленията.

Близки теми:

Градината на сърцето – II част Семейните задължения Градината на сърцето – I част Проблемите на нашето дете Когато майката стане свята, тогава ще намери верния път

Семейството е общество, което със съгласуваното изпълнение на различни дела под една глава устройва своето външно благосъстояние с цел вътрешния си мир. Обикновено то се състои от задължения за цялото семейство и взаимни задължения на различните членове на семейството.

I Общи задължения за цялото семейство.

А) Главите. Главата на семейството, който и да бъде той, е длъжен да поеме върху себе си цялата и всестранна грижа за целия дом, по всички въпроси и да полага неуморна грижа за него, считайки се за отговорно лице и пред Бога, и пред хората за доброто и лошото в него;

Защото в свое лице той го представя за всичко: за него получава срам или одобрение, боли го или е радостен. Той трябва да полага грижи за : 1) благоразумното, здраво и пълно стопанство, за да могат всички да бъдат задоволени по възможност във всичко, да живеят не бедно, безболезнено. Това е честната , от Бога благословена житейска мъдрост. В това отношение главата е разпоредител и управител на делата. Той определя кога какво да започне, какво кому да се направи, с кого какви сделки да сключи и др. 2) Наред с материалните на негово внимание са и духовните дела, преди всичко вярата и благочестието. Семейството е църква. Той е глава на тази църква и трябва да пази чистотата и, да определя и поддържа начина и часовете за домашна молитва. Начинът за просвещаване на семейството във вярата да вразуми, да укрепи и успокои всеки. 3) Устройвайки всичко с едната ръка отвътре, с другата трябва да действа навън, с едното око – да гледа навътре, а с другото – навън. Семейството е зад него. В обществото се появява той и то търси отговорност направо от него и заради семейството му. Затова всички негови връзки и обществени дела са свързани с него. Той умее да направи , което е необходимо. 4) Накрая върху него лежи задължението да пази общите и своите, лични, семейни обичаи, да поддържа одобено духа и нравите на предците в семейството и да предава паметта за тях от род в род. Всяко семейство има своя характер: нека той остане и се задържи, но в съюз с духа на благочестието. От разнородните семейства ще бъде съставено стройно, при разнообразието, и пълно тяло- село, град, държава.

Б) Под главата е и цялото семейство- всички  негови членове. Преди всичко те са длъжни:

1. Да имат глава, да не остават без нея и в никакъв случай да не позволяват да имат две или повече глави. Това изисква обикновеното благоразумие и доброто за тях самите, иначе е невъзможно. 2. След като имат глава , всички трябва да и се подчиняват във всичко, да не внасят свои разпореждания, да не започват нищо своеволно и да не пропускат нареденото.

3. Да живеят помежду си в траен мир и съгласие, в сърдечен съюз: разедиността на силите отслабва и спира успеха. От този мир зависят взаимната помощ и взаимното съдействие: ти на онзи да помогнеш, а той – на тебе. 5) Накрая, излизайки навън, не трябва да изнасяш семейните кавги и разправии. Външните хора нека знаят само външното. Каквото става вътре, трябва да бъде свещена тайна на цялото семейство. 6. Трябва и с думи и с дела да защитаваш честта на своя дом: самият ти не го посрамвай с лошо дело, не говори лошо за него, защити го, когато чуеш нещо; благословената от Бога чест на дома – това е благонравният, чистият и благочестивият живот на всички негови членове, известен на всеки и обръщащ всички с уважение и доверие към тях.

В) Взаимните задължения на различните членове на семейстото.

В съпружеството е временното щастие и вечното спасение. Затова към него трябва да пристъпиш не лекомислено, а със страх, внимателно. Бог благославя доброто съпружество. Затова: 1) Бъди благочестив, предан на Бога, уповавай се в Него , моли се Сам Той да ти изпрати другата половина, угодна Нему и спасителна за теб. 2) Търсейки съпружески съюз, не си поставяй лоши цели- страстна неуравновесеност или корист, или суетност, а само една – взаимната помощ във временния живот заради вечния в Божия слава и за благото на другите. 3) Когато намериш половината си, приеми я като Божи дар с благодарност към Бога – колкото с любов, толкова и с уважение към този дар.

Когато изборът е направен, трябва да бъде извършено от Бога съчетанието, тайнственото духовно – телесно сливане. Естественият съюз по любов е див и мрачен съюз. Тук той се пречиства , освещава, отрезвява с молитвата на Църквата за Божия  благодат. Трудно е сам да устоиш в траен и спасителен съюз. Природните връзки се късат, непреодолима е благодатта. Самонадеяността е опасна навсякъде, още повече тук. Затова смирено, с пост и молитва , пристъпи към тайнството.

Г) Съчетаните са станали една плът, още повече – една душа. Върху това разбиране се формират общите им задължения, а имено: 1. Трайна любов, нестрастна, но чиста и трезва, свидетелстваща за вътрешна взаимна.; 2. Привързаност и живо съпричастие, бързо постоянно съчувствие, а външно – за 3. Взаимно съдействие, според което окото и ръката на единия са там, където – и на другия. Оттук произтича: 4. Непрекъснат мир и нерушимо съгласие, предотвратяващо неудоволствията, бързо отстраняващи неочаквано случилото се; 5. Доверие, според което несъмнено единият може да се опре на другия за всичко, да бъде спокоен за него във всичко, що се отнася до тайните или до задълженията. Венец на всичко е: 6. Съпружеската вярност, т.е. запазване на първото условие на съюза – да принадлежат един на друг и с душата и с тялото си. Мъжът не принадлежи на себе си, а на жена си; жената не принадлежи на нея, а на мъжа си. Верността укрепва доверието; липсата на вярност, макар и само предполагаема, ражда подозрителна ревност, пропъждаща покоя и съгласието и разрушаваща семейното щастие. Не ревнувай – това е свят дълг, но и подвиг или изпитание на съпружеската мъдрост и любов. Защото тук винаги се намесва егоизмът, който и изисква изключителното и се бои за него. С това той е много смешен и сам се въоражава против себе си.

Д) Що се отнася до личните задължения на всеки съпруг, те произтичат от разбирането за значението на всеки от тях. Мъжът е глава на жената. Оттук: 1) Мъжът трябва да има и да проявява своето владичество над жената, без да се унижава, да не предава главенството поради малодушие или страст, защото това е срам за мъжете. Неговата власт трябва да бъде не деспотична, а любовна. Имай жена – другарка и я накарай със силна любов да ти бъде покорна. 2. Длъжен си да я считаш във всички дела за първи, най – верен и най – искрен съветник, за първата – поверена в тайните ти. 3. Длъжен си да я гледаш, да се грижиш за нейното умствено и нравствено съвършенство, снизходително и търпеливо да премахваш лошото и да насаждаш доброто, да понасяш непоправимото в тялото или в характера и благодушно и благочестно. 4) По никакъв начин да не си позволяваш да я развратиш със своята небрежност и волност. Мъжът е убиец ако смирената му, кротка и благочестива жена стане разсеяна , своенравна и не се бои от Бога…5) Но запазването на нравствеността не е пречка да се удовлетвори желанието и да общува с външни хора с благоговението на мъжа и, като се държи прилично.

Е) Жената,  от своя страна, е длъжна: 1) да слуша мъжа си във всичко, да нагоди изцяло своя нрав към неговия и да му бъде предана докрай, така че да не замисля нищо без неговата воля. 2) Да изпълнява вярно всички негови разпоредби, съвети, заповеди и в мисълта си да не допуска това, че може някога да настоява на своето, въобще в нищо да не показва главатарство. 3) В случай на несъгласие с мъжа си да бъде отстъпчива и търпеливо да понася всичко, което не и се нрави; иначе няма да запази скъпия мир. 4) Но това не отнема задълженията и да се грижи за добрите нрави на съпруга си. Със своята мъдрост и влияние тя може да измени неговия характер, ако той е неизправен; в крайна сметка, тя не трябва да го оставя без грижи, а колкото и позволяват ума и силите, да му въздейства и да го измъква като от огън. 5) Затова трябва сама да се украсява предимно с добродетели, другите и украшения да са нещо странично, от което тя лесно може да откаже, особено когато това е необходимо да поправи делата си. 6) Накрая да помни,че върху нея пада участта да пази семейните дела, макар и само като изпълнител…Нейният дълг е да прави каквото трябва, виждайки всяка нередност, да я възстанови или изпълни.

(следва…)

Близки теми:

Старецът Порфирий – За брачния живот Бракът е търпение и любов Семейните задължения -ІІ част Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Послушанието на жената към мъжа е Господен закон

духовен дневник

Света Императрица Александра

Ние сме длъжни да оставаме на своето място, изпълнявайки своя дълг, носейки своето бреме, изпълнявайки волята Божия. Това е пътят към душевния покой.

***

Покоят, който ни дава Господ – това е покой на душата – не външен покой, не безделие. Можеш да му се наслаждаваш в цялата пълнота и в същото време непрестанно да работиш и да понасяш страдание и болка. Някои от най-добрите християни, които някога е познавал светът, са били велики страдалци, но в същото време нищо не е могло да наруши техния душевен покой.

Само тези, в които цари душевен мир, могат да си изпълняват добре работата. Безпокойният ум не е годен за добра работа, както казва пророкът (Пс. 30; 15)…

Безпокойството ни прави слаби. Когато ние нервничим, ръцете не ни слушат, ние не можем добре да изпълняваме своята работа. Раздразненият ум не може ясно да мисли. Това вреди даже и на нашата вяра. Ние губим опора в Христа и във вечните ценности. Духовният живот не добива дълбочина, прилича повече на шумен, бушуващ планински поток, отколкото на спокойно и тихо езеро, мирните дълбочини на което не тревожат повърхностните бури.

Покоят – това е божествен дар, но в същото време трябва и да се учим на това. Учейки се, да вземем върху себе си игото Христово. Игото Христово – това е символ на покорността към Него.

***

Всяко изкушение – това е урок. Всички християнски добродетели трябва да се учат. Сами по себе си те при никого не идват. Свети апостол Павел казва: „Научих да се задоволявам с каквото имам” (Фил. 4:11). Така и ние сме длъжни да се учим да бъдем търпеливи, кротки, вежливо да отвръщаме на резките и несправедливи думи и оскърбления. Ние сме длъжни да се учим да прощаваме на своите оскърбители. Длъжни сме да се учим да бъдем безкористни. Най-трудното, което човек е длъжен да преодолее – това е самият себе си.

***

Неочакваната опасност не трябва да ни плаши, а трябва да ни учи да не се боим от никакви ужаси, защото Бог ни пази. Бог запазва всички Свои чада: „научете се от Мене и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29).

***

Бог утешава. Той винаги е пълен с нежност и съчувствие към човешките болки и страдание. Когато четем Библията, ние намираме в нея от началото до края утешителни слова. На всяка нейна страница Бог дава на хората да разберат, че Той ги обича, че Той е техен приятел и че Той им желае доброто. В Библията няма нито една глава, която да не ни открива един или друг способ на Божията милост. Ето какво прави Библията такава драгоценна книга за този, който е паднал духом, оскърбен, разочарован, самотен, изнемогващ в борбата. Библията е като майчин скут, в който детето може да намери утешение в минута на болка и страдание.

Умението да се утешава изисква голяма мъдрост. Не на всички хора, които искат да утешат другите, това им се отдава. В последната глава на великата книга на пророк Исаия се привеждат прекрасни слова. Бог говори за възвръщането на Неговата милост към народа след плена: „Ето Аз ще насоча към него мир като река и богатството на народите като поток, който се разлива за ваша наслада.” След това Той добавя: „Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени.”

***

Ако в дома има скръб, това сближава домашните. Тя прави всички много търпеливи един към друг, много добри, много загрижени, непоколебими. Изпитанията ни се изпращат не за това да ни погубят. Ние сме длъжни да станем истински хора. Бог иска ние да се очистим от всякакво зло и да станем подобни Нему. Често, за да направи това, Той ни подхвърля на тежки изпитания. Бог прави това с човешките души, защото те не са такива, каквито би следвало да бъдат. Външно те могат да изглеждат прекрасни, но вътре в тях не звучи божествената музика. Не тях не им достига духовност, желание да се уподобяват на Христа. Тогава Бог ги съкрушава със скърби и страдания, а от остатъците на предишния живот създава нов живот, достоен за слава, величие и благословение. В света има много страдание. Много хора са паднали духом и именно те се нуждаят от Божие утешение. Не бива да изпадаме в отчаяние, каквито и да ни бъдат изпитанията.

***

Когато е на Небето Бог, то в света всичко е наред.

***

Никой не заслужава по-голяма награда от миротворците. „Те ще се нарекат синове Божии” – е казал Господ (Мат. 5:9). Желанието на Бога винаги е било децата Му да приемат Неговата милост и любов и да бъдат Негови съработници. Да бъдеш миротворец, това е най-благородната мисия, на която е длъжен да бъде предан всеки, верен на Христа. Благословението на миротворците е така велико и възвишено, че всички би следвало да се стремят да бъдат достойни за него.

***

Иисус иска любовта ни да бъде не само прекрасно чувство, а любов пронизваща целия живот и влияеща на отношенията с всички хора.

***

Сърцето на християнина трябва да бъде кладенец, вместващ Божията милост и даващ само любов, а не оскърбление и озлобение. Всеки християнин е длъжен да пресича злословието.

***

Всеки миротворец, опитвайки се да сближи хората и да ги примири в споровете и кавгите, извършва в света божествената работа на любовта. Повечето спорове между хората са безполезни. Те са предизвикани или от външно вмешателство, или от лекомислени думи, или от действието на неразкаяни грехове. Словото на миротвореца, казано в нужния момент, може да предотврати спора. Още една възможност да бликне славата му – да се разпространява християнската любов. Ние можем да правим това с примера на собствения си живот, показвайки търпение, мекота, въздържаност, където и да се намираме, както и лошо да се отнасят с нас. Просто е чудо колко може да направи един благороден човек, който с ясните изблици на своята любов променя атмосферата на обкръжението около себе си.

***

Ние винаги сме длъжни да мислим, че помощта ни за другите би им принесла и някаква полза – да ги учи на нещо, да променя към по-добро характера им, да ги прави мъжествени, силни, искрени, щастливи. В света има много отчаяни и ние сме длъжни да съумеем да им вдъхнем надежда или да извършим добро дело, което ще ги изведе от безизходност и ще им даде сили да се върнат към достойния, пълноценен живот. Любовта – това е най-великото нещо в света. Ние сме длъжни да се стараем всичко, каквото правим, целия наш живот, да бъде за благото на другите. Така трябва да живеем, че на никого да не навреждаме, за да може нашият живот да служи за пример на останалите.

 ***

Всеки един ден – това е животът в миниатюра. Ако ние, прекарвайки своя ден, бихме помнили, че всичко е известно Богу, всичко, което правим или говорим и даже това, което не ни се отдава да направим или кажем, то ние много усърдно бихме обмисляли своите постъпки и дела. Иисус е казал, че ще дадем отговор за всяко наше празно слово, което ние сме казали някога (Мат. 12:36). Някой бе казал, че тайната на щастливата старост – това е доброто минало. Тайната на днешния ден е в добре прекарания вчерашен ден.

Близки теми:

Градината на сърцето – I част Градината на сърцето – II част Бракът е търпение и любов Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Отец Георги от село Жегларци – За семейството

духовен дневник

Когато ние старателно изучаваме живота на Христа, откриваме, че винаги, срещайки се с лошо отношение към себе си, той е бил във висша степен търпелив и мек. Той не се е възмущавал от злото, Той не се е борил за своите права, Той без да се оплаква е понасял несправедливостта и даже оскърбленията. Ние едва ли ще намерим такива случаи в нашия живот, когато личните оскърбления и несправедливото отношение към нас не са ни засягали. С нас не винаги постъпват честно и справедливо. Винаги ще се намери някой недобър или неразбиращ ни, някой, който говори резки думи, оскърбяващи нашите чувства. Хората мислят, че мекостта и търпението по отношение на несправедливостта – това е знак на слабост. Не, това означава сила. Това е, към което трябва да се стреми християнинът в личния си живот.

***

Даже това, което не ни харесва, ние сме длъжни да вършим с любов и усърдие и да спрем да мислим за това, че нещо там не ни било приятно. Ние сме длъжни да оказваме помощ не само когато за това ни молят, но и сами да търсим случай да помогнем.

Света Императрица Александра и лекари в превързочната зала в болницата в Царско село, 1915 година

***

„Обичайте враговете си и се молете за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44). Когато се научим да вършим това, ние се приближаваме до Бога. Християнската любов е длъжна да се разкрива в свято служение, в грижа по отношение на другите, в доброта, в готовност за помощ.

***

Ако нашата любов е вярна и искрена, ние винаги се уповаваме на небесата. Какво е това молитва? Това е, когато ние се намираме редом с Христа.

***

Често за обикновените дела е нужна по-голяма небесна благодат, отколкото за великите.

Св Император Николай II, Св Императрица Александра с малко бебе (Св Олга)

***

За да се изкачим по великата небесна лествица на любовта, трябва самите ние да станем камък, стъпало на тази лествица, по която, изкачвайки се нагоре, ще стъпват други.

***

Смирението – това е една от най-благородните добродетели, но да бъдем смирени не означава изплашено да се свиваме при всеки Божи призив.

Света Императрица Александра като милосърдна сестра

***

Всеки си има свое място и всеки е важен на своето място. Най-малките и незначителните също си имат свое място и е необходимо тези малки места да бъдат запълнени, както местата, които заемат най-важните и значителни личности.

***

Никой не се радва на наказание, но след това ние благодарим на Бога за това, че Той отсича в нас всичко грубо, ненужно и явява красотата. Ние не бива да отблъскваме наказващата ръка, тя ни готви за достоен и праведен живот.

***

Ние сме строители. Човешкият живот навсякъде е като недостроено здание и всеки, който минава покрай него, хвърля по стените му кирпич или добавя някакво украшение. Всеки, с когото сме в съприкосновение, който ни каже дори и една дума, който ни влияе даже и отдалеко, оставя в нашия характер чертичка красота или някакъв лош знак.

Св Александра и Св Николай II разговорят с матрос

Всички здания се полагат върху фундамент, а всеки нов камък, по свой ред, става основа, опора за друг камък, който се издига нагоре.

Една от главните трудности в живота на християнина – това е да премине през този живот не поддавайки се на лошо влияние. Иисус казал, че Неговите ученици – това е „светлината на света” (Мат. 5:14). Той иска ние да светим там, където е тъмно, за да можем да бъдем утешение за другите и ободрение за унилите. Нашият Господ иска Неговите приятели да се очистят от утайката на светското зло, за да могат сред скръбта и лишенията да утешават.

Света велика княгиня Олга и Света велика княгиня Татяна при леглото на ранен войник

***

… Задачата в живота на християнина е да не избягва изкушенията, да не бяга от несправедливостта и враждата, а във всички изпитания, даже когато злото ни залива като поток, да съхрани в сърцето си чистотата, топлотата, искреността и любовта. Има хора, които са призвани постоянно да носят недобро отношение към себе си. Те не могат да изменят своето положение. Даже в собствения им дом край тях атмосферата е недружелюбна. Винаги в техния живот присъстват обстоятелства, които могат да ги ожесточат. Към тези хора се отнасят несправедливо и нечестно. Те вечно чуват резки слова. И докато те пазят в сърцата си любовта, дотогава са неуязвими. Любовта е била убежище на Христа всред ненавистта и злобата, които като морски вълни са се разплисквали около него. Ако вашата душа е в прекрасния залив на любовта – вие сте в безопасност.

***

Бог позволява изкушението да се приближи към нас, тъй като няма друг способ за нас да станем силни; но никога в Неговите намерения не влиза ние да се поддаваме на изкушението. Той иска ние да се съпротивляваме и да преодоляваме изкушенията и те да не ни принасят никаква вреда.

***

Ние самите не знаем как можем да ободрим, да вселим сила у другите хора с мирно, спокойно изражение на лицето, когато отиваме сред тях. Лицето, озарено с радост, сияещо от светла вяра, за всички, които го видят – е свидетелство за любовта, мира и Христовата сила.

Великите княгини Света Олга, Света Татяна и Света Анастасия посещават семейството на войник, 1915 година

***

Понастоящем е трудно да се внесе в суетата нашата бодрост, в шума и безпокойството – Божествения мир и Дух Христов. Действително, нашият живот е препълнен с грижи и борба; ние не можем да устроим в себе си рай. Как ли не се стараем, но има и падения, и поражения, и грешки, и ние не достигаме в земния си живот идеала.

***

Всемогъщият навсякъде ни осенява. Където и да отидем, ние навсякъде ще срещнем Божията любов.

Света Александра

***

Има също и обещание за защита. В нас има увереност, че Бог постоянно ни вижда, следи всяка крачка, която ни предстои да направим в този свят. Но на нас ни е нужна и помощ в духовното развитие, и в това Небето също помага. „Господ ще те опази от всяко зло” (Пс. 120:7). Сам Бог се явява за хората убежище. Бог – Хранител. Всемогъществото на Бога – това е стена на убежище. Ние сме длъжни с ум и сърце да бъдем предани Богу. Това означава вяра. Ние сме длъжни безрезервно да вярваме в Бога, не дочаквайки Неговата помощ. Ето какво означава да се уповаваш на Бога – това е абсолютно доверие и пълно послушание. Тогава в душата ще има пълен и съвършен покой.

***

Божият промисъл не ни огражда от изкушенията. Ние всички сме длъжни да познаваме изкушенията. Слаб и ненадежден е тоя живот, в който тях ги няма. Но позволявайки ни да се подхвърлим на изкушението, Бог не желае ние да извършим грях. Изкушението – това не е грях. Когато Бог допуска изкушението, това означава, че ние сме длъжни да го преодолеем и да станем по-силни.

***

Библията съдържа възвишено духовно учение, което направлява към това да преобрази обработваемата земя в Небесна градина. Словото Христово трябва да върши Своята работа вътре, затова То е длъжно да попадне в нашето сърце, и ние сме длъжни да му позволим То да се засели в нас – ние сме длъжни да приемем това Слово в своето сърце.

Света Александра

***

Библията следва да се изучава с ум. Тя следва да се изучава усърдно, тъй като всяка нейна част е полезна за назидание, за утешение, за направление, за помощ. Словото Божие – това е светещо кандило. Където и да огрее, То осветлява всякакви недостатъци, петна, пороци в сърцата и в живота. Където и да е звучало Христовото Слово, То обновява духа и умива недостатъците.

***

Христовите слова – това са семена, пренесени от Небето. Те са посети в нашия свят и сега растат навсякъде, където се разпростира православното евангелско благовестие. Животът на всеки православен християнин – това е малка градина, където растат любов, радост, мир, дълготърпение, мекота, доброта и други духовни ценности.

***

Може да се разбере каква е жената по дома, който тя създава. В някои домове винаги има мрачна атмосфера. Другите религии са сурови и мрачни. Това не е по християнски. Религията, която се вдъхновява от Христовото Слово, е слънчева и радостна.

Света Мария, Света Анастасия, Света Императрица Александра, Свети Император Николай II

***

Ако в нас живее Христовото Слово, То ни заставя да помагаме на другите. Нам е нужно да се молим постоянно за това, Бог да ни даде умение със своите думи да поддържаме слабите.

***

Почти безпределни са възможностите да се помага на хората, просто беседвайки с тях. Този, който умее да говори убедително, умее да говори с езика на любовта, може да вдъхновява другите за добри и прекрасни дела, да утешава тяхната скръб, да ободрява падналите духом, да просвещава тези, които са неопитни – с хиляди способи може да се помага на ближните.

***

Радостта – това отличава християнина. Християнинът никога не трябва да изпада в униние, никога не следва да се съмнява в това, че доброто ще победи злото. Плачещите, оплакващите се, наплашените християни предават своя Бог. Словото Христово ни укрепва в беда, То ни носи утешение, в минути на слабост – сила. То заставя лицата да сияят, прави мъжете патриоти, а жените – търпеливи и добри. То принася в дома благословения, а в живота – красота.

***

Най-важният труд, който човек може да принесе на Христос – това е трудът му за неговия собствен дом. Мъжът има своя роля, тя е важна и сериозна, но истинският творец се явява майката. Какъвто е нейният живот, такава е и атмосферата на дома. Бог първо идва при децата чрез нейната любов. Както казват: „Бог, за да стане по-близък до всички, е създал майката” – каква прекрасна мисъл. Майчината любов е като въплъщение на любовта на Бога и тя окръжава живота на детето с нежност. Някои майки много предано обичат своите деца, но мислят само и основно за земните неща. Те нежно се накланят над своите деца, когато те боледуват. Те много работят и от всичко се лишават, за да облекат прилично своите деца. Те много рано започват да ги учат по малко и да развиват техните умствени способности, за да могат в свое време децата да заемат достойно място в обществото. Но за духовното развитие на децата те не отделят такова внимание. Не ги учат на Божията воля. Има домове, в които децата израстват никога не научавайки никакви молитви от своите бащи и майки и не получавайки никакво духовно обучение. От друга страна, има домове, където постоянно ярко гори кандило, където постоянно говорят слова за любовта към Христа, където децата от ранни години учат това, че Бог ги обича, където те се учат да се молят едва научавайки се да ходят. И когато минат дълги години, паметта за тези свещени мигове ще бъде жива, освещавайки тъмнината с лъч светлина, вдъхновявайки в период на разочарование, откривайки тайната на победата в трудните битки и ангел Божий ще помогне да се преодолеят жестоките изкушения и да не се падне в грях.

Великите Княгини Св Олга и Св Татяна Николаевни

***

Жизнено важно е значението на средата. Ние още не разбираме напълно колко много значи атмосферата в дома, където растат децата и се оформя техният характер. Най-първото място за нас, където ние се учим на правда, честност, любов – това е нашият дом, най-скъпото място за нас в целия свят.

***

На трудния жизнен път на родителите има място за детето, където то може безгрижно да разпръсне цветя. За любовта на родителите към децата следва да се заплати със същата любов и благодарност в продължение на целия им живот до края на дните им.

Света Александра със Света Татяна

***

Колко е щастлив този дом, където всички деца и родители без изключение заедно вярват в Бога. В такъв дом цари радостта на приятелството. Такъв дом е като преддверие не Небето. В него никога не може да има отчуждение.

***

Всеки нов приятел, който влиза в нашия живот, ни се доверява. Най-правилното понятие за приятелството – това е, че то ни дава възможност да служим, помагаме, да защитаваме другия. Моментът, когато при нас се появява нов приятел – това е свещен момент. Това е още един живот, даден ни, за да можем да бъдем за него благи, да внесем в него красота, да бъдем за него убежище и защита. Нашият Господ иска от нас ние да не предаваме доверието си в Него. Вярност – това е велико слово. „Бъди верен, даже до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Ап. 2:10). Напълнете с любов своите дни. Забравете себе си и мислете за другите. Ако е нужна някому вашата доброта, то тази доброта я окажете незабавно, сега. Утре може да бъде вече късно. Ако нечие сърце жадува за слово на ободрение, благодарност, поддръжка, кажете тези слова днес. Бедата прекалено много е в това, че много хора запълват своя ден с празни думи и ненужно мълчание, че те отлагат за по-нататък своите задължения. Ние не можем достатъчно ясно да си представим, че много неща, ако не ги направим сега, не следва да ги правим въобще. Не се отклонявайте от своите задължения, колкото и да са неприятни. Неизпълненият дълг този ден оставя чувство на пустота, а после идва и чувството на съжаление. Правете нужното във всеки един момент от живота си. Всеки ден, когато ние правим нещо добро заради верността в Христа, това ни въздига и вдига летвата все по-високо за нашия по-нататъшен живот.

Близки теми:

Градината на сърцето – I част Бракът е търпение и любов Семейните задължения -ІІ част Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден Проблемите на нашето дете

“Аз видях лилия, плаваща в черна блатна вода.

Всичко наоколо беше прогнило, а лилията оставаше чиста, като ангелска одежда.

В тъмното езеро се появи риба, тя закачи и разклати лилията, но ни петънце не се появи върху нея.”

духовен дневник

Света Императрица Александра Фьодоровна Романова

Всяко сърце трябва да бъде малка градина. То е длъжно винаги да бъде очистено от плевели и да е пълно с чудни прекрасни растения и цветя. Всяко кътче от градината е красиво не само за себе си, но пренася радост на всеки, който го види… Ако Богу е угодно, Той ще направи нашия живот такъв, че да преобрази тези, които ни обкръжават и пребивават в мрак.

Да предположим, че в тази градина дърветата и цветята са още в обятията на зимата. Както това става преди идването на пролетта – дърветата са с голи клони, но хиляди семена чакат само допира на топлите слънчеви лъчи, за да израснат като живи цветя. Клоните на розите са оголени и бодливи и сега са лишени от красота, но е нужен само топъл пролетен въздух и тих дъждец, за да се облекат в чудна премяна. Полетата са мрачни и безжизнени, но има милиони корени, които чакат само ласката на пролетното небе, за да се покажат на повърхността, покрити със свежест и зеленина. Това напомня картината, описана в призива към вятъра: „Събудете се, ветрове, и вейте срещу този зимен пейзаж, за да извикате красота, благоухание, живот”.

Не напомня ли това същата картина от живота на много хора? Не лежат ли нашите дарования и нашите молитви в непокълналите семена? Правим ли в живота най-доброто, на което сме способни? Нашият живот така ли е прекрасен, както би могъл да бъде? Дали ние така помагаме на другите хора, мислим за тях и сме добри с тях, както би трябвало да бъде? Ние не можем да покажем любовта, която е в нашите сърца на другите без божествено вдъхновение. Прекрасните качества на християнина – това не са обичайни добродетели. В Библията за тях се говори като за плодове на Светия Дух. Нищо освен любовта на Господа не може да пробуди в нас духовни сили и възможности… Радостта на спасение се ражда от скръбта на разкаянието. Пепелта от великите бедствия подобрява почвата на човешкия живот и добродетелите израстват изобилно на нея. След огромни скърби животът за нас става хиляди пъти по-важен. И от плода на вашата любов се хранят много други.

Призивът да се събудим означава, че величието в нас още спи и е необходимо да се разбуди. В едно от посланията на свети апостол Павел към Тимотей, той го моли да разпалва Господния дар, който е бил в него ( 2 Тим 1, 6). Тимотей не правел всичко, на което е бил способен. Свети апостол Павел, пишейки посланието, сякаш вижда картина на огън, покрит с нещо и едва тлеещ. И той моли Тимотей да го разгори, за да може да запламти с ярък пламък. Няма недостатъци в духовните дарове и прекрасните възможности в сърцата и живота на християните, но те не се проявяват в пълна мяра и трябва да се разгарят.

***

Само този живот е достоен, в който има жертвена любов.

***

Никога не трябва да се удовлетворяваш с достигнатото, сякаш няма други височини.

Света Императрица Александра и Свети Император Николай II

***

Месията в Стария Завет много пъти е наричан Божи слуга. Служението – това не е нещо неизменно; то е божествено. Ако ние само бихме внесли тоя закон на служение в нашия домашен живот, това би ни направило внимателни към всички, а домът ни би превърнало в място на божествена любов. Ако ние се научим да служим така, както Христос, то бихме започнали да мислим не за това как да получим някаква помощ, внимание и подкрепа от другите, но за това как на другите да принесем добро и полза.

***

Добре е за доброто да се отвръща с добро. Но християнинът е длъжен да бъде добър даже с тези, които лъжат, предават, вредят.

***

На хората, които са близо до нас, повече от всичко е нужна просто доброта.

***

Най-доброто нещо, което учителят може да направи за своя ученик – това е да го научи да води живот пълен с вяра и мъжество – животът на победителите.

Свети Император Николай II със сина си Свети Алексей – 1916 година

***

Когато се събудя, отново гледам да извикам в мен цялата моя преданост и любов. Тогава аз Го виждам: какъв е Той, Който знае всичко, какво е било и какво ще бъде.

Христос знае какво е в сърцето на човека. Когато Той гледа на нас, вижда не само какви сме ние, но и какви можем да станем. Христос гледа на младия живот, стоящ пред него, и вижда в него – под външната непривлекателност – великолепна зрялост и призовава към нейното въплъщение.

Иисус винаги вижда доброто в човека. Той вижда възможност за добро, което се е скривало в митаря зад цялата негова алчност и безчестие и Той го призовава да стане един от неговите приятели. В падналата жена, която лежала в нозете Му, Той желаел да види душата й непорочна и й казал слова на милосърдие и надежда, които са я спасили. Във всеки, който се е появявал до Него, Той виждал възможност за проявление на нещо хубаво.

Нужно е в човека да се вижда по-доброто, което е в него и да се умее да се открива красотата и добротата в живота на всеки. Нека да вдъхновяваме хората да развиват най-добрите си качества. Богу не е нужна помощ, за да разтваря цветните пъпки и да кара розите, които е създал, да цъфтят. Но цветните пъпки и розите трябва да цъфват по естествен път, път, който е определил Господ. Да се заставят те да разцъфват по-рано би значело да се погубят. Ние трябва да сме максимално внимателни, опитвайки се да влияем върху духовния живот на другите, особено на децата. Насилието може да нанесе непоправими вреди. Най-доброто, което можем да направим, за да развием духовния живот у другите – това е да им създадем атмосфера на чистота и любов. Сприятеляването с нов човек за много хора променя цялото им бъдеще. За всеки един от нас е от много голямо значение да знае, че някой се интересува от него.



Една от първите тайни на умението да помагаш – това е способността да ободряваш другите. Ободрението ни вдъхновява и ако го няма, гаснат много благородни възможности. Ти мислиш, че не можеш да постигнеш много в живота, не можеш да направиш нищо добро, нищо прекрасно. Тебе ти се струва, че и твоите приятели мислят същото и те обхваща безнадеждно чувство за собствената ти незначителност. След това идва някой, който вижда твоите способности, чиито поглед улавя драгоценните проблясъци на твоята душа, който вижда в твоя живот възможности, за които ти никога не си подозирал, и ти казва за това. Ти разбираш какво значи това за теб. Любовта на Иисуса към Симона изказана от Него, и Неговото ободрение, станали за него начало на нов живот. Иисус му се доверил и това го изпълнило с упование. Христос вижда в нас възможната красота на характера и възможната сила за служение и веднага се стреми да покаже в нас скритите съкровища. Това не винаги е леко, а понякога е и много трудно.

***

Това укрепява нашата вяра и ни помага да се уповаваме на Бога по време на страданията и изпитанията; да разберем, че няма нищо безцелно, нищо случайно, нищо, което ни е дадено за вреда, а всичко е обмислено да ни помогне да станем по-благородни и да живеем по-пълен и по-щастлив живот.

Свети Император Николай II с дъщерите си Света Олга и Света Татяна под домашен арест

Скърбите понякога ни раняват болезнено. В това има някаква загадка, която ние не можем да решим. Никой не може точно да отговори на този въпрос, да каже защо именно този добър човек така тежко страда, но всички ние знаем, че такова едно изпитание обезателно ще принесе някаква полза. Възможно е човек да страда, за да стане животът му още по-чист, още по-светъл. Възможно е страданията да са му пратени като Христови свидетелства, за да могат да узреят в него плодовете на Светия Дух – търпение, доверие и радост.  Най-малко, ние разбираме, че носенето на скръбта дава благословение за този, който я носи, или за тези, които я виждат и забелязват с какво мъжество тя се пренася. В едно обаче ние винаги сме длъжни да бъдем уверени – в това, че Бог ни изпраща страдания, защото ни обича.

***

Ние сме длъжни да утвърдим в нашето съзнание мисълта, че целта на Бога по отношение на нашия живот е тая – да ни уподоби на Христа. Ако носим тежко бреме, то е за това, че благодарение на него ние растем духовно. Ако другите ни товарят – ето за нас още един урок по търпение и кротост. Ако сме в трудно положение или в неподходящи условия – то е за това, за да можем да бъдем съвършени в трезвението и да се учим да бъдем доволни, съзнавайки, че се намираме в най-доброто за нас обстоятелство. Винаги нашият Господ ни дава нови уроци, заставяйки ни да се приближим до прекрасния за нас образец, който Той е създал за нас, готвейки ни за по-добро служение.

Последна снимка на царското семейство преди да бъдат разстреляни

***

Христос ни призовава да виждаме в себе си най-добрите си черти. Ние още не сме достигнали съвършенство. В нас се таят такива качества, които, ако пребъдваме в тях и ги развиваме, ще ни направят по-благородни, по-достойни, по-полезни.

***

Христос влага собствения си Божествен живот в тези, които Го следват. Той се въплъщава в тях. Сами по себе си те нямат повече сили, повече мъдрост, повече способности, отколкото другите хора. Но с благодатта Христова те могат да изпълнят това, което би било невъзможно без Неговата помощ.

***

В християнския дом е необходимо да живее любовта. Той трябва да бъде място за молитва. Именно в молитвата ние черпим благодат, което ни е нужно, за да направим нашия дом светъл, добър, чист.

Ние сме длъжни сами да бъдем честни и да не гледаме за това дали са честни и другите. Ние самите сме длъжни да бъдем любящи, искрени, свети.

***

Има хора вярващи, но почти нищо неправещи. Тези, които истински обичат Христа се отличават именно с действие. Другите слушат, а тези вършат. Угоден е на Христа този, който изпълнява Неговата воля. Неговите последователи се изпращат в света не просто да знаят, вярват, да направят от Неговото име професия, да мечтаят – но да действат.

Велика Княгиня Света Татяна Николаевна

Близки теми:

Градината на сърцето – II част Проблемите на нашето дете Бракът е търпение и любов Когато майката стане свята, тогава ще намери верния път Вярната жена прави живота на своя мъж по-благороден