По случай 35-годишнината от явяването на мироточивата чудотворна икона на Божията Майка „Иверска-Монреалска” и 20-годишнината от убийството на нейния пазител Йосиф Муньос-Кортес
Преди 35 години православният испанец Йосиф Муньос-Кортес бил призован от Господа към особено служение. Това служение започнало на Атон, когато на Йосиф било предадено за съхранение копие на чудотворната икона на Божията Майка „Вратарница”, което през нощта на 23 срещу 24 ноември 1982 г. по непонятен за ума начин започнало да мироточи. Преди двадесет години, през нощта на 31 октомври 1997 г., Йосиф запечатал своето 15 годишно служение на Божията Майка и на Църквата с мъченическа смърт.
Отбелязвайки 35 годишнината от явяването на мирточивата икона на „Иверската” Божията Майка, ние имаме възможност да се замислим над смисъла на великото Божие чудо и да се докоснем до съдбата на човека, който в нашия прагматичен, комютъризиран и рационален век отдаде живота си за православната светиня.
Йосиф (Хосе) Муньос-Кортес се родил на 13 май 1948 г. в католическо семейство в Чили. Когато едва бил навършил 14 години, отивайки в католическата катедрала, той се заблудил из уличките на Сантяго и като чул необикновени песнопения, влязъл в православен храм. На този ден се чествал празникът Въздвижение на Животоворящия Господен Кръст.
Красотата в наредбата на храма, иконите и богослужението поразили момчето, потресли го до дълбините на душата му и от този момент то започнало да посещава православния храм. След две години архиепископ Леонтий Чилийски му дал благословение да премине към Православието. Това било през 1964 г. В продължение на три години Йосиф изучавал иконопис и богословие. След това се преместил в Канада, завършил там академия по изобразителни изкуства и впоследствие преподавал история на иконописта в Монреалския университет. Йосиф се надявал да стане монах, но в Канада нямало православен мъжки манастир.
През 1982 г. по време на поклонническо пътуване из Света Гора, Йосиф посетил скита Рождество Христово. Тук, в иконописното ателие, той видял икона на Божията Майка, която дълбоко го впечатлила. Поискал да я купи и настойчиво молил да му я продадат, но получил отказ. Тогава младият поклонник започнал горещо да се моли на Божията Майка да му позволи да отнесе нейната икона в Канада. Когато вече излизал от вратите на скита, той видял бързащия към него игумен, който му връчил иконата с думите: „Пресветата Дева трябва да замине заедно с вас”.
Намирайки се на борда на кораба, пътуващ към атонското пристанище Дафни, той чул вътрешен глас, който му повелил да отиде в Иверския манастир и да положи своята икона върху чудотворния образ на Божията Майка „Вратарница”, небесната покровителка и пазителка на Атон. Връчената му икона била копие на този чудотворен образ. Йосиф изпълнил тази повеля. Като се върнал в Монреал, той сложил иконата в стаята си и всяка нощ четял пред нея Акатист.
На 24 ноември 1982 г., около три часа през нощта, той се събудил и усетил силно благоухание. Като погледнал иконата на Пречистата Божия Майка, той забелязал върху нея някакви капки и помислил, че това е елей от кандилото. Но когато ги изтрил, с изумление усетил, че благоуханието излиза именно от тях. Станало му ясно, че това е благовонно миро. От този момент иконата мироточила постоянно, с изключение на Страстната седмица.
По Божията милост чрез иконата се извършвали много чудесни изцеления, но, според Йосиф, най-голямото й чудо било, че тя подбуждала хората към покаяние.
Вестта за новата чудотворна икона била възприета с особена радост в тогава все още подяремната Русия. Аз нееднократно разказвах за нея по радио „Гласът на Америка” в своята програма „Религията в нашия живот”. Тогава получавах много писма от руски слушатели, които искаха да узнаят нещо повече за иконата и за брат Йосиф. И до днес срещам хора, които си спомнят тези предавания. Веднъж ме издири православен испанец на име Хорхе Фернандес и ми разказа една забележителна история. Помолих го да изложи разказа си в писмен вид, за да го публикуваме в енорийското ни списание, където събираме троха по троха всичко, което можем да намерим за брат Йосиф и за монреалската икона. Ето откъс от разказа на Фернандес:
„Веднъж през 1984 г. в моята московска квартира се опитвах да настроя радиоприемника си на вълните на „Гласът на Америка”, за да слушам религиозното предаване, което водеше свещеник Виктор Потапов. Това беше трудно, тъй като властите усърдно заглушаваха сигнала, за да лишат нас, православните, от един от малкото източници на религиозна информация. В тази вечер аз чух нещо удивително, което западна дълбоко в сърцето ми. Отец Виктор разказа за един чилиец, който получил в манастир на Атон икона на Божията майка и известно време след това тази икона започнала да мироточи. Аз не можах да чуя всички подробности поради лошото качество на звука, но силно ме впечатлиха и зарадваха две обстоятелства: първо, самото чудо, и второ, че на света има още един латиноамериканец, който също като мен е станал православен християнин, но за разлика от мен толкова искрено и дълбоко е тръгнал по този път, че се удостоил с великата чест да стане избраник на Пречистата Божия Майка. Така се сдобих с приятел, макар в това време да не подозирах каква роля ще изиграе той в моя живот.”
Към разказа на Хорхе Фернандес ще се върна малко по-късно.
В освободилата се от комунистическото иго Русия, вярващият народ храни към Иверската икона особена почит. По мое дълбоко убеждение многострадалните православни народи окръжават иконата „Вратарница” с изключителна почит, защото и самата тя е многострадална. Преди повече от хиляда години дързък воин ударил с меч пречистия Й лик и от образувалата се рана потекла кръв. Това било първото зримо за човешките очи чудо на иконата. Второто знамение било от духовно естество: поразеният от чудото воин се разкаял, оставил иконоборческата ерес и приел монашество. На 24 ноември 1982 г. пазеното от брат Йосиф копие на Атонската Иверска икона явило първото си чудо – започнал да мироточи. Второто й чудо се изразило в покаянието на множество хора.
Пазителят на иконата, Йосиф, вярвал, че изтичането на мирото било свързано с прославянето през 1981 г. от Руската Задгранична Църква на руските новомъченици и изповедници. Той особено почитал преподобномъченицата великата княгиня Елисавета Фьодоровна. Френският историк, Жан Бес, който лично познавал Йосиф, пише:
„Веднъж, когато се отбих при него в ателието на Леснинския Богородичен манастир (във Франция), аз усетих някакъв неизвестен аромат, различаващ се от благоуханието на мирото. Казах му това, а в отговор той ми посочи една икона на св. Елисавета Фьодоровна с частица от нейните мощи. И добави: „Великата княгиня и мъченица беше тук, пред самия ваш храм… Тя ме посещава от време на време. Както виждате, аз имам нейни мощи. Понякога, след като Великата княгиня си отиде, те започват да благоухаят.”
Йосиф рядко говорил за своя вътрешен живот, но общувайки с него, хората физически усещали, че пред тях стои човек с невероятна чистота. Без всякакво съмнение и без капка лирика може да се каже, че той бил земен крин на Небесната Царица. Всеки ден той четял пред чудотворната икона акатист на Богородица (обикновено на френски) и на чествания светец. По време на църковните богослужения се държал много скромно и никога не привличал вниманието към себе си: стоял тихо отзад, незабележим като истински монах.
Веднъж, на планина Синай, млади американци срещнали брат Йосиф. Той се представил, като споменал че е от Канада (от Квебек). Младежите му казали, че са чували за мироточива Иверска икона, която се намира в Монреал. Брат Йосиф отговорил, че знае това, но премълчал, че имено той е нейният пазител.
В своя характер Йосиф съчетавал откритост в общуването с твърдо отстояване на вярата. Той странял от интриганти, топлохладни и пресметливи хора. Йосиф страдал много, виждайки липсата на любов сред вярващите, завист и клевети. „Господи, колко ме натъжава всичко това”, – записал веднъж той в своя дневник.
Чудото, на което му било съдено да стане пръв свидетел, задълбочило и без това силния му молитвен дух. Той имал 58 кръщелници. И за всеки от тях се молел ежедневно – и не само за тях. Неговият поменик приличал на манастирски синодик. Всеки ден той се молел на Божията Майка за православните младежи „всички те да станат свети мъже и жени”.
Един от френските познати на Йосиф, Владимир, в частно писмо разказва:
„Иконата винаги засенчваше брат Йосиф (на най-законно основание). Той ни изглеждаше простодушен, скромен, винаги близък (почти всеки можеше да каже – той беше мой приятел), обикновен човек като нас – е, наистина, с когото се бе случило такова чудо… Но сега, когато иконата я няма, неговият образ започна да се очертава по различен начин. Нали той три седмици се молил пред иконата, четейки акатист всеки ден, нали по неговите молитви започнала да мироточи тя, сякаш се получило натрупване, препълване на неговата любов и тя започнала да прелива, на което Божията Майка отговорила с ответен акт на чудотворство. Нали той скитал със светинята из цял свят, без да обръща внимание на нищо – нито на личните си болести, нито на трудностите на пътуването, нито на липсата на средства, нито на съпротивата на някои хора (чак до последните години, за което той многократно ми бе разказвал) и едновременно с това той успявал да извършва своето обширно молитвено правило (включително до хиляда Иисусови молитви в добавка към всичко останало), да рисува икони… Той не можел да има никакъв личен живот. Хора идвали, звънели, пишели, молили за помощ, за застъпничество, за молитви. И той се молил за всички”.
Йосиф нямал големи средства. Придобивайки иконата, той дал обет, че тя няма да стане за него източник на обогатяване. И го изпълнявал до своята смърт. Със сигурност знам, че понякога парите не са му стигали за да си купи лекарства и предмети от първа необходимост. Често той давал последните си пари на нуждаещите се.
В дневника на Йосиф била намерена записка на френски език, написана с неговата ръка през 1985 г., от която става ясно колко трудно му било да носи послушанието на пазител на мироточивата икона на Божията Майка, и която свидетелства, че той предвидил своята мъченическа кончина много преди тя да настъпи.
Ето текстът на тази записка:
„Господи Иисусе Христе, Който дойде на земята заради нашето спасение доброволно се остави да бъдеш прикован към кръста и претърпя страдания за нашите грехове, дай и на мен да понеса своите страдания, които приемам не от врагове, а от своя брат, Господи! Не му вменявай това в грях”.
Дмитрий Михайлович Гортински, диригент на хора при Спасо-Възнесенския храм в Сакраменто (Калифорния, САЩ), в писмо до моята презвитера от 25 декември 1997 г. разказва следния случай от живота на Йосиф:
„Той се събудил през нощта и почувствал, че ръцете и краката му са вързани. Устата му също била завързана и той не можел нито да говори, нито да извика. Опитвал се да се освободи, но не можел и само се молел в себе си. Знаел, че това е нечистата сила и тя го държала така през цялата нощ. Това Хосе (Йосиф) сам разказал на жена ми на испански преди една година. Тогава тя ми го преведе, а сега повторно ми го разказа, за да мога да го запиша точно”.
По думите на самия Йосиф това съвсем не било сън, а станало наяве и било точно една година преди убийството му.
В своето последно интервю, публикувано в издаващото се в Сан-Франциско списание „Руски пастир”, сякаш предчувствайки мъченическата си кончина, Иосиф казал:
„Вярващите трябва да бъдат готови да умрат за истината, да не забравят, че придобивайки врагове тук, ние придобиваме Небесното Царство… Този, който бъде верен в малкото, когато се наложи, ще бъде верен и в голямото. Имаме ли възможност да станем изповедници, не трябва да я пропускаме. Губейки земния си живот, придобиваме небесния. Не трябва да се боим от смъртта за Христос”.
Хотелската стая в Атина, в която бил измъчван Йосиф е ъглова с изход към балкона. Тя е единствената в целия хотел, с достъп до покрива на съседната сграда. Това обяснява защо вратата на стаята, в която бил убит Йосиф се оказала заключена отвътре. Според лекаря, извършил оглед на тялото, убийството било извършено от двама или трима души: единият го държал, другият връзвал ръцете и краката му, а третият нанасял ударите. Както изглежда, убийците искали да научат, къде се намира иконата. Ще уточним, че понастоящем местонахождението на иконата е неизвестно.
По какъв начин са примамили Йосиф в хотелската стая, в която било извършено това страшно убийство, остава тайна.
Пред съда лекарят свидетелства, че според всички данни, Йосиф не се е съпротивлявал. Той бил намерен свързан напречно на леглото. Следи от изтезанията бяха видни по лицето, краката, ръцете, гърдите. Съдията ни показа ужасяващи полицейски фотографии, свидетелстващи за това, че Йосиф е умирал дълго и мъчително в самота…
Свещеник Александър Ивашевич, живеещ в Аржентина, който съпровождал Йосиф в последното му пътуване до Гърция, разказва за неговите последните дни, на които му било съдено да стане свидетел: „През последната нощ не ни се спеше, дългият разговор се превърна във взаимна изповед… в един момент брат Йосиф премина през целия си живот…” Разделили се на аерогарата: „Е, това беше – време е да се простим. Брат Йосиф ми каза: Прости ми, отче, за всичко и ако съм те обидил, от все сърце моля за прошка”. „Ти ми прости, Хосе”. „Бог да прости!” – отвърна ми той. – Благодаря за всичко, много благодаря”. И тук, на аерогарата, брат Йосиф ми направи поклон, и аз на него… прегръщахме се дълго и силно. Аз трябваше да тръгвам и брат Йосиф възкликна: „Благослови, отче!” – „Бог да те благослови, Хосе!” „Сбогом!” – каза ми той. „Сбогом!” – казах му аз… за последен път… Така се простихме с брат Йосиф всичко на всичко два часа преди неговата смърт…”
През лятото на 1996 г. Йосиф пътувал до Атон, за да се прости с отиващия си от този живот схиигумен Климент, своя духовен отец. Тогава схимникът му казал, че следващата 1997 г. ще бъде съдбоносна за него и ще се случат страшни събития. В навечерието на своята мъченическа смърт Йосиф, заедно с иерей Александър Ивашевич, посетил манастира на св. Николай Чудотворец на о. Андрос, за да се поклони на неговите светини. Монахът, който им отворил дверите на главния манастирски храм, се изненадал много като видял, че от древната икона на Божията Майка текат сълзи. Настоятелят на манастира, архимандрит Доситей, обяснил, че иконата плаче, когато назряват страшни събития или по време на такива. Това знамение на Божията Майка дълбоко впечатлило Йосиф и той нееднократно казвал на о. Александър: „Отче, чувствам, че скоро ще се случи нещо страшно. Не знам какво, но нещо ще стане”. В самия ден на смъртта, сутринта, Йосиф още веднъж споделил това свое предчувствие с о. Александър.
Пазителят на мироточивата икона на Божията Майка „Вратарница” бил погребан тринадесет дни след неговото убийство. Искали да извършат опелото при затворен ковчег, в който тялото било поставено в запечатан найлонов чувал. Но Бог отсъдил иначе. Ковчегът бил отворен, чувалът разкъсан и всички видели следите от мъченията. Не били видни никакви признаци на тление.
Множеството хора от цял свят, които се стекли в тези дни в Джорданвил, свидетелстват за благодатната атмосфера на погребението. Един бивш монах от Светотроицкия манастир в Джорданвил, щат Ню-Йорк, пише за настроението, което царяло на опелото и погребението на брат Йосиф:
„Имах чувството, че присъствам на богослужението на Велика Събота, припомних си благоговейното предстояние пред Плащаницата, когато душите на вярващите със страх и трепет се покланят на спасителните Господни страсти и възпоменават Неговото погребение. Случващото се беше така тайнствено-величаво и изпълнено със светла печал. Разбира се имаше и сълзи – как бихме могли да ги удържим, когато на дневна светлина видяхме по-ясно неговото измъчено лице, мъченическото му тяло, украсено с рани, като с някакви Божествени перли. Видяхме ръцете му, по които бяха останали морави следи от въжетата, с които го беше вързал палачът…”.
Един Божи раб, дошъл от Русия и попаднал на погребението на Йосиф, казал: „Имах чувството, че присъствам не на опело и погребение, а на чина на Тържество на Православието. Аз ясно осъзнах, че дори ако в тази минута ни бяха извели от храма и ни бяха разстреляли, то все едно – ние щяхме да бъдем победители!”.
А сега да се върнем към разказа на споменатия от мен в началото православен испанец Хорхе Фернандес:
„В началото на деветдесетте години аз отидох в Испания, откъдето са моите корени и станах енориаш на единствения православен храм в цялата страна, принадлежащ към юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Тук също никой не беше чувал за този чилиец, чието име не знаех, но за когото често си спомнях. След това се преместих със семейството си в САЩ. Пред три месеца, в разговор с една послушница от руския православен манастир в Йерусалим, аз я попитах не знае ли нещо за чилиеца. Тогава тя ми разказа, че той е бил зверски убит преди десет години, а също и че чудотворната икона е изчезнала. След това ми каза, че е погребан недалеч от Ню-Йорк, в Джорданвил. Трудно мога да предам чувствата, които ме обхванаха, когато научих това. Тъга от неговата смърт и загубата на иконата и същевременно радост, че той е близко до мен и накрая ще мога да отида при него, което и направих след няколко дни. И тук започва най-трудната, важна и, може би, най-кратката част от моя разказ, защото има неща, които е трудно да бъдат предадени с думи.
В момента, в който застанах край гроба му, аз ясно почувствах присъствието му – присъствието на приятел. Господ освещава не само душите, но и телата на онези, който приживе изцяло са посветили себе си Нему и по такъв начин в нашия тленен, паднал свят се появяват островчета на бъдещия. Край такова островче стоях тогава. Аз му се молих на испански, по-точно дори не се молих, а просто разговарях с него и го молих за това, за което молим нашите небесни приятели – светците. Всичко, за което молих, и дори повече, ми бе дадено. На следващия ден, след Литургията, един човек, когото никога преди не бях срещал, ми даде малко памук, напоен с миро от Монреалската икона на Иверската Божия Майка, пазител на която повече от петнадесет години е бил брат Йосиф. След завръщането ми в Ню-Джърси в моя живот произтекоха ред събития, които не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен чрез Божия промисъл.
Отчасти от чувство на благодарност, отчасти поради желанието за лична среща с Хосе, аз отидох на неговия гроб в деня на десетата годишнина от неговото убийство. По това време ние с жена ми вече бяхме прочели книгата за неговия живот „Монреалската мироточива икона и брат Йосиф”, което още повече ме сближи с него. При това второ пътуване, след връщането ми у дома, брат Йосиф ми оказа огромна милост.
Призовавам всички, които четат този мой непохватен разказ, да му се молят, да просят, да благодарят. По възможност да отидат при него, да запалят свещ и да се помолят на неговия гроб. От собствен опит зная, че никой няма да си тръгне с празни ръце. Брат Йосиф и неговата чудотворна икона ни бяха подарени от Господа, според мен, като напомняне за идещият свят и укрепване на нашата вяра. Ние не знаем къде е иконата, но знаем, къде е нейният пазител. Идвайте при него и нека нашият Господ Иисус Христос, по молитвите на Неговата пречиста Майка, да запази всички нас”.
След мъченическата смърт на брат Йосиф през 1997 г. и укриването на Монреалската икона на Божията Майка мнозина питаха: ще се върне ли при нас иконата?
По Божия милост, на 6 октомври 2007 г. – годината на възстановяването на каноническото единство в Руската православна Църква (на празника Зачатие на св. Йоан Предтеча) в щата Хавай започна да мироточи репродукция на Монреалската икона, известна като „Хавайската” икона.
Това беше отговор на въпроса на вярващите „ще се върне ли иконата!”. Връщането на Иверската Мироточива икона на Божията Майка се показа като важен духовен резултата от Акта за каноническо общение и знак на Божието благоволение към Поместната Руска Православна Църква.
превод от руски език
