Ето вече 12 години пътувам навсякъде с тази света икона и раздавам памучета, напоени с мирото, изливащо се от нея. Миналата година бях само три седмици у дома – толкова хора търсят помощта на света Богородица! И толкова чудеса стават от пречистия И лик, толкова изцеления – и физически и духовни!

Винаги при посещенията на иконата много богомолци – и стари, и млади – бързат да се изповядат и да се причастят. Пресветата Дева помага на всички да почувстват по- ясно своята греховност пред Нейния Син, Иисус Христос. Даже невярващи и най- големи скептици свидетелстват, че при срещата си с мироточивата Св. Богородица внезапно са изпитали потребност от покаяние и са прекланяли колене пред Нея със сълзи на очи. И макар, че най-често великото чудо на вътрешното освобождение на греха се извършва тихо, в сърдечната „святая светих”, много хора са ми разказвали как чрез мироточивия образ са се освободили от гнетяща ги страст, получили са духовно просветление, умиротворение и яснота.

Разбира се има и такива, които идват като на зрелище и любопитно разглеждат как изтича мирото. Те не получават духовна полза от иконата. Но понякога и случайно попаднали пред нея хора преживяват истински вътрешен прелом и приемат Православието.

Запитаха ме веднъж защо иконите имат толкова голямо значение днес. Отговорих: защото сега има толкова много неприлични неща. Искате или не искате-те са пред вас, те са навсякъде около вас, дори и когато не ги гледате. А за иконата свети Йоан Дамаскин казва, че тя е пост за очите. Както когато гледаме телевизия, отровата влиза през очите, така и когато гледаме иконите, през тях прониква предпазващото от отровата лекарство.

Всичко в съвременния свят насочва хората надолу, към земните неща. А при иконописта е точно обратното- тя издига нагоре.

Хората, които идват да видят иконата се взират и в този, който я носи. Не ми е лесно. Старая се с посетителите да бъда много внимателен. Казвам си: ако съм изпълнен с любов и милосърдие, няма да сбъркам, защото Сам Бог е Любов и Милосърдие. Толкова е важно да умеещ да изслушваш и съчувстваш на дошлия при тебе човек! Защото хората страдат и особено тежко е това страдание, когато са далеч от Бога.

Понякога се случва да съм крайно изморен а някой да дойде и да каже “Трябва да ви попитам нещо много важно!” След като излезем от храма , той пита: „Кажете ми колко литра изтича от иконата?” Тогава вътрешно се моля: „Господи помогни ми!” A на човека отвръщам: „Как мога да знам, мога ли да изчисля?! Аз не наблюдавам специално всеки ден как изтича мирото, просто зная, че това става и то ми е достатъчно. Трудно ми е да свикна с това чудо, а и не искам да свикна. Това за мен е нещо много свято. Това е тайна, която аз дори се боя да гледам със своите грешни очи. Старая се да бъда кротък с такива хора, но не и с телевизията. Телевизията е истинско духовно бедствие, сатанински наркотик, който е в състояние на хипноза. За много хора, дори и деца, телевизията е начин на живот- връщат се в дома си и до полунощ остават пред екрана. Телевизията днес е най-голямата школа за грехове. Научно се потвърждава, че телевизията лишава човека от собствена мисъл и воля.

Веднъж в една енория в Америка свещеникът ми каза: „Вие ни почакайте в къщата, а ние ще дойдем да вземем иконата и вас с шествие!” Казах си: „Какъв добър свещеник! Какво благоговение към иконата!” Но като отворих вратата, видях, че заедно с тях са дошли много хора да снимат. Веднага затворих, оставих иконата на аналоя и през прозореца извиках: „Отче, давам ви 5 минути, за да отпратите телевизията!” Той ми отвърна: „Но те са платили, за да снимат шествието!” Отговорих: „Върнете им парите!” Той пак: „Но ние имаме нужда от пари!” „Бог ще изпрати пари”, казвам му.

Друг път в Сан Франциско искаха да направят предаване за иконата. Убеждаваха ме: „Това ще е много добре, хората ще гледат предаването и ще се обърнат към вярата”.Отговорих „От личен опит мога да кажа, че обръщането към Бога не става чрез телевизията. Господ е, Който призовава хората към Православната вяра”.Тогава те ми предложиха 15 хиляди долара. Отказах. Предложиха ми 30 хиляди долара, за 15 минутно предаване. „Не казах им-вие ще излъчите това предаване, а хората ще го гледат по заведенията с чаша уиски в ръка. Кой според вас ще се обърне към вярата по този начин? Освен това след предаването за иконата вие ще покажете неприлични неща.Свети ап. Яков учи, че не може от един извор да тече и горчива и сладка вода”. Така им отказах. На другия ден те отново дойдоха: „Не знаете ли, че в Америка телевизията е сила”? Казах им: „Христос също е сила, и то по-голяма”. „Ако попречите на предаването може да стане много опасно за вас!” Отговорих: „Не мисля, че съм достоен да стана мъченик”.

От всичко, до което съм достигнал в духовния живот, мога да кажа, че най-важното нещо в него е верността към Господа и в най-дребните неща. Имам приятел, който още не е православен и понякога  започва да пита: „Защо в сряда и петък не бива да се пие дори мляко? Защо в тези дни не може да се изяде парче сирене- нали то е полезно за здравето?”Казвам му, че в духовния живот малките неща често правят големите. Веднъж една жена с малкото си дете пресичала железопътна линия. Видя, че отдалече се задава влак. За нещастие нейният крак се заклещил между траверсите и понеже носила детето нищо не можела да направи. Започнала да се моли, успяла да се прекръсти. Неочаквано отнейде се появили двама младежи и почти пред влака я измъкнали. „Благодаря ви, че ми спасихте живота, кои сте вие как се казвате?” А те и отговорили, че се казват „сряда” и „петък”. Тогава жената разбрала, че Бог я спасил по чуден начин, защото пазела поста през тези дни.

Което мога да кажа от личен опит е, че страданията и изкушенията биват побеждавани от тези хора, които се молят. Другите изпадат в отчаяние.

Понякога ми е толкова мъчно- виждам как хората се уподобяват на животни. Няма Коледа, няма Велика събота, няма Великден. Всеки ден ядат месо, хранят се до пресищане, гледат телевизия до среднощ. Случвало ми се е да видя в домовете само една малка икона, скрита в някой ъгъл, но за това пък удобно разположен телевизор.

Вие разбирате духа, който цари в този свят. Затова човек трябва да бъде много внимателен.

Ето вече 12 години обикалям с тази свята икона и раздавам памучета напоени с миро-тази уханна проповед на нетлението. Всички ние трябва да се възродим духовно чрез покаяние, за да не смесваме благоуханието на Божията милост със зловонието на греха и да можем в това царство на материализма да живеем като истински християни.

Извадка от книжката”ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА БОЖИЯТА
МАЙКА-ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА”-София 1995г. изд.ЕТ”Снежана Иванова”

Близки теми:

Явяването на чудотворната Иверска Монреалска икона Ако не видя чудо, няма да повярвам Ново чудо на Св. Йоан Руски До вечерта имах парите, от които наистина се нуждаех Чудото на св. Марина от Андрос

Разказ на Йосиф Муньос

Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис , строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията майка. Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от отец Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник- подарък от майка ми.”Но игуменът отец Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем” Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят”Достойно есть”, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.

На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.” Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.” И наистина, в този момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф- каза ми той, – Св. Богородица иска да дойде с теб.”Не вярвайки на ушите си попитах: „Коя света Богородица?” „Иверската”- отговори отец Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да се приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.

Веднага след това тръгнахме към Иверския манастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът който се намираше там ми помогна да докосна моята икона до оригинала.

В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982г.(гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светии от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих , че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.

Много скептици отказват да приемат тайната на това знамение. Някои от тях говорят за измама, други се впускат в изследвания и анализи. Но и изследванията трябва да имат предел, та човешката дързост да не оскърбява Божието милосърдие. Веднъж пожелали да вземат проба от мирото, за да направят химичен анализ. На такива молби Йосиф Муньос обикновено отговаря: „Иконата е пред вас, никой не ви принуждава да приемете чудото. Ваше право е да повярвате или не.”

Очаквайте продължение

Близки теми:

Явяването на чудотворната Иверска Монреалска икона – II част Господ е същият и вчера и днес и утре Ако не видя чудо, няма да повярвам До вечерта имах парите, от които наистина се нуждаех Свети Николай спасява по чуден начин една невярваща старица