По отношение на болната жена, залепила се за Вас – бъдете по-внимателен, така че тя да не отнеме Вашата вътрешна свобода. Внимателно съкращавайте домогванията ѝ към Вашето време, а що се отнася до телефонните разговори, изключете ги съвсем. Тя иска да я носите на ръце, но Вие нямате сила за това. Имайте предпазлив подход към всички „матушки“, като поддържате и силните духовно и слабите на почтително разстояние, така че не те вас да ръководят (за което посягат с всички позволени и непозволени средства), но заради тяхната духовна полза сме длъжни да си оставаме такива, каквито сме.

Ето че е дошло време да се направи качествен анализ на Вашата вяра и Вашето служение. В живота на кой ли не се е случвало да греши. Сега и за Вас, и за Вашата матушка е започнал духовен изпит, който между другото е възникнал не без Вашите усилия. И Вие не го издържате – на първият етап се е появила утешителница.

А ако по стечение на обстоятелствата се е случил конфликт в семейството, помоли се, положи всички сили, за да се запази семейството. Е, сега да мислиш за манастир, можеш само тогава, когато съпругата тръгне да създава друго семейство. И не трябва и да се мисли за никаква помощница – утешителка. Грешно е. Гибелно е.

Драги отче, това за Вас е този печат, от който всички се страхуват, и без заплашителните три шестици. А децата! Никой за тях и не мисли. Не мисли, а трябва да се отговаря за тях.

* * *

Скъпи отче, с нея няма какво повече да се говори. Без съмнение, тя сега пребивава в неведение за духовния живот, от което произлиза и всичко останало, защото духовното – това е основата на живота. Това, което знаете Вие, е скрито за нея. Както дим без огън няма, така няма и болест без грях. А за нея, без съмнение, тази болест е път към спасение, ако тя разбере, че всичко трябва да претърпи за Бога и в Бога.

А това, което вие планирате по отношение за нея е отново ваше вмешателство в Божия промисъл, още повече съчетавайки го с грях – съблазняване на другите. И вашето близко присъствие за К. никак не е спасително.

Колко добре би било ако бихте смогнали да оцените всичко по духовному и да разсъдите по отношение към Църквата, и в отношенията с К. и в отношение на окръжаващите ви хора.

“А който съблазни едного от тия малките…”

Ние сме свещенослужители и ако съблазните излизаха от нас, то как ще отговаряме пред Бога за изранените от нашите неразумия души, как ще отговаряме за отпадналите от Църквата по наша вина?

Източник: Православие ру

Близки теми:

За необходимостта от мъжество в изкушенията От всички изкушения, които човек трябва да преодолее, красотата е сред най-силните Скъпо мое прегрешение Нищо не се случва без Божието допущение За духовните съблазни на новообърнатите християни