Как се отнася Църквата към катастрофалните явления
Март 20, 2020 in Беседи, Начална страница
Живеем в последната обичайна седмица за света (беседата е изнесена в дните преди Сиропустна Неделя). Оттук нататък, казват специалистите, ако станат нещата, които се очертават, постоянно ще влизаме в един нов начин на живот, където страхът ще господства.
Въпрос: През този период целият свят наблюдава тревожно т. нар. коронавирус, който се разпространява навсякъде с голяма скорост, причинявайки смъртта на хиляди хора. Някои статии, публикувани в чужбина, поставят под съмнение този вирус, казвайки, че е създаден умишлено. Въпросът ми е как Църквата се отнася към такива катастрофални явления, които се нуждаят не само от научно изследване, а и от духовно – нещо, което ние християните очевидно забравяме.
Отговор: Много актуален, важен въпрос, и за съжаление съм сигурен, че ще го има и при следващата ни среща. „Платата, що дава грехът, е смърт“ (Римл. 6:23). Забравили сме това, всички ние. Когато четеш Стария Завет, това ти казва. Всички пророци, всички патриарси, цялата история на Стария Завет, който изобщо не е някакъв мит, казва това. Всеки път, когато е налице отдалечаване от истинския Бог, всеки път, когато някой грях се извърша многократно, особено грехове, свързани с вярата, магиите, плътските грехове, особено противоестествените, в, и извън брака, и четвърто, абортите. Тези четири групи грехове са водили и водят до болести като коронавируса.
Въпросът е, че епидимолозите към настоящия момент не са открили лекарство за този вирус, за този странен вирус, за който първоначално ни казаха, че идва от животни, от употребата от страна на китайците на нечисти животни. Припомням ви, че в Стария Завет животните се делят на чисти и нечисти и човекът не е трябвало да яде нечисти животни. Въпросът е, че този проблем се наблюдава и в страни, в които не ядат прилепи и не продават прилепи и паяци на пазарите. Италия е един пример, който трябва повече да ни проблематизира, отколкото Китай. И то коя област на Италия? Северна Италия, която не е слабо развита, както Южна Италия – сега и там има такива случаи.
Преди малко някой попита за малодушието и маловерието. Ако новият световен ред успя да затвори устата на политиците и да гласуват законопроекти за противоестествени неща, извън нашата традиция, извън нашата вяра, (Кипър узакони регистрираното партньорство за еднополови двойки) разбирате какво имам предвид, да не ме пратят на разпит отново! Преди още да се изкаже прокурорът (митрополит Неофит имаше изказвания, насочени към хомосексуалните), някои заявиха: Морфоският митрополит е виновен, да млъкне! И какво казах? Самопонятното. Не казах нещо ново. Повечето архиереи – мълчание. Някои ми намекнаха: Владико, тези неща не се говорят! Казах им: да, виждат се! Интернет е пълен, и ние нищо да не казваме! Колко „хубаво“! Не остана семейство, което да не е заплашено от развод, от това, което гледат. Според света Синклитикия от гледането се поражда желанието (похотта) – и в най-чистия и в най-големия подвижник. Интернет е пълен, малките ни деца от 8-годишна възраст знаят как да влизат и гледат. А родители и дядовци, и свещеници, и владици представа си нямат! И ние да не сме говорили!
Ходим в училищата, отварят ни вратата, казват: елате! Ходих и днес, и вчера, и утре ще ходя. Най-големите герои днес са учителите. Те самите казват: колко хубави неща чухме днес! И за какво говорих на децата? По повод Благовещение, взехме иконата и им говорих. Човек и Богочовек. Какво е човекът? Душа и тяло. Какво е смъртта – разделяне на душата от тялото. Кой победи смъртта, деца? Христос. Кой е Христос? Синът Божий. Така децата от малки научават от местния епископ какво е смъртта, какво е възкресението. Къде намираме Христос? В Литургията, Ваше високопреосвещентво, където се причастяваме с Тялото и Кръвта на Христос, в изповедта, в любовта, в прошката.
По този начин Църквата присъства в живота на децата. Неща, които не могат да ги кажат нито учителите. Защо не могат да ги кажат? Забранява им обединена Европа. Чувате ли? И това, че ни допускат (в училищата) е благодарение на тяхната благоразположеност, както на министерството на образованието, така и на учителите ни. Ако искат, ще ми тръшнат вратата под носа.
Каква връзка има това с коронавируса? Причините за епидемиите не са телесните микроби, те са поводи, а причините са духовните микроби, произвеждани от големите грехове на всички нас. Абортите, богохулства, безбожие, които вече стават професия, които стават закон. Това са невиждани досега неща. Мислете ли, че те ще останат без последици? И не Бог създава епидемиите. Обърнете внимание. Бог ще използва всички тях, за да направи чудеса.
И сега навлизам във въпроса, как Църквата се отнася към такива катастрофални явления. И не са само епидемиите, не се лъжете – поради пророчествата – че следващите ни проблеми ще са само войни – дали с турци или с някой друг. Това са малки епизоди, които ще станат големи, ще доведат до световна война, но всички тези законопроекти, всички тези грехове, които описах преди, изпълват хората с демонични микроби и това започва да влияе – за две години станаха толкова вулканични изригвания, колкото не са станали за 200 години, трусове, няма ден без трус, по цялата земя. „Всички твари заедно стенат и се мъчат досега“, по думите на св. ап. Павел. Епидемии, цунами, различни явления, които по-рано не бяха толкова силно изразени. Ще ги имаме оттук нататък. И Божии хора са ги предрекли, и ние, клетите, ги казвахме прикрито, за да не се уплашат много хората. Но сега не е нужно да говорим ние, говорят новините. Сега пред нас е последният и може би най-големият въпрос, който трябва да получи отговор и не можем да му отговорим сега. Казвам ви, следващите месеци тези митрополити, които няма да могат да застанат пред хората, Църквата няма да им нужда от тях. Чувате ли? Зная, че това са тежки думи. Какво означава да се изправиш пред хората? Да помогнеш на хората да се покаят, покаянието е изцеление, ако не могат да спрат всички тези катастрофи, поне да са в ограничена степен, в малка степен. Това можем да го постигнем ние, православните християни. Можем да го постигнем, за да дойде по-малко зло. Както каза Света Богородица на Стилиян Милонас през 1964 г., на когото се яви в Еврихорос, и му казала:
- Стилияне, трябва да правиш бдения! От 00.00 ч. до 03.00 ч., да коленичиш, да ставаш и отново да коленичиш!
- И защо Богородице? – й казал – да правя бдения?
- След 10 години ще стане голямо зло в Кипър.
И простодушният Стилиян й казал:
- След като, Богородице, ще стане това зло, аз защо да загубя съня си?
И преблагата ни небесна Майка му отвърнала:
- За да дойде, Стилияне, по-малко зло!
Чувате ли как действа Бог? Човеколюбиво, милосърдно, не наказва, обучава ни, под формата на операция, за да се изцелим. Дяволът иска разрушението на целия свят. Не може да разруши Бога, иска да разруши Божия образ на Бога и Божието творение. Ние се опитваме да станем според силите ни чист Божий образ без зли желания, гняв и неверие. Бог цени усилията на всеки един.
Трябва да говорим за покаяние на близките ни, на тези, които се интересуват. Най-главното – да се помолим усърдно. Попитах един Божий човек: ще отида да говоря, му казах, и съм сигурен, че хората ще чуят сега, защото са много замислени за това, което става, военните действия, но повече за болестите. Какво да им кажа? И какво мислите ми каза? Е, да четат молебния канон към св. Харалампий, защото в по-стари времена той победил чумата. Какво била чумата? Епидемия. И хората умирали без да знаят защо. Почитта към този светец нараснала, защото много хора видели как той прогонва болестта. Ако отидете в Дения (кипърско село) и попитате защо св. Харалампий е ваш покровител светец, ще ви кажат: имаше чума, стигна до Дения, св. Харалампий я прогони и не стига до нашите села.
Искате ли да ви кажа един светец, който ще се яви велик прогонител на инфекциите, защото това е заразна болест – свети Никифор Прокажени. Той почувствал върху собствената си кожа тази болест (проказата). Сега Бог ще му даде благодат и този, който го призовава, ще го има за закрилник. Защото, ако – да не бъде! – тази болест се разпространи и стигне и до нашата страна, което е много вероятно, в Египет стигна, в Италия, не е далеч, имаме и окупираните земи, имаме и толкова чужденци и туристи, никой не смее да каже да спрем многото и безцелни пътувания.
Следователно ще имаме нужда от хора на вярата. Знаете ли защо по време на гоненията мнозина станали християни в първите години от появата на Църквата? Тогава имало една епидемия, като холера, чак децата на императора се заразили. Всички придворни лекари се скрили. И кои отивали да видят децата на императора, болни от холера? Християните от тъмниците. Отправяли молитви, правили Маслосвети и мнозина оздравявали благодарение на вярата, добрите дела и смелостта на християните. Тоест тук те искам, раче, да ходиш по живи въглени (гръцка поговорка). Това ще стане сега. Сега ще се види кои от нас, каквото и положение да заемаме в обществото, имаме вяра в нашия Бог, влагаме Го в нас и отиваме при болния ни брат да му занесем една чаша вода.
Св. Антим Хиоски живеел заедно с болните от проказа в Хиос през 20 век. И им служел, отслужвал им Литургия, причастявал ги и не се заразил, не умрял от проказа и живял до 95 години. Моят старец Евмений, ученик на свети Никифор, се разболял от проказа, в манастирчето, в което живял. Бог допуснал един свят човек да бъде изпитан с тази болест. Отишъл в лепрозорията „Света Варвара“ в Егалео, проказата започнала да го поразява, изпитвал страшни болки, сякаш вила се забива в него и му късала месото му. Така ми го описа. Но вдигал ръце към небето: Христе мой, благодаря Ти за кръста, който ми прати! Голям кръст- голямо възкресение! Прати ми само един човек да ме научи на сърдечната молитва!
И кого му пратил? Св. Антим му пратил стареца Никифор от Хиос в лепрозорията в Егалео, пратил му и едно писъмце и му писал: отче Софроние, както се казвал тогава, пращам ти едно съкровище да те научи на това, което търсиш. Да се погрижиш за него, и ще станеш наследник на това съкровище. И той ме научи – ми каза старецът – на целия духовен живот на светостта.
В даден момент открили лекарство срещу проказата. Имаше пет добри монахини – запознах се с тях, също болни от проказа. Знаете ли какъв обет дали? Чуйте как християнинът подхожда към коронавируса, проказата и всички тези злини, за които говорим.
Тези монахини – едната се казваше Филотея – виждали, че хората изпитват болка, роптаели, някои се самоубивали от отчаяние, пропъждани от близки. Не били всички като св. Антим и св. Никифор. Съществуват различни хора. Милите монахини, които също били болни, им състрадавали и какво казали: Христе мой, да открие някой смирен лекар лекарство срещу проказата, и даваме обет в живота ни, когато оздравеем, и оздравеят и нашите ближни, да не ядем елей! Дори на Пасха!
Дори на Пасха. И лекарството бе открито. Чувате ли как християните се намесват в историята на света? С молитвата си, с жертвата си, с поста си, със светостта си. Лекарството било открито. Какво мислите направили петте монахини? Спазили обета си.
Аз го сварих. Една Пасха прекарах при тях. Бог ме просветли, когато реших да дойда в Кипър да стана монах и казах – последната Пасха няма да отида при стареца Яков в Евбея. Ще отида със стареца Евмений, за да прекарам една Пасха и с тези хора. Това бе най-хубавата Пасха, която преживях.
Казахме Христос воскресе! Повечето от нас обикновено бързаме за барбекюто.
Майка Филотея каза:
- Свали, детето ми, кандилото на Христос!
Свалихме го. Тя сложи пръст в кандилото и каза:
- Христос воскресе, отци мои и сестри!
Облиза пръста си. Това бе елеят, който яде. И отиде и продължи да не яде елей и ядеше картофи, боядисани в червено. Чувате ли? Тя и нейната дружина. Извадиха костите им, всички благоухаеха. Тези скрити светци, които никога нямат да станат икона, но пред Бога са светци.
Старецът Евмений също оздравя от лекарството, което бе открито. Бог направи чудото и всички оздравяха. Оздравелите отиваха у дома, но някои от тях , роднините им селото им не ги искали! Те се върнали обратно в лепрозорията, 400 души. Старецът веднага щом видял това, какво мислите казал?
- Ще остана заедно с останалите прокажени мои братя да им служа, като певец!
Дори още не бил свещеник. Бил обикновен монах. След като тях не ги приемат, защо аз да ходя в селото ми? Защо да ходя в манастира ми? Да остана с болните. Останал, грижил се за свети Никифор, за всички прокажени и се осветил. Сега някои го виждат на небето до свети Паисий. Стана и свещеник и причастяваше прокажените и след това потребяваше св. Причастие. Казвам го за вас, младите свещеници, не утре да ви кажат: ама ще се заразим от св. Причастие! Какво е маловерието и малодушието? Това е. Бог да ни пази!
Бог ще използва тези болести, за да реши проблеми, които сега ни се струват нерешими. Едно само ще ви кажа. Ще реши проблема с мигрантите чрез тези проблеми и всички ще са удовлетворени. И имигрантите, и тези, които протестират.
Нека да вършим делото на св. Никифор, на св. Антим, на светия старец Евмений, делото, което направили петте монахини. Всичко останало е любопитство. Бог има Своите планове и чрез тези болезнени процеси, трусове, наводнения, войни, вулкани и епидемии – една операция не е ли болезнена? Болезнена е. Но трябва да я претърпим, за да настъпи (духовно) здраве при тези, които го искат, а тези, които не го искат, а настояват в своето безбожие, страданието и болката ще ги очисти от множество малки грехове. За големите и неразкаяните грехове ще отговарят пред Бога както те, така и ние.
Да се молим Бог да ни постави сред тези, които са се покаяли, изповядали и изпитват състрадание към страдащия, болен и маловерен наш ближен!
