Обикновени въпроси, обикновени отговори

Октомври 3, 2019 in Беседи, Начална страница

 

Кой човек е най-беден? – Този, който най-много от всичко обича парите.
Как да се противопоставим на бедите? – Със смирение.
Как да се противопоставим на страданието? – С търпение.
Кое показва, че душата е здрава? – Вярата.
Кое показва, че душата боледува? – Безнадеждността.
Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението.
Кое показва, че постъпките ни са добри? – Мирът в душата.
Кой човек, и да живее, е мъртъв? – Равнодушният.
Кой човек никога не ще умре? – Този, който обича Бога и ближните.


Източник: „Православен глас“
Храм „Св. Атанасий“, Варна – бр. 8, август 2013 г.

 

Постижение

Ноември 28, 2018 in Беседи, Начална страница, Семейство

Децата, които приемат игрите за истина като подражават на възрастните, преследващи своите въображаеми цели, суетейки и блъскайки се, ни гледат и чакат какво ще им оставим в наследство – безсмислени игри на състарили се деца или мъдро, опитно слово, което преобразява плътта и духа и води до постигане на Бога, Който „дава мъдрост и разум на онези, които Го търсят”?

 

Има два възгледа за постижението: правилен и неправилен. Правилният е да гледаш неизходно вътре в сърцето си, в своето изначално битие, където се намира Бог – истинският Център на Вселената. Неправилният възглед е да насочваш своя поглед към света, към небитието, където всичко угасва и изчезва, където ние губим своята Свобода.

 

При този, който е избрал живота в различни помисли, греховете идват като унищожаващ всичко град и безпощадна буря. А при онзи, който е избрал чистотата на сърцето, благодатта идва като обилен дъжд, напояващ земята.

 

Неизходното пребиваване на сърцето в мислена суета е пълно самоунищожение и духовна смърт. А неизходното пребиваване на сърцето в Бога е пълно унищожаване на всеки грях и вечен Живот в святост и блаженство още тук на земята.

 

Робите на ума и победителите на смъртта

Май 29, 2015 in Беседи

 

 

Най-прекият път към смирението на самодоволния ум – това е напълно да се откаже от интелектуалните игри, водещи до обладаност, ропот и богоборчество, завършващи с преждевременна смърт. Придобиването на Божествената благодат с помощта на смирението  е единственият изход от създалата се житейска безизходица, породена от тщеславния ни ум.

 

Ако самодоволният ум, подвизавайки се в смирението и отричането от своята воля, отново и отново поражда в себе си интелектуално възприемане на духовния живот, то се лишава от всяка благодат и се връща, подобно на псе, в своята бълвотина, окончателно потъвайки в своите заблуждения.

 

Ако умът се кани да излезе от тези заблуждения, то е длъжен завинаги да загърби непрекъснатото размишление, което го убива.

 

Смирението е противоположно на самоувереността.

 

Може ли да бъдеш така самоуверен, ако качествата на твоя ум са ти дарени от Бога и в един миг могат да бъдат взети от теб и предадени на друг? Ако всички теории и системи могат да рухнат в един ден, как можеш да се държиш за тях?

 

Избери благодатта, придобий я и тя ще те пази от гибелното дихание на  времето, защото в нея се пази самата вечност. Нима можеш да бъдеш така самодоволен и надут от тщеславие, подобно на балон, ако смъртта грабне твоя живот подобно на свиреп вятър, хващайки те за гърлото в леглото или на работата ти или когато си на път, или когато си на почивка?

 

Може ли да се кичиш със своето богатство, което може да изчезне в един миг, или да се хвалиш със своя горделив ум, който може да те подведе в най-неочаквания момент?

 

Нищо така не ни е необходимо на всички нас, както смирението и нищо така не е нежелано, както самодоволството, препятстващо развитието на духовните способности на човека.

 

Да се смириш – значи да се успокоиш от страстите и помислите, убиващи душата. Да се успокоиш – значи да обърнеш своето внимание навътре с помощта на молитвата. Умът, обърнат навътре, неизбежно ще намери в своето смирило се сърце незалязващото духовно Слънце – Христа и ще остане там завинаги, отхвърляйки самодоволството и намирайки в Бога източника на вечния Живот.

 

Превод от руски: Исихазм ру

 

Смирението е истинското мъжество.

Май 14, 2015 in Беседи, Начална страница

 

 

 

Съществува страх Божий и страх човешки. Страхът Божи – това е смирението, а човешкият страх – това е малодушието.

 

Откъде се появява човешкият страх?

 

Ако имаш такъв страх, значи имаш тщеславие. Този, който няма тщеславие е отхвърлил човешкото и се преизпълва с Божия благодат, преминавайки от сила в сила. Човешкият страх е енергия на светското сърце. Светското сърце – това е сърце, прилепено за света, който като паяк  изсмуква неговите жизнени сили. Това е сърце, в което вместо кръв тече мръсотията на лошите мисли.

 

Как се побеждава страхът?

 

Много просто – бъди смирен. В смирението потъват всички страхове и помисли, като камъни в огромния океан.  Тогава ще разбереш, че смирението е истинското мъжество. Затова на страха противоположното е именно мъжеството. Но не това мъжество, за което говорят в света, а мъжеството на смирението, което ражда чисто сърце. Чистото сърце, познало Непознаваемия и вместило Невместимия няма човешки страх, но има страх Божи, който се превръща в него в неизменна Любов.

 

От какво се ражда мъжеството?

 

От непрестанната молитва! Умора и немощ, страхът  и малодушието бягат от непрестанната молитва, а мъжеството, търпението  и целомъдрието, обличат сърцето, придобило непрестанна молитва в несъкрушима духовна броня.

 

Как да запазим непрестанната молитва?

 

Нужно е да не се допуска страхът и плашливостта да съкрушат твърдостта на духа. Трябва да се подражава на опитните, да се подвизаваш като опитен Христов войн, който без страх отива там, където е опасно и без малодушие стои там, където е трудно.

 

Света Гора Атон.

За истинските и лъжовните духовници

Октомври 18, 2014 in Външни

 

Как да различаваме истинския духовник от самозванеца, поел грижата за човешките души от гордост? Предлагаме ви част от произведението на монах Симеон Атонски „За истинските и лъжовни духовници”.

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата…” (2Пет.2:19)

1. Истинският духовник води хората към Христа, лъжовните духовници привързват хората към себе си.

2. Истинският духовник учи хората да живеят с Христа, лъжовните духовници учат хората да отдават живота си на духовници.

3. Истинският духовник е изпълнен с Христа, лъжовните духовници са изпълнени с цитати и високоумство.

4. Истинският духовник открива на хората как да възлюбят Христа с цялото си сърце и с цялата си душа, лъжовните духовници ги учат как да се пригаждат добре към този свят.

5. Истинският духовник живее по Божията воля и всички около него следват примера му, лъжовните духовници предоставят аргументи и убеждават, но никой около тях не се научава да живее в Христа.

6. Истинският духовник е утвърдил изцяло ума си в Христа и всички около него добиват представа как да постигат това, лъжовните духовници наставляват и поучават, но сърцата на ближните им си остават празни.

7. Истинският духовник е тих и скромен, а всички около него са хора кротки и спокойни, лъжовните духовници са самонадеяни и властни, а около тях – смут и обърканост.

8. Истинският духовник учи с примера си своите ближни как да пребивават в благодат, лъжовните духовници ги учат как да постигат преходните цели на този свят и след себе си оставят само тление.

9. Истинският духовник учи на живот в Царството Небесно, лъжовните духовници учат на живот в земното царство.

10. Истинският духовник насочва вниманието си към сърцата на ближните, лъжовните духовници гледат към джобовете им.

11. Както на смирения не му се удава да началства в света, така и тщеславният не е в състояние да бъде духовен старец.

12. Старец, който прогонва нерадивите си послушници, прилича на Мойсей в Египет, а старец, който ги търпи, е като Христос на Кръста.

13. Умението да намериш достоен старец е в способността ти да бъдеш достоен послушник.

14. Духовни престъпления, за които не бива да се мълчи:

- да строиш мраморни палати и да заставяш монаси и монахини да ги обслужват;

- да водиш жени на помощ на монаси, а на помощ на монахини – мъже;

- да използваш монаси и монахини за придобиване на пари и забогатяване.

15. Старецът е помощник не в бракове и разводи, а в постигане на Спасението.

16. Старецът не е политик и любим познайник на князете на този свят, а верен приятел на Царството Небесно.

17. Старецът не е предсказател и гадател, той е човек, който следва волята Божия, умъдрен от Светия Дух.

18. Старец е не този, който става жертва на тлението, а човек на нетлението.

19. Старец е не този, който става жертва на страсти, а победител на всичко страстно.

20. Старец е не този, който живее изцяло на земята, неговото сърце живее в Небесата.

21. Старец е не този, който величае себе си и налага предписания, а е човек простодушен и благ.

22. Трудно е човек в неведение да определи стойността на скъпоценен камък, трудно е в неведение да прецениш и достойнствата на духовник.

23. Не е лесно да намериш в планината рядък минерал, не е лесно сред многобройните духовници да откриеш истински такъв.

24. Колкото и да се стараем сами да открием най-добрия духовник, изборът ще го направят вместо нас нашите наклонности и страсти.

25. Тъй както сродните неща се привличат, така Бог дава на всяка душа да си има свой подходящ духовник.

26. От добро към още по-добро, от лошо към още по-лошо – в духовния свят трудно ще заобиколиш този закон.

27. Сърцата постоянно търсят да възлюбват други сърца – такива са съкровените духовни отношения по пътя на Спасението.

28. Истинският старец е ценен с плодовете на своя труд, истинският послушник – със своето смирение.

29. Истинският старец не се стреми да демонстрира старчество, истинският послушник не своеволничи.

30. Истинският старец не счита себе си светец, защото той е отдал сърцето си на Бога, истинският послушник не счита себе си за човек с тяло и душа, защото ги е отдал на своя старец.

31. Искаш да си намериш истински старец? Смири се, колкото можеш повече…

32. Кой си е намерил истински послушник? Този, който се е отказал от своята воля.

33. Истинският старец – Христос в плът, истинският послушник – Лазар в гроба.

Кого можем да определим като духовен старец?

В хода на усилната си борба с помислите монахът не може да бъде наречен старец, докато пази у себе си привързаност към своите дела, защото това означава, че все още не се е освободил от робството на този свят. Недобре полираният скъпоценен камък привлича прах и лесно се замърсява.

Огледалото показва образа ясно, без изкривявания, и дава точно отражение на онзи, който се оглежда в него. Монашеското сърце наподобява огледало, когато в него няма друго, освен Бога, и когато той винаги пребивава в съвършена чистота, без никакви помисли.

Подобно сърце е изпълнено със силата на Божествената любов и в него живее Христос. Старец можем да наречем този, който върши всичко със сърце, изпълнено със съвършената Любов.

Pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

източник: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=415

 

Без Бога човек не е господар на самия себе си

Януари 9, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

Без Бога човек не е хазяин на самия себе си. Ако не подчини своя ум – става неволен слуга на всичките му настроения. Необузданият ум напълно зависи от света и това го потапя в бездната на скърбите.

 

 

Защо се разочароваме в света? Поради това, че ние зависим от този свят. Независимостта от света и съединението с Бога – именно това е спасението.

 

 

Мислите са също област на света, който лежи в зло. (1Йоан 5-19). Затова,  за да се съединим с Бога се отричаме не само от света, но и от всичките негови мисли. Прекъсвайки напълно светските мисли, ние прекъсваме нашето пристрастяване и привързаност към света – източникът на нашите разочарования. Ако светът е плътско мъдруване, то свободата от този свят се състои в отсичане на плътското мъдруване заради живота в Светия Дух, в който няма разочарования.

 

 

Ако не мислим за света, то той няма с какво да ти въздейства. Ако ти си свободен от помисли, то ти си свободен от света и от греха. Ключът към духовния живот е да имаш добри помисли за всичко, да виждаш всички добри. И това е много  просто! Искаш ли да виждаш светът прекрасен и добър? – Не бъди зависим от него в нищо.

 

Ако искаш да виждаш душата си винаги свободна – привържи я към Христа. Този, който от нищо не се нуждае, всичко му се доставя. Този, който нищо не иска, получава всичко. “Ония, на които не беше известено за Него ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят.” (Рим. 15:21). Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. (Лук. 22:42).

 

 

Съвършеното отсъствие на гордост и пребиваването в благодатта – това е пълната победа над света, защото всеки роден от Бога побеждава света. Тази е вашата победа, вашата вяра.

 

Източник: Исихазм-ру

Превод от руски