Разказ за блажения отец Доситей

Октомври 5, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

Истински блаженият авва Доротей, като възлюбил иноческия живот в Бога, се оттеглил в киновията на отца Серида, където намерил много големи подвижници, пребиваващи в безмълвие, най-изтъкнати между които били двамата велики старци Св.Варсануфий и неговият ученик и сподвижник авва Йоан, наречен пророк, поради дара на прозорливост, който имал от Бога. На тези старци Св.Доротей предал себе си в послушание с пълно доверие и беседвал с тях чрез светия отец  Серида, а на отец Йоан пророка той и послужил. Гореспоменатите свети старци намерили за нужно преподобният Доротей да уреди болницата и, като се настани в нея, сам да се грижи за всичко в нея, тъй като братята много скърбели за това, че няма кой да се грижи за тях, когато се разболеят. И тъй, той, с Божията помощ, уредил болницата със съдействието на своя роден брат, който го снабдил с всичко, което било необходимо за обзавеждането й, защото бил твърде много христолюбив и монахолюбив човек.  И тъй, авва Доротей, както казах, с още някои благоговейни братя, служил на болните и като началник на болницата сам надзиравал всичко.  Веднъж игуменът авва Серид го повикал при себе си. Като отишъл при игумена, Доротей намерил при него някакъв младеж във военно облекло, твърде млад и красив, който бил дошъл в монастира заедно с хората на княза, които отец Серид обичал. Когато авва Доротей влязъл, авва Серид, като го отвел настрана, му казал: „Тези хора доведоха при мене този младеж и ми казаха, че той иска да остане в манастира и да стане монах, но аз се страхувам да не би той да е от хората на някой велможа и ако е откраднал нещо или е извършил друго нещо подобно и иска да се скрие и ние го приемем, ще пострадаме, защото нито облеклото му, нито видът му указват на човек, който желае да стане монах.”  Този младеж бил сродник на някой войвода, живял сред наслаждение и разкош (защото сродниците на такива велможи винаги живеят в голяма наслада) и никога не чувал словото Божие. Веднъж някой от хората на войводата разказали в присъствието на младежа за светия град (Йерусалим). Като чул това, той пожелал да види тамошната светиня и помолил войводата да го изпрати да посети светите места. Войводата, като не искал да го наскърбява, намерил един свой близък приятел, който щял да пътува в ония места и му казал: „Стори милост, вземи този младеж със себе си, да види светите места.” Другият приел младежа, отнасял се внимателно с него и го канил да се храни заедно с него и жена му.

 

И тъй, като стигнали светия град и като се поклонили на светите места, те посетили и Гетсимания, дето имало изображение на страшния съд. Когато младежът се спрял пред това изображение и го разглеждал с внимание и удивление, той видял една прекрасна жена, облечена в багреница, която стояла близо до него и му обяснявала мъката на всекиго от осъдените, като добавяла още някои наставления от себе си. Младежът, като слушал това, бил изумен и учуден, защото както казах, той никога не бил слушал нито словото Божие, нито какво е съд. И тъй, той казал на жената: „Госпожо, какво трябва да направя, за да се избавя от тези мъки?” Тя му отговорила: „Пости, не яж месо, моли се често и ще се избавиш от мъките.” Като му дала тези три заповеди, багреноносната жена станала невидима и повече не му се явила. Младежът обходил навсякъде наоколо да я търси, предполагайки, че това е (обикновена) жена, но не я намерил, защото това била Светата Мария Богородица.  От тогава този младеж пребивава в умиление и пазил трите заповеди, които му били дадени. А приятелят на войводата, като видял, че той (младежът) пости и не яде месо, скърбял поради това за войводата, тъй като знаел, че последният особено много се грижи за този младеж. Войниците, които били с тях, като видели, че той постъпва така, му казали: „Младежо, това което вършиш, не е прилично за човек, който иска да живее в света; ако искаш да живееш така, иди в манастир и ще спасиш душата си.” А той, като не знаел нищо от божествените неща, нито що е манастир, но спазвайки само онова, което чул от Жената, им казал: „Водете ме дето знаете, защото аз не зная де да отида.” Както казах, някои от тях били близки на авва Серида и като отишли в манастира, завели и младежа там. И когато аввата изпратил блажения Доротей да поговори с него, авва Доротей го разпитал и констатирал, че младежът не може да му каже нищо друго, освен: „Искам да се спася”. Тогава Доротей отишъл при аввата и му казал: „Ако искаш да го приемеш, не се страхувай от нищо, тъй като в него няма нищо лошо.” Аввата му казал: „Стори милост, вземи го при себе си за негово спасение, защото аз не искам той да бъде между братята.” Авва Доротей, поради благоговение, дълго се противил на това, като казвал: „По-горе от моите сили е да приема върху себе си чиято и да е тежест и не е по моята възможност.” Аввата му отговорил: „Аз нося и твоята и неговата тежест, ти за какво скърбиш?” тогава блаженият Доротей му казал: „Щом ти си решил това така, съобщи за това на стареца1), ако обичаш.” Аввата му отговорил: „Добре, ще му кажа.” И той отишъл и казал за това на великия старец. Старецът казал на блажения Доротей: „Приеми този младеж, защото чрез тебе Бог ще го спаси.” Тогава той го приел с радост и го настанил при себе си в болницата. Името на младежа било Доситей.

 

Когато станало време да се хранят, авва Доротей му казал: „Яж до насита, само ми кажи, колко си изял.” Той дошъл и му казал: „Изядох един хляб и половина, а хлябът беше четири литра”2) . Авва Доротей го запитал: „Доситее, това достатъчно ли ти е?” Той отговорил: „Да, отче, достатъчно ми е.” Аввата го запитал: „Не си ли гладен, Доситее?” Той му отговорил: „Не, владико, не съм гладен.” Тогава авва Доротей му казал: „Следващият път изяж един хляб, а другата половина раздели на две части, изяж едната четвърт, а другата четвърт раздели на две и изяж едната половина.” Доситей постъпил така. Когато авва Доротей го запитал: „Гладен ли си, Доситее?”, той отговорил: „Да, отче, малко съм гладен.” След няколко дни пак му казал: „Как си, Доситее, още ли си гладен?”, той му отговорил: „Не, отче, добре съм, с твоите молитви.” Аввата му казал: „Остави и другата половина на четвъртинката.” Той изпълнил и това. Пак след няколко дни (авва Доротей) го питал: „Как си сега, (Доситее), не си ли гладен?”, той отговорил: „Добре съм, отче.” Аввата му казал: „Раздели и другата четвърт на две и изяж половината, а другата половина остави.” Той постъпил така. И така, с Божия помощ, малко по малко, от шест литра, а литърът има дванадесет унции 3), той достигнал до осем унции, т.е.шестдесет и четири драхми4). Защото и употребяването на храната зависи от навика.

 

Този младеж бил тих и опитен във всяка работа, която му била възлагана. Той бил болногледач в болницата и всеки от болните получавал от него успокоение, защото той вършил всичко с усърдие. Ако му се случвало да се разсърди някому от болните и да му каже нещо гневно, той оставял всичко, отивал в селарната (склада) и плачел. И когато другите служители от болницата искали да го утешат и той оставал неутешим, те отивали при отца Дротея и му казвали: „Отче, стори милост, иди и узнай, какво се е случило с този брат: той плаче и ние не знаем защо.” Тогава авва Доротей отивал при него, намирал го да седи на земята и да плаче и му казвал: „Доситее, какво става с тебе, защо плачеш?” Доситей отговарял: „Отче, прости ми, аз се ядосах и говорих лошо с моя брат.” Отецът му отговарял: „Доситее, ти се гневиш и не се срамуваш за това и обиждаш брата си? Нима не знаеш, че той е Христос и че ти оскърбяваш Христа?” Доситей навеждал глава, плачел и нищо не отговарял. И когато авва Доротей виждал, че той достатъчно е плакал, казвал му тихо: „Бог да ти прости. Стани, от сега нататък ще сложим начало (на нашето поправяне). Нека се постараем за това и Бог ще помогне.” Като чувал това, Доситей веднага ставал и радостно бързал към своето послушание, като че наистина от Бога е получил прошка и вест. По този начин служащите в болницата схванали неговия навик и когато го виждали да плаче, казвали: „Нещо се е случило с Доситея, той пак е съгрешил в нещо”, а на блажения Доротей казвали: „Отче, иди в склада, там ти имаш работа.” И когато той влизал и намирал Доситея да седи на земята и да плаче, той се досещал, че Доситей е казал някому лоша дума. И му казвал: „Какво има, Доситее, или ти пак оскърби Христа, или пак си се разгневил, не се ли срамуваш, защо не се поправяш?” А Доситей продължавал да плаче. И когато (авва Доротей) пак виждал, че той е плакал до насита, той му казвал: „Стани, Бог да ти прости! Сложи пак начало и се поправи най-после”. И Доситей веднага с вяра забравял тъгата и отивал на работа. Той много добре обслужвал болните и имал такава свобода в изповядване на помислите си, че често, когато оправял леглата и виждал, че блаженият Дротей минава близо, той му казвал: „Отче, отче, моят помисъл ми казва: ти добре оправяш леглата”. А авва Доротей му отговарял: „О, удивление! Ти стана добър раб, отличен болногледач5), но добър монах ли си?”

 

Авва Доротей никога не му позволявал да се пристрастява към какъвто и да е предмет, или към каквото и да било. Доситей приемал с вяра и любов всичко, което той му казвал и усърдно го слушал във всичко. Когато имал нужда от дреха, авва Доротей му давал (сам да си я ушие) и той си я ушивал с голямо старание и усърдие. И когато той бивал готов с дрехата, блаженият го повиквал при себе си и му казвал: „Доситее, уши ли дрехата?” Той отговарял: „Иди и я дай на еди кой си брат, или на еди-кой си болен”. Доситей отивал и я давал с радост. (Блаженият) пак му давал друга и когато той я ушивал и завършвал, казвал му: „Дай я на този брат”; той я давал веднага и никога не скърбял, не роптаел и не казвал: „Винаги, когато ушивам и старателно приготвям дреха, той ми я отнема и я дава другиму”, но изпълнявал с усърдие всичко добро, което слушал.

 

Веднъж някой от изпращаните на послушание вън от манастира донесъл много красив нож. Доситей го взел и го показал на отца Доротея с думите: „Еди-кой си брат донесе този нож и аз го взех, ако разрешиш, за болницата, защото е хубав”. Блаженият Доротей никога не доставял за болницата нищо красиво, но само онова, което е нужно. И (затова) казвал на Доситея: „Покажи ми го, да видя хубав ли е?” Той му го подал, казвайки: „Да, отче, хубав е”. Аввата видял, че ножът наистина е хубав, но понеже не искал Доситей да се пристрасти към какъвто и да е предмет, не му позволил да го носи, а му казал: „Доситее, нима ти е приятно да бъдеш раб на този нож, а не раб на Бога? Или ти е приятно да свържеш себе си чрез пристрастяване към този нож? Или не се срамуваш, като желаеш да те притежава този нож, а не Бог?” Като слушал това, Доситей не подигал глава, а гледал в земята и мълчал. След като го смъмрил достатъчно, накрая авва Доротей му казал: ”Иди остави ножа в болницата и не се докосвай до него никога”. И Доситей така се пазил да не се докосва до този нож, че не смеел дори да го подаде другиму и когато другите служители го взимали, той единствен не се докосвал до него. И никога не казвал: „Аз не съм ли като тях!?”, но изпълнявал  радост всичко, което слушал от своя отец. Така прекарал той времето на своето кратко пребиваване в манастира, защото той живял там само пет години и умрял като послушник, като никога в нищо не изпълнил волята си и не сторил нищо по пристрастяване. Когато се разболял и започнал да храчи кръв (от което и умрял), чул от някого, че рохките яйца са полезни за ония, които храчат кръв; това било известно и на блажения Доротея, който се грижил за лекуването му, но поради улисаност в работа не си спомнил за това лечебно средство. Доситей му казал: „Отче, искам да ти кажа, че чух за едно нещо, полезно за мене, но не искам да ми го дадеш, защото помисълът за него ме безпокои”. Доротей му отговорил (на това): „Кажи ми, чедо, кое е това нещо?” Той му отговорил: „Обещай ми, че няма да ми го дадеш, защото, както казах, мисълта за него ме смущава”. Авва Доротей му казал: „Добре, ще постъпя както ти желаеш”. Тогава болният му казал: „Аз чух от някой, че рохките яйца са полезни за ония, които храчат кръв, но за Бога, ако желаеш, което не си ми дал по-рано сам, не ми го давай и сега, заради моя помисъл.” Аввата му отговорил: „Добре, ако не искаш, аз не ще ти дам, само не скърби”. Вместо яйца, той се стараел да му дава други полезни лекарства, щом Доситей заявил, че помисълът относно яйцата го смущава. Ето как той се подвизавал да отсича своята воля, дори и в такова болестно състояние.

 

Той винаги помнил Бога, защото (авва Доротей) го научил постоянно да казва: „Господи, Иисусе Христе, помилвай ме” и „Сине Божи, помогни ми” и той винаги произнасял тази молитва. А когато болестта му доста се усилила, блаженият му казал: „Доситее, имай грижа за молитвата, внимавай да не се лишиш от нея”. Той отговарял: „Добре, отче, (само) моли се за мен”. Когато станал още по-зле, (блаженият) му казал: „Доситее, продължаваш ли да се молиш както по-рано?” Той му отговорил: „Да, отче, с твоите молитви”. Когато станал още по-зле и болестта му се усилила дотолкова, че го носили на чаршаф, авва Доротей го запитал: „Доситее, как е молитвата?” Той отговорил: „Прости, отче, повече не мога да се моля”. Тогава авва Доротей м указал: „Остави молитвата, само помни Бога и си Го представяй че Е пред тебе”. Силно страдащ, Доситей съобщил за това на великия старец – Св. Варсануфий, казвайки: „Отпусни ме, не мога повече да търпя”. Старецът му отговорил: „Търпи, чедо, защото близо е Божията милост”. А блаженият Доротей, като гледал, как силно страда той, скърбял за това, страхувайки се да не би да се е умоповредил. След няколко дни Доситей пак съобщил за себе си на стареца, казвайки: „Владико мой, не мога повече ( да живея)”. Тогава старецът му отговорил: „Чедо, иди с мир, представи се пред Светата Троица и се моли за нас”.

 

Като чул тоя отговор  на стареца, братята започнали да негодуват и да казват: „Какво особено е направил той, или какъв подвиг извърши, та да чуе тези думи?” Защото те наистина не видели Доситея да се подвизава особено, или да се храни през деня, както правили някои от братята, или да бодърства преди бдението, не, той и за самото бдение не ставал пръв; също не видял той да има особено въздържание, но, напротив, забелязвали, че ако случайно от болните оставало сос, или глави от риби, или друго нещо, той го изяждал. А, както казах, там имало монаси, които дълго време се хранили през деня и удвоявали своето бдение и въздържание. Те именно, като чули, че старецът изпратил такъв отговор на един младеж, който прекарал в манастира само пет години, смутили се, без да знаят делата му и неговото несъмнено послушане във всичко, че той никога в нищо не бе изпълнил своята воля, че ако се случело понякога блаженият Доротей да му каже нещо на смях (и като че ли заповядва), той бързо изпълнявал всичко, без да разсъждава. Например, отначало по навик, той говорел високо. Блаженият Доротей веднъж му казал на шега: “Доситее, ти имаш нужда от вукократ! 6) Добре, иди и вземи вукократ7)”. Като чул това, той отишъл и донесъл чаша вино и хляб и ги подал на аввата, за да получи благословение. Авва Доротей, недоумявайки, погледнал учудено и казал: „Какво искаш”? Той отговорил: „Ти ми заповяда да взема вукократ, дай ми благословение”. Тогава Доротей му казал: „Неразумни, тъй като ти викаш като готфите, които викат, когато (се напият) и се разсърдят, затова и аз ти казах: Вземи вукократ, защото говориш като готф”. Доситей, като чул това, поклонил се и върнал обратно донесените неща.

 

Веднъж той отишъл пак да попита (авва Доротeй) за едно изречение от Св.Писание, тъй като, поради своята чистота, той започнал да разбира Св.Писание,  а блаженият Доротей не искал той да се отдава на това, но да се запази чрез смирение. И когато Доситей го запитал, той му отговорил: „Не зная”. Но Доситей, като не разбрал (намерението на своя отец), пак отишъл и го запитал за друга глава. Тогава Доротей му казал: „Не зная, иди и попитай отца игумена” и Доситей отишъл при игумена, без ни най-малко да разсъждава. Авва Доротей предварително казал на игумена: „Ако Доситей дойде при тебе, за да те пита нещо от Св.Писание, ти го понабий леко”. И когато той отишъл и запитал (Игумена), онзи започнал да го изтиква из стаята, казвайки: „Защо не седиш спокойно (в келията си) и не мълчиш, когато нещо не знаеш? Как смееш да питаш за такива работи? Защо не се погрижиш за твоята нечистота?” Като му казал още някои неща, игуменът го отпратил, като му ударил и две леки плесници. Доситей се върнал при авва Доротея, показал му бузите си, още червени от ударите, и казал: „Ето, аз получих каквото исках”. Но не му казал: „Защо ти сам не ме вразуми, а ме изпрати при отца (игумена)?” Той не казал нищо такова, но приемал с вяра всичко (което неговият отец му казвал) и го изпълнявал без да разсъждава. Когато питал авва Доротея за някакъв помисъл, той с такова довери приемал отговорите и спазвал всичко така, че втори път вече не питал (стареца) за същия помисъл.

 

И тъй, както казах, като не разбирал това чудно нещо, някои от братята негодували за това, което великият старец казал на Доситея. И когато Бог пожелал да яви славата, приготвена за светото послушание на Доситея, а също и дара за спасение на душите, които имал блаженият авва Доротей, макар да бил още ученик, като се сподобил така вярно и бързо да упъти Доситея към Бога, тогава, скоро след блажената кончина на Доситея, случило се следното: един велик старец, дошъл от друго място при живущите там ( в киновията на авва Серида) братя, пожелал да види починалите свети отци от това общежитие и се помолил на Бога да му открие за тях. И ги видял всички заедно, стоящи като в хор, а сред тях имало един младеж. Старецът след това попитал: „Кой е онзи младеж, когото видях сред светите отци?” и когато описал чертите на лицето му, всички разбрали, че това е Доситей и прославили Бога, удивлявайки се, от какъв живот и от какво минало, до каква висота той се е сподобил да достигне за толкова кратко време затова, че е бил послушен и е отсичал своята воля. За всички тия неща нека въздадем слава на човеколюбивия Бог, сега и всякога и во веки веков. Амин.

1) На великият старец Варсануфий

2) Литър съдържа около три четвърти фунта (фунт=409 грама)

3)  Унция=30грама

4) драхма=3грама

5) заимствано от житието на преподобния в Чети-Минея (19 ІІ) и гръцкия текст, а в славянския превод това място се чете така: беше добър раб, добър работник си, но добър монах ли си?

6) „Вукократ” значи хляб и вино

7) В слав.: „имам и длан на гърба”

 

Беседа за семейния и монашеския живот

Юни 28, 2013 in Беседи, Начална страница

 

„Царският път” в семейството

 

-Ваше Високопреосвещенство, какъв е царския път в православното семейство? Как да придобием истинска пълнота в християнския брак?

 

-Нашата църква учи, че целта на християнския брак не е различна от целта на християнския живот. И задачата на християнския брак, е да помогне на двама човека, мъж и жена, да се опитат в условията, които им предоставя съпружеството и възпитаването на децата, да съчетаят брака си с Христа, което се явява цел на всеки човек – както монах, така и мирянин.

 

Говорейки за „царския път”, подразбираме пътя на разсъждение и равновесие, на който човек не би се отклонил в някоя крайност. Всеки път, който води в Царството Божие има свои отличителни черти. Едни са те за монашеството и други за пътя на брака.

 

Аз предполагам, че за достигането на целта в християнския брак е необходимо съпружеската двойка да има общ духовен отец. Той им помага да преминат жизнения си път заедно, да са съединени с любов, а в последствие, ако се появят деца, ще помогне и на тях да следват Христовия път. Ако поради някаква причина не могат да имат един духовник, то и това се приема, стига и двамата съпрузи да вървят по пътя на Църквата и да следват Божиите заповеди, въобще духовния и литургичен живот на православната Църква. Аз мисля, че ако мъжът и жената постъпват така, то няма да имат някакви проблеми в достигането на целта на християнския брак.

 

Разбира се, предполага се, че те ще имат и основните добродетели, които е необходимо да има християнина като цяло и жененият в частност: смирение, взаимно разбиране, съвършена любов един към друг. И като венец – те трябва да имат в своите сърца Христова любов. Целият им живот трябва да се върти около това.

 

- Кое е най-важно в живота на жената и на майката?

 

-За Бога няма разлика между мъж и жена. Тези духовни черти, които трябва да има мъжа, са необходими и за жената. Но при това всеки човек е длъжен да разкрие особените черти, както на своя характер и личност, така и чертите на характера и особеностите на личността на своя приятел, мъж или жена. Подразбира се, че мъжът има различна психология от жената, има някакви точки, които са различни за двата пола. Всеки открива в себе си това, което му помага на духовния път, а също и това, което му пречи, съсредоточава вниманието си върху тези аспекти.

 

Най-важното за жената е да възлюби на Бога, а след това да възлюби и угоди на своя мъж. Същото се отнася и за мъжете, по словата на ап. Павел.

 

След това най-важно за жената се явява да служи в тайнството на брака, в тайнството на детераждането (ако има деца в съпружеството), в тайнството на възпитанието на децата. Жената в брака угажда на Бога, като упокоява своя съпруг и възпитава добре децата си.

 

Ако жената е съпруга на свещеник, то при нея изникват допълнителни задължения, защото презвитерата има своя роля в енорията. Преди всичко да е добър пример за другите жени и за всички от енорийската общност. Освен това тя трябва да помага на свещеника, на съпруга си, в неговото енорийско служение: в катехизацията, в социалната работа, в различните кръжоци, които могат да се провеждат за момичета, в беседите-във всичко, в което може да послужи. Необходимо е да не се превърне в лош пример за чедата на Църквата.
Без старец

 

-Откъде монахът да черпи знания, ако няма наставник?

 

-Това е голям проблем. Защото ако няма духовник, наставник, старец в мъжкия манастир или старица в женския, манастира няма да може да се съхрани. Това е огромен проблем.

 

Разбира се, има обстоятелства, при които няма старец, духовен отец или духовна майка в манастира. Да, Господ ще направлява хората. Сам Христос ще им бъде наставник и ще им помогне, но нашето предание е такова, че първо съществува старец, а около него-братство. Или старица и около нея – сестринство. Не може да съществува братство без старец.

 

-В Русия монашеството е изцяло младо, не по възраст, а по опит. Мнозина монаси се измъчват, търсят отговори и не ги намират…

 

-Аз знам за това. То е естествено явление, след управлението на комунистите няма такова количество духовни отци, възпитани в монашеското предание. Но вярвам, че Бог ще помогне и няма да остави никой, който търси Христа. Сам Господ ще стане негов ръководител.

 

Но днес, с помощта на съществуващите връзки с другите православни страни, които имат непрекъснато монашеско предание, например Гърция, Атон, биха могли да помогнат на православна Русия. В манастира Махерас, ние приехме няколко монаси от Русия за няколко години, след това те се върнаха в Родината. И тук, в манастира на св. Ираклидий, в различно време ние сме приемали монахини от други православни страни.

 

Майка на монах

 

-Как могат да поддържат родителите своите деца-монаси?

 

-Майките, имащи деца в манастири, ще бъдат пазени от техните молитви. И докато станат монаси, ще бъдат  запазвани от всичко това, което принасят на Бога. След като децата станат монаси, би било добре за майките, даже благочестивите, ако отстъпят малко назад и оставят своите деца в послушание към техния старец и се грижат за тях само със своите молитви. Ако детето има нужда от поддръжка, то нека майката да го подкрепя така, както поддържала своето чедо майката на св. Мелитон1, един от Севастийските мъченици, за да имат децата им постоянство в монашеското изповядване.

 

1.По време на мъчителното наказание майката на най-младия воин го убеждавала да не се страхува и да претърпи всичко до край. Когато телата на мъчениците били сложени на каруци, за да ги изгорят, юношата още дишал и го оставили да лежи на земята. Майката го взела на ръце и го понесла след другите. Когато той изпуснал последния си дъх, тя го сложила редом с телата на светите сподвижници.

беседа с Олга Гуманова и Анна Олшанская

 

превод от руски

източник:http://www.pravmir.ru/o-nastavnichestve/

 

 

Най големият Приятел, или с Кого да преодолеем самотата

Юни 18, 2013 in Семейство

 

“Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа, а жененият се грижи за световни работи-как да угоди на жената.”(1Кор7:32)

 

 

Самотност. Навярно всеки един от нас така или иначе се сблъсква с нея. Самотен идва човекът в този живот с първия изтръгнал се вик, изискващ глътка въздух, самотен напуска този свят, с последна въздишка.

 

За много от нас самотен значи нещастен човек, и се прави асоциация с този, който не е създал семейство или няма другар. На самотната девойка над 25 години се гледа с насмешка – видите ли – стара мома. И най-интересното е, че много момичета над тази възраст вярват в това, изпадайки често в отчаяние и започват да обикалят агенциите за брачни запознанства. Заливат Интернет с писма, търсейки своя любим и подходящ съпруг. Следват срещи, раздели, след това пак писма и така до безкрайност. А мъжът все го няма и няма. И тогава жените изпадат в друга крайност – започват да си осиновяват деца, не разбирайки, че целта на живота не е да имаш деца без съпруг.

 

А може би не трябва прекалено толкова да се суетиш? Може просто да се успокоиш и да се замислиш – защо Господ ни е дал тази самота? А всъщност това не е ли велико благо? В края на краищата къде е гаранцията, че като се омъжиш или ожениш ще започнеш да се чувстваш по-добре? Ако човек живее сам, може да използва това време за спасението на своята душа, за покаяние, за да живее в чистота и благочестие. Да извършва добри дела, да се занимава с милосърдие, да помага на своите ближни и разбира се да се моли.

 

Създаването на семейство във ветхозаветно време е било тясно свързано с раждането на деца. Евреите са очаквали идването на земята на Спасителя, и тази надежда е растяла с всеки появил се младенец. Всяко семейство е копнеело Спасителят да се роди от техния род. Още Ева, раждайки първия си син – Каин, с надежда казала, че придобила човек от Господа. Когато на земята дошъл Спасителят, ситуацията малко се изменила. Много популярно станало девството за спасението на своята душа.

 

В това време ап. Павел, бидейки сам девственик, писал в своето послание до Коринтяни: “…Добре е за човека да си бъде тъй…Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа; а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане свята телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си…който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който не я омъжва, по-добре прави…ако се и ожениш, няма да съгрешиш, и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но пък такива ще имат грижи за плътта, но аз ви щадя.”(1Кор7)

 

Не трябва да се мисли, че апостолът е против семейството. Той е разбирал цялата човешка немощ и в това послание е писал: “Но за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа…а на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си…Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж и, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй.(1Кор7).

 

Живеейки сам на тази земя, можеш да влезеш в небесното общество, е считал светителят Филарет Московски. Човeк, който е сам заради Бога, по правило е мирен и спокоен, той е изпълнен с мир и любов към хората и може да стане наистина щастлив.

 

“В моето земно странничество и усамотеност, аз намерих сигурно пристанище – истинното Богопознание. Не живи хора бяха моите наставници; Те бяха починали с телата си, но живи духом свети отци. В техните писания аз намерих Евангелието, осъществено и изпълнено, те удовлетвориха моята душа. Аз оставих света не като едностранчив търсач на уединение или нещо друго, но като любител на висшата наука, и тази наука ми достави изцяло спокойствие, хладност към всички празни земни неща, утешение в скърбите, сила в борбата със себе си, достави ми приятели, достави ми щастие на земята, каквото почти не съм срещал”. Така е писал св. Игнатий Брянчанинов в писмо до художника К.П. Брюлов.

 

И по-нататък, светителят развива тази мисъл, докосвайки се до творчеството, в което много хора се опитват да търсят утешение и не намират.

 

“Отдавна виждам, че вашата душа търси в земния хаос красота, която би я удовлетворила. Вашите картини – това са изражение на силно търсеща душа. Картината, която решително би ви удовлетворила, трябва да бъде картина от вечността. Такова е изискването на истинското вдъхновение. Всяка красота, и видимата и невидимата, трябва да бъде помазана от Духа, и без това помазание, тя ще има печата на тлението. Тя, красотата, помага да се удовлетвори този, който е воден от истинско вдъхновение. На него му е нужно красотата да отразява живот, вечния живот. Когато от красотата лъха смърт, той отвръща от такава красота своя взор.

 

Един свещеник на проповедта беше казал: “Самотата е, не когато човек живее сам, а когато чувства себе си самотен. Ако си самотен, тогава си живял само за себе си.” Какво е имал предвид? Грехът гордост. Когато човек не вижда никого наоколо, освен себе си, не чувства нищо, освен това, което става само в неговата душа.

 

Една от сериозните причини за вътрешната самотност е привичката да се осъжда. Осъждащият човек, където и да се окаже, винаги е недоволен от своето обкръжение. На него му се струва, че неговите претенции към ближните са справедливи и неоспорими. Как да се бори с това?

 

Светите Отци дават просто правило: казват, че Божият закон е създаден лично за мен. Ако  ние приемем това от цялото си сърце, то отровата на осъждането не може да премине в нашата душа. Още едно средство против осъждането – никога да не разсъждаваме и още повече да говорим за ближния. Ако ние говорим за някого, при това по-дълго, то неизбежно падаме в осъждане.

 

Известно е, че в някои гръцки манастири спазват древното монашеско правило – ако монахът си позволи да говори с някого “в трето лице”, то на следващия ден няма право да се причасти.

 

Неприязън, обидчивост, тщеславие, завист, униние от неуспехите, самомнение, своеволие, нежелание да се жертваш заради ближния – всичките тези грехове ни постилат широк път към болезнената самота не само в този живот, но и във вечността. Ако не започнем да се борим с тях, никога няма да познаем радостта от общението с ближните и с Бога.

 

Свети Йоан Златоуст казва, че за него по-ужасно от вечните мъки е било да види кроткия Лик на Иисус Христос с печал отвръщащ се от него. Ние като правило се чувстваме като център на вселената, а останалите се въртят около нас.

 

Ние търсим – къде са тези хора, които са създадени за нас, къде са нашите ближни? Господ ни отговаря така: ти си ближният на всеки човек. Другият човек е центъра, а ти – ближният, той е планетата, а ти спътникът. Ти си създаден за него, а не той за теб. И за това иди и прави милост на всеки, когото видиш. Изпълнявайки това, няма да бъдеш самотен.

 

превод от руски

източник:http://www.pravmir.ru/no-odinochestvo-prekrasnej/