Истински блаженият авва Доротей, като възлюбил иноческия живот в Бога, се оттеглил в киновията на отца Серида, където намерил много големи подвижници, пребиваващи в безмълвие, най-изтъкнати между които били двамата велики старци Св.Варсануфий и неговият ученик и сподвижник авва Йоан, наречен пророк, поради дара на прозорливост, който имал от Бога. На тези старци Св.Доротей предал себе си в послушание с пълно доверие и беседвал с тях чрез светия отец Серида, а на отец Йоан пророка той и послужил. Гореспоменатите свети старци намерили за нужно преподобният Доротей да уреди болницата и, като се настани в нея, сам да се грижи за всичко в нея, тъй като братята много скърбели за това, че няма кой да се грижи за тях, когато се разболеят. И тъй, той, с Божията помощ, уредил болницата със съдействието на своя роден брат, който го снабдил с всичко, което било необходимо за обзавеждането й, защото бил твърде много христолюбив и монахолюбив човек. И тъй, авва Доротей, както казах, с още някои благоговейни братя, служил на болните и като началник на болницата сам надзиравал всичко. Веднъж игуменът авва Серид го повикал при себе си. Като отишъл при игумена, Доротей намерил при него някакъв младеж във военно облекло, твърде млад и красив, който бил дошъл в монастира заедно с хората на княза, които отец Серид обичал. Когато авва Доротей влязъл, авва Серид, като го отвел настрана, му казал: „Тези хора доведоха при мене този младеж и ми казаха, че той иска да остане в манастира и да стане монах, но аз се страхувам да не би той да е от хората на някой велможа и ако е откраднал нещо или е извършил друго нещо подобно и иска да се скрие и ние го приемем, ще пострадаме, защото нито облеклото му, нито видът му указват на човек, който желае да стане монах.” Този младеж бил сродник на някой войвода, живял сред наслаждение и разкош (защото сродниците на такива велможи винаги живеят в голяма наслада) и никога не чувал словото Божие. Веднъж някой от хората на войводата разказали в присъствието на младежа за светия град (Йерусалим). Като чул това, той пожелал да види тамошната светиня и помолил войводата да го изпрати да посети светите места. Войводата, като не искал да го наскърбява, намерил един свой близък приятел, който щял да пътува в ония места и му казал: „Стори милост, вземи този младеж със себе си, да види светите места.” Другият приел младежа, отнасял се внимателно с него и го канил да се храни заедно с него и жена му.
И тъй, като стигнали светия град и като се поклонили на светите места, те посетили и Гетсимания, дето имало изображение на страшния съд. Когато младежът се спрял пред това изображение и го разглеждал с внимание и удивление, той видял една прекрасна жена, облечена в багреница, която стояла близо до него и му обяснявала мъката на всекиго от осъдените, като добавяла още някои наставления от себе си. Младежът, като слушал това, бил изумен и учуден, защото както казах, той никога не бил слушал нито словото Божие, нито какво е съд. И тъй, той казал на жената: „Госпожо, какво трябва да направя, за да се избавя от тези мъки?” Тя му отговорила: „Пости, не яж месо, моли се често и ще се избавиш от мъките.” Като му дала тези три заповеди, багреноносната жена станала невидима и повече не му се явила. Младежът обходил навсякъде наоколо да я търси, предполагайки, че това е (обикновена) жена, но не я намерил, защото това била Светата Мария Богородица. От тогава този младеж пребивава в умиление и пазил трите заповеди, които му били дадени. А приятелят на войводата, като видял, че той (младежът) пости и не яде месо, скърбял поради това за войводата, тъй като знаел, че последният особено много се грижи за този младеж. Войниците, които били с тях, като видели, че той постъпва така, му казали: „Младежо, това което вършиш, не е прилично за човек, който иска да живее в света; ако искаш да живееш така, иди в манастир и ще спасиш душата си.” А той, като не знаел нищо от божествените неща, нито що е манастир, но спазвайки само онова, което чул от Жената, им казал: „Водете ме дето знаете, защото аз не зная де да отида.” Както казах, някои от тях били близки на авва Серида и като отишли в манастира, завели и младежа там. И когато аввата изпратил блажения Доротей да поговори с него, авва Доротей го разпитал и констатирал, че младежът не може да му каже нищо друго, освен: „Искам да се спася”. Тогава Доротей отишъл при аввата и му казал: „Ако искаш да го приемеш, не се страхувай от нищо, тъй като в него няма нищо лошо.” Аввата му казал: „Стори милост, вземи го при себе си за негово спасение, защото аз не искам той да бъде между братята.” Авва Доротей, поради благоговение, дълго се противил на това, като казвал: „По-горе от моите сили е да приема върху себе си чиято и да е тежест и не е по моята възможност.” Аввата му отговорил: „Аз нося и твоята и неговата тежест, ти за какво скърбиш?” тогава блаженият Доротей му казал: „Щом ти си решил това така, съобщи за това на стареца1), ако обичаш.” Аввата му отговорил: „Добре, ще му кажа.” И той отишъл и казал за това на великия старец. Старецът казал на блажения Доротей: „Приеми този младеж, защото чрез тебе Бог ще го спаси.” Тогава той го приел с радост и го настанил при себе си в болницата. Името на младежа било Доситей.
Когато станало време да се хранят, авва Доротей му казал: „Яж до насита, само ми кажи, колко си изял.” Той дошъл и му казал: „Изядох един хляб и половина, а хлябът беше четири литра”2) . Авва Доротей го запитал: „Доситее, това достатъчно ли ти е?” Той отговорил: „Да, отче, достатъчно ми е.” Аввата го запитал: „Не си ли гладен, Доситее?” Той му отговорил: „Не, владико, не съм гладен.” Тогава авва Доротей му казал: „Следващият път изяж един хляб, а другата половина раздели на две части, изяж едната четвърт, а другата четвърт раздели на две и изяж едната половина.” Доситей постъпил така. Когато авва Доротей го запитал: „Гладен ли си, Доситее?”, той отговорил: „Да, отче, малко съм гладен.” След няколко дни пак му казал: „Как си, Доситее, още ли си гладен?”, той му отговорил: „Не, отче, добре съм, с твоите молитви.” Аввата му казал: „Остави и другата половина на четвъртинката.” Той изпълнил и това. Пак след няколко дни (авва Доротей) го питал: „Как си сега, (Доситее), не си ли гладен?”, той отговорил: „Добре съм, отче.” Аввата му казал: „Раздели и другата четвърт на две и изяж половината, а другата половина остави.” Той постъпил така. И така, с Божия помощ, малко по малко, от шест литра, а литърът има дванадесет унции 3), той достигнал до осем унции, т.е.шестдесет и четири драхми4). Защото и употребяването на храната зависи от навика.
Този младеж бил тих и опитен във всяка работа, която му била възлагана. Той бил болногледач в болницата и всеки от болните получавал от него успокоение, защото той вършил всичко с усърдие. Ако му се случвало да се разсърди някому от болните и да му каже нещо гневно, той оставял всичко, отивал в селарната (склада) и плачел. И когато другите служители от болницата искали да го утешат и той оставал неутешим, те отивали при отца Дротея и му казвали: „Отче, стори милост, иди и узнай, какво се е случило с този брат: той плаче и ние не знаем защо.” Тогава авва Доротей отивал при него, намирал го да седи на земята и да плаче и му казвал: „Доситее, какво става с тебе, защо плачеш?” Доситей отговарял: „Отче, прости ми, аз се ядосах и говорих лошо с моя брат.” Отецът му отговарял: „Доситее, ти се гневиш и не се срамуваш за това и обиждаш брата си? Нима не знаеш, че той е Христос и че ти оскърбяваш Христа?” Доситей навеждал глава, плачел и нищо не отговарял. И когато авва Доротей виждал, че той достатъчно е плакал, казвал му тихо: „Бог да ти прости. Стани, от сега нататък ще сложим начало (на нашето поправяне). Нека се постараем за това и Бог ще помогне.” Като чувал това, Доситей веднага ставал и радостно бързал към своето послушание, като че наистина от Бога е получил прошка и вест. По този начин служащите в болницата схванали неговия навик и когато го виждали да плаче, казвали: „Нещо се е случило с Доситея, той пак е съгрешил в нещо”, а на блажения Доротей казвали: „Отче, иди в склада, там ти имаш работа.” И когато той влизал и намирал Доситея да седи на земята и да плаче, той се досещал, че Доситей е казал някому лоша дума. И му казвал: „Какво има, Доситее, или ти пак оскърби Христа, или пак си се разгневил, не се ли срамуваш, защо не се поправяш?” А Доситей продължавал да плаче. И когато (авва Доротей) пак виждал, че той е плакал до насита, той му казвал: „Стани, Бог да ти прости! Сложи пак начало и се поправи най-после”. И Доситей веднага с вяра забравял тъгата и отивал на работа. Той много добре обслужвал болните и имал такава свобода в изповядване на помислите си, че често, когато оправял леглата и виждал, че блаженият Дротей минава близо, той му казвал: „Отче, отче, моят помисъл ми казва: ти добре оправяш леглата”. А авва Доротей му отговарял: „О, удивление! Ти стана добър раб, отличен болногледач5), но добър монах ли си?”
Авва Доротей никога не му позволявал да се пристрастява към какъвто и да е предмет, или към каквото и да било. Доситей приемал с вяра и любов всичко, което той му казвал и усърдно го слушал във всичко. Когато имал нужда от дреха, авва Доротей му давал (сам да си я ушие) и той си я ушивал с голямо старание и усърдие. И когато той бивал готов с дрехата, блаженият го повиквал при себе си и му казвал: „Доситее, уши ли дрехата?” Той отговарял: „Иди и я дай на еди кой си брат, или на еди-кой си болен”. Доситей отивал и я давал с радост. (Блаженият) пак му давал друга и когато той я ушивал и завършвал, казвал му: „Дай я на този брат”; той я давал веднага и никога не скърбял, не роптаел и не казвал: „Винаги, когато ушивам и старателно приготвям дреха, той ми я отнема и я дава другиму”, но изпълнявал с усърдие всичко добро, което слушал.
Веднъж някой от изпращаните на послушание вън от манастира донесъл много красив нож. Доситей го взел и го показал на отца Доротея с думите: „Еди-кой си брат донесе този нож и аз го взех, ако разрешиш, за болницата, защото е хубав”. Блаженият Доротей никога не доставял за болницата нищо красиво, но само онова, което е нужно. И (затова) казвал на Доситея: „Покажи ми го, да видя хубав ли е?” Той му го подал, казвайки: „Да, отче, хубав е”. Аввата видял, че ножът наистина е хубав, но понеже не искал Доситей да се пристрасти към какъвто и да е предмет, не му позволил да го носи, а му казал: „Доситее, нима ти е приятно да бъдеш раб на този нож, а не раб на Бога? Или ти е приятно да свържеш себе си чрез пристрастяване към този нож? Или не се срамуваш, като желаеш да те притежава този нож, а не Бог?” Като слушал това, Доситей не подигал глава, а гледал в земята и мълчал. След като го смъмрил достатъчно, накрая авва Доротей му казал: ”Иди остави ножа в болницата и не се докосвай до него никога”. И Доситей така се пазил да не се докосва до този нож, че не смеел дори да го подаде другиму и когато другите служители го взимали, той единствен не се докосвал до него. И никога не казвал: „Аз не съм ли като тях!?”, но изпълнявал радост всичко, което слушал от своя отец. Така прекарал той времето на своето кратко пребиваване в манастира, защото той живял там само пет години и умрял като послушник, като никога в нищо не изпълнил волята си и не сторил нищо по пристрастяване. Когато се разболял и започнал да храчи кръв (от което и умрял), чул от някого, че рохките яйца са полезни за ония, които храчат кръв; това било известно и на блажения Доротея, който се грижил за лекуването му, но поради улисаност в работа не си спомнил за това лечебно средство. Доситей му казал: „Отче, искам да ти кажа, че чух за едно нещо, полезно за мене, но не искам да ми го дадеш, защото помисълът за него ме безпокои”. Доротей му отговорил (на това): „Кажи ми, чедо, кое е това нещо?” Той му отговорил: „Обещай ми, че няма да ми го дадеш, защото, както казах, мисълта за него ме смущава”. Авва Доротей му казал: „Добре, ще постъпя както ти желаеш”. Тогава болният му казал: „Аз чух от някой, че рохките яйца са полезни за ония, които храчат кръв, но за Бога, ако желаеш, което не си ми дал по-рано сам, не ми го давай и сега, заради моя помисъл.” Аввата му отговорил: „Добре, ако не искаш, аз не ще ти дам, само не скърби”. Вместо яйца, той се стараел да му дава други полезни лекарства, щом Доситей заявил, че помисълът относно яйцата го смущава. Ето как той се подвизавал да отсича своята воля, дори и в такова болестно състояние.
Той винаги помнил Бога, защото (авва Доротей) го научил постоянно да казва: „Господи, Иисусе Христе, помилвай ме” и „Сине Божи, помогни ми” и той винаги произнасял тази молитва. А когато болестта му доста се усилила, блаженият му казал: „Доситее, имай грижа за молитвата, внимавай да не се лишиш от нея”. Той отговарял: „Добре, отче, (само) моли се за мен”. Когато станал още по-зле, (блаженият) му казал: „Доситее, продължаваш ли да се молиш както по-рано?” Той му отговорил: „Да, отче, с твоите молитви”. Когато станал още по-зле и болестта му се усилила дотолкова, че го носили на чаршаф, авва Доротей го запитал: „Доситее, как е молитвата?” Той отговорил: „Прости, отче, повече не мога да се моля”. Тогава авва Доротей м указал: „Остави молитвата, само помни Бога и си Го представяй че Е пред тебе”. Силно страдащ, Доситей съобщил за това на великия старец – Св. Варсануфий, казвайки: „Отпусни ме, не мога повече да търпя”. Старецът му отговорил: „Търпи, чедо, защото близо е Божията милост”. А блаженият Доротей, като гледал, как силно страда той, скърбял за това, страхувайки се да не би да се е умоповредил. След няколко дни Доситей пак съобщил за себе си на стареца, казвайки: „Владико мой, не мога повече ( да живея)”. Тогава старецът му отговорил: „Чедо, иди с мир, представи се пред Светата Троица и се моли за нас”.
Като чул тоя отговор на стареца, братята започнали да негодуват и да казват: „Какво особено е направил той, или какъв подвиг извърши, та да чуе тези думи?” Защото те наистина не видели Доситея да се подвизава особено, или да се храни през деня, както правили някои от братята, или да бодърства преди бдението, не, той и за самото бдение не ставал пръв; също не видял той да има особено въздържание, но, напротив, забелязвали, че ако случайно от болните оставало сос, или глави от риби, или друго нещо, той го изяждал. А, както казах, там имало монаси, които дълго време се хранили през деня и удвоявали своето бдение и въздържание. Те именно, като чули, че старецът изпратил такъв отговор на един младеж, който прекарал в манастира само пет години, смутили се, без да знаят делата му и неговото несъмнено послушане във всичко, че той никога в нищо не бе изпълнил своята воля, че ако се случело понякога блаженият Доротей да му каже нещо на смях (и като че ли заповядва), той бързо изпълнявал всичко, без да разсъждава. Например, отначало по навик, той говорел високо. Блаженият Доротей веднъж му казал на шега: “Доситее, ти имаш нужда от вукократ! 6) Добре, иди и вземи вукократ7)”. Като чул това, той отишъл и донесъл чаша вино и хляб и ги подал на аввата, за да получи благословение. Авва Доротей, недоумявайки, погледнал учудено и казал: „Какво искаш”? Той отговорил: „Ти ми заповяда да взема вукократ, дай ми благословение”. Тогава Доротей му казал: „Неразумни, тъй като ти викаш като готфите, които викат, когато (се напият) и се разсърдят, затова и аз ти казах: Вземи вукократ, защото говориш като готф”. Доситей, като чул това, поклонил се и върнал обратно донесените неща.
Веднъж той отишъл пак да попита (авва Доротeй) за едно изречение от Св.Писание, тъй като, поради своята чистота, той започнал да разбира Св.Писание, а блаженият Доротей не искал той да се отдава на това, но да се запази чрез смирение. И когато Доситей го запитал, той му отговорил: „Не зная”. Но Доситей, като не разбрал (намерението на своя отец), пак отишъл и го запитал за друга глава. Тогава Доротей му казал: „Не зная, иди и попитай отца игумена” и Доситей отишъл при игумена, без ни най-малко да разсъждава. Авва Доротей предварително казал на игумена: „Ако Доситей дойде при тебе, за да те пита нещо от Св.Писание, ти го понабий леко”. И когато той отишъл и запитал (Игумена), онзи започнал да го изтиква из стаята, казвайки: „Защо не седиш спокойно (в келията си) и не мълчиш, когато нещо не знаеш? Как смееш да питаш за такива работи? Защо не се погрижиш за твоята нечистота?” Като му казал още някои неща, игуменът го отпратил, като му ударил и две леки плесници. Доситей се върнал при авва Доротея, показал му бузите си, още червени от ударите, и казал: „Ето, аз получих каквото исках”. Но не му казал: „Защо ти сам не ме вразуми, а ме изпрати при отца (игумена)?” Той не казал нищо такова, но приемал с вяра всичко (което неговият отец му казвал) и го изпълнявал без да разсъждава. Когато питал авва Доротея за някакъв помисъл, той с такова довери приемал отговорите и спазвал всичко така, че втори път вече не питал (стареца) за същия помисъл.
И тъй, както казах, като не разбирал това чудно нещо, някои от братята негодували за това, което великият старец казал на Доситея. И когато Бог пожелал да яви славата, приготвена за светото послушание на Доситея, а също и дара за спасение на душите, които имал блаженият авва Доротей, макар да бил още ученик, като се сподобил така вярно и бързо да упъти Доситея към Бога, тогава, скоро след блажената кончина на Доситея, случило се следното: един велик старец, дошъл от друго място при живущите там ( в киновията на авва Серида) братя, пожелал да види починалите свети отци от това общежитие и се помолил на Бога да му открие за тях. И ги видял всички заедно, стоящи като в хор, а сред тях имало един младеж. Старецът след това попитал: „Кой е онзи младеж, когото видях сред светите отци?” и когато описал чертите на лицето му, всички разбрали, че това е Доситей и прославили Бога, удивлявайки се, от какъв живот и от какво минало, до каква висота той се е сподобил да достигне за толкова кратко време затова, че е бил послушен и е отсичал своята воля. За всички тия неща нека въздадем слава на човеколюбивия Бог, сега и всякога и во веки веков. Амин.
1) На великият старец Варсануфий
2) Литър съдържа около три четвърти фунта (фунт=409 грама)
3) Унция=30грама
4) драхма=3грама
5) заимствано от житието на преподобния в Чети-Минея (19 ІІ) и гръцкия текст, а в славянския превод това място се чете така: беше добър раб, добър работник си, но добър монах ли си?
6) „Вукократ” значи хляб и вино
7) В слав.: „имам и длан на гърба”
