“Какво е това?” – Притча за врабчето
Юни 25, 2014 in Видео
You are browsing the Blog for притчи.
Светлана Копилова – Близнаци
Януари 30, 2014 in В търсене на вярата, Видео, Начална страница
Добрият съвет
Ноември 10, 2013 in Начална страница, Семейство
Един мъж, избухлив и гневлив, бил женен за тиха и кротка жена. С годините характерът му ставал все по-труден. Но със своята съпруга живеели в мир и съгласие.
Приятелките на тази жена, които често се карали с мъжете си, не преставали да ù се удивляват и често я питали за съвет:
– Кажи ни – казвали – мъжът ти не е цвете, а живеете задружно. Как и ние така да живеем и да не се караме със своите мъже?
– Вижте какво – отвърнала жената,– за тези скандали сами сте си виновни. Когато мъжете ви кажат сърдито някоя дума, то вие веднага се ядосвате и гневно им отговаряте. Аз когато виждам, че мъжът ми е сърдит, никога не го дразня, а се моля на Господа, да върне мира и спокойствието в сърцето на моя съпруг. Когато мъжът ми вижда, че не му противореча и нямам намерение да се караме, се успокоява. Та нали и сам Бог ни учи да не отвръщаме на злото със зло. Това не са празни думи, и мирът в семейството се извоюва с тиха борба над себе си…
Превод от руски
Притча за съпруга и съпругата
Ноември 3, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Казват, че мъжът е подобен на единица, а жената – на цифрата нула. И в зависимост от това, как ще застанат една до друга тези цифри, може да се промени всичко в живота. Когато девойката идва в дома с добродетелта на смирението и кротостта, то застава след мъжа си като нула и десетократно уголемява значимостта на семейството си и на всеки от съпрузите. А глупавата жена се стреми да застане пред своя мъж. И тогава числото се обръща на обратно, и резултатът на семейството се свежда към една десетинка.
Превод от руски http://www.smisl-zhizni.ru
Писател и разбойник се оказали съседи в ада (притча)
Октомври 27, 2013 in Начална страница, Сладкарница
В ада, където душите на грешниците се мъчат в очакване на Страшния съд, се оказали по съседство писател и разбойник.
Писателят през целия си земен живот писал книги, не грабел, не крадял, не убивал. Такава задгробна участ за себе си никак не очаквал и искрено недоумявал защо са го настанили до крадеца и разбойника.
Двамата седели в чугунени котли, до кръста били потопени в сяра и катран. Под двата котела бесовете разпалвали огньове. Под писателския котел огънят бил по-малък, а под разбойническия – доста по-голям. Но сярата и в двата котела бълбукала и кипяла.
Във вечността времето тече безконечно, но някак си писателят забелязал, че огънят под котела на разбойника става все по-малък и по-малък. Протегнал си тогава шията и видял, че неговият огън се засилва. Зароптал писателят – защо така става.
Тогава му се явил ангел и казал:
- Чух, че искаш да разбереш защо огънят на съседа ти намалява, а твоят все повече се разгаря. Сега ще ти обясня защо претърпяваш такива мъки.
Крадецът е съгрешил много на земята и немалко злодейства е извършил. Но неговите роднини и досега заглаждат прегрешенията му. Но ти си много по-голям грешник. Бог те беше наградил с талант, за да пробуждаш в хората позитивни и добри чувства, а твоите книги и досега развращават младите сърца, разпалвайки в тях само страсти.
превод от руски
Притча за снахата и свекървата
Октомври 21, 2013 in Начална страница, Семейство, Сладкарница
Отдавна, много отдавна живеела в едно село девойка. По древен славянски обичай, след сватбата си, отишла да живее в дома на своя съпруг. Но на младата снахичка и било много неуютно със свекървата. Тя постоянно я поучавала и упреквала за всичко.
Веднъж една сутрин младата жена се отправила към края на гората, където живеел един стар, престар дядо.
- Какво те е довело при мен, момиче? Да не би да искаш да ти намеря жених? – попитал дядото.
- Никой не ми е нужен, аз си имам мъж и го обичам, но не мога да живея с майка му.
- Какво искаш от мен?
- Моля те да ми помогнеш. Дай ми отрова, за да я отровя.
- На това ли ще построиш своето щастие, детето ми? Е, добре. Жал ми е за теб. Ще ти дам отвара. Всяка сутрин ще вариш от нея и ще я даваш на майката на мъжа ти. Само че имам един съвет към теб.
- Какъв? Казвай, всичко ще изпълня, само и само да се избавя от това чудовище.
- В нашето село слуховете бързо се разпространяват. Ще те заподозрат. Така че за да не случи това – промени своето отношение към свекърва си. Стани ласкава, приветлива, усмихвай се. Няма да се наложи дълго да се мъчиш.
Така и постъпила жената. Още когато пропели първи петли (около 4 часа), тя ставала, замесвала хляба, изчиствала и запалвала печката, сготвяла яденето, отровната запарка сварявала, и ласкаво приканвала свекървата да опита чаят-чудо. “Мама” я наричала, и я слушала за всичко. Мъжът не можел да се нарадва: Майка му и жена му станали като роднини. А свекървата отворила към невестата душата си. И постоянно и отвръщала с любов и сърдечност.
Тича отново жената при дядото, хвърля се в нозете му и със сълзи го умолява:
- Деденце, умолявам те, ти знаеш и можеш всичко. Дай ми противоотрова. Доста чай сварих на моята свекърва. Ще умре. А тя ми стана такава грижовна майка.
- Миличка моя, успокой се, аз ти дадох ароматни треви, от които ти вареше на свекърва си вкусен и полезен чай. Отровата не беше в чашата, а в твоето сърце, но с Божията помощ ти успя да се избавиш от нея.
превод от руски
Притча за семейното щастие
Октомври 13, 2013 in Начална страница, Сладкарница
В един малък град живеели в съседство две семейства. Едните постоянно се карали, обвинявайки се един друг за всички проблеми, а при другите било тихо и спокойно.
Чудила се сприхавата домакиня на щастието на съседите. Завидяла и казала на мъжа си:
- Отиди и виж, как така се получава при тях, та всичко да е тихо и гладко.
Отишъл този при съседите, влязъл тихо в къщата им и се скрил в един тъмен ъгъл. Започнал да наблюдава. А домакинята си подпявала весела песничка и привеждла всичко в дома в порядък. Взела една скъпа ваза и внимателно избърсала от праха. В този момент звъннал телефонът, жената се разсеяла и поставила вазата накрая на масата.
Тогава мъжът и влязъл в стаята да търси нещо и минавайки покрай вазата я бутнал, тя паднала и се счупила.
“Какво ли ще стане сега?” – си помислил съседът.
Дошла жената, въздъхнала със съжаление и казала на мъжа си:
- Прощавай, скъпи. Аз съм виновна. Така небрежно я поставих върху масата.
- Ти какво, мила? Аз съм виновен. Бързах и не забелязах вазата. Е, добре, дано повече да не се случват такива работи.
…Свило се сърцето на съседа, върнал се вкъщи разстроен. Жена му го попитала:
- Защо толкова се забави? Видя ли нещо?
- Да!
- Е, как са нещата при тях?
- Ами там всички са виновни, а пък ето при нас, всички сме прави…
превод от руски
Източник http://www.smisl-zhizni.ru
